Държава: Франция, Белгия, Канада
Година: 2003
Времетраене: 83 минути
Жанр: Анимация
Световна премиера: 11.06.2003

 

 
Режисьор: Силвен Шоме
Сценарист: Силвен Шоме
Продуцент: Дидие Брюне, Пол Кадо
Музика: Беноа Шаре
Анимация: Беноа Ферумон, Кристоф Лу, Силвен Шоме
С гласовете на: Мишел Робин, Жан Клод Донда

Шампион е едно самотно момче осиновено от баба си, Мадам Суза.
Забелязвайки, че хлапето е щастливо само когато кара колело, Мадам Суза го записва на усилени тренировки. Благодарение на това, с течение на времето Шампион става достоен за името си и вече е готов за участие в световно известното колоездачно състезание “Тур дьо Франс”.

По време на състезанието двама мистериозни мъже, облечени в черно, отвличат Шампион. Мадам Суза и вярното й куче Бруно се втурват да го спасяват и това приключение ги води от другата страна на Океана, в гигантски мегаполис, наречен Белвил. Там те случано се срещат с възобновеното “Трио Белвил” – три ексцентрични дами, музикални звезди от 30-те години, които решават да ги приютят под крилото си.
Благодарение на брилянтния нюх на Бруно, смелата двойка скоро попада на следите на Шампион.
Но дали ще успеят да преборят дяволския план на злата френска мафия?

"Трио Белвил" не е семеен филм. Той е строг, графичен, ироничен и болезнено сатиричен френски филм. Двуизмерната ръчно рисувана анимация в европейски стил слага в джоб армиите компютърджии на "Дисни". Тази трагикомична история, повече за възрастни, отколкото за деца, е разказана с необичайно чувство за хумор, в саркастичен тон и почти без думи, като изключим няколкото промърморвания и промрънквания, както и заразителната мелодийка от коронния номер на певиците. Като прибавим към това ценно качество на "Трио Белвил" и супер-добрата умишлено-ретро анимация - в очарователен гротескно-карикатурен стил с цветове предимно от есенната, охра гама, получаваме наистина оригинален анимационен филм. А хуожественият директор на продукцията - Евгени Томов, е с български произход.
Това е строг, графичен, ироничен и болезнено сатиричен френски филм. Двуизмерната ръчно рисувана анимация в европейски стил слага в джоб армиите компютърджии на "Дисни".

Любопитен, мрачен и доста смахнат филм. Историята започва на една жп линия под Айфеловата кула, където малкият Шампион получава първото си колело и започва да се готви за Тур дьо Франс, а кучето Бруно лае по преминаващите влакове. По-нататък историята ни отвежда в Манхатън, където Статуята на свободата размахва хамбургер, а бабата на отвлечения Шампион обединява сили в издирването му с три кабаретни певици (именно триото "Белвил"), прехранващи се с жабешки бутчета. И тъй нататък. Анти-Холивуд at its best.


Награди и номинации: 2 номинации за ОСКАР ‘ 04 - за най-добър анимационен филм и песен
3 номинации за Сезар `03

Официален сайт: Les triplettes de Belleville

Още нещо весело, на което попаднах днес :) Всъщност, гледах го няколко пъти и хем ми е весело, хем ми е тъжно. Не мога да преценя кое повече е като чувство.

Edit: вижте видеото от тук http://vbox7.com/play:b84fd98d

Представям на вниманието ви едно весело видеоклипче :)

Представям на вниманието ви едно весело видеоклипче :)

Тази година отново ще бъда на CeBIT :) Този път със самолет, няма да се повтори ужаса с автобусите от миналата година :)
На 16-ти март заминавам :)
Много се радвам :) Вижте това клипче - какво видях аз от CeBIT 2006 :) Тогава не подозирах, че тази песен е салса и че ще изтанцувам толкова танци на нея.... :) Какво ли няма да знам на този CeBIT?:)

So sweet!!! =) Само песента нещо не ми харесва!

