За който не си спомня или не знае - ето първия, втория, третия, четвъртия, петия, шестия и седмия необикновен ден.

Колко жалко, че тези разказчета не останаха само художествена измислица!Когато ги написах, все още имахме министър, а не Запалка, имахме само съмнения, а не доказателства. Колко жалко, че обвинителната тирада на един от героите от седмия ден заприлича на тъжно описание на реалността...

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ СРЕЩУ РУМЕН ПЕТКОВ

Георги Коритаров: - Министър Петков, как върви борбата с организираната престъпност?
Румен Петков: - Напоследък бележим големи успехи!
Г. Коритаров: - Има си хас! Да ни кажете нещо по- конкретно?…
Р. Петков: - Използваме най- съвременни технологии.
Г. Коритаров: - Тоест?…
Р. Петков: - Ще ви дам един пример…
Г. Коритаров: - Целият съм слух…
Р. Петков: - Онзи ден мафиотите ни нападнаха. Проявиха голяма дързост- посред бял ден нахлуха в Министерството и го окупираха.
Г. Коритаров: - Божичко! И какво стана след това?
Р. Петков: - Отнеха ни парите и служебното оръжие.
Г. Коритаров: - Божичко!
Р. Петков: - Е, аз се примолих на едното момче, то излезе разбрано и взе че ми върна пистолета. Ама преди това извади пълнителя.
Г. Коритаров: - И какво стана после?
Р. Петков: - Заловихме ги, разбира се!
Г. Коритаров: - Как?
Р. Петков: - С компютър.
Г. Коритаров: - И по- точно…
Р. Петков: - Вдигнах един компютър и го отнесох до прозореца. Прозорецът ми е точно над входа на министерството. Изчаках ги да излязат и им пуснах компютъра върху тиквите. Разкатах им фамилията! Разказах им играта! После трябваше само ги откараме до моргата. Нали знаете какъв е нашия девиз: “Всеки крадец- мъртвец!”
Г. Коритаров: - Ето на това му викам добре свършена работа!…