Анета ПЕТКОВА
Българските ученици от началното училище не умеят да пишат грамотно. Тъжният факт лъсна от анализа на националния тест по български език и литература, който всичките 60 хиляди четвъртокласници държаха през месец май. Средният успех от теста е 14,40 от общо 20 точки. В препитването имаше 15 въпроса с готови избираеми отговори и диктовка. Точно тя, според специалисти, измерва грамотността и при нея средният резултат е плачевен -едва 2,5 точки. Това означава, че малчуганите са се справили за тройка. За четири години учене малчуганите не са усвоили правилното писане на гласните, изпускат звукове, съединяват думи. „Не бих искал да правя генерален извод, че децата не могат да пишат, но резултатите не ми харесват", каза вчера просветният министър Даниел Вълчев. Предстоял „сериозен разговор с експерти и специалисти", за да се реши проблемът. Общият успех от теста по математика е сравнително по-добър - 15,85 точки също от 20 възможни. Като първа мярка вероятно ще се увеличат часовете по писане, каза вчера Евгения Костадинова, шефка на отдел „Общо образование" в министерството. Най-ниски са резултатите по български език в Сливен, Добрич, Кърджали и Разград. Но разликата им със София-град е около 1%. На теста децата трябваше да напишат 5-6 изречения за предстоящия рожден ден на Пипи Дългото чорапче. Те отговаряха на въпроси от рода: „Коя дума е антоним?" и „В кое време е глаголът скочих?" Определяха видове изречения и търсеха синоними. „Всеки един от тестовите въпроси проверява дали е усвоен определен държавен стандарт", поясни Костадинова. Тепърва ще се мисли за промени в учебната програма. По другите 2 предмета, по които имаше национални тестове - „човек и общество" и „човек и природа", получените точки средно за випуска са съответно 16,17 и 17,33. Не очаквахме, че тук ще има такива високи резултати, защото предметите са трудни, признаха от министерството. Още преди началото на изпитите „Труд" направи проверка из училищата и оповести, че четвъртокласниците масово наизустяват отговорите на въпроси като: „Кой е цар Борис?" и „Как се размножава калинката?" Другият извод бил, че нивото на образование в цялата страна е еднакво. Няма драстични разлики между отделните региони, каза Костадинова.

В руската литература има строчки, които могат да учудват хора, знаещи този език:
1.
Среди долины ровныя,
На гладкой высоте
Цветет, растет высокий дуб
В могучей красоте.
...
Ни сосенки кудрявыя,
Ни ивки вкруг него;
Ни кустики зеленые
Не вьются вкруг него.

СРЕДИ ДОЛИНЫ РОВНЫЯ (думите: А.Мерзляков)


2. 
Не пой, красавица, при мне
Ты песен Грузии печальной:
Напоминают мне оне
Другую жизнь и берег дальный
(А.С. Пушкин "...Не пой, красавица, при мне")

3.
В кухне злится повариха,
Плачет у станка ткачиха -
И завидуют оне
Государевой жене.
А царица молодая,
Дела вдаль не отлагая,
С первой ночи понесла
СКАЗКА О ЦАРЕ САЛТАНЕ (А.С. Пушкин)

4.
Я живо помню их: оне
Везде унылого певца сопровождают -
И в отдаленной стороне
Минуты скорби окрыляют. 
ВЕЧЕР НА БЕРЕГУ БАЙКАЛА (Ф. И. Балдауф)

5.
На солнечном пляже в июне
В своих голубых пижама
Девчонка, звезда и шалунья,
Она меня сводит с ума...
Под синий "берсез" океана
На жёлто-лимонном песке
Настойчиво, нежно и рьяно
Я ей напеваю в тоске: ...
МАДАМ, УЖЕ ПАДАЮТ ЛИСТЬЯ (А. Вертинский)
Въпросът е:
дали тези странни окончания са грешки?

