Надявам се този пост да не отиде в някаква друга категория като предишния, след като някои са го коментирали.

В момента чета за измамите в музеите, същата книга, в която бе писано за Персефона. Прави чест на Топер, който не пропуска да спомене, че франките са измислица и да отбележи, че тяхното "откриване" е по времето на завоевателните войни на корсиканеца. В книгата не е спестено да се спомене и че региона на Елзас е станал част от Франция благодарение именно нему. Все пак той споменава и и за фалшификация и от тяхна страна, когато през 1941 Елзас става отново част от райха. В Страсбург, в археологическия музей е назначен някой си Рийд, който не забавя да обогати витрините с находки на каменни брадви от близките гори. Това не би трябвало да изглежда кой знае колко политически мотивирано, ако обаче немците и специалистите не забелязваха в тези "открития" много подобни, направо аналогични находки в мазетата на немските музей, с етикетчета, "каменни брадви от Тюрингия".

Този евтин трик, да се пласира излишество от находки от едно място на друго е може би малко интересен, ако обстоятелствата около него не ме накараха да се замисля малко повече. Значи, ако каменните брадви от Тюрингия са напаст за музеите в Германия, защо ги няма другаде? Не само в тази централно-германска провинция има гори, в Елзас също е имало гъсти лесове, някой от тях в страни от реката и региона на града все още също стоят. Какво ли са ползвали местните дървари и защо именно в онази област има каменни сечива? Страсбург не е на края на света, до дъбравите на Тюрингия има около 1000 км. права линия, какво прави такава разлика в бита и дървообработващия бизнес?

Отговора може да даде само моята теория за развитието на историята, тя обяснява нещата така. Света е започнал според Библейската хронология, около 4000 г. преди Христос, плюс, минус 50 г. Още шестия след Адам, Тувал-Кайн, явно приятел на Кайн, а не както казват негов убиец е започнал индустрията с метал-обработката, както на желязо, така и на други метали. Ползва се странна дума H3913 среща се само тук и на още едно място освен в поетичните книги, където е явна алегория за действието на греха. Предполагам някой хора за това са помислили че Тувал-Кайн е убиеца на Кайн, но според мен той е само негов ученик, духовен приемник.

Ето и моето тълкувание на думата H3913, Бт.4:22. Става на въпрос за човек, който остри острото на ножа за да го ползва като средство срещу други хора, Всъщност още първите хора са ползвали коването като средство за произвеждане на инструменти. Но именно Тувал-Кайн го е ползвал и срещу други хора, както неясно се споменава. Толкин отделя много внимание в своята митология в Силмарилиона на Феанор, който е направил пръв оръжия и е заплашвал своя полу брат.

Следващото място с тази дума е в 1Цр.13:20, там пасажа не е, че филистимците са взели сечивата на израелците, а че филистимците са идвали да им работят и са си носели инструменти, израилтяните са били само господари, и не са имали брадви и други такива атрибути на бачкаторите, които биха могли да ползват в бой. Смисъла на стиха е, че филистимците слизаха при тях, а не израилтяните да си наклепват железариите. Следващи стих потвърждава, че изнежените и ояли се израилтяни са нямали никакво острие да нападат, като отново се повтарят посочените земеделски сечива. По надолу в пасажа имаме начин да се укаже, че само Саул и Йонатан са имали истински бойни мечове, с които да нападат и да ги ползват като средство за заплаха срещу други човеци. Това е важна пророческа алегория.

Но да си продължа хронологията. Наличието на сечива от камъни просто показва, че хората са били или много бедни или са живели в джунглата или в случая в Тюрингия и им е било по лесно да намерят някое паве и от него да изчукат нещо заострено, за да го пригодят за брадва. Никаква каменна епоха не е имало, много по лесно е било за тогавашните горяни, да не бият път през горите пълни с вълци и натрупани със сняг до някой кожодер търговец, а седейки край огнището да си изчукат сечиво, което няма да ръждяса, няма да му се налага често острене, и едва ли ще го задигне съседа за да го размени за цигари.

Тук отново виждам и връзка с Толкин, предците му са били занаятчии от Германия, но когато на власт идва диктатора и иска да наложи властта си и над икономиката, той стимулира масовото индустриално производство, за сметка на отделните занаятчии. Ръчния труд е бил не само недоходоносен, но и политически некоректен, германеца е трябвало да стане част от профсъюз и да работи в някоя държавна фабрика. Способностите и интересите са били потъпкани и баптистките предци на Толкин са решили да се преместят в Англия. Ето так са били създадени предпоставки за автора на хилядолетието да напише великите си книги където възхвала на ръчния труд, И дори преместване през морето до места където може да се твори свободно.

Надявам се този пост да не отиде в някаква друга категория като предишния, след като някои са го коментирали.

