Никой не избира да умре
Самоубийството не е избор. То се случва, когато болката премине всички граници. Човек не иска да умре, но вече не иска и да живее. Това, от което истински се нуждае е помощ. Самоубийството е един вик за помощ. Трябва да престанем да запушваме ушите си.
90% от хората в определен момент от живота си са мислили за самоубойство. На повечето само им е хрумвало. Други са отделили на тези мисли дни, дори месеци, но не са предприели нищо повече.
Мисълта за самоубийство не означава, че някой е лош човек, или луд, или слаб. Той просто страда прекалено много и често не желае да умира, но не намира друг изход. Защото всичко си има някакви граници. Никой не може да вдигне безкрайно голяма тежест. Никой не може да понесе безкрайно много мъка сам. Тук изобщо не става въпрос за воля.
Глупаво е да си мислим, че определена причина не е достатъчен довод за самоубийство. Никой не знае какво става в душата на другия.
Наивно е да вярваме, че той/тя няма да го направи. Не него/нея може би му трябва съвсем малко. Всичко може да бъде повод. Дори това, че си изпуснал автобуса. Дълбоката, истинската причина често пъти не излиза наяве. Особено, ако е станало твърде късно.
90% от хората в определен момент от живота си са мислили за самоубойство. На повечето само им е хрумвало. Други са отделили на тези мисли дни, дори месеци, но не са предприели нищо повече.
Мисълта за самоубийство не означава, че някой е лош човек, или луд, или слаб. Той просто страда прекалено много и често не желае да умира, но не намира друг изход. Защото всичко си има някакви граници. Никой не може да вдигне безкрайно голяма тежест. Никой не може да понесе безкрайно много мъка сам. Тук изобщо не става въпрос за воля.
Глупаво е да си мислим, че определена причина не е достатъчен довод за самоубийство. Никой не знае какво става в душата на другия.
Наивно е да вярваме, че той/тя няма да го направи. Не него/нея може би му трябва съвсем малко. Всичко може да бъде повод. Дори това, че си изпуснал автобуса. Дълбоката, истинската причина често пъти не излиза наяве. Особено, ако е станало твърде късно.
Думите "На мен това няма да ми се случи" са абсурдни. Може да се случи с ваш познат или роднина, дори с човек, за когото никога не бихте предположили.
В статия на news.bg от миналия месец прочетох, че в България се извършват средно по седем опита за самоубийство на ден. Три от тях завършват със смърт. А колко от опитите изобщо не са регистрирани..?
Знаете ли, че един разговор е способен да предотврати самоубийство? Едно разглеждане на проблемите, изслушване и искрена подкрепа... Болката в душата е толкова човешка, колкото това да те боли корем. Способни ли сме да проявим разбиране? Да помогнем?
Едно от най-важните правила, за които съм чела е че не бива да оставяме такъв човек сам. Не и ако се съмняваме, че е способен да посегне на живота си. Трябва да се опитаме да поговорим с него, да спечелим доверието му. Ако бездействаме, не направим нищо или се отдръпнем уплашени, това означава, че сме го убили ние.
Друго правило е да не упрекваме и да не съдим. Целта е да предразположим човека отсреща да се отвори към нас, а не да затвърдим мнението му, че е безсмислен или живота му не струва.
Особено тъжен факт е, че самоубийството е реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Проучвания сочат, че често тези, които са опитали да сложат край на живота си и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи...
Самоубийството не е въпрос на личен избор.
В статия на news.bg от миналия месец прочетох, че в България се извършват средно по седем опита за самоубийство на ден. Три от тях завършват със смърт. А колко от опитите изобщо не са регистрирани..?
Знаете ли, че един разговор е способен да предотврати самоубийство? Едно разглеждане на проблемите, изслушване и искрена подкрепа... Болката в душата е толкова човешка, колкото това да те боли корем. Способни ли сме да проявим разбиране? Да помогнем?
Едно от най-важните правила, за които съм чела е че не бива да оставяме такъв човек сам. Не и ако се съмняваме, че е способен да посегне на живота си. Трябва да се опитаме да поговорим с него, да спечелим доверието му. Ако бездействаме, не направим нищо или се отдръпнем уплашени, това означава, че сме го убили ние.
Друго правило е да не упрекваме и да не съдим. Целта е да предразположим човека отсреща да се отвори към нас, а не да затвърдим мнението му, че е безсмислен или живота му не струва.
Особено тъжен факт е, че самоубийството е реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Проучвания сочат, че често тези, които са опитали да сложат край на живота си и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи...
Самоубийството не е въпрос на личен избор.
"Самоубийството не е избор. То се случва, когато болката премине всички граници."
Болката или безнадеждността все едно. Просто човек стига до някъде, откъдето не желае нито да продължи, нито да се върне. Не намира сили или смисъл. Това го кара да стигне до решението за самоубийство. Но самият той никога не е искал или мечтал да има в живота си такъв момент, в който няма да вижда път или смисъл да продължи.
Това е идеята, която се крие в твърдението,че самоубийството не е въпрос на личен избор. То се случва.