И между впрочем: Какво е това "берсез"?
Ето го много хубаво стихотворение от Игор Северянин:

БЕРСЕЗ ОСЕННИЙ

День алосиз, лимоннолистный лес
Драприт стволы в туманную тунику.
Я в глушь иду под осени берсез,
Беру грибы и горькую бруснику.
Кто мне сказал, что у меня есть муж
И трижды овесененный ребенок?
Ведь это вздор, ведь это просто чушь!
Ложусь в траву, теряя пять гребёнок.
Поёт душа под осени берсез,
Надёжно ждёт и сладко, больно верит,
Что он придёт, галантный мой эксцесс,
Меня возьмёт и девственно озверит.
И, уталив мой алчущий инстинкт,
Вернёт меня к моей бесцельной яви,
Оставив мне незримый гиацинт,
Святее верб и кризантем лукавей.
Иду, иду под осени берсез,
Не находя нигде от грёзы места,
И я хочу, чтоб сгинул, чтоб исчез
Тот дом, где я - замужняя невеста!

Според мен (а моят роден език е руски), най-тежкият проблем не е там дали да ставиш пълния или краткия член. А изобщо - къде го трябва да ставиш.
Твърдението, че трудно е да следиш за мястото на дума из цялото предложение не е вярно. Всеки, който говори руския или пък сърбския, го прави почти автоматично заради слагането на думите си в съответните падежи. А руснаците още и следят при това за всичките нюанси на трите си склонения (и при това още за две допълнителни форми на родителния и предложния - но това същото е нещо почти автоматично).

Знам общото правило за членуването, което основано на различаването на род и вид: ако се има предвид родово име - то не се членува, ако видово - членува се.
Обаче, ето ви пример.

Утро в Сливен
Елисавета Багряна
26. 04 .1963 (тоест не е времето на Паисий Хиледарски!)


Стъпките ми будят тротоара           - конкретните стъпки и тротоар
тази сутрин в тебе, бащин град.      - обръщение
Аз съм с половин век по-стара.      - абстрактен половин век
Ти си с половин век днес по-млад. - същото

                                                     И веднъж се започва:
Гледам с зеници разширени      -  оле-ле! зениците са АБСТРАКТНИ!
да позная стария квартал.         - нормално е
А дали и той познае в мене
малкото момиче с ален шал ?    - ето ти на! конкретното момиче с  
                                                    абстрактен шал! сюрреализъм...


Улицата съща - но не съща.    - всичкото е конкретно
Уж на мястото съм -а не съм:  - и тук
тук я няма дядовата къща       - ясно е, че къщата е конкретна
срад тревясалия калдъръм.     - и кълдъръмът


Няма я онази порта стара        - е, добре има местоимение "онази"
с изковано чукче и халка,       - но хем чукчето, хем халката?
старата кайсия - над дувара    - а кайсията пак има члена, и
                                                  дуварът има
да ми махне с чакаща ръка.     - но същата кокнретна кайсия има
                                                   някакви абстрактни чакащи ръце


Дядовата къща в паметта ми         - пак конкретиката
само днес живее - спомен тих.      - но в абстрактен спомен!
За да не изчезне със смъртта ми,   - нормално е
нека да остане в моя стих.             - и тука всичкото е наред


А блестят тук в слънце нови сгради   - сградите, разбира се са
                                                             абстракции
и шуми в тях нов и буен свят.            - същото и свят в тях
Не,не спираите се ,хора млади -         - е, добре, обръщение
аз съм само пътник непознат...          

И отекват пак по тротоара                - по конкретен тротоар
стъпките ми в тебе, бащин град.        - и стъпките.
Но не се усещам вече стара,             - и нататъкпак  всичкото е
                                                            логично
като виждам тебе нов и млад.

И това е - Елисавета Багряна, която много прилича по стилното си направление на акмеисти, ето да кажем на Ана Ахматова.
А ако започнем да разбираме на тоя начин Г. Милев или Д. Дебелянов?!! Можете ли да си представите това?

Разбира се, всеки българин прави членуването автоматично. Ето да кажем, както аз изменявам думите във падежите им.
Но все пък - има ли поне някакви правила за него, освен това, което е написано горе и което, като е прилагано към конкретни текстове, изглежда непълно?

