Добре, ето го последният (и вече не толкова нов) брой на родният Playboy.



Отдалеч всичко е наред, но като се загледа човек... ЗАЩО?!
Точно тези ли са най-красивите и запомнящи се модели на списанието?
Камелия - тази изрусена, изсиликонена, приличаща на надуваема секс кукла чалгаджийка?
Маги Желязкова - тази набедена красавица, която е прекалено зле в лицето. Почнах да си мисля, че съм обратен когато Ники Кънчев започна да обяснява колко е прекрасна тя при влизането и във VIP Brother. Въобще 65 годишната ми портиерка на блока е по-красива в лицето - вервайте ми!
Венета Харизанова - тази пък коя беше?
Виолета Здравкова - тази, която подлуди България със взимането си на заем да си уголеми гърдите; тази, която си сваля грима от лицето с чук и длето?!?!?
Юлиана Кънчева - ъъъъъъъъъъъ, нямам забележки!

Та с две думи съм доста разочарован от селекцията за корицата по случай пет годишнината. Сега като се замисля ако бяха снимали мацката от рекламата на Mtel от последната страница на този брой (тази с фотошопско зелените очи)... Е, щеше да е добър избор.

Поне съм изкрено доволен от селекцията на "20-те фотосесии, които никога няма да забравим."
И съм доволен от вицовете, които човек може да прочете вътре:
Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.
- Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!
- Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?
- Не, четох една готварска книга....

Гледах само две серии от новото риалити на Нова и не съм спрял да повръщам от снощи. Тотално съм възмуте, отвратен и доста разочарован.

Първо, нали трябва да е VIP издание, тоест с известни личности?! Ако това е така, каква е тази Росица Новева (тази като я видя, тичам за светана вода и сребърни куршуми)??? Кой е чувал за някакъв псевдо политик, пишман бизнесмен и безумно скучен тип с име Веселин Данов (е аз съм чувал за дядо му – Христо Г. Данов)??? Каква е тази псевдо манекенка и квази миска Маги Желязкова (поне да беше красива)???

И да преминем на псевдо звездичките:

Хипер, мега, гига, тера известната артист, композитор и продуцент, експерт по музикален бизнес, стилист и имидж maker, brand и project манажер, актриса, дизайнер Петя Павлова. Горката тя – one hit wonder от преди десет годни, сега се опитва да си посаживи блясъка.

Блясъка на Петето може да се сравнява с лъхащия на нафталин пишман сваляч и барабанист Калин Вельов. Но както и да е...

Ветераните от BB1 Тишо и Здраво... Да, как усещам, че са били дълбоки резерви, но са станали титуляри, тъй като просто е нямало други желаещи.

Е има и нещо като звезди – Катето Евро, Десиславка и Винетка Райкова.

Трагедията и срамът е друг обаче.

Не мога да разбера, толкова ли са закъсали Нова за рейтинг, че да вкарат това нещо Азис заедно с този анаболен смешник Китаеца, който му се пише мъж, или жена, или бог знае какво....

Или както бе казал някога великият мислител Боби Турбото:

„К’во правиш тука бе?! Изрусен, изсребрен, циганин, дебел, педераст, чалга певец! К’во правиш тука бе?!” И аз това се чудех, какво прави този в най-гледаното време по канал с уж огромни претенции да бъде нумеро уно в България....

Отвратен съм – това нещо Азис е прекалено грозно за да е жена и прекалено смешно за да е мъж.

Отвратен съм и от явното народно желание да гледа тази изрусена буца лой да се прави на жена... Горкия непрекъснато бъркаше рода си като говореше за себе си в интервютата – ту бе жена, ту мъж...

В крайна сметка не мога да разбера толкова ли е интересно това нещо, което се прави на жена, или на хомосексуалист, или не скандална личност... Вече и аз се обърках.

Подразни ме това нещо, много ме подразни. Баси наглият тип трябва да си за да заявиш, че си най-интересната личност в България. С какво си интересен? С това, че си дебел като свиня, или че имаш колаген в устните, или че си изрусяваш брадичката, или че се жениш за някакъв анаболен смешник от... А вярно, този е от Перник, това обяснява всичко. Китаеца е от Перник, всичко е наред тук.

