Поклон!

Сигурно много съм изостанал от времето си, щом едва снощи седнах да гледам най-нашумелия български филм от последно време "Дзифт". Но какво да се прави - недоверието към родното кино някак си е заложено в мен. С филма на Явор Гърдев обаче нещата се оказаха по-различни. Знаех, че филмът е направил фурор на последния Московски филмов фестивал (а и не само там), затова се опитах да погледна на продукцията с очите на преживелия кошмарите на соца руснак. Но дори и така лайната, показани в кадър се оказаха твърде, твърде много. Което си беше радостна новина, защото филмът определено ми хареса. Здрав, български гранитогр..., пардон, "черен" филм. Е, на места попресолен заради идеята, но пък кой е казал, че и лайната не са солени? Хубаво е, че се случи този филм в края на прехода (дали, обаче, това е краят?). Щото много лайна се изядоха не само в очакване на светлото бъдеще. Те продължават и до ден днешен. И едва ли една скапана лайнарка може вече да побере всичката тая нечистотия, която ни е заляла до шия.

Най-хубавото във филма обаче бе прозрението, че и в лайната човек може да намери хумор. Всъщност червената нишка на тази оптимистистична нотка ми помогна по-добре да се вгледам в детайлите. И тъкмо там бе стаена и насладата. В суматохата от богомолски секс, насилие и впечатляващ наратив а ла Швейк успях да зърна няколко до болка познати неща в съвършено друг и нов ракурс. За моя изненада в една от сцените току от небитието се мярна и познатият образ на едно медийно явление от последните години - Явор Дачков. Амплоато му тук бе обаче нетипично (а може би не и за самия него). Така или иначе, предлагам на филмовата аудитория да даде отговор на моето запитване:

Какъв е във филма "Дзифт" Явор Дачков?

Възможни отговори:

- пияница

- затворник

- надзирател

- музикант

- бияч

- теляк в женската баня

Наред с вашите отговори ми се иска да чуя и някоя дума за филма.

Наскоро направих признание в блога на Boromir, че съм много критична, когато става въпрос за кино.
Един филм отнема около 2 часа от безценното ми време. Адски побеснявам, когато установя, че не си е струвало.

За да харесам един филм (т.е. да заложа  авторитета си да го препоръчам на други зрители), трябва поне едно от тези неща да ми е направило неотразимо впечатлениe:
а) сценарият. думичките. диалозите. преди някой да ми покаже нещо - да има какво да ми каже. за предпочитане - и ако може, моля, по оригинален начин
б) режисьор
в) поне един от актьорите
г) визията, кинематографичността (купешки думи, които се опитват да обяснят магията на киното като визуално изкуство)
д) и пак - сценарият. Каквото и да си говорим, и колкото и да си падам по красиви актьори или красиви пейзажи - ако филмът няма идея - времето ми е безсмислено пропиляно

С казаното дотук искам да ви  убедя да гледате един много добър филм, посветен на един уникален талант.
Този филм има всичко - един от любимите ми режисьори - Милош Форман;  огромен комедиен талант като Джим Кери в главната роля; свестен сценарий...Най-важното - чрез този филм открих за себе си един комик, за съществуването на когото не съм подозирала. И това не е Джим Кери.

Вероятно, ако четете BgLog през последната година, знаете поне две неща за мен - че живея в САЩ и че предпочитам хората, които могат да разсмиват, пред тези, които могат само да разплакват.

Каква е връзката с този загадъчен филм, дето се опитвам да ви препоръчам, ще запитате.
Ами откак живея тук, един от начините ми да се адаптирам е като гледам откъси от "забавно-музикални предавания" на американските телевизии - от 60-те до днес.
Аз съм от поколението, на което българските власти обясняваха, че Кока-Колата е алкохолна напитка, а Бийтълс са откачени хулигани.

Не пия Кола и слушам Бийтълс.

