Време е да продължим. Дръж ги една две, седмици бе за да попадат на пряка слънчева светлина. Това не значи на тъмно. Да не ги фраснеш в мазето :).

Веднъж дневно ги пръскай с вода, която е престояла няколко часа, за да се дехлорира. За пръскането можеш да използваш онова, дето като деца го ползвахме да пръскаме момичетата, а жените го ползват като гладят или мият прозорци :)

Можеш да ипатш и оня номер с върбичката, както ти написах.

Пожелавам ти успех!

Страшно е забавно!

За ракийката си има страхотна круша в двора. Двоен препек малаена и ароматна. Да не си мислите, че имам казан. Спазвам дори и безумните разпоредби.

Аз действително съм виждал маслина на 12 години висока 40 см, която ражда маслини. Много е красиво. Още повече, че маслината е дърво, на което могат да се оформят фантастични хралупи.

А за кендото - уважавам философията му. Аз в младите си години бях обучаван интензивно в така наречените бойни приложни дисциплини -интегрирана система от карате - до и айкидо, която беше възприета от МВР. В последствие поразредих занимаията, а сега направо си скърцам като тръгна да се разтягам. Но до преди няколко години децата ми (тогава деца, де) практикуваха айкидо. Успях да изкрънкам спонсорство от компанията в която работех за асоциацията. По този повод тогава се запознах с една уникална личност - д-р Фумио Тойода професор по право и на едно от високите нива в Дзен. Впечатлен съм от житейската философия свързана с японските бойни изкуства.

Разбира се, че ще ти е мъчно за името, нали си вуйчо, а не възприемаш името на племенника си, който е с българска кръв...

Това за списъка не е съвсем вярно. Просто много чужденци тук желаят да се внедрят по-бързо в доста консервативното американско общество, колкото и то да не минава за такова. Затова, когато се роди детето тук (и по закон става гражданин на САЩ) е добре то да има разгадаемо име - затова и местнородените азиатци, например, се казват Дейвид, Ендрю и прочие, вместо Ли, Пък, Чжуан, и етсетера... Стратегия, която от позицията си на живеещ в България, ти няма как да възприемеш, затова и не бива да съдиш строго....

Особено, ако бъдещето на Самюъл не включва живот обратно в Бг, а само тук. Много по-добре ще му е да е Самюъл, повярвай ми... На детето ще му е много по-лесно да се адаптира към училищния живот с името Самюъл Алън, отколкото като Самуил Аспарухов, което и на мен ми харесва много и звучи гордо и достойно, ама какво от това... Нали ще живее тук?

И нашите деца носят красивите български имена Калоян и Траяна, но синът ни вече втора година е известен в у-ще като Кал Ей (местните могат да произнесат правилно само пъвата буква от Атанасов, и не им се главоболи...). Е, никак не сме щастливи от което, но не е ли по-важно как ще се чувства съответното дете? А въпреки нашите обяснения, когато на следващия ден го глътне средата отново, съм сигурна, че се чувства чудесно като Кал Ей.... А, както добре знаем, децата по всички точки на света за много жестоки към различните. Предполагам това са били подбудите на твоите роднини...

Така че, твоята сестра и зет са си го кръстили така в пълно съзнание, и то със съвсем основателни причини - а на вас са дали тази версия, за списъка, като по-лесно смилаема, особено за твоите родители, предполагам... Постави се на тяхно място. Имат сериозна причина за смяната и на буквите в имената, и на самите имена - не е прост келешлък, ако така си мислите....

Не ги съди, обичай си ги много, както и да казват.

Виж нямам отговор защо не искат да се върнат на гости. Едва ли причината е, че не могат да си го позволят... По-добре това да ви вълнува като проблем.

Не, няма смисъл, друго уточнение няма да получиш - аз много ясно се изразих защо и заради кого съм сложила уточнението си.

А и твърде ясно съм казала защо не обичам подобни иронични отношения, както твоето към твоето семейство. Твоят пост беше ироничен, не моят първи коментар. Аз се опитах да дам възпитано обяснение защо твоите роднини са дали това име на детето си и получих поедната доза ирония...

Аз нямам никакво "отношение" към непребиваващите в щатите и мисля, че това е ясно всекиму, освен май теб... Ясно уточних, че нямам такова и към "незаконно" пребиваващите там. Твоите комплекси, обаче, откриват такова. Твой проблем.

Ясно уточних и защо уважавам хора като сестра ти и недвусмислено имплицирах защо не уважавам особено хора като теб, които, макар и определено интелигентни, се чудят кои са и що са, и накъде са тръгнали, и всъщност тръгнали ли са... Неща, които би трябвало вече да си си отговорил за годините си, още повече, че имаш семейство и отговорности към него, а то едва ли очаква точно от теб лутането още да продължава...

Комплексите са си твой проблем, не мой.

Ай, как са се сгризкали любимите ми хора в блога! Таничка и Рупани, недейте така! Аз се надявах да ядем заедно пуйка със зеле:)

По темата.

Аз лично не съм никакъв радетел за българското или за каквато и да било националност. Не мисля, че тази принадлежност играе някаква роля в оформянето и отстояването на личността, а именно това са нещата, които ме интересуват.

Братовчед ми живее в Англия и има две деца, които са с небългарски имена. Освен че са небългарски, те са и по две с чертичка между тях – просто такава е модата на имената в момента в Англия. Може роднините в България да си кълчат езиците, като ги произнасят, но имената се дават не за радост и улеснение на фамилията, а на децата. Същевременно и двамата говорят български с баща си, майка им им готви български манджи и им боядисва яйца на Великден... Така че – каквото е приятно и полезно се запазва, а каквото не е – се изхвърля. И за мене това се нарича адаптивност.