Давам си сметка, Куйни, че има доста различни интерпретации и разбирания на тези понятия. Именно затова съм ги изтипосал тук.

Работата е там, че когато една организация заявява визията и мисиятаси (или визията и мисията на един проект/ документ/ инициатива), трябва да се придържа към тези... стандарти (които мисля, че са английски, без да съм особено сигурен). Защо? Защото от тях произлизат куп важни неща като например непосредствените цели, и първите стъпки, които трябва да се предприемат. С други думи, разликата между образът на бъдещето, визията, и настоящото положение кара да си проличават очертанията на пътя, който трябва да се измине.

Ако заявлението, декларацията на визия-та и мисия-та не са достатъчно ясни, най-вероятно организация не е наясно със смисъла на съществуванието си или, в най-добрия случай, няма постоянна пътеводна светлина. А това  води до сериозни рискове за успеха на начинанието.

Освен това всяка организация или проект въвлича в делата си повече хора. Съобщаването на визията и мисията са фундаментални, за да могат те (хората) да работят по преследването на същата тази цел (визията) доколкото е по силите им (мисията). Ако тези неща не са заявени ясно, хората, дори и да са добронамерени, не могат да се сговорят, за да свършат нещо хубаво заедно. А съвместната работа в повечето случаи е единствената, която може да произведе желания резултат. Една организация със споделена обща визия е нещо изключително силно. Разполагаме ли със споделена обша визия, можем да преместим планини!

За това работим, знаеш. 

---

Забравих нещо важно. Спазването на стандартите е важно, за да могат читателите да се ориентират лесно в един програмен документ!

Чета написаното и от двама ви и ви се възхищавам: колко много знаете! Как логично и точно изразявате теорията на днешния ден!

А аз се сещам за едно преживяване от миналата година. На годишната среща на общност "Предучилищна педагогика" 2 часа разработвахме темата за визията и   мисията. Присъстваха доц д-р Д. Димитров и проф. д-р И. Димитров. За два часа не стигнахме до пълната разработка на темата, защото все се оказваше, че има и още, и още.....Обещахме си тази година да продължим.... Но в края на тренинга една учителка се разплака: оказа се, че за пръв път някой се сеща, че и тя има думата за тези толкова научно изглеждащи думи. Нещо повече. Че за да се превърне теорията в практика, за да намери всеки учител мястото си в тези думи, те трябва да тръгнат от тях. Всеки учител трябва да участва в изграждането на визията и да разбере своята мисия, свързана с мисията на своето училище, страна, света. Тогава те ще престанат да бъдат скучен увод в държавен или училищен документ и ще се превърнат в гъвкав гръбнак, който ще поддържа образованието и да го води напред.

Да, прав си. Всеки, комуто образованието по една или друга причина е присърце. Защото думата "засегнат" предизвика доста неприятно потръпване в мен.Вярно е, че образованието не само в България, но и в световен мащаб е в доста окаяно състояние. А за България - да не говорим. Но някак си не идва да извеждаме идеята за визията от тези мрачни дълбини. :-)

По-същественото е, че в изграждането на визията трябва да вземат участие най-широк кръг заинтригувани от това какво ще бъде училището на утрешния ден. В противен случай пак се оказва мъртвородена визия, която вълнува само своя създател и никой друг.

Но аз често съм се замисляла и за взаимоотношенията мисия-визия. Не мисля, че те са така прости, както изглежда на теория. Тези дни чух по повод на едното дете от филма за Могилино, който разтърси света, един израз, върху който още мисля: "Може би мисията на това дете да се роди с толкова увреждания в живота и да живее на това място е точно тази: да отвори очите на света, че има места, в които се случват тези неща и да предизвика промяна в съдбите на всички деца там."

Понякога си мисля, че теорията кое е първо и кое второ ми изглежда като диспута за яйцето и кокошката. А при думата "дефинирам" си представям как светлия образ, предизвикал сълзи в очите на колежката е забоден с карфици като пеперуда на стената.....

Впрочем, от моята история с детето от Могилино има и още едно следствие: кой е позван и кой е призван, кой е наречен, кой е нарочен, кой е привлечен и кой е призван да създава визията и да върви мисионерския път?! :-)

Тааааааааааа, такива ми ти работи по отношение на мисия-визия, визия-мисия.

Галя, 

Благодаря ти за тези коментари! В тях без съмнение ще разпознаят собствените си усещания доста хора. Затова нека поясня.

За понятието засегнат

Разбирам, че засегнат предизвиква неприятно усещане. Можех да го заменя с въвлечен, но въвлечен предразполага съвсем тясни отношения с образованието. Въвлечени са (както ги виждам аз нещата): деца, родители, учители, търговци и издатели на учебни материали, админстраторите и някой друг общественик. Засегнати сме всички. Без изключение! И аз наистина говоря за ВСИЧКИ!

