Война не съм подел. Поне не е срещу учителите. Съзнаваш ли колко глупаво е това твърдение - Стоян воюва срещу учителите? Дразнят ме много неща в образованието ни, в това число и в учителите. Но чак пък война? И това само защото две-три учителки не искат да се казва истината за техните колеги?

ЛаСомра, когато един човек избира да стане учител, мотивите му могат да бъдат какви ли не, но не и финансови. Учителите винаги са били на опашката по отношение на заплащането и всеки го знае отлично.

На времето, когато трябваше да избирам каква професия да упражнявам, не съм се колебала изобщо, защото целият ми живот беше преминал до този момент в учителско-училищна среда. Моите родители начални учители ми дадоха сериозна основа (като предварително натрупан професионален опит) и събудиха у мен огромен интерес към учителската професия. Баща ми купуваше всички педагогически и методически книги, които излизаха, а също така се беше абонирал и за всички образователни вестници и списания. А аз много от тях изчитах с любопитство.

Факт е, че финансово моето семейство трудно издържаше, но пък пари за книги се даваха. И това беше правило, което никога не се наруши.

Тези мои родители бяха достойни хора и изключително много държаха на доброто име на професията. Защитаваха го с работата си, която те се стараеха винаги да бъде на най-добро ниво, но и с поведението си като личности. Общуваха с учители, които също бяха изключително етични, коректни, възпитани и ерудирани люде. Просто това беше един свят, който със започването на прехода, рухна. Наистина моралните ценности се преобърнаха и вече са обект на подигравки. Те не се разбират и не се уважават от повечето ни сънародници.

Една от ценностите, която старите българи са пазили, е уважението към учителя като личност и към неговия труд. Нещо, което явно завинаги е съсипано, ако се съди по одобренията на достояновите постове. Пак ще повторя, че уважението към учителя не е самоцелно, не е от  суета или някакви лични егоистични подбуди. То е неговият работен инструмент.

Както големия човек, когато не уважава някого, не  го приема насериозно, не се вслушва в съветите му и не се съобразява с изискванията му, така и малкият човек отхвърля учителя, ако му е внушено да не го цени. Затова аз реагирам остро на всички негативни изказвания по адрес на учителите. Това внушение, че учителите са слаби, некадърни, прости и т. н., е много страшно, особено когато осъществи върху учащите се. Те много лесно избират да не учат, а да скитат из улиците и да посветят времето си на занимания, които в повечето случаи са много опасни, защото застрашават живота и здравето им.

Ако не са на улицата, то в училище, при наличието на подобна психо нагласа към личността на учителя, можем да видим всевъзможни примери на агресия.

Иначе ние, учителите, можем да изпълняваме и други професии. Лично аз мога да си намеря далеч по-добре заплатена работа, но в мига, в който си го помисля, знам отговора – ще тъгувам за училището и за контактите ми с децата. Ужасно много. И няма да се чувствам пълноценна, удовлетворена и щастлива.

И…, ЛаСомбра, благодаря ти за постинга и за честно изразената позиция!

В интернет разговарям с учителка. Възмущавам се от някои нейни бездушни колеги, от някои некадърни колеги, от шестици без знания, от глупости, преподавани без да се замисли никой. Изведнъж се превърнах във враг. Трият ми коментарите, заплашват ме със съд и саморазправа... Може и да имало такива неща, ама не бива да се говори за тях, най-добре е да се прикриват, че не дай Боже ще се лепне петно на професията.

Докога ще убиваме вестоносците?

Нда… Мария кратко и ясно е обяснила как е правилно да се протестира в случай, че учителката е „напълно неграмотна” и „безотговорна”. Не се сърдете на учителката, че е такава, а на нейния работодател, че й е позволил да работи в повереното му училище и да обучава деца. Протестирайте пред него, а не като правите обобщения върху цялото учителство на базата на личните си впечатления от познанството си с няколко преподавателя. Това са напълно субективни и пристрастни изказвания и с тях се засягат съвсем несправедливо много учители, които не влизат в категориите „Неграмотни” и „Безотговорни”.

Смятам, че един протест трябва да има смисъл, като решава проблема, а не като го увеличава. С плюене срещу учителите ще се решат ли проблемите в образованието, или ще се задълбочат?

Аз лично не виждам ползата тук от търкането на езиците. Част от посетителите умират да гледат сеира между мен и достоян, но не смятам, че някой особено много се е обогатил от зрелището.

