Началото

Първообраза на добрия старец можем да търсим още в древните богове - северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон– богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата.

В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог - богът на слънцето.

Произход

Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал Свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Израснал в богато семейство, но от много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай заживял в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник.

Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци и пари към всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Свети Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците, но правел това тайно от всички, през нощта. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен.

По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за най-близкия първообраз на съвременния Дядо Коледа.

Превръщането на Свети Николай в Дядо Коледа

В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам,станала през 1664 година Нови Йорк(днес Ню Йорк).За няколко десетилетия холандският обичай да се празнува свети Николай се разпространява в Съединените щати. За американците Синтерклаас става набързо Санта Клаус.

Приветливият раздавач на подаръци, представен като белобрад старец с дълга мантия и качулка, и дори понякога с епископски одежди, все пак си останал нравоучителен персонаж. Той възнаграждавал децата, които заслужавали, и наказвал неблагодарните и мързеливите.

След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този „празник на децата” към празника на детето Иисус. По този начин в християнските семейства свети Николай започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември.

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Първата история за Дядо Коледа

Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник "Sentinel". В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче.Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл - със захарна пръчка, а магарето - с осем бързи елена.На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.

Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Развитие на образа на Дядо Коледа

Митът за Дядо Коледа не стига дотук. През 1939 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф - еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари, 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник („Harper's Weekly”) смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.

Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел или Дядо Коледа.

През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.

Световна популярност на Дядо Коледа

Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола".Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта.През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят.В продължение на близо 35 години „Кока Кола” разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.

Домът на Дядо Коледа в Лапландия става голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пристига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да дойде съпругата на Рузвелт на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия.

Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа".

В Рованиеми освен дома на Дядо Коледа, неговият офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Кой всъщност е Дядо Коледа?

Дядо Коледае легендарна фигура, традиционен патрон на Коледа в много страни. Образът му се е изменял според вкуса и културата на всяка от тях, но в повечето случаи ние го свързваме с веселия, доброжелатетелен, пълничък човек в червен костюм, носещ чувал, пълен с подаръци.

Как се нарича той у нас и по света?

В Българияимето Коледа у нас е навлязло чрез римското "календе", с което римляните означавали първия ден на всеки месец и по-късно по силата на фонетични закони в българския език се превърнало в Коледа.

Дядо Коледае известен с различни имена в различните страни на света:

В Америка го наричат Santa Claus.

В Австрия и Швейцария-Christkindl или Christ Child.

В Норвегия и Дания - Юлнисен

В Англия - Father Christmas.

В Италия - Babbo Natale.

В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.

Във Франция - Pere Noel или le Petit.

В Швеция – Jultomten.

На Хаваите – Kanakaloka.

В Чили - Viejo Pascuerro.

В Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu

В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)

В Китай - Shengdan Laoren.

В Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.

ВГърцияиКипърот Айос Василис /Свети Василий/.

ВЯпония- Одзи сан.

ВКолумбия- Папа Паскуал.

ВИспания,Пуерто РикоиМексико- The Three Kings.

В Бразилия- Papa Noel.

В Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren

Дядо Коледа в различните континенти

Африка

Мисионери са пренесли коледната традиция и в Африка и тамошните християнски съобщества я спазват. Африканците пеят коледни песни и химни на своите си езици, а децата окачват чорапки, в които очакват да им бъдат пуснати подаръци от Дядо Коледа. Коледата в Южна Африка е летен празник, а през декември южното лято носи великолепни дни и курортният сезон е в разгара си.

Азия

За разлика от другите континенти в Азия живеят най-малко християни, затова Коледата не е така популярна. Там, където има християни и се спазва традицията, се разменят подаръци, пеят се коледни песни, украсяват се домовете и се окичват коледни елхи. В Япония живеят много християни и коледните тържества там придобиват все по-широка известност: улиците са осветени празнично, а подаръци и елхи се продават в много магазини. Филипинците окачват в домовете си звездовидни фенери. В полунощ, на Коледа, християни от цял свят се събират във Витлеем. На мястото, където се смята, че е роден Иисус, те застават на колене и целуват Сребърната звезда.

