Incubus
Noun
1. A male demon believed to lie on sleeping persons and to have sexual intercourse with sleeping women.

2. A situation resembling a terrifying dream.

3. Someone who depresses or worries others.

Алтернативна музика-обожавам я!И има една групичка,която винаги ми влизат под кожата като ги слушам.Те са горе-долу нови,с хит по ЕМ ТИ ВИ излязоха през две и втора ако не се лъжа...и се казват Incubus!
В официялния сайт на групата пише,че са създадени през деветдесет и първа в някъв си гараж в Щатите и че са метал група,повлияни от Корн...аз съм по-скоро склонна да заявя,че са алтернативни.

Еми има нещо "по-така",може би чувство?,което е налично,докато ги слушате...нещо странно,едновременно тъжно,красиво,мистериозно,силно и гордо...обобщено-вероятно-точната дума е сюблимно.
За "сюблимни" критиците и разбирачите в худ.изкуство обявяват онези картини,които изобразяват красотата,силата,безвремието и трагичността на
природното бедствие:буря,морско вълнение,вулкан и тнт.
Говоря за албума "Morning View".Музиката е невероятна(последната песен от албума завършва с няколко минутно крякане на жаби-удивително колко успокояващо може да действа,и аз не мислех!!),а пък съчетана с текстовете...е лудница.

Текстовете засягат най-различни човешки чувства и ги метафоризират в природни явления или просто предмети.Това е интересно:любовта е река,угризението е тебешир,егоизмът е човек човъркащ чужда отворена рана,нерешителността е отпадък за боклукчарски контейнер,спасенеито е влак за Мексико...

Изслушайте ако ви стига само този албум,няма да сбъркате!
Приятно потапяне!

И аз като Правяча няма да пея дитирамби.

Ще кажа само едно: Легендите трябва да се чуят! И да се препредават на другите!

Като ми остане време ще пиша по-подробно за впечатленията си от концерта през 2005г. на стадион "Академик".

Ето една много, много любима песен...

С какво я свързвам ли? С много неща! Свързвам я с едно прекрасно лято в София, свързвам я с първата си голяма любов, която за жалост остана несподелена, свързвам я с едни много хубави и нежни спомени от един живот, който отдавна си замина от мен... Навежда ме на едни такива мисли покрити с прах, малко тъга и много носталгия...

Поне спомените остават, слава богу! 

A stones's throw from jerusalem
I walked a lonely mile in the moonlight
And though a million stars were shining
My heart was lost on a distant planet
That whirls around the april moon
Whirling in an arc of sadness
I'm lost without you I'm lost without you
Though all the kingdoms turn to sand
And fall into the sea
I'm mad about you I'm mad about you

And from the dark secluded valleys
I heard the ancient songs of sadness
But every step I thought of you
Every footstep only you
And every star a grain of sand
The leavings of a dried up ocean
Tell me, how much longer? how much longer?

They say a city in the desert lies
The vanity of an ancient king
But the city lies in broken pieces
Where the wind howls and the vultures sing
These are the works of man
This is the sun of our ambition
It would make a prison of my life
If you become another's wife
With every prison blown to dust
My enemies walk free
I'm mad about you I'm mad about you

And I have never in my life
Felt more alone than I do now
Although I claim dominations over all I see
It means nothing to me
There are no victories
In all our histories, without love

A stone's throw from jerusalem
A walked a lonely mile in the moonlight
And though a million stars were shining
My heart was lost on a distant planet
That whirls around the april moon
Whirling in an arc of sadness
I'm lost without you I'm lost without you
And though you hold the keys to ruin
Of everything I see
With every prison blown to dust,
My enemies walk free
Though all the kingdoms turn to sand
And fall into the sea
I'm mad about you I'm mad about you

Творчеството на групата Sugababes ми харесва. След онази култова песен "Too lost in you" сега съм запленен от още една тяхна песен, която има много приятно звучене и най-важното - текстът и е много красив. Поздравявам ви с нея! :)

When I was 7
They said I was strange
I noticed that my eyes and hair weren't the same
I asked my parents if I was OK
They said you're more beautiful
And that's the way they show they wish
They had your smile
So my confidence was up for a while
I got real comfortable with my own style
I knew that they were only jealous cos

People are all the same
And we only get judged by what we do
My personality reflects me
And if I'm ugly then
So are you
So are you

There was a time when I felt like I cared
That I was shorter than everyone there
People made me feel like life was unfair
And I did things that made me ashamed
Cos I didn't know my body would change
I grew taller than them in more ways
But there will always be the one who will say
Something bad to make them feel great

People are all the same
And we only get judged by what we do
My personality reflects me
And if I'm ugly then
So are you
So are you

People are all the same
And we only get judged by what we do
My personality reflects me
And if I'm ugly then
So are you
So are you

Everybody talks bad about somebody
And never realises how it affects somebody
And you bet it won't be forgotten
Envy is the only thing it could be

Cos people are all the same
(The same, the same)
And we only get judged by what we do
(What we do, yeah, yeah)
My personality reflects me
And if I'm ugly then
(Yeah, you)
So are you
So are you

People are all the same
(Oh, oh, oh)
And we only get judged by what we do
(What we do, yeah)
My personality reflects me
And if I'm ugly then
(Yeah, so are you)
So are you
So are you

Италия!Много зарибяваща страна...Ватикана,изкуството,хубавото време,спагетите,ристретото,колите,италианците,музиката!
Много благозвучен и много бърз говор,вечно синыо небе над главата,романтика и
блестяща архитектура,ето какво те среща в Италия.Бонджорно Дио!