ЛаСомбра, ако още имаш желание да разбереш кой и какъв съм, най-добре отправи въпроса си към детектив блъндър. Тя и без това трябва да ме открие, за да заведе дело срещу мен :))) Освен това има вече опит - откри и ни показа Манка, при това без разрешението на последната. Дело, по думите на блъндър, безобидно...

А дотогава - наздраве, естимаро и умната!

Йезуитите отдавна ги няма, но и днес можем да видим хора, които прибягват до техните техники.

... Това, че една учителка се е почувствала засегната, още не означава, че аз съм я засегнал...

Ново двайсе! Значи ти не си онзи, който пише онези ужасни, грозни и неверни неща за учителите? Някой друг ли вече се представя с ника ти?

… цялото й професионално съсловие. В което пък, оказа се, имало и много некадърници…

Хайде, достояне, да ми кажеш как се оказа, че имало много некадърници сред учителите! Държа да отговориш на този въпрос. Отнякъде статистика ли намери, или какво?

Дали съм детектив, тъжител, фюрер, изкопаемо – това са само част от етикетчетата, които си ми лепил – не е твоя работа. Щом се имаш за честен гражданин, не би следвало да те плаши, че ще се изясняваме кой крив, кой прав в съда. Очаквам от теб да не ме караш да те издирвам, а сам да предоставиш адрес за връзка.

Добре, влизам в подробности щом е толкова необходимо. След няколко протеста от страна на мен и още няколко родители (и в устен и в писмен вид) , отговорът на директорката беше "Ами децата ви ще имат време да ги научат правилно нещата, защо ви е да се захващате с колежката ". Това ме кара да мисля, че учителската солидарност е крайно вредна и някак си не искам да чакам момента в който детето ми ще бъде обвинено в неграмотност, защото според учителката му България граничи с Черна гора.

От друга страна, може би аз трябва да бъда обвинена в неграмотност, че не съм и свършила работата и не съм научила детето си с какво граничи България?

От трета страна, майка ми и баща ми никога не са писали с мене домашни.

От четвърта страна, знанията на сегашните тийнейджъри са много показателен критерий.

И последно - емоционална съм, да. С траене и професионална солидарност въпроси не се решават.

Queen_blunder, благодаря ви за разбирането. Аз лично съм се отчаяла да водя борба с учителското съсловие. Заела съм се от две години сама да усъвършенствам знанията поне на моето дете. Между другото изказвам специална благодарност на вас и останалите учители от блога, които много ми помагат с презентации и тестове. 

За съжаление, докато има учители като нашата "Госпожа" и директорката на у-щето, ще има и сериозни настроения към учителите като цяло. Моя проблем ще трябва явно да го реша сама, макар че е доста неприятно детето цял ден да е на у-ще, аз на работа , а вечер да учим наново всичко което са научили погрешно през деня.

Добре би било самите учители да протестират срещу безотговорните си колеги, вместо да ги защитават.  

За някои неща се досещаме по изпуснати думи, но това пак не може да бъде основание да се изправим един срещу друг, защото в крайна сметка дали директорът държи някого на работа, а този някой е неграмотен и некомпетентен, е по негов избор, а не наш.

Аз съм имала един-единствен случай, когато открито се възмутих от работата на една колежка в занималнята. Тя почти не стоеше на работното си място и оставяше децата сами в класната стая. Съответно те не се подготвяха за следващия ден.

Познайте как се развиха събитията. Понеже колежката беше протеже на една връзкарка пом.-директорка, пом.-директорката започна да влиза ненадейно в часовете ми, за да проверява мен. А не колежката от занималнята. Ясно защо - за да ме притиска. Имаше случай в два поредни часа в един ден да ме посети. Само че тя точно с това не можеше да ме уплаши.

Проблемът е, че аз нищо не постигнах с моите протести, а само си създадох допълнително напрежение.

Из коментарите на предводителя на дворянството: 

2. " Заради това, че има и некадърни учители, не съм съгласна (екскюзе моа, но коя сте Вие?) да се правят обобщения за всички учители."

Къде е истината? Има или няма некадърни учители? Само в един постинг виждаме две противоположни твърдения от човек, създател на личен блог и старши цензор на общност "Образование"... Впрочем, директорите на училища учители ли са?

