<?xml:namespace prefix="v" ns="urn:schemas-microsoft-com:vml"?><?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>   Форумци,

Разполагам с текста регламентиращ "Политиката за растеж, контрол и оценяване на учителите" на най-добрата образователна система на света.

Търся помощници за превода й на български от английски.

Колкото ви дойде апетита, ви пускам два кратки цитата:

"Политиката за растеж, контрол и оценяване на учителите има за цел да гарантира, че всички учителски дейности, оценки и решения, са в интерес на учениците и на оптимизирането на обучението им. Училищните управи, инспектори, директори и учители са отговорни за създаването на всички необходими условия за повишение на качеството на обучението, чрез професионалния растеж на всеки учител по време на цялата му кариера."

***

В частта „Професионален растеж” четем …

„Учителят е длъжен да изпълни всяка учебна година Годишния си план за професионален растеж, който:

а) отразява целите и темите, съдържащи се в индивидуалната му оценка за необходимостта му от допълнително обучение,

б) е свързан по начин, който може да бъде доказан, със стандартите за качествено  преподаване, и

в) взима под внимание учебните плановете на училището, на местната училищна администрация и на правителството.

Учителят трябва да представи плана си за евентуални корекции или одобрение, в определения от политиката на училището срок, на:

а) директора, или

б) група от учители, упълномощени от директора, ако това е предвидено в политиката на училището.”

_____________________________________________

Рейтингът на училищата - някога, но не сега

МОН все пак направи първата крачка, като класира учебните заведения според бала на приемните изпити след 7 клас

Ванина Стоянова, в. "Сега" от 30.08.2007 г.

Странно е, че английската паралелка на 7-о СОУ е с по-висок приемен бал от паралелка на Втора английска езикова гимназия. Както и че паралелка на 133-о СОУ с френски и руски е по-търсена от паралелка във френската гимназия с втори език немски?

Двете училища изскочиха (вероятно съвсем закономерно за самите тях) в изготвена от МОН справка за средните приемни балове от изпитите след 7-и клас във всички училища в страната. За пръв път министерството успя да обобщи информацията от изпитите - малка крачка към някаква класация на учебните заведения. Пак е нещо.

Изненадите в списъка - приятни за едни и неприятни за други, са показателни за неведомите пътища на родителския интерес към едно или друго училище. Поради липсата на обективна и систематизирана информация години наред родители избират училища по слухове, след допитвания до засегнати, с цената на десетки изчетени мнения из интернет форумите. Апропо, понякога по-добър барометър от официалните статистики. Така реалността неусетно се променя, а битуващият в общественото пространство неизменен от десетилетия списък с елитни училища става доста съмнителен. ...


>> цялото >>

Изследванията на медиите се характеризират с мултидисциплинарност. Самите медии са сложно и многоаспектно явление. Те имат своя институционална структура, икономически аспект (приходи,разходи), реклама и PR. Всяка медия си има своя история, архив, уеб-сайт и т.н.

Медиите имат разнообразни и различни структурни аудитории, които представляват огромен изследователски интерес в най-различни аспекти. Претенциите на аудиторията, формиране на общественото мнение, какви сегменти се обуславят и пр. Съществуването на медиите е обвързано с различни юредически и законови правила и норми.

Тази сложност и многоаспектност на медиите при изследването на масовата комуникация предполага използването на различни техники, методи и науки.

Естествено, напълно възможно е някакво конкретно изследване на масовата комуникация да се осъществи с методите и техниките на една наука. Обикновено по-конкретни и малки проблеми.

Един от най-интересните, но и сред най-сложните методи за изследване на комуникацията е контент-анализа или анализ на съдържанието.

Контент-анализът възниква някъде в началото на ХХв.  С изследването на пропагандните текстове от времето на Първата световна война започва да работи Х. Ласуел. Основната му цел е била да се определи какво пропагандаторът поставя в центъра на вниманието за да се получи определен ефект над аудиторията. Неговият анализ засяга много от възможните канали за пропаганда в Америка, Англия, Франция и Германия. Обектите, които изследва са вестници, специализирани бюлетини, различни пропагандни материали от списания, дори текстове на проповеди.

Контент-анализът е систематичен метод за изучаване на информацията. Той се прилага за изследване на характеристиките на самата информация и за изучаванена свързаните с тази информация социални обекти и явления.