И си мисля - заради проклетата Желязна Завеса колко ли интересни и оригинални творци не познавам? Колко ли световнозначими премиери съм пропуснала?
Нямам нищо против Ала Пугачова. Само дето ми се иска преди 25 години да можех да съм имала възможност да сравнявам. И да избирам.
Дотук със свирепата носталгия.
Да не се отклоняваме.
Докато има Youtube, много от пропуснатото може да бъде наваксано...

Та да започна най-сетне с филма - "Man on the Moon". Ако заглавието ви звучи някак познато, то вероятно е заради песента на R.E.M.

(Ако искате да гледате филма,без да знаете нищо за основните моменти от сюжета, не четете по-нататък.)

Филмът е разказ за живота на Анди Кауфман - американски...опитах се да намеря една дума, с която да го представя, и не знам как. Не само актьор, нито само комик - Анди Кауфман не е традицонният смешник, който застава пред аудиторията си и разказва вицове, надявайки се да изкопчи смях на всяка цена.
Той застава пред аудиторията си и заставя всички да се съобразяват с неговите идеи, с неговото чувство за хумор, с неговото виждане за смешно, значимо или интересно.

Никой преди не е правил това, което прави той.
За това се иска огромен кураж - да стоиш на сцената, докато всички те освиркват; да ги манипулираш да те харесат;  и след това отново да ги накараш да те намразят.
По-скоро ми прилича на човекоукротител, на ексцентричен експериментатор с човешката природа.
Признавам, че до средата на филма изобщо не разбирах какво става. В един момент схващаш чувството му за хумор и тогава наистина става много смешно...и много смислено.

Един от любимите ми негови скечове е "Великият Гетсби".
След като става много популярен с ролята на емигранта Латка (сериалът "Такси"), публиката в клубовете го кара всеки път да говори с акцент в познатия на всички стил:

На него обаче му писва много бързо: той не е само смешният акцент или само една роля. Той не може да бъде вкаран в рамките на популярността - защото той е много по-голям от всякакви рамки.
И когато един ден публиката му за пореден път прекъсва опита му да представи нов скеч, той пък за пореден път изиграва номер на публиката си: започва да им чете "Великият Гетсби" на Фицджералд. На сцената. Цялата книга. Докато публиката му го замеря, докато всички зрители напускат един по един - той прави "всичко, което си поиска" - доказва им, че те са там заради него, и че без Aртиста, без Tвореца не може да съществува Изкуството. И когато накрая пуска плочата - е, наистина е смешно :)... Велик манипулатор!

Той манипулира публиката си винаги и при всеки удобен случай.

В началото на кариерата си като комик в нощните клубове играе ролята на наивен емигрант. Докато зрителите му го гледат с превъзходство заради акцента му и едва-едва благоволяват да му ръкопляскат, той се преобразява в Елвис и прави такава съвършена имитация на Краля, че вдига всички на крака. След което казва своето "Thank you very much!" със същия смешен акцент - предизвиквайки вече искрения смях  на публиката.

C грим и перука  играе ролята на Тони Клифтън - грубото, заядливо алтер его на Анди - до един момент, в който никой не знае дали Тони е Анди или  не.

Измисля си "език", на който говори (което още веднъж доказва, че смешното няма нужда от превод. Забележете в този клип как принуждава жената от публиката да му партнирa).

Погазва всички  светини за средния американец: равноправието на жените (урежда си гротескни мачове по борба с жени - и дълго е мразен от цялата женска аудитория);   предизвиква Джери Лоулър - един от шампионите по кеч - на двубой, при което Лоулър едва не му счупва врата...след което го предизвиква отново  в шоуто на Дейвид Летерман. След години кечистът намеква, че са много добри приятели и са разиграли цялата история (но всъщност когато става въпрос за Анди, никой не може да бъде 100 % сигурен - и в това е част от успеха му като артист).

