За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара.
Но аз със всеки съм готов да споря,
дали това е най-важно на света.

Живея аз на втория етаж,
в апартаментче тука до липите.
Прозорецът е моята врата.
И аз мириша тях и ги разпитвам.

Дали след време тука до липите,
в прозореца ще има светлина?
Дали тогава пак ще слушам Бийтълс
и БeГeЛог отново ще чета?

Дали тогава мама пак ще идва рано
с измит пепЕлник, с чашата с кафе?
И вместо да попита тя за даскало,
ще се усмихне: "Хехе, блогва ли добре?"

И пак ли ще звучи невероятно,
за някой, ако някой пак твърди,
че имам най-голямото богатство -
един хампютър и блога до зори...

От Тангра & Тони (Т&Т)