Както пееха Ъпсурд някога – “Азис беше само Васко Педераста...”, а проблема е, че Азис винаги ще си е просто Васко Педераста, даже предполагам не е и гей, а просто един глупав и жалък позьор.

Тъжното е господа и дами, че този позьор е идол за прекалено много българи.

Беше време когато прекарвах голяма част от денят си драскотейки по разни форуми. Манията ме обхвана малко след като благодарение на продължително лечение успях да откажа mIRC. Та в продължение на три – четири години висях по всякакви форуми, давах всякакви мнения и на моменти това бе смисъла на живота ми. Но за щастие и това го преодолях.

Сега от време на време хвърлям око на старите бойни полета, зачитам се в някоя дискуся, па и мнения понякога давам.

В един от форумите, който следя някой даде линк показващ снимки от Детройт, САЩ - http://deep-water.ru/?http://egland.livejournal.com/93045.html. Апокалиптична картина.

Появи се един потребител на въпросният форум – дразнещ тип, който си мисли, че знае всичко за всичко и всички, но пък не е ли такъв всеки в един интернет форум. Въпросният човек се пише с ник – Nick и както се оказва носи звучното българско име Николай. Човека като видя снимките на западащия Детройт започна на дълго и на широко да обяснява как емигрантите били виновни за упадъка на САЩ. Шаш?! Та и нали въпросният Nick е емигрант. Не, не бил от “онези” емигранти. Вече живеел в САЩ 15 години и се смята за кореняк, който работи здраво, но “онези гнусни емигранти” му ядели хляба. Човека бе много възмутен от “гадните емигранти”, които “не възприемали мястната култура”, неговата култура. Леле... Човека бе дълбоко възмутен на “безотговорната политика, която позволява на хора от всички раси и националности да емигрират в неговата страна”. Неговата страна?! Че и расови и национални проблеми вижда?! Неговата страна?!?! Nick бе дълбоко възмутен от новите емигранти, които идвали неподходящо облечени на църква. Ах горкия, и набожен е. Ако му погледнеш профила ще разбереш, че живее в Illinois, USA, което базирайки се на скромните ми познания по английски е Илинойс, САЩ. Странно защо не го е изписал на български, все пак това е български форум. Въпросният господин си е избрал и много интересен аватар. Може да го видите по-долу.


Няма да се очудя, ако въпросният господин започне да говори български със силен английски акцент. Даже може да докара и някой хубав Midwestern акцент....

Не съм живял в САЩ и да си кажа честно не ме интересуват проблемите с емиграцията там. ТОВА НЕ Е ВАЖНОТО ТУК!
Акцента е в един самозабравил се господин, който до преди 15 години е бил някой си Николай (най-вероятно са му казвали Кольо), който е живял в панелка в Дружба 2, карал е 20 годишна зелена Лада и се е кефел, когато по първа програма са пускали западен филм. Днес, 15 години по-късно, Колето е станал Nick, живее в някакъв suburban на Illinois, USA, кара грозен черен SUV и се кефи на няколкото стотин канала, които може да гледа на плазмата си. И разбира се е самозабравил до невероятно ниво.

Май това ни е доста присъщо – да забравяме кои сме, от къде сме тръгнали и други подобни. Поживеем пет години в САЩ и вече сме по-американци от Джордж Вашингтон, поживеем три месеца в София и вече го даваме със софийски акцент. Щеше да е много комично, ако не бе жалко и трагично. Някой си Христо Смирненски бе написал “Приказка за стълбата”...

Но всичко това са дребни житейски глупости. Важно е, че сега съм се запалил по творчеството на Кевин Смит и след малко ще гледам Chasing Amy (1997).

Чертвъртаците са странни дни, а и както бе казал някой – света определено ще свърши в чертвъртък. А какво става, като 8 март се пада в четвъртък – ярост и безумие.