В момента чета за измамите в музеите, същата книга, в която бе писано за Персефона. Прави чест на Топер, който не пропуска да спомене, че франките са измислица и да отбележи, че тяхното "откриване" е по времето на завоевателните войни на корсиканеца. В книгата не е спестено да се спомене и че региона на Елзас е станал част от Франция благодарение именно нему. Все пак той споменава и и за фалшификация и от тяхна страна, когато през 1941 Елзас става отново част от райха. В Страсбург, в археологическия музей е назначен някой си Рийд, който не забавя да обогати витрините с находки на каменни брадви от близките гори. Това не би трябвало да изглежда кой знае колко политически мотивирано, ако обаче немците и специалистите не забелязваха в тези "открития" много подобни, направо аналогични находки в мазетата на немските музей, с етикетчета, "каменни брадви от Тюрингия".

Този евтин трик, да се пласира излишество от находки от едно място на друго е може би малко интересен, ако обстоятелствата около него не ме накараха да се замисля малко повече. Значи, ако каменните брадви от Тюрингия са напаст за музеите в Германия, защо ги няма другаде? Не само в тази централно-германска провинция има гори, в Елзас също е имало гъсти лесове, някой от тях в страни от реката и региона на града все още също стоят. Какво ли са ползвали местните дървари и защо именно в онази област има каменни сечива? Страсбург не е на края на света, до дъбравите на Тюрингия има около 1000 км. права линия, какво прави такава разлика в бита и дървообработващия бизнес?

Отговора може да даде само моята теория за развитието на историята, тя обяснява нещата така. Света е започнал според Библейската хронология, около 4000 г. преди Христос, плюс, минус 50 г. Още шестия след Адам, Тувал-Кайн, явно приятел на Кайн, а не както казват негов убиец е започнал индустрията с метал-обработката, както на желязо, така и на други метали. Ползва се странна дума H3913 среща се само тук и на още едно място освен в поетичните книги, където е явна алегория за действието на греха. Предполагам някой хора за това са помислили че Тувал-Кайн е убиеца на Кайн, но според мен той е само негов ученик, духовен приемник.

Ето и моето тълкувание на думата H3913, Бт.4:22. Става на въпрос за човек, който остри острото на ножа за да го ползва като средство срещу други хора, Всъщност още първите хора са ползвали коването като средство за произвеждане на инструменти. Но именно Тувал-Кайн го е ползвал и срещу други хора, както неясно се споменава. Толкин отделя много внимание в своята митология в Силмарилиона на Феанор, който е направил пръв оръжия и е заплашвал своя полу брат.

Следващото място с тази дума е в 1Цр.13:20, там пасажа не е, че филистимците са взели сечивата на израелците, а че филистимците са идвали да им работят и са си носели инструменти, израилтяните са били само господари, и не са имали брадви и други такива атрибути на бачкаторите, които биха могли да ползват в бой. Смисъла на стиха е, че филистимците слизаха при тях, а не израилтяните да си наклепват железариите. Следващи стих потвърждава, че изнежените и ояли се израилтяни са нямали никакво острие да нападат, като отново се повтарят посочените земеделски сечива. По надолу в пасажа имаме начин да се укаже, че само Саул и Йонатан са имали истински бойни мечове, с които да нападат и да ги ползват като средство за заплаха срещу други човеци. Това е важна пророческа алегория.

Но да си продължа хронологията. Наличието на сечива от камъни просто показва, че хората са били или много бедни или са живели в джунглата или в случая в Тюрингия и им е било по лесно да намерят някое паве и от него да изчукат нещо заострено, за да го пригодят за брадва. Никаква каменна епоха не е имало, много по лесно е било за тогавашните горяни, да не бият път през горите пълни с вълци и натрупани със сняг до някой кожодер търговец, а седейки край огнището да си изчукат сечиво, което няма да ръждяса, няма да му се налага често острене, и едва ли ще го задигне съседа за да го размени за цигари.

Тук отново виждам и връзка с Толкин, предците му са били занаятчии от Германия, но когато на власт идва диктатора и иска да наложи властта си и над икономиката, той стимулира масовото индустриално производство, за сметка на отделните занаятчии. Ръчния труд е бил не само недоходоносен, но и политически некоректен, германеца е трябвало да стане част от профсъюз и да работи в някоя държавна фабрика. Способностите и интересите са били потъпкани и баптистките предци на Толкин са решили да се преместят в Англия. Ето так са били създадени предпоставки за автора на хилядолетието да напише великите си книги където възхвала на ръчния труд, И дори преместване през морето до места където може да се твори свободно.

Персефона

Най долу е линка на немски на очевидец на една от най наглите фалшификации от музея на античното изкуство в Берлин. Това е статуята на седналата Персефона, "богиня" на гробищата и погребалните агенти в "древността". Ще спомена набързо само най големите и най груби детайли на фалшификацията. Въпреки, че другата част от изследванията на Топер, мненията и доказателствата на "специалистите", за това произведение на изкуството са по интересни, защо изобличават какви измамници и направо престъпници са тези специалисти, все пак работят с огромни суми държавни средства и получават огромни заплати пак от държавни пари.

