* * *<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Някой подари акордеон
на вятъра.
И се заслуша в мокрите листаци.
Валеше дъжд.
Пред малкия театър
се разминаваха стотици минувачи.
Изкусен пианист със дълги пръсти
потропваше дъжда по тротоара.
Една жена пред църквата се кръстеше
и се стопяваше в следобеда си
като врана.
Сред уличките тесни,
обгърнати от изтънели сгради,
градът ухаеше на есен.
Разливаше се в багри
по площадите...
Comments