Има ли човек, който да не обича палачинки? Едва ли!

Сладка, солена, за десерт или основно ястие, семпла или понатруфена, палачинката радва с великолепния си вкус хора от всякакви възрасти и всички краища на света.

Палачинките всъщност са такова изкушение, което трудно може да бъде дефинирано. Според „Оксфорд Къмпани ъф фууд” палачинката се състои от смес – микс от брашно, яйца и мляко, запечена в плосък тиган – сач или в обикновен такъв, намазан с масло. Джон Мариани в неговия „Речник на Американската храна” ги свежда до „плоски кексчета, приготвени на тиган и запечени от двете страни“.

Точната дефиниция обаче не е толкова важна. Защото всички знаем, че е достатъчно да разполагаме с няколко яйца, малко мляко, брашънце и масло, за да спретнем вкуснотийките. Не са необходими и някакви върхови кулинарни умения – достатъчни са желание, тиган и котлон.

Всъщност палачинката има доста история зад гърба си. Тя е наследник на ранните плоски хлебчета, печени по горещите камъни в Неолита. Истински бум предизвикват римляните – разпространявайки тънкото тестено изделие из Европа и Африка. „Апициус” – древната римска готварска книга, включва рецепта с пипер и мед. Палачинките надживяват и Римската империя и през средните векове навлизат плоските сачове като един от основните инструменти за приготвянето им. През 1430 г. Английски кулинарен ръкопис също споменава палачинките, а в най-старата Холандска готварска книга, от 1514 г. са включени дузина рецепти.

Английските и холандските заселници не само донасят в САЩ своите разнообразни палачинкови рецепти, но също така започват да ги налагат в американския бит и кулинария.

За кратко американците ги обявяват за свои и те се появяват вече като „флипинг джоникейкс” и т.нар. „флат карс”- една фундаментална нова закуска във времената на изграждането на американската нация. Джеферсън дори си ги е поръчвал в прочутото „Монтичело”. Писателят Джеймс Купър е посрещал с тях приятелите си в Париж. Първата професионална смес е представена на изложение в Мисури в 1889 г. и след нея се появяват и веригите Палачинкови къщи.

В много европейски страни, има празници – така нареченият палачинков ден. Плата от палачинки биват консумирани, за да бъде използвано останалото брашно и яйца, забранени през следващите дни на пости.

В Англия традицията продължава с празненства като Великия палачинков ден, през който училищните готвачи в Уестминстърското Абатство приготвят огромни палачинки за тълпите ученици. Момчето, което се измъкне от палачинковото меле с най-голямото парче палачинка, получава и награда. В Олни, Англия, съществува религиозен празник, известен като Палачинковото състезание. През годините от 1445-та насам, местните домакини, държейки тигани, спринтират 375 метра, докато обърнат палачинката в тях три пъти. Първата, пристигнала в църквата, трябва да сервира палачинката на човека на камбаната и да бъде целуната от него, за да спечели.

В различните култури палачинката има свои специфики. Франция като гастрономичен еталон предлага палачинките най-вече сладки и фини като дантела. Холандците ги сервират в своите заведения пълнени със солена плънка или поръсени с подправки. В Индия палачинката е от оризово брашно и, естествено, овкусена с люти подправки, а запазената марка за Южна Африка е палачинки със захар и аромат на канела.

Американците също имат своя версия по въпроса. Техните палачинки са по-малки като диаметър, но доста по-дебели от познатите в Европа.

Където и по света обаче да похапваме палачинка, с прекрасния си вкус тя ни убеждава в максимата, че най-съвършени са простите неща!

Ето и няколко снимки на подбрани рецепти за палачинки

Американски палачинки (Pancakes)

http://www.osata.eu/recepti/palachinki/amerikanski-palachinki-pancakes/html/

Шоколадова палачинкова торта с ябълки

Класически палачинки

http://www.osata.eu/recepti/palachinki/klasicheski-palachinki/html/

Палачинки с маскарпоне, малини и боровинки по италиански

http://www.osata.eu/recepti/palachinki/palachinki-s-maskarpone-malini-borovinki-po-italianski/html/

Картофени палачинки с телешка кайма

Беларуска вариация на палачинки

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???

И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).

Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).

Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).

Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители

1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи

Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 

Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...