Склуптората е много нескопосана измама от началото на 20 -ти век, юргендстил. Няма гръцки богове да седят на тронове, в триизмерни статуи. Причината е в целта на триизмерните статуи, слага ли са се на открито или в големи халета, не в по малки помещения, а на открито да се седи на трон е не естествено за миналото. Ще посоча видените от Топер абсурди първо, след това, какво е пропуснал и той, но не и bogoizbrania; Зад гърба на фигурата има възглавница, както и на такава, на която седи, но "сандвичирана" от две дъски, много подобни на ПДЧ-тата от модулни мебели. Облегалката се държи от стругована подпорка, от едната страна, от другата страна липсва подпора, но дори липсва и симетрична дупка или място на отчупване за поставянето и. На гърба има започнат срез, с който според Топер са искали да махнат несполучливия трон, но са се отказали защото е трябвало да режат и дрехата. Интересното при среза е, че той също има патина, както цялата външна повърхност, но не и следите от кирки и драскотините на колелата на каруцата с която са я превозвали. Има и още купчини други абсурдизми, но ще премина направо на моето откритие.

Топер не забелязва, както и другите "специалисти" които критикува, че малко по настрани в същия този музей има един релеф, който много наподобява на тази статуя. Снимката долу. Шапката с косата, гънките на дрехата, кичурите, и най вече положението на ръцете.

Но най важното, Топер неправилно тълкува отрязаната глава, като някаква разправия при търгуването. Според казионната легенда, в която арийския поданик не се съмнява, статуята е купена в Париж от някакъв дърт мошеник за огромна сума, а всъщност си е направена в Берлин по този несръчен релеф, като главата в началото е имитирала извивката на релефа, за това има само един подлакътник :-), също като на релефа. В последствие се е решило, че тази поза, загатвана и от отмятането на дрехата е неприемливо за "специалистите", особено когато е трябвало да съжителстват на една територия. И за това са резнали гърлото и са извъртели главата напред. Топер също не дава обяснение за доста точното отчупване на ръцете точно в китките, първоначалното те е трябвало не да държат нар и квото там беше, а да държат стомна с грубовати дръжки също като на релефа. За това просто са ги строшили и са дали някакво обяснение, че са държали нар и китката.

Другото ми обяснение, за което се сетих в момента е, че тази статуя е трябвало да бъде някаква обменна търговия с Лувъра, но докато се разберат и спазарят, е започнала войната и сделките са пропаднали. Топер цитира няколко пъти за някакви сделки през 1915 в Париж и 1916 в Неапол, в самия разгар на войната те са абсурдни. И за целта дава следното си прозрение. Купена е преди войната, естествено 1914 и е докарана през Швейцария, как ли пък не те французите няма да се сетят, че купувача е вече известен и е германец, разбира се че няма да позволят изнасянето и в неутрална страна дори и да е явно менте.

http://www.efodon.de/html/archiv/sonstiges/topper/persephone.htm

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=342882&pid=10600378&view=2

история

    Преди малко синът ми от САЩ ме попита кой е Трифон Зарезан и аз осъзнах, че увлечена да го празнувам толкова години, съм пропуснала да разбера кой е той. Посмяхме се малко, че трябва да потърся информация в Гугъл. Решихме, че светът е стигнал до там, че ако нещо го няма в Гугъл, то явно не съществува в света. Слава Богу, Трифон Зарезан съществува в Гугъл. Има го! Ето какво пише за него на

http://www.slovo.bg/old/haemus/101/h200101005.htm 

    Преди малко синът ми от САЩ ме попита кой е Трифон Зарезан и аз осъзнах, че увлечена да го празнувам толкова години, съм пропуснала да разбера кой е той. Посмяхме се малко, че трябва да потърся информация в Гугъл. Решихме, че светът е стигнал до там, че ако нещо го няма в Гугъл, то явно не съществува в света. Слава Богу, Трифон Зарезан съществува в Гугъл. Има го! Ето какво пише за него на

http://www.slovo.bg/old/haemus/101/h200101005.htm 

Празник на провала

http://blogs.computerworld.com/sites/default/themes/cw_blogs/cache/files/u86/privacy_poster_2_.jpg

Надолу на английски имаме историята на католическия празник, написана от вярващи, които споменават няколко то легенди за възникването и, и най на края доста неуместно според мен призовават на този ден да се почитат мъчениците.

Ще направя само няколко критични забележки, защото авторите на това иначе добро изследване не виждат проблемите на самата история на празника. Както многократно съм доказвал никога не е имало "Римска империя" от преди така наречената свещена римска империя и дори самия град Рим е обявен за земния престол на Петър от папа Пий 2 първия истински папа. Така че идеята за такъв празник със сигурност е нова. тя е дори много по нова от григорианската реформа на календара, това което четем по долу за 14-02 е със сигурност от 17- век. Това изследване дори е "намерило", :-) най ранното споменаване на празника в ментето на книгите на Чосър, които са със сигурност са написани много след Шекспир, както Великия Толкин е доказал, но никой не го слуша, дори и от хора наистина изглеждащи християни.

