Днес да се осланяш на каквито и да било новини и прогнози е равносилно на гадаенето с маргаритка – „вярвам, не вярвам”.

Ние консумираме не само салам и марки коли, не само история или нефт, но и политически и икономически розовобузести новини, и им вярваме. При такъв мъчителен живот – кроше отляво, ъперкът отдолу, прав – в челото, или по челото – без разлика! – иска ни се да вярваме. Иначе как да живеем?

Търсенето ражда предлагането! Искаш безметежен, безгрижен живот? Получи си лъжата! Степента на лъжата определя популярността на телевизионните канали, а и рейтингите им зависят от количествата, съдържаща се в тях реклама и сладникавостта на излялата се от нея лъжа!

Свободата на избора се свежда до избирането на по-симпатичния лъжец! Вярваме ли на лекаря, който ни поставя диагноза? А ако целта му е да ни вземе парите? Вярваме ли на учения, убеждаващ ни в своето откритие? А ако целта му е да получи финансиране? Вярваме на политика, обещаващ ни мир, на икономистите, обещаващи ни процъфтяване, а получаваме среден пръст… Вярваме на прогнозите за времето…

Ние избираме това, което разбираме. Затова ли истината в света е малко, защото не я разбираме? А лъжата – да! Белозъби усмивки, дълги крака, звучен заразителен смях, който да продемонстрира убедеността в своята идея, изложена за продан. Поднасят ни лъжа, опакована като истина, и ние я купуваме. Защото разбираме какво ни говорят и пеят. Та нали всичко, което ни предлагат да купим и изберем, ни е изгодно! С това даже сме съвсем съгласни.

Убеждават ни, че всеки има право на собствено мнение и всеки от нас лъже другия! Различието в мисленето е признак на пъстротата на нашите желания: с какво още да си угодим?

Какво ще стане с нашите деца, с чието възпитание се занимават не разбиращи случващото се и уморени от лъжа учители? Как детето да различи в живота доброто и лошото? И оттук цялото поколение попада под «виртуална» или наркотична зависимост, а със следващото ще бъде още по-лошо.

Предполагаме, че в сравнение с миналите поколения, ние имаме повече разум, знанията ни са по-дълбоки, медицината е по-добра. Но проблемите се множат в геометрична прогресия, болестите мутират и симптомите са толкова размити, че лекарите често не разбират какво става. Покоряваме космическите пространства, но не и разстоянията между себе си и ближния. Желанията за притежаване растат неудържимо, кастрирайки ценностите на предците.

Хилядолетия наред, потребността от друга реалност, различна от дадената, се удовлетворяваше от религията. Обръщам се към нея, защото науката, всъщност, казва, че аз съм – никой, парче белтък, комбинация от гени. А аз не съм съгласен, защото тогава не съм човек! Имам нужда от опора в живота! Трябва ми вяра! Когато вярвам, се чувствам по-комфортно, отколкото да се осъзнавам просто като белтък. Сега, обаче, рейтингът на доверието към религията е загубил своите позиции. И всичко заради отговора… Този, който религията не може да ни даде – как да живеем по-нататък?

Времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… И нямаме желание да дадем благо на другите.

Моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. Това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. В залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. Поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко.

Чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му.

Лъжата е огромна и е навсякъде. Тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. Лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен.

Ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. И най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. И тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък.

А ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… Времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна.

Е, а сега вярвате ли на написаното тук?

„В самотата всеки вижда в себе си това, което всъщност е.”
А. Шопенхауер

В руски център за изучаване на общественото мнение през февруари 2010 г. било проведено запитване, което показва, че въпреки факта, че около 84% от възрастните мъже и жени не се считат за самотни, всеки втори от нас смята, че все повече хора стават такива.

Ето такъв е парадоксът. Ние се развиваме, нивото на живота ни се повишава, а връзката помежду ни става все по-малка и по-малка. И се боя, че може да дойде такова време, когато всички ние ще се окажем в пълна самота, независимо от хората около нас.

