ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!!! Непременно ще ги използвам и ще разкажа на децата  кой е сътворил това за тях.

Това е ценно съкровище не само заради вида и съдържанието си, но и заради целите които преследва. Благодаря на трудолюбивата и неуморна, с неизчерпаеми идеи в главата си, Пчеличка 2. (Не си давам първия номер дори и на Първанова.)

Учител-възожденец. Това си е. Браво! И благодаря!!!

Благодаря, Марена, Мая и Шели! Странно е, че тази История, която е предназначена за по-големите ученици ( част от материала за 6 и 7 клас), се коментира от колеги начални учители и предучилищници. Учудва ме пасивността на колегите от прогимназия. Доста се чудих дали да пускам публикацията тук и да я споделям. Реших, че имат нужда от малко свежа "кръв". Като гледам броя на прочитите, явно и интерес липсва. Това означава, че трудът ми е облагодетелствал само мен. Научих доста неща:)

Трудът Ви е облагодетелствал учениците Ви. Което е най-съществено красивото му на този труд и го прави различен от всички останали видове труд.

Не бързайте с изводите за липса на интерес. Красивите Ви презентации са също и "огромни" в мегабайти. Не съм сигурна с нета и ПСата които ползват повечето учители, дали няма и технически проблем за някои от тях да се порадват на работата Ви. Нека поне уикендът да мине...

      Здравей, Дани! Не се познаваме лично, но си позволявам да те наричам така, защото за всички от блога ти си просто Дани. Поздравявам те за събирателския труд! Направила си великолепни презентации, които са полезни не само за учениците, но и за нас - учителите. Вече пуснах две от тях - за динозаврите и първобитните хора, на моите първолаци. В часовете по рисуване имаме  тези теми. Ефектът беше невероятен. Децата гледаха с огромен интерес. Благодаря ти! Това, което си направила, заслужава поклон.

Прекрасна презентация. Доста поучителна .Ще я ползвам на родителски срещи. Благодаря!

Куини, страхоооотно забавление!!! Благодаря!!!

 Докато си играх, ми направи впечатление, че въпрос 1 излиза 10 пъти, а въпрос 3- само един, което ме навежда на мисълта, че ако играят два отбора, няма да се падне въпрос 3 за единия отбор, т.е. четири пъти стрелката, вместо към единицата, трябва да се пренасочи към тройката, защото останалите въпроси се посочват по пет пъти. Поправката се оказа лесно изпълнима, щом аз се справих. Благодаря ти!

О, благодаря ти, Галка :)

Наистина не е добре един номер да излиза много пъти повече, отколкото друг номер. Според мен най-лесно става с копиране на слайдовете, които се срещат по-рядко, и вмъкването им с пейст сред другите. По този начин може шаблонът да се обновява всеки път и стрелката да показва цифрите в различна последователност.

Идеята е супер! Пасва ми идеално за уплътняване на часа в компютърния кабинет, където учениците нямат възможност да отворят тетрадките да пишат. Благодаря!

Браво!

Кога ли ще се науча и аз?!

А защо мислим, че с ученическа анкета се получава достоверна информация а работата на учителя?! Ако се ходи на барчета, ако се пишат високи оценки и се дава да се преписва, учителят ще е як, в противен случай ще е сдухан, прост даскал.
Най-малко с анкети от ученици и родители може да се добие представа за работата. Това не е зидане на стени, шиене на копчета или продаване на салам.
Иначе диаграмката изглежда красиво и дава вид, че някой върши работа.

Благодаря ти, Анонимен, за оценката на естетиката на диаграмата! 

Отговарям "защо мислим, че с ученическа анкета се получава достоверна информация а работата на учителя". Не е задължително да го мислим!

Резултатите от ученическата анкета сами не могат да бъдат особено точно мерило за качествата на учителя, но сферени с оценките на някой друг ... проверител (директор, инспектор, и т.н), могат да измъкнат на бял свят много неща.

