BgLOG.net
By Pavel_Lazarov , 5 February 2013

Промени в сайта на "Новото"

Скъпи приятели,

Имам намерение да променя някои текстове в сайта на "Новото образование", но не и преди да съм споделил с вас тук новите варианти. Мисля да променя  като начало формулировката на визията и мисията ни, т.е. следните текстове, датирани 2009 година:
Нашата визия
Новото качествено образование ще направи от България една земя, където ведри хора живеят пълноценно, мирно и достойно. Новото качествено образование е онова, което ще повдигне духа на българската нация и ще я нареди сред най-толерантните, здрави, силни, духовноизвисени нации в света.
Нашата мисия
Нашата мисия е проектирането и построяването на Новото образование, мобилизирайки силите на всички търсещи.
През изминалите 4 години се случиха куп неща... За мен няма съмнение, че днес разполагаме с много повече опит, информация, дискусии, хубави проекти и акции; появиха се и нови (млади) хора, добавили и продължаващи да добавят впечатления, гледни точки, други нови елементи към картината на бъдещето. Та... поне моята визия за нещата стана някак си... по-конкретна. Онова, дето преди 4-5 години беше някаква светла мъгла, с един единствен ясен елемент "ведрите дечица, търсещи с охота нови знания и творческа реализация", днес има вече доста по-конкретни очертания и фигури.

Ясно ми е например, че децентрализацията на управлението е... на практика единственият начин за управление, в състояние да отговори на нуждите на хората.

Ясно ми е, че не е възможно да се уеднаквяват вкусовете, предпочитанията и житейските философии. Ще трябва да работим в условия на шеметно многообразие. Ясно ми е, че без участието на хората в низините, няма как да стане (и ето, че пак забивам към децентрализацията...) Ясно ми е, че голямата промяна е първо промяна на самото разбиране за държавничество и управление: от военен ред, иерархии и безропотно подчинение, към работа в окрилен здрав колектив в услуга на обслужваната общност (от която си сам ти част!); от високомерните инструкции на малцината "знаещи и можещи", адресирани до "безмозъчната тълпа там долу", към разбирането на нещата в цялост. Следователно откриването и елиминирането на подмолните причини за конфликти, недоверие и зле свършена работа. От "издаване на заповеди", към "качествено обслужване"; от контрол, към участие;  от "главно командване", в "обслужващ персонал"!

... Ето това мисля да вкарам в обновената ни визия.

Какво ще кажете?
Legacy hit count
276
Legacy blog alias
73237
Legacy friendly alias
Промени-в-сайта-на--Новото-
  • мисия
  • визия
Новото образование

Comments1

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 13 години и 3 месеца
И още...
(Ще добавям така работите, които ми хрумват в най-странни моменти.)

Ясно ми е, че и най-добрата възможна формула за организацията на образованието*, веднъж измислена и реализирана на практика, не може да остане статична/същата във времето. Просто се налага тя да еволюира, както всеки жив организъм! От това произлизат 2 важни извода:
   1. че всякакъв опит за консервация на едно положение е връщане "назад",
   2. че реализацията на перфектен вариант "от раз" е невъзможна, следователно, бидейки маааалко пò реалисти, можем да започнем работата по реализацията на един "приемлив" вариант, като сме се погрижили обаче да създадем (внимание!) всички условия за постоянното му системно/хармонично развитие: усъвършенстване и адаптиране към постоянно променящия се свят. Ето, активното участие на хората от обслужваната местна общност е, за мен, едно такова "задължително" условие.

__________________________
*"Структури и оперативни механизми" на управленско, административно-контролно и оперативно ниво
By Pavel_Lazarov , 16 January 2012

Споделената визия

Глава 10 от "Петата дисциплина" на Питър Сенги, 1990 и 2006 г., превод Павел Лазаров, 2012 г.

Добавка от 28.06.2013: Днес с особена радост откривам, че книгата е вече издадена и на български от издателство "Изток-Запад" (виж тук или на горната препратка). Дано само преводът на Владимир Германов да е на висотата на този шедиовър!

Приятно четене!

Може би си спомняте филма „Спартак” - драматизация на историята на римския роб-гладиатор, предводител на армия от роби, възстанали през 71 г. пр.н.е. Те побеждават на два пъти римските легиони, но по-късно след дълга обсада и драматична битка претърпяват поражение от генерал Марк Красий. Във филма Красий се обръща към хилядите оцелели от армията на Спартак с думите: „Вие бяхте роби и ще бъдете отново роби. Поради милостта на римските легиони справедливото ви наказание, разпъване на кръст, ще ви бъде отменено. От вас се иска само да ми предадете роба Спартак, защото не знаем кой е той.“ 

След дълга пауза, Спартак (интерпретиран от Кърк Дъглас) се изправя и казва: „Аз съм Спартак.“ Тогава мъжът до него се изправя и казва „Аз съм Спартак.“ Човекът до този също се изправя и казва „Не. Аз съм Спартак.“ За минута всички от победената армия са се изправили на крака. 

Независимо от това, дали тази история е апокрифна, или не, тя казва една дълбока истина. Всеки един от изправилите се мъже избира смъртта. Ала тяхната вярност не е спрямо Спартак – човекът, ами е спрямо общата споделена визия, която Спартак само  вдъхновява: идеята, че робите биха могли да бъдат свободни хора. Тази визия е толкова обсебваща, че нито един от победените вòйни не понася мисълта да се предаде и с това да се върне към робския живот.  

Една споделена визия не е идея, дори не е важна идея - каквато е свободата. Вместо това тя е сила в човешките сърца, сила с изключителна мощ. Тя може да е вдъхновена от една идея, но веднъж прехвърлила определени граници – ако тя се окаже толкова привлекателна и обсебваща, че да спечели поддръжката на повече от един човек, тогава тя спира да бъде нещо абстрактно – превръща се в нещо, което дори може да бъде докоснато. Хората започват да я виждат, като че ли е реалност. Едва ли има друга сила в човешките отношения, която да има такава забележителна мощ като споделената визия. 

Най-просто обяснение на понятието споделена визия е, че тя е отговорът на въпроса „Какво желаем да създадем ние?“ Точно както личната визия е съставена от картините и образите, обитаващи сърцето и съзнанието на един индивид, така са и картините на споделената визия за хората в една организация. Те създават усещането за съпричастност/съзаклятие, проникващо навсякъде в организацията и осмислящо разните дейности там. 

Визията е действително споделена, когато вие и аз имаме сходни картини на бъдещето и всеки от нас знае, че това важи и за всички останали взети заедно, а не само по отделно. Когато хората имат споделена визия, те са свързани, скрепени един за друг от общо вдъхновение. Персоналната визия се зарежда с енергия от дълбоката персонална заангажираност с визията. Споделената визия се зарежда от общата заангажираност. И наистина ние стигнахме до убеждението, че една от причините хората да се стараят да създават споделена визия е тяхното силно желание да се чувстват обвързани с особено важни начинания. 

Споделената визия е от жизнена важност за учещата организация, защото тя задава посоката и дава енергията за учене. Докато адаптивното учене е възможно и без споделена визия, съзидателното учене е възможно само при условие че хората правят значителни усилия да постигнат нещо, засягащо ги дълбоко. Наистина цялостната идея за съзидателното учене – което е разрастването на умението ти да твориш и създаваш, ще продължава да изглежда абстрактно и безсмислено дотогава, докато хората не се развълнуват/ вдъхновят/ въодушевлят от една визия, която те желаят истински да реализират. 

Днес визия е познато понятие в корпоративното управление. Но ако погледнете по-внимателно, ще откриете, че повечето от „визиите“ са персонални, на един лидер (или водеща група) и наложени на организацията. Такава визия в най-добрия случай диктува подравняване/съответствие (compliance), a не убеденост (commitment). Една споделена визия е визия, в която мнозина са искрено убедени, защото тя е отражение на техните собствени персонални визии.

Legacy hit count
1590
Legacy blog alias
47648
Legacy friendly alias
Споделената-визия
  • визия
  • споделена визия
  • учеща организация
Политика
Новото образование

Comments18

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца

Защо е важна споделената визия

Невъзможно е да си представим изграждането на реалности като AT&T, Форд или Ейпъл при липсата на споделена визия. Теодор Вейл е имал визия за мрежата от глобални телефонни услуги, реализацията на която отнема цели 50 години. Хенри Форд си е представял как обикновените хора, не само заможните, разполагат със свой собствен автомобил. Стивън Джобс, Стив Уоцняк и останалите съоснователи на Ейпъл са виждали и разбирали потенциала на компютрите да повишат драматично ефективността на човешкия труд.

Също така е невъзможно да си представим невероятното разрастване на японските компании, като Комацу - която от 1/3 от размерите на Катерпилар пораства до неин равен за по малко от 2 десетилетия; Канон, който започва от нула, а покрива днес същия пазарен дял във фотокопирния сектор като Ксерокс пак за 20 години време; или Хонда; ако всички те не бяха водени от визиите си за глобален успех.

Най-важното от всичко е, че тези индивидуални визии са се превърнали в искрено споделени от всички, на всички нива в компаниите им, стимулирайки (fostering) енергията на хиляди служители и създавайки обща идентичност сред крайно различни индивиди.

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца

Много от визиите са с външна насоченост (extrinsic), т.е. фокусирани върху постигането на нещо, свързано с някой външен фактор, например конкурент. Ала стремеж, който се ограничава до вземане на превес над опонент, е само до време. Веднъж достигнал целта, той може лесно да се деформира в една защитна поза от типа „Да пазим това, с което вече разполагаме - позицията си на номер едно“. Отбранителни цели като тази рядко са в състояние да предизвикват фантазии и въодушевление за построяването на нещо ново. Един маестро в бойните изкуства вероятно не се съсредоточава толкова много върху „отслабването на другите“, колкото върху своите собствени въртешни стандарти за „съвършенство“. Това не означава, че визиите трябва обезателно да са от типа или само вътрешни, или само външни. Съжителството между тях е възможно, но залагането на визия, която се основава единствено на доминацията над противника, рискува да отслаби организацията в по-далечно бъдеще.

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца

Кадзуо Инамори от Киочера умолява служителите си „гледат внимателно вътре в компанията си“, за да намерят свои собствени стандарти, и споделя, че докато фирмата му се стреми да бъде номер едно в сектора си, тя може да избира: да си постави за цел да бъде „по-добра“ от другите или да бъде „най-добрата“ от всички. Но той е на мнение, че Киочера би трябвало да се стреми към „съвършенство“ вместо да бъде само „най-добрата“. (Забележете как Инамори прилага принципа за творческото напрежение --> "Въпросът не е какво точно е визията, а какво върши.")