Всеки от нас се намира в свой собствен свят, който в продължение на целия ни живот претърпява определени изменения. Отначало в него има само родители и близки роднини, след това се появяват съученици, колеги. И този наш вътрешен свят се променя в зависимост от това, доколко човек е способен да възприеме или отхвърли тези ценности, които преобладават в хората около него.

Но освен хората около мен, има още и огромен свят на природата. Как се получава така, че са съществували и съществуват такива, които избирайки за свой образ на живота отшелничеството, не чувстват самота, и обратно – човек, който се намира в средата на тълпата (например, шоубизнес, политика и др.), изпитва невероятни по своята сила пристъпи на отсъствие на връзка с останалите хора, водещи го към депресия? Съдейки по многочислените анкети, мислите за самоубийство възникват при тези, които страдат от депресия и самота, и по-голямата част от самоубийствата в нашия свят произтичат именно поради непоносимото усещане на себе си без другите.

Но самотата има и своите плюсове. Състоянието на отсъствие на връзка с други хора дава на човек възможност да спре и да помисли, да анализира създадената ситуация, да направи изводи и да продължи своя живот вече на друго ниво. Погледнете какво става, когато човек остане сам? Отначало се опитва да запълни тази пуста ниша с всевъзможни способи – това може да бъдат както положителни житейски напълвания (клубове, книги, театър, кино и др.), така и обратно, например, алкохол и наркотици.

Ще кажа под секрет, че за това, което избира човек, играят не последна роля и тези, които се намира около него. Защото всъщност целият свят около нас работи като рекламна агенция, рекламирайки ни всевъзможни наслаждения. При това тук няма някакви особени различия, било то реклама на благородство, любов, меценатство или реклама на всевъзможни „човешки грехове“. Изборът, който ще направя, разбира се, винаги остава за мен.

Но да се върнем към самотата. Защо това явление днес става все по-разпространено? Според мен, работата е видимо в това, че ставаме все по-затворени в себе си, в своя собствен свят, и хората, които ни обкръжават, все по-малко и по-малко ни интересуват. Какво изпитва човек в такова състояние? Какво означава да си сам със себе си и целият свят наоколо да живее някакъв собствен живот, където за теб няма място. А всъщност място има за всеки, но не всеки е способен да влезе в това единение със света. И проблемът е само в това, да поиска да се съедини с другите. Всичко зависи именно от това желание. А намират ли се много хора, способни на това?

Не, човек предпочита да страда и да се наслаждава на своите страдания. Защото усещането за лъжливо геройство дава голямо наслаждение, доколкото да излезеш от своя собствен затвор означава да се откажеш от възможността да съжаляваш себе си, да се считаш изоставен и много други, което е толкова сладко за нашето его. Уви, повечето самотни хора са склонни да обвинят всички и всичко за своето нелеко състояние, като в същото време сами са виновни за случващото се.

Освен това, то е предизвикано и от факта, че в нашия съвременен свят зависимостта от външната връзка един с друг претърпява огромни изменения. И подозирам, че се нуждаем от по-вътрешна връзка, отколкото външна (въпреки че едната не изключва другата). И показател на това е все по-голямото навлизане на хората във виртуалния свят – света на интернет и общуването със самия себе си. Но какво означава вътрешна връзка и възможна ли е тя?

Как човек може да се свърже с другите на по-дълбоко ниво? И какво означава да се съединиш с другите? Видимо заради решението и търсенето на отговорите на тези въпроси, на човечеството се дава да усети какво е самотата – когато съм един и няма никого освен мен. Получава се така, че ние опознаваме почти всичко от неговата противоположност: ако не почувствам тази бездна от самота и отсъствие на връзка, няма да знам, че има още нещо, освен мен, а това означава, че няма да бъда в състояние да поискам да бъда съединен с всеки. От друга страна, защо да чакам тази все по-задълбочаваща се бездна? Защото мога и да не дочакам кога ще ме удави със своята тежест, а още сега да потърся възможности и начини за нашето обединение един с друг…