---

За визията, като общо дело

Няма никакво съмнение, че

... в изграждането на визията трябва да вземат участие най-широк кръг заинтригувани от това какво ще бъде училището на утрешния ден.

ние сме просто инициатори и стимулатори на този процес... с произтичащата от това отговорност - ще трябва периодично да обобщаваме и представяме ясно полученото, за да може да се ползва/чете/вижда/разбира лесно, да бъде вдъхновяващо.

---

За твоите тълкувания на отношенията визия-мисия

Аз неслучайно съм подчертал в първия си постинг, че говоря за "визия и мисия при полагането и преследването на важна цел", а не за визия и мисия изобщо, и още по-малко за мисията като нещо... мистично.

Трябва да е ясно, че тук става дума само за ползването им при полагането, обявяването и преследването на, обикновено обществена важна цел. Иначе пак ще се лутаме много из дебрите на лингвистиката. Затова и съм използвал строгия термин дефинирам, за да подчертая, че това действие (дефинирането) има смисъл когато дефиницията подлежи на огласяване. Не подлежи ли на огласяване, защото е нещо съвсем лично, интимно, например, естествено не можем да говорим за дефиниране.   ... Така мисля аз.

А ти би ли приел и ролята на модератор, освен на инициатор: умен си, интелигентен, диалогичен и най-важното - усеща се, че сърцето ти е в тази работа?!;):)

Шегата на страна, но наистина си мисля, че модераторът на това народно дело трябва да бъде човек извън системата - ние сме твърде "потънали" в тази, старата, и е доста трудно да модерираме раждането на визията за новото.:-) А освен това учителите са доста егоистично и егоцентрично настроени и за това е по-добре човек от вън да изгради обща визия.Имам предвид, че сред колегията все още дори родителите не се възприемат като равностойни партньори, както съм виждала на различни места на Запад, та какво да говорим за другите групи-участници в този общ процес - учениците, например или кварталната общност (която в големите градове все още хич я няма като общност, но в малките все още има силно морално влияние).

Пиша този коментар и ми идва на ум, че самият факт на повдигането на въпроса за съдържателната страна на две от основните понятия е вече част от живия процес по създаване на визията. :-) Ето стигнахме до въпроса кой да участва в създаването на визията?! Не са ли те и хората, които "влизат в картината" на новото образование?! Остава лесната част: да получим по някакъв начин техните картини и да ги вплетем в общата композиция.:-))))) 

Нарочно иззмествам плоскостта на дискусията от акедимична в художествена. Иска ми се най-после да участвам, или да прочета една по човешки топла и увличаща визия, която ще смекчи и очовечи лицето на самото образование. Мисля си, че сега берем плодовете на прекаленото академизиране и изгонването на човечността от образованието. Ние, неразумните възрастни, изгонихме топлината и вкарахме агресията в училището и наше задължение е да я върнем на децата. Като начало чрез човешка визия за това какво трябва да се случва в българската детска градина и училище.:-)

Колко много се радвам на нещата, дето пишеш, Галя! 

Осъзнаването на учителите на приноса им за сегашната ситуация, тепърва предстои. Аз за първи път чувам учител да поеме част от вината за ставащото, пък и да предложи идея за сбъдването на промяната... Това е изключително важен момент. Той е потвърждение, че тече процес на пробуждане! И ти благодаря!

---

Поемам от воле твоето изместване на "плоскостта на дискусията от акедимична в художествена".

казваш:

... А ти би ли приел и ролята на модератор, освен на инициатор: умен си, интелигентен, диалогичен и най-важното - усеща се, че сърцето ти е в тази работа?!;):) ... [...] наистина си мисля, че модераторът на това народно дело трябва да бъде човек извън системата ...

(Дано само не звуча арогантно) Та аз вече съм в тази роля.   Видя ли книгата, която пишем съвместно с 9 други луди глави? Обявих старта на тази инициатива на 3 юли.

Провери си електронната поща, за да видиш докъде сме го докарали. 

После пиши пак тук, на всеослушание. ОК?

:-)))

Прости ми, приятелю!

В момента съм на един труден за мен семинар за работа с деца и възрастни с увреждания (пак свързан с мисия и визия:-))), готвя дипломна работа, която има голямо значение за мен и...се готвя за практика в Белгия (дано успея да видя и някое училище и детска градина!). Темата ти ме заинтригува, но коментарите ги пиша между всичко това и...за това са такива, каквито са.

Ласкателното за теб е, че без да си спомням началото на поста ти, логиката на размишленията и писанията ми ме доведе до този извод. :-)))))

А преди малко си гледах пощата - нямам нищо......

Странно е, че не си получила имейла ми.

Пиши ми на pavel долна черта lazarov маймунка yahoo точка it. Ще го повторя, ОК?