Лежеше си там, хлъзгава и студена, и ме гледаше с мъртвото си око. Опнатото й на плота безжизнено тяло изглеждаше толкова... потреперих от погнуса, преди да се сетя за думата. Както и да е – нямаше да ми се размине чистенето, ако стоя отстрани и подсмърчам гнусливо.

Сложих пръст върху лигавите й хриле, а с другата ръка взех брадвичката. Голям рибок, сигурно повече от един удар ще трябва, за да отделя главата. ААА! Отскочих назад и изпищях като изплашено дете. Още е жива! Жива е, ти казвам, усетих гадната конвулсия, ледената тръпка, която пробяга през люспите й, усетих как взе да се подмята!

Вътре в себе си си набих един шамар. Всъщност нямаше никаква конвулсия, аз съм един долен страхопъзльо. Събрах цялата си смелост, сила и точност, рязко вкопчих пръсти в рибата и я праснах с брадвичката зад хрилете. Острието хлътна, нещо изхрущя и почна да мляска, докато вадех “оръжието”. Не успях с първия удар. Нещастният толстолоб не беше случил на добър екзекутор.

Забравих какво правя, къде съм и на какво ми мирише, хванах брадвичката и пак замахнах. Тоя път благите звуци от скършването на рибешки гръбнак завършиха със звънване на брадвичката в плота. Край...

Почесах се и избърсах избилите по челото ми едри капки пот... пипнах се с мръсни ръце. Голяма грешка! Сега ще трябва да се къпя 6-7 пъти, преди да спре да ме е гнус от собствената ми миризма.

Добре, поне като съм почнал – да действам. Междувременно от раната от отрязаната глава започна да тече кафяво-зеленикава рядка каша и да оформя живописна струйка към ръба на плота в посока мивката. Ммм, то допреди малко направо си миришеше хубаво в сравнение с това.

Взех ножа и се подготвих за най-забавната част – корменето. Промуших върха на острието в мекия корем и почнах. Всичко мина относително кротко и даже успешно, докато движението на ножа ми не произведе поредица зловещи глухи пукания. Разкъсах червата. Какво точно беше и на какво точно миришеше това, което изтече от прореза, не мога категорично да заявя. Но съм убеден, че толстолобът не беше успял да посети рибешката тоалетна преди да го уловят...

Така, а сега по същество. Трябваше да бръкна в разпрания корем и да извадя... о, не, не ми се мислеше изобщо. Просто пъхнах пръсти в разреза и... Няколко пъти подред правих тоя опит и няколко пъти подред се тръшках из кухнята, квичах като заклан и се тресях, обзет от тръпки на гнусотия. Край! Стига лигавщини!

Рязко отворих разпорената риба и мъжествено впих пръсти в слузесто-тинеста маса от черволяци и упорито дърпах, стисках и драх с нокти, докато хладни струйки блажени телесни сокове и остатъци от последната закуска на толстолоба обливаха ръката ми.

Последва половин час махане на люспите, което в сравнение с предишните операции беше една забавна игра и чудесен начин да си прекараш свободното време. Най-накрая, след тежки, почти родилни мъки, с цената на опръсканата в рибешки лайна и кръв кухня, успях да постигна една изчистена и готова за кулинарно приготовление и обработка РИБА. Ама риба - един път, направо не беше за изпускане. За по-сигурно се снимах с нея, в случай, че не успея да напиша тоя разказ. Толкова бях радостен и горд от себе си, че изобщо не забелязах как изцъкленото око ме гледаше, докато миех главата, как зловещо й увисна челюстта и всичките подобни красоти съпътстващи довършителните работи.

След още известно време кухнята беше лъсната до блясък и ухаеше на свеж ябълков оцет, с който натърках и последния квадратен милиметър по себе си и по помещението.

Вечерта дойде нежна и красива, както пишат романтичните писатели - аз, баща ми и домашния басет седнахме около масата. Обадихме се специално на майка ми, която при други обстоятелства със завиден битов героизъм беше извършвала гореизложения ритуал. Тя ме похвали за добрата работа. Е, не че нещо, ама наистина се справих нелошо... като за първи път.

Баща ми примлясна сладко, осмука една голяма кост и небрежно рече:
-Ммм, много хубаво! Искаш ли за утре да взема шаран?

23.8.2007

Плевен