Често се случва да прочета текст, в който удареното "и" се пише като "й". Лично аз винаги като видя "й" по такъв начин спирам четенето и почвам да се чудя дали е правилно да се изписва по такъв начин удареното "и". Вярно, друг начин няма, но "й" си е "й" и нищо друго. Вие как мислите по въпроса?
Трябва ли удареното "и" да се изписва като "й"? Има ли книжовно правило за това и как е прието всъщност? Аз предпочитам да си го изписвам без ударение, вместо да слагам "й".

Здравейте,
Ще започна с това, че съм безкрайно щастлива, че ви открих и то точно сега. От вчера чета почти непрестанно мненията, които имат, в една или друга степен, връзка с настоящия ми въпрос.
Запознах се в детайли с мнението, публикувано от Павлина, по повод употребата на учтивите форми в писмената реч, както и с последвалите я коментари.
Трябва да кажа, че искреният и приятелски тон във форума ми дава кураж да си призная, че макар и с филологическо образование, съм загубила някои практически умения, които сега се оказват от голямо значение за мен.
През последните години не работя в България и това влияе пагубно върху качеството на кореспонденцията, която водя (или по-правилно е да кажа, която рядко водя) на български език, особено когато тя касае официално-деловата сфера.
Трагична, за мен, ситуация, но бих искала да ви помоля да ми дадете накой "сламки" за логиката и правилата на официалното писмо/молба на български, като например, къде се постава адресът на получателя (по мои спомени, би трябвало да е отдясно), датата винаги ли е под наименованието на града - долу, вляво; къде се поставя референцията на фирмата/институцията - подател, задължително ли се обособява поле "относно", подписът и длъжността на подателя би трябвало да са долу, вдясно (но западният модел може и да ме обърква). За да не ставам прекалено многословна, ще ви помоля, ако имате желание, да ми дадете съвет, а вероятно и да ме подсетите за нещо, което съм пропуснала да спомена тук.
Предварително ви благодаря и ви желая приятен ден!

Прочетох първия пост на qween_blunder  и тъй като и аз съм нова тук, както тя е била, когато го е писала, реших да ви запозная с най-честите грешки на учениците от 5, 6, 7 клас при възпроизвеждането на новите понятия по ИТ

Линдолс (любимото ми) - това е Уиндоус. Много обичат да я грешат тази дума учениците от 5 клас!
Фаел -  това трябва да е "файл"
Дървовидна структура - най-често я видоизменят като дървесна, дървена, кореновидна
"Родителската" папка - става майчина или семейна
Операционната система - оперативна
Майкрософт Уърд - се изписва Орд, Орлд, Уорлд
Операционната система UNIX - ONIX

Бях изумена след първата писмена работа! Изумена не толкова от неправилно изписаните понятия, а от првописа като цяло. Често се срещаха по две или повече грешки в ЕДНА дума.

Подозирам, че по-голямата част от вас изобщо не могат да се сетят :). Сега сме две и седма, а миналата беше две и шеста. Така е според г-жа Емилия Войнова, директор на дирекция “Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности” в Министерството на труда и социалната политика. Вчера слушах интервю с тази дама по програма “Хоризонт”, което в един момент престана да ме вълнува в съдържателно отношение и се съсредоточих върху формалната му страна. Дори от средата нататък започнах да броя колко пъти интервюираната ще каже “две и шеста година” и “две и седма година”. Седемнадесет пъти!

Откъдето и да го погледнеш, не е редно! Първо, изпускането на думата “хиляди”, което явно е резултат от стремеж към езикова икономия, е некнижовно. Второ, позволява си го отговорен човек в министерство, т.е. представител на държавна институция. Трето, това става в ефира на програма “Хоризонт” на Националното радио, а не в някакъв неангажиращ приятелски разговор.

Страшно се раздразних! Чиновническият език на моменти е просто безобразен! Ако г-жа Войнова толкова много искаше да пести думите си, можеше спокойно да използва словосъчетанията “тази година” и “миналата година” – щеше да е конкретно и безпределно ясно на слушателите.

За написването на публикацията изцяло е отговорен моят mp4 плеър, благодарение на който слушах радио, докато пътувах :).

