тоше ......... думите са излишни

Хм... ще ми е интересно да чуя определено, но не мога да го дръпна, понеже не съм в БГ... :(

Песента която съм включил си е Mmmbop.
За другата ми трябва група, засега не мога да се справя сам...

:( Не знаю...

Марк, добре дошъл и в общност Поезия.
Хубав пост, набрал си май скорост от загадките в Образование. :)) Само се шегувам.
Звучеше ми като от Димчо Дебелянов или Веселин Ханчев. Проверих. Авторът е Веселин Ханчев, Стихове в паласките, това е №14, така са номерирани в цикъл до 24.

Ето и оригинала:

14

Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето
дето светят звезди и тревожния вятър тръби.
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
не успях, не посмях, може би...

Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима. 
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред за да има,
аз отивам на бой призори.

Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!

Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!

Първата ми асоциация след прочита ми беше за песента "В землянке", текст А. Сурков, музика К. Листов.


Ты сейчас далеко, далеко,
Между нами снега и снега.
До тебя мне дойти нелегко, 
А до смерти - четыре шага.

към Пестицид: Вярно е  това е превод от Веселин Ханчев, цикъл "Стихове в паласките". А друг въпрос е: кой бе Веселин Ханчев по професия?

Вярно е и че много прилича (което не е удивително обаче) и по сюжета и по поетиката на известното стихотворение от Алексей Сурков "В землянке":

"Бьется в тесной печурке огонь,
На поленьях смола, как слеза.
И поет мне в землянке гармонь
Про улыбку твою и глаза.

Про тебя мне шептали кусты
В белоснежных полях под Москвой,
Я хочу, чтобы слышала ты,
Как тоскует мой голос живой.

Ты сейчас далеко, далеко,
Между нами снега и снега…
До тебя мне дойти не легко,
А до смерти — четыре шага

Пой, гармоника, вьюге назло,
Заплутавшее счастье зови!
Мне в холодной землянке тепло
От моей негасимой любви.

Между впрочем, а иска ли някой да преведа това стихотворение на българския?

Прилича В. Ханчев по поетиката и на това:

"Тёмная ночь"
В.Агатов  (изполнил песента на муз. от Н. Богословский в 1944 година известния Марк Бернес)

Темная ночь, только пули свистят по степи,               
Только ветер гудит в проводах, тускло звезды мерцают.    
В темную ночь ты, любимая, знаю, не спишь,               
И у детской кроватки тайком ты слезу утираешь.           

Как я люблю глубину твоих ласковых глаз,                 
Как я хочу к ним прижаться сейчас губами!                
Темная ночь разделяет, любимая, нас,                     
И тревожная, черная степь пролегла между нами.           

Верю в тебя, в дорогую подругу мою,                      
Эта вера от пули меня темной ночью хранила...            
Радостно мне, я спокоен в смертельном бою,               
Знаю встретишь с любовью меня, что б со мной ни случилось.

Смерть не страшна, с ней не раз мы встречались в степи.   
Вот и сейчас надо мною она кружится.                   
Ты меня ждешь и у детской кроватки не спишь,             
И поэтому знаю: со мной ничего не случится!  

 1944

Марк, първо да ти благодаря за интереса. Искам да уточня, аз съм инженер по телекомуникации и повече от 15 години не съм се занимавала с литература. Но се намери човек, който ме върна в играта преди 2 години, което наистина е страхотно.
Веселин Ханчев съм изучавала в гимназията, но колко малко си спомням днес! Преоткривам го наново покрай твоите публикации. И аз съм завършила гимназия през социализЪма, така че всички анализи, които сме правили в училище са пречупени през тази призма. Но на мислещия човек, това не му е нужно. Фактите са си факти при всякакъв социален строй.