Моето мнение е; че това е празник който стимулира разврата и акохолизЪма, вярващия трябва да празнува само в името на Господ, а не да си замества с публични прояви пропадналата идея за семейство и успех. Правилно ме разбирате, това е празник на провала и отбелязване на неспособността на човек да има мир с Бога.

St. Valentine - A Brief History

from the February 10, 2009 eNews issue

http://www.khouse.org (visit our website for a FREE subscription)

Saturday, February 14 is St. Valentine's Day. This day has come to mean flowers and candle light for lovebirds, crunchy little hearts and cards for gradeschoolers, and bitterness for those left behind.

However, the name behind the mushy cards and flower sales belonged to one or more legendary Christian men who were executed under Roman Emperor Claudius II (AD 268 - 270).

Claudius II is best known for his sound beating of the Goths. The majority of his reign was spent at war and fighting rebellion and opposition. His devotion to conquest led the Emperor to declare that no young men of fighting age could be married; they needed to focus on being soldiers. Yet according to tradition, a Christian priest named Valentine opposed Claudius' decree and secretly married young Roman soldiers to their brides. When this illegal activity was discovered, Valentine was killed.

Another tradition tells of a young man named Valentine who was imprisoned when Claudius II outlawed Christianity. The Emperor declared Christianity treasonous by definition, since no Christians would worship Caesar as Lord. Valentine was imprisoned for his faith, but while in prison, he continued to minister the Gospel of Christ even to his jailors. He befriended one jailor, who asked him to pray for his blind adopted daughter. Valentine prayed for the girl and she gained her eyesight. Valentine had the opportunity to witness to the jailor and his whole family, and a large number of them believed in Jesus. When the news reached the Emperor that Valentine was making converts even while in prison, he had Valentine beheaded on February 14, AD 269.

According to the story, young Valentine sent a note to the healed girl just before his execution. They may or may not have been in love, but he signed it, "from your Valentine" forever changing February 14th for Christianity.

St. Valentine's Day originally fell during the Roman holiday of Festival of Lupercalia. In some traditions, men went around hitting women with bloody strips of goat skin during this festival, and in other traditions girls and boys were paired up for a week. Take your pick. The holiday in Christian tradition, however, did not start out with any romance involved; it was reserved as a day honoring martyrs. In Chaucer's "Parliament of Fouls" composed around 1380, we get the first hint of Valentine's Day having a romantic connotation. In it Chaucer stated:

For this was sent on Seynt Valentyne's day Whan every foul cometh ther to choose his mate.

Today St. Valentine's Day creates as much irritation as it does rejoicing. The less romantic among husbands and boyfriends cringe at the chocolate-and-flowers or dinner requirements they are forced to perform each year. Women grumble at the neglect they face from those who refuse to go through the motions. And single people mourn that they have nobody to feel neglected by. Yet, as sweethearts exchange cards and gifts, may we be encouraged. First, the truly unselfish love of Christ is there for us faithfully, day by day, year by year. Second, there were men and women throughout history who stood as witnesses to their Savior despite facing brutal executions. Because of their faithfulness, the Gospel continued and was passed on to us. Let's take a moment this St. Valentine's Day to remember those precious martyrs in history, to thank God for them, and to pray that we can serve Him as faithfully in our daily lives as His great love deserves.

And for those who think the roses and candle-lit dinners are great, happy romancing to you all!

  История на България - презентация

БЪЛГАРИЙО, ДРЕВНА ИМЛАДА,БЪДИБЛАГОСЛОВЕНА!

България: Аз имам много имена ,

Наричаха ме Ахинора и Мария – Десислава

Куна Болярска и Райна войвода, Райна Княгиня...

Аз безименната , която обичаше Дякона.

Аз съм Галя ,Милена, Таня,

с които бяхте снощи и ще срещнете утре.

Аз имам много имена ...

Много имена и само едно-

най- свидното над всички :

БЪЛГАРИЯ!...

Дете: България е нашата родина!

Тя съществува тук 13 века !

Хан Исперих дошъл на кон с дружина,

Създаде я – това не беше леко!

Дете: Българийо мила ,

В твойте древни простори

са звучали песните на Орфей

препускали са тракийски конници

отеквали са стъпките на младия Спартак.

Дивната красота на гордите ни планини,

приказните богатства на ширните ни поля

завинаги са пленили нашите непокорни прадеди

и те навеки останали на земята ти ,

за да я обливат с потта и кръвта си!

Дете: Родино моя , родино ненагледна !

На теб е моето сърце ,

на теб е моята обич

на теб са моите мисли песни и дела.

На теб родино посвещавам тез слова.

Дете: Тъмнолики и снажни

с погледи- остри светкавици

препускат, препускат из тая земя,

храбрите Аспарухови конници.

С боен рог великият хан

предвожда настъплението

на своите вихрени конници.

Дете: Кънтяха подир теб копита.

Звънтяха пики и стрели.

Отстъпваха пред твойта свита

балкани ,бойници ,орли.

