BgLOG.net
By asdfghjkl , 30 January 2007
Та така.
След като в края на декември зърнах тази корица...
http://grafa1.hit.bg/PB_Cover_58.jpg
...едва не загубих зрението ми. А и крехкото ми ментално здраве бе сериозно застрашено... Да не говорим за това как гледката на тези полуголени... ъъъъ добичета...  пасна идеално с представянето им в "Стани богат". Наистина кошмарна гледка. Честно, ако аз си сложа руса перука и черни прашки ще изглеждам пъти по-добре от тези трите клонинга. Но стига ужаси.
Със задоволство разбрах, че корицата на февруарският брой на българския Playboy ще бъде тази:
http://grafa1.hit.bg/PB_Cover_59.jpg
Лиляна в Playboy - най-накрая...

Все още има надежда за човечеството.
Legacy hit count
10929
Legacy blog alias
10863
Legacy friendly alias
В-българският-Playboy-все-пак-имат-малко-останал-здрав-разум
Забавление
Култура и изкуство
Литература
Новини
България

Comments9

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
И те не са хубави, ама и тя никак не е. Или поне аз не я харесвам.
Serenity
Serenity преди 19 години и 3 месеца
И аз не я харесвам. Ама изобщо. Но на снимката яко фотошоп - чак за момент не я познах... Ако се махне обработката и си измие лицето от мазалата на Диор и не знам си к'во.. мали мали =D

Сега пак ще ми кажат, че злобея, щото съм завиждала =D - така ми казваха като коментирах въпросната Лили още докато беше в ББ3 - че е не само проста, ми и грозна... Пък аз само си казвам мнението честно и откровено :) Ако някой ми заяви че "завиждам" на тази особа обещавам да пусна тук мои снимки в подобни пози като нейните в Плейбой и да докажа, че хич няма и за к'во да завиждам =D

Извинете, разлигавила съм се днеска...
acecoke
acecoke преди 19 години и 3 месеца
Серенити, ама ти сериозно ли?!? Ако само това е условието да пуснеш тук голи снимки, повярвай, мъжката част на блога ще ти каже дружно, че злобееш :-P))

Въпреки, че написана дума - спукана гума, аз все пак няма да те подстрекавам :))) Но ако желаеш...
mishe
mishe преди 19 години и 3 месеца
Според мен пък, Лиляна е хубаво момиче.
Трите изрусени клявки не ми харесват никак, от естетическа гледна точка.
Лиляна като цяло не ми е особено симпатична като излъчване, но не мога да кажа за външния й вид друго, освен, че е хубава. А дали е резултат от Photoshop или от многото мазила на Dior, не знам - коментирам това, което виждам.
Разбира се, всички имаме право на лично мнение, а и красотата нещо толкова субективно ...
borislava
borislava преди 19 години и 3 месеца
Ами всъщност си има правила, по които се определя кое е хубаво и кое грозно. Това обяснява и защо понякога, въпреки че не харесваме даден човек, не можем да отречем, че е хубав. 

За Лиляна - намирам я за хубава. Освен това ми е симпатична. Направи ми впечатление, че мн зряло се държи в отношенията си с Борислав и че умее да отстоява себе си.
acecoke
acecoke преди 19 години и 3 месеца
Е как тъй правила за хубаво и грозно?! Не разбирам?!? Мисля си, че е субективно, не може да има правила. Я разкажи по-подробно, моля.
borislava
borislava преди 19 години и 3 месеца
Абе, човек! Дали ще ти харесва е субективно, а дали е хубаво независимо от това може да се каже. Какво по-подробно... примерно симетрия - в лицето и във фигурата...
Janichka
Janichka преди 19 години и 3 месеца
Честно казано изобщо не знам коя е тази Лиляна. Със сигурност е играл Photoshop-a, но в днешно време нищо не е това, което изглежда :) Иначе след съответната обработка, момичето изглежда добре на снимчицата :)
By asdfghjkl , 26 January 2007

Имаше една песен някога - We Used To Be Friends Lyrics, в която се пееше нещо такова.

A long time ago, we used to be friends
But I haven't thought of you lately at all
If ever again, a greeting I send to you,
Short and sweet to the soul is all I intend.

Оставяйки факта, че с тази песен започва любимият ми сълзлив тинейджърски крими сериал (да, точно така - Вероника Марс), пресничката си е много прилична.

Някак си тя изникна в главата ми, когато ICQ-от изписка за да ми каже, че моята най-добра приятелка отново е онлайн. От колко време не се бяхме виждали? Може би към три месеца, разменихме си по един сухарски sms за Нова Година. А да и още по-сухарски разговор малко след Коледа, извода от него бе кратък и ясен – “Нямам време за теб сега”.

Разбире се егото ми бе потрошено от този факт. Не, не ме болеше толкова за това, че се чувствах излъган. Хм, защо пък излъган? Да кълняхме се един в друг – “Приятели за винаги...” Какво точно значи за винаги? Или како е приятел? Добре, де нека забравим тези фундаментални въпроси. Нека говорим само за мен. По моите скромни стандарти тя ме забравяше. Или нямаше нужда от мен. Знам ли? Може би нито едното, нито другото.

Може би истинските приятели не се забравят и винаги са в сърцата ни. Това е нейната теория, това е и моето отношение към всички други мои близки приятели. Защо обаче тя е различна? Защо трудно преглъщам фатка, че не ми обръща мнооооооооооооооооого внимание. Даже не става въпрос за много внимание, искам само малко внимание, мъничко. Или съм прекалено... Ревнив?! Проблема вероятно е в това, че я обичам, ама много... и, че знаех, че никога няма да е моя... Не знам, и май няма да разбера, но това не е от значение.

По-важното е друго. Промених се след тази нова година. Тя ме промени. Или по-скоро бе последната тухла в стената около мен. Просто ми показа, че даже най-близките, даже хората, които най-много обичам могат да ме наранят. Или поне да ме наранят в главата ми, по моите ми изкривени стандарти...

Усещах обаче, че мисля за нея все по-малко. Усещах, че аз самият ставам много, много различен. Разликата беше в това, че тя не ме нарани. Просто си казах, добре това е нейният избор. И това е. И после нищо, наистина нищо.

След това последва ново нищо. Изведнъж стана като в песента:

Ooh You cannot reach me now
Ooh No matter how you try
Goodbye cruel world it's over
Walk on by


Да, уж си бях същия – пак черно чувство за хумор, пак прекален цинизъм и сърказъм, пак си бях пристрастен към порното, пак се изолирах в автобуса потънал в поредната песен звучаща от iPod-a, пак бях мързелив, пак... Да уж не се бях променил, но като се замисля бях доволно много редуцирал емоциите си. Повишават ме и ми вдигат заплатата – смътно недоволство за дето ще имам повече отговорности, хвалят ме – аз мрънкам, че било със закъснение, някаква невероятна девойка ми казва "Спомеха ли, ти че много те харесвам и си много готин?" - Аз отронвам "Май не." и си продължавам.

Натоварих iPod-a със тонове снимки с уж любими хора, е не ги гледах въобще.

Та да се върнем на днес вечерта, когато тя след месеци мълчание ми каза “Здравей” и ме увери как все още сме големи приятели.

Бях щастлив, но за малко. После усетих бездната между нас – географска, културна, човешка... А не винаги е било така. Не винаги бяхме такива. Нещата не са както някога...

“И няма как да бъдат, все пак се променяме, всета се променя, всички ставаме различни...” – бях прозрял някога.

И така ние се променихме.

А аз станах студен.

Но истината е, че това ми харесва. Харесва ми да си гледам мрачната физиономия сутрин в огледалото, харесва ми да не ми пука, харесва ми, наистина ми харесва да не чувствам.

И някой хубав слънчев ден ще бъда друг, но за сега съм си добре....

Legacy hit count
537
Legacy blog alias
10777
Legacy friendly alias
We-Used-To-Be-Friends
Любов
Приятели
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments

By asdfghjkl , 24 January 2007
The President and the Press: Address before the American Newspaper Publishers Association

President John F. Kennedy
Waldorf-Astoria Hotel
New York City, April 27, 1961

Mr. Chairman, ladies and gentlemen:

I appreciate very much your generous invitation to be here tonight.

You bear heavy responsibilities these days and an article I read some time ago reminded me of how particularly heavily the burdens of present day events bear upon your profession.

You may remember that in 1851 the New York Herald Tribune under the sponsorship and publishing of Horace Greeley, employed as its London correspondent an obscure journalist by the name of Karl Marx.

We are told that foreign correspondent Marx, stone broke, and with a family ill and undernourished, constantly appealed to Greeley and managing editor Charles Dana for an increase in his munificent salary of $5 per installment, a salary which he and Engels ungratefully labeled as the "lousiest petty bourgeois cheating."

But when all his financial appeals were refused, Marx looked around for other means of livelihood and fame, eventually terminating his relationship with the Tribune and devoting his talents full time to the cause that would bequeath the world the seeds of Leninism, Stalinism, revolution and the cold war.

If only this capitalistic New York newspaper had treated him more kindly; if only Marx had remained a foreign correspondent, history might have been different. And I hope all publishers will bear this lesson in mind the next time they receive a poverty-stricken appeal for a small increase in the expense account from an obscure newspaper man.

I have selected as the title of my remarks tonight "The President and the Press." Some may suggest that this would be more naturally worded "The President Versus the Press." But those are not my sentiments tonight.

It is true, however, that when a well-known diplomat from another country demanded recently that our State Department repudiate certain newspaper attacks on his colleague it was unnecessary for us to reply that this Administration was not responsible for the press, for the press had already made it clear that it was not responsible for this Administration.