Свидетел съм на тези процеси. Ако в магазина продавачката е вечно сърдите, скоро той фалира, защото просто има съдеден. За системата ще й трябва доста време, за да осмисли изводите - Бог - високо, министър - далеко от проблемите. :)

@Случайна - съжалявам, че с дни закъснение реагирам - мисля че предположенията и допусканията Ви са важни за изясняване. Доста повече от упоритите и сполучливи опити на ДоСтоян да нервира Куин Блъндър.

Въпросът Ви: Кое ви накара да мислите, че аз непременно съм постъпила като уплашена ученичка, която не е виждала директор и не знае за какво служи той? 

Има отговор: Начинът по-който е формулиран първият Ви коментар - и по- специално: Ако аз като родител искам да протестирам срещу пълната неграмотност на началната учителка на сина ми - към кого да се обърна?

Може да Ви се вярва, а може и не, но лично съм срещала доста родители които задават този въпрос на себе си и на други хора съвсем искрено и без да са опитвали изобщо разрешените им от закона и правилника на образвоатената система начини за протестиране в такива случаи. Налагало ми се е да изяснявам значението на този въпрос в много случаи и най-често той има едно от две значения:
а) нямам идея кой е отговорен да не позволява непрофесионални действия на учителите на моето дете; или
б) мога да подам сигнал до директора, но това ще навреди на детето ми защото директорът и учителите ще заемат кръгова отбрана ще изкарат, че детето има проблем.

Позволявам си това обобщение без да съм учител или директор. Заради анагажиментите ми в гражаднска организация ми се налага да работя в разни форми с родители и учители. В последните 3 години тя е основно съсредоточена в 4 общини (вкл. Столична) и общият брой на хората от двете категории, с които аз и колегите ми сме имали пряка обща работа от 3 дни до 18 месеца надминава 850 души родители и учители в съотношение 1:3. Те са от над 50 училища и училищни настоятелства. 

И последно (дано пак не го приемете като нравоучение някакво) - като подадохте ПИСМЕН сигнал за професионалната некомпетентност на учителката, защо приехте УСТЕН отговор от директорката?

За да не се хабят безполезно усилията и емоциите Ви, които са най-нужни на собственото Ви дете, е добре също да съобразите, че директор, който напише в някаква форма на бланка на училището "Ами децата ви ще имат време да ги научат правилно нещата, защо ви е да се захващате с колежката ", ще си загуби работата след около 45 дни. Така че, с просто настояване да си получите в срок отговор на сигнала в дължимата форма имате повече шансове да принудите директора да вземе мерки, отколкото с емоцианолното натоварване на лични срещи без резултат с очевидно не особено подходящ за поста си директор.

Разбира се, че при нередност трябва да се протестира. И какво от това, че нямало да останат учители? Ето, няма достатъчно шофьори и вдигнаха заплатите на твоите колеги. Сега поне е ясно, че случайни шофьори няма да бъдат наети на работа.

ЛаСомбра - даже мисля, че трябва да бъдат насърчавани да напуснат, ако не искат да си поправят дефицитите в компетентностите по най-бързия възможен начин, а докато го правят - карантина - забрана да правят това което се е установило, че не могат. С едно изключение - когато се назначават докато придобиват компетентност за учители, но още не са завършили процеса на придобиването й. Но тогава - пак не могат да бъдат пълоправни учители докато не си я придобият компетнтността. И в нормалните държави биха работили под близка супервизия на по-опитни колеги. Такаче да няма щети върху обучението на децата. Т.е. все същото.

Изобщо не знам нито една валидна причина поради която в която и да е професия трябва да бъдат толерирани/търпяни хора - некомпетентни да си изпълняват професионалните задължения. А в професиите работещи с деца - определно смятам, че е престъпно деяние.

Относно писмената ни жалба - отговорът беше, че на колежката е направена устна забележка. Този отговор наистина може да докара тъжителя до идеята да се гръмне. Надявам се ДоСтоян да не е имал в предвид, че нещата ще се оправят някак си с моето гръмване.

Относно идеята "вдигам ръце и се оправям сам" - реалността за жалост показва, че няма друг начин.

С Вашата ангажираност към гражданска организация  би трябвало да Ви е станало ясно, че  добрите  начинания и идеи  се омазват в бюрокрация и мълчание, което води до задънена улица. Моята ангажираност в медия ме е научила, че гласността и публичността също не помагат особено. Ако всеки се опита да оправи своята собствена колибка сигурно нещата ще се получат по- добре, отколкото ако всички вкупом оправяме света. В този смисъл - ЛаСомбра, карайте си камиона с удоволствие, защо ви е да се чудите кой срещу какво да протестира? А, и като сте от "осакатеното от прехода поколение", от кое поколение си мислите че са учителите на днешните деца - от това на динозаврите?