Какъв си ти ?Мълчат скалите

в тях твоят лик не е вдълбан.

Еднички там лъщят следите

на твоят кон неподкован.

Дете: Нощ покрие ли древна Плиска

ние чуваме грохота глух,

прекосява земята мизийска

с бърза конница хан Аспарух.

-1-

Вее вятърът конските гриви,

Святкат копия – лес разлюлян!

Византийската орда разбива

непокорният български хан.

И изпълнен със смелост и слава

със славяните братски се сля,

една българска нова държава

на потомството той завеща.

Дете: Навсякъде славяните посрещали българите ,като братя.Князете се съюзили със Аспарух и го признали за вожд.

Аспарух: От днес нататък господари ще бъдем ние – българи и славяни.

Върху тази земя ще изградим нашата държава.

Всички: БИЛО ЛЕТО 681 –ВО.

България: Аз съм Ахинора –

първата,

далечната,

езичницата,

вечната,

аз бях на седлото зад моя ювигий хан Аспарух.

Аз преплувах Дунава с ханската орда

честита,

горда,

че усетих силния му гръб

ръката мускулеста ,

погледа соколов.

Дете: Годините се тубят и се раждат

сред дъжд, сред снегове и ветрове

и пълнят със съмнение и жажда ,

човешкото ни кротко битие.

Дете: Понасят се викове , звън на оръжие,

конски хрип.

Земята се разтваря под нозете на

стреснатите в съня византийци.

Никифор Геник се появява пред

своята палатка ,гледа горящите възвишения,

чува виковете на нападащата българска конница

и казва:

Никифор: - И птици да сме не можем прехвръкна!Това е краят!

Дете: И таз земя с дълголетното име България,

Помни победата на Крум над византийците.

Сухи устни докосват окървавената ръка на хана.

безмълвно скланят побелели глави стареите

и това е знак на признание и преклонение

пред силата на човека ,

който трябваше да изведе племето си

от бездната на гибелта и позора.

- 2 -

България: Аз съм Крумова невяста

аз му прошепнах:

“Покровителю мой,

тъй повече не може,

народът го удари през просото,

става стадо,

мъжете повече за лозето си мислят

и вместо меча остър да държат ,

те бъчви за виното майсторосват

и пият –

пият.

Стани на място хан,

стани законодател,

изкорени лозята

и вкорени у българина чувството

на дълг и на държавност.

И Крум послуша ме ,

а аз понесох женската си участ:

да ме забравят летописците

във свойте пергаменти!

Но когато в прохода Върбишки

войската на пух и прах направи

войската византийска

аз пак бях тази дето му прошепна:

• Владетелю! Законодателю!Мой повелителю!

Ако един закон е със капаци на очите,

ако кръвта пролята зарад него,

е повече от всичкото изпито –

той трябва да се отмени!

И случай има !

Празник има!

Победа дето ще се помни и разказва

да се почерпи тоз народ-

той заслужава!

И Крум послуша ме

и пръв отпи от виното червено

с кратуната на Никифор...

Дете: История...

Върти се- колелото!

Какво ще сториш?

Историята с подвизи и смърт

Живее в амфори ,

легенди паметни.

И както майка крие вечна обич в гръд

тъй тя в земята крие думи каменни.

Омуртаг: “ Човек дори добре да живее , умира и друг се ражда.Нека роденият

по- късно , като гледа тези писмена, да си спомни за онгова ,който ги

е направил.А името на владетеля е Омуртаг – ювиги хан .Дано бог да

му даде да живее сто години.”

Дете: Превръщаш дни и камъни в цветя

легендите - в слънца

и в пъстрошария

и как сърцето си на теб да посветя

когато е изпълнено с БЪЛГАРИЯ. – 3 -

Дете: Делото на Константин – Кирил Философ далеч изпреварва другите

европейски просветители.Ние се гордеем ,че славянобългарския

език стана за православните славяни това, което бе латинския за

католическата църква и старогръцкия за византийския източен свят.

Дете: Те азбуката скъпа ни дариха

за радост те очите просветлиха,

и делото на Кирил и Методий

сега по светли пътища ни води.

Дете: През сълзи запази българското име

краски на зографи,слово на певци

и духът ти на високо извиси

с нови книги и дворци.

Борис: - Езичество ,отровни са твоите лъжи!

Дете: Размислял дълги години ,

отхвърлил божества

и меча си в ръката

със кръст Борис сменил.

Чрез догмите църковни

с Европа се сближил.

Борис: - Езичество, отровни са твоите лъжи!

Дете: Тъй каза ханът стар

и да потърси мир

отиде в манастир.

Поставил бе за цар

сина си Владимир.

Но вестоносец верен

среднощ му съобщи,

че царят лицемерен,

към старото лети

и капища въздига

на стари богове...

С войска Борис пристигна

в потайни часове.

Започва бой тогава ,

той в боя побеждава –

синът му е пленен!

И цар Борис нарежда:

изменникът отвеждат

да бъде ослепен.

В езическия мрак

така го потопи.