Nevertheless, my purpose here tonight is not to deliver the usual assault on the so-called one party press. On the contrary, in recent months I have rarely heard any complaints about political bias in the press except from a few Republicans. Nor is it my purpose tonight to discuss or defend the televising of Presidential press conferences. I think it is highly beneficial to have some 20,000,000 Americans regularly sit in on these conferences to observe, if I may say so, the incisive, the intelligent and the courteous qualities displayed by your Washington correspondents.

Nor, finally, are these remarks intended to examine the proper degree of privacy which the press should allow to any President and his family.

If in the last few months your White House reporters and photographers have been attending church services with regularity, that has surely done them no harm.

On the other hand, I realize that your staff and wire service photographers may be complaining that they do not enjoy the same green privileges at the local golf courses that they once did.

It is true that my predecessor did not object as I do to pictures of one's golfing skill in action. But neither on the other hand did he ever bean a Secret Service man.

My topic tonight is a more sober one of concern to publishers as well as editors.

I want to talk about our common responsibilities in the face of a common danger. The events of recent weeks may have helped to illuminate that challenge for some; but the dimensions of its threat have loomed large on the horizon for many years. Whatever our hopes may be for the future--for reducing this threat or living with it--there is no escaping either the gravity or the totality of its challenge to our survival and to our security--a challenge that confronts us in unaccustomed ways in every sphere of human activity.

This deadly challenge imposes upon our society two requirements of direct concern both to the press and to the President--two requirements that may seem almost contradictory in tone, but which must be reconciled and fulfilled if we are to meet this national peril. I refer, first, to the need for a far greater public information; and, second, to the need for far greater official secrecy.

I

The very word "secrecy" is repugnant in a free and open society; and we are as a people inherently and historically opposed to secret societies, to secret oaths and to secret proceedings. We decided long ago that the dangers of excessive and unwarranted concealment of pertinent facts far outweighed the dangers which are cited to justify it. Even today, there is little value in opposing the threat of a closed society by imitating its arbitrary restrictions. Even today, there is little value in insuring the survival of our nation if our traditions do not survive with it. And there is very grave danger that an announced need for increased security will be seized upon by those anxious to expand its meaning to the very limits of official censorship and concealment. That I do not intend to permit to the extent that it is in my control. And no official of my Administration, whether his rank is high or low, civilian or military, should interpret my words here tonight as an excuse to censor the news, to stifle dissent, to cover up our mistakes or to withhold from the press and the public the facts they deserve to know.

But I do ask every publisher, every editor, and every newsman in the nation to reexamine his own standards, and to recognize the nature of our country's peril. In time of war, the government and the press have customarily joined in an effort based largely on self-discipline, to prevent unauthorized disclosures to the enemy. In time of "clear and present danger," the courts have held that even the privileged rights of the First Amendment must yield to the public's need for national security.

Today no war has been declared--and however fierce the struggle may be, it may never be declared in the traditional fashion. Our way of life is under attack. Those who make themselves our enemy are advancing around the globe. The survival of our friends is in danger. And yet no war has been declared, no borders have been crossed by marching troops, no missiles have been fired.

If the press is awaiting a declaration of war before it imposes the self-discipline of combat conditions, then I can only say that no war ever posed a greater threat to our security. If you are awaiting a finding of "clear and present danger," then I can only say that the danger has never been more clear and its presence has never been more imminent.

It requires a change in outlook, a change in tactics, a change in missions--by the government, by the people, by every businessman or labor leader, and by every newspaper. For we are opposed around the world by a monolithic and ruthless conspiracy that relies primarily on covert means for expanding its sphere of influence--on infiltration instead of invasion, on subversion instead of elections, on intimidation instead of free choice, on guerrillas by night instead of armies by day. It is a system which has conscripted vast human and material resources into the building of a tightly knit, highly efficient machine that combines military, diplomatic, intelligence, economic, scientific and political operations.

Its preparations are concealed, not published. Its mistakes are buried, not headlined. Its dissenters are silenced, not praised. No expenditure is questioned, no rumor is printed, no secret is revealed. It conducts the Cold War, in short, with a war-time discipline no democracy would ever hope or wish to match.

Nevertheless, every democracy recognizes the necessary restraints of national security--and the question remains whether those restraints need to be more strictly observed if we are to oppose this kind of attack as well as outright invasion.

For the facts of the matter are that this nation's foes have openly boasted of acquiring through our newspapers information they would otherwise hire agents to acquire through theft, bribery or espionage; that details of this nation's covert preparations to counter the enemy's covert operations have been available to every newspaper reader, friend and foe alike; that the size, the strength, the location and the nature of our forces and weapons, and our plans and strategy for their use, have all been pinpointed in the press and other news media to a degree sufficient to satisfy any foreign power; and that, in at least in one case, the publication of details concerning a secret mechanism whereby satellites were followed required its alteration at the expense of considerable time and money.

The newspapers which printed these stories were loyal, patriotic, responsible and well-meaning. Had we been engaged in open warfare, they undoubtedly would not have published such items. But in the absence of open warfare, they recognized only the tests of journalism and not the tests of national security. And my question tonight is whether additional tests should not now be adopted.

The question is for you alone to answer. No public official should answer it for you. No governmental plan should impose its restraints against your will. But I would be failing in my duty to the nation, in considering all of the responsibilities that we now bear and all of the means at hand to meet those responsibilities, if I did not commend this problem to your attention, and urge its thoughtful consideration.

On many earlier occasions, I have said--and your newspapers have constantly said--that these are times that appeal to every citizen's sense of sacrifice and self-discipline. They call out to every citizen to weigh his rights and comforts against his obligations to the common good. I cannot now believe that those citizens who serve in the newspaper business consider themselves exempt from that appeal.

I have no intention of establishing a new Office of War Information to govern the flow of news. I am not suggesting any new forms of censorship or any new types of security classifications. I have no easy answer to the dilemma that I have posed, and would not seek to impose it if I had one. But I am asking the members of the newspaper profession and the industry in this country to reexamine their own responsibilities, to consider the degree and the nature of the present danger, and to heed the duty of self-restraint which that danger imposes upon us all.

Every newspaper now asks itself, with respect to every story: "Is it news?" All I suggest is that you add the question: "Is it in the interest of the national security?" And I hope that every group in America--unions and businessmen and public officials at every level-- will ask the same question of their endeavors, and subject their actions to the same exacting tests.

And should the press of America consider and recommend the voluntary assumption of specific new steps or machinery, I can assure you that we will cooperate whole-heartedly with those recommendations.

Perhaps there will be no recommendations. Perhaps there is no answer to the dilemma faced by a free and open society in a cold and secret war. In times of peace, any discussion of this subject, and any action that results, are both painful and without precedent. But this is a time of peace and peril which knows no precedent in history.

II

It is the unprecedented nature of this challenge that also gives rise to your second obligation--an obligation which I share. And that is our obligation to inform and alert the American people--to make certain that they possess all the facts that they need, and understand them as well--the perils, the prospects, the purposes of our program and the choices that we face.

No President should fear public scrutiny of his program. For from that scrutiny comes understanding; and from that understanding comes support or opposition. And both are necessary. I am not asking your newspapers to support the Administration, but I am asking your help in the tremendous task of informing and alerting the American people. For I have complete confidence in the response and dedication of our citizens whenever they are fully informed.

I not only could not stifle controversy among your readers--I welcome it. This Administration intends to be candid about its errors; for as a wise man once said: "An error does not become a mistake until you refuse to correct it." We intend to accept full responsibility for our errors; and we expect you to point them out when we miss them.

Without debate, without criticism, no Administration and no country can succeed--and no republic can survive. That is why the Athenian lawmaker Solon decreed it a crime for any citizen to shrink from controversy. And that is why our press was protected by the First Amendment-- the only business in America specifically protected by the Constitution- -not primarily to amuse and entertain, not to emphasize the trivial and the sentimental, not to simply "give the public what it wants"--but to inform, to arouse, to reflect, to state our dangers and our opportunities, to indicate our crises and our choices, to lead, mold, educate and sometimes even anger public opinion.

This means greater coverage and analysis of international news--for it is no longer far away and foreign but close at hand and local. It means greater attention to improved understanding of the news as well as improved transmission. And it means, finally, that government at all levels, must meet its obligation to provide you with the fullest possible information outside the narrowest limits of national security--and we intend to do it.

III

It was early in the Seventeenth Century that Francis Bacon remarked on three recent inventions already transforming the world: the compass, gunpowder and the printing press. Now the links between the nations first forged by the compass have made us all citizens of the world, the hopes and threats of one becoming the hopes and threats of us all. In that one world's efforts to live together, the evolution of gunpowder to its ultimate limit has warned mankind of the terrible consequences of failure.

And so it is to the printing press--to the recorder of man's deeds, the keeper of his conscience, the courier of his news--that we look for strength and assistance, confident that with your help man will be what he was born to be: free and independent

Legacy hit count
715
Legacy blog alias
10697
Legacy friendly alias
Реч-на-Кенеди
България

Comments2

Bozhidar
Bozhidar преди 19 години и 3 месеца
И сега ако я и преведеш, цена няма да имаш.
Много добре ще е такива хубави неща да ги има и на български.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 1 месец
..и ако имаше и едно аудио на речта хептен ще сме доволни.Изцяло се интересувам от Кенеди...
By asdfghjkl , 10 January 2007

Беше една прекрасна януарска вечер. Температурите, нормално за сезона бяха доста над нулата. Вървя си аз заедно с една колежка към центъра на социалният живот в Гетото - супер, хипер, мега, гига, терамаркате Фантастико. Всеки бе тръгнал с дълъг списък с неща за купуване.
Аз - бутилка минерална вода и една фафла
Колежката - два лимона и три мандарини
Та вървим си ние, всеки потънал в своите мисли, когато колежката ми разтревожено каза:
- Уф, забравих си чантата за пазаруване....
В първият момент това и изказване ме изби на искрен смях:
- Отиваме във Фантастико, там има торбички на килограм - отбелязах аз с нескрита насмешка...
- Торбичките във Фантастико вече сруват по 10 стотинки.