Споделената визия, особено вътрешната такава, повишава амбицията на хората. Трудът им се превръща в част от преследването на по-възвишена цел, въплътена в продуктите или услугите на въпросната организация, като например да ускориш ученето и научаването с помощта на персоналните компютри, да въведеш света в ерата на комуникациите посредством глобални телефонни услуги, или да поощряваш свободата на предвижването с личния автомобил. По-възвишената цел може да е въплътена и в стила, в климата или духа на организацията.  Макс де Пра - екс Изпълнителн Директор на Хърман Милър, компания за обзавеждане - споделя, че визията на Хърман Милър е "да бъде дар за човешкия дух", с което той няма предвид само продуктите, но и служителите, работната атмосфера, особеното внимание върху естетиката и производствените условия изобщо.

Визиите са вълнуващи. Те създават ентусиазъм: искрящи, силни усещания,  извисяващи организацията над нивото на баналността. "Няма значение колко проблемни са конкуренцията или вътрешните ни неуредици, коментира един мениджър. Душата ми се възражда, винаги когато се разхождам из офисите ни, защото зная, че това, което вършим, наистина има хубав смисъл."

В бизнеса споделената визия променя отношението на хората към  компанията им: "тяхната компания" става "нашата компания". Споделената визия е първото нещо, което ще позволи да заработят заедно дори хора, нямащи си доверие едни на други. Тя създава обща идентичност. И наистина общите разбиране на смисъла, визия и оперативни принципи създават фундамента на задружието (comonality).

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца

Значителна част от по-късната си кариера психологът Ейбрахам Маслоу посвещава на изучаването колективите, постигащи високи резултати. Първи сред техните по-явни общи черти се оказват споделената визия и яснотата по смисъла на работата им. Маслоу установява, че в "забележителните" колективи "Задачата е престанала да съществува отделно от човешката същност. Всеки член на колектива се идентифицира толкова силно със задачата, че не може да дефинира своята същност без да включи и нея - въпросната задача".

Споделената визия вдъхва кураж толкова деликатно, че хората дори не забелязват до какви висини се издига техният. Кураж е просто да вършиш каквото е необходимо в преследването на визията. През 1961 година Джон Кенеди формулира една визия, продукт на многогодишния труд на ръководството на американската космическа програма: "Да имаме човек на Луната до края на десетилетието". Тя е в основата на многобройни особено смели действия. Днешният еквивалент на историята за Спартак се развива в средата на десетилетието 1960-70 г. в лабораториите Драпер на MIT (Масачузецски технологичен институт). Лабораторията е водещият контрагент с НАСА за построяване на системата за инерционна навигация и насочване, която да отведе астронавтите от Аполо до Луната. След години работа по проекта ръководителите на лабораторята стигат до извода, че стартовите задания на проекта са били сбъркани. Това можело да доведе до голям смут, тъй като няколко милиона долара са вече изхарчени. Вместо да предложат някакво хитро решение за излизане от положението, те искат разрешение от НАСА да изоставят проекта и да започнат всичко отначало. Те рискували не само договора си, но и репутацията си. Ала никакъв друг изход не изглеждал възможен. Целият смисъл на съществуванието на хората от екипа е въплътен в семплата визия "Да имаме човек на Луната до края на десетилетието". Те биха направили и невъзможното, за да я реализират.

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца
По средата на 90-те години на миналия век, докато цялата индустрия за малки компютри се подравнява с PC (ПиСий) на АйБиЕм, "Ейпъл Компютър" запазва своята визия за компютър, който хората да могат да разбират интуитивно; компютър, който да е израз на свободата да мислиш различно. По своя път Ейпъл се отказва от "сигурната алтернатива" да бъде водещ производител на клони на ПиСий. Макар че никога не достига до нивата на продажбите на клоните, Ейпъл Макинтош бе не само лесен за ползване, но и издигна "интуитивността" и "забавлението" в приоритети в работата с персонален компютър, превръщайки се еталон, който едва ли не диктуваше външния вид и формата на компютърните операционни системи.

Не можете да създадете учеща организация без споделена визия. Без приобщаването на хората към цел, която те желаят искрено да постигнат, силите поддържащи "стария" ред биха взели превес. Визията поставя една висока и всеобхватна цел...
(следва)
shellysun
shellysun преди 14 години и 3 месеца
" Не можете да създадете учеща организация без споделена визия." Ей това е, Павка. Проблемът е, че на сегашния етап, възможната за споделяне визия е доста изместена от идеята за образованието като приоритет. Имаше силен подем сред учителските среди по време и малко след стачката, след което поледва огромен спад в ентусиазма на хората по отношение на възможността и потенциала да се реализира такава споделена визия. Спадът в етусиазма е добре дошъл за онази част от управляващите среди, чиято основна и единствена цел беше овладяването на учителското недоволство, но за съжаление и то не на управляващите, а на целокупния български народ, това изигра лоша шега на всички зародиши на реформи в образованието. Защото хората трудно вече се обединяват около каквато и да е споделена визия за образованието. Дори не като цяло, дори погледнато на парче, във всеки един училищен колектив поотделно. Ще трябва доста голям лост, за да преобърнем нагласата "осигурете ни да живеем по-добре и ще учим по-добре" към "по-доброто учене прави по-доброто живеене", дори само като философия. Истината е в твоя диамант на заинтересование страни. Може би трябва да се тръгне от осъзнаването на заинтересованите страни като такива. Защото към момента те дори и за това нямат споделена визия.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца
Още едно парче от превода.
__________________________

Благородството на целта предизвиква новаторски поглед и действия. Споделената визия представлява рул, който да поддържа постоянен курса на процеса на ученето, когато му се налага да премине през бурите на стреса и напрежението. Ученето може да е трудно, понякога дори болезнено. Обаче когато разполагаме със споделена визия, на нас ни е по-малко трудно да представяме собствените си гледни точки, да изказваме дълбоко спотаените си мисли и да изкарваме на бял свят личните и организационните си недостатъци. Всички тези проблеми изглеждат нищожни в сравнение с величието на това, което се опитваме да създадем заедно. Както казва Робът Фриц, "В присъствието на величието, дребното изчезва." Ако липсва велика мечта, надделява дребното.

Споделената визия поощрява поемането на риск и експериментирането. Често хората, вдъхновени от една визия, не знаят какво първо да подхванат за реализацията й. Затова започват да експериментират - правят експеримент, после променят посоката и правят друг. Всичко се превъръща в един експеримент, но без каквато и да е неяснота. Кристално ясни са обектът - "какво правят", и целта - "защо го правят". Никой не казва "Дайте ни гаранция, че ще проработи." Защото всички знаят добре, че гаранции не съществуват, без това да отслабва вярата им в крайния успех.

--
И накрая, споделената визия облекчава едно от основните главоболия, осуетявали дълго опитите ни да популяризираме системното мислене по фирмените върхове: "Какво да сторим, че да накараме възможно повече хора да повярват в ползата на дългосрочната перспектива, за да преминат на страната на далновидността?".

От години хората мислещи в системи се мъчат да обяснят на мениджърите, че докато не започнат да фиксират и поддържат един дългосрочен курс, те ще продължават да имат сериозни проблеми. Дълго време с голямо упорство се е предпочитало "по-малкото зло" - резултат от многобройни маневри и толкова типичното "прехвърляне на топката", произлизащо от лечението на симптомите вместо на болестите в основата им. Действително, аз съм бил свидетел на твърде малко трайни превключвания от управленско късогледство към управленска далновидност (в смисъл на "дъбоко разбиране и искрена убеденост в необходимостта от дългосрочна перспектива") и произтичащите от нея действия. Лично аз развих усещането, че неуспехът на усилията ни не се дължеше толкова на неубедителност или на липса на неоспорими доказателства. (Може пък просто да не е възможно да убедиш човешките същества да погледнат по-далеч в бъдещето, разсъждавах.) Обаче ето го просветлението: хората никога не биха фокусирали погледа си в бъдещето само защото са задължени да го правят, те биха го направили само ако го желаят достатъчно силно.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца
Навсякъде, където човек открива далновидност, е в действие една дългосрочна визия. Строителите на средновековните катедрали са работили цял живот, знаейки, че плодовете на труда им ще озреят чак след други сто години. В Япония са убедени, че построяването на една сериозна организация е като отглеждането на дърво - отнема от 25 до 50 години време. Родителите се стараят да градят у детето си основите на ценности и поведение още от съвсем рано, макар че те ще са му най-полезни, когато стане самостоятелна зряла личност след други поне 20 години. Във всички тези случаи хората имат визия, която може да бъде реализирана само в сравнително дълъг период от време.

"Стратегическото планиране", което би трябвало да е бастионът на дългосрочното мислене във фирмите, твърде често е нервно, реактивно и късогледо. Или, както казват двама от най-убедителните критици на традиционното стратегическо планиране, Гери Хамъл от Лондон Бизнес Скул и С.К. Прахалад от Мичиганския Университет:

"Макар стратегическото планиране да се счита за начин да се сдобиеш с по-голяма ориентация към бъдещето, повечето мениджъри, когато са притиснати, ще признаят, че стратегическите им планове разкриват повече днешните проблеми, отколкото утрешните възможности."

С вниманието, приковано прекалено много върху обширни анализи на силните и слабите страни на конкуренцията, на пазарните ниши и фирмените ресурси, традиционното стратегическо планиране не успява да постигне единственото постижение, което е в състояние да поощри далновидните действия - Хамъл и Прахалад го наричат постаявяне на "една цел, в която си заслужава да вярваш силно".

Независимо от всичкото внимание, отделено на този компонент на фирменото развитие, на визията все още се гледа често като на някаква загадачна и неконтролируема сила. Лидерите, имащи визия, са култови герои. 

Макар че е вярно, че няма рецепти за това "как да намерите своята визя", има принципи и подсказвания за изграждането на споделена визия. Съществува една набираща сила научна дисциплина за изграждането на визия и практически инструменти за работа със споделени визии. Тази дисциплина разширява действието на принципи и уроци от областта на "личното майсторство" върху света на колективните амбиции и общите убеждения.


Дисциплината "Изграждане на споделена визия"


Окуражаването на личната визия


Колективната визия произлиза от личните визии. Те са източникът, който я зарежда с енергия и поощрява безрезервната вяра в общото дело. Както обяснява Бил О'Брайян от Хановър Иншурънс, "Това, което е важно за теб, не е моята визия. Единственото нещо, което може да те мотивира, е твоята собствена визия." Това не означава, че хората се интересуват само от своя собствен интерес. Това е очевидно от факта, че личната визия обикновено включва измерения като семейството, организацията, общността и дори света.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца

Това, на което набляга О'Браян, е че ангажиментът е персонален. Той е вкоренен в индивидуалните убеждения, амбиции и ценностни системи. Ето защо неподправената заангажираност със споделената визия е вкоренена в личната визия. Тази простичка истина убягва на много лидери, твърдо решени да развият визия за бъдещето на организацията си!

