Това мое появяване в bglog е заради един урок по "Човекът и обществото" в 3 клас (изд. Просвета).

---- Снимка от страницата с урока

Вижте началото на урока, където пише: "През 1. век Иисус Христос създал ново учение. Векове наред то разпръсквало духовна светлина сред различни страни и народи."

Как да разбирам първото изречение? А как един третокласник да го разбира?

                Курсова работа

                               на: Магда Мохамад Назер,

                              ученичка от 8д клас,НГДЕК

 "Какво би било,ако Библията не съществуваше

                                              или

 значението на Светото писание вчера, днес и утре."

                                                          "Мерилото за живота и силата

                                                         на един народ ще бъде винаги

                                                         неговото отношение към

                                                         Библията... Тя съдържа учение

                                                         за висша нравственост,

                                                         култивира възпитание."

                                                                                               (Гьоте)

            Библията... Библията е велико богочовешко дело. В нея

са застъпени корените на миналото, отлитащите секунди на

настоящето, перспективите на бъдещето. Много неща са

казани за Библията - Вечната книга, притежаваща редица

уникални качества, които нито една друга книга в света не

познава. Библията е уникална по своя произход. Тя е

достояние на цялото човечество за вечни времена. Известно е

огромното й значение за развитието на всяка една сфера на

човешкото битие и обществен живот, но Библията прави много

повече - тя докосва, извисява, "моделира" не само отделните

личности, но и цели народи, общности.Тя е една необикновена

книга - Книга на книгите. Дори и най-свирепите й критици са

принудени да признаят изящния й стил,значението й като

източник на знания и житейска опитност,силата на нравствените

й послания. Но не за това е необикновена тя. Това, което я

отличава от останалите книги, е способността й, като доближава

човек до Бога, душевно да го преобразява, пораждайки в него

стремеж към един по-възвишен и хармоничен начин на живот.

               За написването на Светото писание, както още се нарича

Библията, са били нужни близо 1600 год, започвайки от XIV

в. пр.Хр. и завършвайки в края на I в. Понятно е, че в процеса

на изготвянето й са взели участие повече от 50 представители

("автори"). Удивителен е фактът, че макар всички те да са

живели в различно време, без да се познават, и да имат каквото

 и да било общо, Библията притежава поразително единство в

съдържанието си. Съставена от 77 книги, Библията се дели на

две големи части: Стар и Нов завет. Тя е основата, върху която

е изградено християнството, защото: " Всичко, що е било писано

от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и

 утехата от писанията да имаме надежда / Послание към

римляните, 15:4 / ".

            Общото във всички части на Библията е, че са писани с

 Божие вдъхновение, за да напомнят на хората неотменната му

грижа и любов. Светото писание има един автор, споменат над

3800 пъти, и това е Самият Бог. Тя има една основна тема и

подчинени на нея множество други. Божият план за спасение на

човечеството чрез една личност - Господ Иисус Христос е и

най-ценната информация, която Библията ни предлага. Макар

да знаем, че: " Всичкото писание е боговдъхновено...

/ 2 Тим. 3:16 / ", единствено Десетте Божи заповеди са написани

лично от Бог - Отец. Като цяло Библията представлява

съчетание на божественото и човешкото. Подобно е и

естеството на Христос.

            Друго уникално качество е забраната за допълване или

отнемане на свещения текст. Това обяснява факта за пълната

хармония в съвременната Библия и откритите сравнително

наскоро в близост до Мъртво море древни манускрипти.

Свидетелства за това са и направените от световнопризнатия

математик Иван Панин твърдения, че математическият дизайн

на Писанието е извън досега на човешкия ум, и нито едно

човешко същество не би могло самостоятелно да напише

Библията. До тези заключения той достигнал благодарение на

отличното си владеене на гръцки и еврейски език, и упоритостта,

която проявил в заместване на буквите от тези азбуки. Макар

откритията му да не са признати от Вселенската църква и до

днес никой не е посмял да опровергае заключенията му.

Множество учени твърдят, че в Библията се крие таен код,

разчитането на който би помогнало за предотвратяването на

катаклизми и събития от световен мащаб. Говори се, че в

Свещеното писание са зашифровани всички важни моменти от

човешката история, придружени с имена, дати и подробности.

Опити за разгадаване на библейската матрица е правил още

Исак Нютон, според чийто биограф, физикът до края на живота

си е бил убеден в съществуването й. Други изследователи

съобщават, че са имали информация, базирана на Библията,

за събития като 11 септември 2001 год, войната на Персийския

залив, атентати и прочие, но предупрежденията им не били

взети под внимание.

           Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е

една от най-старите книги, своеобразно асимилирала и

обогатила мисълта и мъдростта на древните Месопотамия,

Египет, Гърция. Чрез Новия завет и христянството става част

от основата на съвременната европейска култура и

цивилизация. У славяните,както и у други народи първите

писмени паметници са преводи на части от Библията.

Характерна особеност, отличаваща я от останалите религиозни

 книги, е историческата и географската й обусловеност. Едно от

 най-честите твърдения на критиците срещу Евангелието е,

 че написаното в нея било неисторическо, имало характера

 на легенди и не можело да бъде доказано. Науката  обаче

познава няколко доста внушителни примери, категорично

доказващи достоверността на написаното: само преди

десетилетия бяха открити останките от величествената

 Вавилонска кула, датирана на около 4000 г. пр. Хр; доказано е и

400 годишното робство на евреите в Египет. " Легендата " се

оказва истина и в разказа за Содом и Гомор. Съвременни

разкопки открили останките от тези два града близо до Мъртво

море, а през последните две десетилетия се разкриха напълно

рухналите до основи стени на град Йерихон.

              Като литературно произведение Библията представлява

безценно съкровище. Тя съдържа поезия и проза, философия и

красноречие, драма и трагедия, лирика и нравоучения, право,

закони, летописи. Светото писание е най-превежданата,

най-разпространената и разпространяваната книга в света.

Преведена е на над 4000 езици, включително Брайл,

представлява най-издаваната книга, възлиза на над 60 млн.

 екземпляра годишно - рекорд в книгоиздаването. Притежава

 най-голямата читателска аудитория в света и е единствената

 книга надживяла вековете. Понастоящем са запазени над 8000

 манускрипта на латински и 4000 на старогръцки език.

              Силно въздействащо влияят взаимоотношенията между

Бога и Неговият народ. Именно тук се проявява както любовта

на Господ към човека, така и тази на човека към Господ.

 В съдбините на Божия народ през вековете, в неволите,

 борбите, страданията и възходите, в грижата му за

" посятото между плевелите " ясно си личи непрестанната грижа

 на Твореца към творението, постоянният опит на любовта да

" ороси " цветовете на увяхващите добродетели. Хуманизмът

и любовта са основно застъпени в Библията. Стремежът към

духовно извисяване и усвършенстване на нравствените

ценности е единственият начин да се " доближим " до

Създателя. Божието слово има силата да промени грешника.

Векове наред учени, философи и мъдреци са се опитвали

да го направят,но без успех. 27 % от текстовете на Светото

писание са точни пророчества. В Исая 46:9,10 четем, че само

Господ е този," който отначалото изявява края ". Потвърждение

на това е предсказанието в Откровение 9:15, където

седемнайсет века и половина преди да се случи е казано,

че Отоманската империя ще отслабне и султана ще потърси

помощ, за да не се разпадне империята му. Това трябвало да

се случи на 11 август 1840 год. Две години по-рано Йосиф

Лич от Филаделфия, базирайки се на пророчеството,

оповестява бъдещата капитулация, но никой не му повярвал.

Едва когато това се случило станало ясно,че думите му не

са напразно.

              Неизмеримо е благотворното влияниена светото

писание върху всички сфери на човешкото битие и обществен

живот: литература, изкуство, култура, история, социално дело,

различни клонове на науката. Неизброими са имената

на хилядите представители на човечеството, дали чрез

творчеството си достоен израз на обичта си към Книгата

на Бога. Библията е най-обичаната, но и най-преследваната

книга в историята. Познати са не малко масови унищожения.

Хората ненавиждат Божието слово, защото се боят от неговата

истина. Библията бичува греха, невежеството, фанатизма. В

нея се прокламира доброто, казано е: " Както искате да

постъпват с вас човеците,така и вие постъпвайте с тях ".

             Малко известен е фактът, че първата книга, преведена

от братята Кирил и Методи през IX век и написана на

новооткритата славянска азбука, е именно Библията. В

по-късните преводи взимат участие изявени български

дейци като Петко Рачев Славейков,Неофит Рилски,

Константин Фотинов и други. В частност посланията на

Евангелието извършват революционен преврат в социалната

и политическа сфера на живот в България неколкократно.

