Момо, поздравления за хубавата общност! Съжалявам, че не съм писал тук досега, но напоследък май почти никъде не съм писал. Прочетох ти сега статията за анкетата и за пореден път ти се зарадвах много. Мен ме карат да се усмихвам ето такива хора като теб - позитивни, чувствителни и ... различни. Поздрави! И много усмивки!
Да не мислите, че това, което правим вкъщи преди лягане, е просто събличане, миене на зъбите и други части от тялото, обличане на пижамата и завиване в леглото? Не, то си е цял ритуал!
Поредността на действията е долу-горе такава, но между тях се вмъкват някои не толкова необходими. Например с облечено горнище на пижамата и голи крачета дъщеря ми решава да скача по спалнята. Вдига си до ушите ръчичките с по две щръкнали пръстчета и дяволито заявява: “Аз съм малко зайче!” Обикаля родителското легло с подскоци, а аз, заела поза “делва” (нали знаете, с ръце на кръста), я подканям: “Хайде, малка, утре няма да ти се става за детската градина!” Друг път й хрумва да ми покаже какви танци са учили през деня – добре че спалнята е здрава. Или пък трябва непременно да оцвети нещо в новата книжка. И така ритуалът всеки път се удължава, защото задължително включва “чужди” елементи.
Най-сетне овладявам положението. Прегръщам Божена, целуваме се като ескимосите – с носчетата (в нашето семейство умалителното от нос е носче, а не носле), после целувам малките сладки очета и тя си ляга. Завивам я като пашкулче – отвсякъде я затискам с одеалото, като си давам сметка, че това ще изтрае до първото обръщане. И следва приказка. Божена си избира коя точно да прочетем. Сред любимите са книжките за костенурчето Франклин.
Преди известно време обаче с Гошо (мъжа ми) трябваше да влезем в ролята на съчинители, защото на мода станаха приказките по зададен сюжет и герои. Ето какво измисли веднъж Гошо, когато Божена определи герои да са слончето Анежбо (друг път може да ви разкажа откъде идва името) и неговите родители. “И слончето да избяга от детската градина, а майка му и баща му да го намерят”.
“Имало едно време едно малко палаво слонче, което се казвало Анежбо. То живеело щастливо с майка си и баща си. Един следобед, както си играело в детската градина с другите слончета, му хрумнало да си отиде само у дома. Анежбо си мислело, че знае пътя към къщи. Е, вярно че сутрин баща му го возел с колата до детската градина, но вечер майка му го вземала и те се прибирали пеш през парка, където оставали за малко и слончето си играело на катерушките и пързалките. И тъй, Анежбо си мислело, че ще може да се прибере само вкъщи. Но като тръгнало, се объркало – улиците около детската градина толкова много си приличали! Седнало слончето на тротоара, под едно дърво и горчиво заплакало.
През това време майката на Анежбо отишла да го вземе от детската градина. Много се разтревожила, когато разбрала, че детето й е изчезнало. Обадила се веднага на мъжа си и двамата започнали да търсят Анежбо. Но не го намерили. :( Тогава бащата се сетил, че има един приятел, който е пилот на хеликоптер (малка връзка с действителността – работата на нашия кум е свързана с хеликоптери). Помолил го да помогне да издирят слончето. И приятелят веднага излетял във въздуха и закръжил около детската градина. Бързо забелязал нещастното Анежбо, седнало на тротоара, под дървото, и съобщил на родителите му къде се намира. Майката и бащата се зарадвали и веднага отишли при своето дете. Видели го как ридаело безутешно и горчиви сълзи се стичали по лицето му. Родителите прегърнали силно Анежбо и нацелували мокрите му солени бузки”.
Тук Божена се намесва и казва: “Първо го наплескали малко и после го прегърнали и го нацелували”. “Защо да го плескат?”, пита баща й. “Ами защото друг път да не бяга от детската градина. Защото не е хубаво”.