Бе син ,но негов враг

щом Тангра той търпи!

Дете: Тогаз на своя трон

постави Симеон!

И в манастира пак

се върна той по мрак

в килията самин

зашепна с тъжен глас.

- 4 –

Борис: - Да страда моя син

И да се мъча аз,

но българският род

да търси нов живот

през дни и векове!...

Дете: Заслужен чува той

далечни гласове

от бъдните години...

Угасва той в покой

във вечността премина ...

Какво ни завеща

ти цар и клет баща?

Безсмъртното едничко

Най- скъпо на света:

Борис: Родината над всичко!

България: Аз съм началото на живота.

Аз знам ,че няма нищо по-скъпо от живота.

Цената на живота може да бъде само живот.

Аз съм майката на Борисовите синове

и когато по-големия тръгна против мен

не повярвал в правото на царството ни

да има своя църква,

своя вяра,

за да бъдем народ,

за да имаме държава,

а не да останем пепел и нищо,

като аварите и хазарите,

аз, майка му казах:

- Той не е мой син!Убиха го!

Убиха го и никой не видя сълзите,

с които го измих в последния му път.

Той беше мой син.

А коя майка не жали сина си?

Дете: Дълбоко в тоя чернозем ,ръждясват

шлемовете на ромейски патриций.

Дете: Пълзят византийци,прикрити без страх.

О, пак вероломство ли?Заговор пак ли?

Но блясва под моста река Ахелой,

но мрака разсичат зеници и факли.

Дете: И светват копита над пръст и бодил,

надига се в нивите облак възмезден.

Лети Симеон- ще речеш – че извил

Река Ахелой ,като златозвезден.

Дете: Сечи и громи...Ей сред писъци стон,

последният вражески кораб отплува.

А шлема железен свалил Симеон

горещата пръст коленичил целува.

- 5 -

Дете: Целува и гледа река Ахелой,

разкъсани брони влече към морето...

И слуша усмихнат как свири отбой

на месеца златният рог от небето.

Дете: Беден отшелник бродил из Рила

с птици и мури говорил безспир

мислил за всички без дом ,без закрила

и съградил бялострях манастир.

Пяло клепало дървено в тия

глухи пустини,в тоя усой.

Мамело люде от тежка робия,

Тук да намерят подслон и покой.

Дете: Отколе в мене болка клюн е свила ,

сънувам все Беласица - от юг

вървят войниците на Самуила-

беоки ,дрипави – един след друг.
Като видения прииждат боси,

на всеки сто – един с едно око,

и тежка като мъка всеки носи

на гръб торба завързана с лико.

Клатушкат се ,протягат празни шепи,

към залеза отиват мълчешком,

горчиво взират се , макар и слепи

поне за миг да зърнат своя дом.

Тъжат за полуугарища и ниви,

за върхове покрити с летен сняг.

Вълшебник ако бях – зеници живи

под клепките им бих запалил пак,

на орбитите тъмни и дълбоки,

бих дал живот ,бих дал небесен зрак...

Но като сенки черни и безкрили

прииждат върволиците от юг.

О, как си ги посрещнал ,Самуиле!

О, как си стенал в тая нощ без звук!

Стани не ги оставяй ,Самуиле!

Сам поведи ги в тъжния им път,

че свойта родна стряха не открили,

в историята те до днес вървят.

Дете: Дали под просторите сини

хиляда и триста години

не съм извървял и аз сам

щом твоето минало знам.

Дете: И нижат се имена покрити с пепел и кръв.

Дете: Петър - Делян

Дете: Тихомир

Дете: Петър

- 6 -

България: Азсъм майката на Асен и Петър,

на Калоян и Асен ІІ,

на Ивайло и Самуила...

С напукана ръка слагах живовляк

Върху гноясалите процепи,

които някога са били очи

и учех децата си да помнят,

да помнят

и никога да не забравят,

че са българи

и тяхната майка се казва България.

Дете: Кому ни оставяш нас бедни?

В скръбта ни кой ще теши?

Кой с благо око ще погледне

във нашите неволи, души?

Дете: Кой друг ще ни дава поука

с примера си в тежкия час?

Кому да се надаме тука?

Кой плакал би заедно с нас.

Дете: От сълзи и той се задавя,

покъртен от толкоз любов,

с трептяща ръка благославя,

наокол народа Христов...

Патриарх

Евтимий: Прощавайте, чеда любезни,

прощавай, народе мой скъп!

Душата ми плаче и чезне,

пред вашите сълзи и скръб.

Безжалостна вражеска сила

ме гони , дели ме от вас,

под божия само закрила

оставям ви грешният аз...

Живейте в съгласие , без злоба

пазете бащиний завет,

за вас ще се моля до гроба,

ще моля и в другия свят!

Дете: Но глухи в гърди му стенания

прекъснаха пастирската реч

и турци при общи ридания

подкараха пътника веч.

И дълго плачът на тълпата

следеше изгнаника клет,

най – после влезна в планината ,

изчезна от нейния глед.

