Репетиция на монолози по приказката "Мързеливата снаха"
Чудех се как да озаглавя филма. Ако само кажа, че с децата сме се упражнявали да съставяме устни разкази (а не преразкази, както грешно съм написала в заглавието) от името на един от героите, формулировката няма да е пълна, защото се пропуска фактът, че беше поставена задача избраните роли да се изиграят колкото се може по-артистично.
Напоследък в часовете по български език много често съчетаваме двете изкуства - литературата и театъра (или киното) и смятам, че драматизациите, актьорските импровизации, етюди, постановки, експерименти и т. н. върху разглежданото художествено произведение имат много голям образователно-възпитателен ефект, развиват социални умения и повишават мотивацията за учебен труд.
Напоследък в часовете по български език много често съчетаваме двете изкуства - литературата и театъра (или киното) и смятам, че драматизациите, актьорските импровизации, етюди, постановки, експерименти и т. н. върху разглежданото художествено произведение имат много голям образователно-възпитателен ефект, развиват социални умения и повишават мотивацията за учебен труд.
Русче, но това нашето си е точно трансформиращ преразказ под формата на театрален монолог! Даа, а пък аз реших, че съм сбъркала при определянето на задачата - преразказ ли е, или разказ?
Преразказът е представяне на чужд текст, пък било то на "езика" на разказа, както е в случая: говори се от първо лице; липсва преизказната форма, защото героят е свидетел на случката; допуска се и пряка реч.
Разказът е собствено произведение или казано по друг начин - съчинение.
Само че в нашите монолози се съдържа нещо много важно, според мен, и това е изразяването на личната гледна точка, пречупена през ролята и преживяванията, които е провокирало влизането в нея.
Откакто за първи път видях представленията на театър "Цвете" и ми се случи лично два пъти да участвам в тях, съм напълно убедена, че едно от най-мощните средства за възпитателно въздействие е форум-театърът. Накратко казано: това е театрално представление, в което артист може да бъде всеки желаещ и да влезе в представлението по всяко време, но влизайки в избраната от него роля, той играе себе си в дадената ситуация, силно съпреживява емоциите на останалите и изживява случващото се пълноценно, по един много истински начин.
Това си е чист творчески подход - сериозна доброволна инвестиция в бъдещите трансформиращи преразкази, за които нашите ученици все се оказват недостатъчно подготвени в 7. клас. Безпорно децата са взели най-хубавото от своя учител, но на мен лично най ми хареса деликатното водене към целите с подсказките и уточняващите въпроси на учителя. А идеята да бъдат заснети - толкова стимулираща...
Ти само дай криле на детето, то само ще литне. А и ти с него ще откриеш много неща за себе си и за другите, като полетиш.