Лека нощ, Боженко! Спи спокойно и сънувай само хубави сънища! Мама и тате те обичат. :)
Павче, да ти е жива и здрава малката Божена! Избрала си много хубаво име за дъщеря си-от бога дадена! И при нас винаги лягането си е с ритуал, но ние сме вече на 8, така че ритуалите са малко по-сложни...
Анежбо е резултат от първия опит на Божена да напише името си. Веднъж дядо й дойде на гости и след като се забавляваха с изписването на отделни букви, той я попита (на шега, предполагам): “А ти можеш ли да си пишеш името?” После й остави един лист, на който се мъдреше “БОЖЕНА”. По едно време дъщеря ми показва листа: “Мамо, виж!” И аз виждам една от най-милите изненади в живота си. Детето по собствена инициатива и неповторим начин преписало името си: “АНЕЖБО”. Аз я похвалих и й обясних, че буквите трябва да са в точно определен ред, за да се получи нейното име. Тя схвана бързо и започна сама да надписва творбите си в детската градина. Както разбрахте, слончето неслучайно се нарича Анежбо. Много бих се радвала, ако и други родители разкажат как пожелават “Лека нощ!” на децата си.
А може ли някое пораснало дете да сподели как родителите му пожелаваха лека нощ някога? ;)
Винаги с приказка, при това не по една. Аз пък обожавах приказките с продължение като малък. Понякога баща ми четеше някоя приказка, но някак твърде бързо ми омръзваха или приказката се оказваше прекалено къса. И на него му се налагаше да съчинява какви ли не други приключения с героите, които ми харесваха... :)
Хубавото беше, че той самия обичаше и умееше да разказва, всъщност, умее го и сега, надявам се някой ден да може да разказва историите си и на внуци.
Чудя се дали аз ще мога да разказвам така...
А дъщеря ти е късметлийка, да ти е жива и здрава!
Стеф, като чета колко добре пишеш, съм напълно убедена, че ще бъдеш невероятен баща- забавен, и разказващ увлекателни приказки без край. Децата обичат приказки, в които те самите са герои /поне моята дъщеря е така/.
А успя ли да си представиш слончето на пързалките? И приятеля на бащата, който сигурно също е слон и управлява хеликоптер? Eowyn, това ще да са специални слонски катерушки и слонски пързалки. И паркът по всяка вероятност е слонски, както и хеликоптерът. Благодаря на всички за хубавите думи! Много сте мили.
Маргаритки... Цяла нощ вали... По листенцата ви - бисерна росица. С пръстчета разперени върви детството ми с рошава косица.
Къса цветовете с весел смях. Всяко малко слънчице целува. Детство чисто - без вина и грях - знаем всички колко много струва.
Скрито в бяла кошничка щурче свирка му и се закача с него. Детство мое - палаво дете, нужно си ми и във студ, и в жега.
До последен дъх ще бъдеш с мен и дете ще си остана нежно... Маргаритка крехка в слънчев ден - щит пред всичко пошло и небрежно.
................ И аз харесвам маргаритките. И се присъединявам към вас с радост. Дано това, което ражда поетичната ми муза, докосне душите ви :) Благодаря на momo , че ми гласува своето доверие.
Като прочетох заглавието на постинга на Момо се сетих за нещо, което ми се е случвало в далечното минало- когато бях още малчуган.
Не знам колко от вас са ходили в Родопите, но за мен това е най-вълшебната българска планина! Та, там има една местност /и курорт/, наречена Цигов чарк. Може да се отиде от две места- през Батак, или по пътя за Велинград, пред Ракитово. Винаги ми е харесвало да ходя там и повечето ми летни ваканции, та даже и една зимна са преминали в тази местност. Планината наоколо съм я пребродил на длъж и на шир-пълно е с дъхави горски ягоди, малини и боровинки. Мястото е красиво не само заради природата, но и заради изградения там огромен язовир Батак, който се вписва идеално в околния ландшафт. Та, именно до малката стена на язовира, която се намира недалеч от последните вили на курорта...там почва приказката!