Нощта бе изпълнена с тишина. Дори песента на щурците бе замряла. Спокойно можеше да чуеш мислите си... Беше тихо, сякаш всяка твар, всяко растение бе в покой...
Само въдухът създаваше леко притеснение. Той бе остър от предчувствие...Предчувствие за нещо, което би развалило спокойната нощ.
Тишината продължи дълго, докато в един момент не се чу крясък. Крясък на младо момиче, последван от няколко непринудени заплахи, отправени от мъж, с леко грубоват глас.  
-Защо? - промърмори през сълзи девойката.
-Защото не мога да понеса поредната твоя глупост! - с ярост заяви мъжът - Не искам повече да виждам това лице на блудница! Тръгвам си и не ме търси!!! - каза той и се запъти към вратата.
-Почакай! - извика тя, протягаща ръка към него.
-Късно е! Уморих се да чакам.
...Вратата силно се затръшна. Едрият мъж, чийто вид бе внушителен, тръгна към колата, паркирана на тротоара отпред. Понечи да я отключи, но в този миг изпусна ключовете си, стреснат от извъняването на мобилния си. Вбесен, още повече, той вдигна телефона...
-Ало! - изръмжа громко.....-Да, аз съм! Казвай, каквото имаш да казваш!...............-Какво?!?!?!....-Не може да е истина! Сигурен ли си в думите си?!...........-По дяволите! - извика притеснен мъжът и затвори.
В този миг той се втурна назад, към вратата...Влезе в къщата. Но очевидно във всекидневната нямаше никой. Чуха се бързи крачки, явно се изкачваше по стълбище. След което последва повторно звънене на телефона, което по никакъв начин не успя да отклони вниманието. Няколко секунди по-късно се чу вик на разплакан мъж.
-Не! Не! Как можах да го допусна?! - крещеше той самообвинително.
...Излезе от къщата обвзет от паника и извади мобилния си телефон. Понечих да го попитам за случилото, но той вече разговаряше с диспечъра от  "Бърза помощ". Затвори и седна на пейката до мен. Сведе поглед и промълви:
-Защо това се случи? Защо точно на мен? Знаех си, че не трябва да им вярвам. А сега...сега нея просто я няма...Няма я, по моя вина! Загубих я завинаги!
...Не посмях да кажа нещо. Просто седях безмълвна до него и размишлявах.
А той...той не беше на себе си. Силната болка, която изпитваше, бе изписана на свенливото му лице. Умът му бе изпълнен с един единствен въпрос - "Защо?". А в душата му се таеше вина и омраза към самия себе си...Той не успяваше да съумее, че нея вече я няма! Може би няма никога да си прости, но и никога няма да я забрави! ...Няма да забрави красивото и прелестно момиче, което бе тъй нежно и невинно. Момичето, което го даряваше с това, от което той най-много се нуждаеше. Момиче, което даваше всичко за него... Момичето.......което даде живота си за него!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ИНСТИТУТ ПО ПСИХОЛОГИЯ

Един подценяван проблем...
Ние не обичаме да говорим за хората, които извършват самоубийство. Вярваме, че това няма да се случи нито с нас, нито с нашите любими хора. Но самоубийството е реалност и се случва много по-често, отколкото сме готови да повярваме.
Не избягвайте мисълта, че ваш близък, човек, когото обичате, може да се самоубие. Когато обаче можем да разпознаем важните предупредителни сигнали в поведението на човек, решил да предприеме самоубийство, е възможно да бъдат предотвратени себеувреждането и отнемането на човешки живот.

 Какво подтиква хората към самоубийство?
·Обстоятелствата са разнообразни, но чувствата, които изпитва човек при тези обстоятелства, са много по-важни. И това най-често е чувството на безнадеждност. Само при тежки психични заболявания хората чуват гласове, които им заповядват да сложат край на живота си;
·Не всички хора, които говорят или правят опити за самоубийство, искат да умрат. Често това е зов за помощ. Ако човек получи подкрепа в подходящия момент, животът му ще се преобърне в позитивна посока.

