BgLOG.net
By Teri , 23 June 2006
Една песен на Кирил Маричков, която обичам да си пея. И си я пускам винаги, когато ми е тъжно. Най-много ми харесва текста и:

И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.

И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.

Kак искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!

Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!

Legacy hit count
561
Legacy blog alias
7707
Legacy friendly alias
Моят-свят
Музика

Comments

By veselin , 21 April 2006

Пясъчни рисунки

Ако ми нарисуваш с пясък
танца на медузите,
изящно очертаеш облаци
и ги превърнеш във овце...
Aко целунеш слънцето
и го превъплътиш във лятото,
ако добавиш птиците
във синьото небе,
ако направиш къщите несъръзмерни
с прозорци – по големи от врати,
тогава нарисувай ме със пясък
и направи така, че да вали...


Веселин Иванов, 21.04.06

Вдъхновено от :
http://www.fundz.ru/obschee/risunki-peskom-2.html
Legacy hit count
1155
Legacy blog alias
6122
Legacy friendly alias
Пясъчни-рисунки
Музика
Поезия

Comments21

acecoke
acecoke преди 20 години
Веско, това е много красиво! Поздравления!
veselin
veselin преди 20 години
Благодаря, Тонко! :) Овациите са най-вече за мадамата, дето рисува с пясък. Невероятна е. Ако някой друг се включи със стих по темата, ще е много готино.
acecoke
acecoke преди 20 години
Мда, онова клипче е много вдъхновяващо...
Geolina
Geolina преди 20 години
Очите ти със мидени черупки
ще нарисувам върху пясък с цвят на мед.
Ще те обходя с бавни, тихи стъпки.
Лицето ти ще бъде бяло - лед.
Когато завали - ще плачеш с шепот
на рачета във раковинен сън.
Ще се разлееш - прилив, нежен трепет.
В съня ми ще се връщаш с кротък звън.
Рисувам те, а ти ще ме забравиш,
когато дъжд ти пратя призори.
Сега е време всичко да оставиш
и да не питаш колко ще боли.

Smile


veselin
veselin преди 20 години
:)

В кухината на рапан
 

Във кухината на рапан
небето е ръждив отблясък,
а октоподите творят спектакли
с пипалата си.
Сопраните на вятъра
са съвършени
монографии.
И само лудият
е в състояние да ги рисува
с водорасли...


:)

Geolina
Geolina преди 20 години
...когато свири вятърът
във бялата му риза призори.
Тогава само небето е
със този чист нюанс
на утринна усмивка.
Една голяма риба като облак
минава важно през лагуната от сол.
Солта е сухата субстанция,
полепнала по пясъка
от зли русалкини сълзи.
Рапаните се чупят,
раците остават пак без дом.
В една зелена локвичка
умива слънцето очи.
Сълзят от песъчинките на времето...
Wink



veselin
veselin преди 20 години
Уаааа! Това последното е невероятно! Много обичам морска поезия!

Солено
 

Като оса ме жили
слънцето.
Изгаря стъпките ми
керемидени.
Прецеждам пясъка
през пръсти...
В ръцете ми остават
само миди...
 

Солта размива се
във устните,
при допир ме целуваш
кадифено...
Небето тихо шумоли
над бурните вълни 
разпенени...
veselin
veselin преди 20 години
Но, моля те, публикувай си ги по-нататък и на 1ва страница. Грехота ще е да останат само като коментари! И двата са направо, не за първа страница, ами за "избрано за деня"! ;)
Geolina
Geolina преди 20 години
Smile Благодаря ти. Не мисля, че са чак толкова велики, просто добър отговор на добре развита тема.И твоите са много хубави и те провокираха моите отговори. Ако не бяха твоите, може би нямаше да се родят и моите. А ако някой иска , може и тук да ги прочете. Даже е по - интересно така.

Солени са душите на вълните днес
и по брега разсипват се солени.
Една самотна чайка
на един самотен бряг
е като шепот
на забравено предание,
в което е предречено,
че ще изгубиш власт
над сенките
от сънища пророчески
и ще се върнеш
в люлката
на първообраза си чист.
Моли се!
С пясък челото си
посипи.
А после всичко
ще започне отначало...
В душата ти-
зародишът на бъдещите дни...
В небето -стих-
нирваната на моите очи...




veselin
veselin преди 20 години
Маслинени тоналности
 

Пастелени са
сламените навеси.
Болят мастилените стави
на шезлонги.
Потъвам в отпечатъци
на пясъци.
Чертая с пръсти сенките
на клони.
Нацапан съм до лакти
във импресии.
Притискам дланите си -
листи палмови.
Разливам се в неясни
очертания.
И рея се в маслинени
тоналности...

:)
Голям маратон си спретнахме с морски и пясъчни нюанси :)

Geolina
Geolina преди 20 години
Smile така е
и е нормално, идва лято... а какво е лятото без море и слънце?!