Не повярвах, но бе така. Касиерките непрекъснато повтаряха - "Ще желаете ли торбичка?" И хората разбира се си купуваха. Кой една, кой две, кой десет...
Това съвсем не ми се побра в ума. Не наистина недоумявах.
Защо торбичките, които от години бяха безплатни изведъж станаха стока с цена от 10 стотинки? Защо трябва да връщаме времето назад и да идваме в магазина с базарската мрежа на дядо ми?? Защо???
Торбичките от Фантастико са ценен ресурс. Първо са здрави (е един път една се скъса и цяла бутилка мента отиде разход, но да кажем, че това е изключението, което потвърждава правилото), второ са полезни когато пренасяш припасите от магазина до дома, после са многофункционални след това - стават за събиране на отпадъци, за пакетиране на дрехи, за пълнене с вода и мятане през прозореца.... Въобще полезна вещ!

Разбира се е възможно Фантастико да са на ръба на фалита поради огромните разходи, които се отделят за торбички, които след това клиентите напълно безплатно грабят в огромни количества. Може, но по-скоро ще се оженя за Кайли Миноуг.

Отхвърляйки още няколко глупави теории стигнах до логичният извод, че това се прави с цел повишаване на приходите. Капиталисти!
Направих и малко проучване и разбрах, че една от доскоро безплатните торбички всъщност струва по-малко от 1 стотинка. Значи чистата печалба една бродадена торбичка е 9 стотинки. Колко торбички се продават на ден в Гето Фантастико? Да кажем около 5000 (вероятно са повече). Значи на ден само в този магазин има 450 лева приходи от торбички. Тоест хората са си направили сметка да имат приходи от около 165 000 на година от торбички и то само в един от 27 магазина Фантастико. Тук въобще прескачаме факта, че на всяка торбичка има реклама... Или факта, че Гето Фантастико прави към 40 - 50 000 лева оборот в един нормален ден.

Да сериозни приходи, но на каква цена?
Лично у мен остана един кофти вкус в устата. Не, че ще обеднея от тези 10 стотинки, които давам за торбичка. Даже не се чувствам извозен - все пак всеки има правото да определя фирмената си политика. А и аз съм свободен да пазарувам където си поискам.
Въпроса е, че у мен остава едно усещане, че си имам работа с мазни магазинерски номера от преди 1989 г. И въобще преследването на максимална печалба на всяка цена не винаги е най-добрата идея. Хората обичат авантата, а когато им я вземеш почват да негодуват. И с право!
Клиентите са си клиенти и имат право да бъдат поглезени малко. Щом касиерките не са по бански, щом в магазина не звучи Pink Floyd , то нека поне торбичките да са безплатни.

Както и да е.
Скоро наближава всенародният празник - 1 февруари, моят рожден ден.
Ще ида в Гето Фантастико за да оставя поне 300 лева (алкохола и чипса са станали страшно скъпи вече). Касиерката ще каже - "Ще желаете ли торбички?", а аз ще и отвърна "Не благодаря, дойдохме с раници."

Фашисти!

Legacy hit count
2406
Legacy blog alias
10442
Legacy friendly alias
Фантастико-и-торбичките
София
Нещата от живота
България

Comments13

Katherine
Katherine преди 19 години и 4 месеца
И добре ще направиш, да знаеш - хем няма да пълниш гушите на капиталистите, хем ще помогнеш за намаляване на гнусните найлонови торбички, изхвърляни на боклука в несметни количества, които замърсяват природата...
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Някой, някъде, беше писал за това, но не беше споменал името на магазина. Успокоих се :) Помислих си, че имам deja vu :)
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 3 месеца
Трябва да има смисъл - едва ли ще е само, за да се обира народа: например,торбичките са заведени като инвентар за провадане, както стоките в магазина - вероятно така наглите продавачки няма да ги крадат... А те крадат всичко, което може да се краде.

Помня нещо подобно преди години беше въвел наш приятел със собствени магазини. Когато уволни една, която беше бъркала в касата, тя си тръгна, задигайки и две кошчета за боклук....

Някаква такава ще да е работата и с Фантастико.
Teri
Teri преди 19 години и 3 месеца
Тези торбички се виждат да летят във въздуха, когато почне да духа по-силен вятър в столицата. Ято от дрипави торбички си се реят, както беше в един филм...
В ХИТ също са платени торбичките и май цената им беше 20 ст., а имам някакви спомени, че са и по-скъпи. Спомням си че като бях в Хановер реших да си напазарувам за навръщане. Купих си хляб, бутилка минерална вода, разни нещица, като салам, масло. Всичко се събираше в една голяма торба. На касата си платих чинно и касиерката взе че ми подаде едно пликче, в което може да се сложи дезодорант, но не и това, което бях купил. Аз бях шокиран - как тази касиерка си мислеше, че мога да събера покупките в пликче с такива размери? Попитах я и тя ми отговори, че трябвало да си купя и найлонови торбички. Бръкнах пак в джоба и си платих две торбички. Мен ме ядоса това, че не ми каза веднага, че торбичките се плащат и трябваше после да броя центове на края на опашката за пликче, докато хората ме чакаха търпеливо.
Едновременно съм за пликчетата да се плащат, за да се намали употребата им и в същото време удобството да си побереш стоките в пликче също е важно. Тъй че съм раздвоен :)

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Мисля, че в някои страни найлоновите торбички се облагат с еко такса. Затова там опциите са или да си купиш торбичката, като в цената съответно влиза еко таксата, или да ползваш от онези хартиени торби, които съм виждала само по филмите и сигурно могат да се използват без да се скъсат само от някой супер герой, или да си носиш предвидливо раничката. Не съм чувала да има нещо подобно в България, но знам ли, вече нали сме Европейци :)
Deian
Deian преди 19 години и 3 месеца
Абе забелязал съм че по филмите в Америка на хората покупките им ги слагат в хартиени пликове,които държа да подчертая не се купуват.
mishe
mishe преди 19 години и 3 месеца
А в нашия Фантастико, който не е много голям, са въвели алтернативен вариант. Ако не искаш да си купиш от белите им торбички, ти пъхват покупките в малки найлонови пликчета, от онези най- най-обикновените, които са безплатни (специално разгледах касовата бележка). Сигурно хората нещо са се повъзмутили и дори не ме питат на касата искам ли да си купя торбичка.
А и вече реших: като ходя да пазарувам от Фантастико, ще си нося от къщи (живея на 1 минута от магазина) голям хубав плик, нарочно избран с рекламен надпис на друга търговска марка. Не че ще ги заболи особено от това, но поне няма да треперя дали някое от 6-те кисели млека, които редовно си купувам, няма да се изпльоскат от малките им пликчета право върху ми (както стана веднъж).
borislava
borislava преди 19 години и 3 месеца
Оня ден ме изненадаха и мене в Билла с некви торбички за по 30 ст. Бяхме натъпкали до пръсване една количка и беше немислимо да не вземем... А на касата не ни съобщиха, че се купуват, нито ни попитаха дали искаме. Та трябваше да изчакаме следващите клиенти да си маркират покупките, за да се сдобием с безценния артикул. Наистина е доста ретро да мислиш за тая част на пазаруването - в какво ще си сложиш покупките...

В кварталните хали обаче раздават торбички на поразия, дори винаги ти слагат (те ти ги слагат) отделно различните типове стоки, па макар да са само един кренвирш и един прах за пране.

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
А това ще да е някаква норма на ЕС сигурно.
В кварталния 345 още не са ми искали пари за торбичка, ама ако това стане, се премествам на малките магазинчета. И без това в 345 ми ходят по нервите честичко.
borislava
borislava преди 19 години и 3 месеца
А, току-що разбрах, че в Билла винаги са се продавали торбичките, аз не съм била информирана.
entusiast
entusiast преди 19 години и 3 месеца
а в 345 как лъжат с етикетите и цените, не е истина...
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Предлагам да ходим във Фантастико с торбички от метро поне те са здрави и могат да се ползват многократно,защо да правим реклама на фантастико като касиерките се гаярят с нас.Днес отивам и си купувам хляб и мляко и неискат да ми дадат синя торбичка,немога да разбера еднократна покупка какво означава,ако някой може да ми обясни.Може би еднократна покупка е нещо което е за едно ползване като например дозичка с нес кафе.Чудя се ако си купя дозичка кофе дали ще ми дадат торбичка- - СИНЯ.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 1 месец
Моето мнение е че от екологична гледна точка нека да се продават тези скапани торбички - така хората по-малко ще ги "сеят" насам натам по улици и тротоари и ще ги изхвърлят с боклука си всеки ден. А хартиените пликове в Щатите, за тях съм "за" - те са бързо разграждащи се. Така че, стига сте мрънкали. И по 1 лев да станат торбичките още по-добре!
By asdfghjkl , 27 December 2006

Та така.
Ето как прекарах моята Коледа.

21 декември
Събуждам се. Още ми е трудно да преглътна поредното фирмено парти. Не, че мразя организацията в която работа, не че мразя колегите си, но все още не мога да се примиря с начина по който отбелязваме празниците. Разчистваме бюрата, мятаме пиенето отгоре и… То се знае какво следва. После всеки да мине и да си вземе празничната премия и айде по домовете. Как веднъж като бели хора не отидохме в една свястна кръчма да се охакаме както трябва?!
Както и да е.
Днес щяха да ни награждават. Всички колеги заедно за приноси към човечеството, Родината и други подобни. Кофти, много кофти – трябва да си слагам костюма, а това за мен винаги е извънредно събитие. Да не говорим, че съм надебелял с 15 килограма откогато си го купих, но все още ми стои не зле.
Та наградиха ни, ръкопляскаха ни много, обща снимка с наградата… Нищо не усещах, наистина нищо. Не, че нямам принос, имам и то голям, но просто в мен не трепна нищо. Усещах де, усещах, че ме стяга вратовръзката, че обувките са ми неудобни, че стоя по-прегърбен отколкото трябва, но до там. Вътре в мен нямаше нищо. Нито радост, нито гордост…. Май съм станал прекалено безчувствен. Май.

