ДО
БНР
ПРОГРАМА “ХРИСТО БОТЕВ“
“ЗАКОНЪТ И ТЕМИДА“

АНЕЛИЯ ТОРОШАНОВА

ПИСМО

На 23 септември 2012 г. в 12.30 ч. по програма “Христо Ботев“ на БНР бе излъчено предаването “Законът и Темида“ с водещ Анелия Торошанова, в което бе дадена гласност на тоталния свръхпроизвол, който ми устрои Софийски Районен Съд във връзка с НЧХД № 7159/2011 г.

Уви, г-жа Анелия Торошанова не бе получила мое писмо, което и изпратих по електронната поща, вследствие на което не се разкри истината за този незаконен наказателен процес. Съдия Ангел Павлов говореше празни приказки на водещата и
премълчаваше важни факти. Защо той не каза, че Тъжбата е процесуално
недопустима, след като е нарушен чл. 81, ал. 3 от НПК? Защо е нарушил Закона за специалните разузнавателни средства?


Ето текста на това писмо:




”На 18 април 2011 г. в СРС е образувано НЧХД N 7159/2011г. във връзка с подадена
Тъжба на Росица Георгиева Стоянова. Въпросната Тъжба визира чл. 146,
ал.1 от НК и е свързана с престъплението ОБИДА - т.нар. престъпление
против личността. В Тъжбата с вх. № 14186 от 15 април 2011 г. се посочва,
че през месец май 2010 г. частният тъжител е станал жертва на обида.
От този факт става ясно, че лицето Росица Георгиева Стоянова е
изпуснала 6 - месечния срок, в който е могла да подаде въпросната
Тъжба, съгл. чл. 81, ал. 3 от НПК. С оглед на чл. 24, ал. 4, т. 2 от
НПК образуваното наказателно производство следва да се прекрати. НЧХД
№ 7159/2011 г. е образувано на 18 април 2011 г. с РАЗПОРЕЖДАНЕ на
председателя на СРС Красимир Влахов съгл. чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, но
в случая без правно основание. На 13 юни 2011 г. съдия - докладчик
Ралица Герасимова при СРС, Наказателно отделение, 106 състав, дава,
забележете, ХОД НА ТЪЖБАТА като нарушава с пряк умисъл чл. 248, ал.2, т.2 и

чл. 249, ал. 1 от НПК. Следват 9 незаконни съдебни заседания, които се одобряват от:
1. Инспектората към ВСС в лицето на инспектор Петър Михайлов.
2. ВСС в лицето на Цони Цонев.
3. ВКП в лицето на Димитър Вълчев.
В нарушение на чл. 161, ал. 1 от НК, съгл. който за престъпленията ОБИДА, КЛЕВЕТА и ЗАКАНА наказателното производство се възбужда по Тъжба на пострадалия, прокурор Антония Делчева от СРП издава Постановление от 8 октомври 2010 г., в което твърди, че има данни за престъпления по чл. 146 и чл. 147 от НПК.

Същата се е позовала на лъжесвидетелски показания, които умишлено бяха укрити от мен.

Въпросният прокурор установява, че не е налице извършено престъпление от общ характер, но кое е това престъпление – не се посочва, т. е. няма престъпление от общ характер. Не мога да разбера защо прокурор Антония Делчева е нарушила особената разпоредба на чл. 161, ал. 1 от НК и е образувала Преписка.

Прокурорската Преписка е образувана във връзка с подадена 2 -. ра Жалба за обида и закана,(липсва клевета!?), които са престъпления от частно-правен характер и съгл. чл. 161, ал. 1 от НК наказателното преследване се възбужда по Тъжба на пострадалия.

Чл. 81, ал. 3 от НПК визира възможността да се прекрати досъдебното производство, ако се установи, че не става въпрос за престъпление от общ характер, а за престъпление, което се преследва по Тъжба на пострадалия.

Т. е. при образуване на прокурорска Преписка се окаже, че пострадалият не прави разлика между престъпление от общ и престъпление от частен характер, или не може да докаже, че се е осъществил състава на престъпление от общ характер.



На 21 септември 2012 г. подадох Заявление до VІІ РПУ – СДВР с искане да бъдат предупредени въпросните лъжесвидетели за нарушаване на обществения ред съгл. чл 56 от ЗМВР.



Антония Делчева си е позволила абсолютно незаконно да образува прокурорска
преписка N 43980/2010 г. и да издаде прокурорско Постановление от 9
август 2010 г. На 3 юли 2009 г. прокурор Румяна Стоянова от СРП в
нарушение на чл. 161, ал.1 от НК издава прокурорско постановление във
вр. с пр.пр. N35689/2009 г.



На 22 юни 2011 г. призовкарката Траянка Бемберска ми се закани през зъби, че ще ме окове с белезници, т. к. съм отворила вратата със закъснение! (За уточнение, бях на терасата и чух звънеца, след като влязох в хола.)


Съдия Ралица Герасимова нарушава чл. 161, ал.1 от НК и чл. 81, ал.3 от НПК, вследствие на което провежда 3 незаконни публични съдебни заседания и 1 незаконно закрито съдебно заседание по това дело.

