Този пост е едно мое философско виждане за влиянието на Църквата и Религията в нашия живот. Този пост не се опитва да проповядва или лансира дадена религия, а да обясни част от поведението на обществото и Църквата като институция.
За целите на тази статия под "Църква" ще разбираме религиозна институция, без оглед на това дали институцията е ислямска, юдейска, будистка и прочие.
От друга страна, зад изложа мисълта си, следва да дам обяснения на термина религия:
1. Това може да е начин на живот
2. Друго значение на термина е: "поклонение на човека пред висши сили, вярвайки в тяхното съществуване, като взаимодействието им с тях е по пътя на молитвата, жертвоприношението и други форми на култа"
3. Система на символи, морални правила, обряди и дейности, изхождащи от представата за обществения ред
Първообраз на Църквата е племенния шаман, човекът, който е извършвал връзката между членовете на племето и невидимите висши сили. Кой е бил шаманът? В условията на кризи в племето е бил необходим човек, който да се застъпва пред висшите сили, и да извършва жертвоприношения и поклонения в името на спасението на племето. Този някой е бил най-възрастния член на племето. Поради щото той е и най-мъдър.
Следва появата на жреческата каста, която в редица древни държави е доста влиятелна.
Докато се появява днешната форма на Църквата, най-добре изразени белези на институционалност на Църквата има в Римокатолическата Църква, и някои църкви от типа на Църква на Иисус Христос на светиите от последните дни (т.нар мормони). Всяка институция върви със своите бюрократични правила и колкото по-силно са изразени бюрократичните правила, толкова по-силен е институционалния характер на Институцията. Тук под бюрокрация нямаме пред вид "тежки процедури", а наличието на много голям спектър от видове области, върху които съответната администрация може да влияе. Ватикан например има собствена банка, има мкар и сомволична собствена войска, има и собствени учени, които изследват дадени явления от обективната действителност и пр.
Ако разглеждаме Църквата като регулатор на нашия живот - правило, което е валидно в редица страни и днес (например теократичните монархии в ислямския свят), то тогава Църквата се отъждествява с държавата и управлението протича под формата на страха от Бога/Боговете.
Ако размишляваме върху Църквата като институт, който е връзката ни с висшите сили, то определено отиваме в ситуацията на древния строй, при който без Църквата за нас няма спасение. Застраховката за това се вижда от редица проповядвания на религиозните институти - единствената истинска църква; "Там, където са се събрали мнозина в Моето Име, там съм и Аз" и пр. В този си смисъл, Църквата преследва единствената си изконна цел - спасението на човешкия род от пагубна духовна смърт.
Църковната институция обаче е част от обществото, поради, което тя, използвайки своята система от символи, обряди, тайнства и прочие може да влияе на обществото.
А икономиката е израз на обществото, тъй като икономиката като наука изследва взаимоотношенията между хората и тяхното поведение в дадени ситуации и параметри.
Влиянието на Църквата върху обществото може да бъде от всякакво естество, в следващия пример искам да покажа следната разлика между папоцезаризма и цезаропапизма.
Цезаропапизмът изисква Църквата да се подчинява на Държавата, т.е. водещото е светската, а не духовната власт/Православието е типичния пример за това/
Папоцезаризмът е доктрина, която поставя духовната власт над светската, и по този начин, чрез нея Църквите, които са я приели, успяват да акумулират огромна власт в ръцете си.
Пример за такива Църкви са: Римокатолическата в по-тесен смисъл, и Ислямът в по-широк смисъл.
По време на Втората световна Война се наблюдава разделение на света на Капиталистически и Комунистически, появява се т.нар . желязна завеса.
В страните от СИВ, в които Църквата по правило е възприела Цезаропапизмът подчинението на същата е изключително лесно. Загърбват се редица морални норми на поведение, тъй като липсва инструментът: "Страх от Бога".
Подчинението на Църквата в страни, като Унгария, Полша, Чехословакия, Словения и пр. е изключително трудно. На практика то не може да се осъществи, поради фактът, че Централата на Църквата е извън териториите, в които властва комунизма.