Дете: Безсташний пастир в бедите опасни

в добри дни и лоши – народу другар,

Евтимий на Търново в дните ужасни,

Последний бранител и последний цар.

• 7 –

България: Царица бях,

болярка бях...Наричаха ме Куна.

Дебели бяха

темелите на мойта крепост

с една далекогледна кула...

От тази кула в нощ дълбока

видях огньовете на таборите турски,

опънатите шатри на пашите,

чух цвилене на хиляди коне...

Усещах майчиното жило в мене,

че е пред гибел Видинското царство...

Не разбраха болярите от крепостите околни,

че крепостта не може да спаси държавата...

България...

Предлагах ...

Пращах вестоносци

да се обединим,

войските си да сторим силни,

като ги съюзим...

Кой да послуша?

А огньовете на таборите турски,

под мойта бойница горяха.

Тогава казах на сина си Мездрьо

да събере хиляда конници.

И Мездрьо тръгна ...

Аз извиках от кулата:

• На добър път, сине!

Но знаех пътя хич не е добър,

синът ми ще загине...

Дете: И зори не зорила

пет века зората...

Дете: Прокънтя и замина,

забрави се конския тропот

по гяурските порти в нощта,

заптиетата тропат

и откарват мъжете в конака...

Кой не спи?

Кой все още сънува зора

над маждраци и саби зорила...

Зорила над тебе Българийо, майчице мила!

Кой дочува как тътне далечно “ура”

и в нощта като летен порой

пак приижда ,приижда

безсмъртния ропот

на великата конница?

Кой?

И страшната битка се шири ,

Турция черни синджири кове

България шие забрадки

и брои робите на синджири,

робството на векове и пее...

• 8 –

Турчин: - Даваш ли , даваш , Балканджи Йово

хубава Яна на турска вяра?

Йово: Море войводо,глава си давам ,

Яна не давам на турска вяра!

Дете: Отсякоха му и двете ръце и пак го питат и го разпитват:

Турчин: - Даваш ли , даваш , Балканджи Йово

хубава Яна на турска вяра?

Йово: Море войводо,глава си давам ,

Яна не давам на турска вяра!

Дете: Отсякоха му и двете нозе и пак го питат и го разпитват:

Турчин: - Даваш ли , даваш , Балканджи Йово

хубава Яна на турска вяра?

Йово: Море войводо,глава си давам ,

Яна не давам на турска вяра!

Дете: Избодоха му и двете очи и го не питат нито разпитват,

току си взеха хубава Яна ,

та я качиха на бърза коня,

да я откарат долу в полето,

долу в полето, в татарско село.

Яна Йовану тихом говори:

Яна: Остани ,сбогом , брате Йоване!

Йово: - Хайде със здраве ,хубава Яно!

Очи си нямам аз да те видя,

ръце си нямам да те прегърна,

нозе си нямам да те изпратя!

Дете: Българийо, благословен да бъде якият ти корен

и непокорният дух на народът ти.

Ти устоя на мрак и погроми

на огън и кланета.

На кървавите пристъпи на петвековното османско робство,

защото българска майка юнашка роди Гергана и възпита

хубава Яна и балканджи Йово...

Дете: Никой не помни свободата,

даже дъбът на мегдана.

Помни я само Балканът,

само Балканът пее песни хайдушки,

само в Балканът пропукват пушки.

Дете: О, има манастири под небето

съкровища и тайни ,скрити в пазва,

но най-обичам манастира ,дето

сред здрача за Паисий ми разказва.

- 9 -

Дете: Що драскаше той там умислен, един?

Житие ли ново ,нов ли дамаскин?

Поличби ли божи записваше там,

слова ли духовни измисляше сам?

Що се той мореше с тоя дълъг труд?

Най- после отдъхна и рече “конец”

на житие ново аз турих венец.

“От днеска нататък българския род,

история има и става народ.

Четете и знайте що в стари години

по тез земи славни вършели деди ни,

как със много кралства имали са бран

и от царе славни имали са дан

и била велика българска държава.

Дете: Наше минало сурово,

българска сурова мъка,

завърти ли се отново

на годините чакръка

грейва не имане тежко,

на старинно златно руно,

а съдбата на човека...

Дете: Съдбата на Левски ,Ботев, Караджата...

Дете: Девет годин той скита се,

бездомен, без сън, без покой,

под външност чужда и под име ново.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно ,

той любеше свойто отечество красно.

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов...

Той не знаеше отдих, ни мир, нито сън ,...

днес в селото глухо,утре в някой град,

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта ,за гробът

и че време веч е да въстане робът.

Дете: И всякоя възраст,класа ,пол ,занятие,

вземаше участие в това предприятие

Дете: Роди се под балканска стряха,

до роза ,като до звезда ,

най-скъпи на света му бяха,

Родина , майка ,свобода.

Но бе родината в окови,

робиня свободата бе,

мълчаха гневни и сурови

земя и хора и небе.

Остави майка си . Замина.