И аз трудно се съгласявам. Най-трудно с тези обобщения: би трябвало да Ви е станало ясно, че  добрите  начинания и идеи  се омазват в бюрокрация и мълчание, ....гласността и публичността също не помагат особено

Не ми е станало ясно. На година виждам отблизо поне 20-30 добри (чужди не мои) начинания, на които нищо подобно не им се случва. И така от 10 години. Вярно, че все още сравнително малко хора извън преките участници научават за тях. Но нагласи се борят трудно и бавно. А по-разпространената из българските земи нагласа по отношение на оповестяването на добри новини и/или добре свършена работа е в диапазона от "ама кой ще го интересува да знае" до "ще вземе някой да ни завиди".

Няма лошо "всеки да си оправи колибката". Личната. Обаче, образованието (училищното по-конкретно и най-конкретно - задължитлната му част) ни е обща колиба. И гарантирана от държавата обществена услуга за всеки български гражданин (а напоследък и за всеки гражданин на ЕС, легално пребиваващ на българска територия).

Заради предназначението му е така. А предназначението му е - да въведе  всички до едно деца от 6 до 16 г. в минималната общоприета рамка на правилата за мирно съвместно съществуване с непознати и нероднини, да ги научи на основните средства и техники за комуникация с непознати и нероднини и да ги съоръжи с полезен минимум от знания за разни области на живота и техники за правене на избор между възможни решения, които не засягат единствено собствената им личност, а също и различни групи от непознати и нероднини. Това е минимиумът. И трябва да се постигне без да се травмира детето по начини подходящи за върастовото му развитие в разните фази в продължение на 10-12 години. За което едни хора - професионалисти педагози учат специално как се прави.  Ако не са научили или не могат - нямат право да се знимават в това (по закон).

Според мен като попаднем на некомпетентен учител и вместо за три-четири седмици да използваме правото си да поискаме да бъде заменен с компетентен, вземем, че започнем да правим в къщи паралелно образование постигаме няколко обратни на предназначението на образованието неща:

1. научаваме детето, че правилата са относителни и важат според ситуацията и съотношенето на силите (госпожата твърди, че правилото е едно, а мама - че е друго. в училище госпожата е по-силна, в къщи - мама е по-силна).

2. убиваме всяка идея у детето, че училището е важно и полезно нещо специално направено от възрастните, за да могат децата да учат с помощта на едни хора - учители, на които може да им се има доверие (едно дете минало през пълен училищен образователен процес си има работа със средно 43 учители и дори 42 от тях да са блестящи професионалисти, всички след некомпетентния може да не могат да си свършат работата);

3. научаваме детето да презира - сега госпожата, която знае по-малко от мама, утре всеки който знае по-малко от мен, защото аз уча два пъти повече от другите и няма да съм тъп и неграмотен като госпожата, като стана голям. 

4. най-пагубното - научаваме детето, че един човек (некомпетентната учителка) може да получава заплата, за работа която се върши от друг човек (мама). Не може това да е "едниственият начин" за справяне с проблема. Това е ужас някакъв за 7-10 годишен човек от съвременните хора, които още преди да тръгнат на училище вече знаят повече от съвременните 50-70 годишни хора за труда и заплатите, които са 2 те основни прични да не виждат родителите си толкова често колкото им се иска.

Смятам да науча сина си на следното:

1. Няма правила когато се касае за собствената ти кожа, идеи и оцеляване. Правилата винаги са относителни и е факт, че се прилагат субективно.

2.На учителите може да се има доверие точно колкото на всички останали хора - минимално, само ако са го заслужили и

3. Всеки българин, който не знае, че България не граничи с Черна гора (както смята нашата госпожа) е достоен за презрение. То - както и уважението- се полага всекимо според личните му заслуги

4. Може и да не може, но след като явно е факт трябва да се намери начин за справяне.

5.Работата, която тъй или иначе трябва да свърши, просто ще се свърши независимо от кого - от мама или от учителката. А един от принципите на мама е , че работата винаги трябва да се върши добре, независимо дали ти се плаща за нея или сам си решил да я свършиш.

 Знаете ли, през 90-та година си въобразявах, че нещо на тоя свят зависи от моя глас. Много отдавна вече знам, че това са смешни въздушни кули, които просто не са реалност. Но пък оптимизмът ви е просто трогателен.