Ако ти си директор и оценяваш учителя Иванов със слаба оценка (оставяме твоите критерии на страна засега), но за всички ученици той е много добър, това е една сигнална лампа. Тя може да отчита наистина някаква грешка, лесно раздавани оценки или пък конфликти между теб и учителя. Това е сигнал, който подлежи на по-задълбочена проверка. Там, където ученици и други оценители са единодушни, оценката е наистина стабилна и правдоподобна.

Това представяне на резултатите от едно оценяване може да бъде използвано за анкети или оценяване, отчитащо мнения различни от тези на учениците. Идва ми на ъкъл една анкета сред колегията в едно училище или една анкета сред родителите на най-малките ученици. Това е просто метод, който улеснява възприемането на информацията.

Категорично твърдя, че в интернет оценяването на преподавателите е крайно нереалистично, защото там има възможност да се манипулират резултатите с n  на брой регистрации и кликвания на едни и същи хора.

Хубаво е да се взема под внимание и мнението на учениците, но една такава карта трябва да съдържа и въпроси, изискващи да се опишат основанията, заради които анкетираният ученик определя даден учител като добър или недобър в професията си.

"Най-малко с анкети от ученици и родители може да се добие представа за работата." Ти си голям акъл, неподписаният. А как се добива представа за работата?

Иначе, не съм сигурен, че е добре да се поставят оценки на преподавателите. Задължително е да има оценка от учениците и тази оценка може да влияе върху това колко дълго даденият учител преподава, примерно.

Уважаеми колеги,

Оценяването на учителите е "взривоопасна" тема, но е време да се дискутира в самата общност. Според мен, външното оценяване на постиженията на децата, прилагано от МОН, не дава информация за усилията и приноса на учителя по учебния предмет, преподаван от него, работата му като класен ръководител и участието му в постигане на заявените резултати в плана за развитие на училището. Има системи, които при оценяване на индивидуалния принос на учителите съдържат възможност да се отчитат и усилията, положени от всеки учител.      

 

Външното оценяване в сегашния му вид е толкова несъвършено, че ползите му са далеч по-малко от вредите, които то носи. Трудно е да се обхване работата на учителя във всичките й разновидности и посоки. Невъзможно е тя да се оцени обективно с подобна смешна карта.

Ако има системи, които могат да оценят индивидуалния принос и усилията, положени от учителя, нека да се запознаем с тях.  

 Аз сега се сещам и за още нещо. Да приемем, че има добре организирано външно оценяване на знанията на учениците.

Как обаче ще се отчете дали това е заслуга на учителя и ил по- голямата част от децата са разчитали на частни уроци?

Второ, ако оценяването се извършва на "изхода" примерно при завършване на 4-ти клас, а се е случило така, че класът е сменил двама учители? Как ще се отчете кой как е работил?

резултатите от външното оценяване са силно манипулирани. Ученици и учители споделят как диктовките са писани на дъската, как са отбелязвани от квесторите правилните отговори на листите с точки пред правилната буква, а най-слабите ученици са са разболяли точно в деня на изпита. Има съмнения и за манипулиране на самите резултати от изпитите - тези които се отчитат пред РИО. Същото е положението и с онлайн анкетите - никой човек в системата не ги приема насериозно, защото се вижда, че не отразяват ясно положението.

Ани на външното оценяване основното му предназначение не е  да даде информация за работата на  отделния учител - никъде по света.  За това трбява да си има система на оценяване вътре в самото училище. От въпросната за сега има само 1 елемент и той както виждате крета полека-лека - оценяването за разпределяне на средствата за диференцирано заплащане.

Ок, Мария, може би е така. Но след като говорим за оценка на индивидуалната работа на учителя - според мен е задължително да се проверява дали е направил какавото зависи от него зада могат децата да научат, това, което е било предвидено. Без този критерий просто нищо не правим. Едва тогава може да се мисли за анкети сред родители и ученици.