В основата на контент-анализа като метод стои понятието комуникация, тъй като чрез него се изследват самият комуникативен процес и продуктите му. Комуникацията се определя като връзка, съобщение, общуване между две и повече лица, социални групи и т.н. в процеса на дейносттаим, при което се предават и приемат определени сигнали; форма на дейност, коятоправи възможно общуването и разбирането между хората.

Контент-анализът използва своя собствена методика за изследване на информацията, по която се правят изводи и заключения относно съдържанието на информацията. Чрез този анализ текста може да бъде разчленен така, че най-малката негова частица да носи в себе си свойствата нацялото, т.е. да бъде знак-стимул.

В текстовете тези знаци-стимули могат да бъдат думи, отделни изречения, цели фрагменти от текстове. Именно тяхното преброяване и анализиране е в основата на контент-анализа.

Условия за провеждане:

-         Ако интересът на изследователя е към едни или други характеристики на даден текст (текстове), то тези характеристики трябва да се фиксират във всички избрани за изследване материали.

-         Необходима е систематичност на анализа. Т.е. изследователя не може да избира за анализ само тези части от текста, които потвърждават неговата хипотеза и опровергават тези на останалите изследователи.

Основни методи:

Количествен метод – изброяване на ключови думи, изрази, брой засегнати теми и т.н.

Качествен метод – тук важна е появата или отсъствието на даден атрибут. При този метод в бързо променяща се ситуация могат да се направят изводи от едно изявление/разговор.

ПРИМЕР: При интервю събеседникът ни избягва да ни дава конкретни отговори, което може да означава, че крие нещо от нас.

Реализацията на контент-анализа (етапи):

1. Определяне на темата, целите задачите, научните въпроси и хипотези на изследването.
2. Формиране на необходимата извадка от документи.
3. Определяне на принципите за класификация.
4. Определяне на категориите на анализа.
5. Определяне на единиците на анализа.
6. Определяне на единиците на отчет.
7. Разработване на инструция за изследователя.
8. Пилотаж на методиката.
9. Събиране на първична информация.
10. Количествена обработка на информацията.

Х. Ласуел определя съставните части на контент-анализа чрез пет въпроса:

-       Кой?

-       Какво казва?

-       Какви средства използва?

-       На кого гоказва?

-       Какво постига?

            По-късно се добавя въпроса “Защо?”.

Тези въпроси отнасят съдържанието на съобщението към съвкупността от социално-психологически феномени.

Контент-анализът може да се прилага самостоятелно и в комбинация с други методи.

ПРИМЕР: Изследване динамиката на мълвата - къс рекламен девиз се чете пред голям брой хора. Те трябва да гопрепредадат на други хора, които ще получат награда ако повторят точно рекламата. След три дни  се събират отново хората и се оказва, че са получени шест различни варианта на рекламата. Чрез контент-анализ се изчислява степента на изкривяване на истинското съдържание на рекламата. А чрез събиране на информация за всеки пореден човек, който е предал на друг рекламата се установява номера на стъпката във веригата. Така се получава възможност за определяне на нивото на връзка между препредаването и особеностите на рекламата.

Контент-анализът се използва при обработката на открити въпроси в анкетния метод, а също и за анализ на проективни тестове, при които трябва словесно да се интерпретират рисунки.

Има няколко задължителни процедурни изисквания за прилагане на контент-анализа:

-       прецизиране и конкретизиране на проблемът, моделът и хипотезите, което е необходимо, за да се предпази изследването от двусмислици.

-       осъществяване на връзка между категориите с единиците на анализа. Всяка категория си има характеристика и единиците, които отговарят на тази характеристика попадат в категорията. ПРИМЕР: имаме категории “добри качества”, “лоши качества” и думите “приятен”, “благоприличен”, “зъл”, “злобен”. “Приятен” и “благоприличен” отговарят според всички на характеристиките на категорията “добри качества”, а “зъл” и “злобен”на категорията “лоши качества”.

-       когато горните изисквания не могат да бъдат спазени, се прибягва към метода “проба-грешка”. Тук изследователят изяснява в движение категориите на анализа и единиците в съдържанието.

Най-общо единиците на анализа са два типа - записни единици и контекстуални единици.

-       записните единици са единичните думи или цели теми, или социални характери (мъжът, жената, политикът). Записните единици могат да бъдат и граматичните форми - изречение, метафора, параграф. Обикновено темите и характерите са по-неотчетливи, неясни, отколкото отделните думи или параграфи. В някои случаи записните единици могатда бъдат разбрани само в контекста. Тогава се ориентираме към анализ на контекста и търсим контекстуалните единици.