Австралия

Празничният месец декември в Австралия започва през горещото лято. Тук Коледата се чества по традиция и хората посещават църква рано сутрин. Коледният обяд австралиецът предпочита да го осъществи под формата на пикник, излет в гората или плаж. Той украсява дома си с цветя, като най-предпочитана е коледната звезда, и пее весели песни. В коледната нощ в Мелбърн се стичат хиляди австралийци, пеят тържествени химни, а Дядо Коледа може да бъде видян, както на улицата, така и на сърф. Общественият празник се предава на живо по телевизията и радиото във всички страни.

Европа

В Европа красиво се празнува Рождество Христово. В Англия тази традиция датира от 596 година, когато там започва разпространението на християнството. Днес се спазва традицията Дядо Коледа да слага своите подаръци през празничната нощ и за тази цел децата оставят празни чорапчета под елхата с надеждата, че те ще бъдат напълнени до сутринта.

Любопитното е, че в тази страна денят след Коледа го наричат Boxing Day. Една от версиите защо се нарича така, е обяснението, че box означава кутия. На този ден децата изваждат своите спестени пари, събирани в глинени кутии. Когато кутиите се напълнят, те ги счупват. Друга версия е, че името му идва от традиционните боксови турнири, които се организират на 26 декември.

Северна Америка

САЩ е огромна страна, в която живеят хора, принадлежащи към различни етнически групи и заради това там се спазват различни обичаи. Общото е, че всички улици и магазини греят в светлина и могат да се видят много украсени елхи, както и Дядо Коледа. Коледните експонати създават празничен вид, а бакалиите продават всичко необходимо за празничния обед: пуйки, свински деликатеси, захарни лакомства, сладкиши и др.

Южна Америка

В Южна Америка Рождество Христово се отбелязва главно като празник на плодородието, в който всички благодарят за изобилието, с което ги е дарила майката земя и се молят и занапред да се радват на урожая. Децата нямат коледни елхи, но знаят какво представлява Рождество Христово.

Писма до Дядо Коледа

Децата пишат на Дядо Коледа от незапомнени времена. Към 90-те години на 19 век пощите са били препълнени с писма за Дядо Коледа всеки декември. Има големи различия в правилното изписване на името му, както и на адреса – Северния или Южния полюс. Освен това в пощите не са знаели какво да правят с писмата. Но децата продължават да вярват, че Дядо Коледа ще прочете техните писма и ще им донесе желаните и очаквани от тях подаръци.

Подаръците в коледната нощ

В християнството традицията да се поднасят подаръци изглежда възниква от момента, в който мъдреците даряват новородения Иисус със злато, тамян и смирна. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато те дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение, отворили дисагите си и му поднесли своите дарове.

При много народи подаръците се раздават от добри същества, които идват от други светове: тролове, джуджета, ангели и елфи.

В Норвегия те се раздават от домашни елфи, които живеят на таваните или в конюшните. Наричат ги Юлнисен. В навечерието на Коледа те се появяват, за да разнесат подаръци из домовете.

Във Финландия прочутият новогодишен вълшебник се казва Йоулупукки. Името не е избрано случайно. "Йоулу" означава Рождество, а "пукки" - козел. Финландският Йоулупукки носи висока конусообразна шапка и червена одежда. Обкръжен е от джуджета с островърхи шапчици.

В Италияна 24 декември се празнува Денят на дървото. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана. Старата и добра вещица всяка година влиза в дома през комина и оставя подаръци за децата. Тези, които са слушали и са се държали добре, получават сладкиши, орехи, мед и сушени плодове. А лошите намират въгленче от захар, морков, чесън. Бефана е спътница на Бабо Натале - италианският Дядо Коледа. Вижте я на рисунката :)

В Германия децата посрещат Кристкиндл – ангел на мъничък елен, който им носи сладки и играчки.

ВШвецияновогодишните герои са двама: добрият старец с голям нос –Юлтомтен, и джуджетоЮлнисен. Те оставят новогодишните подаръци на перваза на прозореца. Ето го Юлнисен.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

В Гърция подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца.

Коледни символи

Рождество Христово е празник, посветен на християнската любов и братство, които са част от културата на много народи по света. Чества се раждането на Христа – спасителят на човечеството. Всички празнични символи имат определен произход и значение. Те са свързани с божествената сила и защита, на които Йосиф и Мария се радвали, и затова ние ги пренасяме в домовете си във вид на коледна украса.

Звездатана върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато Иисус Христос се родил. Тя има значението на пътеводна зведа в нашия живот.

