Случайно попаднах на тази снимка, но веднага реших да ви я покажа!
Натиснете върху картинката за да се отвори.

В Пловдив си имам едно бюро още от ученическите ми години. Едно съвсем обикновено бюро, с едно необикновено чекмедже.
Аз съм малко една такава странна личност - не обичам да изхвърлям (освен , разбира се, нормалният боклук от всяко домакинство) и пазя всевъзможни неща, които си мисля,че някога ще ми потрябват.Майка ми твърди,че е от зодията, не знам, може и да има нещо такова. Та в моето бюро си имам едно чекмедже, в което складирам всякакви подобни неща. Предположих,че и там са тебеширите, които ще ми трябват за Сапунената среща в събота и така онзи ден сутринта извадих чекмеджето и го разсипах на пода. Открих неща, които съм си мислила за загубени (понеже забравям къде ги прибирам ;) ) , някои детски играчки...Въобще цял съндък съкровища! Една миниколичка - синичка, като малка си спомням,че обичах страшно много да  я "карам" по пода и по мебелите , до които стигах, а после и се счупи вратата на багажника и много плаках. Намерих също и един изпозабравен чичко Тревичко във формата на Таралежче, който сигурно ще подаря на Кристин, защото тя искаше и се опита да си направи сама, но го развали, според мен се удави човечето от постоянното поливане.Малко ми е жал да и го дам, защото знам ,че и това ще удави, но пък...нека се радва детето:)
Открих и камъните, които си бях донесла от Айфеловата кула! Помислих да ги раздам на някои от приятелите си, но пък...едва ли биха оценили.За мен камъните са много важни същества - пазители на спомени. Разрушават се трудно, пазят в себе си мястото, от където са дошли и напомнят за него. За това като по-малка (а и сега) обичах да си нося камъни от местата, които съм посетила...Имам и камък от френския бряг на Ламанш , но това е една друга любовна история ;)
Разбира се, тебешири не намерих, кой знае в кое друго тайно чекмедже съм ги завряла, но тази разходка из спомените ми ме зареди с положителна енергия за целия вчерашен ден!:0) Поне заради това си струва да пазя тези "боклуци" :)

Безспорно най-красивата аудио постановка, която съм слушал, това е "Незнайко в слънчевия град". Ето сега пак си я слушкам и се радвам най-искрено на невероятните песнички и красивия начин на представяне на тази незабравима история. Ето и впечатленията на Незнайко и Кърфичка, когато пристигат в Слънчев град:

"Къщите не са от слънце
и са малки като зрънце.
Няма никаква ограда,
все едно си на площада.
А по улиците чисти
върху плочките сребристи
има маси подредени
със фъфтъци и бадеми.

Дрееееебооооосъчета вежливи
с дрешки чисти и красиви
се разхождат между тях,
а пък други търпеливо
си играят мълчаливо
лото, домино и шах.

Ах каква е красота в този град на радостта,
ах каква е красота в този град на радостта!"

Приказката може да си свалите от тук. Чудно, как след толкоз години, тези приказки, разказани по този начин, отново олицетворяват проблемите на ежедневието. Но също така помагат за себеоткриването и израстването на всички слущаши ги със сърце...

Четвъртък като четвъртък. Както някой беше казал, всички истории започват в четвъртък. И тази започна така. Та прищрака ми на мен, да се разходя малко из далечния изток и да се откъсна от нервите на родна София. Реших да се откажа преждевременно от Витошката среща и да направя бърз круиз на Новопазарските възвишения. Бях скътал някоя стотинка (да не повярва човек), та си взех биуетче и хванах нощния влак за Варна.

Само който не е пътувал с влак из Искърското дефиле, той не знае какви невероятни чудеса на природата се откриват там. Безспорно господарят в това райско кътче е Искъра, който години наред си е пробивал неуморно пътя из скалите. А те са другото голямо богатство по този край - високи, прави и красиви. Моят гост от Германия, който водех до Шумен миналия месец, заяви - "Това тук си е направо дар от Бога!".

Тъкмо за тези скали исках да напиша, но погледнати от друго време и друг ъгъл. Пътувах нощем и реших, че няма какво да видя, защото в планината е доста тъмно по това време. Седях си в купето и си приказвах с един човечец, дето слезна на Своге. Другият ми спътник се обтегна на всички седалки и заспа сладко сладко. Едно животинче се намъкна в купето и започна да патрулира. За момент не разбрах какво е, но в следващия миг то се издаде - светулка! Еха, не бях виждал "работеща" такава от 7ми клас. Много й се израдвах.

Реших да излезна в коридора, за да не пуша докато човечеца спи. И се загледах. Тъмнина, мрак.... чакай малко! В мрака се откроиха гордите силуети на скалите. Бяха огромни и съвсем близко до линията. Направо не можех да повярвам как ясно и приветливо се виждаха в непрогледната тъма. Навън нямаше никаква друга гледка освен тях. Светлинките от влака, звездите и... светулки. Мнооого светулки. Светкаха и гаснеха от залесеното подножие на скалите. Стотици, хиляди, безкрай. Всякаш безброй малки елфчета щракаха с малките си запалки и оформяха симфония от многобройни миниатюрни оранжеви искри. Неописуема гледка... и неснимаема...

Човекът в купето все така продължаваше да спи непоклатимо. Преценявайки възръстта му и пътническите му навици, реших, че е пътувал толкоз много от тук, че няма нужда да гледа тези красоти. Реших, че той просто ги чувства.

Скалите отминаха и дойде равнината. Аз продължавах да се пуля в мрака и да се наслаждавам на светлинната феерия. Дойде равнината и човекът се разбуди. Попита ме дали заради него съм угасил и защо стоя буден, а аз му споделих с какво съм се занимавал. А той изненадващо отвърна - "О, да! Наистина е невероятно. Аз цял живот работя машинист по линията София-Варна."

Е той наистина чувстваше гледките. Дори и насън.

ПП А навръщане видях и палмите :))

Някой беше писал, че "децата са цветята на живота"!
Да, да, хиляди пъти - да! Какво по-хубаво от малка бeззъба усмивка?!
Какво по-хубаво от малко босо краче?! Какво по-хубаво от детски безгрижен смях?!
Съвсем наскоро кръстихме малката ми 11-месечна племенница!
Ето я и нея-представям ви Мариета.

Дъжд..
След него локви. И в локвите небе, удавени фасове и всичко останало, което може да се отрази в наклонените равнини на тротоара.



Чакам тролея и си мисля за огледалността на света. Харесват ми всички цветни чадъри. Особено малките.



Влюбих се в двете самотни рози нелогично застанали пред сив панелен блок. По листенцета им вода и тревога. Някаква. За нещо. А вдъхват толкова спокойствие в душата ми!...



Обичам да бъде юни.

Като я видях се сетих за тази общност и сапунените мехури. Истински сапунен мехур.

Искам да честитя празника на общност "Сапунени Мехури", както и на всичките й членове! Искам да честитя и личния празник на Момо и всеки от нас, който ще си остане винаги в онази сладка възраст, в която са нашите приятели - Малкият Принц, Мечо Пух и всички знайни и незнайни деца в този, онзи и литературния свят. На всички, които пазят детското у себе си, независимо колко са порастнали!!!