Всяка задача в дадена писмена самостоятелна работа, чрез която ще проверяваме и оценяваме учениците, трябва да има определена цел. Чрез реализирането на целта се установява в каква степен учениците са овладели определен обем от знания и умения, предвидени в учебната програма.
Стъпките при проверката и оценката в общи линии са следните.
1. В началото трябва да си отговорим на въпроса какво точно ще изследваме и оценяваме, какви цели си поставяме.
2. Формулираме критериите, по които ще оценяваме самостоятелната работа или теста. За да определим критериите, трябва да се ръководим от видовете дейности на различни когнитивни нива и от целите в разработен вид, което всъщност са очакваните резултати от нашата работа.
3. Оформяме съдържанието на самостоятелната работа или теста, като в него влагаме онова, което искаме да видим във вид на реализирани умения. (Например, ако се създава текст – правопис ли изследваме, или умения за преразказване.)
4. Определяме формата за изследване: тест, самостоятелна работа, диктовка, преразказ, съчинение и др.
5. Оценяваме.
Как да оценяваме резултатите на учениците така, че да намалим до минимум субективизма? Накратко ще представя принципа, по който е изчисляван успеха на учениците на предишния национален тест в ІV клас.
Всеки елемент от учебното съдържание, който може да се реализира с една, две или повече задачи, се определя с максимален брой точки. Сумираме максималния брой точки, който може да има дадената писмена работа, т. е. събираме точките на всички задачи. След като узнаем сбора от точките (напр. 60 точки), решаваме, че ще ни удовлетвори резултат 70% овладяване на знанията. Затова умножаваме броя на точките (60) по 70% и получаваме, че 42 точки е границата – оценка 4. Всички ученици, които имат резултат над 42 точки, ще получат петици и шестици.
Ако си определим 80% за граница, ще повишим изискванията и тогава на четворката ще отговаря друг сбор от точки.
В този случай деца с 47 точки ще попаднат в групата на четворките. При много ниски резултати може да се слезе до 60%, но не бива да се отива под тази граница.
Всъщност субективизмът при оценяването се състои в определянето на процентите, които могат да бъдат различни стойности. Специалистите съветват те да са ориентирани най-вече спрямо възможностите на учениците.
Съществуват два основни начина за отбелязване на грешките.
Първият начин е като броим грешките, без значение дали се повтарят и ги събираме.
Вторият начин е да се определи типа грешка, която се допуска.
Comments3
Всъщност процентите, които ни посочиха в ДИУУ, касаеха само четворката. Тя може да варира от 80% до 60%, което само по себе си е огромна разлика при оценяването.
1. 100-97: A+
2. 96-93: A
3. 92-90: A-
4. 89-87: B+
5. 86-83: B
6. 82-80: B-
7. 79-77: C+
8. 76-73: C
9. 72-70: C-
10. 69-67: D+
11. 66-63: D
12. 62-60: D-
13. 59-0: F
Уикипедия прави сравнителен анализ на оценките в различните страни - вижда се как от проценти верни отговори се извеждат отделните оценки. по страни се откриват големи разлики... И е интересно какво пишат на отличниците в отделните страни.