Какво трябва да знаем за мислите и намеренията за самоубийство?
Най-важното нещо, което трябва да се знае за мислите за самоубийство, е, че те са част от лечимо заболяване, свързано с биохимични промени в тялото и мозъка - депресия.Мислите за самоубийство не са израз на лична слабост или недостатък на характера, нито са състояния, които просто ще преминат от само себе си. Депресията може да предизвика силна тъга, безнадеждност, умора, промени в апетита, смущения в съня, понижена способност за справяне с обичайни задачи, загуба на интерес към дейности, които преди са доставяли удоволствие. Взети заедно, тези симптоми могат да накарат някого да обмисля възможността за самоубийство като вариант за разрешаване на даден проблем.

При тежката депресия се разстройват биохимичните системи, които регулират емоциите. Хората, страдащи от тежка депресия, често мислят за неща, които са мрачни и тъжни. Лекарите наричат това селективна памет – да си спомняш само лошите неща или разочарованията в живота. Това е симптом на тяхното заболяване, а не израз на тяхната същност. При подходящо лечение страдащият от депресия започва да си припомня “добрите неща” и да развива по-позитивна представа за себе си и света.

КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЗА СЕБЕ СИ,

ако имате мисли за самоубийство?

Ако сте започнали да мислите за самоубийство, е важно да разберете какво всъщност представляват тези мисли: те саизраз на лечимо медицинско заболяване. Не позволявайте чувството за срам и неудобство да Ви попречат да говорите за това с Вашия личен лекар, семейство или приятели. Предприемете незабавни действия и говорете с някого още днес. Не забравяйте, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем.

Ако хората не са наясно с депресивното заболяване, те могат да реагират по начин, който да накърни чувствата Ви още повече. Ето защо е важно да намерите някого, на когото имате доверие и с когото можете да разговаряте откровено. Психиатърът или психологът също са важен източник на помощ за Вас и Вашето семейство.

 Как да се преборите с мислите за самоубийство?

Поемете риска да споделите мислите и чувствата си с някого, на когото имате доверие: член на семейството, приятел. Има много начини да получите необходимата ви помощ. Безнадеждността и желанието да се разделите с живота няма да изчезнат бързо, но ще преминат за продължителен период от време. В този момент най-важното нещо е да се мобилизирате, за да превъзмогнете мислите и намеренията за самоубийство.

За да преодолеете тези чувства, най-напред трябва да ги споделите с някого. Това е много трудно, защото ако мислите, че самоубийството е единственият изход от дадена ситуация, вие несъмнено сте объркан и изпълнен със срам. Няма причина обаче нито да се срамувате, нито да не потърсите помощ. Вие не сте сам, много хора в труден период са имали същите мисли, но са ги преодолели и са се върнали изцяло към обичайния си начин на живот.

Излизайте с Вашето семейство и приятели. Когато се чувстваме добре, ни доставя удоволствие да бъдем заедно с нашето семейство и приятели. Когато сме депресирани, е по-трудно, но въпреки това е важно. Посещенията на или от проявяващи разбиране и загриженост роднини и приятели могат да Ви помогнат да се почувствате по-добре.

Избягвайте употребата на алкохол, наркотици и непредписани от лекар медикаменти. Повечето смъртни случаи при самоубийства са резултат от внезапни, неконтролируеми импулси. Тъй като алкохолът и наркотиците могат да допринесат за възникването на такива импулси, е много важно да ги избягвате. Алкохолът и наркотиците също така повлияват ефективността на лекарствата, които се предписват за лечение на депресия.

Опитвайте се да разпознавате ранните признаци на пристъп на гняв към себе си и се стремете да ги предотвратявате като се отнасяте към себе си с максимална грижа и внимание.Опитайте се да споделите чувствата си или да промените или избегнете ситуацията, която ги предизвиква.

Записвайте мислите си. Всеки ден пишете за Вашите надежди за бъдещето и за хората в живота Ви, които цените. Прочитайте това, което сте си записали, когато имате нужда да си припомните защо животът Ви е важен.

КАК МОЖЕТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДРУГИ ХОРА?