Едвам стигнаха до спирката, едва слязох от автобуса – всяки квадратен метър в София бе зает от масичка с цвета. Цветя, цветя, цветя... ще получа страхова невроза от тия китки. В автобуса също трагедиии – двама нормални младежи си говорят, единият носи карамфил, другия пак карамфил:

“Човече много го мразя този ден.” – а и физиономията му беше като на човек отиващ на сигурна смърт.

Поне в офиса всичко бе наред – шефа, човек надарен с безгранична мъдрост, бе въвел едно правило – на 8 март жените почиват. Хем си измиваше ръцете пред тях, хем и ние не трявбаше да пускаме мазни усмивки, да купуваме карамфили и други такива глупости. Гениално. Разбира се предишният ден направих едно кратко изявление към колегите – “Момчета, както знаете утре шефа пуска жените в почивка. Внимавайте утре някой да не се разболее или да не забрави да дойде на работа, че ще му излезе доста кофти име. Лично ще се погрижа” За щастие всички бяхме на лице. Освен това, когато няма жени в един офис производителността нараства с поне 20%. А средната употребва в минута на израза “да еба” скача от 2,4 пъти на 12,7...

Сега се сещам, че сутринта ми също започна странно. Точно в 0730 получих sms. Не не ми честитяха празника (никой не се сети да го направи - мръсници). Просто една близка, близка приятелка пишеше следното – “Искам огромна кошница с цветя за да мога да я сложа на бюрото си и да не може глупавата ми съквъртирантка да си слага там лаптопа и да ми трака на главата цяла нощ.” Да, доста трагична молба. Разбира се речено, сторено. Въобще много трудно казвам не на жена – това е голям проблем. Ако бях жена и пак така не можех да казвам не щях да съм мечта... Как да е...

Важното е, че след работа се отбих в един цветарски магазин и взех една прилично голяма кошничка с цветя – азалии или нещо такова. Бюджета ми малко пострада, но по-важното бе че каузата си заслужаваше.

По-интересно беше друго – прибирам си се аз към нас с въпросните азалии, слушах си на iPod-a Rage Against The Machine (което силно контрастира с приличният ми вид и цветята на връх 8 март, но какво да се прави. Аз съм човек на противоречията) и зяпах хората с които се разминавах. Повечето бяха двойки хванали се под ръка (сякаш е стандартна процедура да се държиш за ръка и да подаряваш китки на 8 март), като девойките държаха... точно така – карамфили! Гледах много внимателно реакциите на девойките, поне две от тях пуснаха поглед от типа – “А на моя смотаняк са му са откъснали само 2 лева за карамфил!” Леле как може да има толкова комерсиални жени!

Мисълта ми е друга обаче. Какво по-дяволите празнуваме на 8-ми март?! Едно време беше “Ден на майката”, сега всеки който носи сутиен си мисли, че празнува. Леле, до година и аз ще си сложа сутиен и ще празнувам!Въобще 8-ми март е някаква дива конспирация между жените и цветарските корпорации. Не виждам никакъв смисъл в него и най-малкото е глупавода има “Ден ан жената”, но да няма “Ден на мъжа”! Е, едно време имаше Трифон Нарезан, но и там се намесиха тъмните сили под формата на алчните цветарски корпорации и женското лоби. Сега на 14 февруари има някакъв си изкуствен празник.
Тъжното е, че до следващият 8 март едва ли ще видя и едно цвете в ръката на девойка...

Прекарах страхотен уикенд. Наистина страхотен. Може би причината за това е, че не правих нищо, ама наистина нищо. Спах много, дразних съквъртиранта, хапнах, ударих една две бири, играх страшно много (към 12 часа) на Counter Strike: Source… Въобще приятно беше.

Мисълта ми е за друго.

Седя си аз на опашката в любимата ми дюнерджийница и слушам разговора между двамата дюнерджии. Всъщност нямаше как да не се вслушам, тъй като двамцата викаха (може би за да са сигурно, че всички в заведнието ще ги чуят)

“Аз снощи удари 13 – 14 бири, после някакви шотове и нищо ми нямаше. А да, и преди това пихме ракия у Ванката.”