По един начин ще оценяват учителя ако очакват от него да ги подготви за изпит, а по съмсем друг  - ако системата предполага само да пише желаната оценка.

Здравейте! Обещах и сега, съвсем накратко ще представя една система за оценяване, с нарастваща известност сред образователните системи на европейските страни. Системата се нарича "Обща рамка за оценяване" - известна като система CAF. Системата е приложима към всяка организация, която предоставя публични услуги. Училището е такава организация и може да се възползва от системата след адаптирането й, за да оценява собствената си ефективност. 

Съдържа 9 основни критерии, около които училището изготвя оценка на състоянието си като организация и общност, изготвя плана си за развитие, изработва индикатори към всеки от критериите и периодично се самооценява и да планира корекции в прана за развитие. Системата предлага технология, правила и процедури, дава възможност да се оценява приноса на всеки учител, служител и администратор за изпълнение на целите на училището. 

Основните критерии са управление/лидерство, човешките ресурси, планове и програми, партньори и ресурси, процеси, ползи за потребителите, за общността за обществото като цяло, резултати.

Системата  приложима при условие, че педагогическите и административни екипи са готови да преосмислят критически досегашната си практика и да работят за собствената си индивидуална и общностна промяна.   Има и обучителни екипи, които могат да подпомогнат училищата за въвеждане на системата.

Ако има интере към системата - мога да представя повече информация.

Едно допълнение. Днес сред образователите се споделя мнението, че "доброто" училище предоставя услуги в три балансирани  по значение области: познания, конкурентноспособност (умения), социални/граждански умения. Поради своята специфика, всяка училищна общност разработва свой план за развитие, който не може да е идентичен с плана на никое друго училище. Именно системата CAF едновременно учи и помага в разработване на училищния план/стратегия за развитие с участието на всички представени в училището интереси - администрация, учители, ученици и родители. Днес тези интереси не са представени равностойно във вземане на решения в училището. В съществуващият орган ПС най-мащабно и цялостно са представени интересите на учителите. Доколкото ми е известно, дори да участват в разискванията на ПС, учениците и родителите нямат право на глас или имат по 1 глас.

Ани, разбира се, че основното по което трябва да бъде преценяван учителят е дали е направил всичко възможно учениците да научат предвиденото.  Ако можеше това да става само с измерване на резултатите на учениците щеше да е супер лесно да се управлява образователна система.  Аме не може. Затова хората по земното кълбо от 50-60 години стискат глави да измислят каква комбинация от преценки на разни аспекти на училищното образвоание ще им даде най-близък до верния отговор на двата фундаментали въпроса на образованието:

1) какво научават  децата в училище (защото училището е направено с тази цел)

2) каква роля имат в т. 1 учителите (защото тяхната работа представлява 80% от всичко което се случва  в училище)

По т. 1 се спори много как, кога и колко широк обхват да се мери. Но като цяло каквото и решение да е приела конкретната образователна система общото е, че навсякъде има и вътрешна и външна система за измерване и те си имат общ принцип. Т.е.  настойват ги на една и съща вълна. Ако във външното на определен етап се търсят умения, и във вътрешното правилата за оценяване казват, че ще се регистират умения през по-къси периоди , през различин фази на формиране и пр.