Има нещо божествено в тази страна.Наи-великите художници и скулптори,хора на
изкуството са били италиянци:Да Винчи,Микеланджело,Рафаело...

Италианците твърдят че са най-добри в света в две неща:кухнята и колите. "Да се возиш във Ферари е равносилно на оргазъм..." Много пък са горди тия италиянци...Може и да има за какво.

Прилагам текста на една от любимите ми песни на Тото Котуныо:L'italiano

Lasciatemi cantare con la chitarra in mano lasciatemi cantare sono un italiano

Buongiorno Italia gli spaghetti al dente

e un partigiano come Presidente

con l'autoradio sempre nella mano destra e un canarino sopra la finestra Buongiorno Italia con i tuoi artisti

con troppa America sui manifesti

con le canzoni con amore con il cuore con piu' donne sempre meno suore Buongiorno Italia buongiorno Maria

con gli occhi pieni di malinconia buongiorno Dio

lo sai che ci sono anch'io

 Lasciatemi cantare con la chitarra in mano lasciatemi cantare una canzone piano piano

Lasciatemi cantare perche' ne sono fiero sono un italiano un italiano vero

Buongiorno Italia che non si spaventa

e con la crema da barba alla menta

con un vestito gessato sul blu e la moviola la domenica in TV

Buongiorno Italia col caffe' ristretto

le calze nuove nel primo cassetto

con la bandiera in tintoria e una 600 giu' di carrozzeria

Buongiorno Italia buongiorno Maria

con gli occhi pieni di malinconia buongiorno Dio

lo sai che ci sono anch'io

Lasciatemi cantare con la chitarra in mano lasciatemi cantare una canzone piano piano Lasciatemi cantare perche' ne sono fiero sono un italiano un italiano vero. La la la la la la la la... Lasciatemi cantare con la chitarra in mano lasciatemi cantare una canzone piano piano Lasciatemi cantare perche' ne sono fiero sono un italiano un italiano vero.

 Музиката през деветдесетте май нямаше равна...Това ми е любимия период.Даже до такава степен,че понякога си мисля колко хубаво щеше да бъде ако се бях родила маааалко по-рано във времето, да кажем в епохата на нашите...Когато са се слушали Щурците,ФСБ,Beatles и The Who и Rolling Stones.Тогава поне щях да бъда достатъчно голяма да отида на концерт на Guns...Мечтата,която никога няма да осъществя по простата причина че Guns,старите Guns вече ги няма със Слаш,и че Axl Rose в момента е с раста плитки и се подвизава с няква нова музика,а пък Слаш създаде Velvet Revolver,които са някак си много различни.

Затова пък съм успяла да видя на живо следните групи:HIM,Stereophonics,Cranberries,Evanescence!,Rammstein,Апокалиптика,Travis,Аthlete.

След концерта барабаниста на Cranberries,онзи,който лудо се мята на барабаните в Зомби ми даде автограф.Тогава не можех да повярвам сигурно месеци след случката.Толкова го бях гледала по телевизията в онзи клип,леко ужасния,на Зомби,(тя песента е 90 процента барабани)че направо ми се струваше невероятно. Вокалистката  на Cranberries,Долорес беше страшно хубава.Доколкото съм чувала,страдала дълго от анорексия,но изглеждаше супер хубава на концерта.Може би защото наскоро си бе родила детенце... Музикантите на Travis имаха една позната тактика:избираха си някого от публиката и на всяка следваща песен и свиреха и пeeха за него :-).Много човечни бяха на сцената.И супер симпатични. Вокалиста на HIM не спря да пуши,докато се подвизаваше на сцената.Цигара след цигара.Феновете знаеха че страда от астма и че го прави на пук...Така или иначе на Gone with the sin,страхотно парче,всички ревнаха със сълзи. Мацката от Evanescence Емили,бе малко по закръгленичка отколкото очаквах.В центъра се разиграваше страшно пого.Концерта беше в Фрайбург,в залата имаше специална трибуна за инвалиди,двама трима от които стигнаха до първите редове(самоубийци),и хората започнаха направо да си падат върху тях... Rammstein направиха огнено шоу.Пиромани.Новоизлезият албум Reise Reise бе доста сполучлив.Добре че бях далече от сцената,че щях да опърля я коса,я нещо друго. А пък Аthlete са жестока британска бандичка,които маи никой не знае и не е слушал...

Не знам ама има някаква особена сила в това да пeeш заедно с хиляди други хора около теб...Енергийното поле е невероятно силно. Зарежда те положително.

Май се отплеснах.А това което исках да кажа е че много обичам деветдесетте...