Докато се опитва да изгради една споделена визия, организацията трябва да окуражава непрекъснато своите членове да развиват своя собствена визия. Защото ако членовете й не разполагат със своя собствена визия, единственото, което те са в състояние да направят, е да се "запишат" за нечия друга. Резултатът е единствено подравняване, съответствие, съгласяване (compliance), ала не и безрезервна вяра (commitment). От друга страна само хора със силно усещане за лична посока, могат да се съберат и създадат мощно взаимодействие, водещо към "нещото, което aз/ние желаем истински".

В този смисъл "личното майсторство" е стабилна основа за създаването на споделенa визия. То е не само разполагането с лична визия, но също и с "безрезевна вяра в тържеството на истината", и с "творческо напрежение" - отличителните белези на личното майсторство. Споделената визия може да генерира нива на творческо напрежение, отиващи далеч отвъд комфортните нива на отделните индивиди. Онези, които ще допринесат най-много за реализирането на възвишената визия, ще бъдат онези, които успяват да поддържат постоянно следното творческо напрежение: да останат искрени по отношение на визията, като продължават изследвнето си на сега ставащото. Онези, които вярват силно в способността си да творят собственото си бъдеще, защото именно това е нещото, което те изживяват персонално.

Докато окуражава личната визия, организацията трябва да внимава много да не накърни индивидуалната свобода. Както беше обяснено в Глава 8, "Личното майсторство", никой не може да даде някому визия, нито може да го насили да си я развие. И все пак съществуват положителни практики, чрез които е възможно да се  създаде климат, благоприятен за раждането на лична визия. Най-директната от тях е за лидерите, които умеят да предават собственото си разбиране за визия по такъв начин, че да окуражат другите да споделят техните си визии. Това е изкуството на  визийното лидерство (присъщо на хора разполагащи и комуникиращи умело визията си), знаещо как да изгради "споделена" визия, стъпила здраво на множество лични визии.

От лични към споделени визии

Как индивидуалните визии се събират, че да създадат една обща споделена визия? Една хубава метафора е холограмата (виж из интернет, бел. Павел) - триизмерена/стерео картинка, резултат от взаимодействието на различни светлинни източници.

Ако вие разрежете на две обикновена снимка, всяка от отрезаните части ще съдържа половината от образа. Но ако сторите същото с холограма, всяка половинка като магия ще съдържа пак целия предишен образ. Това размножаване ще продължи дори да разделите холограмата на други, без значение колко много, малки части: всяко парче ще показва винаги целия образ. По същата логика, когато група хора достигне до една споделена визия за организацията си, всяка личност притежава свой собствен образ на най-добрия възможен вариант на организацията си. Всеки споделя отговорността за цялото, а не само за едно парче от цялото. Обаче тук компонентът "парче" не е еднакъв с онзи от холограмата: тук всеки представлява цялостния образ, но видян от различен ъгъл...

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца

Както, ако гледаш през пролуките на щори, всяка от тях предлага уникално гледище към цялостната картина. Така се отнася и всяка индивидуална визия към единното цяло. Ние всички гледаме на по-общирната визия по свой собствен начин.

Когато съберете отново (add up) парчетата на холограмата, цялостното изображение основно не се променя. Все пак то продължава да присъства във всяко отделно парче. По-скоро изображението става по-наситено, по-живо. Когато повече хора се присъединяват и споделят общата визия, тя макар че не се променя из основи,  става по-жизнена, по-реална (в смисъл на мисловната реалност, която хората могат наистина да си представят, че постигат). Пионерите имат вече партньори, "съсъздатели" и визията спира да тежи само на техния гръб. На по-ранен етап, когато те хранят личната си визия, хората все още могат да казват "моята визия". Но с развиването на споделена визия, тя става едновременно и "моята", и "нашата визия".

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 3 месеца
Първата стъпка в овладяването на научната дисциплина "създаване на споделена визия" е да се простим с идеята, че визиите са прокламирани винаги "от високо" или че са резултат на някакви формални планови процеси. 

В традиционната пирамидална организация никой не се съмнява, че визията се провъзгласява от върха. А понякога голямата картина, предопределяща хода на фирмата, дори остава неогласена, независимо от нуждата на всички там да знаят точно накъде се движат, за да могат да допринасят за реализацията именно на тази по-широка визия.

Тази традиционна, "спусната" (top-down) визия не е много по-различна от следната практика, станала доста популярярна напоследък - фирмената управа се осамотява, за да формулира и запише своята визия, често с помощта на консултанти. Тя наистина помага за решаването на проблема с липсата на мотивация или стратегическа линия/посока/цел. Обикновено процесът се състои предимно в размисли и дебати, включващи понякога обширни анализи на конкурентната среда, на пазарни позиции, силни и слаби страни. Обаче въпреки всичките тези усилия резултатите са нерядко разочароващи. Причините за това са няколко.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 2 месеца
Първо, една подобна визия е най-често само моментно, еднократно усилие за огласяване на желаната посока и фирмената стратегия. Вднага щом я запише, фирменият мениджмънт си отдъхва, убеден, че е изпълнил вече "визионерското" си задължение. Неотдавна един колега от "Дружество на новаторите" (Innovation Associates) обясняваше на двама мениджъри как работим ние с визията. Още не завършил въведението си, един от мениджърите го прекъсна с думите: "Аааааааа, ние вече сме свършили тази работа. Ние вече сме написали и декларирари визията си". 
- Това е много интересно - отговори колегата. - И около какво успяхте да се обедините?
- Джо, къде между другото, я сложихме тази визия? - обърна се мениджъра към колегата му.

Изводът тук е, че формулирането и декларирането на лидерската визия може да бъде само крачка по пътя на изграждането на общата визия. Защото самото й записване не е в състояние да я превърне в нещо общовалидно за цялата организация.

Вторият проблем с висшия мениджмънт, осамотил се да напише своята  визия, е че формулираната от него визия не стъпва върху здравия фундамент на личните визии на хората от колектива. Често личните визии са изцяло пренебрегнати. Случва се официалната визия да отразява само личните визии на двама-трима, с извинението, че обикновено е твърде трудно да се направи допитване и да се провери доколко хората на всички нива усещат, че разбират и приемат за своя въпросната формулировка. В резултат на това новата официална визия е поредният неуспешен опит да се генерират така необходимите организационна енергия и безрезервна вяра в начинанието (commitment). Просто тя не успява да вдъхнови хората. Всъщност има и случаи, в които тя не предизвиква достатъчно ентусиазъм дори сред малцината си високопоставени създатели.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 2 месеца
Накрая, визията не е решение на конкретен проблем. Ако я третираме просто като решение на проблем, с преодолявнето на проблема (например "слабата мотивация на колектива" или "неясната стратегическа линия") тя също престава да съществува. Строежът на споделена визия трябва да е централен момент в ежедневната работа на лидерите. Той е продължителен, безкраен процес, в периметъра на по-широката дейност, наречена "проектиране и развиване на идеи за управлението на организацията", която освен формулирането на визията, се занимава и с уточняването на нейното предназначение и основните ценности в основата й.

Някъде мениджърите очакват визията да изникне от фирмените процеси за стратегическо планиране. Но повечето стратегически планирания се провалят в опита си да генерират истинска визия поради същите онези причини, които обричат на провал повечето спуснати визионерски процеси. Както казват Хамъл и Прахалад:

"Оригинални (в смисъл на "творчески") стратегии рядко произлизат от ежегодния планов ритуал. Стартовата позиция за следващата годишна стратегия е почти винаги тазгодишната стратегия. Подобренията са плавни и прикачени към традиционни категории. Компанията се е вторачила в познатите си пазарни сегменти и територии, макар че реалните възможности за успех най-вероятно са другаде. Тласъкът за за пионерното навлизане на Канон във фотокопирния бизнес, например, е дело на неин презокеански търговски филиал, а не на японските плановици..."


(следва)
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 2 месеца
Това не означава, че визиите не могат да произхождат от върха. Те действително произхождат често от отвърха, но понякога те произхождат и от персоналните визии на индивиди, намиращи се далеч от всякакви ръководни позиции. Друг път те просто изплуват на повърхността благодарение на хора, поддържащи контакти с различни фирмени нива. И все пак произходът на визията не е толкова важен, колкото процесът, който я превръща в споделна визия. Тя не може да стане истинска споделена визия, докато не влезе в синхрон с персоналните визии на хората от колектива. 

За онези, които са на ръководна позиция, най-важното е да не забравят, че техните визи са само "персонални" и че заеманите от тях позиции, не превръщат автоматично техните персонални визии във "визията на цялата организация". Когато чуя някой мениджър да казва "нашата визия", а съм сигурен, че има предвид "моята визия", си спомням думите на Марк Твен, че официално "ние", би трябвало да се използва само "от крале и хора с особен произход".

И накрая, когато мениджърите се опитват да построят споделена визия, те трябва да пристъпват към това с готовност да споделят непрекъснато своята персонална визия. Те също така трябва да са склонни да питат колектива "Ще ме последвате ли?". Това може да се окаже доста трудно за ръководител, поставял и спускал задачи през целия си професионален живот, защото искането на подкрепа, може да го накара да се почуства неприятно уязвим.

Джон Кристер е директор на голям отдел на водеща компания за производство на продукти за домашна потреба. Той има визията, че неговият отдел би трябвало да доминира сектора си. Тази визия изисква не само отлични продукти, но и доставката им до клиентите (търговци на дребно) по най-ефикасния и икономичен от начин. Тои си представя една единствена глобална дистрибуторска система, която да е в състояние да достави продукта до клиента за половината от времето и само за част от нормалните разходи по опаковане и товарене-разтоварване. 
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 2 месеца
Той започва да говори с останалите мениджъри, работници в производството, дистрибутори и магазинери. Всички изглеждат въодушевени, но заявяват, че много от неговите идеи не биха могли да се реализират, защото противоречат на твърде много традиционни принципи на корпоративнната управа.

По-специално Кристер има нужда от подкрепата на шефа на отдел пласмент Хериет Съливан, която, макар че формално е на същото иерархично ниво, има 15 години по-голям опит. Кристер подготвя подробно представяне, с което да покаже на Съливан силните страни на новата си идея. Но Съливан се противопоставя скептично на всяка нова порция от данни, поддържащи теорията му. След приключването на срещата Кристер се замисля, че скептиците вероятно са прави. Обаче решава все пак да изпробва новата система в рамките само на един ограничен пазар. Рискът би бил далеч по-малък а би могъл да му гарантира подкрепата на местните вериги от магазини, показващи немалък ентусиазъм от новата концепция. Но какво да прави с Хериет Съливан? Неговият инстинкт му подсакзва просто да не й казва. Все пак той разполага с правото да предприеме експеримент сам, използвайки своите хора. Освен това, той взима предвид опита и мнението на Съливан.