 
По т. 2 не е толкова сходно положението, т.е. разните образователни системи са си възприели различни подходи. На някои места  (Франция, Турция, Западните провинции на Германия, Литва - т.е. където учителите са държавни слугжители) - индивидуалните им постижения и съпътстващото кариерно развитие се оценяват като в атестационната система на нашите държавни служители (по смислена е де, но принципът е този). А пък приносът им в общото училищно дело на тяхното училище - от вътрешна система за оценка, която  си е част от управленския план на учебната иниституция и може да се различва много от едно училище до друго. Тя има малка/никаква  тежест при формирането на възнаграждението и е основно предназначена да гарантира добрата работа на екипа учители в едно училище, а не разпределението на ресурси помежду им. На други места (либерално англосаксонски тип организирано образование) - оценката на учителя в рамките на учебното заведение - изглежда като сложна формула с множество елементи - оценка на приноса в учителския екип за учебните дейности, ...за извънкучебните дейности, ...оценка на учениците, оценка на родителите, резултати от външно оценяване (и на ученици и на самите учители) - т.е. коктейл от резулатти от разните имервания на училищното образование взети в такива пропорции, които според конкретната образователна система казват нещо отонсително точно за това как се е справил учителя. Ей такава система сме тръгнали да правим в България. Няма да стане нито бързо, нито лесно. Въпрост е да не се отказваме да споделяме и обобщаваме опита и предложенията на всички смислени хора  в системата, за да не я правим няколко пъти отначало.

Относно външното оценяване   и обвързаването му с оценката на учителя - няма как да стане и то не само, защото примерно са се сменили учителите. Кой ще измери потенциала на учениците, с които работи този учител? С една част от учениците, учителят ще постигне повече (дори и да не е толкова добър). С друга част, колкото и да го бива, ще мръдне малко ( то ще си е успех, но той пак няма да бъде равен на резултата на първите ученици). При оценка на положения труд от учителя, трябва да се има предвид "маята", с която работи той.

Ей, хайде полека лека да почнем да ги разграничаваме нещата.
1. Никой не е казвал (дори доста разнопосочните послания на МОН не са), че външното оценяване може да се обвърже с индивидуалната оценка на учителя. Не бъркайте не особено професионалните споменавания за "рейтинг на училището" (и още по-глупавите намеци, че от "рейтинга ще зависи финансирането" - т.е. и възнагажденията на учителите") с нуждата да мислим всички заедно и да не спираме да предлагаме всичко смислено, което познаваме по въпроса как с разумни усилия може да се провери какво знае и умее едно българско  дете на 10-16 и 18 години, независимо в кое училище учи. Отделни управляващи от време на време се опияняват от насочните към тях микрофони и изтърсват по някоя глупост. Случва се. Ако погледнете какво изръсиха само през последните 6-8 месеца за съдебната система, конфликта на интереси и "вертикалната асиметрия", ще видите, че не е образованието  секторът,  за който са казани най-много щуротии, без никакво възможно приложение.  Ако искате ще бистрим защо в задължителното образование не може да има рейтинг по резултатите на обучаваните, но това си е чиста загуба на време.

2. Основните мераци на всяко нормално общество по отношение на външната оценка в образованието се отнасят до следене на един единствен показател за състоянието на образователната система: дава/не дава възможност на преобладаващото мнозинство деца да се съоръжат с основни знания и умения и също - къде дава добри и къде по-лоши възможности. Това не е самоцел, а необходимост. Външното стандартизирано оценяване е само средство да се определи къде и колко да се инвестира в национален мащаб (в програми, в учебници, в мат. база, в методика, в социално-компенсиране на неравенства, в друго), за да се променят или поддържат резултатите в национален мащаб удовлетворителни за обществото стойности. Целта  е по-добре да се управлява общата на всички ни инвестиция в образование. А оценяването е средство за събиране на информация за нея.

3. Колкото по-ясен ни е този показател - толкова по-лесно ще вземат управляващите решения да влагат повече от общите ни пари в образвоание. преведено на ежедневен език - средната заплата на учителите в национален мащаб ще може да расте по-нормално, колкото по бързо заработи едно читава система за външно оценяване. Затова, който може и има сили от учителите - нека помага помага да се изгради такава система.