Веселин Ханчев е роден на 04.04.1919 в град Стара Загора. (Ето защо в Стара Загора правят конкурс на негово име...) Тук той получава средно образование. След това завършва Юридическия факултет в София. Ето линк към някои биографични бележки:

А и двете песни - В землянке и Темная ночь, аз много ги харесвам и мога да ги пея (но много, много фалшиво - толкова си мога!). Темата е разработвана от много поети - обикновения човек на война, в защита на отечеството, на семейството, на бъдещето. И интересното е как за едно и също нещо, се пише различно. Дори когато чувството е съизмеримо!

Ето още нещо от В. Ханчев по темата:


Русокоса, моя чипоноса, 
синеока моя дъщеря, 
спиш си ти. Не знаеш ти какво са 
залповете, грозното ура. 

Спи, далечна, ненагледна моя!
Спи си в тишината. Нани-на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

Ееех, първите няколко реда ми бяха достатъчни.
Веселин Ханчев е един от любимите ми поети, от по - старото поколение.

Въпреки, че преди време Лейди Фрост, ни припомни за него, мисля, че
всяка публикация по темата ще ме радва!:)

Наистина и на руски звучи много хубаво.Абе и ние си имаме много добри поети!

И оригиналът на стиха е много хубав, а и преводът е съвършен!

Радвам се да те видя и в общност "Поезия", Марк! :)

В обща общността в моя блог има още няколко преводи. Ако е възмощност - прехвърлете ги оттам натук. Аз сам не мога да направя това - така е изградена платформата.

За жалост и аз не мога... :) Няма такава функционалност.
Иначе би било хубаво всичко да е подредено и да е на едно място...
И аз съм си го мислил... :)

Поздрави! :)

Аз бих помолила Марк, просто да ги публикува отново, но тук, в общност "Поезия".:)

А дали това ще е коректно? Имам предвид дублетното публикуване...

Всичко зависи от теб.Решението дали ще имаш в блога дублиране е изцяло твое.:)

И аз мисля като Ефина.

Охо, Вимпе, този стих ми е и на мен много любим!
Павлина го беше публикувала също тук преди време, но вариантът на превода беше друг и на мен лично ми допадна повече. В статията й имаше и английския вариант, и ако я изнамеря, ще дам линк.
:)
Поздрави!

Ето и линк, към статията на Павлина :)

Благодаря ти, Веско! Не знаех, че има и друг вариант .... на мен също ми хареса много!

Мисля, че е коректно да се изписва освен името на автора (Киплинг в случая) и името на преводача. Пред мен имам превода на това стихотворение от Цветан Стоянов. Ето:

Ръдиард Киплинг (1865 - 1936)

АКО

Ако спокойствие запазиш между луди,
които теб за лудостта си обвиняват;
ако би могъл да си вярваш даже,
когато всички в тебе се съмняват;
ако би могъл, мразен, да не мразиш;
да чакаш, в чакане да не изстинеш;
ако би могъл, лъган, да не лъжеш,
без за светец или мъдрец да минеш;

ако, бленувал, на блена си властник;
ако, размислил, с мислите не спираш;
ако посрещнал и успеха, и разгрома,
и двамата измамника презираш;
ако понесъл би лъжци да извращават
и мамят глупавите с твойто слово;
ако видял живота си разсипан,
с останките би го градил отново;

ако, натрупал всичко придобито,
на зар един решиш да го рискуваш
и го загубиш и започнеш отначало,
за загубата си ез да прдумаш;
ако напрегнеш ум, сърце и нерви,
макар че вече всичко в тях без мощ е,

и тъй да се държиш и да не пускаш,
останал само с волята: "Дръж още!";

ако запазиш добродетел сред тълпите;
естествено държание - със кралете;
ако за хората си нещо - но не много;
ако ни враг, ни свой не би превзел те;
ако се вкопчиш в съдбоносната минута,
без нито миг напразно да изпъдиш -
за теб Земята е и всичко нейно,
и ти - ти, сине мой, Човек ще бъдеш!

превод: Цветан Стоянов

С това стихотворение майка ме изпрати в армията преди доста години. И досега си го прочитам в трудни моменти ..... Предпочитам вторият вариант.