От друга страна, православието спира да изисква от миряните извършването на тайнствата - напр. изповедта. В Рим обаче осъзнават, че изповедта е мощен инструмент за влияние върху масите, ето защо традиционалистите католици в Полша, Чехословакия и т.н. продължавата, въпреки Държавата да се изповядват, кръщават и бракосъчетават в Църквата.
Идеята на изповедта е изключително добра, стига с нея да не се злоупотребява, именно с нея, хората държат в себе си страха от "това, което ще изповядам". Ако съм сторил лоши неща ще трябва да ги изповядам пред падрето (представителя на Бог). Ако извършвахме изповедта сами пред Бог, а не пред свещеник, щеше да ни е значително по-лесно. Но благодарение на Фойдиското твърдение за наличието на "Суперего", успяваме да си обясним значението на падрето по време на изповедта.
В резултат на ролята на изповедта, ние забелязваме, че деградацията на основни човешки ценности, като напр. : лъжа и кражба е значително в по-малка степен в посткомунистическите римокатолически страни, отколкото в посткомунистическите източноправославни страни.
Ролята на Църквата може да бъде позитивна в запазването на човешкия, хуманен образ на общетвото ни, стига самата Църква да не е проядена отвътре от нечовешки и нехуманни действия (или поне техния размер да е относително малък).
Ролята, която тази институция ще има в нашето общество, зависи най-вече от нас, самите.
Други: 
Comments8
Предчуствам голям скандал в Италия- там католицизма яростно защитава извоюваните позиции.
Дени, няма по тоз въпрос едно решение което да е добро за всички. Италия си е отделен казус. При тях до 1985, както при гърците (доколкото знам и в момента) католическата религия е в конституцията им - "официлана държавна вяра" и разпятието е като герба, химна и знамето - национален символ. След това има промяна в Конституцията - и "всички религии и култури трябва да съжитеслтват", но пък от 2007 има правителствен декрет, който се изказва положително и насърчително даже за разпятията в училище. Конституционният им съд не го е обявил за противоречащ на променената конституция - така че....Не съм ги следила достатъчно, за да знам по какъв повод е правен декрета. Но все ще е имало някакво обществено мнение по въпроса, което го е наложило. В нормалните държави политиците не се занимвават с каквото им хрумне когота им е кеф и защото на тях лично им е кеф. Или поне не в такава степен като у нас.
ПП. иначе - особено разпятията със стадащ христос върху тях - и аз смятам, че могат да предизвикат у дете писхически травми, ако се натъкне на тях без да е подготвено. но това е друга история.
Мария - със сигурност всяка страна е различен случай, логично е силно религиозните държави да са против такива решения. Но това не значи, че е правилно и че трябва да заставам на тяхна страна.
Не смятам, че религията има място в училище освен на културно-митологично ниво и съм го казвала много пъти. Дори не става въпрос за наука с/у религия, противно на очакванията повечето учени са религиозни. Просто смятам, че държавата трябва да е отделена от религията, иначе нещата стават твърде сложни. А и държавите в ЕС са вече доста смесени. Дори и всички да сме предимно християни, имаме различни символи, различни степени на обвързаност с религията, различни възприятия. Училището трябва да учи на толерантност, а не да обърква децата със символи, които за едни са нормални, за други притесняващи. След като се въвеждат униформи, за да бъдели всички еднакви, защо трябва да има религиозно разделение. Като ще сме еднакви да сме еднакви.
При мен пък става въпрос и за наука срещу религия. В края на краищата, имах някога 5 по биология заради едно малко кръстче - биоложката заяви, че никога няма да пише 6 на човек който носи религиозен символ, защото Адам и Ева не са чували за Дарвин.
Понеже времето на килийните училища отдавна е минало, наистина мисля, че училището не е място за израз на вяра.
Белефф, Слънчеви - освен ако не броиш националната държава Италия от Римската империя (или още от Римската република, за да е по-стара от всички останали съвременни европейски държави) нямаш основания за критиката си към хронологията ми. Ако си възприел този подход - о.к. твое право си е. Стига да не тръгнеш да преподаваш история.
ПП. Изобщо не съм казала, че между Белгия и Италия няма разлика. Казах само, че и двете държави са такива от по-малко от 150 години. По което си приличат. По същото приличат и на нашата държава. Но май единствено по него.