-       контекстуалните единици могат да бъдат граматическите категории (подлог, сказуемо, прилагателно), съдържанието на текста, параграфа, изречението. Колкото по-голям контекст е взет предвид, толкова по-точен е контент-анализа.

-       в зависимост от контекста думите съдържат в себе си и известна неопределеност.

ПРИМЕР: За затворника и птичаря думата “кафез” има различно значение.

За разбиране контекста на дадена дума или израз се изграждат клъстъри. Те обхващат, например, едно конкретно съществително и към него се свързват всички прилагателни, които се отнасят за него, глаголите на които може да бъде субект и т.н. Клъстърите  разкриват най-детайлно съдържанието на дадена дума или израз.

Думата може да изразява и символно значение, което е свързано с подсъзнателни реакции.

Третото изискване, касаещо правилата за кодиране при контент-анализа, е измерването. Не винаги обаче измерването по даден принцип е безспорно. Най-често се смята, че честотата на появяване на даден индикатор в текста е мярка за неговата значимост. В такъв случай се измерва честотата.

При изследване на ценностите или нагласите по даден проблем тази презумпция не е задоволителна, тъй като честотата  на поява на дадена дума не показва коректно какво е отношението ни към обекта на изследване.

ПРИМЕР: Две статии могат да бъдат на тема секс, но едната да възхвалява свободната любов, а другата пуританския морал.

Текстът се подлага на контент-анализ в две насоки – изучава се създаването на текста и неговото разбиране. Емпирични показатели на анализа са: тамата, жанрът, видът информация (събитийна, коментарна, художествена, справочна), модалността на изказването (директивност, консултативност, неутралност), целите на комуникаторите, критичността на информацията, стандартизираността (лексически, граматически, стилистичнишаблони), степента на отразяване в текста на различни мнения (на ръководителя, на комуникатора и др.), значението – денотативно и конотативно (подтекст) и др.

Контент-анализа може да се използва както за изследване на характеристиките на комуникатора, така и за изследване на характеристиките на аудиторията.

Контент-анализът е изследователски метод с много положителни страни: елиминирането на ефекта от присъствието на наблюдателя и оттам високата обективност, високата степен на надежност – документите са най-удобни за верификация, възможността за повторение на изследването, възможността за контрол от независим изследовател, възможността за изследване в исторически план.

Този тест може да свърши много добра работа на учители, които настина желаят да измерят "температурата " на правата на децата в тяхното училище.

Лично аз го правя анонимно, след известен предварителен разговор с учениците, обикновено 10 клас, по основните човешки права, залегнали в Европейската Харта. Изясняваме си какво означават различните права, приложени в нашата училищна практика. После намираме начин за попълване на теста - било елктронен или, при липса на достатъчно PC-та - на "твърдо копие". Резултатите могат да послужат на онези ръководства, които ги е грижа за атмосферата в училище.

Тестът в оригинал е изготвен в Масачузетския Университет, Департамент Хуманитарни науки.
Преводът си е моя отговорност. Печатната грешка - също.
;-)

Те са поместени в най-горещо препоръчваната от специалистите в ДИУУ книга на Фелиянка Стоянова - „Тестология за учители“. В нея авторката изследва 46 учебника по теория на тестовете и извежда най-важните правила, които трябва да бъдат спазвани при създаването на тестове.

Правило № 1.Използвайте такъв формат на задачата, който да има само един верен или най-добър (точен, пълен отговор).

Правило № 2.Търсете максимално кратките формулировки, като избягвате многословието и готовите фрази от учебника.

Правило № 3.Проблемът, върху който е фокусирана задачата, трябва да е зададен в нейното условие. Включете в условието основната идея и по-голямата част от фразите.

Правило № 4.Задачите трябва да са независими една от друга.

Правило № 5.Избягвайте негативните фрази и отрицателните съждения в условието на задачата.

Правило № 6.Въпросителната форма при формулировка на условието е за предпочитане пред недовършеното изречение.

Правило № 7.Изягвайте тривиалните задачи. (Тук се има предвид въпроси, измерващи знания, които не са от съществено значение при обучението.)

Правило № 8.При наредбата на отговорите следвайте тяхната логическа последователност. (Например те могат да бъдат подредени в хронологическа последователност или по азбучен ред. При отговори, свързани с посочване на количество, да има възходящо или низходящо подреждане.)

Правило № 9.Отговорите трябва да имат приблизително еднаква дължина и да са хомогенни по своя характер.