4. Колко е приносът на отделния учител в учебния процес и училищния живот (защото образованито не се изчерпва с учабните часове) може да се мери само в училищен мащаб. Единствените 2 неща, които могат да се определят за всички учители в национален мащаб са: професионалната правоспособност (как влиза учителя в профсията) и карирерните пътеки (как се развива учителя в професията). Ако трябва в национален мащаб да следим доколко ежегодно или през други периоди от време, отделният учител се справя със задачите си в училище трябва да финансираме още една паралелна и в приблизително същите размери като училищната мрежа, система за наблюдение и контрол. Няма причина за това. Учителите в България се предполага, че работят в екипи приблизително от 25 до 100 души, които си имат ръководители, правила за работа и определени очаквани резултати. Не може да е "ракетна наука" да се разпределят задачите между членовете на екипа и да се установи система от критерии, по които да се преценява през каквито периоди има смисъл да се преценява, всеки от членовете на екипа дали си е изпълнил задачите и как. Въпросът е да свикнем с мисълта, че няма постижения на учител вън и независимо от неговото училище. Точно затова може учителят по математика в училището в ромското гето и този от НПМГ да бъдат оценени като еднакво добре справили се, въпреки, че на пръв поглед голямо постижение за първия е учениците му в 7 клас да не бягат от часовете по математика, а за втория - да спечелят 1 място на световно първенство за млади математици.

Външно оценяване!Що е то и има ли почва у нас?Може и криво да мисля,но така го мисля:Преди няма и седмица имах честта да седна на зъболекарския стол.Необходимо беше да се разделя с едно от скъпоценните ми зъбчета.До тук добре.В зъболекарския кабинет беше само зъболекарят.Питам:Къде бяха преподавателите му външно да го оценяват?Отивам в аптеката-там само аптекари,защо никой не им виси над главите и да ги контролира какво правят и дали не грешат.Отивам до личния лекар,сам е в кабинета,никой външно не го оценява.Това се отнася за всички професии,само за нас,учителите не.Ще кажете:има комисии и други органи,но те се задействат само при оплакване за нередности.Защо и мен не ме проверяват само при оплакване?Шефа ни проверява,родителите ни проверяват,сега външно ще ни оценяват,за по-сигурно,щото вътрешното не дава гаранции.Що не ни оставят да си вършиме работата,а се занимават с глупости?

Въпрос на гледна точка.Родителят не се интересува от външното оценяване на съседката, за детето му или за отношенията им.Лекари , зъболекари,чиновници , продавачи-всички те не се интересуват от външното оценяване.Определили са си целта- получаване.

Защо учителите ги притеснява и какво искат да променят и дали ще имат сили да го направят-това са си вълнуващи въпроси. 

Може би за повечето учители е важен баланса между получаване-отдаване, но това е свързано с по-дълъг процес на осъзнаване и осъществяване.

Ludra_D  , моето виждане за оценяването на учителите в Новото образование е именно както ти описваш "Общата рамка за оценяване" CAF. Ето защо е хубаво да пуснеш повече информация за нея в една нова тема тук. Какво ще кажеш?

Мисля, че вече си разбрала, че новото го строим тук. Ние! Тук - ние - СЕГА! Ние и никой друг! Така че да действаме!

Благодаря ти! 

Привет, Светев! Не знам дали ще съм полезна, защото нямам много опит в преподаването на антична литература. Само веднъж съм преподавала в девети клас преди 4 години, евентуално наесен ще съм пак там. "Одисея", доколкото си спомням, не е включена в задължителното учебно съдържание, изучавахме я в часовете по ЗИП, а на старогръцката лирика беше отделен само 1 час и я разглеждахме най-общо - възникване, особености, автори, жанрове. "Илиада" анализирахме традиционно по песни, правихме сравнителна характеристика на образите на Ахил и Хектор (двете лица на героизма).

Относно трагедиите, ето темите, върху които сме работили: "Едип цар" - образец на старогръцка трагедия; митът за Едип; тълкуването на Софокъл; темата за слепотата и зрението, за личния избор и воля, за отговорността на човека - носи ли такава, ако всичко е предначертано от съдбата. "Антигона" - трагизмът на силната и непреклонна личност; конфликтът между Антигона и Креон; отношението на другите герои; проблемът за мярата и вината. "Елктра" - своеобразна полемика на Еврипид с Есхил и Софокъл; митът за Атридите; версията на Еврипид. Ние работихме по учебника на  ИК"Диоген". Той е интересно написан, но трудно смилаем за нашите ученици (обикновеноСОУ). Така че според мен най-важното е помагалото да бъде достъпно като език и стил за учениците.