Два са съдбовните моменти в историята на родината ни,

когато народът ни е спасен от асимилация: веднъж през IX

век, когато преводът на Светото писание от  Кирил и

Методий спира елинизирането на обществото ни,

повторното спасяване на народното ни съзнание започва с

дейността на Паисий Хилендарски и продължава с

печатането на Библията на новобългарски език през 1871

год. от даровития просветител и пламенен патриот Петко

Славейков. Благодарение на това първо издание се

поставят основите на българската граматика,

трансформира се модерният български език, формира

се автокефалната българска екзархия и се гарантират

процесите на българското възраждане. Загрижен за

погазването на добродетелите в следосвобожденския

период геният на българската литература Иван Вазов

споделя мнението си за Божията книга: "  Аз не зная

под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща,

каквато е Библията... Там дето Библията се знае и

чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни

спътници на живота.Учудвам се, че тази Свята книга

 много слабо се знае у нас".

            Безкрайно е значението на Библията в човешкия живот.

Никой истински вярващ християнин не би могъл да си представи

света без Светото писание. Известния руски химик Ломоносов

казва: " Съществуват две велики книги, които трябва да четем-

природата и Библията ". Първата, за да признаем Божието

всемогъщество, втората -за да научим как да се опазим от

греховете ". Библията е най-дълбокият извор на нашата

цивилизация, както известният Рудолф Щайнер добавя в своя

реч на тази тема. И именно Евангелието, боговдъхновено по

същността си, е помогнало на цивилизацията ни да оцелее през

всички тези векове. Динамичният и греховен свят ни поглъща

безмилостно.Забързани в напрегнатото си ежедневие, все

по-рядко се обръщаме към Господ и към Библията, а именно

в това се състои Спасението -да отворим душите си и да

съсредоточим вниманието си върху непреходните неща в живота.

Библията ни дарява с надежда за изкупление и вяра в доброто.

Като пътеводна звезда ни посочва правилната посока, осмисля

живота ни, разпръсква мъглявината на безметежното ни

 съществуване. И не случайно Иисус Христос казва:

 " Аз съм Алфа и Омега; началото и краят; на жадния Аз ще

дам даром от извора на живата вода / Откровение на свети Йоана,

гл.21, стих 6 / ".   

Колеги,
МОН организира кръгла маса с представяне на концепция за нов задължителен предмет-религия.  
Имах възможност в  предаването "Часът на Милен Цветков"   да изразя личната си   позиция като учител-правото на избор на родителя не  може да се игнорира със силово налагане на министерско   решение. Моля за вашите мнения, защото планираме  темата  /спора/да  продължи в  още едно предаване. 
в.Стандарт
Адам и Ева в райската градина" е един от уроците, включени в програмата по религия за първи клас, според представената концепция. Той е част от раздела "Приятелство и обич" в учебника, макар че на практика не е ясно какво точно ще разберат първолаците от темата, поднесена по този начин. Във втори клас темата "Грижа за животните" по, меко казано, странен начин е илюстрирана с разказа за Ноевия ковчег.
 От програмата не става ясно как точно ще се преподава религията, особено в малките класове, и какви цели има това обучение. Записано е, че до IV клас децата ще усвояват посредством нея основните нравствени добродетели, като доверие, вяра, уважение, състрадание, но отделните морални ценности са илюстрирани напосоки с текстове от Корана, Еклесиаста, книга Битие и евангелията. Едва ли за един първокласник или второкласник ще стане много ясно, че това са текстове от различни книги и са свързани с различни религии. Във втори клас хлапетата ще трябва да усвоят молитвените ритуали в християнството и исляма, а в трети клас ще учат за ритуалното измиване при мюсюлманските молитви.
 На практика религиозните текстове ще бъдат илюстрации към основни нравствени понятия, а систематизирани знания за вярата учениците ще получават едва от V клас нататък. Това поставя въпроса няма ли невръстните хлапета да получат доста превратна представа за религиите чрез тези произволни илюстрации. Психолози настояха моралните стойности да се изучават в други часове, като човек и общество, вместо да се смесват в сложен религиозен миш-маш.
 От V клас децата започват да учат живота на Иисус и Мохамед съответно в първи и втори срок, както и развитието на християнството, но тук темите дублират в значителна степен онова, което по история се учи в рамките на три-четири години. В шести клас ще изучават видовете храмове, а от VIII клас нагоре започват да се борят с цялостните религиозни текстове.
 В същото време теми като брак и аборт, клонингите и генното инженерство са влезли едва в часовете за X клас, въпреки че по хуманитарните дисциплини темата за аборта се зачеква доста по-рано. В същия клас се изучава и постигането на нирвана.
 В учебника ще бъдат застъпени четири основни религии - християнство, ислям, иудаизъм и будизъм. В програмата над 50 на сто се заема от темата за християнството, около 30-40% са посветени на исляма. Останалите две религии са сведени до минимум, а в отделни класове будизмът на практика отсъства.