Практични хора са немците – винаги съм го знаела и за сетен път се убеждавам. Вместо да се чудят като нас как да пишат думите – слято, полуслято или разделно, сливат ги на общо основание, и въпросът е решен. А ние се двоумим и триумим, ровим се в правописния речник и се питаме с кой пример в предговора се родее нашият конкретен случай.

Не искам да я пиша тази публикация, обаче обещах и връщане назад няма. Защо не искам? Обективно – защото:
1) разделът за слятото, полуслятото и разделното писане е най-мъглявият и най-противоречивият в нашия правопис, а освен това претърпя промени и през 1983, и през 2002 г.;
2) правилата и подправилата са прекалено много според мен – преброих 69, а изключенията и особените случаи, които са формулирани като забележки – 48.

Субективно – понеже самата аз се чувствам несигурна на тази наклонена плоскост, сред тези подвижни пясъчни правила, върху вълните на това разлюляно море от думи. Ето така се пише за подобни неща – отклоняваш се от темата, правиш опити за поетични аналогии и уговорки, за да останат читателите с впечатлението, че това, за което пишеш, е много (ама много) сложно. ;)

Сега по същество. Първо да се позовем на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 43): “В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания – разделно... Основен правописен принцип при сложните думи е смисловият. При писането им се има предвид смисловото отношение между изграждащите ги основи – равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително)”.

За да се справи човек с цялата тази сложност, трябва да е дипломиран филолог или поне да има желание да разбере каква е разликата между сложна дума, съставна дума и синтактично съчетание, както и да раздвоява мисълта си, докато пише. О, пропуснах анализаторските способности, те са просто задължителни!

Невъзможно е в подобна публикация да разгледам всички 69 правила и 48 забележки към тях, затова ще се спра на онези, към които имам най-много критики.

По принцип сложните съществителни имена, чиято първа съставка е подчинена на втората, пояснява я, се изписват слято. Когато двата компонента са свързани със съединителна гласна -о- или -е-, всичко е лесноразбираемо и естествено: вратовръзка, саможертва.

Колебанията настъпват в случаите, когато съставките (обикновено от чужд произход) на думата са свързани без съединителна гласна. Възможностите тук са следните:
1. Съществителните се пишат слято:
а) под влияние на традицията, т.е. наложили са се в практиката с тази форма и продължават да се изписват така, например: вакуумапарат, голлиния, концертмайстор;
б) когато техните компоненти (първият, вторият или и двата) не се употребяват като самостоятелни думи в езика, например: джазбенд, феърплей, уебстраница.
2. Съществителните се пишат разделно, когато съставките им се употребяват и като самостоятелни думи, например: бизнес отношения, офис техника, шкембе чорба.

Нарочно съм посочила примери, включени в предговора на правописния речник – имам възражения срещу доста от тях. Да вземем джазбенд. Вторият компонент, заради който думата се пише слято, според мен вече е самостоятелна лексема. Освен това тя има членувани форми, т.е. подчинява се на родните граматични правила: търсачката на Google откри 1130 страници на български, съдържащи бендът, и 680 с бенда.

За уебстраница имам ако не възражения, то поне някои наблюдения и съображения ;). Първата съставка се употребява и самостоятелно, особено в специализирани ИТ издания, за каквито имам честта да работя. В една статия, която коригирах съвсем скоро, думата уеб е употребена отделно 5 пъти! Ето ви автентичен пример: Затова вграждането на видео в уеб е доказано хитър и удачен подход за увеличаване на посещаемостта...

А какво да кажем за вакуумапарат? Ако не следя историческото развитие на правописа заради служебните си занимания, длъжна ли съм да знам дали изписването на тази дума е наложено от традицията, или е навлязла в езика ни през последните 10–15 години? Тук ще поясня, че случаите, посочени в точка 2, са именно такива и вече ги коментирах в една своя публикация.

С голяма изненада установих, че хард диск трябва да се пише разделно (изрично посочено в Приложение 17 на правописния речник), а хардмузика – слято. Ако не е резултат от недоглеждане, не виждам разумно обяснение. Защото за мен разграничението традиционно (хардмузика) – новоустановено (хард диск) просто не звучи сериозно.