Извитата захарната пръчицае куката, гегата на пастирите, които първи огласили новината за раждането на Иисус Христос.

Лавър и тис– използват се като символи на триумфа и безсмъртието.

Коледният венецнапомня короната от тръни, която била поставена на главата на Иисус по време на неговото разпятие на кръста.

Коледната елха

Камбанкитесвързваме с църквата и християнската религия. Църковните камбани канят вярващите да дойдат и да се поклонят в църквата. В най-общ смисъл те служат за отправяне на съобщения. Те също така символизират хармонията в християнското общество, действат като посредник между Земята и Небето и представляват връзката между хората и Бога.

Запалената свещ еелемент от широко разпространена традиция при много народи и има различни тълкувания, но при коледните символи е свързана със светлината на небесата, със слънчевата топлина и светлина, с любовта, страстта и надеждата. Изкуственото осветление символизира светлината на света, която носи Иисус Христос и ни извежда от тъмнината. Светлината ни помага да видим пътя на живота. Свещта е духовността, вярата, копнежът, посветен на духовната страст и стремеж. Тя се свързва с мимолетността, преходността на човешкия живот и бързото изнизване на годините.

Научна теория за Дядо Коледа

Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света.

Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник "Сън", цитиран от БНР.

Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.

"Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути.

Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите", обяснява Лари Силвърбърг.

Дядо Коледа съществува!!!

Към колегите учители! Който изразява публично някакви съмнения относно това твърдение, може зле да си изпати :) Прочети тук!

----------------------------
За написването на статията са използвани материали от:

http://pravoslavie.bg/

http://materials-znaeteliche.hit.bg/

http://news.ibox.bg/

http://www.zadoma.com/

http://santaclausbg.gramophon.com/

Решихме да използваме чудесните слънчеви дни (t 12*C) и да прекараме уикенда в някой съседен щат на дивия запад... Къде? Изборът ни падна на Санта Фе – звучи доволно диво и западно. Какво знаем за Санта Фе, освен че звучи като поредния американски град с испанско име? Май почти нищо...

Санта Фе е столицата на южната ни съседка - щата Ню Мексико и се намира само на някакви си 325 мили (520 км) право на юг от Колорадо Спрингс.

Щатите са набраздени вертикално и хоризонтално от междущатски магистрали – в нашия случай: като почне от юг, от южната част на Тексас и сече вертикално нагоре, през Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг, Монтана и...право в канадско - една магистрала, конкретно, тази нашата: с името I-25 (interstate 25). Не от най-големите: в по-голямата си част е само с две ленти в едната посока, тук-таме – с 3, около големите градове. Но двете платна на движение са разделени на повече от 10-тина метра, дори на много места с денивелация, за да се избягват челни удари....

И така, бързата справка със сайта на градската управа на Санта Фе ни уведомява, че градът, известен с названието си the "City Different" е разположен на 7000 фута надморска височина (2133 м) в подножието на Скалистите планини и е най-старата столица в Щатите с богато културно наследство... Градът бил основан през 1607 г. от испанските завоеватели – там са живели индианците от племето пуебло, после леко са ги завзели мексиканците, а после, внимавайте в термина: градът е „предаден” от Мексиканската федерация на американците през 1846 г. Санта Фе днес е третият по големина и значимост пазар на предмети на изкуствата, операта му е една от ключовите в САЩ с отлични постановки на опери и мюзикъли, и имал уникална архитектура...

Окей, вербуваха ни... Толкоз история досега не бяхме чували да има град тук... Леко отклонение, за да уточня отношението ни към „историческите забележителности” на Америка - преди няколко години фирмата ни изпълняваше голяма задача в Тексас и наши хора начело с Жорката се въртяха там половин година. Та, докато за 50-ти път вечеряли все в любимия си пържолен ресторант, сервитьорката Мери се появила за пореден път и при положение, че вече знае на кой зъб кой от нашите има кариес, си започнала рецитацията: „Добре дошли в най-стария ресторант наFort Worth, Texas,съществуващ на това място вече 105 години. Този най-стар ресторант е истински исторически паметник в околността и ние сме горди да споделим историята си с нашите гости...”На това място, единият ни зевзек просто казал: „Хааайде, стига с тия исторически паметници на 105 години... Че ние имаме баби на по толкоз години, какво му е толкова старо на това?”