Ралица Герасимова неправилно тълкува чл.81, ал.3 от НПК, съгл който прокурор Антония Делчева не е имала законно основание да образува преписка за престъпления от частно- правен характер. Защо не е спазена особената разпоредба на чл. 161, ал.1 от НК? Как е възможно да се погазват материалноправните норми на Наказателното право?





На 23 ноември 2011 г. "съдия" Ралица Герасимова налага незаконно глоба на "подсъдимата" Десислава Петкова в размер на 800 лв.
На 30 май 2012 г. в СРС, се провежда 5-то публично съдебно заседание
от 106 с-в при НО като този път "съдия" е лицето Ангел Павлов. В
ПРОТОКОЛА от 30 май 2012 г. пише, че се слага за разглеждане
НАКАЗАТЕЛНО ОБЩ ХАРАКТЕР ДЕЛО, което не е вярно, защото делото е от
частен характер.
На 23 юли 2012 г. в публично съдебно заседание "съдия" Ангел Павлов
лъже, че на 22 юни 2011 г. ми е връчен препис от РАЗПОРЕЖДАНЕТО на
"съдията - докладчик" за насрочване на делото, във вр. с което съм
депозирала Възражение. Изрично съм заявила във Възражението си 29 юни
2011 г.с вх. N 24345, че не ми е връчен препис от въпросното
РАЗПОРЕЖДАНЕ, с което се наруши чл. 254, ал.2 от НПК. На 22 юни 2011
г. призовкарката Траянка Бемберска ми се закани, че ще ме окове в
белезници, което беше шок.
На заседанието от 23 юли 2012 г. с пряк умисъл съдия Ангел Павлов
нарушава чл. 161, ал.1 от НК и чл. 81, ал.3 от НПК, поради което ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО. Изумителна престъпност!!! Ангел Павлов също нарушава материалноправна норма (чл.161, ал.1 от НК) и си позволява да прави разширително тълкуване на процесуалноправна норма, а именно чл. 81, ал.3 от НПК?!

Наказателно-процесуалната уредба сочи механизма за привеждане на наказателно-правните норми в действие. Древните римляни казват, че адвокат, който спори със Закона не бива да се слуша. Съдия Ангел Павлов не се съобразява с буквата на чл. 161, ал.1 от НК и дори я игнорира, чрез разширително тълкуване на чл.81, ал.3 от НПК, което е недопустимо.

Защо магистрати от СРС си позволяват подобни своеволия?



Прилагане по аналогия е налице, когато се открие празнота в законодателната уредба за еднородни процесуални отношения, но в случая подобна празнота липсва, защото в НК има т. нар. особена разпоредба по този казус, а именно чл.161, ал.1.



”Става въпрос именно за разширително тълкуване, а не за прилагане по аналогия” – пише в Протокола от публичното съдебно заседание на 23 юли 2012 г. съдия Ангел Павлов.



При разширителното тълкуване – има уточняване на действителния обхват на съществуваща правна норма спрямо определен кръг обществени отношения, към чието регулиране тази правна норма е изначално насочена, предназначена. Няма липса на норми.



Съдия Теодора Стамболова от Наказателно отделение при Софийски Апелативен Съд изрично отбелязва в своя ”Кратък преглед на Българския Наказателно – процесуален кодекс”, че ”По делата от частен характер не се провежда предварително разследване и обвинението се защитава направо пред компетентния съд по общите правила за подсъдност. Точно частният тъжител носи тежестта на доказване. Формата, под която той представя обвинението е Тъжбата. Изискванията за нея са уредени в чл. 81 НПК.”



Уви, Красимир Влахов, Антония Делчева, Ралица Герасимова и Ангел Павлов си позволяват да се гаврят със Закона и да бъдат над него, което е посегателство срещу законоустановения ред в Република България.







Нарушена е формалността на наказателното производство, защото не са спазени

Всички изисквани от закона предпоставки. Нарушено е материалното и процесуалното Наказателно право и този акт е престъпление от страна на съдебни магистрати.

Нарушен е принципът за обективната истина.




На 9-тото незаконно съдебно заседание от 4 септември 2012 г. лицето
Ангел Павлов ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за втори път. Т. к. съм заявила, че ще
изпратя Жалба до Комисията по петиции към Европейския Парламент Ангел Павлов ми назначава СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА.

Съдът намира, че е налице съмнение относно моята вменяемост, защото съм се обърнала към Европейския Парламент?! Съдия Ангел Павлов си позволява доста грозни обиди по мой адрес, без разумно основание. Той се интересува дали имам умствена недоразвитост, както и продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

На 14 юни 2012 г. съдия Ангел Павлов нарушава нагло и хладнокръвно чл. 2, ал.3 и чл. 12, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), защото разпорежда призовката да бъде предоставена на сектор ”Издирване” при СДВР. С ужас разбрах на 11 юли 2012 г в 307 кабинет в VІІ РПУ – СДВР от Димитър Захариев, че съм проследена!!! Проследяването ми е незаконно, защото СРС се използват по отношение на лица, свързани с тежки престъпления, както и с националната сигурност. Тук възниква въпросът дали се е осъществил състава на чл. 15 и чл. 16 от ЗСРС? Даде ли писмено разрешение председателят на СГС да се използват СРС, даде ли министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи писмено разпореждане за използване на СРС в нарушение на ЗСРС?! Каква потресаваща престъпност!!! Коя е причината за тази фрапираща и устойчива наглост относно способа на извършване на престъпления от магистрати и полицаи?