Всеки втори нашенец не вярва в Бог. 25% от българите смятат, че той е някаква абстрактна сила, а ние се опитваме да въведем насила един предмет заради останалите 25 на сто. С тези думи социологът Андрей Райчев определи опита на образователното министерство да въведе изучаване на религия в школата. Концепцията на МОН за задължителните часове бе представена за първи път на кръгла маса вчера. Неочаквано срещу нея скочиха и вярващи, и атеисти. Първите, защото държат религия да се изучава конфесионално - т. е. всяко дете да взема часове по религията, която изповядва, а не да получава общообразователни знания. А атеистите - защото според тях въвеждането на този предмет в школата е излишно.
 Концепцията, изготвена от обществен съвет начело с историка проф. Георги Бакалов, предвижда преподаване на знания за религията на общообразователно ниво, като часовете ще се водят от философи, богослови, историци, но категорично не от свещеници и ходжи. От 1 до 7 клас този предмет трябва да е задължителен, но родители и експерти се възпротивиха на тази идея. Психологът Пламен Димитров заяви, че на Запад решенията какви знания трябва да получава във връзка с религията и етиката невръстното им дете се вземат от родителя. "Часовете по религия няма да направят децата ни по-морални, а само по-претоварени в училище", каза Цвета Брестничка от асоциация "Родители". Така тя реагира на аргументите на авторите, че в родните школа вече имало убийци и те трябвало да бъдат спрени чрез часове по религия.
 Лютви Местан от ДПС заяви, че въвеждането на този предмет като задължителен противоречи на конституцията. "Дали тя трябва да се учи общообразователно, това е друг въпрос", допълни той. Срещу концепцията се обяви и независимият депутат Павел Чернев. Той попита защо не са взети мненията на повече вероизповедания. Истината е, че докато социолози и родители бистреха темата, представителят на протестантите пастор Еленков стоеше в масовката и дори не бе поканен да се изкаже.
 "Това е репресия срещу десетки хора, изучаването на такъв предмет не може да се наложи силово", каза Андрей Райчев. "Не чух нито един смислен аргумент защо религията да не може да се учи в часовете по история. Или някой иска да я представи като нещо чистичко и високоморално, а кръстоносните походи и войните в името на вярата да ги учим в друг предмет?", попита той.
 "България е благословена с това, че малцинствата й са светски, а не религиозни. Не разпалвайте искри точно там!", предупреди Райчев. Психологът Пламен Димитров го подкрепи, че няма никакви изследвания, които да доказват, че изучаването на религия влияе по-позитивно на психичното и нравственото здраве на децата.
 На практика от изложените тези стана ясно, че изучаването на този предмет по начина, по който е предложен, е невъзможно. В концепцията на авторите са оплетени простички морални ценности с тежки библейски текстове, а никъде не е пояснено как точно да се поднасят те. В същото време хората, които са искрено заинтересувани вярата да се преподава, проявяват интерес само от своята камбанария - тоест искат да бъде преподавана само конкретна религия.
 Докато автори и социолози се караха, стана ясно, че броят на децата, желаещи все пак да учат религия, е намалял от 16 000 на 14 000. Толкова са в момента учениците, учещи предмета като свободноизбираем.
 "Явно е, че и тази година религия няма да се въведе в училище", заяви министър Даниел Вълчев, чието първоначално намерение бе тя да се учи в първи клас още от 2008-2009 година. Концепцията ще бъде качена на сайта на МОН и върху нея ще започнат нови дискусии. Докато се разгори поредна война за програмата или, както често се случва, бъде забравена.

1. "Европа е повече, отколкото си мислите", Съвет на Европа, 09.2002
2.  Майя Грекова и др., "Свят и личност за  12 клас", Просвета, 2002, София
3. Вирджиния Сатир, "Новото човекотворчество" , Отворено общество, 1997, София
4. А.А.Люблинска , "Детска психология", Наука и изкуство , София, 1978
5. В. Аванесова и др.,"Детето от предучилищна възраст", Народна просвета, София,1979