Оттогава си имаме кодова шега за „старините” по тия земи – изчисляваме дали, аджеба, са по-стари от „бабите ни”, или не съвсем... Такива ми ти работи със старините тук.

Санта Фе, обаче, ни зазвуча подозрително стар. Пък и изкуство предлага, пък и уникална архитектура. Еееее, при всичко това, не устояхме на изкушението и „Hit the road, George!”

Да кажа за пътя: пътят се „вие” доста прав, като с линийка драснат. Абе, хайде, не е съвсем прав, има леко-загатнати завои, но, в общи линии, включваш круиз-контрола на допустимите 75 мили в час (120 км/ч) и можеш да поиграеш на сантасе със спътника си, за да обориш дрямката. Верно, 2 ленти са само, но движението е спокойно, никой не кара значително по-бързо или застрашаващо и е скучно-спокойно.

520-те километра се изминават за около 5 часа, с едно спиране за да пуснем децата да се поразтъпчат, а всеки, който е пътувал по-дълго с деца, знае какво имам предвид ,нали?? Всъщност държа да отдам огромното си уважение и благодарност на децата за доста кроткото пътуване (както и благодарност към постиженията на съвременните технологии: Калоян игра почти през целия път и в двете посоки на своето PSP, а Траяна гледа DVD-та), така че ние се насладихме на възможността да си поприказваме кротко и да си послушаме хубава музика...

Пътят на колорадска територия е доста разнообразен, пейзажът е планински, като из Родопите, само дето на мен из Родопите ми харесва повече, защото съм пристрастна. След надписа „Добре дошли в Ню Мексико”, обаче, гледката на зеленина и хълмчета рязко се сменя с равни бледожълти полета, покрити с нещо ама много, много жълто, прилично на изсъхнала трева. Може и да не е точно изсъхнала тази трева, а просто такъв да й е сорта, нали е местна (демек, ще да е много различна), но на нас ни изглеждаше много закъсала... Учудващо беше, че на доста места имаше говеда и коне, които пасат край пътя, но тревата не е зелена дори и край блатата, езерата и гьолчетата.

Пейзажът е равен, равен, равен, като изключим планините в далечината... Ако някъде се види къща – тя задължително е в мексиканския стил „хасиенда’, измазана с мазилка в цвят теракота/праскова/светло-оранжево-кафеникаво, с равен покрив, а около портата - декоративни извивки и масивни неравни колони... Навремето са били кирпичени, сега май са дървени и отгоре измазани, но те побиват тръпки от автентичност.... Както каза Жорко, „Абе, очакваш напрегнато да се появи Клинт Истууд с догаряща цигара в ъгъла на устата и да застане на прага” – разбира се, облечен в дебелото си тъкано пончо... Дори дочуваш мексиканската мелодия на хармониката, от който филм си изберете – „За една шепа долари”, „За няколко долара повече”, „Добрият, лошият и злият”..... Писклива, провлачена, мексиканска...

Самият Санта Фе страшно ни хареса – изглежда абсолютно неестествен за щатски град... Лично аз на няколко пъти, разхождайки се по залез слънце из историческата централна част, абсолютно забравях, че всъщност не сме някъде из самото Мексико. Няма високи къщи, всички са на по 2, максимум 3 етажа, и всички са в горепосочения цвят „теракота”. Много характерно за тях е, че имат видим край на гредите на гредореда – т.е. гредите излизат извън външните стени, които държат, и стърчат навън като украса. В добавка към това, по ръба на терасите или завършващата част на хоризонталните покриви, има поставени някакви странни правоъгълни „кубчета”, които ни се сториха необичайна архитектурна украса, но някак си претрупана... Обаче, като стана тъмно, и тия „кубчета” като светнаха, и накъдето ти стига поглед все такива светлинки - мммммм, страхотно се оказа! Съгласихме се веднага за уникалната архитектура, прави бяха в сайта на градската управа, да не повярваш...