Все пак, не смятам да спра да се опитвам да променям нещата.

.

Сигурно ли е, че се се случило по тази причина? Въпросът ми не поставя по никакъв начин под съмнение, че трябва да се довърши процедурата на протест срещу методите на работа на учителката и проф. й компетентност. Дори напротив - ако наистина след санкцията "устна забележка" е написала двойка на работа без грешки - днес имате още една причина да настоявате да бъде сменена госпожата - защото  не умее и да оценява - което й е основно професионално задължение.

Другата седмица е ужасна, но съм готова да дойда до училището с Вас ако сте в София. Аз нямам никакви особени качества - освен че много бавно вдигам кръвно, заради което изглеждам изнервящо търпелива, докато слушам всички нелепи опити да се заобиколи едни проблем и чакам да си получа дължимият писмен отговор на подадения сигнал. Подължаваме на ЛП оттук нататък. Ако намирате смисъл, естествено.

О, не съм съгласна особено пред децата да се представят нещата едностранчиво.

Светът не е само черно-бял, а цветен, пъстър, с много нюанси. Представителната извадка на учителството не се свежда само до тази начална учителка, чиято некомпетентност бе заклеймена тук. (Погледнете какво правят колегите в образователните блог общности, ако наистина искате да си изградите по-обективно мнение.)

Ако внушаваме на децата да очакват непременно лошо от околните, и че обществото ни прилича на джунгла, в която се оцелява по непочтен начин, те ще израснат уплашени, враждебни и недоверчиви хора - без идеали, без мечти, без цели, без желание да променят света към по-добро и да го направят по-уютен, по-красив. Защото знанието и човешките добродетели винаги ще си останат ценност, дори и когато голяма част от сънародниците ни ги пренебрегнат и не вярват в силата им.

Ще взема отношение по няколко въпроса.

Първият е как бих обяснила пред едно дете възникналата ситуация в случая с учителката без да го лъжа, но и без да го стресирам. 

Бих му казала следното:

Създадени са добри правила, които аз, ти и другите бих искала да се стремим да спазваме, защото те ни пазят от посегателства, обиди, измами, кражби, убийства и ред други нередности и престъпления. Когато видиш, че някой нарушава правилата, без значение кой е той и каква длъжност заема, ти покажи, че не си съгласен с това. Много е важно да потърсиш най-добрия начин, за да изразиш мнението си и да бъдеш разбран правилно.

Ние, хората, грешим. Сред нас няма безпогрешни, но това не означава, че е без значение дали грешим, или не. Повечето хора грешат неволно, неумишлено. Няма да сме прави да ги иронизираме, защото ние също допускаме грешки понякога. 

Ние живеем в свят, в който ти ще срещаш различни хора, част от които няма да спазват добрите правила по някакви причини. В тези случаи бъди внимателен, пази се, обмисляй своите думи и постъпки. Важно е ти как ще изразиш несъгласието си, защото грубостта поражда грубост и така възникват конфликтите.

.  .  .  .  .

… На учителите може да се има доверие точно колкото на всички останали хора - минимално, само ако са го заслужили…

Случайна, какво отношение ще има ученикът към училището и учебната работа, докато чакаме учителят да заслужи уважението си? Защото това никак не е кратък процес, а ученикът междувременно ще има някаква нагласа, след като вече се намира в класната стая. Каква ще бъде тя? На критично гледащ от страни и търсещ недостатъци в работата на учителя ли? Той, ученикът, дали притежава умения и подготовка трезво и компетентно да прецени и оцени своя учител? В училище децата ще учат ли, или ще се превръщат във външни оценители?

Смятам, че ако обичаме своето дете, би трябвало да го съветваме в една такава форма:

Уважавай и слушай своя учител, защото той ще ти даде полезни знания, които ще ти трябват в живота. Но и той, като всички други хора, понякога може да сбърка някъде. Ти го попитай за това, но го направи учтиво, без злоба – така, както и ти би искал той да се отнася към теб. Уважението трябва да е взаимно. То ни помага да общуваме лесно помежду си, и ако един от двама ви не го проявява, ще бъде неприятно.

Ако не си сигурен, че твоят учител те разбира правилно, сподели с мен вълненията си и заедно с теб ще се срещнем с него, за да изясним нещата.

 .  .  .  .  .

Втория въпрос, който ще коментирам, е как да се променят нещата. Тъй като МарияД не би могла да се притичва на помощ на всеки родител, срещнал някакъв проблем с учител, трябва да има някакъв по-универсален начин за справяне.