В този скеч играе едновременно "лошия" Анди (който пред публиката пропагандира здравословен начин на живот, а на практика се тъпче с хамбургери); и  "добрия" Анди от началото на кариерата си. Да не му повярвате - "добрият" накрая се оказва същият като "лошия":

Толкова често манипулира публиката си, че дори смъртта му дълго време е била оспорвана - умира от рак на 35 години, в разцвета на кариерата си, и отначало никой не е повярвал на съобщението за смъртта му.

И до днес има хора, които са убедени, че е инсценирал смъртта си в типичен за него стил. И че ще се появи отнякъде само за да каже: "А, и този път се хванахте!"

За човек, който гледа тези клипове отстрани, остава усещането, че Анди Кауфман непрекъснато тества зрителите си - какво и колко от чувството му за хумор могат да понесат. Каква част от предразсъдъците си са готови да пожертват. До каква степен са готови да му повярват.

А вие?

Вярвате ли, че всичко е възможно?

А ако се чудите на заглавието на този постинг - една от големите страсти в живота ми е киното :)).

Наскоро направих признание в блога на Boromir, че съм много критична, когато става въпрос за кино.
Един филм отнема около 2 часа от безценното ми време. Адски побеснявам, когато установя, че не си е струвало.

За да харесам един филм (т.е. да заложа  авторитета си да го препоръчам на други зрители), трябва поне едно от тези неща да ми е направило неотразимо впечатлениe:
а) сценарият. думичките. диалозите. преди някой да ми покаже нещо - да има какво да ми каже. за предпочитане - и ако може, моля, по оригинален начин
б) режисьор
в) поне един от актьорите
г) визията, кинематографичността (купешки думи, които се опитват да обяснят магията на киното като визуално изкуство)
д) и пак - сценарият. Каквото и да си говорим, и колкото и да си падам по красиви актьори или красиви пейзажи - ако филмът няма идея - времето ми е безсмислено пропиляно

С казаното дотук искам да ви  убедя да гледате един много добър филм, посветен на един уникален талант.
Този филм има всичко - един от любимите ми режисьори - Милош Форман;  огромен комедиен талант като Джим Кери в главната роля; свестен сценарий...Най-важното - чрез този филм открих за себе си един комик, за съществуването на когото не съм подозирала. И това не е Джим Кери.

Вероятно, ако четете BgLog през последната година, знаете поне две неща за мен - че живея в САЩ и че предпочитам хората, които могат да разсмиват, пред тези, които могат само да разплакват.

Каква е връзката с този загадъчен филм, дето се опитвам да ви препоръчам, ще запитате.
Ами откак живея тук, един от начините ми да се адаптирам е като гледам откъси от "забавно-музикални предавания" на американските телевизии - от 60-те до днес.
Аз съм от поколението, на което българските власти обясняваха, че Кока-Колата е алкохолна напитка, а Бийтълс са откачени хулигани.

Не пия Кола и слушам Бийтълс.

И си мисля - заради проклетата Желязна Завеса колко ли интересни и оригинални творци не познавам? Колко ли световнозначими премиери съм пропуснала?
Нямам нищо против Ала Пугачова. Само дето ми се иска преди 25 години да можех да съм имала възможност да сравнявам. И да избирам.
Дотук със свирепата носталгия.
Да не се отклоняваме.
Докато има Youtube, много от пропуснатото може да бъде наваксано...

Та да започна най-сетне с филма - "Man on the Moon". Ако заглавието ви звучи някак познато, то вероятно е заради песента на R.E.M.

(Ако искате да гледате филма,без да знаете нищо за основните моменти от сюжета, не четете по-нататък.)

Филмът е разказ за живота на Анди Кауфман - американски...опитах се да намеря една дума, с която да го представя, и не знам как. Не само актьор, нито само комик - Анди Кауфман не е традицонният смешник, който застава пред аудиторията си и разказва вицове, надявайки се да изкопчи смях на всяка цена.
Той застава пред аудиторията си и заставя всички да се съобразяват с неговите идеи, с неговото чувство за хумор, с неговото виждане за смешно, значимо или интересно.