22 декември
Пак се събудих. Петък е.
Работата за месеца е приключена и на практика не се налага да ходя, но екипа се събира за бърз брифинг относно задачите за следващия месец. Най-хубавото е, че мога да си сложа кецовете и суйчера, което принципно не недопустимо в офиса. Голям съхар съм почнал да ставам. Абе карай.
После минах през летището за да посрещна един много близък приятел, който за пореден път се завръща за малко от САЩ. Всичко хубаво, но полета закъснява с два часа. Нямам нерви да чакам толкова на терминала.
Мързи ме и да си ходя до нас и да се връщам обратно. Да не говорим какъв студ бе през повечето време в София.
Станах свидетел на интересен инцидент. Шофьор на 84 се сби с пътник. Ей така за някакъв дребен спор. Спря си автобуса и позна да се бие. Живота е интересен.
Минавам през едно пропаднало кафе, където работи една…. Не знам как да я нарека, някога учехме заедно, после имаше други неща, а сега каква ли е?! Май не е от значение това.
Прибрах се и си изтеглих от мрежата няколко филма.
Едва не умрях от скука гледайкиFlayboys.Определено имаше доста смотани, но и доста добри моменти. Но бе скучен, много скучен филм. Но пък имаше много красиви картини, но бе скучен, но мацката бе доста добра, но бе скучен…. Мразя когато ме обземе такава двойственост.
После обаче изгледах „Tomorrow Never Dies”… Е това е филм, който може да ме развесели. Десетина пъти изгледах култовият момент с „Бонд, Джеймс Бонд. Супер. Явно откакто гледах“Казино Роял” (защо не мога да напиша Казино на английски?! Системата ми забранява?!) съм станал голям фен на 007. Май прекалено голям. Така например често се усещам да играя с 1-2 със заглушител вCS:Sи да се правя на Бонд. Пробвах и водка мартини разклатено, не разбъркано. Става, но все така си оставам фен на бирата.
Това ми напомня един интересен случай от по-миналата неделя. По ГейТВ (bTV) даваха“Die Another Day”и филма бе към краят си. Бе сцената в която Мънипени си представяше, че Бонд я оправя на бюрото, когато от някаква съседна стая се разнесе неистов, но и триумфален вик – „Бонд ебе наред!” Явно в блока има и други фенове на 007.

23 декември
Станах рано и се запътих къмMall of Sofia….Хм… Мол.Интересна българска дума. Споредwikipedia mallзначи: „A shopping mall (or simply mall), shopping center, or shopping arcade is a building or set of buildings that contain stores, with interconnecting walkways enabling visitors to easily walk from store to store. The walkways may be enclosed.
In the British Isles and Australia, shopping malls are more usually referred to as shopping centres or, sometimes, shopping arcades. In North America, the term shopping mall is usually applied to enclosed retail structures, while shopping center refers to open-air retail complexes.„
Сега като се замисля стана много модно всички по-големи търговски центрове да се кръщават мол. Даже един приятел ми се похвали, че работи в търновският мол. Брей. Трябва да се издигне нов лозунг – „Във всяко село и паланка, по един мол.”
Отделен е въпроса, че самоMall of Sofiaреално се доближава до задокеанският идеал за мол.
Та отивах в мола за да понапазарувам коледни подаръци за родата – за брат миNeed for Speed: Most Wanted (това бе голяма грешка), за татко – тлъстото и луксозно издание на Труд на „Дванайсетте стола” и „Златният телец”, а за майкаDVDс балета „Лебедово езеро” в изпълнение на разни известни балетисти.
Подараците като цяло са без значение. Важното е, че мотаейки се из мола осъзнах, че Коледа отдавна, даже вече и в България се е превърнала в една огромна маркетингова кампания. Меко казано си останах отвратен, но това са реалностите.
По-лошото бе друго.
Пътувайки из София видях на доста места плакат за някакъв концерт. Симфоничен оркестър, някакъв известен диригенд, коледни песнички и специален гост Азис?!?!?!? Както бе казал някога великият мислител Боби Турбото – „К’во правиш тука бе?! Изрусен, изсребрен, циганин, дебел, педераст, чалга певец! К’во правиш тука бе?!” И аз това се чудех. Какво прави тоя на тези плакати.
Друг трагичен момент бе, че замалко не ослепях, когато видях, че в новиятPlayboyса снимани голи трите близначки – Вяра, Надежда и Любов. Ебати перверзията! Ужас!!! Безумие!!!!!!! Това аз да се бях снимал с перука и по прашки щеше да е по-естетично.
А така се надявах да е Палома или поне Лиляна новият разголен съквартирант.
По-късно следобед се настаних в автобуса, който ще ме отведе в родният Димитровград. Абе всъщност съм роден Хасково, но това е друга тема.
Лошото е, че трябваше по време на цялото пътуване да слушам семейният скандал между някаква девойка и нейният възлюбен. Скандала се водеше на рундове и на всичкото отгоре по телефона! Стана ми обаче по-скоро тъжно отколкото досадно. Лошо, много лошо е хората да се разделят така. Но такъв е живота.

24 декември
Две бяха основните събития този ден и нито едно от тях не бе Бъдни вечер. Да, нещо не си падам по празниците. Странното е, че това не е изблик на болезненоразвитият ми антиконформизъм, нито пак опит за оригиналничене. Наистина, пак, нищо не ми трепва за предстоящият празник. Както и да е, да престъпим към важните събития.
Първо се превъоръжих с нов мобилен телефон и втори най-накрая си взехiPod.
Добрият старNokia 3200,след две години безжалостна експлоатация бе сменен от чистонов сребристNokia 6234.Тъй като съм жертва… ъъъ клиент на М Тел ми го дадоха по-тънко, но пък е блъскан с всякакви водафонски глупости. И на всичкото отгоре има 150 страници ръководство за експлоатация. 150 страници за един телефон. Скоро може да искат инженерно образование за да ти продадат такава машинка. Абе мани. Та без да съм чел упътването след около часа ровичкане успях да разкарам водафонските глупости и да си го конфигурирам по мой вкус.
По-интересно е друго. Реално въобще не ми трябваше този телефон. Старият можеше да се ползва поне още една година. Да не говорим, че хилядите му екстри никога няма да са ми от полза. Та аз само говоря по тия телефони и от време на време им ползвам камерата. Тя камерата сега е още по-хубава, но аз пък си имам един перфектенCanonтъй, че тя не ми трябва. ДажеSMS-и не пиша. Все пак имах желание за харчене на пари. Доста нелогично желание, но…. Телефона ми легна в ръката все едно за мен е правен, а и еNokia,така, че всичко бе решено.
По-полезната джаджа еiPod Nano 2GB.Все още съм удивен от гениално простият му дизайн. Лошото е отвратителният му софтуер –iTunes.Тия програмисти наAppleявно мразят целият свят и си отмъщават по този начин, а може заплатите им да са ниски.
Другото важно събитие бе срещата ми с тримата мои близки приятели от полседните години в гимназията. Двама от тях учат в Щатите. Виждаме се по два пъти годишно, другото време само през нета контактуваме.
Руслан познавам откакто се помня, Бачо Илия и Бай Благ от шест години. Бе есента на 2000 г., много неща се промениха от тогава. Благой явно ще се жени скоро, а и е на път да се превърне в един мъж под чехъл. Може би точно от това има нужда. Може би, не знам. Знам само, че нещата вече не са същите, както някога. И нормално, всичко се променя. Вече не сме толкова близки, не прекарваме толкова време заедно. Нещата се променят. Жалко.

25 декември
Като се изключи това, че требваше да обикалям разни роднини денят мина пред телевизора.
Бях ужасен от това, което дават. Принципно за щастие в София нямам телевизор и не гледам, но сега…
Ужас.
Някаква безумна реклама за разделно събиране на боклук, в която отпадъците под музика сами се насочват към правилният контейнер. Още по-безумна реклама в която две мутри с адски дебилски тон се обясняват каква цифрова телевизия искат. Новогодишен чалга концерт по ГейТВ. Пак кампании за медицинските сестри в Либия.... Няма ли кой мъж най-накрая да се появи по телевизията и да каже на народа, че всичко е загубено.
Пуснах за малко Планета, но сглупих и пуснах звука. Попаднах на някакъв клип на някаква Димана. В клипа няма нищо стойностно , като се изключат краката на изпълнителката. Така и не разбрах са какво става въпрос в песента. ЯвноIQ-то ми от 136 е крайно недостатъчно. Добре, че още дават Семейство Симпсън.

26декември
Последните няколко дни прекарвам само пред компа играейки наNeed For Speed: Most Wanted.Уж го бях подарил на брат ми, но тази игра е меко казано като наркотик. Седнеш ли пред нея не ставаш докато главоболието не стане нетърпимо.
Вече стигнах доста нагоре, успях да си купя мечтанотоMitsubishi Lancer Evolution VIII, боядисах го в червено и…. Не мога да се откъсна от играта. Даже сега като пиша за нея ми се играе.
Явно съм се влюбил в компютърна игра. Явно.

***

Не мога да кажа, че съм щастлив сега на коледа. Нито празника, нито нещата по света.
Обаче…
Беше преди няколко дни. Возех се от автогарата към офиса с 213. Бях отишъл да си взема билет за дома.
От някаква гимназия се качиха две мацки на по 15 – 16 години. Доста добре изглеждаха. Седнаха точно зад мен и за почнаха да си говорят за живота, вселената и всичко останало. Останах ужасен. Наистина, даже моята покварена душа бе абсолютно ужасена. То не бе групов секс, то не бе секс за пари, то не бе дрога, пиене и пак дрога. Ужас!!! По едно време почна да ми се гади.
Стигнахме до някаква спирка и в автобуса се качи бременна жена. Една от гимназистките скочи от седалката си и буквално придърпа бременната да седне.
Пуснах една голяма усмивка. Бях щастлив.
Все още има надежда.

