На всички жени, които ме обичат.




Бъди жена! - ще кажа нежно аз.

Защо със друго пак да те сравнявам.

На твоя поглед и на твоя глас

не се научих как да устоявам.


Преследвана и търсена бъди.

Мишена за очите на мъжете.

Да бъдеш друга просто не върви -

така са те създали боговете.


Пали пожар във мъжките сърца

с тайнството, което притежаваш.

Накратко казано - бъди жена,

загадки продължавай да създаваш.


Загадка даже ти си остани,

така ще бъдеш по-недостижима.

Дори животът да се измени -

теб просто трябва, трябва да те има!

Звезди. Море. Вълни. Разходка. Вятър.

Целувка. Смях. Целувка. Свобода.

Мечти. Пейзаж. Часовник. Чайка. Пясък.

Прегръдка. Вяра. Грях. Сълзи. Жена.


Игра. Любов. Очи. Пожари. Шепот.

Страх. Целувка. Страх. Море. Дъга.

Раздяла. Болка. Рамка. Миг. Пътека.

Усещане. Молитва. Бяг. Жена.


Тревога. Крясък. Чайка. Случка. Вечер.

Тъга. Сърце. Поема. Самота.

Изкачване. Хотел. Надежда. Среща.

Любов. Целувка. Щастие. Жена.

На сина ми

Пронизвай ме със детските зеници

по-бистри от небесния простор,

искрящи зад решетките-къдрици

и нежнозвучни като птичи хор.


Не би ги спряла никаква преграда

да бъдат извор на истинността.

Очичките ти парят без пощада

във вече съгрешилата душа.


Но ти, дете, не ме вини, защото

във детството си също нямах грях.

С годините натрупах във живота

по малко: злоба, алчност, грубост, страх.


Сега, повярвал в твоята магия,

съветвам те – подобно не греши!

Пази си детските мечти-светини

и остани с пронизващи очи!


Че най-голямо чудо на земята

е туй: да бъдеш винаги дете -

с очите си да раждаш свободата,

която не стои на колене.

Как ухаеш на… истина!

Ще те вдишвам с наслада,

ще настръхвам от допира с теб,

ще те търся във мислите;

щом далеч си - ще страдам -

като всеки обичащ човек!


Как ухаеш на истина!

В мен убиваш лъжите

и след - миг ще ухая на теб.

Аромата ще плиснем

на света във очите -

да ухае и в идния век.


Любовта ще ни води,

ще се вдишваме двама,

ще живеем във нашия рай.

Прегърни ме - до болка,

прегърни ме - до рана,

прегърни - без да мислиш за край!

В очите ти виждам - разпалва се жар,

струи топлината към мен.

За тебе ще стана танцьор-нестинар

в незнайния утрешен ден.


И в огъня смело ще вляза, дори

на факла превърнал се сам,

че аз го разпалвах във твойте очи

и моето място е там.


Но не със икона ще бъда в ръце,

когато нагазвам в жарта.

За мен са икона твойто лице

и твоята чиста душа.

Тази вечер конякът върви,

а кръчмарят чертичките драска.

Все едно е дали ще свали

от пиячите грозните маски.


И по масите - дъх на печал

като тежка мъгла се разстила.

Всяка чаша е вид огледало,

малък спомен на дъното скрила.


Пепелниците, пълни с пожар

на душите - във изповед грешни.

Как боли всеки фас догорял,

който може в сълза да проблесне.


Ти, кръчмарю, наливай коняк,

удави всяка мъка в заблуда,

изпразни всички чаши от мрак,

напълни ги догоре със лудост.

Ще те целуна както никой досега.

Ще те притисна с двете си ръце,

за да усетиш пулса на страстта

и нежноста на мъжкото сърце.


Ще те погаля както никой друг.

Ще ти прошепна тези две слова -

„Обичам те!”, но отговора глух

аз няма да дочакам вечерта…


Ще си отида в мъжкият си свят.

Ще поридая, сграбчил самотата,

а споменът ще храни моят глад

за досега - до същността на красотата…


А времето - лечител на мъже -

пак монотонно ще тече към нещо…

Течението ще ме отведе

във храма до изгарящите свещи.


И, Господи, прости ми дързостта:

сърцето ми не иска днес да спира

То е подвластно на една звезда -

Коя звезда като свещта умира?


Коя звезда превръща се във миг?

Коя звезда се крие от очите?

Мълчанието стряска като вик,

за да блестят в очите ни звездите!


Аз споря с Бога, ти сега мълчиш

и безучастна с мен се съгласяваш.

А огъня и двама ни гори,

след който пепелта ни ще остане…


Ще ни разпръсне вятъра навред,

прахът ни ще посее любовта…

И може би ще се роди поет

да продължи стиха и песента…

Едно дете на улицата спря ме
и каза ми с усмивка: ”Добър ден,
познах те, чичо, сниман си до мама.”
Стоеше той, синът ти, срещу мен.
Очите му ме гледаха познато.
То, милото, не знаеше това.
С ръчичката си хвана ми ръката
и рече умолително: ”Ела,
тя, мама, много ще се радва.
Ще видиш татко ми”- ми каза то,
а аз не можех още да повярвам
и цял бях побелял като платно.
Приведох се, целунах му челцето
и казах му, че много съм зает.
Една сълза се стече по лицето
във младостта си нямах аз късмет.
А то не виждаше, че съм заплакал,
държеше здраво моята ръка.
Преди години - някога във парка -
аз твоята ръка държах така.
Едно дете накара ме да страдам,
тъй, както някога накара ме и ти.
Но то е малко и не осъзнава,
че стара болка в мен се прероди.
Сега не можеш ти да му разкажеш
и аз не мога истината да река,
невинното сърце ще се премаже
узнае ли, че аз съм му баща.
Ще минат месеци, ще изтекат години,
не знам във щастие дали ще порасте,
о, мое мило, мъничко, прости ми,
че те лиших от синьото небе.

Ела със бяла рокля на смъртта ми.

Гримирана и весела ела.

На мойта смърт ще липсват бели дами,

а много ще са черните петна.


Вместо цветя - сложи ми стиховете,

вместо сълзи - изпей ми песента.

Недей да пееш всичките куплети,

че няма да те чувам след смъртта.


Гримът ще бъде маска на лицето.

Теб няма да те крие чер воал.

Дали ще пари мъка във сърцето -

аз мъката не съм я опознал.


Вместо целувки ти ми се усмихвай

и ако другите не те търпят,

запей отново, силно, не притихвай,

накарай ги във ужас да стоят!


Ще станеш просто прицел на презрение,

не се плаши - така е по-добре,

а другите ще бъдат вдъхновение

на следващия, който ще умре.

Града не ме посрещна с дъжд,

не ме посрещна и със слънце,

но сякаш нещо изведнъж

покълна в мене като зрънце

захвърлено от лош сеяч

попаднало на блага почва.

То-утрото ми е палач

убийствата си, с мен започва.

Разглеждам хорски самоти

загърнати във топли шуби

и в мен започва да боли

от змийските очи на луди...

Стискам здраво три неща:

куфар, портмоне и нерви,

че в клетката на глупостта

ме дебнат хищници мизерни.

Те чакат звездният си миг

илюзията да разбият

и със двуострият език

открита жертва да увият.

Но погледа ми е камшик

държа дистанция голяма.

Нали на Бог съм ученик,

а по-добър учител няма...