Съгл. чл. 2, ал. 1, т.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ”Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно използване на специални разузнавателни средства”.



АНГЕЛ ПАВЛОВ си позволява да ме обяви за общодържавно издирване и този незаконен акт става възможен с БЮЛЕТИН N 179 от 28 юни 2012 г. на СДВР и с ТЕЛЕГРАМА N 22622/27.06.2012 г.

Следващото незаконно заседание е насрочено за 1 октомври 2012 г.

Съгл. чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "Инспекторатът проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове".
НЧХД № 7159/2011 г. е образувано незаконно, защото Тъжбата е
процесуално недопустима, т. к. е изтекъл предвидения в НПК 6 –
месечен срок. Неспазването на преклузивния срок е причина за отнемане на възможността на тъжителя за пренасяне на акта пред Съда, който следва да се произнесе по него.

На последното публично съдебно заседание от 4 септември 2012 г.
“съдия“ Ангел Павлов решава, че съм невменяема, защото ще изпратя
Петиция под формата на Жалба до Европейския Парламент. Всеки
гражданин, може да изпрати такава Петиция относно правата си, уредени
в договорите.
На 23 юли 2012 г. в публично съдебно заседание свидетелят Тодор Кръстев
Стоянов казва, че е сменял бушон на ел. таблото, след което веднага си
признава, че се е притеснил. В Тъжбата си неговата съпруга Росица
Георгиева Стоянова, пише, че той е сменял изгорели бушони на общото за
входа ел. табло. Разминаването е очевидно. Ел. таблото е на етажа, а
не е общо. Остава да се разбере кой от двамата лъже пред съда, а може би и двамата.
100% е видно, че лицето Ангел Павлов, който е облякъл съдийска тога не
познава НПК и НК.

Не коментирам наличие на Предупредителни Протоколи в НЧХД № 7159/2011 г., които са адресирани до други лица. Ужасена съм от предоставена информация от полицаи относно 3-те имена и адреса на моите родители и брат ми.
Призовавам прокурор, който да се самосезира и образува досъдебно
производство за престъпление по служба срещу Ангел Павлов, Ралица
Герасимова, Антония Делчева, Димитър Вълчев и Красимир Влахов.
Не мога да разбера защо Ангел Павлов си мисли, че стои над Законите и
може да прави каквото си поиска. В един от Протоколите от съдебно
заседание е написано, че се разглежда Наказателно Общ характер Дело,
което е лъжа. Прави впечатление неговата изключителна наглост,
бруталност и пряк умисъл в осъществяване състава на престъпление от
общ характер.
Уведомила съм FREEDOM HOUSE.
Получих Писмо от Европарламента относно моята Жалба.
Аз станах жертва на организирани престъпни групи в съдебната система
на България, които осъществиха с пряк умисъл състава на престъпление
по служба срещу мен. В продължение на 3 години бях подложена на
непрекъснат тормоз, който засегна и трудовия ми път.
Съгл. ОКРЪЖНО № 79 на Министерство на Правосъдието присъствието на
подсъдим по дела от частен характер е задължително. Ужасена съм от
действията на служебния Адвокат Петко Георгиев Янакиев, който е назначен от съда. Нямам нужда от неговите услуги, защото той се погрижи да се даде ход на едно
незаконно Дело. Няма да участвам в незаконно наказателно преследване, защото законите трябва да се спазват. Абсолютно незаконно “съдия“ Ангел Павлов ме е
обявил за общодържавно издирване.Заклевам се в безсмъртния съдия Джовани Фалконе, че магистратите, които ме малтретираха с инквизиционни средновековни средства, без каквото и да е правно основание завинаги ще напуснат съдебната система
и ще бъдат осъдени с оглед злокобните им престъпни деяния.”



С уважение: Десислава Петкова

www.teomira.blog.bg 
 
Редактирано от администратор. Причина: Лошо форматиране.

Съдия Калин Калпакчиев, който преди време дойде пред сградата на ВСС в защита на уволнената съдия Мирослава Тодорова и каза, че уволнението и е безпринципно, е избран за член на ВСС.Едва ли Белият свят би се учудил на този избор!България не желае да се промени към по-добро!!!
Мирослава Тодорова е амнистирала бандити. Години наред ВСС мълчеше.
За каква добросъвестност ще претендира Калин Калпакчиев, след като оправдава действията на скандален магистрат?
Едва ли Джовани Фалконе би постъпил по същия начин?
Не бива да се очаква от новия ВСС да изчисти съдебната система от опасни магистрати и това е толкова безнадежно и скандално. Националната сигурност и държавността на България ще продължават да са застрашени от корумпирани магистрати, защото такова е времето!!!