АКО... Ръдиард Киплинг (Превод - Валери Петров)

Ако владееш се, когато всички треперят и наричат те страхлив
сред вперени съмнителни очички се довериш, но бъдеш предпазлив
Ако изчакаш и оставаш бодър или наклеветен-не клевети намразен -
не отприщвай свойта злоба но ни премъдър, ни презвят бъди
Ако мечтаеш - властен над мечтите и мислиш, но сред мисли не летиш
На Поражението и на Славата венците ако приемаш равнодушно ти
Ако злодеи с Истината свята пред теб търгуват и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата градени цял живот - и почнеш нов градеж
Ако натрупаш на камара всичко спечелено;заложиш го на зар;
изгубиш, и започнеш пак от нищо; и не поглеждаш никога назад
Ако заставаш нерви, мозък, длани негодни вече - да ти служат пак
и само с Волята в теб останал да продължиш отново влязъл в крак
Ако си лорд - дори в тълпата слязъл или в двореца - чист като дете
Ако ни враг, ни свой те наранява
Ако не смеят в спор да влязат с теб
Ако запълниш хищната минута с хванат миг от нейните шейсет
Светът е твой! Молбата ти е чута!
И главно ,сине - ти ще си Човек!


АКО... Ръдиард Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш ти,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!


АКО... Ръдиард Киплинг

Ако можеш да запазиш равновесието си, когато
всички губят своето и тебе обвиняват за това;
ако продължиш да вярваш в себе си, когато
всички се съмняват в теб, и все пак отчиташ тяхното съмнение;
ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;
или ако те лъжат - да не си служиш с лъжи;
или ако те мразят - да не излъчваш омраза
и все пак да не бъдеш твърде добър,
нито да се правиш на съвършен мъдрец;
ако можеш да мечтаеш и да не правиш мечтите си свой господар;
ако можеш да мислиш и да не превръщаш мислите си в единствена цел;
ако можеш да посрещнеш триумфа и падението като двама еднакви измамника; ако можеш да понесеш да чуеш как истината, изречена от теб,
се изопачава от подлеци и се превръща в подпора на глупци;
или да видиш как се руши онуй, което цял живот си творил,
но да не се прекършиш и пак да почнеш да твориш,
дори с похабени инструменти;
ко можеш да загубиш и да почнеш отначало
и никога да не продумаш за загубата си;
ако можеш да насилиш сърцето, нервите и мускулите си
да ти служат още дълго, макар съвсем отмалели, и тъй да издържиш,
когато няма вече нищо в теб, освен Волята, която ти шепти “дерзай!”;
ако можеш да разговаряш с тълпите, но да запазиш благородство;
или да се движиш с царе, без да губиш допира с обикновеното;
ако нито враг, нито любящ приятел могат да те наранят;
ако всички хора са ти драги, но никой твърде мил;
ако можеш да запълниш бягащата минута със шейсет достойни секунди...
твоя ще е Земята и всичко, което е в нея.
И което е по-важно - ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

Ако
Ако изчакваш, без да се отчайваш:
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен-злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещнеш Краха-зъл предател-
еднакво със Триумфа-стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка-и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак,
и можеш да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени- да ти служат пак,
и крачиш само с Волята останал,
 която им повтаря:.Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца-своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!
( В директен превод man- човек, написано е мъж, търсейки римата)
Неизвестен преводач ---- РЪДИАРД КИПЛИНГ----

IF

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream--and not make dreams your master,
If you can think--and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings--nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And--which is more--you'll be a Man, my son!

Понеже липсваше само оригиналът, реших да го добавя. И той си заслужава вниманието :)

Благодаря ти, случайна! Наистина не се бях замислил за това, но тогава говорихме за преводи и затова сме подминали основното произведение. Благодаря още веднъж! 

Ако можех щях да сложа повече от един плюс. Без да искам сведох очи докато го четях.