Никой преди не е правил това, което прави той.
За това се иска огромен кураж - да стоиш на сцената, докато всички те освиркват; да ги манипулираш да те харесат;  и след това отново да ги накараш да те намразят.
По-скоро ми прилича на човекоукротител, на ексцентричен експериментатор с човешката природа.
Признавам, че до средата на филма изобщо не разбирах какво става. В един момент схващаш чувството му за хумор и тогава наистина става много смешно...и много смислено.

Един от любимите ми негови скечове е "Великият Гетсби".
След като става много популярен с ролята на емигранта Латка (сериалът "Такси"), публиката в клубовете го кара всеки път да говори с акцент в познатия на всички стил:

На него обаче му писва много бързо: той не е само смешният акцент или само една роля. Той не може да бъде вкаран в рамките на популярността - защото той е много по-голям от всякакви рамки.
И когато един ден публиката му за пореден път прекъсва опита му да представи нов скеч, той пък за пореден път изиграва номер на публиката си: започва да им чете "Великият Гетсби" на Фицджералд. На сцената. Цялата книга. Докато публиката му го замеря, докато всички зрители напускат един по един - той прави "всичко, което си поиска" - доказва им, че те са там заради него, и че без Aртиста, без Tвореца не може да съществува Изкуството. И когато накрая пуска плочата - е, наистина е смешно :)... Велик манипулатор!

Той манипулира публиката си винаги и при всеки удобен случай.

В началото на кариерата си като комик в нощните клубове играе ролята на наивен емигрант. Докато зрителите му го гледат с превъзходство заради акцента му и едва-едва благоволяват да му ръкопляскат, той се преобразява в Елвис и прави такава съвършена имитация на Краля, че вдига всички на крака. След което казва своето "Thank you very much!" със същия смешен акцент - предизвиквайки вече искрения смях  на публиката.

C грим и перука  играе ролята на Тони Клифтън - грубото, заядливо алтер его на Анди - до един момент, в който никой не знае дали Тони е Анди или  не.

Измисля си "език", на който говори (което още веднъж доказва, че смешното няма нужда от превод. Забележете в този клип как принуждава жената от публиката да му партнирa).

Погазва всички  светини за средния американец: равноправието на жените (урежда си гротескни мачове по борба с жени - и дълго е мразен от цялата женска аудитория);   предизвиква Джери Лоулър - един от шампионите по кеч - на двубой, при което Лоулър едва не му счупва врата...след което го предизвиква отново  в шоуто на Дейвид Летерман. След години кечистът намеква, че са много добри приятели и са разиграли цялата история (но всъщност когато става въпрос за Анди, никой не може да бъде 100 % сигурен - и в това е част от успеха му като артист).

В този скеч играе едновременно "лошия" Анди (който пред публиката пропагандира здравословен начин на живот, а на практика се тъпче с хамбургери); и  "добрия" Анди от началото на кариерата си. Да не му повярвате - "добрият" накрая се оказва същият като "лошия":

Толкова често манипулира публиката си, че дори смъртта му дълго време е била оспорвана - умира от рак на 35 години, в разцвета на кариерата си, и отначало никой не е повярвал на съобщението за смъртта му.

И до днес има хора, които са убедени, че е инсценирал смъртта си в типичен за него стил. И че ще се появи отнякъде само за да каже: "А, и този път се хванахте!"

За човек, който гледа тези клипове отстрани, остава усещането, че Анди Кауфман непрекъснато тества зрителите си - какво и колко от чувството му за хумор могат да понесат. Каква част от предразсъдъците си са готови да пожертват. До каква степен са готови да му повярват.

А вие?

Вярвате ли, че всичко е възможно?

А ако се чудите на заглавието на този постинг - една от големите страсти в живота ми е киното :)).