       

 БСП се осира винаги като дойде на власт и това си го знаем много добре. Че доброволно няма да се откажат от властта също е ясно, дори и да се омажат до ушите в мафиотско-политически екскременти. Щото докато са във властта - мъни,  мъни, мъни...
Само като се зададе изборна победа за партията майка и всяка врачка-любител може да е сигурна, че няма да изкарат мандата си. Причините са много. Като се започне от вътрешната опозиция в партията, обвързаността и със "спонсориращи" изборните мероприятия "добре облечени бизнесмени" и се свърши с твърдоглавостта на соцфункционерите. К'во да правят хората, дали са им едни пари и трябва да си ги заслужат. Като се знаят икономическите интереси  и познанствата на водещите фигури при червените не е трудно да се предположи кой сипва в хранилката. Хобито и призванието на Р. Овч. е в енергетиката, а Р. Петк. освен че обича фонтаните, явно е спец в събирането на оперативна информация на маса. Борбата в енергетиката е повече от жестока, щото идат едни милиарди за Белене и там едни Путински пари, не е за ровене просто...
Борбата в енергетиката направо премина във фаза партизанска война след убийствота на енергиен бос. Нещо подобно става и в света на трибуквените групировки след убийството на Георги Стоев. А мутрите по принцип обичат славата, поне така разправяше покойният Христо Калчев. Така, че нещо става на хранилката.
 Другата причина това правителство да се крепи е Тройната коалиция. Разни хора разказват, че НДСВ и другарят Гоце Първанов ядат от същата ръка. На пръв поглед Доган Ефенди си има собствена империйка, ама като се замисли човек върху биографията и ДС миналото му...
Царските хора и Гоцето обаче дадоха заден ход. Шефът на жълтите в парламента Пламен Моллов е казал днес, че Р. Петк. ша тря'а да си оди. Е, не с тези думи де.
Гочето пък взе да отговаря витиевато. Пламен Моллов рядко говори без да е съгласувано всичко с другаря Цар. Напускането на потъващия кораб е единственият полезен ход на жълтите. Все пак иде предизборна кампания, а рейтингът им е с отрицателни стойности.
Лошото е, че едни предсрочни избори няма да решат нищо. Червените бабички пак ще си гласуват, а активността сигурно пак ще е ниска. Задава се историческото премиерстване на Бааатееее Бойкоооооо!
Като се замисли човек и той трябва да яде. А дали хранилката няма да е същата?

Филипов се обърна. Отсреща стоеше млад мъж, току-що превалил трийсетте. В късо подстриганата му коса блестяха няколко сребристи косъма. Слабото му, мускулесто тяло, излъчваше спокойствие и увереност. Лицето му беше преждевременно остаряло, с впити бръчки и увиснали вежди. Имаше остри, пронизващи очи. Тези така познати очи…

-Ти… - задавено промълви Филипов.

-Да. – кратко отговори той.

Двамата стояха и се гледаха в гробно мълчание още няколко секунди. Филипов – стреснат до мозъка на костите си, а онзи – спокоен като камък.

-Никога не предположи, че можеше да съм аз, нали? – каза Мозъкът. – Мислеше си, че е Дебелия Асен. Мислеше си, че най-голямата скатавка на отдела е злата люспеста гад. Мислеше си, че затова спи по цял ден, защото прекарва нощите в коварни планове. Не, Асене, това не е художествено произведение. Това е един безмилостен, хаотичен и напълно лишен от логика живот.
-Или пък… мислеше си, че е Иван – криминалиста. Вярно, той все беше близко до убийствата. Винаги първи на местопрестъплението. Без един път. Без убийството в провинцията. В твоя роден град. В нашия роден град.

-Ти… - отново изпъшка Филипов. Като ударен от мълния, той все още се чудеше дали това не е лош сън.

Мозъкът обърна спокойно гръб на Филипов и заключи вратата. И той, и Филипов знаеха, че няма да го нападне в гръб. Защото десетки пъти беше пазил тоя гръб.

„Трайко”. Така му викаха като малък. Изтърпяваше с часове, дори с дни, кварталните келеши да крещят обиди по него, да го замерят с камъни и мръсотии. Но само докато дойдеха достатъчно близо. След това, майките им промиваха рани и ги водеха на детски стоматолог.

Трайко. Приятелят от детинство. После състудент в Симеоново, а накрая и колега в следствието. И както се оказа току-що – и Мозъкът зад операциите на бандата на Поетите.

-Зная какво ще питаш. – каза Трайко. – Зная… затова и съм дошъл, за да ти отговоря преди края.

Той направи няколко плавни крачки и седна върху бюрото на Дебелия Асен.

-Будил ли си се някога през нощта… облян в пот, с горящи от възбуда клепачи, със стиснати юмруци, със забит в тебе невидим нож… Не можеш вече да търпиш, не можеш да чакаш, не можеш… Всичко, което можеш е да станеш и да направиш нещо. Сега, веднага, тук!... Първо беше Зипъра. На третия ден бях събрал достатъчно доказателства. И най-лицемерният съдия не би му позволил да напусне с залата с по-малко от трийсетак в панделата. Този изрод нямаше да има шанс за внуци от никого другиго, освен от Шакир Дупето от осма килия. Тогава ми се обадиха. Да потуля нещата, да изгубя доказателствата, да ми откраднат чантата с папките. Седмица на арестантските нарове и Николай Пенев пак имаше свободата си, чистия си въздух и веселия си живот. Не беше така за тези, които си купуваха от стоката му. Те лежаха по храсталаци, асансьори и мазета, омекнали като амеби, проточили лиги като огромни двайсетгодишни бебета, с мозък, превърнат на пихтия и посрани гащи. Виждал ли си умрял от свръхдоза, Асене? А разпадаща се от рев и нерви майка на наркоман?