 Как да разпознаваме предупредителни сигнали у другите?

Понякога даже за професионалистите е трудно да разпознаят колко близо се намира даден човек до реализиране на самоубийство. Като приятел или член на семейството, Вие също не бихте могли да го разберете със сигурност. Ако чувствате, че има проблем, задавайте директни въпроси и посочете какво конкретно е предизвикало загриженост у Вас. Кажете му, че сте загрижен и се притеснявате за него. Говоренето за самоубийство с някого не може да му вмени идеята да предприеме такава стъпка. Ако е необходимо, предложете му да отиде на лекар. Предложете да го придружите, ако чувствате, че ще му е трудно да го направи сам. Ако прецените, че е налице непосредствена опасност да се нарани или да се самоубие, заведете го незабавно на лекар или повикайте спешна помощ.

·Чувство на отчаяние и безнадеждност
Хората, страдащи от депресия, често споделят с близките си за чувства на крайна безнадеждност, отчаяние и съмнение в себе си. Колкото по-силни стават тези чувства и колкото по-често те биват описвани като “непоносими”, толкова е по-вероятно да възникне идеята за самоубийство.

· Уреждане на делата
Когато някой активно урежда професионални и лични неща(приключва сделки, прави завещания, връща заеми и др.), за да подготви семейството си за времето, когато няма да го има, е много вероятно да предприеме самоубийство или акт на себеувреждане.

· Репетиране на самоубийство
Репетирането на самоубийство или сериозното обсъждане на различни методи за самоубийство са индикации за намерение то да бъде извършено. Дори и да има колебания в намерението за самоубийство, такива приготовления могат да го улеснят значително, когато възникне моментен импулс.

Злоупотреба с алкохол и наркотици
При усилване на депресивните симптоми може да е налице и злоупотреба с алкохол, наркотици или лекарства. Тези вещества могат да влошат симптомите на депресия или мания и да намалят ефективността на предписаните лекарства. Те могат също така да усилят импулсивното поведение и сериозно да замъглят преценката.

· Начало на подобрение

Може да звучи необичайно, но е възможно опитът за самоубийство да бъде предприет тогава, когато симптомите на депресията започнат да отзвучават и се наблюдава начало на възстановяването.

Специалистите вярват, че има връзка между ранното възстановяване и нарастването на вероятността за самоубийство. С отслабването на депресията, енергията и способностите за планиране могат да се възвърнат, преди да са изчезнали мислите за самоубийство. Изследванията показват, че е най-вероятно да се предприеме или да се повтори опит за самоубийство в периода 6 до 12 месеца след лечение в болница.

Как да помогнете на някого, който може да предприеме самоубийство?
За човек, който страда от депресия и който може да предприеме самоубийство, могат да се направят много неща. Най-важните от тях включват слушане и говорене. Не възприемайте ролята на терапевт. Много често ние искаме най-вече да бъдем изслушвани. Въпреки че това може да се окаже трудно, ето някои начини, които могат да ви бъдат полезни:

·Изразявайте съчувствие и загриженост
Тежката депресия обикновено се съпътства от състояние на самовглъбеност, необщителност и отчуждение. Когато се опитвате да помогнете, можете да се натъкнете на нежелание да се споделят чувства и мисли. В такива случаи е важно да признаете реалността на болка и безнадеждност, с които човекът с мисли за самоубийство се сблъсква. Въздържайте се да действате като терапевт, тъй като това може да породи чувства на съпротива и отхвърляне. Могат да Ви възприемат като човек, който се намесва грубо в чуждия живот. Останете си подкрепящ приятел и го окуражавайте да продължава лечението си.

Опишете конкретните събития и поведения, които Ви безпокоят
Ако можете да назовете конкретните промени в поведението, можете да започнете да общувате. Опитайте се да му помогнете да преодолее чувството за вина. Липсата на интерес за общуване може да е резултат от чувство за срам и вина от това, че има суицидни мисли. Ако вече е извършил опит за самоубийство, чувството за вина и провал могат да влошат проблема. Важно е да го уверите, че няма нищо срамно в това, което мисли и чувства. Непрекъснато подчертавайте, че чувството на безнадеждност и вина са симптоми на лечимо медицинско заболяване. Поощрявайте усилията му да се придържа към плана за лечение.

