Трудно се събужда спящо стадо,

трудно се разбунва кротък дух,
трудно е да осъзнаеш, че си грешен,
болезнено, за този който те е просветил.

Видя ли,че може
 сред цялата плява,
да тръгне случайно
 и стръкче любов!

Видя ли стеблото,
как вие и крепне,
готово да дава
 на бури отпор!

Видя ли листенца,
подават ръчички
 в прегръдки улавят
 топъл ветрец!

Видя ли, че с обич
 и мъничко грижа,
стръкчето вече
 е вързало цвят!

Усети ли, как,
от аромата любовен,
сърцето препуска
 в щастливия такт!

Видя ли, че може
 сред цялата плява,
да стане и чудото
 с име Любов!

Видя ли,че може
 сред цялата плява,
да тръгне случайно
 и стръкче любов!

Видя ли стеблото,
как вие и крепне,
готово да дава
 на бури отпор!

Видя ли листенца,
подават ръчички
 в прегръдки улавят
 топъл ветрец!

Видя ли, че с обич
 и мъничко грижа,
стръкчето вече
 е вързало цвят!

Усети ли, как,
от аромата любовен,
сърцето препуска
 в щастливия такт!

Видя ли, че може
 сред цялата плява,
да стане и чудото
 с име Любов!

Когато живота те прати в най-тесния ъгъл,
където стотинката има стойност голяма,
където трохата изглежда огромна
и глътка вода е лукс недостъпен.
Когато със червей споделяш съдбата,
от паяк очакваш утеха,
облечен си с паяжина, вместо със дреха,
а скъсана кърпа е завивката мека.
Когато дъски са матрака удобен,
пробитата тенджера-баня широка,
тогава мечтите са непозната теория,
надеждата- неоткрита планета.
Без шум, без притенции си благодарен за всичко
и нечия храчка ти става вечеря,
научаваш, от нищо - да бъдеш доволен,
едничкия въздух е само свободен.
Летящото време ти става приятел,
спира при тебе в ъгъла черен,
тогава неволно започваш да мислиш,
откриваш безжалостни истини,
макар прозаични.
С потребности чужди, как си живял,
за тях си се борил, дори и продал.
Изгубвайки себе си, своето аз,
очите затворени, с кеф си държал.
Когато живота те прати в най-тесния ъгъл,
откриваш, че всичко си има цена,
различна от тази, която си мерил с пари.
Откриваш, колко трудно са плаща греха
и сметката винаги идва сама.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Grazhdanska/Smetkata-idva-sama/223583.html#ixzz4GQWDs5vQ

С лъвски скок надскочи всяко време,
величествената ти порода е изчезнал вид,
като безумната ти дързост, няма друга,
и тази смелост, няма вече днес!
В знак на почит, главите сме навели,
но не това ти искал си от нас,
сега падаме за тебе на колене,
а тази поза, не би желал,
дори в признателност към теб!
Уж дишаме от този същи въздух,
от който дишал си и ти,
но явно, само го хабиме,
и търкаме напразно същите земи!
Нахрани цяла нация със гордост,
с твоя подвиг, кичем се и ний,
а ние те предадохме безсрамно
затрихме твоята борба и идеал.
Чист и свят, само ти остана,
с душата си за хората република гради,
но хората не са оназ добра светиня,
напразно, за тях се жертва ти.
Добре, че гробът ти, не знаем де е,
костите, поне да гният във покой,
духът ти мира няма да намери,
че ние сме онази черна кал.
Калта от лицемерна глина,
примесена със мерзост и подмол,
прости ни, че сме само суха плява,
прилегнала по твоята земя.

Изящно аленееш сред тревата,
почти невидима за хищните очи,
изтъкана от ефирен чар
и дива деликатност,
привличаш за себе си беди.
С упойващ аромат, омаен,
с крехкия си съблазняващ вид,
всеки иска с твойто съвършенство,
тялото му да се наслади.
В очите се налива сладост,
алено вълшебство-Божи дар,
докосне ли те някой, ще те смачка,
толкова си нежна ти!
Имаш вкус на кратък миг любов,
на тръпка радостна,
на горска магия,
събрала в този мъничък обем
тайната на земната наслада.

Попитах вятъра за тебе,
слънцето, и то ми каза,
все не вярвах, че те има,
но те, те обещаха, аз повярвах.

Търсех да те видя при звездите,
разпитвах ги по цяла нощ за теб,
мечтаехме си, заедно с тревите,
и чакахме да съмне за любов.

Дърветата те знаеха, но си мълчаха,
дъждът те е познавал, но също премълча,
рисувах те по водната повърхност,
и съчинявах стих, след стих за теб.

Усещах, как сърцето ми подскача
и капки радост отронва във кръвта
влюбен свят, в очакване създадох,        бе по- красив от милата Земя.

Разкажи ми приказка за обич,
без думи, ми я разкажи,
искам само да я чувствам,
с усещане да слушам, не с уши!

Грабни ме с разказа лиричен,
с импулс предавай ми слова,
пленявай ме със страст недопустима,
в горящ копнеж ме превърни!

Не сбъдвай мечтите във реалност,
само ги храни, за да растат,
фантазиите неистово разпалвай
и без да ме докосваш ме гали!

Скършени клонки от красиви мечти
безжалостно вятъра влачи,
на бунище огромно от натрошени съдби,
трупа купчини с болка и мъка.

Играчки захвърлени, разглобени в игра
нещастно лежат във забрава,
с нечуто стенание и неразбрана тъга,
гъста мъгла ги зарива.

Неслучени спомени в неоткрито море,
плуват самотно и давят се,
вълните виновно ги завиват с брега
и за топла надежда се молят.

Подмолни заблуди на фалшива подкрепа,
разпръсква зари гръмотевични-
опити грешни и сламки изкуствени
прегризани още в основата.

Във бяг без посока се лутам навсякъде
и търся стабилна опора,
но червеи стържат, прояждат гредите,
във прах се превръщат мечтите.