-После – Пламенов, митничаря. Със Зипъра не се траеха, защото взаимно се изнудваха за повече пари, но иначе играеха заедно. Вкарваха заедно от Афганистан. Разбира се, това не го пише никъде. Защото и за това ми се обадиха. Никакви кухи прагове на никакви коли не са били пълни с никакъв хероин. Споменах ли вече умиращите от свръхдоза?

Филипов продължаваше да стои вцепенен, конвулсивно потреперващ от време на време.

„Трайко…” това беше всичко, което Филипов успя да си помисли. Прякорът на тоя човек обясняваше всичко. Ама наистина абсолютно всичко. За убийствата, за бандата, за разследването. Просто достатъчно дълго беше изтраял келешите. Този път не келешите на квартала, а на държавата. Търпя ги точно толкова, колкото да му дойдат по-наблизо. Колкото да събере няколко безмилостни пича, да ги надъха с острия си език и да снабди малко огнедишащо желязо.

-Конев… Как мислиш, че единствен в цялата държава конкурира китайците? Как според тебе се произвежда толкова евтино? Хлапета. Сирачета, циганчета, просяци, за да не ги потърси никой. Наврял ги беше в един задушен цех, осмърдян на ацетоново лепило. Ирония… произвеждаха играчки. Детски играчки. Виждал ли си дете-черноработник, Асене? С хлътнали очи и щръкнали ребра, с обгорени ръце, умиращо от туберкулоза на осем години?

По лицето на Трайко за миг пребяга конвулсия. Още като хлапе защитаваше другите хлапета, по-малките от него. Веднъж се сби с петима, за да спаси някакво напълно непознато разревано дете. „Ненормалник…” помисли си Филипов в оня слънчев ден от края на лятната ваканция. „Герой…” каза си след това, докато двамата тичаха с по една сцепена вежда в устремно преследване на пребитата банда дангалаци.

- И какво мислиш? Пак ми се обадиха. И за него. Никакви деца. Юноши – всичките по на 15 години, с трудов договор. Всички – с разрешението на родителите… които иначе не ги бяха виждали от раждането им.

- Накрая беше Желязков. – Трайко стисна зъби и мускулите по жилестото му лице изпъкнаха. – Знаеш… знаеш, колко много мразя предатели. А той беше точно такъв.

- Ти също! – рязко, обвинително го стрелна окопитилия се Филипов.

Трайко се усмихна леко, снизходително. Усети стреличката в сърцето, но реши да продължи.

- Стачката в „СтилМат”. Осемдесет дни глад и мръзнене по стачните постове. Работници, на които им тикат пари, вместо предпазна екипировка. За пръв път дръзнаха да поискат каски вместо мангизи. Да поискат да запазят живота си. Желязков – преговарящ, разбира се, къде без него – той е „представител”, „защитник”! По средата на стачката подписа споразумение за прекратяване. От свое име, за своя сметка. Чу ли ме? За своя сметка. Изпратиха им полиция да ги извадят от предприятието и да настанят новоназначените. „Стилмат” решиха да „помогнат” и изпратиха и техни хора – с винкели, с бухалки с пирони, с тръби. Един пребит до смърт, четиринайсет инвалидизирани. Останалите – уволнени до един. Желязков си запуши ушите – никакви обезщетения, никакви дела, нищо. И тук ми се обадиха. Оказа се, че бачкаторите виновни. Провокирали полицията. А убитият го стъпкала тълпата, не го пребили с винкелите. Гледах по телевизията състрадателен репортаж за семейството му. Бебето плачеше. От глад.

Трайко замлъкна. Филипов пое въздух и понечи да каже нещо.

- А знаеш ли, Асене, кой ми се обади и четирите пъти?... Как кой!? Началството, разбира се. Старата гвардия, отровната гъба, израснала в системата, недосегаема за съкращения, властови размествания, внезапни проверки. Но както се видя – досегаема от куршум. Смъртта, Асене. Само тя беше решение за тия изверги. И си я заслужиха.

- И съдията ли? Дето не е хващал пистолет в живота си? Дето единственото му убийство е на някоя хлебарка?

- Пистолет – не, но дебели пачки с банкноти е хващал и то доста. И не е убивал, но пусна на улицата безконтролни машини за убиване, които иначе трябва да гният зад решетките. За което беше възнаграден подобаващо...

Филипов потрепери. Плашеше го фаталната решимост на тоя човек. А си мислеше, че го е познавал цял живот...

- Откъде-накъде ти ще раздаваш справедливост? Тая държава си има закони....

- Които се нарушават от такива като Зипъра и се прилагат от такива като Началството.

Филипов остана като прострелян от това изречение. Всъщност, нямаше какво да му отговори.