Подпомагайте професионалистите
Никога не обещавайте поверителност, ако смятате, че някой е много близко до самоубийство. Информирайте лекаря или терапевта за тези мисли. Ако е възможно, най-добре ще е да го окуражавате самият той да ги обсъжда с лекарите, но трябва да се уверите, че тези обсъждания са се състояли. Това може да стане като си уредите среща с лекаря или му се обадите по телефона лично. Помнете, че лекарите нямат право да Ви информират за състоянието, трябва просто да споделите с лекаря своите опасения.
Ако е възможно, трябва да получите от страдащия от депресия разрешение да се обаждате на неговия лекар при възникнал проблем. В противен случай, обаждането Ви може да се изтълкува като предателство, да влоши симптомите му или да му причини допълнителен стрес. Разбира се, ако прецените, че е налице сериозен риск от самонараняване, обадете се веднага на лекаря. С чувството на гняв ще се справите по-късно.

·Подчертайте важността на неговия живот за Вас и другите
Много хора намират за неуместно да изразяват с думи колко е важен нечий живот за тяхното благополучие. Очертайте по какви конкретни начини самоубийството би опустошило Вас и другите. Споделете личен опит.

·Бъдете готови да понесете гняв
Тя или той може да изразява гняв или да чувства предателство заради опитите да предотвратите самоубийството или да осигурите лечение. Проявете твърдост. Помнете, че тези реакции са причинени от болестта и ще изчезнат, след като той получи подходящо лечение.

·Винаги бъдете подкрепящи
Много е вероятно този, който има суицидни мисли или е предприел опит за самоубийство, да изпитва чувства за вина и срам. Подкрепяйте го и го уверявайте, че неговите действия са причинени от заболяване, което може да бъде лекувано. Предложете постоянната си помощ при неговото възстановяване.

·Погрижете се за себе си
Не е необичайно приятелите и членовете на семействата на хора с мисли за самоубийство да изпитват стрес, а също така и симптоми на депресия. Вие можете само да подпомогнете чрез окуражаване и подкрепа лечението на някого, но той трябва да положи и собствени усилия. Не фокусирайте цялата си енергия върху него. Искайте помощ от приятели и роднини. Придържайте се колкото можете повече към обичайните си дейности. Обръщайте внимание на собственото си състояние и търсете помощ, ако Ви е необходима.

КАКВИ ДЕЙСТВИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ПРИ СПЕШНИ СЛУЧАИ?

Ако някой заплашва, че ще извърши самоубийство, ако някой ви е казал, че е почувствал суициден импулс или ако вие сте убедени, че тя или той са близко до самоубийство, могат да ви помогнат следните стъпки:

·Приемете сериозно думите му, запазете спокойствие, но не бъдете пасивни, действайте;

·Намерете подходящо място за разговор и отделете колкото време е необходимо за него. Информирайте се за събитията и го окуражете да говори за мислите и чувствата си. Говоренето намалява риска от извършване на действие. По никакъв начин не подценявайте преживяванията му;

·Слушайте внимателно, поддържайте визуален контакт, оказвайте подкрепа чрез докосване или като държите ръката му, ако смятате, че е уместно;

·Задавайте директни въпроси. Разберете дали има конкретен план за самоубийство и дали желае да го сподели. Ако можете, разберете какъв метод за самоубийство ще бъде използван;

·Изразете загриженост, посочете какво конкретно Ви кара да мислите, че той е близо до извършване на самоубийство. Уверете го, че има начин да му се помогне и че нещата могат да се оправят;

·Ако ви сподели, че иска да се самоубие, покажете му своето притеснение и страх, но не казвайте: “Ти не бива да имаш такива мисли, нещата не са чак толкова зле”. Колкото и да Ви е трудно, помнете, че човекът Ви доверява дълбоки чувства и говоренето ще възвърне до известна степен психичния му комфорт. Предложете подкрепа, подчертайте, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем;

