Няма турникети

това е посветено на Ина, на предателството , което й причиниха и на това , че никое човешко същество не заслужава да бъде предадено по толкова грозен начин.Той й беше първата и много изстрадана любов- те бяха заедно то 6 години, тя се беше борила за него срещу собствения си баща , докато една нощ той не преспива с една проститутка в нощен бар.Това правят и почти всичките му приятели ( които се водят и нейни) , но за момент запазват "между тях си " грозната случка. 10 години обаче са били заличени .всъщност не 10 , а може би целият живот на Ина свършва в тая нощ...Боже, спаси душата й от болката...Иска ми се да можех да върна времето назад и да не позволявам те да направят това в онази нощ...Иска ми се да можех да докосна сърцето на поне един от тях и да ги спра, за да не повле4е и Иван...Иска ми се изобщо да не ги познавах.Иска ми се да умра.

Може да звучи изтъркано това което ще кажа, но животът не свършва с края на една любов. Каквато и гадост да се случи, каквото и предателство да ти зашлевят, просто трябва да се продължи напред. Приятелката ти трябва да го осъзнае, дори да има нужда от време и от помощ за това. Гаджето й е постъпило отвратително, наистина, но не бих казала, че след 6 години връзка животът й оттук нататък трябва да спре, нито че трябва да счита времето с този човек за 'пропиляно' (доста е трудно, знам), а най-малкото... 6 години са доста, но не чак толкова много, виждала съм 10-годишна връзка да се разпада, на хора които са пред женене, след което всеки е съумявал да продължи... единия по-лесно, другия по-трудно. Един приятел казваше "Затова е любов, за да ни боли". Твърде си е вярно това... за съжаление.
Всъщност те 6 години ли са били заедно или 10, понеже после казваш, че 10 години са били заличени?
Но определено не мога да се съглася с твърдението, че "може би целият живот на Ина свършва в тая нощ". 

годините им прекарани заедно всъщност са 6, просто аз се обърках на второто място. мнението ти изразява конструктивното приемане на изневярата, а нейното- деструктивното , действително и това как ще погледнеш на една изневяра до голяма степен зависи от самия темперамент на човек. Мисля , че при някои жени изобщо не биха помогнали каквито и да е втълпяваници , че мъже има бол, че за мъж не се страда и т.н.Докато на други и без да им го казваш, стават и продължават напред. Идеята обаче е в самата болка , когато разбираш какво се е случило- да, ти си жива и здрава, всичко си е както преди, но болката от толкова съсипано доверие мисля че напълно се равнява на съсипано всичко . Разбира се , че ще мине- времето лекува всичко.Това го написах за болката от предателството и най-важното самоубийството не заличава болката , напротив , и освен това- то е най-големият грях, затова героинята иска прошка от Господ.
Лично аз никога не бих си прерязала вените ако разбера , че момчето ,с което съм от много време вече , ми е изневерило, просто всичко ще приключи .

Добре де, хора, какво толкова е станало? Отишъл човека и забърсал една курва. Как ще е изневерил?
Какво толкова - топнал си чушката в друга манджа, платена манджа, ама това не значи че не обича гаджето си. Просто секс - платен, различен, необременяващ.
Любовта няма нищо общо със секс-а в случая. Просто горкият човечец е трябвало да потуши бунта на хормоните, но може и нищо да не е потушил - ако е бил пиян, кой знае, може и да е заспал ;)

Любовта не е бизнес тя не се продава, а секса можеш и да си го купиш, ако имаш желание.

нищо не е станало.просто една гледна точка.много по-леко е за един човек ако разсъждава като теб - приема изневярата и продължава да си живее и ляга до човека , който ти е изневерил с най-голямо удоволствие.и много по-здравословно е да се приеме така предателството, но има различни ценностни системи и различни характери.

Когато го прочетох първия път, никой не беше оставил коментар и аз се сдържах, защото щях да звуча прекалено груба и цинична. Мария , предполагам си чела мненията ми за изневярата във форума, няма да се повтарям. Моето мнение е абсолютно същото като на Вальо.
А за характерите - факт е, хората са различно устроени на психично ниво. Но приятелката ти трябва да разбере, че ако някаква такава глупсот я съсипва, трудничко ще успее да се пребори с истинския живот. Защото я очакват много по-големи мъки и разочарования от някаква изневяра, па макар и на човек , с когото е била 6 години. Нищо не е вечно, верността също.Затова или го разкарва, или му прощава.Ама като гледам как е реагирала, по-добре да го зареже...

И аз да кажа, и аз.... много хубаво писанийце!!! Принципно се въздържам от таквиз коментари, но това просто ме впечатли като обем информация, синтезирана максимално пестеливо.

Поздравления, Мравке и едно голямо "Добре дошла" и от мен! Хубаво е когато човек си намери още един любим автор в БГЛог ;))

Няма да коментирам ситуацията, защото малко ми изглежда като чуждия гръб и многото тояги. Бих помолил, ако е възможно да получа превод на предговора - "Domine Deus, salvum me fac...", защото нашето образование не е градено в общокултурна гледна точка .... та така ...

Domine Deus , salvum me fac  е на старолатински и се превежда "Господи Боже, спаси душата ми" ...предполагам думи, които много 4есто са преминавали пулсиращо през главата ни.колкото и да отричаме болката.и аз се радвам да се запознаем