- Момчетата ги събрах относително лесно. Да не мислиш, че са малко хората, на които им е писнало от тая анархия? Просто ми бяха нужни такива, които ще си мълчат и ще си вършат работата. С Пламен се познавахме отдавна, още докато беше студент. Ходя, тоест ходех при него да тренирам с мечовете. Жалко... беше един чудесен млад майстор... Прекарах дълги нощи да го убеждавам, че наистина насилието е последния изход, че наистина трябва да ударим по тия хора, за да променим нещо. Другите пичове, командосите, вече сами се бяха убедили в това. Тях винаги виновните ги бяха пращали срещу невинните, едрите риби – срещу дребните, яките играчи – срещу безпомощни нещастници. Всичките ги познавах от работата. Заведох ги да тренираме заедно с мечовете. Пламен има къща на Витоша, там измислихме всичко. Там и държахме оръжието. Купихме го от едно поделение в Пловдивско. Излезе ни по-евтино от мечовете на Пламен.

Трайко говореше с напълно спокоен, равен тон. Гласът му не потрепера и за секунда през цялото време.

- Ти си убиец. – изсъска Филипов, изгубил възможност да каже каквото и да е повече.

Трайко замълча.

- Ти си убиец на дребно! – почти извика Филипов. – Хвърли четири хлапета да трепят някакви боклуци, щото не ти били симпатични и по тоя начин закла и самите тях! За какъв се мислиш – някакъв измислен балкански Робин Худ? Какво си мислиш, че ще промениш, ненормалник такъв? Не, аз наистина искам да ми кажеш с какво ще се промени тая миризлива държава и тоя гаден живот от това, че си пречукал няколко дребни джамбази!
- От няколко дребни джамбази – не... – тихо и сподавено започна Трайко. – Но виж... ако говорим за един истински голям джамбаз... Ама истински голям, зъл и главен.

Трайко протегна ръка и подаде на Филипов някакво малко листче. Филипов го пое предпазливо, след това го погледна.

- Ти си луд! Напълно луд! – изсъска той.
- Може... но и съм напълно прав. И ти го знаеш, Асене, много добре го знаеш. Тихичко се радваше, докато разследваше всяко ново убийство, злорадстваше, че поредният боклук си го е получил. Сега ще си го получи и най-големият, гаден боклук. Този, под чийто надзор се вкарва всеки грам дрога в тая страна, този, който решава кое прерязано гърло е зловещо убийство и кое – нещастен случай.

Очите на Трайко горяха.

-Горе ръцете. – с уморен, но строг тон каза Филипов. – Арестуван си.

-Добре знаеш, че съм прав, Асене. А аз добре знам, че вътре в себе си, ти си с мен.

................................................................

„-Уважаеми зрители, прекъсваме програмата за пряко включване от тържествата по случай деня на Съединението. Тази вечер ще има извънредна част от празничната програма – награждаване на проявили се през годината служители на системата на МВР. Специален почетен кортик от министъра на вътрешните работи ще получи Асен Филипов – следователят, разкрил и ликвидирал в невероятно кратки срокове така наречената банда на Поетите, която в продължение на цяла седмица беше хвърлила страната в ужас с извършените кървави убийства. По последни сведения отпреди няколко часа, Асен Филипов лично е заловил и човека, смятан за мозък на операциите на бандата. Подробности очаквайте в късната емисия. А сега да се насочим към празничната трибуна...”.

Филипов стоеше леко неловко пред министъра. Цялото това внимание, всичките камери, тълпата зяпачи, които бурно го аплодираха, почетната гвардейска рота... Филипов никога не беше харесвал да го зяпат. Затова реши да се вторачи в раираната вратовръзка на министъра, докато суетнята свърши.

Аплодисментите на тълпата станаха още по-бурни, когато Филипов пое малката кожена кутийка с почетния кортик.

-Поздравявам те за успехите и ти желая да го носиш с достойнство. – с уверен басов глас рече министърът.

Погледът на Филипов се премести от раираната вратовръзка върху отворения капак на кутийката. Върху острието на декоративния нож беше гравирано с изящни букви: „За заслуги по опазването на реда.”

„Награждават ме, че съм опазил реда... Нашият ред. Подреденият ред. Подреденият от нас ред.”

Филипов стисна дръжката на кортика. По раираната вратовръзка бързо започна да пълзи голямо червено петно. После дойде мракът.

Натруфеното празненство от един път се беше превърнало в хаотична, крещяща, бягаща, блъскаща се човешка маса. Безразлична към дребните им чувства, нощта спусна над хората черната си пелена. В тишината на вътрешния джоб на Филипов кротко лежеше листчето, което му даде Трайко. „Седем са смъртните грехове. Смъртните грешници – също”. Календарът отбелязваше Шести септември – национален празник и последният необикновен ден от една напълно необикновена седмица. След нея, тази оплетена в мръсни сделки, корупция и шмекерски сделчици страна нямаше да е същата. А може би не.

Ден първи, Ден втори, Ден трети, Ден четвърти, Ден пети.

Шестият ден след убийството на Зипъра. Филипов седеше в кабинета си с дръпнати щори и угасени лампи. Присвитите му зачервени очи безразлично и тъпо гледаха купчината следствени материали. Ксерокопия на бележките на поетите, досиета на убитите, десетки снимки на окървавени трупове.