·Уважавайте чувствата му, бъдете разбиращи, не осъдителни или спорещи;

·Припомнете му възможностите, с които разполага (семейство, приятели, кризисни центрове). Попитайте го дали неговите най-близки хора са в течение на неговите намерения и кой от тях да бъде уведомен. Това е деликатен въпрос. Когато обаче става въпрос за спасяване на човешки живот, конфиденциалността не може да бъде спазвана;

·Не обещавайте поверителност, може да се наложи да говорите с неговия лекар, с полицията, с екип за кризисни интервенции или с всеки друг, който е обучен да помага;

·Включете други хора, не се опитвайте да се справите сами и да поставите под заплаха собственото с здраве и безопасност. Предложете практически съвети, консултиране при професионалист, лечение;

·Уверете се, че няма достъп до лекарства и оръжие и други средства за самонараняване;

·Поддържайте постоянна връзка, за да следите състоянието му. Поздравете го за смелостта да Ви се довери и да продължи да живее;

·Не го оставяйте сам, докато не се уверите, че е в ръцете на добри професионалисти. Ако трябва да излезете, направете така, че друг член на семейството или приятел да остане с него, докато не пристигне помощ.

·Ако е необходимо, обадете се незабавно на Бърза помощ.

·Да говориш за самоубийство на човек, който мисли за това, е опасно.
Да разговаряш обаче означава да признаеш страданието и да помогнеш на човека да излезе от изолация.

·Самоубиват се само хора, които са болни.
Всеки един човек може да започне да мисли за самоубийство, ако проблемите му изглеждат неразрешими.

·Хората, които говорят за самоубийство, не пристъпват към действие.
Когато някой говори за намерения за самоубийство, винаги трябва да приемаме думите му сериозно.

·Самоубийството е непредвидимо, нищо не може да се направи.
В повечето случаи хората са показвали явни или скрити признаци на по-различно поведение.

·Самоубийството е индивидуален акт, няма начин за въздействие.
Човек, който мисли за самоубийство, че чувства като в “задънена улица” и смята, че няма изход.

·Самоубийството е наследствено.
Няма данни за генетична предразположеност.

·Хората, които поглъщат таблетки, всъщност не искат да се разделят с живота си. Този, който наистина е решил да се самоубие, избира друго средство.

Няма логична връзка между тежестта на акта на самоубийство и мотивите. Всеки опит, колкото и наивен да изглежда, трябва да се приеме сериозно.

Ей, имаше един виц в който мъж обясняваше на съдиите как се умрял при нещастен случай любовникът на жена му: "И изтърва той ножа на земята, господин съдия, изтърва и филията с конфитюр, и се подхлъзна на филията и падна върху ножа и се наръгА. И тъй - пет шест пъти..."
Стар виц нали? Стар, щото снощи, по новините, чух един по-нов: "Самоубил се служител от секретните служби, прострелял се в корема (дето се умира най-бавно и мъчително!), с чужд пистолет, който взел от каса, от която не притежавал ключ. Оставил предсмърно писмо (да няма съмнения, че се е самоубил!). Бил страдал от хронична депресия, а психотеста го бил минал."

"Domine Deus, salvum me fac..."

Боже, спаси душата ми...
Съзнанието ми не спираше да крещи тази мисъл...Боли, толкова повече боли сега на пода.Пурпурни реки до мене...Гняв , предателство! Цялата любов, той беше съсипал цялата любов, за една грешна нощ беше разрушил всички замъци на доверието, всичко се сгромоляса, аз също...Всичко излизаше от мене чувах го , само ужасяващата болка ме изяждаше.Боже, спаси душата ми ...Аз му вярвах . Аз им вярвах . А те са рисували комедия по бялата ми кожа, за да не видя зад усмивките им .Лица на прокълнати! Поне сега ме оставете да умра сама...Искам да избягам прекалено надалече , в пурпурни реки...Предателство , гняв , болка ...Боже, прости ми.