Представете си едно топло, слънчево лято! Слънцето ви пощипва по загорелите бузки, вятърът си играе с водата на язовира. И прави малки вълнички, в които слънчеви зайчета се учат да плуват. Боровете наоколо разклащат рошавите си прически, катерички скачат от клон на клон. А вие вдишвате с пълни гърди ароматът на борова смола, който вятърът разнася в шепи. Слагате длан над очите си и поглеждате към малката стена на язовира. Погледът ви преминава през поляните със сочна зелена трева, където лениво пасат стада овце, охранявани от едри и рунтави каракачански кучета... И изведнъж там-в далечината, виждате едно ОГРОМНО,ама наистина ОГРОМНО бяло поле, съставено от стотици,хиляди, десетки хиляди маргаритки! Една снежнобяла пелена, покриваща полята, полюшваща се от поривите на топлия летен вятър, грейнала насреща ви с цялата си невероятна, нежна и вълшебна прелест! Съжалявам, че тогава не съм имал фотоапарат, за да снимам тази невероятно красива гледка, която може би вече не съществува! Въпреки това, този спомен е един от най-красивите ми детски спомени!
Така се размечтах за лятото, Арагорн! А "Цигов чарк" е красиво и вълшебно място. И аз имам невероятни спомени от там. Но за съжаление съм пропуснала поляната с маргарити. Е, нищо, имам си дъщеря с име Маргарита!
Това за "изведнъж" поляната с маргаритките ми хареса най-много. Такива "изведнъж" спомени се пазят до дълбока старост. Лошото е, че могат да се изтъркат от много употреба. Човек, според мен, е длъжен да си ги записва, и то докато са още пресни, защото подробностите с времето изветрят и дри силното чувство на вълнение може да се загуби. Остава само регистрацията на събитието, а "няма ли чувство - няма изкуство". Говоря от личен опит.
Ей, спомени ...
Преди 2-3 години, не помня вече, обикаляхме из него район - аз, и една по-луда и от мен девойка, с 2 спални чувала, резервни якета и храна за ден-два. Бяхме решили да си направим една обиколка из Родопите - аз не бях се вяскал натам от 2-3 години преди това, а тя - никога. По технически причини (разбирай - твърде ниска кола) се придържахме към що-годе проходимите пътища. Докато се доберем до язовир Батак доста поогладняхме, а аз като огладнея ставам нервени малко нещо раздразнителен, та тръгнахме да си търсим място около язовира по първия изпречил се черен път. Уж гробна тишина, а зад първия завой се виждат множество палатки, чува се чалгица и пътя става все по-лош, съответно дъното на CRX-а опира все по-често и въпреки приятната природа се изнервям все повече. И точно преди да се вкисна нацяло , излизаме край едно малко заливче.
Слънцето пада малко косо и не стига до водата. Няколко брези сред огромните борове. Извити клони на върба се губят в леката призрачна мъглица, която се носи на няколко сантиметра над водата ....
Забравих и за глада и за чалгицата. По някое време момата се усети и извади фотоапарат. Не знам дали е станала, на мен лично не ми и трябва - картинката я виждам като сега. А на останалите препоръчвам да я видят с очите ... и с душата си. Струва си.
Павче, да ти е жива и здрава малката Божена! Избрала си много хубаво име за дъщеря си-от бога дадена! И при нас винаги лягането си е с ритуал, но ние сме вече на 8, така че ритуалите са малко по-сложни...
Аз я похвалих и й обясних, че буквите трябва да са в точно определен ред, за да се получи нейното име. Тя схвана бързо и започна сама да надписва творбите си в детската градина. Както разбрахте, слончето неслучайно се нарича Анежбо.
Eowyn, това ще да са специални слонски катерушки и слонски пързалки. И паркът по всяка вероятност е слонски, както и хеликоптерът. 
Comments2
Съжалявам, че не съм писал тук досега, но напоследък май почти никъде не съм писал.
Прочетох ти сега статията за анкетата и за пореден път ти се зарадвах много. Мен ме карат да се усмихвам ето такива хора като теб - позитивни, чувствителни и ... различни.
Поздрави!
И много усмивки!