В това време същите снимки бягаха с мълниеносна скорост по екраните на национални телевизии и прости селски кабеларки, говорителите с приповдигнат тон съобщаваха за справедливия край на бандата главорези, кръвожадни малоумници от Интернет форумите викаха на латиница "uraaaaaa". Държавата празнуваше с удивителен карнавален ентусиазъм смъртта на четиримата "Поети".

За Филипов обаче това съвсем не беше последния километър от преследването. Той беше убеден, че злият гений зад цялата кървава баня от изминалата седмица е все още жив. И не само... Той е достатъчно способен след време да вербува или купи нови изпълнители, нови касапи, които да започнат да "разчистват терена" по негово нареждане.

Филипов бутна картонената корица на папката с надпис "Дело" и за стотен път зачете досиетата на четиримата разстреляни похитители. Военните се бяха оказали двама, не един. И двамата - ветерани от задгранични мисии. Третият - бивша барета, снайперист. Четвъртият... четвъртият беше черната овца. Млад учен, неотдавна защитил докторантура. Споделял на колеги, че тренира някакво източно бойно изкуство. Може би той беше човекът с мечовете.

За миг Филипов беше склонен да предположи и че ученият е мозъкът на операцията... но само ако го нямаше онова гадно чувство под стомаха. Чувството за предател. Къртицата... къртицата в следствието не беше сред убитите. "Сто процента има къртица, иначе нямаше начин да очистят Началството толкова незабелязано. Нито една камера в сградата на следствието не е засякла нарушител оня ден. На филмите имаше само познати лица... лица на колеги...".

"А ако има къртица, който е оцелял... ако има и мозък, който е оцелял... То те трябва да са един и същи човек... Най-важната фигура - царят, генералът, командващият, човекът в сянката, този, който влиза в бой само, когато пешките не могат да се справят. Например, когато трябва да се убие Началството...."

Филипов издърпа изпод тлъстата купчина хартия вчерашното одъвкано листче. Срещу "МОТИВЪТ:" с големи букви, подчертано няколко пъти, беше написал: "справедливост".

"Надали им е платил... по-скоро ги е карал да вярват, че се бият за някаква кауза... А може би наистина е имало кауза... Може би дори тя е истински справедлива... Стига съм си чоплил главата над глупости!... Мозъкът... Мозъкът трябва да се е познавал с всички, за да е успял да ги вербува. Той е бил и връзката между тях, няма данни да са се познавали. Мозъкът трябва да е имал отношение и към всички, убити досега. Трябва да е бил навътре с фактите... трябва той да им е разследвал случаите!"

Филипов за миг захвърли умората и отчаянието си и скочи рязко на крака. Архивът беше мястото. Там, в прашна папка лежеше името на човека. На Мозъка. Дебелият Асен надигна глава от бюрото. Събуди се от грохота на съборен от Филипов куп хартия.

-Айде малко тихо, бе, мааму начи... не мо'а се наспа от тебе!

Филипов изобщо не му обърна внимание и се втурна по коридора към подземието. Мара Архиварката - прегърбена куца лелка с несменяема през сезоните вълнена жилетка, беше удивително чевръста за външния си вид. Двайсет минути по-късно следователят крачеше отривисто по обратния път към стаята си, награбил под мишница няколко дебели папки. Делата на четиримата убити. Още кратък миг и Мозъкът щеше вече да си има име.

Филипов се втурна в стаята, без дори да затвори вратата след себе си. Дебелакът се беше разкарал, щеше да почете на спокойствие. Той тъкмо замахна, за да хвърли папките на бюрото си, когато изненадваща гледка го отблъсна рязко назад. Бюрото беше празно. Цялата бумащина, трупана с години и най-вече - през последната седмица, беше изчезнала. А върху архаичната полировка на бюрото в стил добрите години на мебелно соцпредприятие беше издраскано с нещо остро: "Мозъкът го има, за да мисли. Един ход напред."

Филипов чу стъпки. Обърна се, защото знаеше кого ще види. До отворената врата на стаята стоеше Мозъкът.

Следва последен ден.

Ден първи, Ден втори, Ден трети, Ден четвърти.

На одъвканото листче пред Филипов беше надраскано с разкривения почерк на уморена ръка:

„ЖЕРТВИТЕ:

МУТРАТА, МИТНИЧАРЯ, БИЗНЕСМЕНА, СИНДИКАЛИСТА, НАЧАЛСТВОТО

БАНДАТА:

ВОЕНЕН – снабдява оръжието. Измисля тактиката на убийствата. Садистичен – гърми по много патрони.

КИЛЪР – може би бивш човек за поръчки. Може да са го наели, да не е техен по принцип. От провинцията или поне има връзки там. Работи чисто и точно – с един изстрел.

САМУРАЯТ – добър с хладното оръжие. Засега се прояви само един път – със синдикалиста.

КЪРТИЦА – работи в следствието, използва положението си, за да следи жертвите. Той помогна да очистят Началството.

МОЗЪКЪТ... пълна мъгла”.

- Това е. – каза Филипов с дрезгаво, продрано от няколко кафета гърло. След 20 часа безсъние беше стигнал до тези десетина безценни реда. Или поне му се струваха безценни.