маслинка се отронва
във мартинито
на слънчевия залез призори.
От среща с утрото се връща
нощ красива
и капят спомени
от влюбените и очи.
Косата ми е с цвят на водорасли,
целувани от сепии насън,
разсипва се
по рамото на хоризонта
и вятърът
масло от нежност втрива
в гърба на прилива,
преди да изгори...

aragorn
aragorn преди 20 години

 
                    Морето спи.

                    Под будното око на бялата луна

                    светът въздиша морен...

                    Тишина...


                    Във нежната прегръдка на Нощта -

                    две сенки - Той и Тя.

                    Две тела в едно се сливат,

                    две съдби - в една...


                    Ала лятото отлита.

                    И остава Тя.Сама...

                    Той е толкова далече-

                    пази някъде в нощта.


                    В миг отронва се сълза-

                    по-солена от морето,

                    по-горчива от пръстта...

                    Тя ще чака.Той ще дойде!

                    Заедно ще бъдат до смъртта ...

veselin
veselin преди 20 години
Заведи ме...
 

Заведи ме някъде,
където
ще се свива бялото
до сиво.
 

Заведи ме някъде,
където
портокалови лъчи
ще ме обливат.
 

Заведи ме някъде,
където
демоничените криле
не са зловещи.
 

Заведи ме
на прежурящ залив –
най – безлюдния
и най - горещия.
 

Заведи ме...

;) Пясъчните рисунки продължават :) Аз мога да се включа максимум с още едно, две неща, и после ще трябва да се предам :)

Geolina
Geolina преди 20 години
SmileWink

Да те заведа?!
Ти вече си там.
Там, където
морето целува небето
с най-нежната целувка
и то му подарява дъга.

Да те заведа?!
Огледай се-
не виждаш ли
ръцете на вятъра,
които рисуват
по кожата ти
с портокалови лъчи.

Да те заведа?!...
Най-безлюдният
и най-горещ залив
се смее
под босите ни стъпки
и тече пясъка
от счупения му часовник.

Заведен си...
Времето спря.
Остани!...

veselin
veselin преди 20 години
Кралица на Лятото
 

Ухаят устните ти
на папая.
Парфюм от грейпфрут,
ананасови коси.
Иззад
тръстикови къдрици
ме изгарят
бамбуковите ти
очи.
veselin
veselin преди 20 години
Ти сериозно ли пишеш на прима-виста от самото начало? Моите стихове не са спонтанни, но се старая да ги вмъкна в ритъма на пясъчните рисунки, които се получават ;)
Geolina
Geolina преди 20 години
Прима виста?! Да, защо се учудваш? Това е като писане по зададена тема. Smile
Не мисля, че е кой знае какво умение, но аз мога да пиша за всичко, стига да ми харесва и да е достатъчно вдъхновяващо. А твоите стихове са интересни... 

И като недозрял
откъснат портокал
търкулва се към залез
слънцето.
В тръстиковите ми коси
ухаят белите му цветни пъпки.
Невинност, бяла тишина,
а после...френетични тръпки.
Морето помни, то е стар другар
на босите ми мисли непризнати.
Заравям в пясъка кори от гниещ плод,
за да опазя от прокоба нежността ти.
Ухание на залез ме гнети.
За да се сбъдна, ще разкъсам тишината.
Островитянка е душата ми. Мълчи.
Ще бъде късно, но ще се роди
в мираж тъгата.
А после приливът очите ми ще заслепи.
veselin
veselin преди 20 години
Долината на портокалите
 

Да си направим среща
в долината на портокалите.
Аз ще съм с хавайска шапка,
а ти бъди облечена в бананово.
Ще се намокрим под водопадите.
Ще разрошвам косата ти,
а вместо в´ вода, ще се къпем
във пръски от грейпфрути.
Навън ще валят крокодилски сълзи,
а тревите във змийски отенъци
ще стърчат.
Да си направим среща
в долината на портокалите.
Но, моля те, не забравяй
да вземеш със себе си
двa палмови листа
в случай, че наистина завали ...
veselin
veselin преди 20 години
какво значи "френетичен" ?
Нямам тълковен речник наоколо :(
Geolina
Geolina преди 20 години
Френетичен ?! - Синоними -възторжен, ликуващ, вдъхновен,ентусиазиран, възхитен, въодушевен,жарък, екзалтиран...
И още -безумен, обезумял, луд, неистов
Мисля, че повече се използва във вторите смисли Smile

Geolina
Geolina преди 20 години
Облечена във бананово?!
О, не , това не ми отива.
Предпочитам
яркочервения цвят на прясна кръв,
с черни рози,
дишащи върху десен от коприна
и бели момини сълзи -
нещо като капан и стръв.
Крокодилските сълзи
змийските езици на пясъците
ще оближат
и ще се пръснат
на хиляди прашинки -
водопад от светлина.
В тази пясъчна феерия
окъпан като новородено
отново ще преоткриеш
началото на всички важни неща.