След седмица размисъл/работа по идеята, Кристер се връща при Съливан с молба за помощ. Този път обаче той оставя графиките и данните си у дома. Просто й казва защо той вярва, че реализацията на идеята му би скрепило нов тип сътрудничество с клиентелата, и как преимуществата й ще могат да бъдат изпробвани без особен риск.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 2 месеца
За негова изненада непреклонната шефка на пласмента изказва готовност да започне да помага за проектирането на експеримента. "Когато дойде при мен миналата седмица, ти се опитваше да ме убедиш.- споделя тя - Сега си вече готов да тестваш идеята си. Аз все още съм на мнение, че тя не е замислена както трябва, но виждам, че хвърляш много усиля. Затова, кой знае, може аз да науча нещо този път."

Този епизод се разиграва преди доста години. Днес новаторската дистрибуторска система на Кристер се използва по целия свят от почти всички потделения на компанията. Тя намалява значително разходите и е основен компонент в много от най-значимите стратегически сътрудничества с търговските вериги, скрепени благодарение на придобитите нови умения.

Когато визията се ражда в средните иерархични нива, процесът по споделянето й и възприемането й е общо взето същият, както е в случаите на зараждането й на върха. Но в този случай за протичането му може да му е необходимо повече време, особено ако засяга цялата организация.

Консултантът по фирмена органиация Чарли Кифер казва: "Независимо от въодушевлението, произлизащо от една визия, процесът на създаване на споделена визия, не винаги е вълнуващ. Мениджърите, които са много добри в създаването на споделена визия, се отнасят към този процес като към нещо едва ли не балнално: "Говоренето за нашата визия просто вече се е вплело в ежедневната ни работа. Ние сме като повечето творци, които не се вдъхновяват особено много от процеса на създаването на творбата, но пък се вдъхновяват от резултата." Или както поставя нещата Бил О'Браян: "Да бъдеш визионерен лидер не се отнася до произнасянето на речи и вдъхновянето на войници. Моето ежедневие прилича доста много на ежедневието на всеки друг ръководител. Да бъдеш визионерен лидер означава да решаваш ежедневни проблеми, имайки в главата визията си".

Раждането на действително споделени визии става бавно. Опитът  подсказва, че такива визии изискват продължителен и продължаващ диалог, в който хората, освен че се чувстват свободни да изразяват своите мечти, придобиват и умението да се вслушват в чуждите. Резултатът от това реципрочно вслушване е постепенното изплуване на повърхността на все повече и повече нови индикации за съществуването на различни възможности.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 12 години и 11 месеца
Текстовият документ със същия, но редактиран вече текст и продължението на превода е тук - в сайта на Новото.

Тук пък е хубавата ни дискусия от юни 2011 година За понятията "визия" и "мисия".

Слагам тези препратки, за да "затворя кръга", както се казва.

By Pavel_Lazarov , 7 June 2011

Съдържание

1. Въведение

2. „Промяна”-та

3. Прииждащото ново образование - Павел Лазаров

Настоящата глобална криза

Картината на „Новото образование” (визия)

Моят принос (мисия)

Следващи стъпки

За скептиците

Преходът към ‘Новото образование’

4. Моето педагогическо кредо – Анна Ананиева

По какво работя в момента

Как плаща българското общество на учителите си

Какво представлява добрият учител

5. Децата са цветята на живота – Теодора Атанасова

Директорът на училището

Учителите – мотивирани да търсят

Децата, отиващи на училище...

Добре организираното училище

Празник!

6. Към преодоляване на казармено-приютния модел на образованието - Румен Петров

Невронауките предлагат теоретична и методологична основа за новото училище

Изисквания към обкръжението в училище

Визия

7. Училището на нашите мечти – Анета Едрева

Кога започна всичко?

За кого подхаванахме този поект

От кого очакваме подкрепа

8. Гласът на ученицте

Моето училище - модерен механизъм – Грета Ганева

Училището – житейски урок – Денина Мартинова

Моето добро и успешно училище – Деница Недялкова

9. Душата на учителя - Шели

10. Българският път – В заключение

11. Приложение А - Речник на образователните термини

12. Приложение Б - Целите на училищното образование в България

13. Приложение В – Концептуална рамка на „Системата образование”

14. Библиография

15. Интернет ресурси

16. Показалец на термините 

Legacy hit count
535
Legacy blog alias
45436
Legacy friendly alias
Съдържание-E1AE9BA688494B6F89E8AF3B339B3677
  • книга
  • визия
  • съдържание

Comments

By Pavel_Lazarov , 6 June 2011

Визия за Новото образование на България

Скъпи приятели, 

С особена радост и вълнение ви събщавам, че книгата, по която работихме 9 месеца е готова!

Визия за Новото образование на България 

 

Павел Лазаров
Анета Едрева
Шели
Анна Ананиева
Теодора Атанасова
Румен Петров
Грета, Денина и Деница

 

 

 

 

Можете да я изтеглите от тук.
(Необходима е регистрация, отнемаща 1 мин.)

 

Тук е съдържанието й. Tук предисторията й. 

Каня ви любезно да си я изтеглите и коментирате идеите й в нарочния форум, както и да поканите ваши познати и приятели да сторят същото.

Legacy hit count
986
Legacy blog alias
45430
Legacy friendly alias
Визия-за-Новото-образование-на-България
  • книга
  • визия
Политика
Новото образование

Comments5

TonyPanayotova
TonyPanayotova преди 14 години и 11 месеца
Поздравления за споделеното! Особено ме впечатли мнението на учениците! За мен това е знак, че има надежда да постигнем новата визия. Нужна е намесата на редактор да отстрани допуснатите правописни и технически грешки, особено в глава 5 и 6. Коментирах в посочения форум, но коментарът ве се вижда. Успех на книгата!
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 11 месеца
Здравейте, Тони! :)

Благодаря ви за пожеланието, за хубавите думи и за критиката! При първа възможност ще поправяме... Много ли ще е нахално, ако ви помоля за помощ в това отношение? Бихте ли се заели с корекциите? (Не се притеснявайте да ми откажете, моля ви!)

Пуснах коментара ви във "Визия". Засега режимът е такъв - всеки коментар да изисква одобрение на администратора. По-нататък ще видим. Признавам си, че е и въпрос на познаване на техническите настройки на форума. Просто ми е нужно време. 
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 11 месеца
Благодарности за помощта, Тони! :)

Читателите ни вече могат да теглят коригираната от теб версия на книгата.
TonyPanayotova
TonyPanayotova преди 14 години и 11 месеца
Но Румен няма ли да отстрани корекциите?



Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца

Страхувам се, че не разбирам точно въпроса ти, Тони.

Доколкото гледах внимателно текста с твоите поправки, ми се струва добър. Румен ми има пълно доверие за редакциите, но ще го питам все пак, дали не сме изкривили безогледно нещо от текста му.

By Pavel_Lazarov , 6 June 2011

Визия за Новото образование на България

Скъпи приятели, 

С особена радост и вълнение ви събщавам, че книгата, по която работихме 9 месеца е готова!

Визия за Новото образование на България 

 

Павел Лазаров
Анета Едрева
Шели
Анна Ананиева
Теодора Атанасова
Румен Петров
Грета, Денина и Деница

 

 

 

 

Можете да я изтеглите от тук.
(Необходима е регистрация, отнемаща 1 мин.)

 

Тук е съдържанието й. Tук предисторията й. 

Каня ви любезно да си я изтеглите и коментирате идеите й в нарочния форум, както и да поканите ваши познати и приятели да сторят същото.

Legacy hit count
387
Legacy blog alias
45429
Legacy friendly alias
Визия-за-Новото-образование-на-България
  • книга
  • визия
Събития
Проекти
Предлагам...
Новото образование

Comments

By Pavel_Lazarov , 6 June 2011

Визия за Новото образование на България

Скъпи приятели, 

С особена радост и вълнение ви събщавам, че книгата, по която работихме 9 месеца е готова!

Визия за Новото образование на България 

 

Павел Лазаров
Анета Едрева
Шели
Анна Ананиева
Теодора Атанасова
Румен Петров
Грета, Денина и Деница

 

 

 

 

Можете да я изтеглите от тук.
(Необходима е регистрация, отнемаща 1 мин.)

 

Тук е съдържанието й. Tук предисторията й. 

Каня ви любезно да си я изтеглите и коментирате идеите й в нарочния форум, както и да поканите ваши познати и приятели да сторят същото.

Legacy hit count
1137
Legacy blog alias
45428
Legacy friendly alias
Визия-за-Новото-образование-на-България
  • книга
  • визия
Политика
Новото образование

Comments18

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 11 месеца
Утре, сряда 07 юни, можете да чуете двама от авторите на книгата по програма Хоризонт на БНР, в предаването на Нина Колева, около 11:10 ч.
ananan
ananan преди 14 години и 11 месеца
О, Павка, пропуснала съм го!

 Каква беше темата?

Кой говори?

 Може ли да ги поискаш от Нина Колева разговорите и да ги пуснеш тук?


aniedreva
aniedreva преди 14 години и 11 месеца
И аз щях да моля за записи. Възможно ли е?
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца

Аз май разполагам с един, ама липсва малко в началото. Ще го пусна тук, като втасам, ОК?

Вие работите ли по разпространението, или сам  се бъхтам?

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца
Ето динамиката на желаещите и разполагащи вече с книгата:


Общият брой на читателите, както сами можете да сметнете, е около 300.
ananan
ananan преди 14 години и 10 месеца
Еми чудесно, това никак не е малко.

Каква е цената, на която се обажда книжката, за да мога и аз да попитам кой желае?

Благодаря!

 


Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца
"Цената" е...  1 минута от драгоценното време на "купувача", Ани. 

Пращай ги да се записват в сайта http://bglog.net/vizia и да си я теглят сами. Така ще е докато сме само в електронен формат.
ananan
ananan преди 14 години и 10 месеца
Аз питам не събираме ли желаещи за твърдо копие на книгата?

:-)

 


Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца

A!... Събираме. Събираме желаещи всякакви: за хартиеното издание, за хартиено с меки и за хартиено с твърди корици. ;)

Майтапът на страна, ако се наемеш със събирането на желаещи да си купят хартиено издание, това ще е голямо облекчение за мен (не мога да отделя време и за това). Като се съберат 100-ина им казваме: "Чудесно! Печатът на 100 или 500 бройки е с 50 лв. разлика. Значи печатаме 500. Разходите ще са около 1200-1500 лв. (себестойността на 1 книжка е около 2-3 лв., но тя в момента не ни интересува). Готови ли сте да платите по 15 лв. за книжка? Давайте ги, че да отиваме на печат."

Ако желаещите са 200, им събираме по 7,50 лв. Ако са 300 - по 5 лв. Такива са сметките. Остатъка от книжките ще разпространим... Ще мислим как.

ananan
ananan преди 14 години и 10 месеца
Всъщност това ще е нещо като предлагане на книгата за предварителна продажба чрез възможност за покупка по интернет? Сложничко ми се вижда, но не е невъзможно. Обещавам да помисля!