В тая простичка мрежа на предположения и догадки, Филипов щеше да се опита да улови голямата риба. Тоест, пасажът големи зли риби, които стрелят точно. Но не и преди да си изясни нещо - най-отдолу на оръфаното листче стоеше думата: „МОТИВЪТ:....”. А след нея – празно. Филипов взе химикалката и написа една дума. Само една. Тя беше напълно достатъчна. За да се досети коя ще е следващата жертва, къде ще е убийството и в колко часа ще бъде. За да знае кога и къде да прати няколко лоши момчета с бронежилетки и черни качулки, които да наврат физономиите на тия кръвожадни поетични натури в калта. Да украсят китките им с по един чифт белезници и да ги упътят към най-близкия арест... и към смъртта. При злополука, опит за бягство или нещастен случай, разбира се. Тия нагли типове бяха ядосали прекалено много хора, за да им се позволи да доживеят съдебния процес.

- И все пак те са убийци. – каза си гласно Филипов. И добави наум: „Ама аз какъв съм тогава?”

После взе снимката на убитото Началство. На бял лист на бюрото му беше написано със спретнати печатни букви: „Не сме поети, а отмъстители. А той не беше полицай, а престъпник.”
„А аз какъв съм?” помисли си още веднъж Филипов. След това набра номера на шефа специалните части. Каза му къде и кога да отидат, кого да пазят и за кого да се оглеждат. Затвори телефона, отпусна глава на бюрото си и заспа. Ако всичко беше както го мислеше, щеше да се събуди като победителя на бандата на Поетите.

- Фильо! Фильоооо! Адаш! – някой тресеше бурно рамото на Филипов. Той отвори с мъка едното си око и с пращене на изсъхнали прешлени повдигна врата си.

- Ставай, свърши се. Оправиха ги. Идвай на оглед.

- К’во значи „оправиха”? Очистиха ли ги? – дрезгаво попита Филипов, докато отваряше и другото си око.

Колегата му мълчаливо кимна. Дебелият Асен изненадващо се беше появил отнякъде. Очевидно – за да събуди Филипов. Или да обере славата (и парите), все тая.

Филипов надигна с мъка омекналото си като сварен макарон тяло от въртящия се стол.

Дебелият му говореше нещо, докато се возеха към мястото. Филипов изключи зрението и слуха си. Само притвори очи и остави вятърът да развява перчема му през леко отворения прозорец на колата.

Местопрестъплението беше касапница. Локви кръв, стотици изстреляни гилзи, трупове. Някои от тях – на убийците. Сградата на съда – светилище на справедливостта. Една от дебелите колони във фоайето беше надупчена от автоматичен откос. Филипов меланхолично се взря в пукнатините в луксозния мрамор. Справедливост... В тази страна, оплетена в дребни интрижки и шмекерски сделчици, справедливост се раздаваше само с автоматични откоси...

Днес Върховният касационен съд заседаваше по делото за наркотрафик на Зипъра. Щяха да го закрият поради смърт на обвиняемия. Заседаваше същия състав, който го оправда по делото за рекет преди две години. Същите лицемери в тоги, които оправдаха Пламенов за трафик на проститутки, Конев – за делото за детски труд, Желязков – за стачката в „СтилМат”. В тази страна, оплетена в братовчедски връзки и евтини лъжи, делото на правилния обвиняем винаги се гледаше от правилния съдия.

Специалните части не се бяха оказали достатъчно специални, за да спрат убийците. Съдия Невен Радоев от пето наказателно отделение на Върховния касационен съд, съдия-докладчик по делото на Николай Пенев – Зипъра, лежеше насред фоайето на сградата на ВКС.

„Точно както предполагах” помисли си Филипов. „Жертвите – четири от най-гадните копелетаци в тая страна плюс двама продажници, които им правят перде на мръсните далавери. А убийците...”

- Ей ги и тях.
Дебелият Асен махна с глава. До една от мраморните колони бяха подредени като на показ четири разкъсани от автоматични откоси тела. Убитите убийци.

-Това ли са всички?
- А-а. – потвърдително измуча Дебелият Асен.
Филипов се обърна и се упъти обратно към колата.

- Ъ? – този път недоумяващо измуча дебелият. – Няма ли да погледнеш?
- Чет’рима са, не виждаш ли? А не пет! Това са само изпълнителите, гений такъв! Трупно месо не ми трябва... Главата, главата я няма! Мозъкът!

Филипов се обърна и погледна Дебелия Асен в лицето. По него се четеше смесица от обида и недоумение.

- Извинявай... – по-кротко каза Филипов. – Забравих да ти кажа, че мозък, тъпако, е тоя, дето измисля всичко. МОЗЪК - това, дето ти го нямаш!

След това младият следовател още по-решително се упъти към колата.

Септемврийският следобед бавно догаряше в красив залез.
Над пропитата от кръвта на поколения герои, престъпници, безделници и обикновени келеши земя падна мрак. После – кратък изгрев. Идваше шестият ден. На шестия ден Господ си беше починал, след като създал света, животните, човека и другите хабящи материята глупости. На шестия ден щеше да си почине за малко и последният оцелял от бандата на Поетите. Но само за да напише писмо на Филипов.

Следва продължение.