Сърце в гърди се разлюля-

да брани свидната родина,

да я брани със свобода.

В борба изнизаха се дните

и час последен позвъни,

куршум го найде сред скалите

и образът му вкамени.

- 10 –

Дете: Днес щом буря се спусне

планината трещи...

Угаснаха много звезди.Замлъкнаха сърцата на хиляди българи,

но историята запечата техните имена със златни букви,

написа изречените от тях слова.

Дете: Тодор Каблешков

Дете: Панайот Волов

Дете: Георги Бенковски

Дете: Райна Княгиня

Дете: Васил Петлешков

Дете: Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага ,из Пловдив, който поиска да затвори няколко души, заедно с мене .Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание,повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака...Сега ,когато ви пиша това писмо знамето се развява пред конака,пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани и юнаците се целуват един друг по улиците!...Ако вие ,братя , сте били истински патриоти и апостоли на свободата , то последвайте нашия пример в Панагюрище...

Копривщица , 20 априлий 1876–о лето

Дете: Тихо е .Къщата стара тъне в предутринен мрак

Райна девойка в превара, тайно дошива байрак .

Скрита в килера чевръсто думи свещени реди.

Бързат моминските пръсти , близко са страшните дни.

В миг зазвъняват камбани.Изстрели , песни в града.

“Смърт на вековни тирани .Грей и блести свобода!”

Трепва сърцето моминско.Тича с барака навън.

Вождът Бенковски е близо и като в някакъв сън,

качват на коня момата с грейнали ясни очи...

Княгиня на свободата – гордият възглас ечи.

Смело след нея юнаци,тръгват със песен напред.

Греят бунтовните знаци, вика народа отвред...

Дете: Лети хвърковатата чета,

громят тирания и мрак

безпримерно храбри момчета

с войвода Бенковски юнак.

Блестят ятагани и пушки

на тръпнеща плаха луна,

искри под конете хайдушки

изскачат ,звънтят стремена.

Войводата сабя размахва,

безстрашен и силен е той

в очите му огън проблясва

сърцето му бие за бой.

Крилатото знаме се вее

шуми “ Свобода или смърт.”

- 11 -

Дете: Те и до днес в нас живеят живи

апостоли незабравими.

Поклон пред всички правя

Пред всекиго от тях цветя оставям.

България: Ох, какво преживях ! Господи!

Грях ли нечий изплащах,вина ли...

все между живота и смъртта

все с тия две думи на уста

и затова на знамето под игото съшито

тез думи с моите ръце извезах

с тез две ръце,...с тез две ръце ,...с тези

през оня страшен ден във църквата на Перущица

очите на децата си затисках,

а моите гледаха как ножа на баща им удря,

удря по веднъж... без да повтори,

за да боли по малко ...

Моят Кочо ...чизмарят мой...

децата си избиваше...

а той за тях от тъмно ,до тъмно ...

чукаше в дюкяна ...

за да израснат хора,

да станат българи достойни и полезни...

А Кочо рече ми :

-Дай първо тебе ... първа ми изгоро...

Не можех ... Нямах право първа да избягам.

О, страшно е децата ти да те предварят.

Кой може да разкаже мойта мъка?

Дете: Съдбо, съдбо какъв дял отреди

с каква орис ориса тая земя.

Каква бе тая участ , мале?

Какъв бе тоя кръстопът?

Дете: Пет века кръв!Пет века мъка!

Дори да изрека това не мога,

а през тоя пъкъл ти пеш вървя

и оживя Българийо!

Ах , колко жилава излезе!

Всички: Ах, колко жилава излезе!

Дете: Надеждата за свобода порасна.

Сгряха я лъчите на огненото слънце

изгряващо от изток.

От дълбините на необятната руска шир!

Дете: О, Шипка!

Три дена младите дружни,

как прохода бранят.Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Последният напън вече е настал

- 12 -

патроните липсват , но волите траят.

“България цяла сега нази гледа

тоя връх висок е :тя ще ни съзре

ако би бегали : да мрем по-добре!”

Камъне и дърве изчезнаха там.

- Грабвайте телата – някой си изкряска

и трупове мъртви хвръкнаха завчаска.

Дете: И днес иощ Балкана щом буря захваща

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век.

Дете: 3 март – ден на свободата!

О, най-щастлив и най-очакван ден.

За него еретик, след еретик,

като главни по кладите горяха.

И може би светликът най-голям

Не иде от зората ,а от там-

От огъня , във който те горяха.

Дете: Завършвам сказките си за България,

която в много златни векове

народа ни към подвизи зове

и той високи върхове преваля.

Дете: Ветре български , поспри се

тук край нашето море

и във поход пак ни поведи,

към далечни битки славни

към легенди стародавни,

дето българската сила,

българското съхранила.

Дете: Това сме ние – вашите наследници

и в шумни празници и в тихи делници

и ний заръката ви ще запомним.

Момчета: Обичайте България, момичета!

Момичета: Обичайте България, момчета!

Всички: Българийо , древна и млада – бъди благословена!