“Абе и аз бях зле. Две кила вино, после половин бутилка водка и накрая и аз шотове.”

Гледах ги аз тия двамата и се чудех как не са умряли от алкохолно натравяне. Или ако не са умряли, то поне е трябвало да бъдат в безпаметно състояние. Е па знам ли всъщност.

Глупавият ми съквъртирнт и той се хвалише онзи ден:

“Аз едно време много пие. За една вечер съм изпивал 20 малки ракии, 16 бири и половин шише водка. Сам!”

Гледам го и него – някаква ниска хърба 165, може би около 60 кила.... Ако се смятат дрехите, ланеца и телефона. Хм, и пак може да не докара 60 кила. Как да е. Та гледам го и се чудя къде ги е побрал всички тези неща. Па и като се замисля никога не съм го виждал да пие. Обикновенно се лигави с една ракия цяла вечер.

Та тези две случи ме накараха да се замисля как всички мои бегли познати са адски пиячи, а всички мои приятели и аз самият сме ебати мухльовците. Аз например на рожденият ми ден след две кила маврут, неизвесно (но и не много голям) количество водка и една чаша бейлис... Е имах загуба на памет, и едвам изтрезнах на другия ден, а махмурлука ми ме мъчеше 24 часа. Онзи пък ден си говоря с един колега, който се оплакваше, че след кило мелнишко вино-убиец е прекарал нощта в банята гледайки стомашното си съдържание. И други подобни истории.

Та успях да изведа следното правило – колкото по-добре познавам един човек, толкова по-смотан пияч е. И колкото по-бегло го познавам, толкова по-брутален унищожител на алкохол е. Интересно.

Може би пък става въпрос за типичната ни черта да се правим на по-големи мъже пред непознатите. Така де, на приказки всички можем да изпием шест кила вино, всички на приказки караме Ауди А6 и инструментите са ни 25 санта. А в действителност...

Е има и големи, истински пиячи. Като например една приятелка, която е барманка в пропаднало кафе/бар в Гетото. За нея съм сигурен, че може да надпие целият офис и след това ще е достатъчно трезва за да кажа азбуката отзад напред.

Та наближава изконният български празник Трифон Нарезан (къф е тоя Св. Валентин?!) и смятам да таствам колко и какво мога да изпия без да се налага да ходя до болницата. Все пак тярбва да видя дали наистина съм смотан пияч, както и повечето хора около мен. Експеримента ще е интересен, тъй като за капак ще бъда в командировка. Резултатите от теста ще бъдат публикувани в блога ми.

Трябваше да стана към 07:00, но се успах. Успях да се измъкна от нас едва към 08:30. Исках да си взема такси за да стигна по-бързо до работа и евентуално да не закъснея за работа... Свещенна заблуда...

Първата индикация, че нещо не е наред бе факта, че на стоянката нямаше никакви таксита, а на спирката имаше огромна тълпа. Натъпках се в автобуса. Нещата ставаха все по-странни – линейки, полицаи, Цариградско шосе е празни както никога, полицейски блокади на 4-ти километър.

Хората говореха нещо, но не ги слушах.

Слизам на Окръжна болница и дъвчейки си баничката срещам една колежка.

“Да не би да е започнала Революцията?” – питам аз...

Не събитията бяха други, много по-различни.

От сутринта до вечерта в главата ми минаха много мисли. Исках да си пиша в блога, но мислите ми и позициите ми се меняха.

Първоначално бях бесен на бакшишите. Много бесен.

Но след това имах просветление!

БРАВО МОМЧЕТА!!! ТАКА СЕ ПРАВИ!!!

Няма значение дали протеста е законен или не. Няма значение дали това, което искат е изпълнимо или не, няма значение дали въобще имат право да надигат глас.

Всичко това реално е без значение!

Важното е друго – Таксиджиите за пореден път ни показаха как се прави!

В демократична страна като нашата когато ти нарушът правата имаш право на протест и е престъпление това право да не бъде използвано!