Усещането е точно като в много стар град, с неповторима атмосфера – като в Созопол или Несебър или Пловдив, или за който стар гръцки, испански, италиански и прочие град се сещате... Пред нас се е опънала една Капалъ Чаршия, само че в мексикански вид – усещането е същото, само дето никой не ти досажда, не нахалства и не те дърпа в дюкянчето си. Покрита чаршия със стотици тъкани черги и глинени съдове със специфичните шарки и кръстчета (Х_Х_Х_Х_Х)

Всеки първи магазин е едно местно СБХ (няма как по-точно да го определя, ;)) предлагащо много красиви изделия от кожа, ковано желязо, ефектни бижута, дърворезба, картини, пластики... Разбира се, има и магазини на Картие и Булгари, но впечатляващите са тъкмо магазините с авторските бижута. Цели стъклени галерии с подобни СБХ-та. И бронзови статуи пред галериите и после пак огромно количество тъкани мексикански черги и тъкани пончота, и пак арт-галерии, и пак СБХ-та...

Разделят ги няколко малки кафененца – от едното, напълнено до преливане с хора и цигарен дим, излизаха уникалните звуци на джаз на живо! Представяте ли си, за нашите колорадо-спрингски уши, истински лайв джаз! Послушахме завистливо 5 минути отвън, редом с другите улични слушатели, а после едното от децата замина отсреща да гледа арт-галерия с картини, а малкото ни измъкна ръцете да ни дърпа и блъска, защо така сме се били спряли посред тротоара, какво правим, защо не ходим, тя искала да ходим, защо стоим...

Разходката ни по светло, при вече залязващото слънце, продължи по така наречения исторически площад (Santa Fe Historic Plaza), с множество паметни плочи, едната от които загадъчно посветена на героичните американски войници, паднали в битките с хххххххх индианци. Тук Жоро отдели поне 15-тина минути да гадае какъв е бил текста, който е бил изтрит, и какви точно са били тия хххххх индианци, че сега има само вдлъбнатина на мястото на прилагателното... Мистерия...

На броени метри от плазата се намира внушителната катедрала „Св. Франциск от Асизи” (била съм преди 15-тина години в оригиналната Св. Франциск, в италианското градче Асизи, една късна вечер, и българско падре отвори вече залостените врати към 7 вечерта, за да й се насладим – така че горещо я препоръчвам!!), но и в тази ни побиха тръпки...

Явно, поради невъзможността си да влизаме в подобаваща източно-православна църква в нашия град (имаме такава, но на Цветница вътре имаше и черни православни, а свещеникът говореше на английски и раздаваха палмови клонки, та ни беше твърде хамериканско) се умиляваме страхотно от достолепна църковна атмосфера – например, руската църквица в Денвър, където на кристален руски пееха „Господи помилуй” сред аромата на свещи и тамян, ни насълзи откровено.

Та точно така ни подейства и влизането в катедралата „Св. Франциск Асизки” в Санта Фе – внушителна католическа архитектура, изпълнена с невероятните звуци на орган и златен женски глас, пеещ на английски. После излезе падре Ххххххх, и както се казва, бързо и стегнато развали всичко. Първите му реплики бяха, че урните за дарения за вечерта вече са отворени и очакват даренията на всички от паството от по 700 долара и нагоре... Точно тук се пробудих от мексиканския си унес и внезапно осъзнах, че ние сме си точно в Америка и никъде другаде.

Зашумяха чекове, а ние излязохме, за да се насладим на първите запалени „кубчета” по ръбовете на хасиендите наоколо.

Дори многоетажните обществени паркинги, които всеки посетил Америка, веднага нагледно си представя с типичния им бетонен вид, тук са построени в същата тази мексиканска архитектура и измазани със съшата тази мазилка в теракотен цвят и...., разбира се, украсени със същите тези лампички-кубчета. Красота! И хотелите, на по максимум 4-5 етажа, и те в същия стил... Как да не се унеса, че съм в Мексико.

На всичкото отгоре навсякъде те гали испанска реч и наоколо щъкат „гаучо” пичове (т.е. мексиканската разновидност на „cowboy”-ите) – е, някои гаучоси изглеждаха доста като мургавите ни „търговци” по руските пазари, но някои имаха и доста автентичен вид – с високи шапки сомбреро, ботуши със шпори, и кожена връвчица на врата вместо вратовръзка, да речем... Иаааааоооооуууууу! Страхотно, балсам за душите ни!

А да не говорим с какви туристи се разминахме по улиците – прилично облечени хора, повечето удивително стилно облечени - специално като за разходка по стъргалото, в този случай: в историческия център на града. Мъжете бяха с панталони (сещате се, онези типични спортни американски панталони с басти и ръб, обикновено в цвят „ка’ки”, но може и във сякакъв друг), риза и обувки, а жените – наслада! - с ризи, поли!, ботуши, модерни и стилни дрехи, и с красиви коси. О, искам още в Санта Фе! Хората имаха вид на културни хора - разглеждаха галерии и спираха да послушат джаз музиката... Както каза Жорко, „давай, да зареждаме батериите”, за да издържим по-леко на пижамено-джапанковото ежедневие в нашия град.