Сега да видим какво става по заснежените планински склонове. Имам предвид ски състезанията и ски пистите. Тези сложни думи не са от вчера в езика ни и допреди четири години традиционно се изписваха полуслято (ски-състезания, ски-писта), подобно на дроб-сарма и шкембе-чорба. С излизането на новия правописен речник обаче тънката графична връзка бе прекъсната, а традицията (какво ли беше това традиция?) – изоставена. Мисълта ми е следната. След като ски състезания и дроб сарма се пишат разделно, какво ни пречи да изпишем по същия начин вакуум апарат, гол линия или концерт майстор? Единствено постановената остаряла норма.

Ако още имате желание и сили, да продължим нататък и да разгледаме обратните случаи при сложните съществителни имена – когато първият компонент е главен, а вторият го пояснява, да речем: заместник-председател, храм-паметник, кандидат-студент. Тук трябва да използваме съединителна чертица (дефис). Обаче не си мислете, че това е всичко. Под правилото в правописния речник има шест забележки. Най-важната от тях гласи, че съчетания от този тип трябва да се пишат разделно, ако при членуването им или при образуването на форма за множествено число се променя първата съставка, а не втората.

Ще онагледим нещата с два примера. Да вземем първо член кореспондент. Като го членуваме или образуваме форма за множествено число, получаваме съответно член-кореспондента/ът и член-кореспонденти. Значи тази дума трябва да се пише полуслято. При писател реалист обаче се променя първата съставка: писателя/ят реалист, писатели реалисти. Следователно правилно е разделното изписване.

Хайде да поговорим малко и за кандидат-студентите. Вече е ясно, надявам се, защо трябва да се пише с дефис. Какво се случва обаче, ако решим да образуваме прилагателно име от това съществително? Нормата гласи, че кандидатстудентски трябва да изглежда ето така – единно и неделимо цяло, понеже това е сложно прилагателно, образувано чрез наставка от сложно съществително, в което главната основа предхожда подчинената. Изобщо нужно ли е всичко това? Не е ли по-логично и по-нормално и прилагателното, и съществителното да се изписват по един и същи начин? Но защо да е просто (а то даже не е толкова просто), като може да бъде сложно?

Още едно правило според мен се нуждае от промяна. Или по-точно няма нужда от изключението му. Ето за какво става въпрос. Думата тригодишен трябва да се пише слято, обаче при тридесет и три годишен числителното казва “довиждане” на прилагателното и се дистанцира сърдито от него. От подобно усложняване на правилата просто няма смисъл. Да, разбирам, тук е в сила принципът, че съставните думи се пишат отделно, обаче в потока на мисълта имаме ли време да анализираме подобни неща?

Някои от правописните правила в нашия език за съжаление са излишно сложни и затрудняват овладяването на нормата. Не ми се иска да го призная дори пред себе си, но тя все повече се отдалечава от хората (които в огромното си мнозинство са нефилолози ;) и се елитаризира. Животът и езиковата действителност са прекалено динамични, а правилата – с малки изключения – си стоят неизменни. Приличат ми на многобройните знаци по нашите пътища, а пишещите, подобно на шофьорите, се съобразяват с все по-малко от тях.

Още по темата: Донемайкъде бях изненадана

Здравейте, блогери:)

Наскоро се изправих пред някои граматически проблеми. В момента се подготвям за изпита по езикова култура за следващата учебна година и ползвах две граматики - едната е на русенско издателство, а другата на софийско. В тях намерих различия в правописа на някои думи. Например:
 - думите, които започват със СКИ, според едната граматика се пишат с тире, а според другата отделно. Мисля, че някъде прочетох, че според новия правописен речник от 2002 г. се пишат отделно. Въпреки това в русенската граматика има забележка: "Няма основание препоръката в приложение 17 на Нов правописен речник на българския език, Издателство "Хейзъл", София, 2002 тези думи да се пишат разделно." Та кое е вярното: ски спорт или ски-спорт?
  А как стои въпросът с думите започващи с ретро, бизнес и тенис?
 
Благодаря предварително