Неподходящ пример:

В първото изречение:

а) няма глагол;

б) има форма на спомагателния глагол „съм“;

в) има два глагола.

Правилен вариант 1:

Колко глагола има в първото изречение?

а) два;

б) един;

в) нито един

Правилен вариант 2:

В кое от изреченията е употребена форма на спомагателния глагол „съм“?

а) Ужасно ми се спи.

б) Навън е тъмно.

в) Ще си тръгна рано.

Правило №10.Позицията на верния отговор трябва да варира на принципа на случайността.

Правило №11. Избягвайте думи или фрази, които могат да играят ролята на ключ при откриване на верния отговор.

Неподходящ пример:

Как се наричат числата, които умножаваме?

а) събираеми;

б) произведения;

в) множители.

Тук „умножаваме“ като сродна дума е ключ към „множители“.

Правилен вариант:

Как се нарича числото 5 в равенството 5 . 7 = 35?

а) събираемо;

б) произведение;

в) множител.

Правило № 12.Използвайте атрактивни дистрактори*.

Един дистрактор е добър, когато се избира от по-слабите ученици, привлича учениците с по-нестабилни знания. Авторката публикува съветите на Р. Ибъл (Ebel, 1971), които са полезни в това отношение. В общи линии те са следните:

-- Определете класа от неща, към който всички алтернативи трябва да принадлежат.

-- При конструирането на дистракторите мислете за неща, които имат пряка връзка с термините, използани в условието на задачата.

-- Формулирайте условието така, че то да изисква отговор от вида „да, защото...“ или „не, защото... „.

-- Използвайте за алтернативи различни комбинации от два или три елемента. По този начин от два елемента можете да получите четири различни алтернативи:

а) само А; б) само Б; в) и двете; г) нито едно.

При наличие на три елемента възможностите нарастват на осем. Трябва да се има предвид, че отговори от типа „нито едно от посочените по-горе“ и „всички от посочените по-горе“ трябва да се използват много предпазливо, защото не се считат за ефективни дистрактори.

Дистрактори от типа „не знам“ и „не мога да преценя“ са абсолютно недопустими.

Правило № 13.Използвайте задачите с множествен отговор само тогава, когато другите видове задачи са по-неподходящи.

Неподходящ пример:

В кой ред думите не могат да се разделят на части за пренасяне?

а) вали, сипе, носи;

б) дъжд, сняг, вее;

в) зима, пролет, лято.

Правилен вариант:

Оградете с кръгче номера на думите, които могат да се разделят на части за пренасяне:

1. ВАЛИ

2. ДЪЖД

3. ПРОЛЕТ

4. ЛЯТО

5. ЗИМА

6. СНЯГ

7. СИПЕ

8. НОСИ

9. ВЕЕ

Неподходящ пример:

В кой ред думите са прилагателни имена?

а) красавица, хубавица, старица;

б) украсявам, хубавее, старее;

г) красива, хубава, стара.

Правилен вариант:

Оградете с кръгче номера на думите, които са прилагателни имена.

1. КРАСАВИЦА

2. ХУБАВЕЕ

3. СТАРЕЕ

4. ХУБАВА

5. СТАРИЦА

6. УКРАСЯВАМ

7. СТАРА

8. КРАСИВА

9. ХУБАВИЦА

Неподходящ пример:

Посочете реда, в който всички числа се делят на 6:

а) 6, 12, 18, 24, 30, 36

б) 42, 35, 25, 20, 28, 32;

в) 48, 27, 54, 64, 49, 9.

Правилен вариант:

Подчертайте числата, които се делят на 6:

  6    9  12  18  20  24

25  27  28  30  32  35

36  42  48  49  54  64

При всички тези примери е за предпочитане да се избере формата вярно/невярно.

Правило № 14.Визуалното оформление на задачата трябва да съдейства за нейното по-бързо и лесно възприемане.

-- Чрез маркиране като се използва получер шрифт, главни букви, подчертаване и др.

-- При алтернативите се използват букви, а не цифри.

-- Списъкът от алтернативи се разполага вертикално, а не хоризонтално.

-- Не бива задачата да се „разкъсва“ на две страници.

Правило № 15. Можете да нарушите всяко от написаните правила, ако имате достатъчно основания за това.

__________________________

*ДИСТРАКТОР – (лат. distraho, distractum – разтеглям, разтягам; дис- + traho) – лъжлива, отвличаща алтернатива сред група възможни отговори; неправилен тестов отговор.