By veselin , 15 April 2006
    In the event of my demise

    In the event of my Demise
    when my heart can beat no more
    I Hope I Die For A Principle
    or A Belief that I had Lived 4
    I will die Before My Time
    Because I feel the shadow's Depth
    so much I wanted 2 accomplish
    before I reached my Death
    I have come 2 grips with the possibility
    and wiped the last tear from My eyes
    I Loved All who were Positive
    In the event of my Demise

    The rose, that grew from concrete

      Did you hear about the rose that grew
      from a crack in the concrete?
      Proving nature's law is wrong it
      learned to walk with out having feet.
      Funny it seems, but by keeping it's dreams,
      it learned to breathe fresh air.
      Long live the rose that grew from concrete
      when no one else ever cared.



    Това са два от любимите ми негови стихове. Повече може да намерите тук
Legacy hit count
3171
Legacy blog alias
5981
Legacy friendly alias
Tupac-Shakur---Poetry
Музика
Поезия
Любими автори

Comments1

skyman
skyman преди 19 години
Туй автор ли е изобщо? Той ли ги е писал? Много съм скептичен към рапърите, а тези два текста не опровергават мислите ми.
By veselin , 15 April 2006
Ето с това искам да ви поздравя в тази хубава сутрин! :)
Много е хубаво!
http://www.fundz.ru/obschee/risunki-peskom-2.html
Мисля, че е подходящо и за тема на стихове и действа вдъхновяващо.
Legacy hit count
187
Legacy blog alias
5973
Legacy friendly alias
Just-imagine
Музика
Поезия

Comments

By acecoke , 16 February 2006

За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара.
Но аз със всеки съм готов да споря,
дали това е най-важно на света.

Живея аз на втория етаж,
в апартаментче тука до липите.
Прозорецът е моята врата.
И аз мириша тях и ги разпитвам.

Дали след време тука до липите,
в прозореца ще има светлина?
Дали тогава пак ще слушам Бийтълс
и БeГeЛог отново ще чета?

Дали тогава мама пак ще идва рано
с измит пепЕлник, с чашата с кафе?
И вместо да попита тя за даскало,
ще се усмихне: "Хехе, блогва ли добре?"

И пак ли ще звучи невероятно,
за някой, ако някой пак твърди,
че имам най-голямото богатство -
един хампютър и блога до зори...

От Тангра & Тони (Т&Т)

Legacy hit count
631
Legacy blog alias
4659
Legacy friendly alias
Богатство-7C7FE28F42374876978C7393E208734E
Любовна лирика
Музика
Поезия
Любими автори

Comments5

veselin
veselin преди 20 години и 2 месеца
Тъкмо лягам, Ейс :) Благодаря ти за хубавия поздрав за лека нощ! Добре си направил римейка. Остава само да го изпееш и да се запишеш ;)
acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца
Хехе, добри фитилчета припалваш :)
shtepselinka
shtepselinka преди 20 години и 2 месеца
Супееер!
The Maker
The Maker преди 20 години и 2 месеца

Заглавие: Тони си е Тони!

Убави рими ги рони!

ДА ВЪРНЕМ ЗАГЛАВИЯТА НА КОМЕНТАРИТЕ!

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца
Много е готинооо!!! Браво! :)))
By shtepselinka , 12 February 2006
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас-
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно, може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта....
Недялко Йорданов 1967
Legacy hit count
1733
Legacy blog alias
4575
Legacy friendly alias
Някога--някога
Любовна лирика
Музика

Comments5

veselin
veselin преди 20 години и 2 месеца
А това ми е много любим стих, Щепси! :) Мерси, че го сподели!
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Щепси, ти май имаш много силно излъчване във вид на биотокове!!! Цял ден си мислех, че точно това стихотворение искам да постна тук.

Сега се чудя дали в мислите си не съм уловила твоята вълна или решението си е било лично мое...

Обожавам това стихотворение, както и цялостното творчество на Недялко Йорданов, чиято любовна лирика е най-прекрасното, нежно и вълнуващо нещо в рими, написано за любовта.

Сигурно всички знаят, но аз да си кажа... Това стихотворение е познато и в музикален вариант. Особено ми харесва в изпълнение на Георги Минчев. Когато стана по-свободна, ще кача песничката на някой сървър, за да я чуете :))

 

shtepselinka
shtepselinka преди 20 години и 2 месеца

Еми Поли начи тогаз мисля, че хич няма да е зле да се заемем със споделянето на любимите ни негови произведения Smile

За песничката знам,че музиката е на Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян и Борис Карадимчев.

А за вълните и биотоковете - Тони пръв се сети за това стихво, просто не сещахме за целия текст и главно затова го постнах Smile , но ето причина да продължим ... Wink

acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца
Леле, Щепска, мерси много. Толкова ми липсваше туй стихче (не че съм го чувал цялото де Embarassed) Много е готино!
Tanichka
Tanichka преди 20 години и 2 месеца
Много хубаво.... Сега като го чета, музиката ми звучи в ушите... Кой пееше песента, помните ли, че аз нещо съм поизключила?