:-)

 


lo_win
lo_win преди 14 години и 10 месеца
Здравейте, бих искала да се представя официално :) 
Казвам се Елеонора, работя в образователна институция.
Бих искала да изкажа моите поздравления на авторите за успешния край на начинанието. Приятно ми е да видя тази книга завършена, предизвиква интерес у мен. Тя ме накара да се регистрирам днес тук и да я изтегля. Ще дам мнение след като я прочета :))
Хубава вечер!
ananan
ananan преди 14 години и 10 месеца
О, сърдечни благодарности, Елеонора!

Заради хора като вас сме се опитали да кажем това-онова!

Заповядайте като съавтор в следващо издание!

Нали така, Павка?!

 


Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца
Нямам какво да добавя, Ани. 
____

Може би не сме го казали достатъчно ясно, Елеонора: излизането на книгата не е някакъв край, ами е начало!   И продължението зависи от теб! 
lo_win
lo_win преди 14 години и 10 месеца
 Благодаря за топлото посрещане и поканата :))) 
Насреща съм да Ви съдействам с каквото мога. 
Аз визирах завършека на книгата (макар за сега само в електронен вариант), иначе сте  го казали достатъчно ясно! 
Надявам се да има повече хора като Вас, тогава светът би бил някак по   
DochkaKyuchukova
DochkaKyuchukova преди 14 години и 10 месеца
Изтеглих книгата почти веднага, след като я пуснахте тук. Толкова отдавна чета  вашите постове и очаквам книгата с нетърпение. Прочетох я на един дъх. Сега вече спокойно мога да кажа- ХАРЕСВА МИ! Искам точно такава работна среда. Очаквам с нетърпение точно тези промени, които  ще ме поставят в позицията на част от това ново образование, за което жадуваме от толкова години. Искрено се надявам повече хора да прочетат книгата, предимно от управляващите, за да проумеят, че промените са наложителни. Промени, но не какви да е и на всяка цена, а целенасочени, обмислени и структурирани. 
Поздравления на всички от авторския колектив! Пожелавам  вашето виждане за новото образование да е фундамента на промените. Успех!
DochkaKyuchukova
DochkaKyuchukova преди 14 години и 10 месеца
Изтеглих книгата почти веднага, след като я пуснахте тук. Толкова отдавна чета  вашите постове и очаквам книгата с нетърпение. Прочетох я на един дъх. Сега вече спокойно мога да кажа- ХАРЕСВА МИ! Искам точно такава работна среда. Очаквам с нетърпение точно тези промени, които  ще ме поставят в позицията на част от това ново образование, за което жадуваме от толкова години. Искрено се надявам повече хора да прочетат книгата, предимно от управляващите, за да проумеят, че промените са наложителни. Промени, но не какви да е и на всяка цена, а целенасочени, обмислени и структурирани. 
Поздравления на всички от авторския колектив! Пожелавам  вашето виждане за новото образование да е фундамента на промените. Успех!
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца
Какви думи само, Доче?!!!  
(Да можеше да видиш от някъде изражението ми....)

Благодаря ти! Благодаря ти от сърце!!!  

А управляващите, казвал съм ти и друг път, остави ги. Давай ние да вършим работа и да реализираме описаното. Как, ще ме попиташ. За начало препоръчай книгата на повече приятели, познати и учениците си (днес качих последната й версия с някоя друга правописна и стилистична грешка в по-малко). Нека всеки от тях също да литне из мечтите си и после да разказва, да споделя, да ни поправя, ако сме сбъркали нещо във Визията, та да я почувства като своя. Да стане тя и негова визия! ... После е лесно. После запретваме ръкави и построяваме едно Ново училище. 


ananan
ananan преди 14 години и 10 месеца
Хиляди благодарности, Дочка!

Да можеше да видиш и моето лице, като месечина в тиган, както казваше баба ми, кой знае защо!

Разгледах блога ти и разбрах, че просто сме от една порода!

Успех във всичко, и пиши Твоето Педагогическо Кредо - за следващото издание на книгата.

Поканата се отнася до всички, които се припознават в целите и духа на най-новата книга за новото образование в България!

Нали така, Павка?!

:-)

        

 


By Pavel_Lazarov , 21 July 2010

За понятията "визия" и "мисия"

Установих, че както съм го формулирал, заданието ми към съавторите ми в книгата „Новото образование според 10 образователни визионери“ фактически изисква обявяването на визия, мисия и първи конкретни стъпки по реализацията на мисията... Много интересно!

Последната ми среща с кривото разбиране по нашенско на логиката и ползването на тези понятия – визия и мисия (при полагането и преследването на важна цел), беше онзиден с прочита на първа страница на проект за важна национална стратегия („стратегия“, пак!?). От тук и идеята да напиша дефинициите им и да ги вкарам в Речник-а си и в Речник на образователните термини. После, като коментирам нечия нескопосана формулировка, само да препращам към тях.

И така...

Що е    ВИЗИЯ

Визия е описание на образа на бъдещето, какъвто е той в най-смелите мечти на автора. Тя е едно съкровено желание, но и твърдо, неподлежащо на съмнение решение по отношение на бъдещото положение. Визията очертава периметъра на нещото, за чиято реализация авторът е решил да работи. Тя е обява за прииждащото ново, изказана в сегашно време.

Визията предизвиква у читателите си пълна картина и образи.

Внимание! Не извика ли образи, никаква визия не е!

Що е      МИСИЯ

Мисия е ролята, която авторът заема в реализацията на визията си. Тя е обявена след визията, защото е нейно отражение и следствие. Говори в сегашно време и първо лице – аз или ние (правим...) Изказана е не толкова като желание, колкото като факт, произтичащ от взето вече решение.

Мисията е описана стегнато и по начин, извикащ (отново!) образи в съзнанието на читателя.

Не извика ли образи, никаква мисия не е!

Legacy hit count
11476
Legacy blog alias
40342
Legacy friendly alias
За-понятията--визия--и--мисия-
  • мисия
  • визия
Политика
Новото образование

Comments16

queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 9 месеца
По моите представи, Павка, визията е свързана с формата - с външната, представителна страна на едно нещо, а мисията е свързана със съдържанието и по-конкретно - с целите и тяхното осъществяване.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 15 години и 9 месеца

Давам си сметка, Куйни, че има доста различни интерпретации и разбирания на тези понятия. Именно затова съм ги изтипосал тук.

Работата е там, че когато една организация заявява визията и мисиятаси (или визията и мисията на един проект/ документ/ инициатива), трябва да се придържа към тези... стандарти (които мисля, че са английски, без да съм особено сигурен). Защо? Защото от тях произлизат куп важни неща като например непосредствените цели, и първите стъпки, които трябва да се предприемат. С други думи, разликата между образът на бъдещето, визията, и настоящото положение кара да си проличават очертанията на пътя, който трябва да се измине.

Ако заявлението, декларацията на визия-та и мисия-та не са достатъчно ясни, най-вероятно организация не е наясно със смисъла на съществуванието си или, в най-добрия случай, няма постоянна пътеводна светлина. А това  води до сериозни рискове за успеха на начинанието.

Освен това всяка организация или проект въвлича в делата си повече хора. Съобщаването на визията и мисията са фундаментални, за да могат те (хората) да работят по преследването на същата тази цел (визията) доколкото е по силите им (мисията). Ако тези неща не са заявени ясно, хората, дори и да са добронамерени, не могат да се сговорят, за да свършат нещо хубаво заедно. А съвместната работа в повечето случаи е единствената, която може да произведе желания резултат. Една организация със споделена обща визия е нещо изключително силно. Разполагаме ли със споделена обша визия, можем да преместим планини!

За това работим, знаеш. 

---

Забравих нещо важно. Спазването на стандартите е важно, за да могат читателите да се ориентират лесно в един програмен документ!

queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 9 месеца
Павка, ами ти всичко си знаеш :) Тогава защо питаш? :)
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 15 години и 9 месеца
Хайде сега и ти...
galinatrifonova
galinatrifonova преди 15 години и 9 месеца

Чета написаното и от двама ви и ви се възхищавам: колко много знаете! Как логично и точно изразявате теорията на днешния ден!

А аз се сещам за едно преживяване от миналата година. На годишната среща на общност "Предучилищна педагогика" 2 часа разработвахме темата за визията и   мисията. Присъстваха доц д-р Д. Димитров и проф. д-р И. Димитров. За два часа не стигнахме до пълната разработка на темата, защото все се оказваше, че има и още, и още.....Обещахме си тази година да продължим.... Но в края на тренинга една учителка се разплака: оказа се, че за пръв път някой се сеща, че и тя има думата за тези толкова научно изглеждащи думи. Нещо повече. Че за да се превърне теорията в практика, за да намери всеки учител мястото си в тези думи, те трябва да тръгнат от тях. Всеки учител трябва да участва в изграждането на визията и да разбере своята мисия, свързана с мисията на своето училище, страна, света. Тогава те ще престанат да бъдат скучен увод в държавен или училищен документ и ще се превърнат в гъвкав гръбнак, който ще поддържа образованието и да го води напред.

galinatrifonova
galinatrifonova преди 15 години и 9 месеца

Да, прав си. Всеки, комуто образованието по една или друга причина е присърце. Защото думата "засегнат" предизвика доста неприятно потръпване в мен.Вярно е, че образованието не само в България, но и в световен мащаб е в доста окаяно състояние. А за България - да не говорим. Но някак си не идва да извеждаме идеята за визията от тези мрачни дълбини. :-)

По-същественото е, че в изграждането на визията трябва да вземат участие най-широк кръг заинтригувани от това какво ще бъде училището на утрешния ден. В противен случай пак се оказва мъртвородена визия, която вълнува само своя създател и никой друг.

Но аз често съм се замисляла и за взаимоотношенията мисия-визия. Не мисля, че те са така прости, както изглежда на теория. Тези дни чух по повод на едното дете от филма за Могилино, който разтърси света, един израз, върху който още мисля: "Може би мисията на това дете да се роди с толкова увреждания в живота и да живее на това място е точно тази: да отвори очите на света, че има места, в които се случват тези неща и да предизвика промяна в съдбите на всички деца там."

Понякога си мисля, че теорията кое е първо и кое второ ми изглежда като диспута за яйцето и кокошката. А при думата "дефинирам" си представям как светлия образ, предизвикал сълзи в очите на колежката е забоден с карфици като пеперуда на стената.....

Впрочем, от моята история с детето от Могилино има и още едно следствие: кой е позван и кой е призван, кой е наречен, кой е нарочен, кой е привлечен и кой е призван да създава визията и да върви мисионерския път?! :-)

Тааааааааааа, такива ми ти работи по отношение на мисия-визия, визия-мисия.

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 15 години и 9 месеца

Галя, 

Благодаря ти за тези коментари! В тях без съмнение ще разпознаят собствените си усещания доста хора. Затова нека поясня.

