с лед

Тъмное...и задушно, цигарения дим се стели около мен и попива в поритеми...тъжно ми е, мъка която усещам с цялото си тяло(знаеш как е и теб те боли в момента така)...вермут сводка...50/50...и лед...без лимон...мисля си за залеза...сгъстяващотосе черно пред очите ми ме отделя от всичко...и от мен самата...издигамсе...света...този абсурд, остава отвъд ресниците ми...нероденото ми дете изпищява...за да ме върне с насълзени очи обратно на земята - където ми е мястото(?)
P.С.
Просто лек повей сряда вечер...
Проблясък:
АКО БЕШЕ ДО МЕН ЩЕШЕ ДА МИ Е ОЩЕ ПО-ТЪЖНО...
Извод:
ТЯГОСТНАТА, НЕИЗБЕЖНА СРЕЩА НА ЖИВОТИТЕ НИ МЕ ОСЪКАТИ ДО СТЕПЕН ДА НЕ ВИЖДАМ СМИСЪЛ В ПРОМЯНАТА, ОТНЕТАТА МИ ИЛЮЗИЯ ЗА ЩАСТИЕ НЕ МЕ НАПРАВИ ПО-МЪДРА...
Абсурдът:
АЗ ДОРИ НЕ СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ТЕ ОБИЧАХ...