Дори видяхме една много елегантна сватба – отначало помислихме, че семействата, облечени в черни тоалети бързат към сградата на операта (според обявите даваха „Фантомът на операта”), но после видяхме сватбата. За разлика от британските сватби, в които дамите са облечени в светли пастелни тонове и шапки, тук дамите са много красиви, с елегантни черни тоалети, голи гърбове и хубави минималистични прически, а кавалерите им са всичките със смокинги или черни костюми. Аз лично много харесвам черно за официален случай и пастелните сватби са ми твърде смел колорит за окото...

В Санта Фе сватбарите изглеждаха много хубави и публиката спря да им се наслади... Сватбата беше в параклиса Loretto на един от най-красивите хотели на града (Inn at Loretto), радващ се на същата онази гореописана архитектура.

На следващата сутрин закусихме във френска пекарна (явно семейна - вероятно на квебекски канадци?, едва ли ще са истински французи) с кроасани и гватемалско кафе (имахме избор между по-силни и по-слаби версии на кафето: от колумбийско, през гватемалско, до някакво не-знам-колко-препечено-много-силно френско такова). Сладкарничката - с 10 маси, всички пълни с хора, които се наслаждават на момента. Всичко се пече на място, ухае на хляб и кафе, плюс десетки видове чай, а Калоян получи и поръчания омлет. И горещ шоколад, и прочие... Мазно и питателно, както се казваше в „Цар Лъв”. Но пък ни достави естетическа наслада...

После разтъпкахме закуската из галериите наоколо, където стисках напрегнато ръката на темпераментната ни подрастваща, защото пластиките бяха на стойност от 1,500 до 45,000 долара едната... Калоян бурно се възхищаваше, но аз бях по-скоро напрегната и съсредоточено наблюдавах разстоянието между пластиките и ръцете на Траяна да остане константно половин метър, за всеки случай... Бронз, бронз, ама не го знам кога може да се пропука отнякъде.

После пак черги, пак глинени съдове, пак СБХ бижута, пак хасиенди в цвят теракота, пак гаучоси.... Само Клинт Истууд не излезе отникъде, жалко...

Такива спомени остави Санта Фе у нас. Ще ни държи влага задълго, няма как. Определено добре ще е човек да се позарежда с въздух на такива места, преди отново да се потопи в пижамения свят..... Гмур!

няколкото снимки в повече, които успях да кача засега - тук

Решихме да използваме чудесните слънчеви дни (t 12*C) и да прекараме уикенда в някой съседен щат на дивия запад... Къде? Изборът ни падна на Санта Фе – звучи доволно диво и западно. Какво знаем за Санта Фе, освен че звучи като поредния американски град с испанско име? Май почти нищо...

Санта Фе е столицата на южната ни съседка - щата Ню Мексико и се намира само на някакви си 325 мили (520 км) право на юг от Колорадо Спрингс.

същинската част - в общност "Пътешествия"..:)))

Едни от най-ранните свидетелства за използването на тестове за бременност са открити в древен египетски папирус, датиращ от 1350 г. пр. н.е. Той описва тест, при който жена, която иска да разбере дали е бременна, полива с урината си семена от жито и ечемик в продължение на 7 дни. Ако покълне житото, жената ще роди момиче, ако покълне ечемика - момче, ако нито едно от семената не покълне - не е бременна. Друг метод, използван в миналото е бил този на Хипократ, наричан още „бащата на медицината”. Той съветвал жените, които искали да разберат дали са бременни, да пият разтвор на мед във вода преди лягане и ако имали болки в стомаха, това означавало, че са забременели. Текст от 1552 г. свидетелства за използването на друг тест през Средновековието. При него урината се смесвала с вино и така се установявала бременността.

През 19-ти век се появяват множество теории, които свързват наличието на определени кристали или бактерии в урината на жената с бременността. Учените обаче все още не разполагат с достатъчно добри методи за диагностика. Затова основният метод за откриването на бременността за жените си оставало наблюдаването на физиологическите промени в организма (най-сигурния знак било сутрешното повръщане). Едва в края на века Ернест Старлинг открива хормоните в човешкия организъм и това е първата стъпка към изобретяването на съвременния тест.