Сетих се за една песничка, която понякога слушам. Странно е за върл привърженик на хубавия рок и хубавата чалга да слуша Мадона, но тази песен ми напомня за един филм ("Почти идеално" май се казваше) и за една невероятна жена, с която го гледах за първи път, тогава, когато всичко беше почти идеално.

Но филмът го няма, жената също, остават само приятните спомени и хубавата песен:

American Pie
Don McLean 

A long long time ago,
I can still remember how that music used to
make me smile
And I knew that if I had my chance
I could make those people dance
And maybe they'd be happy for a while

Did you write the book of love
And do you have faith in God above
If the Bible tells you so
Now do you believe in Rock 'n' roll
And can music save your mortal soul
And can you teach me how to dance real slow

Well, I know that you're in love with him
'Cos I saw you dancin' in the gym
You both kicked off your shoes
Man, I dig those rhythm and blues

I was a lonely teenage broncin' buck
With a pink carnation and a pick-up truck
But I knew that I was out of luck
The day the music died
I started singing

Bye, bye, Miss American Pie
Drove my Chevy to the levee
But the levee was dry
And good old boys were drinkin' whiskey and rye
Singing this'll be the day that I die
This'll be the day that I die

I met a girl who sang the blues
And I asked her for some happy news
But she just smiled and turned away
I went down to the sacred store
Where I'd heard the music years before
But the man there said the music wouldn't play

Well now, in the streets the children screamed
The lovers cried, and the poets dreamed
But not a word was spoken
Tho church bells all were broken
And the three men I admire the most
The Father, Son and the Holy Ghost
They caught the last train for the coast
The day the music died

We started singin'

Bye, bye, Miss American Pie
Drove my Chevy to the levee
But the levee was dry
And good old boys were drinkin' whiskey and rye
Singing this'll be the day that I die
This'll be the day that I die

Bye, bye, Miss American Pie
Drove my Chevy to the levee
But the levee was dry
And good old boys were drinkin' whiskey and rye
Singing this'll be the day that I die
This'll be the day that I die

Пиша това, след като прочетох поста на Яничка, в която се казва, че баща и е бил музикант.

Едно време като малък мошморок. Бях сигурно първи или втори клас влязоха няколко човека и водеха допитване кой иска да свири на гъдулка. На мен ми беше много интересно и веднага вдигнах ръка. Да но не казах на нашите. И аз не знам поради каква причина.

След няколко дена тези хора се върнаха и казаха да потвърдим съгласието си. Аз този път не вдигнах ръка. Те ме попитаха защо съм се отказал, а аз без да мисля им казах, че нашите не са ме пуснали.

По-късно същата вечер те се обадиха до вкъщи да попитат защо не са ме били пуснали на уроци по гъдулка :) Майка и дойде като гръм от ясно небе и започна да обяснява, че не съм и бил казал и т.н. През това време аз слушах разговора и бях много щастлив, че щях да се науча да свиря на музикален инструмент.

И така започнах. В началото нямах гъдулка. Майка ми намери от едно село, една почти щупена. Малко по-късно си поръчах една гъдулка от един майстор, живеещ в село Сборище(това е селото на баба ми (бог да я прости), а Майстора май се казваше Дядо Стоян). Че взех си моя собствена гъдулка, баба ми уши калъф, а аз всяка седмица ходех да стържа в центъра за работа с деца.

Беше ми голямо удоволствие да разсвирвам мелодиите.Това чувство може да се сравни с програмирането. От нищо, малко по малко, пред тебе се получава нещо красиво. Беше наистина голям купон. Дори имах няколко концерта. Преподавателя уж много ме хвалеше и казваше, че от мен щяло да излезе голям гъдулар(не знам може и да е гАдулар). Но за мен беше много чудно как, при положение ,че нямах музикален слух. Беше ми елементарно примерно да науча дадена мелодия, но не и да изсвиря някоя, след като съм я бил чул от някъде си.

Така всяка седмица с няколко прекъсвания стъргах до 7ми клас. Значи общо 5 години. До толкова бях научил мелодиите, че пръстите ми сами се движеха машинално по грифа.

Но после ми попадна едно списание за компютри, харесаха ми и започнах да се занимавам с умните машинки. Така съм и досега. Гъдулката ми сабиура прах. Преди около година се сетих да я пробвам. Пръстите ми все още поналучваха мелодията и продължаваха да се движат сами, но за жалост киминчата беше доста разстроена и се чуваха много грозни звуци. От тогава не съм пробвал да я хвана отново.

Но иначе като се сетя за отминалите дни, за концертите ми, за свиренето пред бабите, за момента в който един гадулар ми беше казал, че в мен имало бъдеще(Това пък е една стара история. Още преди да се запиша да свиря и дори преди изобщо да съм си помислял, че мога да свиря някога на гъдулка, един гадулар беше дошъл в къщи с инструмента си. Аз го бях хванал и взех да дрънкам нещо. Той ми каза, че съм я бил хванал правилно, и че в мен ималко бъдеще.) и за още много подобни, всичко ми се струва толкова далечно. Все едно е била приказка.

Интересно ми е, ако бях прдължил с гъдулката, по какъв начин щеше да ми се развие животът?...