Време е приключението най-сетне да започне...
Надявам се...

Търсят се филмови фантазьори!

Изкуството ми ще ви отнесе!
I'll blow you away with my art!

 

Име на студиото:Красив кошмар, Красив сън, Прекрасен кошмар, Прекрасен сън, Фантазьори, ПСИХО*, Пловдив Пикчърс*, Блян, Сънища, Карабела**, Мечти, …

(…)

Проекти

Фоторазкази - втори епизод на “Любима” - Джугания вече я няма
Филм #1 - раб. заглавие - “Спри!” - музикален видеоклип, филмова версия на стих и лиричен разказ
Филм #2 - раб. заглавия - “Стока”, “HR”, “Работа”, “Програмисти”, “Информатици”, “ФМИ” … - комедия
Филм #3 - раб. заглавия - “Програмисти”, “Информатици”, “ФМИ”, “Студенти” - комедия
Филм #4 - раб. заглавие - “Кошмар” - комедия, пародия
Филм #5 - раб. заглавие - “Свободен” - комедия, пародия - за сблъсъка между “свободната култура” (Линукс, програми с отворен код и т.н.) и “затворената култура” (Windows и т.н.)
Филм #6 - раб. заглавие - “Българска нинджа” - комедия, пародия, екшън
Филм #7 - раб. заглавие - “Куейк”, “Геймъри” - драма; невъзможната любов между двама геймъри
Филми #8 - Реклами, скечове, озвучавания - няма конкретни идеи
Филми #9 - Музикални видеоклипове на Manowar и др.
Филм #10 - раб. заглавие - “Жонгльори” - комедия/драма
Филм #11 - раб. заглавие - “Късмет” - много кратка екшън драма (може да минута); вероятно смесени медии - анимация
Филм #12 - Комбинация на някои от горните сюжети

Повече

Вълшебник!

От петък съм дипломиран вълшебник, или по научному - маг... :-D
Но останах объркан от факта, че вместо вълшебна пръчка, ми връчиха някаква жълта... или бежoва книжка... :-|

За трети път се сблъсках с невъзможни срокове за завършване на дипломна работа, но пак успях с работа до последно, и сега отново е малко по-спокойно.

Иронично е, че синтезаторът на реч "Глас 2", който защитих, е надстройка на Глас, който създадох преди 4 години за много кратко време. И на практика разработка от първи курс стана магистърската дипломна работа, и то впечатляваща. :P  Весело е, и не чак толкова... :)

Та, когато довърша програмирането на нововъведенията, ще се появи подобрен синтезатор на българска реч с интонация, ударения и редукции, променлив тембър и дори малко певчески способности.

Зафантазирах и за Глас 3, или както завъртяно го нарекох в дипломната работа -  Адаптивен квазиартикулационен синтезатор и анализатор, с обратна връзка. :) С други думи, ще се учи като бебе - ще слуша реална реч и собствения си говор, и ще се опитва да самонастройва говорния си апарат така че да звучи като чутото... :)

Но искам и да отдам внимание и на фантазиите си за Моделиране на въображението и Компютърното творчество. Само ги пренебрегвам, а вярвам, че имам потенциал да поразнищя нещата.

Творчеството е механично и напълно обяснимо, както и разумът. Вярвайте ми!... :) Въпрос на време...

- А свободната воля, душата -  в творчеството има вълшебство, духовно е, божествено е. И т.н.!!! Защо няма добри резултати в тази област, като е толкова лесно?! Толкова големи глави работят?!

Как защо? Авторите на тези системи обикновено са логици и математици... Може би не знаят и не могат да усещат творческите процеси... И всъщност не са чак толкова много... Но какво се обяснявам...

- Но са доц.д-р-проф-акад-н.с. и т.н., а ти какъв си?... Самонадеян бърборко!