За понятието засегнат

Разбирам, че засегнат предизвиква неприятно усещане. Можех да го заменя с въвлечен, но въвлечен предразполага съвсем тясни отношения с образованието. Въвлечени са (както ги виждам аз нещата): деца, родители, учители, търговци и издатели на учебни материали, админстраторите и някой друг общественик. Засегнати сме всички. Без изключение! И аз наистина говоря за ВСИЧКИ!

---

За визията, като общо дело

Няма никакво съмнение, че

... в изграждането на визията трябва да вземат участие най-широк кръг заинтригувани от това какво ще бъде училището на утрешния ден.

ние сме просто инициатори и стимулатори на този процес... с произтичащата от това отговорност - ще трябва периодично да обобщаваме и представяме ясно полученото, за да може да се ползва/чете/вижда/разбира лесно, да бъде вдъхновяващо.

---

За твоите тълкувания на отношенията визия-мисия

Аз неслучайно съм подчертал в първия си постинг, че говоря за "визия и мисия при полагането и преследването на важна цел", а не за визия и мисия изобщо, и още по-малко за мисията като нещо... мистично.

Трябва да е ясно, че тук става дума само за ползването им при полагането, обявяването и преследването на, обикновено обществена важна цел. Иначе пак ще се лутаме много из дебрите на лингвистиката. Затова и съм използвал строгия термин дефинирам, за да подчертая, че това действие (дефинирането) има смисъл когато дефиницията подлежи на огласяване. Не подлежи ли на огласяване, защото е нещо съвсем лично, интимно, например, естествено не можем да говорим за дефиниране.   ... Така мисля аз.

galinatrifonova
galinatrifonova преди 15 години и 9 месеца

А ти би ли приел и ролята на модератор, освен на инициатор: умен си, интелигентен, диалогичен и най-важното - усеща се, че сърцето ти е в тази работа?!;):)

Шегата на страна, но наистина си мисля, че модераторът на това народно дело трябва да бъде човек извън системата - ние сме твърде "потънали" в тази, старата, и е доста трудно да модерираме раждането на визията за новото.:-) А освен това учителите са доста егоистично и егоцентрично настроени и за това е по-добре човек от вън да изгради обща визия.Имам предвид, че сред колегията все още дори родителите не се възприемат като равностойни партньори, както съм виждала на различни места на Запад, та какво да говорим за другите групи-участници в този общ процес - учениците, например или кварталната общност (която в големите градове все още хич я няма като общност, но в малките все още има силно морално влияние).

Пиша този коментар и ми идва на ум, че самият факт на повдигането на въпроса за съдържателната страна на две от основните понятия е вече част от живия процес по създаване на визията. :-) Ето стигнахме до въпроса кой да участва в създаването на визията?! Не са ли те и хората, които "влизат в картината" на новото образование?! Остава лесната част: да получим по някакъв начин техните картини и да ги вплетем в общата композиция.:-))))) 

Нарочно иззмествам плоскостта на дискусията от акедимична в художествена. Иска ми се най-после да участвам, или да прочета една по човешки топла и увличаща визия, която ще смекчи и очовечи лицето на самото образование. Мисля си, че сега берем плодовете на прекаленото академизиране и изгонването на човечността от образованието. Ние, неразумните възрастни, изгонихме топлината и вкарахме агресията в училището и наше задължение е да я върнем на децата. Като начало чрез човешка визия за това какво трябва да се случва в българската детска градина и училище.:-)

 

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 15 години и 9 месеца

Колко много се радвам на нещата, дето пишеш, Галя! 

Осъзнаването на учителите на приноса им за сегашната ситуация, тепърва предстои. Аз за първи път чувам учител да поеме част от вината за ставащото, пък и да предложи идея за сбъдването на промяната... Това е изключително важен момент. Той е потвърждение, че тече процес на пробуждане! И ти благодаря!

---

Поемам от воле твоето изместване на "плоскостта на дискусията от акедимична в художествена".

казваш:

... А ти би ли приел и ролята на модератор, освен на инициатор: умен си, интелигентен, диалогичен и най-важното - усеща се, че сърцето ти е в тази работа?!;):) ... [...] наистина си мисля, че модераторът на това народно дело трябва да бъде човек извън системата ...

(Дано само не звуча арогантно) Та аз вече съм в тази роля.   Видя ли книгата, която пишем съвместно с 9 други луди глави? Обявих старта на тази инициатива на 3 юли.

Провери си електронната поща, за да видиш докъде сме го докарали. 

После пиши пак тук, на всеослушание. ОК?

galinatrifonova
galinatrifonova преди 15 години и 9 месеца

:-)))

Прости ми, приятелю!

В момента съм на един труден за мен семинар за работа с деца и възрастни с увреждания (пак свързан с мисия и визия:-))), готвя дипломна работа, която има голямо значение за мен и...се готвя за практика в Белгия (дано успея да видя и някое училище и детска градина!). Темата ти ме заинтригува, но коментарите ги пиша между всичко това и...за това са такива, каквито са.

Ласкателното за теб е, че без да си спомням началото на поста ти, логиката на размишленията и писанията ми ме доведе до този извод. :-)))))

А преди малко си гледах пощата - нямам нищо......

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 15 години и 9 месеца

Странно е, че не си получила имейла ми.

Пиши ми на pavel долна черта lazarov маймунка yahoo точка it. Ще го повторя, ОК?

(Добавих някои неща в постинга си от 17:54 ч.)

DochkaKyuchukova
DochkaKyuchukova преди 15 години и 9 месеца
 Много ми хареса идеята за споделена визия.  Последствията от нея са ясни на всички. Но на мен ми се губи пътя  на създаването и. Не само се разминаваме в значението и използването на терминологията, но  често  има разминаване и в пътя за постигането на  споделянето и консенсуса. 
Няма да правя проучване колко пъти тук са се повдигали въпроси за образованието и наложащите реформи в него. Искам да разбера колко от тези мнения са били взети под внимание и заложени в последните промени. Ако има поне една  такава.... значи вървим напред и можем да очакваме споделената визия. Иначе все ще ни описват визията , но дали ще успеем да надзърнем и да я видим...  
DochkaKyuchukova
DochkaKyuchukova преди 15 години и 9 месеца
Павка, няма причина да се чувствам засегната. Напълно си прав за всичко. Вероятно навика от годините все още ни вреди и продължаваме да се изказваме с подобни безлични глаголни форми. 
По отношение на участието лично аз вярвам, че все повече колеги работят по въпроса за промяна. Дори тук  се усеща желанието на повечето учители да работят за положителна промяна, въпреки всички трудности. Личните ми наблюдения за 
работата  на хората "горе" също показва желание да се намери  златната среда . Не ми се иска да съм на тяхно място, но пък правя каквото мога и каквото зависи от мен за постигането на споделената визия. 

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 15 години и 9 месеца

Какви хубави новини и лични наблюдения споделяш само!

Благодаря ти!

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 14 години и 10 месеца

Визията ни е готова. 

Ето я тук.

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 12 години и 11 месеца

Тук пък e темата с превода ми на 10-та глава "Споделената визия", на книгата "Петата дисциплина" на Питър Сенги.

Текстовият документ със същия, но редактиран вече текст е тук - в сайта на Новото.

Слагам тези препратки, за да "затворя кръга", както се казва.
By Pavel_Lazarov , 20 April 2010

Гледаме на училищата повече като на паркинги за нашите деца

Отговорностите в образованието да се прехвърлят от централната власт към хората казва Павел Лазаров* от проект "Ново образование" в интервю на Мартина Бозукова 20 Април 2010 (в www.mediapool.bg от днес, 20 април 2010 г.)

_________________________

 
Г-н Лазаров, на какво според вас, се дължи сегашното състояние на средното образование, от което всички са недоволни – родители, учители, деца? От каква промяна се нуждае то – надграждане на сегашния модел или коренна промяна във философията?

Сегашното състояние на българското средно образование е продукт основно на остарялото ни ”технократско” виждане - модел XIX век и на недемократично му управление. Остаряло е нашето отношение към образованието, смятано за ”основна грижа на държавата”. Използваме клишетата за ”въпиющата нужда от повече образование”, за положителните ефекти от разните там дипломи, за обществената полза от повече ”експерти” и титулувани специалисти.

Който се е интересувал живо от тази тема, няма как да не се е сблъскал с многобройните доказателства за обезценяването, инфлацията на образователния ценз и за импотентността на държавата в тази област. Забележете, че ...

>> цялото >>

Legacy hit count
541
Legacy blog alias
38912
Legacy friendly alias
Гледаме-на-училищата-повече-като-на-паркинги-за-нашите-деца
  • ново образование
  • визия

Comments3

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 16 години

Ами, да! 

Браво на всички, малки и големи, от ОДЗ 7 „Снежанка” – Плевен!

Това е!

aniedreva
aniedreva преди 16 години

Първо, браво на Галя за чудесната инициатива.

Второ, Павка, поздравления за интервюто. Макар, че за мен няма почти нищо ново. Всъщност, по- интересни ми бяха коментарите под статията, макар и анонимни. По мои сметки около половината бяха в смисъл: "Браво, най- после някаква смислена дискусия". Което си е много добра новина.

By Pavel_Lazarov , 12 February 2010

Доброто училище

         Разговорът за доброто училище минава задължително през виждането ни за добър и лош град, за добро и лошо съществуване, т.е. той е философски, но с някои съвсем прагматични, битови дори елементи. Доброто училище може да изникне навсякъде, но не навсякъде може да оживее. Не навсякъде може да бъде достатъчно жизнено, стабилно и постоянно във времето. Това може да стане само в подходящо обкражение - в една подходяща териториална/квартална общност. А подходящата териториална общност е общност от пълноценни личности, разбрали смисъла и значението на правилното образование, работещи с радост работата си, обичащи дома и квартала си, имащи на разположение всичко необходимо (оттук и връзката с разговора за истински необходимите неща), имащи достатъчно време за себе си и другите; умеещи да слушат, разбират и учат непрекъснато те самите. (Любовта към децата им я считаме вече за даденост.)

        Доброто училище живее в една учеща общност, на една учеща територия, в която разговорът за „непосилната цена на училището” не съществува, защото никой не се занимава с цени и защото хората участват с труд и сърце, а не с пари в поддържането му. Доброто училище живее в квартал, чиито обитатели не само обитават, но и работят там (или в най-близкото обкръжение). Ето това е връзката на доброто училище с добрата урбанистика и с равномерното хармонично развитие на кварталите в един град, или на градовете и селата из цялата страна.

        Доброто училище не живее само между стените или огражденията на едно здание. Доброто училище е като истинската необхватна човешка същност, за която е невъзможно да се смести в рамките на физическото тяло, каквото и да си говорим. Доброто училище пропива всичко в околовръст и прониква навсякъде, във всяко кътче на кварталния живот.

