Тъй мъничка
частица
от живота.
Полезен ти да бъдеш
мъничко, на някого…

Да не приемеш
това, което очите
да видят, за жалост, не могат,
уви, това е толкова самотно…

Светът на големите обходих,
Светът от реалността откъснат,
пътеката тъй стръмна.
И нея, огромната ми мъка.

Нарисувай ми овца
Светът без въображение е празен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
И детето преоткрий у нас
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е тъжен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
Абсурдният ни свят
ти спри
във миг.

Колко е самотно
да твърдиш,
че нищо са
на времето стрелите…

Мечтите - те печати
на живота са,
Главни букви
На тъгата ни.

Фиданките млади
да изтръгнем
от корен
И само в отвъдното
моята вяра е крепка.

Животът е труден
И избор е завинаги,
но аз ви се кълна,
че светът - това съм аз!

/Превод: Симеон Влахов – Мони/

Днес се случи нещо велико! Гражданите се вдигнаха на протест срещу таксиметровите шофьори, разгневени от спекулациите им и исканията им за увеличение на цените и привилегии. Зоркото око на репортера видя каква бе картинката в София в сутрешния пиков час. Такси стоянките бяха препълнени с празни жълти автомобили, а от тях шофьорите гледаха с надежда скупчените на спирките хора, които стоически стискаха зъби и не поддаваха на изкушението да прежалят десетарка за да отидат на работа. Някои шофьори опитваха да подмамят чакащите с психотрикове, като по радиостанциите си се уговориха да впрегнат и напънат своя колективен разум чрез решаване на кръстословици и да се опитат да въздействат на психиката на хората. Те обаче се бяха хванали за ръце в чакане на автобуса и не се даваха! Ако някой от тях не издържеше на емоцията и се втурнеше с вик към таксиметровата кола, сред хората на спирката се чуваше неодобрително шушукане и вмигом десетки ръце го спираха.

В същото време група будни граждани отидоха да протестират пред парламента срещу искането на таксиметровите шофьори цената на километър да стане колкото половин литър бензин. Там те срещнаха подкрепа от протестиращите срещу акциза на ракията, които ги почерпиха с домашна гроздова.

- Така и така я леем тук на паветата...

Малко по встрани имаше протестиращи срещу Натура 2000. Те бяха донесли част от своята продукция, изразяваща се в кисели краставички, кисело зеле и други мезелъци. Трите митинга се сляха и дружно обсъдиха ситуацията на чашка гроздово гориво с НАТУРАлно мезе.

В този момент се появиха пенсионери с оръфани каскети, които протестираха за увеличение на пенсиите. Те плахо се приближиха към другите, които демонстрираха пред чужденците, дошли да позяпат забележителностите на София прословутото българско гостоприемство, като приятелски ги поканиха на софрата. Поканени бяха и чужденците, които много бързо зачервиха носове, а едни баварци дори се опитаха да пеят тиролски песни, но ентусиазмът им бе секнат. Нещо се бе случило. Човек с мегафон се бе появил и почна да крещи, че иска да яхне протеста. Даже им раздаде грижливо попълнени листа, с които да узаконят протеста си. Разправяше, че е с тях, но когато хората го поканиха да дегустира ракията и НАТУРАлният мезелък, той се отдръпна погнусен и така си спечели гнева на тълпата. Тя почна да скандира „Мишка! Мишка!” и го изгони от софрата с освирквания.

След като страстите се поуталожиха, един от протестиращите за НАТУРА 2000 даде гениална идея. Вместо домашната ракия да се изхвърля, може да се продава на таксиметровите шофьори, че да я ползват за гориво. Той доразви идеята си с аргументите, че те и сега таксиметровите шофьори ползват какви ли не смески за гориво, тъй че няма да е трудно да приспособят колите си за ракия. Даже се стигна до идеята да им се продава и първака за гориво.

А в същото това време таксиметровите шофьори продължаваха да се шляят по улиците в очакване на клиенти, каквито този ден нямаше.

А протестиращите срещу акциза на ракията се прибираха с велосипеди – ето и видео от прибирането на един протестиращ.

Вчера бях на един рожден ден, на който бе голяма веселба :)
Имаше сигурно трийсетина души, събрани в една кухня и една стая на студентско общежитие.
На пръв поглед - тясно, но пък много уютно и приятно :)
Та хората бяха отвсякъде - имаше германки, грузинки, рускини, поляци, турци, българи, индиици, китайци и едно момиче даже от Иран.
Въобще - истински микс от култури и националности :)
За купона не ми се разправя сега, друго ми се щеше да споделя. :)
Имам един приятел тук, с когото учим заедно, и който живее в същото общежитие.
Та, момчето си закупи барабани около коледа и ги е инсталирал в стаята си. :) Имайте предвид, че стаята е около 15 кв.м, така че барабаните я заемат почти половината :)
Та от известно време, я на лекции или упражнения, дочувам от различни състуденти и състудентки ;), които живеят в същото общежитие какви ли не митове и легенди за тия барабани. :)
Кой не можел да спи, или да учи, кой се оплакал на хаусмайстера (отговорника на общежитието) и ей такива неща... :)
Видяхме се вчера за малко и го помолих да ми покаже барабаните и да тропна дваж-триж :)

Ей, голям кеф! Мен хич ме няма и нямам никакво чувство за ритъм, но пък той се е понаучил малко от малко.

Та, замислих се... Ако живеех някъде около него, сигурно и на мен щеше да ми е кофти и да ми пречи... Ама от друга страна напълно го разбирам.
Каза, че търсили даже репетиционна с едно момче тук, което свири на китара, ама всичко към университета било заето, та нямало как засега. Дано намерят преди да са го изгонили от общежитието :)

Ето и едно филмче с прословутите барабани на Дичо и Дичо :