J’aime l’horreur d’etre vierge...
            Stephane Mallarme

Не зная, тоя път извежда
ли от миражите навън,
но любя тоя странен сън
на уморената надежда

да виждаш как с невидим плам
догаря бавно в миг тържествен
утехата да бъдеш сам
и ужасът да бъдеш девствен;

да чуваш чудния псалом
на изумяващата младост,
която в свойта буйна радост,
любов разискря в твоя дом. 

О миг божествен, миг тържествен
за несъбудената плът,
пленена в прокълнатий път
на ужаса да бъдеш девствен.

Дано ви харесва!

АВТОПОРТРЕТ С КОРАБИ

Мога да сравня този мъж със стадо диви свине.
Но и това му е малко.
Той яде три тави мусака,
пие бира със кофата.
Пухти в банята,
докато мие мръсните си крака.
Не работи.
Лежи девет дена - или
блъска табла със някой съсед.
Все горчиви цигари пуши.
Не съм чувал нещо да го боли.
Вечно свири си "Бийтълс" под душа.
Има стара кола.
Чепаре за сафрид.
Няма само пари да отиде с жена си в Пампорово.
Много хърка, когато заспи.
Хърка соло.
И хорово.
Разберете го, моля ви!
Той сънува понякога кораби.
Той е женен, откакто се помни.
А децата му са все малки деца.
Все по-плешив става,
а възможностите му - скромни.
Парите не стигат за мляко, за мач.
За хляб, за яйца.
Няма вече приятели.
Ритна всички любовници.
Спря да ходи през юли на плаж.
И готов за отстрел през полетата ловни
скита това диво прасе...
Стреляй!
И яж!
Стоп.
Този мъж сънува понякога кораби.
Разберете го, моля ви!
А когато по изгрев ви погледне с очите си морави,
колко ужас животът
по дъната им сухи е наслоил!...
Той не може да мръдне.
Той се е вкопчил сякаш с корени
в тази суха земя, в този дом -
същински бодил.
Настръхва при галене.
От ласка се свива.
За скок се навива - ръждиво зверче.
А жена му?
Какво му е крива,
че цял живот си отива
от него това ужасно момче,
което понякога сънува кораби?
Разберете го, моля ви!
Някой ден ще си тръгне горчивият мъж.
Ужасният мъж ще си тръгне.
Ще останат от него два чифта чорапи
под фотьойла, във ъгъла.
Едни скъсани дънки.
Заровете за табла.
Недопита - бутилката с бира.
Господи, човек на какво да се радва?
На това, че "...и добре да живее, умира"?
Този надпис е толкова тъп.
Друго искам да пише отгоре ми.
Например -
писах стихове
и сънувах понякога кораби.

Музикален Поздрав

Amazing Grace

Amazing grace! (how sweet the sound)
That sav’d a wretch like me!
I once was lost, but now am found,
Was blind, but now I see.

’Twas grace that taught my heart to fear,
And grace my fears reliev’d;
How precious did that grace appear,
The hour I first believ’d!

Thro’ many dangers, toils and snares,
I have already come;
’Tis grace has brought me safe thus far,
And grace will lead me home.

The Lord has promis’d good to me,
His word my hope secures;
He will my shield and portion be,
As long as life endures.

Yes, when this flesh and heart shall fail,
And mortal life shall cease;
I shall possess, within the veil,
A life of joy and peace.

The earth shall soon dissolve like snow,
The sun forbear to shine;
But God, who call’d me here below,
Will be forever mine.

John New­ton, Ol­ney Hymns (Lon­don: W. Ol­i­ver, 1779)

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Излезе от печат първата стихосбирка на Бина Калс “ВИСОКА ВОДА”, издателство "Български писател", 2007.



Бина Калс живее в Бургас. Завършила е специалност Биотехнологии в СУ "Св. Климент Охридски" и ВИХВП, гр. Пловдив. Публикувала е в алманах "Околчица" (2006), сборник "SMS поезия" (2006), сборник с
поезия “Думи в мрежата” , антология на сайта “шТъркел”, списание
"Море", вестниците "Словото днес", "Литературен вестник", "Марица", “Сега”,"Компас", “Литературен глас”, "Автограф" и др.

Антон Баев каза за книгата на Бина:

“Висока вода” е опит за метафизична лирика; в това е несъмненото й достойнство. Впрочем този тип лирически изказ, опитващ се да назове неназовимото, да побере неизчерпаемото, не е присъщ за т. нар. женска поезия. Във "Висока вода" ги няма любовните клишета, шлагерната среща и раздяла; те като че ли са останали долу – в
ниското, в онази територия на предпоезията, от която Бина Калс успешно се спасява. Вместо това поетическата конструкция е отворена за културно-исторически и библейски инвенции (макар да не са опорни в тази конструкция, те я ситуират в едно митопораждащо пространство); диалогичната структура често е предпочетена пред монологичната (това е рядкост в нашата поезия), “ние” сменя “аз”-формата. Това са все белези на една отворена поетика,
поетика, която не е завършена, а има хоризонт да се развива.

Първото представяне на книгата ще се състои в Бургаската художествена галерия на 23 март, петък от 18 часа.

Заповядайте
в Бургас!

Бина обещава, че морето ще е на нормална-нулева кота, само водата в стиховете й ще остане висока!

Честито на поетесата!!!

Аз лично много съжалявам, че няма да мога да присъствам на представянето... :)
Ако Бургас ви е наблизо или живеете там, или решите да си направите една екскурзия, сигурен съм... няма да останете разочаровани! :)