Работата на учените продължава и съвсем скоро, през 1903 г., е открит хормон, който подпомага репродукцията. Той е наречен прогестерон (от англ. promoted gestation). След редица изследвания учените осъзнават, че има специфичен хормон, който може да се намери само при бременните жени и който точно доказва бременността. Днес този хормон е известен с инициалите hCG (human chorionic gonadotropin).

Независимо от тези изследвания, двама немски учени също работят в тази насока. В Германия през 1928 г. Ашхейм и Зондек създават тест, наречен A-Z TEST, който също работи при наличие на hCG в урината. Как става това? За да се регистрира бременност, урината се инжектира в неразвити плъхове или мишки. Тестът се базира на известния факт, че по време на бременността женският организъм произвежда по-голямо количество хормони. Затова ако жената е бременна, мишката (плъхът) получава сърцебиене, след като е инжектирана с урина. Подобен тест е бил разработен и с неразвити зайци - известният тогава „заешки тест”. Фразата „заекът умря” се използвала като евфемизъм в края на 20-те и началото на 30-те, когато жената искала да каже на мъжа си, че е бременна. Този тип диагностика обаче се оказва много бавна, а и за нея трябва да се пожертват доста животни.

През 1950 г. е постигнат напредък с т. нар. „жабешки тест”. На жабата се инжектирала урина от пациента и ако до 24 часа тя произвеждала сперма, тестът се считал за позитивен. Жабите оставали живи и било възможно да се използват и за други тестове.

През 1960 г. е създаден първият тест за бременност, базиран на взаимодействието на антитела и хормона hCG. Този тест е доста по-бърз и евтин в сравнение с всички други методи, използвани преди това. Оказва се, обаче, че той се влияе от различни медикаменти и на резултата му не може да се вярва. Десет години по-късно е създаден тест, който показва резултат до 2 часа, от четвъртия ден от закъснението. Разрешено е той да се прави само в лаборатории в присъствието на лекар.

През 1972 г. трима учени, Вайатукайтис, Браунстейн и Рос, откриват и публикуват технология, която окончателно отделя hCG от другите подобни по състав хормони. В резултат на новото откритие през 1976 г. се появява “Early Pregnancy Test” (“Тест за ранна бременност”) - първият тест, подходящ за употреба в домашни условия. Той показва резултат за два часа и е с 97% точност за положителен и 80% точност за отрицателен резултат. Две години след това (1978) започва и продажбата му, първо на американския пазар. За кратко време любимите списания на американките изобилстват от статии и реклами за теста. Той е на страниците на “Мадмоазел”, “Вог”, “Дамски журнал” и др. В пресата се срещат и текстове като този: “За $10 получавате мускатче чиста вода, тестова тубичка, съдържаща освен всичко друго и червени кръвни телца от овца, капкомер, чист пластмасов държател за тестовата туба с ъглово огледалце на дъното.”

Колкото и прецизни и точни да са тестовете за бременност днес, усилията на учените за усъвършенстването им продължават. От 1990 г. се развива технология, базираща се на нов тип антитела и ензимни етикети.

На съвременната жена днес са познати три типа тестове за бременност - ленти с/без легенче, тест за бременност тип “касета” и тип “писалка”. При разработването на теста е използвана нова биотехнология, базирана на т.нар. Gold Gel Reagent, благодарение на който се постига над 99% точност на резултата. В аптеките у нас се предлагат тестовете : Surecheck, UniMark, Home Test, Quick Sure, Clear Test, Ozone, Clear View, Confirm. Съвременният тест за бременност работи по всяко време на денонощието и може да отчете сигурен резултат още на първия ден от закъснението на цикъла.

През 2003 г. беше отбелязан четвърт век от откриването на тестовете за бременност, въпреки че опити да се открие точен метод за откриване на бременността е имало далеч по-рано. Днес тестът за бременност е толкова разпространен и широко използван, колкото и изследването на нивото на хемоглобин в медицинските лаборатории.

В бъдеще при следващото поколение тестове за ранна бременност може би ще четем на “екранчето” “бременна” или “не бременна”, вместо да следим за синята или червената индикаторна лентичка. Или директно ще се изписва: “момиче” или “момче”...Може би?