Поздрав за тези, които помогнаха да се науча да съм...

Замислям се ипитам.
Аз чакам и се уча
да съм търпелива
и въпреки това активна.

Желая, обичам страстно и силно.
Желая, обичам и търся с надежда
в тая беснотия да намеря утеха.

Утеха, не клетка с железни решетки.
Утеха, но не овчедушна нагласа.
Утеха, която с благост и нежност
надежда и вяра ми дава -
търпение,твърдост и сила.

Не каменна сила,не великанска.
И не твърдост до лудост.
А сила и твърдост, които помагат
да не се превърна вав фанатичен убиец.

Твърдост и сила,с които да виждам
и туй, което не ми допада.
И да приемам, без да се примирявам,
да следвам, без по пътя си да унищожавам,
да чувам, без да отричам,
да казвам, без да се налагам.

Замислям се и питам,
защото искам...

Искам да чувам и виждам,
за да помагам и творя...
Нека бъда от полза
за все повече свят...!

П.С.: Скъпа Веси, попътен вятър! С теб съм, много успех!!!