Бърборко Маг... Правя вълшебства! Ще си говорим пак, като най-сетне имам време да поработя спокойно по тия теми.... :)

Филмови мечти

Правят ми се филми... От сто години. Но за жалост все още се налагаше основно да се "самозадоволявам" и сам да си правя фоторазказите и "филмите". Е, вече започвам да се отпушвам. С Мимето задоволихме заедно фантазиите си... :))

Намирам си и запалвам бъдещи "филмови дружки" и се надявам, че след първите суперпродукции, ентусиазмът ни ще започне да действа като вирус...

Мечтая си да създадем цялостно "игрално студио", под чиято шапка да си играем. Да привлечем хора, които се занимават със сценография, грим, осветление, транспорт (хора с коли :)) ), музиканти; дори правачи на миниатюри за специални ефекти и "каскадьори"... Всичко искам! :) От училищата по изкуства сигурно ще има желаещи... Един приятел познава варненска каскадьорска трупа... А и само 5-10 души "филмови дейци" да сме, може да направим страхотни неща. :)

Йовко Ламбрев започна своя проект "Simple Studio" за фотография, може би сте чували за него, но за съжаление само в София и май имаше един-единствен семинар досега. Преди две години той искаше да прави Creative Common пълнометражен филм, но не стана, и още търси сценарий...

Аз пък и тогава и сега искам да правя филми, сюжетна фотография и фоторазкази и за целта се опитам да създам някаква форма на "филмово студио" тук, в Пловдив.

Някои приятели казват "а откъде пари" или са скептични заради това, че не може да започнем да снимаме с качествена техника, или че нямаме достатъчно хора за актьори...Е.. Има видео с висока резолюция, но хората масово гледат и Youtube. А ако трябва, клип може да се направи и с един-двама актьори - просто сюжетът ще трябва да се измисли така, че те да са достатъчни.

Ако снимаме интересни клипове, хората ще ги оценят...

Ако пък се съберем много хора, които имат воля да се занимават с шантави неща, сигурно ще се намерят и спонсори. А и да не се намерят - и с малко собствени средства могат да се правят интересни неща. Стига да имаш въображение и желание, а от това поне имаме в изобилие...

 Ще си правим музикални видеоклипове, експерименти, късометражни филми, ситуационни комедии...

Още мисля име за студиото... "Пловдив Пикчърс", "Студио Пловдив", ПСИХО (Пловдивски снимачи и художници с отклонения, това беше предложение за име на клуб в DeviantArt: http://plovdivclub.deviantart.com),
Блян, Сън, Фантазия ... :)

Снимачната техниката за начало ще е евтина, но има известна надежда скоро да се намира прилична техника назаем понякога... Ако стигнем до участие в конкурси,  ще имаме нужда от качествен запис и обективи, но за начало според мен каквато и видеотехника да ползваме, ще става.

Има много слаби филми, заснети с висококачествена техника и професионални актьори... Гледал съм български телевизионни филми, в които актьорите играят толкова стегнато и неубедително, все едно са на приемен изпит в НАТФИЗ... В кафенето или в кръчмата случайно срещаме артистични хора, които биха могли да бъдат актьори, стига да пожелаят и да има филм, в който да играят.
Какво е актьорството... Какво е нужно в общия случай?... Трябва да можеш да се вживяваш и да изразяваш емоции - всички хора го могат в известна степен. Трябва да имаш добра дикция - ако си театрален актьор, иначе има и дублаж, а може да играеш и герой, който има лоша дикция или пък не говори много. (Арни си говори с немски акцент, но какво от това?)  Трябва да имаш тяло/лице/глас, подходящи за ролята според режисьора... Хубави изкуствени зъби. :))  О, и най-важното - да имаш връзки... :)))

Де да бяха само актьорите в слабите филми... Скучен монтаж, беден звук, приспивна музика... Слабите филми се правят от професионални кино творци с професионална техника...

- Холивуд, пази се!!! ;))