(Добавих някои неща в постинга си от 17:54 ч.)

Какви хубави новини и лични наблюдения споделяш само!

Благодаря ти!

Визията ни е готова. 

Ето я тук.

1. Парламент и Парламентарна комисия по образование
2. Министерство на науката и образованието
3. Регионални инспекторати по образованието
4. Министерство на финансите
5. Министерски съвет
6. ...
7. ...

Ако ме питате "Ама, как така? Законите кой ще го приема?", отговарям:
Когато нашите закони са готови, започваме обнародването им и прилагането им. Помислили сте ме вече за луд, нали?  Не съм.

Аз вярвам, че законите, правилата, информационните структури и материали, административните структури на Новото образование ще превъзхождат всичко съществуващо толкова много, че всички въвлечени  в образованието ще ги прегърнат с истинска любов, зщото ще дадат отговор на всички мъчителни въпроси. Учителите, родителите, кметовете и бизнеса ще принудят управляващите да легитимират нашите правила веднага. И говоря за които и да са управляващи! Ето това е моят план.

Казвал съм и преди, ако тази тактика не ви убеждава много, мога да се добера до свестни хора на високи позиции в 3-4 партии. Трябва да са луди, за да не си присвоят авторството на великолепната цялостна управленска програма на Новото образование. Трябва да са болни ..., а те не са. ... Просто са неграмотни 

Хващам се за последните думи на Ани.

   Помитане е много силна, но и много точна дума за това, което организираме на "институциите" (училището оставям извън тази категория!), скъпи приятели.

   Институциите не участват, не са и не ще бъдат фактор в нашия проект!

   Премного са проектите, които зависят или се съобразяват с МОН, РИО, Парламентарна комисия по образование, Общинска комисия по образование, Институт по ... не знам какво си на БАН, и т.н. Премного се споменава министърът на образованието!? Очакванията, надеждите и критиките са насочени само нататък. А ние днес променяме фокуса на общественото внимание! Не повече „институциите”, ами детето, училището, аз, ти, учителя, знанията, уменията, човечността, духовността! Следователно, колкото по-малко споменаваме институциите, толкова по-добре. Не мислите ли?

   Аз ви моля да разсъждаваме и обсъждаме, говорейки за „структури”, а не за „институции”. Нека говорим за структури, които са инструменти за реализацията на целите, а не за институции, с които трябва да се съобразяваме. Единствените, с които ще се съобразявам, уверявам ви, сте ВИЕ, защото ви имам доверие, и другите, които ще се присъединят към нас, пак защото са успяли да спечелят доверието ми (без да е задължително да споделят позициите ми, естествено!).  Ще слушам внимателно и ще коментирам само надлежно аргументирани градивни мнения, в които „институциите” не фигурират. Споменаването на институциите винаги ми е звучало като ... оплакване, прехвърляне на топката, влизане в предварително положени коловози, съобразяване с властта, загубила окончателно доверието ми.

Ние сме творци! Тук творим Новото българско образование!

 
   В нашето великолепно творение институции няма! За сметка на това има организационни структури и механизми, които са само инструменти за преследване и постигане на ясно обявени и аргументирани цели.

 
   Това имам предвид, като казвам „Ще ги помета!”. За мен те не съществуват! Ако се окаже, че могат да са полезни в проектирането и реализацията на Новото образование, хубаво. Да заповядат, да се представят и да кажат как могат да бъдат полезни. Ако ли не, ще ги помета. ...  Пометем. Заедно!

   Ани, за какво унищожение говориш, мила?! Та аз съм творец, а не разрушител!

Как мислиш, че мога да разруша неща, които за мен не съществуват? 

Кураж и успех, приятелю!

Щом така си го решил - не го мисли повече.
Сигурно няма да е лесно и ще се сблъскаш с много нови неща, някои от които няма да са хубави, други пък сигурно ще са хубави, но няма как да предположиш сега.
Нека Бог е с теб!

А аз ще чета с интерес впечатленията ти.

Не светнах как ще се срещнеш с различната култура? Ако е зад бронираната стена на някой танк - голяма среща! Въобще джелатите в униформи, убили хиляди невинни жени и деца в Ирак са ми антипатични. Мръсните американски убийци, сравними с нациститите, и техните скапани съюзници, които разнасят "демокрация" с куршуми и снаряди ги мразя от сърце!
Иначе нищо лично! Дано в цялата тази "кървава неуправия" /Дебелянов/ наистина оцелееш физически и психически!

Ах, какво значат думи като "ентусиазъм", "различно", "обикновено не влизат в битки" пред страшната реалност! Там си е война и ковчезите на момчетата, които посрещнахме - съвсем, смразяващо истински. Може колегата да е "военен", но работата не му е да умира за чужди интереси. По-добре военните да защитават границите на родината си.