        Не може да е добро едно училище, което събира ученици, докарвани и откарвани отдалеч от забързаните си родители. Ако на всички родители им се налагаше да прекосяват половината град, за да стигнат до доброто училище на детето си (каквото е положението в моментта), градът се задръства допълнително, ала заедно с него се задръстват дробовете и душите на всичките му обитатели. Доброто училище просто не може да предизвика на града си такава работи.

        Директорът на доброто училище не е единственият лидер там, защото не може да е  истински лидер човек, открояващ се самотно сред колеги и съмишленици. Лидер може да бъде всеки, т.е. лидер е всеки, а това, че не го показва се дължи на нездравата атмосвера в колектива му. Това естествено важи и за учениците.

        Доброто училище е едно публично благо, за което важат всички неща, тормозещи армия брилянтни умове вече век. Публичното благо е реалност, от която просто не можем да избягаме, каквото и да правим. А то трябва да бъде поддържано, управлявано, опазвано. В разединено, изнервено до крайност и егоистично общество такова нещо просто не вирее, защото за създаването и опазването му е нужен диалог, добра воля и непрекъснато търсене на оптимума. Комбинацията е сложна и редко-срещана, но не и невъзможна. На нас честта да избираме желаем ли го, или не. После ще се наложи да се учим от чуждия опит (темата е доста обширна).

        Доброто училище е резултат на градивен съвместен труд, т.е. на колективно действие, идващо като финал на един процес, в който последователно:

  1. търсим истината непредубедени, осъзнаваме реалността - системата от зависимости - и идентифицираме собствената си роля в нея; търсим и методи за градивно взаимодействие;

  2. отваряме съзнанието си за ново, непознато до момента мислене и новите идеии, изоставяйки старите мисловни схеми (произвели това, на което сме свидетели днес);

  3. отваряме сърцето и сетивата си, т.е. заемаме позицията на хора търпеливи,  внимателни и особено чувствителни, прихващащи и най-слабите сигнали на бъдещето, проявяващо се и днес;

  4. създаваме прототип на желаното ново и го изпробваме в подходящо обкръжение (ако искате, наречете го „инкубатор” ), после го

  5. построяваме и толкоз.  

Това е процесът U, за който ще ви говоря подробно друг път, но още от сега ви показвам графично:

 

 

        Доброто училище е резултат от добрата воля и добрата работа на добри хора в добра атмосфера. Съградено е с добри материали, от ръцете на добри майстори. После е уравлявано от добро управление, което не може да е друго освен една жива и постоянно учеща общност. За да е тя постоянно учеща, общността трябва да е стабилна (като състав и размери) и достатъчно компактна. Само така ще може да учи резултатно.

Legacy hit count
1547
Legacy blog alias
37304
Legacy friendly alias
Доброто-училище
  • новото образование
  • визия
  • ново училище
  • добро училище
Училище
Новото образование

Comments8

shellysun
shellysun преди 16 години и 2 месеца
:)) Хайде, време е да направим едно добро училище!!!
galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 2 месеца

Като чета публикацията, Павле, си Ви представям като Джейк Съли от "Аватар" в момента, в който разбира холистичната природа на Пандора.:-)

Да така е, но поднесена по този начин идеята за доброто училище ме изпълва с тъга и безнадеждност. Защото звучи непостижимо в сегашната българска действителност. И премества нейната реализация в необозримото бъдеще. А нима днешните деца заслужават такава съдба: да нямат избора да попаднат в добро училище?! И какаво да правим в този случай със сегашните добри училища - да ги унищожим като всичко останало, та да започнем градежа на чисто?! Или да ги разбием, като унищожим учителските колективи и пратим по един добър учител от тях във всички "лоши" училища, та да ги научи как да станат добри?!А "лошите" училища да ги унищожим ли, както унищожаваме в момента малките болници?!И какъв ще бъде критерият за "лоши" училища: че нямат официализирани връзки с местната (кварталната) общност, така както малките болници бяха унищожени, че нямат достатъчен брой лекари по образец?! Всъщност, колко малки "лоши" училища останаха, след сечта от последните години?! И тази сеч наистина ли унищожи "лошите" и остави "добрите" училища?! 

Моля Ви: пощадете ме, не ми казвайте, че и вие се каните да унищожите сега съществуващото, за да изградите новото. През сърцето ми минаха толкова унищожения....

И се сещам за две приказки, които чух навремето:

Край една портите на една крепост седял старец. Към него се приближил странник и го попитал:

  - Кажи ми, дядо, какви са хората, които живеят в този град?

  - А какви са хората от града, от който идваш?

  - О, те бяха лъжливи, крадливи, лениви и развратни безбожници.

  - Е, и хората в нашият град са такива, сине. - отговорил старецът

След малко се приближил и друг странник. И той поискал да узнае какви са хората в града. И него старецът попитал какви са били хората в града, който напуснал.

 - О, те бяха прекрасни: добри, милосърдни, дружелюбни, работливи и почитащи Бога.

 - Е, и тук ще намериш хората същите - му отговорил мъдрецът.

 

А второто е разказ, вече не помня от кого:

В един театър работела не особено добра актриса. Директорът отдавна бил решил да я съкрати и вече набелязал ден, в който да и съобщи новината. Тя имала син, който бил изключително талантлив и известен в някаква друга област, не в изкуството.

Преди последното представление директорът срещнал актрисата и като не знаел какво да и каже, изказал възхищението си за успехите на сина и. Представлението започнало и първото действие минало както обикновено. Но от второто нататък играта на актрисата ставала все по-добра и представлението завършило с несекващите аплодисменти за нея, посредствената, безцветната. Като всяка добра приказка и този разказ завършваше как от този ден нататък нямало по-добра от нея на сцената.

И така, Джейк Съли, не съществува ли и нашето училище от дъъъълго време в отровната атмосфера на обществото? И как да бъде друго, като е продукт на това тромаво, желязно, меркантилно и мразещо всичко и всички общество? И не трябва ли първо да променим себе си, за да променим обществото и държавата си, и тогава ще забележим, че всички училища са добри?!   

galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 2 месеца

Значи болка ще има, след като се използват думи като "ураган" и "помитане" - те не са нито мигновени, нито безболезнени - попитайте хората от остров Пукет, Ню Орлианс и Хаити.....

Впрочем, около 2012 - 2015 година не е нужно да се извива ураган  - училищата сами ще обезлюдеят, защото ще се пенсионират около 60% от учителите. А млади хора не са се избили да тропат на училищните врати за работа.... Така че, ако не искате да плача, нагласете си новаторския часовник за това време и окупирайте и без това нежеланите работни места.

А ако искате да ме успокоите, то намерете ми някой реформатор, който не мята като Зевс гръмотевици и потоп, а иска да превърне сега съществуващото училище в работещо по новому, за да поплача на рамото му....

Прехласвам се пред училището на остров "Утопия", което сте построили, но аз живея отдавна в днешната и утрешната реалност и знам, че училищната система може да замре само на гореизброените места и от другия ден да заработи по нов начин (но кой може да гарантира, че това ще бъде по-доброто от предишното училище - справка: училищата на поляните, които гледаме в Хаити). Иначе просто трябва да се налеят мноооооооооого пари за преустройство на материалната база и преквалификация на кадрите. А, и да не забравя: достойното заплащане, което да е поне 1:1 към основните депутатски заплати......

А "Аватар" е моят фаворит и завиждам на Джон Съли за метаморфозата му.... 

galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 2 месеца

Бравоооооооооооооооооооооооооооооооооо!

Така вече може. Аз дори съм била на подобни места....в Германия и Швейцария. :-))))

А за земетресението - знаех какво е, но нима има голяма разлика в болката, която причиняват ураганите и земетресенията?!За мен и двете са стихии, които разбиват съдби и сърца....

Albena
Albena преди 16 години и 2 месеца
Ще имам сили дори за миг да го зърна и почувствам-ДОБРОТО УЧЕНЕ И ЖИВЕЕНЕ! Браво, Павел!:О)
Albena
Albena преди 16 години и 2 месеца
Сигурна съм, просто -сега- се спъвам по Софийските улици. Бавничко се движа.
BorianaYordanova
BorianaYordanova преди 16 години и 2 месеца
Жалко е, че детето ми не учи в "това"прекрасно училище. За съжаление вероятно ще е завършило, преди всичко това да се случи. Но аз се надявам...
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 16 години и 2 месеца

Боряна,

Детето ти вероятно ще е завършило официалното, "формалното" училище, каквото го виждаме днес. Но тъй като новото е на прага ни (и при него термина "завършвам училище" е безсмислен, защото се учи цял един живот!), дъщеря ти ще може да продължи да учи, че и да преподава в прекрасното ново училище. ... Ти също!

By Pavel_Lazarov , 9 May 2008

Новото образование - Визитна картичка

Ето какво мисля аз по въпроса.

Моля ви да коментирате активно.

--------------------------------------
 

Кои сме ние

Ние сме архитектите и строителите на Новото образование.

Ние сме активни граждани, ангажирани с българското образование, в ролите си на учители, консултанти, родители и общественици. Срещнахме се за първи път по време на учителската стачка през новмври 2007 г. Събират ни желанието да работим за постигането на една велика цел, безрезервната ни вярата, че тя е по силите ни, и че именно на нас, а не на някой друг(!), се пада честта да я реализираме.

Имаме ясна визия за бъдещето, точни мисия и цели, и план за постигането им.


Визия и мисия

Нашата визия*

Новото качествено образование е онова, което ще направи от българската земя страна, чиито ведри хора живеят пълноценно, мирно и достойно. Новото качествено образование е онова, което ще повдигне хората на България до най-толерантна, здрава и силна духовноизвисена нация.

Нашата мисия**

Нашата мисия е да проектираме и построим Новото образование на България, мобилизирайки силите на всички “търсещи” сънародници.

 

Непосредствени цели

Непосредствите ни цели са две:

  1. Да създадем и обнародваме единен, широко споделен образ на Новото българско образование.
  2. Да обявим категорично и ясно неговите дългосрочни цели, с които да се съобразява всяка една от дейностите на участницте в образованието.

Паралелно с това  дефинираме в детайли:

  • Всеобхватна схематична рамка на процесите в образованието   и
  • Схема на елементите на образователната система,

които да класификацират еднозначно, изчерпателно и окончателно деиностите, структуритеи участниците (заинтересованите страни) в образованието. Целта е схемите е да подпомагат анализа, планирането и реализацията на:

▫          Нови задължителни административни и професионални структури;

▫          Нови управленски инструменти и процедури за планиране, изпълнение, контрол и корекци на дейностите;

▫          Нова финансова отчетност на администрацията;

▫          Нови механизми за дотиране и финансиране на училищата;

▫          Нови правила, откъсващи образованието от политиката;

▫          Нова информационна политика – задължителни периодични публикации съдържащи обзор на ситуацията и план за следващия период;

▫          Нови информационни системи за оперативните дейности, за контрол и за вземане на решения;

▫          Нова политика за израстването и управлението на учителите;

▫          Нова политика за въвличането на родители, бизнес и общественост в училищния живот;

▫          Нова политика за разкапсулиране на системата на образованието и повишаване на влиянието на обществото при вземането на решения;

▫          Нови закони (2 на брой).