Legacy hit count
803
Legacy blog alias
10246
Legacy friendly alias
Коледа-684C7FC2460E480188E1B35E5E1E32F0
Нещата от живота

Comments4

IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 4 месеца
Браво! :) А играта ми харесва и на мен... ужасното е, че наистина се играе докато не се свлечеш в несвяст до компа :)))
GeorgeAtha
GeorgeAtha преди 19 години и 4 месеца
Страхотно си описал празника Блеки .. много гот!
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Как можеш да пишеш толкова увлекателно за неща, които са ти досадни. Много ми харесва как си представил празниците си:)
micromax
micromax преди 19 години и 4 месеца
Интересно и забавно. Ако бях на теб факта, че съм си в къщи щеше да бъде малък повод за раодост, а и свободното време за играене на игри... малиии... живот :) Сега и аз съм си в къщи и блъскам Мафия, още малко ми остана да победя първият в мост уантед, а флайт симулатора на майкрософт остана на урока за завои на 360 градуса. Както съм захванал така пролетната сесия може да съм свършил със всичко. А честит ти айпод и нов телефон. Честно да си призная не съм фен на айпод, само защото целия свят е луднал по него и в момента е една голяма машина за пари. Бих предпочел сони и креатив, дори и самсунг, но върпрос на личен избор. Сега поне имаш какво да слушаш по автобусите а не съседите ;)
By asdfghjkl , 2 December 2006

1.Бъди як

2.Бъди фешън

3.Слушай поп-фолк

4.Опитай се да бъдеш горните три неща едновременно

5.Не бъди селянин

6.Приеми точка 5 буквално. Ако случайно си от село, примерно Козарско, Пазарджишко или Горски Извор, Хасковско, казваш, че си от Пазарджик или Хасково съответно.

7.Най-добре казвай, че си от София, Пловдив или Варна. Гледа се лошо на яки поп-фолк фенове от малки населени места. Могат да те обвинят, че си селянин, а ти не си.

8.Опитай се да бъдеш като Панайот от ВВ3. Независимо от всичко, което се говори за него той е много ЯК и се е снимал в поп-фолк клип.

9.Колкото се може по-често използвай думата „як”и производните й в речта си.

10.Забрави за думите „извинете” и „благодаря”. Казвай вместо тях „Опааааааа” и „мерси”.

11.Единственият истински поздрав между двама истински яки по-фолк фенове е „К’во става бе парцал!”

12.Няма значение какво и къде си учил (например Тракийският университет в Стара Загора), винаги казвай че учиш или си учил в УНСС.

13.Пребивай всеки който ти кажи, че си „Унесеселянин”! Разбрахме се вече, че не си селянин.

14.За да затвърдиш точка 5, наричай всички различни от твоя вид „селяни”.

15.Приемай точка 2 много на сериозно! ТИ ТРЕБВА ДА СИ ФЕШЪН!

16.За тази цел след последните клипове по ТВ Планета и/или ТВ ФЕН. Там ще видиш как трябва да се обличаш, държиш и подстригваш.

17.Няма значение колко пари си дал за дрешките си твърди, че са страшно скъпи и са ти донесени специално от Турция.

18.Като стана въпрос за телевизия за да си истински як можеш да гледаш следните телевизии - ТВ Планета, ТВ ФЕН, ТВ Хит,M SAT,а да иbTV,еднакви боз… ъъъ искахме да кажем еднакво яки са.

19.Гледай и Анимал Планет и запаметявай някакви сълзливи истории за различни животинки и ги разказвай на жените. Това ще те направи доста вървежен.

20.За да си още по-фешън си купи поне половин килограмов сребърен ланец и го носи винаги. Ако нямаш толкова евромарки пробвай да си купиш ланец от никелирана стомана. Моли се никой да не забележи.

21.Когато те попитат какво слушаш отговаряй – „Поп-фолк, черно и гръцко (или сръбско, както си избереш)!”

22.Осмивай всякакъв стил музика различен от по-горе изброените!

23.Никога, ама никога, каквото ще да става не казвай, че слушаш чалга. Каквото и да твърдят другите ТИ НЕ СИ ЧАЛГАДЖИЯ!

24.Също така не казвай, че слушаш Глория, дори и някога да си го правил. Истинският поп-фолк фен трябва да се разграничава от т.нар. чалка и чалга певачки.

25.Кралицата на поп-фолка е Ивана, а НЕ Глория. Запомни това добре.

26.Истинският поп-фолк фен не се вози в градският транспорт, нито ползва маршрутки.

27.Дори и да ползваш градският транспорт отичай! Градският транспорт е за селяни, а ТИ НЕ СИ СЕЛЯНИН!

28.Истинският поп-фолк фен или си има собствена кола или се вози навсякъде с таксита.

29.Като стана въпрос за собствен автомобил, единствените позволени модели за яките поп-фолк фенове са Голф двойка или тройка, и следните модели на Опел – Астра, Вектра или Кадет.

30.Пробвай да подкупиш някой и да се уредиш с пернишки регистрационен номер. Това ще те направи наистина ЯК!

31.Няма значение какво караш, винаги твърди, че на пролет ще ти докарат от Германия Ауди А6.

32.Разправяй наляво надясно, че си дал хилядарка за озвучаване на возилото ти.

33.Без значение от климатичните условия винаги карай със спуснати стъкла и надут до дупка последният албум на Преслава.

34.Като говориш за пари всичко обръщай в евромарки. Става лесно, просто делиш на 2. Примерно 50 лева, са 25 евромарки.

35.Няма такова нещо като евро, това е долна инсинуация. Истинското име на тази валута е евромарка. Вервай ми!

36.Твърди, че си спал с мноооооооооооого жени, дори и да не си.

37.Ако не си, не се притеснявай. Със следната формула ще докараш прилична бройка. Към броя на жените с които наистина си спал прибави годините си, след това прибави 20, умножи по 2 и раздели на 3, след което отново прибави броя на жените с които наистина си спал. Пример – 2+22+20*2/3+2=~32. Ето сега вече си пич и си спал с 32 жени. Браво!

38.Няма занчение на колко за първи път си спал с жена. Твърди, че си бил на 13, когато си опънал учителката си по музика.

39.Абсолютно задължително е да събереш 200 – 250 евромарки и да си купиш свестенGSM.Най добреSony EricssonилиSamsung.

40.Не си купувайNokia,ще изглеждаш прекалено интелиг... ъъъ исках да кажа задръстен.

41.Сложи си за мелодия на звънене някой адски актуален поп фолк или черен хит. Например в момента такъв е Chamillionaire Feat. Krayzie Bone – Ridin

42.Когато ти звънят изчакай поне десет секунди преди да вдигнеш. Нека всички разберат каква е мелодията ти.

43.Като тапет на телефона си сложи някоя цицеста мадама… Иначе въобще не вървиш.

44.Избягвай да четеш нещо по-дълго от 50 страници.

45.Всъщност избягвай да четеш каквото и да е било на публични места освен ако не е новият брой на „Нов Фолк”.

46.Когато отиваш на купон отдели поне два часа и кило гел за приготовлението си.

47.Когато си вече на купона гледай поне няколко пъти да се провикнеш – „Има ли тук купонджии”, „Не ви чувам!”, „Вдигнете си ръцете” и „И сега един специален поздрав за…”

48.Танцувай, но само по един определен начин който е присъщ на истинските поп-фолк фенове. А именно, застани леко разкрачено и разпери ръце на страни. Свий малко ръцете в лактите. Започни да щракаш с пръсти. Пристъпвай леко от крак на крак, все едно много ти се ходи до тоалетната. Наведи леко главата напред и започни да я клатиш все едно казваш на някой – „Ей сега ти е*ах мамата…” Точно така!

49.Освободи си цялото лято за да можеш да посетиш всички концерти от поредното лятно турне на „Планета-Пайнер”

50.Бъди фен на Моцарт.

51.Опааааааааааааааааа. Това последното го задраскай и не питай к’ъв е тоя Моцарт.

52.Не бъди гей.

53.Всъщност можеш да твърдиш, че си имал леки експерименти на младини вдъхновен от творчеството на великият Азис.

54.Запомни добре! Всяка година на 31 октомври се скрий някъде и не излизай на вън. Това е датата на който се празнува странен метълски празник. Тогава тълпи подивели метъли бродят из света, подпалват Голфове двойки и бесят надолу с главата истински поп-фолк фенове.

55.Не се смей на вицове за Панайот от ВВ3. Виж точка 8.

56.Като стана въпроа за вицове знаеш ли колко вица има измислено за поп-фолк фенове? Нито един, всички са действителни случаи.

57.Хихихихихихи

58.Не обръщай внимание на по-горните две точки.

59.Всеки истински праведен як поп-фолк фен трябва поне веднъж в живота си да посети за поклонение Димитровград – централата на Пайнер!

60.Поп-фолка не е просто музика, той е начин на живот, за това можеш гордо да се наричаш по-фолк лайфстайлър!

Legacy hit count
2181
Legacy blog alias
9888
Legacy friendly alias
60-правила-за-да-бъдеш-наистина-як-поп-фолк-фен
Култура и изкуство

Comments9

olloro
olloro преди 19 години и 5 месеца
Браво!!! Най-хубавото нещо е, че вобще не си прувеличил или измислил никое от горните 60 неща. Много ми хареса.