Имам чувството, че сме станали едно огромно стадо овце. Прецакаха ни с парното – мълчим си, оказа се, че са окрадени милиони от “Топлофикация” – мълчим си, около изборите за евродепутати е пълна пародия – мълчим си. Айде стига де! Тук въобще не говорим за безсмислената позьорщина “Не сте сами”.

Или както е написано в Декларацията за независимост на САЩ:

Prudence, indeed, will dictate that Governments long established should not be changed for light and transient causes; and accordingly all experience hath shewn, that mankind are more disposed to suffer, while evils are sufferable, than to right themselves by abolishing the forms to which they are accustomed. But when a long train of abuses and usurpations, pursuing invariably the same Object, evinces a design to reduce them under absolute Despotism, it is their right, it is their duty, to throw off such Government, and to provide new Guards for their future security.

Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало. Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност.

Още веднъж браво и благодаря за Урока!

Така стана, че тази вечер гледах полуфинала на българската част от Евровизия 2007…

Трагедия.

Да ще го кажа пак.

ТРАГЕДИЯ.

Беше ужасно.

Айде стига толкова възмущение. Просто в потреса си се чудя от къде да започна.

Ето това е страничката на БНТ, където може да се запознаете с песните, които са стигнали до полуфинала и даже да чуете част от тях:

http://www.bnt.bg/content/view/full/128612/

Така и не разбрах защо от 18 песни на полуфинала, само четири (4) бяха на български, а останалите (13) на английски?! В регламента пише, че може да се пее на какъвто и да е език (включително и български)… Явно обаче пак се правим на по-католици от папата. Лошо! Добре, да кажем, че всеки има право да избира изразните си средства, но защо по дяволите повечето пееха на отвратителен развален английски. То на места бе толкова зле, че не разбирах текста. А някой изпълнители бяха толкова зле, ама толкова зле, че аз бих пял по-добре на шведски! Като не можете на английски, пейте на български! А имаше и нещо интересно – песен на руски. Устата и Софи Маринова, май пееха на руски. Май, защото това, което го пееха бе нещо като руският, който би говорил пиян украински миньор с цял куп говорни дефекти.

Отделен е въпроса, че или озвучването беше зле или доста от изпълнителите пееха доволно фалшиво. Или нещо по-средата. Абе лоша работа.

Имаше и две сестри малтийки (Наташа и Черлийн или нещо такова), които така и не разбрах какво правеха в родният конкурс?! Не разбрах и кой извади Маргарита Хранова от нафталина. Тя пее една сравнително прилична песен… Ако бяхме 1987 г. на „Златният орфей”.

Може би най-важното бе, че непрекъснато имах усещането за d?j? vu. Сериозно.

Имаше едни пишман метъли – PANTOMMIND, които бяха нещо като Nightwish, но в роден вариант.

Някакви младежи - „ГРУПАТА”, толкова се бяха престарали да го докарат до Backstreet Boys, че чак и пееха нещо подобно на"As Long As You Love Me". Абе няма ли кой да им каже на тези, че бой групите вече не са на мода?!

Тони Димитрова и „Горещ пясък" пък така воняха на нещо неопределено от 70-те, че чак не се траеше.

S-lavina (вероятно носеща звучното родно име Славина) = Ishtar

Теди Кацарова също звучеше адски познато, но в момента не мога да се сетя на какво точно ми прилича нейната песничка.

И въобще липсата на оригинални идеи на места бе плашеща. Даже сега като си седя и не мога да си спомня една мелодия. Много лоша работа.

Забавно бе и това, че преди всяко изпълнение на дълго и на широко се обясняваше как следващият изпълнител е спечелил поетичен конкурс в село Три могили, конкурс за естрадна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора", или как нам си кой негов сингъл стигнал до 67 позиция в БГ топ 100. Абе трагедия и като са се засилили всички с едни големи кошници… В тази графа издънки мога да отлича Бела, Диляна Цанова, Крум и Галин Райчев. Направо не знам тия с колко дебели връзки са, че са стигнали чак до полуфинал. Много зле бяха – безидейни текстове и мелодии съчетани със мегаслабо пеене.

