Едно стихотворение от поредицата “Чужда муза”

 

Купувам две бутилки.По инстинкт.

По навик слагам втора чаша.

Избирам музика,която ти

 така обичаш…Не,не плача…

 

На стола ти саксия ще стои,

Да няма празно там отсреща.

Сърцето само дните ще брои.

В очите ми догарят свещи.

 

Ще дойдеш.Ще се върнеш някой ден.

И глътка с мене ще изпиеш.

Животът пак ще бъде озарен

от обич,пътя щом откриеш.

            Автор:Теменужка Маринова

http://img01.picoodle.com/img/img01/3/10/31/f_pokanam_fd33570.jpg

 

Това е стойностна авторка, която ще ви накара да се разчувствате в нейният пурпурен свят...Книгата и е нещо невероятно и заслужава да се съпреживее заедно с Димитрия - една Пурпурна стихия....

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА " СВЕТОСЛАВ МИНКОВ" гр. Перник
                         
                               Ви кани
                                   на

          Л И Т Е Р А Т У Р Н А   С Р Е Щ А                                                  

                   с поета Валентин Дишев

                          П Р Е М И Е Р А

           на художествения проект -  „Четири”:
„ Квадриги”,  „ Кап(ища)” ,  „ Квадрати”,  " Послесловия”

                           С участието на :

           Дует „Балкански барок” – B&B 

                 Виолина Милотинова – пиано
                 Симеон Благоев – кавал
                 Росица Ангелова - водещ               





11.04.2008г.                                            18.00 ч.
ОК"Дворец на културата"                          Малък салон, ет. I



В програмата : Изпълнение на "Рондо" - И. С. Бах; Перголези - "Сицилиана"; /"Санта Мария"/

Синтаксисът

Един човек, загледан в своите уравнения,
твърди, че Вселената имала начало.
Имало Голям взрив, казва той.
Експлозия на експлозиите — и Вселената се родила.
И тя се разширява, казва той.
Дори изчислил продължителността на живота й:
десет милиарда обиколки на Земята около Слънцето.
Цялото земно кълбо възторжено го аплодира;
до един приемат, че неговите изчисления са наука.
На никого и през ум не му минава как допускайки,
че Вселената има начало,
човекът просто отразява синтаксиса на майчиния си език; синтаксис, който изисква начало — като раждането.
развитие — като съзряването, и край — като смъртта.
Вселената има начало и тя остарява, уверява ни човекът,
и ще умре, както умират всички неща.
както и сам той е умрял,
след като потвърдил математически синтаксиса
по майчиния си език.

Другият синтаксис

Наистина ли Вселената има начало?
Вярна ли е теорията за Големия взрив?
Това не са въпроси, макар и да звучат така.
И дали синтаксисът, който изисква начало, развитие и край,
е единственият синтаксис, който съществува?
Това е същинският въпрос.
Има и други видове синтаксис.
Един от тях например изисква да се приеме като факт съществуването на различни варианти интензивности.
При този синтаксис нищо не започва и нищо не свършва;
при него раждането не е точно определено събитие,
а специфичен вид интензивност,
същото важи за съзряването, същото и за смъртта.
При този синтаксис човекът, вглеждайки се в своите уравнения, открива, че е изчислил
достатъчно много варианти на интензивности,
за да заяви авторитетно,
че Вселената никога не е имала начало
и никога няма да има край,
а че е преминала, преминава и сега и ще преминава
през безброй колебания на интензивността.
Този човек съвсем спокойно може да заключи,
че самата Вселена е колесница на интензивността
и човек може да се качи на нея,
за да пътешества пpез нескончаеми промени.
Той ще стигне до всички тези и до много други,
без може би никога да осъзнае,
че само потвърждава синтаксиса на майчиния си език.

Карлос Кастанеда

Преди седмица писах за премиерата на стихосбирката "Въздишки от вулкан" на Романьола Мирославова. Ако сте пропуснали материала погледнете "Премиера на интересна стихосбирка" по-надолу по страницата или натиснете линка
http://bglog.net/Poetry/16932
По желание на Efina, а предполагам и на други приятели днес намирам време да публикувам тук две стихотворения от книгата и. Лично на мен ми харесва, че нейната любовна лирика не е сълзливо-сантиментална, а красива и силна.  Стихът е пряко-асоциативен, метафорите лесно разбираеми и близки.Допада ми и това, че поетесата не търси "новаторски" форми и сравнения, а се доверява на класическата поетична традиция. Но ви оставям да прецените сами:

Знам, че идеята не е оргинална! Но ще се опитам да я разгледам от всички страни, съвсем прагматично, за да бъде осъществена  и бъде издаден сборник на общността.
Първо: Необходимост
В общностите "Поезия" и "Литература" чета доста качествени произведения. Някои от блогерите превъзхождат като талант и изказ /това твърдя като филолог, критик и автор на 2 книги и 7 учебни помагала!/ доста от прехвалените, печатани в пресата и специализираните издания "творци".
Някои блогери като мен и Вальо Йорданов са успяли с "ходене по мъките" да издадат част от нещата си в книги и списания. Но повечето от талантливите автори в тези общности не могат и не са публикували досега върху бял лист. Блогът може и трябва да им помогне.
Наречете ме консервативен традиционалист, но не смятам, че виртуалното пространство изчерпва културния диапазон. Една издадена книга би популяризирала и легитимирала не само авторите и съставителите и, но и самият блог. Книгата може да бъде веществен и духовен продукт на една виртуална общност, нейна визитна картичка. Книга би могла да се подари, за нея може да излязат рецензии в пресата. Трудно може да респектираш приятел, познат, бъдещо гадже с лафа: "Виж на компютъра какво съм написал!" или "Виж в каква общност публикувам!". Ако извадиш книга и я подариш, ефектът ще е доста по-голям.
А все още не са се свършили хората /дори са мнозинство/, които нямат компютри, не притежават Интернет и четат книги. Убеден съм също, че и голяма част от регистрираните блогери ще проявят интерес към такъв сборник, за да прочетат пак и съхранят за деца и внуци най-доброто от творчеството в блога.

Второ: Съдържание
В сборника предлагам да бъдат включени в ограничения обем на 200-250 стр. стандартен формат стихотворения и къси разкази. Да ме извинят авторите на повести /и аз имам една/ и романи, но те се издават в отделни книги. Подборът може да бъде направен от "админите" на двете общности, подпомогнати от хора вещи и образовани, които те посочат. Хубаво е да се представят максимален брой автори в ограничения обем на сборника. Това значи, че от един автор се подбират 1-2 разказа или 2-3 стихотворения - наистина най-стойностните.
Предвиждам, че винаги ще има недоволства от рода: "Що включи тоя, а не оня?" или "Що това, а не онова?". Ама ако слушаме вечно черногледите и недоволниците, ще направим ли някога нещо?

Трето: Финансиране
Сигурно мнозина си казват: "С това трябваше да започнеш, мой човек!"
Ще карам поред. Най-напред смея да твърдя, че можем да минимализираме разходите до пределния размер чрез самостоятелна предпечатна подготовка. Ще се намерят хора, които да редактират сборника безплатно /един такъв пише в момента/. Компютърните ни специалисти могат да осъществят странирането с "Пейджмейкър" и изработката на корица.
Ако решим можем да намерим издателство, което да движи нещата или по-евтина печатница /чух, че в провинцията печатат на по-ниски цени/.
Но дори с черно-бяла мека корица и без предпечат, отпечатването на книга от 250 стр. струва ориентировъчно около 800 лв. Откъде ще дойдат те?
Предлагам одобрените за печат в сборника между 20 и 30 автори да "жертват" суми по 10-15 лв. Срещу тези мижави пари ще получат съответно 10-15 броя от сборника и ще имат за подарък с автограф.
За останалите средства могат да помогнат и други блогери отново срещу бройки от сборника. Може и да се потърси и намери рекламодател, чиято реклама да бъде поставена на корицата и страниците на книгата.
Но съм убеден, че и bglog трябва да помогне! На купона за третия рожден ден на блога Тери сподели, че засега рекламите при нас са малко и съответно приходите на блога минимални - към 50 долара на седмица. Вярвам му напълно! Тери е прекрасен човек и не умее да лъже /може би затова често не му върви с жените/. Въпросът е в разпределението на тези пари. След като можеше да се отделят 100 лв. за сметка в ресторанта при купона /който завижда, да е дошъл!/, може да се заделят и 200 за сборника?! На следващия рожден ден на блога вместо шапки с емблемата му, не е ли по-удачно да раздаваме книги с логото BGLOG на корицата?! /отново не критикувам, просто ме е яд, че никой не донесе шапка и на мен!/.
Пето: Ефект от мероприятието
Поне според мен огромен - за авторитета на общността и за стимул на блогерите. Чрез книгата ще стимулираме повече хора да пишат в блога, оттук повече регистрирани потребители и съответно читатели. А впоследствие логично и повече реклами. Така че тази идея може да се разглежда и като
инвестиция в бъдещето на общността.

Очаквам с интерес вашите коментари и особено тези на Тери, Таничка, Жоро. Поправете ме ако греша с цифри и факти.  Ако прегърнете идеята, да се съберем група оправни хора и да я осъществим!