ето нещо което може да мине към темата
http://www.bglog.net/BGLog/9831
anyonkova
anyonkova преди 19 години и 5 месеца
Мноооооооооогооооо, яко. :) Браво бе! Герой! Първо прочетох всяка точка и второ се смях около 30 минути след това. Абсолютно си прав особено за точки 10, 50 ,51,56 и 57. Абе само един факт ме притеснява: аз , в механата, след няколко ракийки май отмервам ритъма на тази божествена музика. Това прави ли ме яка? Питам теб като по-върл в занаята. :)
asdfghjkl
asdfghjkl преди 19 години и 5 месеца
Яка си, като пернишка стомана си яка. Но....
...ако искаш да си истински ЯКА, трябва да се качваш на масите в механите, когато усетиш повика на поп-фолка.
Така, че дерзай!
anyonkova
anyonkova преди 19 години и 5 месеца
Ееееееееее, май много ще трябва да се старая. Я по-добре някой да убие около70% от мен и въпроса е решен.  И  Дааааааааа. Щастие- аз съм яка.
Teri
Teri преди 19 години и 5 месеца
Много ми хареса! :)))))))))))) Хаха, чета си го за кой ли път вече :)
IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 5 месеца
:) Много е добро! 10 Х Особено ми допадна точка 60 - поп - фолка не е просто музика, той е начин на живот :) Също като хеви метала, нали ;)
gargichka
gargichka преди 19 години и 5 месеца
хахахахаах :)) гениално, Блек!
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Колко яко!!!!
(Това дали ме прави поф-фолкър? Щото не съм... ;) )
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Одобрявам. Особено одобрявам (и много ме разсмяха) 13 (не бях го чувал това преди), 24 (което поради една правописна грешка ме наведе на мисълта за нов термин - "откачалГа"), 27 (добър оксимороничен израз, апотеоз на тази кавалкада от семантично-логични доводи), 37 (формулата обаче е леко неясно описана, а и неточна - проверих в библиотеката и тя е всъщност div[(2+22+div20*2)/3]+2=31; така отпада нуждата от апроксимация, иначе трябва да се търси 1/3 или 2/3 жена, пък в БГ те всички са ЯКИ 100%-ови мадами), 38 (но все пак съм убеден, че само един човек в БГ го е казал това), 47 (при нашите братя оттатък океана има един израз "awkward is the new cool/sexy"), 48 (трябва обаче да отбеязваш в библиографията, когато цитариш други велики чалголози, чалговеди и поп-фолк експерти), 54 (смях се, ама не е смешно, много ясно), 59 (също обаче всеки як попфолк фен трябва всеки ден в 6 без 10 да се обръща към Димитровград, да слага ръка на сърцето и да си пуска "Бял Мерцедес"), 60 (Да са живи и здрави всички Pop-Folk Lifestyler-и (PFL) и да живеЙ PFL-щината! Опааа! Не ви чувам!).
By joneff , 9 November 2006

след изключително лек и ненатоварен работен ден, изпълнен с оргии с непълнолетни девици на някое райско кътче, аз се оттеглих в моят просторен пентхаус, на върха на Секънд Дунав Стрийт Билдинг и се наслаждавах на гледката..

някъде между второто и трето мартини сервирани от голата ми лична асистентка в моята глава се прокрадна гениална мисъл -- осени ме истината за това какво искат жените..

жените искат, част от нещата, които искат да станат или да получат, да не станат или да не получат.. компромисен вариант е да не станат точно така както ги искат..

или някой е на друго мнение?

п.п.
ще попитате как моята скромна особа е достигнала до този извод.. чрез дългогодишни наблюдения над тази деликатна порода хора, приятели..

добавка
след кратко беседване с едно невинно женско създание, тя допълни гореизказаната от мен формулировка за исканията на жените, точно по начин, който само една жена може.. цитирам "проблемът при жените е, че понякога незнаем точно какво искаме, но го искаме"..

е не мога да го кажа по-добре от нея ;)

Legacy hit count
1164
Legacy blog alias
9505
Legacy friendly alias
какво-искат-жените--

Comments13

shtepselinka
shtepselinka преди 19 години и 6 месеца
Хаха, стигането до този дълбокомислен извод само по себе си предполага, че ти знаеш какво искат реално жените, което е доста трудно постижимо... Следва въпросът: защо, аджеба, си мислиш, че жените искат някои от нещата, които искат, да не се случат, а не примерно да искат да се случат само някои неща, пък да дават вид, че за тях е добре да се случат и други неща...?!? В разсъжденията си от последните две изречения се дистанцирам напълно от това, че генерализираш поведението на повече от 50 % от населението на Земята, както и факта, че дискриминираш индивидулността на всеки един човек;о) Още работа, колега, още... ;о)
joneff
joneff преди 19 години и 6 месеца
това мое твърдени, колежке щепселинкова, е базирано на, както вече казах, дългогодишни наблюдения над женската половина от човечеството..

всъщност поради невъзможността да наблюдавам абсолютната цялта женска половина от човеството, сведох наблюденията си само до жените, които познавам..

в добавка мога да кажа, че моето твърдение е така майсторски завъртяно и усукано, че неговата формулировка е направо перфектна.. не усещате ли пропитата в него женска уклончивост, колежке?

може би тук е момента да благодаря на всички жени в моят живот, които са ме научили да се изказвам поне от части като една жена.. по-специално да се изказвам така, че никога ама никога да не се знае какво точно искам да кажа ;)

бтв.. в защита на женската половина от човечеството е факта, че същото се отнася и за мъжете.. но просто все още не е написано..

но ако, колежке щепселинкова, вие все още смятате моята формулировка за напълно погрешна и невярна, моля позволете ми да я поправя, чрез преки денонощни наблюдения върху една 6 милиардна от човечеството, в продължение на година две..

тогава мисля, че ще изляза с по-правилен отговор за най-съществения въпрос във вселената..
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Респектирана съм от фундаменталното изследване на колегата Джонефф и съм много, ама много далече от мисълта да оспорвам неговите абсолютно правилни изводи за начина на мислене на 3 милиарда души, наричани (за разлика от силния пол) - по-силния пол.

Трудно е да се угоди на жена, защото:

а) може да се окаже, че тя не е искала да й бъде угодено, а напротив: очаквала е проява на характер и в резултат тя е разочарована;

б) нейното желание не е било правилно разбрано и в резултат тя е разочарована;

в) в хода на изпълнението на нейното желание на нея й се е появило друго желание, противоположно на първото, резултатът я дразни и в резултат тя е разочарована.

Следствие: Всяко действие води до равно по сила и противоположно по посока разочарование на жената, което се стоварва върху главата на нищо неподозиращия угаждащ.

Все пак е възможно случайно съвпадение на резултата на действието с желанието на жената, и в този момент, о представители на другата половина от човечеството - очаква ви голяма награда! Или както пише в Библията по въпроса: "голяма е наградата ви на небесата" - защото тази награда ще ви издигне директно на седмото небе. Така че - струвало си е.
joneff
joneff преди 19 години и 6 месеца
абсолютно правилно, колежке шогун, макар угаждането на жената да не е главната тема на нашата дискусия.. но съм изключително радостен от факта, че благодарение на вашето включване засегнахме и тази тема..

защото тя (темата) е изключително важна за успешното съжителство между двете половини на човечеството и изключително ценна за извършването на най-големият подвиг от всичките -- да направиш една жена щастлива (пряко следствие от това да угодиш на жена)..

а сега, многоуважавани колеги, смятам да се върна към тежкият си работен ден ипълнен с оргии с непълнолетни девици по разни райски кътчета.. подсмрък.. подсмрък.. ;)

ще се видим довечера, когато се върна в моя пентхаус на секънд дунав стрийт билдинг..
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Много съм разстроена, че магистърът по женска душевност г-н  Джонефф ми казва, че коментарът ми не бил по темата. Когато става дума за женската душа, всичко е по темата, почитаеми г-н Джонефф, понеже става дума за богата и всеобемаща душа.

Ето още  нещо, което СЪЩО е по темата.

svetlina
svetlina преди 19 години и 6 месеца
Я не се бъзикайте с жените! Аз не смея да твърдя, че познавам Жена и просто не мога да повярвам, че другарят джонефф е срщнал съществена част от истинските жени на планетата, на варна или на пловдив. Да не говорим за Нови пазар...

Туй жената никога не говори за себе си вербално (освен ако не е  в нетрезво състояние или под принуда).
Залъгалките и извъртанията са, за да ни накарат да мислим, че са умни и да ни карат да им пишем такива публикации!
joneff
joneff преди 19 години и 6 месеца
след внимателен и задълбочен анализ на фактите, изтъкнати от видния представител на женското съсловие, шогун, кандидат академика, кандидат д-р по женската душевност, кандидат магистър, кандидат бакалавър (кандидат, щото още не си е взел държавния изпит за бакалавър.. но се точа де.. б.а) т.е. аз съм склонен да призная, даже си го признавам откровено, че съм допуснал грешка, класифицирайки доводите на гореспоменатото светило на женската душевност, като неподходящи и несвързани с тематиката на форума за женската душевност..

моля за извинение.. ще помисля и за официално прес-изявление..

що се отнася за вота на недоверие, внесен от другарката светлина, аз не твърдя, че познавам съществена част от жените.. напротив..

аз казах, че съм свел наблюденията си само до жените, които срещам, понеже липсва възможност да наблюдавам тези, които още не съм срещнал (повече от логично нали ;) даже ще подкрепя тезата си с цитат от репертоара на един мой набор, вероятно виден мислител, уви към момента не се сещам за неговото име -- битето определя съзнанието..

въпреки гореизказаното от мен, аз съм готов да разширя или промения формулировката на моята теза, стига разбира се да срещна жената, която да предизвика у мен съмнение, че нещо в тезата ми куца..

но според мен не се е родила тази (респективно този), която знае ТОЧНО какво иска и напълно доволно когато го получава..