Защо да се пресъединиш към нас

Защото имаме нужда от теб.

Защото работа има както за стратези, така и за специалисти и за усърдни работници.

Имаме да превеждаме ред чуждестранни добри практики, трябва също да ги редактираме, коригираме и публикуваме. Трябва да измъкнем от тях най-ценното и да го прекроим за нашите условия.

Трябваш ни като събеседник, като конструктивен и ведър опонент, за да създадем заедно най-доброто образование на света.

 

Най често задавани въпроси


*       Как мислите да реализирате промяната?

...

*       В какъв срок?

...

*       Предвиждате ли да подобрите по някакъв начин положението на учителите?

...

*       Говори се, че организирате национален форум за образованието. Защо той не фигурира сред целите ви?

– Защото форумът сам по себе си не е цел. Той е инструмент за тяхното ефективно преследване.

...

*       Защо един учител трябва да ви се довери, предвид че е бил толкова дълго лъган?

 – То е въпрос на усещане. Каквото зависи от нас като информация, ние сме го предоставили. Никой не е задължен да ни вярва, нещо повече - който не ни вярва (защото например вече не желае да вярва никому или защото е затрупан с проблеми, или защото борбата за оцеляване го е изтощила до краен предел) е по-добре да не участва в нашите инициативи. За нас е важно да мобилизираме силите на хората, които вярват като нас в успеха на начинанието, и са в състояние да дадат своя съществен положителен принос. Подчертаваме, че това в никакъв случай не е осъждане на онези, които не го правят.

*       Каква е ролята на институциите във вашия проект? Как мислите да ги привлечете?

...

____________________________

* Речник

визия - бъдещето, което сме избрали, в ролята си на творци
мисия - нашата роля в реализацията на визията ни

Legacy hit count
61
Legacy blog alias
19213
Legacy friendly alias
Новото-образование---Визитна-картичка
  • въпроси
  • мисия
  • визия
  • цели
  • кои сме ние
Схеми и методи
Приятели и сътрудници

Comments12

shellysun
shellysun преди 18 години
по въпрос №1: Чрез промяна на обществената нагласа по отношение целите и задачите на образованието в цялост, както и чрез промяна на активното отношение на учителите към качествените реформи в образованието
по въпрос №3:   Предвижданото подобрение в положението на учителите ще дойде чрез промяна на общественото мнение и институциите, както и чрез създаване на механизми за гъвкаво финансиране на образованието
по въпрос №5: Ролята на институциите е законоутвърждаваща и контролираща. Как ще ги привлечем? Чрез добронамереност и активни действия за участие на всички заинтересовани субекти в образованието.
shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
само да вметна: Замря, замря пак дискусията повсеместно. Българинът пак заспа. До нова стачка или до нов катаклизъм. Освен това, вижте анкетата в "Предучилищната" - на хората и на ум не им идва, че промяната в образованието може да дойде от учителите...
  О-ох. Тежка гемия сме.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 17 години и 11 месеца
Благодаря ти за отговорите, Шели! 

Иска ми се да обсъдим хубаво отговора на въпрос N°5.
За вас не е тайна, че аз не виждам дори мъничка полза от включването на институциите в нашия проект. Аз смятам да ги помета!   Т.е. от не ще остане нищо! НИЩО!

Мисля, че институциите (което означава човеците в тях!), вече показаха еднозначно на какво са способни. То е пред учите ви и ... върху гърбовете ви, бих казал. Толкова за работата на институциите. (Намирам времето за коментиране на работата и резултатите им за прахосано, знаете.)

Искате ли само да изредим изчерпателно тези "институции", за да видим все пак в какъв ред да ги хвърляме в кофата за буклук? Започвам аз:

    1. Парламент и Парламентарна комисия по образование
    2. Министерство на науката и образованието
    3. Регионални инспекторати по образованието
    4. Министерство на финансите
    5. Министерски съвет
    6. ...
    7. ...

Ако ме питате "Ама, как така? Законите кой ще го приема?", отговарям:
Когато нашите закони са готови, започваме обнародването им и прилагането им. Помислили сте ме вече за луд, нали?  Не съм.

Аз вярвам, че законите, правилата, информационните структури и материали, административните структури на Новото образование ще превъзхождат всичко съществуващо толкова много, че всички въвлечени  в образованието ще ги прегърнат с истинска любов, зщото ще дадат отговор на всички мъчителни въпроси. Учителите, родителите, кметовете и бизнеса ще принудят управляващите да легитимират нашите правила веднага. И говоря за които и да са управляващи! Ето това е моят план.

Казвал съм и преди, ако тази тактика не ви убеждава много, мога да се добера до свестни хора на високи позиции в 3-4 партии. Трябва да са луди, за да не си присвоят авторството на великолепната цялостна управленска програма на Новото образование. Трябва да са болни ..., а те не са. ... Просто са неграмотни 

Albena
Albena преди 17 години и 11 месеца
Павел,аз съм съгласна с теб- по последния въпрос, които е номер 6, номер 5 е -Защо един учител трябва да ви се довери, предвид че е бил толкова дълго лъган?.
И вярвам, че това, което си написал е Истината и ще се случи. Ал :О)
NikolaZheynov
NikolaZheynov преди 17 години и 11 месеца
    Павка,
 приемам, че тази визитна картичка е със същите най-пределно общи послания, които можем да публикуваме към голямата общност Образование, но не приемам, че мога да разбера това което твърдиш за институциите, част от които в низов ред са и самите училища с тяхната шеметна инерция, като последни механични устройства в държавата. Това в имплицитна форма е вид политика, а ние е нужно да организираме и мобилизираме обществеността само до периметъра за осмисляне, утвържване и спечелване на възможности за отстояване на Образователни политики, т.е. не идеологически, не партийни, не народни, а свободни за знание и самоосвобождение без нихилизъм и анархизъм! С други думи смятам този коментар относно въпрос № 5 за неприемлив в публичното пространство!
aniedreva
aniedreva преди 17 години и 11 месеца
Шели, спокойно, не сме изчезнали. Аз лично не съм писала скоро, защото ми трябва малко време за да "смеля" новата информация.

Павка, и на мен ми звучи старнно как ще успеем да "приложим" тези хубави закони. Ама  за сега по- добре да се концентрираме върху измислянето им :)
Donkova
Donkova преди 17 години и 11 месеца
Пожелавам успешна и вдъхновен седмица на всички!

И аз като Лел и Ани се питам до каква степен вредна за каузата е комуникацията на послание "да направим промяната помитайки институциите".  Да не отделяме на този етап (начален, разтърсващ, привличащ вниманието) специално място на институциите по видове и йерархии в посланието  е едно, да "ги пометем" - е друго. Трето е "да си припишат авторството" - и това третото изключва "помитането".

ПП В последните 15 дни съм говорила/работила по общи дела и дори формални проекти с над 25 учители (5-6 от тях директори на училища). Затова не пиша. Изчерпа ми се запасът от оптимизъм, а каузата ни няма нужда от мрачни бележки като моите точно сега.
NikolaZheynov
NikolaZheynov преди 17 години и 11 месеца
Павка, приятели,
да работим за каузата всеки по-задачите, които са му достъпни и сам си е възложил! Така оставяме на място, т.е. всеки по-действен от преди в изпълнение на задачите. Аз работя по съдържанието, както съм Ви го представил в съдържанието (wiki) и съм в същата готовност, но все още не сме готови да излезем в Образование.
Желая на всички Вас устремна, изпъленена с радост и красота седмица!
Моля, дерзайте! На японски звучи отревисто и вдъхващо: "gambate"!
С уважение
Лель
aniedreva
aniedreva преди 17 години и 11 месеца
И аз искам да го уточним това с "помитането" на институциите. Павка, надявам се, че нямаш превид да ги унищожим, да не съществуват? Може би става въпрос да ги принудим да се съобразяват с нас и последователите ни?

Колкото до политическите сили, може би все пак ще се наложи да търсим съдействие от някои от тях. Но задължително първо трябва да спечелим на своя страна повечето обикновени граждани. А партиите бих предпочела да не си приписват авторството, а да е ясно, че са се съобразили с желанието на хората.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 17 години и 11 месеца

Хващам се за последните думи на Ани.

   Помитане е много силна, но и много точна дума за това, което организираме на "институциите" (училището оставям извън тази категория!), скъпи приятели.


   Институциите не участват, не са и не ще бъдат фактор в нашия проект!


   Премного са проектите, които зависят или се съобразяват с МОН, РИО, Парламентарна комисия по образование, Общинска комисия по образование, Институт по ... не знам какво си на БАН, и т.н. Премного се споменава министърът на образованието!? Очакванията, надеждите и критиките са насочени само нататък. А ние днес променяме фокуса на общественото внимание! Не повече „институциите”, ами детето, училището, аз, ти, учителя, знанията, уменията, човечността, духовността! Следователно, колкото по-малко споменаваме институциите, толкова по-добре. Не мислите ли?

   Аз ви моля да разсъждаваме и обсъждаме, говорейки за „структури”, а не за „институции”. Нека говорим за структури, които са инструменти за реализацията на целите, а не за институции, с които трябва да се съобразяваме. Единствените, с които ще се съобразявам, уверявам ви, сте ВИЕ, защото ви имам доверие, и другите, които ще се присъединят към нас, пак защото са успяли да спечелят доверието ми (без да е задължително да споделят позициите ми, естествено!).  Ще слушам внимателно и ще коментирам само надлежно аргументирани градивни мнения, в които „институциите” не фигурират. Споменаването на институциите винаги ми е звучало като ... оплакване, прехвърляне на топката, влизане в предварително положени коловози, съобразяване с властта, загубила окончателно доверието ми.


Ние сме творци! Тук творим Новото българско образование!

 
   В нашето великолепно творение институции няма! За сметка на това има организационни структури и механизми, които са само инструменти за преследване и постигане на ясно обявени и аргументирани цели.

 
   Това имам предвид, като казвам „Ще ги помета!”. За мен те не съществуват! Ако се окаже, че могат да са полезни в проектирането и реализацията на Новото образование, хубаво. Да заповядат, да се представят и да кажат как могат да бъдат полезни. Ако ли не, ще ги помета. ...  Пометем. Заедно!

   Ани, за какво унищожение говориш, мила?! Та аз съм творец, а не разрушител!

Как мислиш, че мога да разруша неща, които за мен не съществуват? 

aniedreva
aniedreva преди 17 години и 11 месеца
Честно казано, още по- мътно ми стана.

Но най-добре да караме едно по едно. Първо да помислим какво точно искаме да постигнем, а след това - как по-точно да стане това.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 17 години и 11 месеца
Честно казано, Ани,  това, което казваш, е нещото, което си пожелавах да чуя.

Благодаря ти!
визия