Мастило и тях спокойно мога да ги сложа в този списък на срама. Вики може да е доста яка мадама, но почти нямаше верен тон и даже умопомрачителната и прическа не и помогна.

БНТ разбира се бяха подготвили и тежката артилерия – три песни, които са продуцирани от тях и директно отиват на финал. Ама и там ситуацията не бе весела. Вече споменахме BG Ishtar, ъ-ъ-ъ-ъ искам да кажа S-lavina. Без повече коментар.

Коцето Калки… Абе човек, писна ми от тебе бре! 15 години вече пееш за едни и същи неща, звучиш по един и същ начин, изглеждаш по един и същ начин… Кой те сложи пак в играта?!

И разбира се дует КаризZма. Въпреки, че им казвам дует Клизма, тези двамцата са авангарда на българската поп музика. Така си е! Ама точно в случая доста са се изложили. Или ако не изложили, то не мисля, че песента им е кой знае какво на фона на досегашното им творчество.

Тук идва момента в който трябва да си сложа ръка на сърцето и да кажа, че имаше и две хубави песнички. В смисъл не някакви тотални хитове, или шедьоври, които ще слушам непрекъснато в следващите три месеца. Просто имаше две песнички, които блестяха на фона на останалите. Едната бе на Аксиния – "Аз знам", а другата бе „Вода” на някакви странни типове Елица и Стоян. Обаче дори и една от тези песни да замине за конкурса във Финландия пак не вярвам, че можем да се доберем поне до същинският финал. Просто пак слаба работа.

Добре де, може би вкусът ми за музика е доста развратен. Все пак слушам непрекъснато Pink Floyd и Преслава, но наистина тези песни бяха слаби. Много слаби. И просто не разбирам защо БНТ трета поредна година троши народни пари за да ходим на Евровизия и да не постигаме нищо. И не постигаме нищо не защото съдията ни е виновен, а защото наистина не струваме.

Една приятелка ме пита вчера, как се чувстваш на почти 23. Нищо не и отговорих. Просто реално нищо не бе се променило. Какъвто си бях вчера, такъв съм си и днес, макар и документално по-стар. Такъв ви бях и на 1 февруари 2006 г…. Е, всъщност не!!!

Разбира се съм се променил за последната една година. Понякога бавно и постепенно, понякога рязко и буквално за един ден. Е, какво се промени по-точно. Надебелял съм два - три килограма, вече не ходя брадясал, почнах да се подстригвам по-късо, по-спокоен съм, по-студен, определен поумнял, много поумнях, последните детски неща в мен умряха. Което е и лошо и добро. Време ми бе да порасна, но предполагам, да сме живи и здрави де, и догодина пак ще си мисля, че съм пораснал. Или всъщност порастването е свършило и вече говорим за помъдряване… Не знам, може би не съм и аз човека, който трябва да си давам оценки.

Е, промените са си промени, нека видя как ли се чувствам.

Ами не чак толкова сам, но все така самотен. Но и така да е, мисля че отдавна вече свикнах. Ще ми се сега да мога да спомена сред постиженията си това, че съм Я преодолял…. Но ще излъжа. Вероятно процеса ще се проточи още… А може ни никога да не приключи успешно… Ще видим, все пак „никога” е доста относително понятие.

Днес получих, и все още получавам доста и различни пожелания за рожденият ми ден. Истината е, че се зарадвах най-много на тези за живот и здраве. Е, може да се отбележи какво ми каза някога един доста възрастен човек, когато му пожелах да е жив и здрав – „Момче, най-вече да сме живи, че доста здрави си заминаха.” Прав е. Така, че ще си пожелая да сме живи всички, па и да почваме да откриваме смисъла, пътя и мястото си в живота.

Колегите днес ме зарадваха много и въобще фирменото парти се получи чудесно. Радвам се, че имам честа да съм сред такива хора. Такива големи и истински ХОРА.

Довечера, разбира се е празника продължава. Много ценни хора ще присъстват, но и много приятели, които обичам няма да са там. Това разбира се ме натъжава, но просто живота никога не е перфектен. Да се надяваме, че съм с сърцата и мислите на тези хора, както те са в моите.