докато това не се случи, моето, както и другите изказани твърдния, са абсолютно правилни и валидни, понеже се касаят за част от жените (дори това да е само една жена), без това да накърнява интересите на останалата част от жените, като ги поставя под общ знаменател с първата част..

сега моля за ново извинение, но голите ми асистентки ме чакат нетърпеливо да им обърна внимание ;)

п.п.
е тва е майна.. ще уча за адвокат.. даже не ще уча -- готов съм за държавен изпит.. аз езика си (клавиатурата б.а.) го вързах на фльонга докат го кажа тва.. просто няма начин да нямам бъдеще като адвокат..

п.п.2
дори и да не ме огрее като адвокат, винаги мога да се пробвам и на друго многсловно поприще -- политиката :))
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Както казах преди малко на друго място, жените не обичат да им се угажда. Почне ли един мъж да ги глези и да изпълнява безпрекословно всички женски прищевки, в най-скоро време ще му бъде бит шута.

Какво искат жените? Всяка различни неща според манталитета, интелекта, културата, вкусовете си, възрастта, социалното и финансово състояние и ред други неща - мога да изброявам до безкрай.

Трудно ми е да обобщя, защото всички тези различия генерират разнообразни желания и предпочитания у представителките на женския пол.

Мога да кажа аз какво искам. Искам да се чувствам свободна и да избирам какво да правя. Мъжът до мен да ме уважава и зачита, без да ми ходи по гайдата. Партньорът ми да бъде човек, с който да общувам най-вече духовно и да бъдем приятели, като същевременно си запазвам правото на личен живот.
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Във всяко научно съчинение трябва да има коректни цитати, та затова си позволявам да допълня почитаемия автор Джонефф:

"Битието определя съзнанието" е казано от твоя набор Карл Маркс. Фразата погрешно е била разпространена от хора с говорни дефекти като "Питието определя съзнанието" с последвали драматични резултати в цял свят и най-вече в БГЛОГ.



Terkoto
Terkoto преди 19 години и 5 месеца
За адвокат може би,но ще трябва да поработиш над развързването на мислите си,понеже ще загубиш куп дела,поради неразбиране от страна на съдебните лица,пък и на който било,на аргументите,защитните и обвинителните ти речи.Успех в опростяването на мисълта.Поздрави!
kotka_sharena
kotka_sharena преди 19 години и 5 месеца
Колеги и колежки, според едно доста разпространено проучаване - жените незнаят какво искат, лошото било, че го искат веднага.

svetlina
svetlina преди 19 години и 5 месеца
Нека искат - какво ви пречи още повече щом искат предимно мъже... Джонка, Джонкаааааааааааа, разбери, че жените са свършили много отдавна и то защото такива като теб са се опитали да ги уловят в някакво определение. Всеки път, когато някой каже, че не вярва във феи, една фея умира...
rumenpnikolov
rumenpnikolov преди 19 години и 5 месеца
Жените са неизтребими. Това май вече го писах някъде...
By asdfghjkl , 29 October 2006
уъфжгх хг
Legacy hit count
1
Legacy blog alias
9262
Legacy friendly alias
Епизоди-B5B54F1F1C6D4ACC898309CCB97EF769
Размисли
Любов
Нещата от живота

Comments

By asdfghjkl , 23 October 2006
Мислех първо да пиша коментар към темата - http://www.bglog.net/BGLog/9220 , но бая неща ми хрумнаха и ще си позволя да си го напиша мнението в отделна тема.
Първо дайте да разграничим понятията.
Има жалки свалячи, от гледна точка на ниска ефективност.
Има и жалки свалячи, от гледна точка на жалки, пошли, кретенски, прекалено комерсиални и откровено просташки методи на свалки. Значи нагледал съм се и на двата варианта. За мой срам и аз съм имал жалки изпълнения, но никой не се е родил научен.
Имах един съквартирант преди година и нещо. Човека учеше Математика и Информатика във славният СУ. На пръв поглед нищо му нямаше на момъка – висок, снажен, якичък, синеокичък, абе на външен вид не бе наплют. Обаче мамата си трака, като започне да говори с жени. Имаше емблематичен случай при решаването му на задачи с една негова колежка. Тя не, че бе нещо особено, но момчето бе лапнал по него така както аз по Кайли Миноуг. Та стоят си двамата на неговото легло и той не сваля влажен поглед от нея. Виждам, че се чуди как да захване разговора, но явно нещо му бяга темата. А девойката тогава бе с една червена блузчица… „Ей, много ти ходи това червеничкото.” – каза съквито му след няколко часово мислене. Девойката само му се усмихна от уважение, а той човека продължи да говори и говори за тази блузка. Тъкмо си мислех, че ще започне да обсъжда кецовете и и девойката си тръгна. Слава богу.
Друг случай. Имах една комшийка до миналата година. Интересна девойка – забележителна не толкова с външен вид, колкото с невероятно излъчване. Та и аз бях лапнал по нея, но реших докато да направя нещо по съществено и ето, че тя завърши. Беше четвъртокурсничка. Ето и моя издънка, но не затова пиша. Та тя си имаше доста обожатели. Имаше един новобранец. Голяма скица – глупав, ограничен, чалгарин долен, абе с две думи клише и три години по-малък от нея, а като житейски опит сигурно към десет. Въпросният момък имаше навик да ляга до нея и да се гуши, натиска, опити за качване върху нея и какво ли още не. Смях. Разбира се девойката не му отвръщаше, но и бе доста възпитана да му тегли майните в прав текст. И така всяка вечер смях, всяка вечер нещо като опити за секс… То не може да се опише това.
И още един случай. Беше на някакъв купон, май рожден ден на някого. Бяхме се събрали по комшийски в нашият скромен блок в Гетото. Една по-близка позната и някакъв тип се бяха усамотили в коридора. Аз разбира се не ги смущавах, но дойде време за редовното ми бродене из блока в чаша водка и цигара (принципно след втората ракия пропушвам). Та гледам ги двамата си говорят. После разбрах, че по едно време момъка се опитал да я целуне, тя се дръпнала, после минал по същество и и казал, че иска да се поизчукат – тя направо си тръгнала. Интересното идва обаче - два дни по-късно същият тип се появява на вратата на моята позната и я пита какво става с връзката им?! Без коментар.
Случаи на кретенски свалки, колкото ти душа сака. Най-вече в Гетото (Студентски град). Всеки, който кара някаква трошка и има яки басове се брои за голяма работа.
Интересното е, че докато има търсене има и предлагане. Тоест жалките типове в стил Панайот от ВВ3 съществуват само защото има жалки и тъпи кифлички, които връзват на всеки батко с Опел Астра, и Нокия за 400 лева. Според мен вече си има цяла отделна порода, която си се размножава по между си – празноглави комерсиални мадами и „яки” клиширани пичове с Голфове, Астри, Кадети и Вектри. Връзката между два такива индивида е меко казано комична – седят си двамата на кафе и мълчат. Мълчат защото няма какво смислено да си кажат, всъщност няма въобще какво да си кажат. Излизат на кафе за да се покажат на публично място и всеки да се изфука с новата си кифла или новият си як пич. После следва чукане, че това е най-смисленото от връзката. И така си живеят общо взето добре.
Та свалките на един такъв Панайот за една нормална жена (те такива останаха ли?!) биха се сторили меко казано жалки. Има го и другия момент. Повечето мадами или поне тия над които имам наблюдение, станаха много комерсиални! Това си стана някаква мода да си хубава мацка или поне да духаш добре и да си си хванала някакъв балък да го доиш. И вие сте ставали свидетели на сценката в която засукана мацка влиза в лъскав бутик, оглежда стоките, вдига си мобилният – „Слънчице, в еди кой си магазин съм, харесала съм си еди какво си, Струва толкова и толкова, чакам те там!” И слънчицето идва….
Имах една съученичка, която най-обичаше да разправя на какви коли я били возили, е и за задните им седалки много можеше да каже. А беше на 18 тогава. Сега бог знае до къде е стигнала…. Та така. Жените много се увълчиха, мъжете пък ставаме едни женски полови органи…
Разочарован съм от видът си. Няма ни вече истинските мъже… Не, че аз се броя от тях, но ми се иска. Всяка дългокрака сладурана с хубав задник може да ни направи жалки. И сме си жалки де. Жалки и в свалките и в поведението към жените и…
Абе станахме едни путки – в прав текст го казвам. Е повечето от нас, де. Все още си има мъжкари, но са малко… и намаляват…. Това романтиката, цветята, романтичните вечери… Тия работи имам чувството, че стават анахронизъм от ден на ден. Не, че на нас не ни се иска, просто жените вече не връзват на това.
Признавам си – аз съм неефективен сваляч. Много псувам. Всяко трето мое изречение или ще се говори за майки, или за орален секс, или за хомусексуалисти (сещайте се сами - хихихих). Имам прекалено цинично и черно чувство за хумор и съм прекалено хаплив. Ама много ми е циничен изказа понякога… Да не говорим колко не фешън се обличам, да не говорим за смахнатата професия… А да, и Pink Floyd… Въобще шанса да сваля някаква средностатистическа първокурсничка от Добрич ми клони към нула… Ама и не се натискам де.
Та толкова размисли за една обедна почивка.
Legacy hit count
748
Legacy blog alias
9231
Legacy friendly alias
Жалки-свалячи-сме---
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments2

IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 6 месеца
Smile Много интересен пост. И си е направо историческа хроника на живота в Студенски град. Имам преки наблюдения. 10 Х!!! Всичко си е така както съм го виждал. Но... Не сме жалки, не сме. Има жалки хорица, дребни душици, селтаци и педалчета, и чикиджий, разни, срещат се! Но има и други. И не са малко. Заради тях си заслужава да се игнорират селтаците и останалия боклук, и заради готините хора съм обобщил, че не сме жалки свалячи Smile
А Пинк Флойд ми е любима група. Smile
Katherine
Katherine преди 19 години и 6 месеца
Обожавам истории за студентски общежития :) Навяват ми такива приятни носталгични спомени... Пък и виждам, че положението не е много по-различно в София, от колкото във Варна.
Що се отнася до свалянето - чувството за жалкост идва от разминаването на очакванията. Ако мен например започне да ме сваля някой, който си мисли, че притежанието на кола и gsm са сред най-големите му преимущества като мъж, ще го сметна за жалък. Ако пък някой свестен, интелигентен, но недостатъчно богат мъж почне да сваля мацка, която мисли, че именно портфейлът и първичната сила са най-важните качества, то има голяма вероятност тя да го направи на две стотинки. Ако въпросният мъж няма достатъчно самочувствие, има голяма вероятност той да си помисли, че е жалък.
Що се отнася до цветята и романтичните вечери - признавам си, че малко се поизтъркаха. Почваш да се чудиш дали, ако те поканят на такава вечеря, не е просто отбиване на номер, или защото т.нар. сваляч така бил чувал, че се прави.
А, освен всичко друго - самата дума "свалям" я асоциирам с нещо за еднократна употреба... Ако става дума да сваляш средностатистически първокурснички за една нощ например.  Обаче струва ли си всъщност и не падаш ли точно до тяхното ниво??
И още мисли ми се въртят в главата по повода, ама хайде да не пускам нова тема ;)
By asdfghjkl , 17 October 2006
Възмутен съм!
Меко казано.
И аз се чудя защо де, след като това не е нещо ново, но все пак съм възмутен.
Вчера присъствах на една пресконференция. Нищо особено – по случай празника на военновъздушните сили.
Имаше и връзка с бойците ни в Афганистан. Та така.
Отгръщам аз сутрешната преса днес и какво чета:

Бойците в Кабул блокирани
Забрана да излизат от лагера освен в крайно наложителни случаи е наложена на бойците ни в Кабул, съобщи командирът на контингента, който ръководи летището в афганистанската столица полк. Марин Начев. По видеотелефон командващият BBC ген. Симеон Симеонов се свърза с него, за да поздрави рейнджърите за празника на авиацията. Обстановката е относително спокойна, но крайно нестабилна, доложи полк. Начев. В града непрекъснато избухвали взривни устройства, но в летището ракети не са падали от началото на септември...

Та така…
Представям си средностатистическият българин четящ вестника си какво ще помисли като го прочете това – там в Кабул е касъплък, нашите са обсадени в базата си и бомбите избухват като пиратки по нова година.
Глупости.
Бях там – на въпросната пресконференция. Полковник Начев заяви, че тъй като ситуацията е малко изострена сега е препоръчително, който няма работа извън базата да не я напуска. Тоест без излишен туризъм и шматкане из Кабул. Изказване „…в градът избухват взривни устройства непрекъснато…” нямаше.
Стана ми кофти.
Явно българските журналисти са се превърнали в едни некомпетентни нахални копелета, които се опитват да пльоснат някакво бомбастично заглавие на първа страница – „Майка закла децата си” – например.
То като стана въпрос за конкретно това заглавие един колега учещ журналистика бе скъсан защото казал на преподавателя си, че това заглавие е просташки, жълто и провокативно, на практика не носещо информация. Професорът твърдял, че това е едно много хубаво заглавие. Колегата си получил двойката, като стой та гледай.
И пак се връщам на вчерашната пресконференция. Тя се водеше от командващия ВВС генерал-майор еди кой си… А залата бе пълна с озверели журналисти искащи някаква сензация. Колкото по-жълта, толкова по-добре. И се заредиха тъпи въпроси (нашите момчета в Афганистан колко наркотици са хванали до сега), глупави въпроси (вярно ли е, че в Афганистан е нон стоп купон), кретенски въпроси и така нататък… На всичкото отгоре точно зад мен стоеше някакво младо пишлеме, което непрекъснато се опитваше да се прави на по-умен и да хвърля забавни забележки по отношение на говорещият генерал. Пак ме хвана яд. Не, че съпросният шапкар е кой знае какв, но повечето
журналисти нито са му на годините, нито са му на образуванието, нито са му на чи*иите...

„Журналистиката е коректива на властта” – ме учеха някога.
Но като гледам сега какво е станало....
По-скоро важното е да си си млад, напосрист, нахален, глупав, некомпетентен и да пишеш бързо (за печатни медии) или да изглеждаш добре (за ТВ). Е това важи за 95% от журналюгите, де. Има и адски свестни хора сред тях.

Като дойде Революцията и тия трябва да разстреляме...
Legacy hit count
809
Legacy blog alias
9171
Legacy friendly alias
Важното-е-да-си-некомпетентен
Ежедневие
Нещата от живота
България

Comments11

cybercrackerbg
cybercrackerbg преди 19 години и 6 месеца
С част от констатациите ти съм съгласен, с други - не. Информацията, публикувана във вестника не отразява само хода на пресконференцията, а също общия фон, базира се и на допълнителни източници, за които вероятно не предполагаш, че съществуват. Струва ми се, че обобщенията ти, касаещи цялата журналистическа гилдия не отразяват действителното й състояние. В същото време не отричам правото да имаш мнение и го приемам такова, каквото е. Всеки, който разбира от медии (печатни и най-вече електронни) знае, че е много по-важно да се съобщи за съответното събитие навреме, а детайлите и възможните неточности се коригират по-късно в движение. Субординацията в армията и старшинството по чин са важно нещо, но задачата на колегите е да питат и да информират обществото, а не да козируват пред генералитета.
asdfghjkl
asdfghjkl преди 19 години и 6 месеца
Не ме разсмивай.
"Информацията, публикувана във вестника не отразява само хода на пресконференцията, а също общия фон, базира се и на допълнителни източници, за които вероятно не предполагаш, че съществуват."
Специално в случая драсканицата в Стандарт се базира на пресконференцията+малко солчица и пипер (бомби, кланета, обасди) от редактора или самият репортер.

За допълнителните източници... Пак ме забавляваш.
75% от журналюгите си мислят, че Афганистан се пише Авганистан... От там нататък кой ще си играе да чете сводките на ISAF или NATO.
Да не говорим да си имат агент на терена и да си пишат имейлчета от време на време - това вече е фантастика.


Ако се отразява самоубийство или катастрофа на Цариградско - добре.

Стигне ли се до малко или много специлизирана материа, като войните, ужас. И тези после оформят общественото мнение....

Ужас.

По-добре не четете вестници и не гледайте телевизия.

cybercrackerbg
cybercrackerbg преди 19 години и 6 месеца
Не желая да споря с теб, още повече, когато забелязвам снизходително и пренебрежително отношение към една толкова отговорна и трудна професия като журналистиката. Проявявай разбиране към репортерите, които навлизат тепърва в занаята и им съдействай по специализирани въпроси - ще бъдеш по-полезен на всички, които четат/слушат/гледат. За да даваш меродавни оценки знай, че трябва да се основават на опит и знания, а не на лековати представи за медиийната среда.
asdfghjkl
asdfghjkl преди 19 години и 6 месеца
Абе момченце, не искам да съм груб, но и аз си имам кофти дни.
1. Оценявам страхотното ти желание да бъдеш на всяка манджа миродия, но просто не вървиш в момента.
2. Като нямаш какво смислено да кажеш, най-добре да си мълчиш.
3. Работата ми е да знам много за една доста тясноспецилизирана област. Смятам върша си работата добре и за това ми плащат.
4. Тази ми работа може да се окачестви, или репортерска, или журналистическа, или като разни други неща.
5. Поне на визитката ми пише "репортер", де.
6. Пак казвам, че не искам да съм груб, но какво да правим...
7. Адски високомерно и самонадеяно е от моя страна, но смятам, че си напълно некомпетентен да коментираш изказването ми за отразяването от българските журналисти на дадената проблематика. Ако беше компетентен щеше да си вътре в играта и щях да те познавам тогава, а не те.

Това е.
cybercrackerbg
cybercrackerbg преди 19 години и 6 месеца
@Black Hawk, пак казвам - няма да влизам в излишни спорове. Преди обаче да коментираш грамотно ли се пише по вестниците те съветвам да прецизираш своя собствен правопис и стил.
asdfghjkl
asdfghjkl преди 19 години и 6 месеца
Cool
Ти си абсолютен комедиант.
Но и ме дразниш.
За твое добро повече не ми коментирай скромното блогченце.Sealed
entusiast
entusiast преди 19 години и 6 месеца
Ястребе като поставяш всички журналюги под общ знаменател усещаш ли как и ти попадаш под линията?
asdfghjkl
asdfghjkl преди 19 години и 6 месеца
Негонени започнахме да бягаме, май... това ми напомня за приказката за гузният и тъй нататък...
Писал съм "Има и адски свестни хора сред тях." , но кой да чете. Та тези свестните са малцинство, а кажи, че не съм прав.
Всяка професия заслужава уважение - от каките на околовръсно до неврихирурзите в Пирогов...
Ама просто някой професии започнаха да се излагат доста - таксиджиите в София примерно или масовият български журналюга...
entusiast
entusiast преди 19 години и 6 месеца
Като се замисля свестните са по-малко от амбициознитекопленцанакоитонеимпукаотистинатаиминаватпрезтрупове, но все пак мразя генералните изводи. В момента не работя като пищещ журналист и не съм гузен за нищо.
IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 6 месеца
Laughing Тези, "амбициозните копеленца" де, те не са само при журналистите. Те са навсякъде и са нормален продукт от пазарната икономика. Част от съвременното общество, няма как да ги избегнем. Наистина много са ми неприятни, но това е, имаги, дори сред хората занимаващи се с научна работа. Което е много странно, защото при нас заплатите по правило са ниски, т.е. не са стимул...
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Агресивността, лошия вкус и липсата на професионализъм наистина ги има и извън журналистиката, и дразнят също толкова. Само дето в журналистиката се забелязват повече.