В първи курс Боби бе едно дългокосо момче, което блъскаше яко на барабани и си падаше по хард стиловете като Траш и тям подобни. Но с течение на времето хората порастват и вкусовете им се изменят. Та няколко години по-късно, това момче си оряза косата и пренасочи енергията си в по-сложни стилове като джаз и рок. Започна да учи пияно и сулфеж. Малко преди да завършим техникума, Боби започна да изнася първите си концерти с групата „Волфганг ин трафик“ (Подозирам, че вокалът им Явор е същият този Явор, който в момента е вокал на Гравити Co.). Завършихме техникума и си изгубихме дирите. Беше се появила една нова група с един голям хит – „Синьо“. Доста време групата свиреше по клубчета и не издаваше албуми. Докато един ден, тази група си смени барабаниста. С голяма изненада и радост разбрах, че наш Боби беше станал барабанист на Сленг. Спокойно мога да нарека наш Боби – музикалната гордост на Техникума по електроника (настояща ПГ по електроника „Джон Атанасов“).

Поздравявам ви с една от любимите ми песни, със съавтор на текста Боби:

Мой Свят – Сленг с Амалия
Музика: Димитър Екимов
Текст: Борислав Петров, Росена Екимова

Как би живял, ако всяка мечта
ставаше в миг твоя светла съдба.
Как би разбрал какво е нежна ръка,
радостен вик или горчива сълза.

Как да заспя, ако утре е край.
Как да умра, ако няма рай.
Как да се спра, ако нямам страх
да продължа и това да не е грях...

Мой свят – огън във водата.
Мой свят – пясък във ръката ти.
Аз нямам вече истини.
Имам само сили
самотата си да стопя.

Как да простя една грешка сега,
ако знам, че не ще е само тя...
Как да обичам, ако в твойте очи,
виждам как, виждам
любовта ще боли.

Защо да се боря, ако няма как
света да променя...
Защо да се моля, ако никого
не мога да спася...
Защо да търся, ако няма
да намеря нищо сам?
Защо да знам, защо да знам...

Като сме почнали още в началото с Роби...нека да е.

Ето текста на песничката за Елвис Пресли, "Advertizin' space"  от албумчето "Intensive care" с доход 80 милиона!Уххх!

Ммммм,текстчето е невероятно.

 А,и поздрав!

Миналата седмица бях излязъл да хапна из центъра на Пловдив. Тогава попаднах на една обява за концерт в който учавстват Конушенска група, Ваня Балканска и Николина Чакардъкова.

Проблема беше, че не знаех къде точно се намира концертната зала на Пловдив, но бях твърдо решен да отида. Тръгнах наслуки да проверявам местата, в които според мен би трябвало да се проведе концерта. За мой късмет улучих още на първото избрано от мен място.

Купих 2 билета (за мен и за приятелката ми). Вечерта я изчаках да се върне от университета и я изненадох. Взехме апарата и с отидохме да се оклутуряваме.

За първи път бях на подобен концерт с изпълнители от подобна класа. Беше невероятно и изпитах гордост, че съм българин. Това чувство го изпитвам много рядко в последно време. Като чух Ваня Балканска и космическия и глас почувствах накакъв трепет в косъмчетата на ръката. Неуписуемо. Не мога да го опиша с думи.

После дойде визуалната наслада от Нйколина Чакардъкова и ансамбъла и Неврокоп. Мнго красиво е слабо казано. Трябва да се види.

Накрая концерта завърши с изпяване на "хубава си моя горо" и химна на Бъгария от всички изпълнители и цялата зала.

Ако случайно попаднете на подобен концерт обезателно отидете. Няма да сбъркате. Вълнението беше наистина голямо и си струваше всяка дадена стотинка.