Познавам 10 - 12 думи, които не се прегласяват, когато са в множествено число:люляк – люляци / орляк – орляци / поляна – поляни / тояга – тояги /кафяв – кафяви и т.н., но често съм срещал при думите "вял" и "свят", да се слага формата за множествено число "вели" и "свети". Ако има и други подобни спорни случаи, ще се радвам да науча повече за тях. 

.

Образователното ни министерство търси учител по "новогръдски"! Това опит за подигравка ли е? Нов шамар за съсловието ли е? Или е за сметка на лелеяното учеличение, дето все още не се случва, но отдавна е разтръбено?

Господа чиновници, не ви е мястото там! Срамите хората, които полагат къртовски труд!

http://absurdi.com/view/2643.html

Често виждам заглавия на книги и сайтове, в които съществителното от мъжки род е членувано с непълен член -А, -Я.

Моят собсвен сайт е СайтА на Павел Лазаров и една от книгите в библиотеката ми е КръстникА и силните.

Този непълен член ме тормози, но пък и пълният не ми звучи много на място. Бихте ли ме осветлили? Да не би за заглавията да е различно от тялото на текста?

Ето какво ми пише една търсеща читателка:

 ___________________________________

СайтА / ЪТ  на Павел Лазаров
КварталА / ЪТ на богатите.
ЦветА / ЪТ на молива ми харесва.

Мисля, че и в трите случая е членът трябва да е пълен, ориентирайки се по правилото кой --> пълен, него --> кратък.

 Но най-вероятно греша, или не ?

Задавам си въпроса - КОЙ ми харесва? --> цветЪТ на молива . И по същия начин за другите изречения.

Някой ми каза, че когато става дума за множествено чисто (в случая - богатите), е пълен; съответно ед.ч. - кратък (Павел Лазаров - ед.ч. ). Честно казано, това го чух за сефте ...

___________________________________________

Благодаря ви!  

<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

[Весело подрънкване на запотени от студ чаши.] Той се бърка от английски.

– Кажи на Изи, че много добре знам как е на английски и че въпросът беше как е на български. Хайде, да се топнете в морето и за мен!

На 04.07.2007 г. беше открит паметник на кан Крум в Пловдив. Името на владетеля е изписано „кан”. Направи ми впечатление и се порових, да разбера дали досега съм използвал погрешно „хан”. Консултирах се и с историк:

– И двете са верни, – ми отговори.

– Е, това пък е най-неприемливият отговор. Защо да има дублетна форма? Все едно от двете трябва да е „по-вярно”! Или се казва агенция „Ройтер” или „Ройтерс”. Не може и двете.

Търсене в Гугъл извежда 89000 резултата за „хан Аспарух” и 1150 за „кан Аспарух”. Доколкото това въобще е показателно, то означава, че употребата на „хан” в Интернет е по-широка, отколкото „кан” (има-няма 77 пъти по-широка). Не винаги обаче по-разпространеното е и по-вярно.

Божидар Димитров, доктор на историческите науки и директор на Националния исторически музей употребява „кан” в трудовете си. Според ст.н.с., д-р Петър Добрев „титлата ХАН липсва в реалните български археологически и исторически материали и е била въведена някога поради несръчно и некомпетентно преправяне на истинската титла на българските владетели (http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Petar%20Dobrev%20-%20otgovor.htm). В „Комедия от грешки: защо древната българска история поражда у някого истерия” той цитира акад. Вл. Георгиев в интервю по повод на 1300-годишнината на България (Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113) „Правилно е да казваме “КАН Аспарух”, “КАН Тервел”…защото ХАН е турско и татарско название.”

За да стане още по-интересно, ето едно мнение на Емил Живков, цитирано в http://www.sarakt.org/titli.htm:

"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо Крум, Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например.” Авторът на „Древнобългарски санове” в същия сайт продължава: „Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". [...] това буквосъчетание се превежда буквално от латински и означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ [canasubigi]! Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска."

Пак в същия източник: „[с]поред Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз.

Хипотезите дотук:

1. Правилно е да казваме „хан Аспарух”, защото така се е преподавало доскоро, защото е навлязло широко (в имена на улици, дружества, организации, литературни творби, филми);

2. Правилно е да казваме „кан Аспарух”, защото, при използването на интердисциплинарен подход, съвременната историческа наука и историческата лингвистика с помощта на археологията заедно доказват (така ли е?), че към момента „кан” е по-правилното изписване на титлата на съответните владетели или насърчават тази употреба.

3. Хан Кубрат и хан Аспарух, но кан Омуртаг, кан Крум, кан Маламир.

4. Правилно е единствено „Канасубиги”, защото това е открито като източник от първи ред (ако такова понятие съществува).

Какво мислите?