Забързани в своето ежедневие, сякаш забравяме да видим дребните неща в живота. Да забележим нещата, които са пред нас, нещата, които могат да ни зарадват, да ни дадат тема за размисъл, да ни накарат да се усмихнем или просто да помечтаем.
Някъде по баирите живеят чудесни хора. Откъснати от света, те живеят в порутени къщички, които едно време са били огласяни от глъчка, а днес са се превърнали в места, по които най-значимите събития са погребенията. Раждания няма. Места, в които хората просто гаснат. А и те някога са живели, вярвали, мечтали. Днес мъжете са в кръчмата, а жените на седянка пред някоя къща.
Раждат се нови животи, но не човешки, а някоя коза, агне, кученце. Това са поводи за радост, но тъгата в очите на хората подсказва, че тъгуват по старото време, когато селцата им не са били обезлюдени.
Преди години гледах един филм, наречен "Писмо до Америка", който ме пренесе в тези български селца. Главният герой на филма тръгва да обикаля баирите за да намери една песен, за която се носи легенда, че събужда мъртвите и им вдъхва живот. Иван тръгва една сутрин на стоп да я търси (такива неща не могат да бъдат открити с Google). Знаят я малцина баби в пиринския край. Взима със себе си една камера, с която да запише нещата, които му се случват и да изпрати видеофилма на своя приятел.
По пътя си се среща именно с такива хора, баби и дядовци, които още живеят в своите рушащи се къщурки.
Те му разказват своите истории, които са достоверни, истински, не са по сценарий. И това прави филма истински. Един от най-добрите български филми, които съм гледал и бих гледал отново и отново.
Там където има актьорска игра, тя е също толкова истинска, колкото и репортажите с бабите и дядовците.
Предлагам ви един откъс от филма с любимата ми актриса Мая Новоселска.


А ето и още една любима сцена от филма. Носи толкова истина и простичка житейска тъга - красиво е.

Ей, зарибихте ме, Веско и Тош, два часа се мъча и докарах нещо много нескопосано, ама ...карай важен е опитът, пък после ще надобрея. И така!
Винка Сенчъри Файърфокс представям един филм на Еовин, с 2 номинации за БлогОскарите - Водеща женска роля и Костюми:Р




Тъй, не разбрах защо ми се размаза така, на пцто не е размазано и музиката върви добре, пък тука...кофти...Карай :)

Преди малко се връщам от една инсталация. Хей, веднага си помислихте за инсталация на Windows или Linux или нещо такова. Не, напротив, инсталацията беше напълно различна. Казваше се КОПНЕЖ.
Тя се организира в галерия "Пистолет" и беше "инсталация-пърформънс". Беше много красиво. Самата инсталация представляваше театрално-визуален проект по едномиенната пиеса на Сара Кейн (Crave). Проектът бе инициран от режисьорката Калина Терзийска и художниците Леда Екимова и Диляна Манавска. Идеята му е чрез различни визуални подходи да представят актьорска работа в процес.
Ще цитирам от поканата - "Копнеж е постоянен ритъм от фрагменти, висока скорост без да е имало ускорение и без да се очаква забавяне. Копнеж е постоянна траектория - посока без развитие."
Стоях като гръмнат и гледах перформанса. Беше ми едновременно странно и чаровно. Гледах изпълнителките, които влагаха толкова много любов в това, което правят, което се състоеше в наливане на разноцветни течности в тръби, стичащи се от тавана. Течности, които след това потичаха по пода, сливаха се и тръгваха на някъде в разноцветни нюанси. През същото време слушахме от високоговорителите пиесата на Сара Кейн. Усетих, как в един момент само гледам разноцветните локвички и си мисля за свои си неща, беше красиво, а атмосферата невероятна. И в този момент осъзнах, че всички ние в тази стая бяхме част от пърформънса. Ние бяхме актьорите, които съзерцаваха, мислеха, чувстваха.
Беше красиво!
Ще си позволя още един цитат:
"

Визуалният подход за третиране на текста е подчертано декоративен и абстрактен. Изследва процесът на физическо взаимодействие на пространство, вещество и цвят очертавайки постоянната и равномерна троектория на текста. Така създадена, игровата среда е действена, движеща се, в синхрон или не с актьорската интерпретация – зависи от намерението на всеки участник. Симбиозата на пространство, текст и действие предлага сбор от фрагменти, едновременно логичен и експресивен, едновременно действителен и абстрактен – опит за подредба на хаотичния ад на копнежа."








А ето и малко видео

.