P.S. Поздравления за помагалото по литература за 5. клас - тази година работих основно  по него и съм много доволна.

Благодаря, Диана! С тази конкретика си ми доста полезна. Сега се сетих, че спортните паралелки имаха като трети профилиращ предмет БЕЛ и поради това учихме "Одисея". За старогръцката лирика е малко 1 час. Ще направя 2 теми, макар и кратки. Названията на уроците за трагическите автори не ме изненадват, но ще гледам да доизкусуря нещо още по-ясно и непосредствено.

Пък ако действително си на 9-ти клас наесен ще ти подаря (можем да го разпространим и сред децата) нашето помагало с Пламен ( на "Персей) за 9-ти клас. Щом ти е харесало за 5-ти, надявам се и това да не те разочарова.

    Светев, преди години имахме едни Указания за 9-11 клас. Мисля, че за начало можеш да го ползваш, за да видиш колко и какви теми са предвидени за изучаване във всеки клас. Там има  примерни разпределени  плюс ЗИП. Според мене там има идеи за тебе.Тогава го даваха на всеки учител, но ако те интересува и не можеш да го намериш, бих могла да се опитам да ти го сканирам или нещо подобно.

Отдавна не са ги давали по училищата. То, към указанията на МОН съм малко резервиран, а разпределението на часовете ме е разсмивало нееднократно. Представи си, че за темата "Старогръцка лирика" са предвидили 1 час (както досега). Ако заинтересуваш децата може и трябва да отделиш 2, дори 3 часа. С книжните си разпределения "експертите" от МОН и хабер си нямат от истинското обучение.

 

Но информацията никога не е вредна, а само полезна. Ще ти бъда благодарен ако ми го пратиш на имейла  swetew@abv.bg.

    Аз не съм  толкова резервирана към тези разпределения.Ползвам ги като идея за моите собствени, още повече, че те са направени и според ДОИ. Смятам, че другата седмица ще се справя със системата и ще ти ги изпратя. Ако не , ще бъде по пощата.

Да, това е начина. Да преосмислиш задължителните теми, да ги направиш по-близки и интересни на децата, да излизеш извън глупавия шаблон, но със солидна основа върху изучаваната творба. Без преосмисляне, твърдя от опит, не става читаво помагало, урок, учебник или каквото и да е.

 Най-искрено благодаря на колегите (и колежките!) от блога, които ми помогнаха в тази дискусия или по имейла със съвети, материали, библиография и насоки. Обичам да си държа на думата и с удоволствие ще им подаря екземпляр при излизането.

Този сценарий, взет от списание "Начално образование", съм го правила с децата преди 5 години. Страхотно представление стана. Но пък и артистите дадоха всичко от себе си :)

Благодаря, поздрави, Stefanov!

И аз благодаря :) Стефанов винаги предлага ценна и актуална информация :)

Вълшебство като приказките...

Бързо, лесно и качествено онагледяване на учебния материал. Видях как колегите го подготвят за минути, а при нас всичко трябва да е на хартиен носител или нарисувано на черната дъска, което отнема време и средства. Безплатни виртуални консумативи – средства за рисуване и за писане. А за капак и триизмерна среда. Единственият недостатък, който открих (малко в стил "гроздето е кисело"), е, че тези интерактивни дъски, за да се виждат, се нуждаят от тъмнина. Предполагам, че следващата новост ще бъде интерактивна дъска, която се вижда ясно и в осветено помещение. 

Интересно дали у нас се замислят да въведат подобни чудеса на техниката, или ще си караме все по първобитния начин?