Аз смятам, че от един доказанонекомпетентен учител (или неспособен педагог) добър професионалист няма да излезе, дори той да прави своите първи стъпки в професията си. Така че не можем да разчитаме този човек сам със себе си да осъществи частично или пълно преобразяване.

Безпредметни са разговорите с директор, който не проявява интерес към качеството на образователната услуга в повереното му училище. Той явно се вълнува от друго: дали учителското обкръжение да го подкрепя, за да прави онова, заради което се е помъчил да заеме длъжността.

Следователно промяната може да се осъществи чрез един много по-сериозен протест, плашещ в днешно време всички директори: като децата започнат да се местят да учат в друго училище, понеже парите за училищен бюджет се отпускат според бройка деца и ако те намалеят, училището ще бъде закрито. Това, според мен, е единственият начин за въздействие, който е и най-правилен по отношение на детето – да бъде преместено от този клас. То не бива да учи в обстановка на напрежение и с нагласата, че личността на учителя е в процес на постоянна дехуманизация.

.  .  .  .  .

ЛаСомбра, ще се съгласиш ли с мен, че ако ние нямаме информация по даден проблем, можем лесно да се заблудим и да повярваме на приказките на тоя и оня?

Ти казваш следното:

Нека си признаем, че върху учителите в момента контролът е никакъв, и сульо и пульо се пише учител.

Само че от тук коментиращите само аз съм действащ учител. Нека да ти споделя от началото на учебната година какъв контрол е оказан върху мен:

1. Проверка на тематичното разпределение на учебното съдържание от директор;

2. Ежемесечна проверка на цялата училищна документация, която аз попълвам – повярвай ми, никак не е малка. Цяло море е;

3. Информация за резултатите от входното ниво на учениците по основните предмети: оценяване и анализ на грешките;

4. Внезапно посещение на представител на училищното ръководство по време на учебен час и изготвяне на констативен протокол за моята работа.

5. Проверка от мобилна група, установяваща грешки и неточности в училищната документация и проверяваща начина, по който се провеждат уроците. Понеже групата дойде след моята смяна, те не влязоха в мой час. Иначе те имат право, дори и в последните пет минути от часа да влязат и да ме проверят. Без предупреждение!!!

Наистина учителската професия се превръща в безкрайно непривлекателна. Заради изключителното напрежение, мизерното заплащане и ниския й престиж учителите ще намалеят. Ще започнат да недостигат. И тогава още по-малко претенции ще имат нашите съграждани към качеството на работа, понеже трудно ще се намират учители.

Лично аз се демотивирам, като чета повечето негативни мнения по адрес на учителите, изразени в нашия блог. Ето тук някой си си позволява да ми лепи подигравателни етикети във всеки свой коментар и даже се гордее със себе си. Друг смята, че учителите не заслужават достойни заплати, нека си мизерстват. Трети се мъчи с всички сили да описва учителите като пълни карикатури и реди епизод след епизод.

Дали има друга професия в блога, която да е толкова хулена, както учителската? Риторичен въпрос, нали? Няма друга. Няма, защото повечето хора третират учителите като безправни същества. Затова могат неограничено да ползват учителските теми като кошчета за изхвърляне на душевните си отпадъци.

Права си, Диди, горчивият опит ни учи, че ако някой ни отстъпи нещо, то е само за да притъпи революционната ни бдителност.

...честно казано и аз подозирах нещо такова, Тери!

  Но пак си е победа и постижение, че протестиращите са успяли да ги спрат дори и за кратко!  Самият факт,  че управляващите  са чули за какво става дума, пак е достатъчен!  Капка по капка - вир става! Не трябва да се предавате! До дупка! Дано се стреснат и огледат! Дано.....

Тъжно ми е за града, толкова се променя.

Но се примирих, в момента който почнаха да строят под прозореца ми ...

Срещу парите и властта не знам какво можем да сторим...

Ваня, Ваня ...

Учителите тук са прекалено толерантни, възпитани и хрисими, за да отговарят на истерични изблици като твоя. Понеже аз не съм учител, и очевидно не съм достатъчно хрисим, ето какво ще ти кажа (и с това ще спра да ти обръщам внимание!):                     ---> следва тук

Учениците споделят:
Основните проблеми и факти относно държавните зрелостни изпити:

1. Държавните зрелостни изпити не са вход за ВУЗ. Те са субективни и не доказват умения и знания.

2. В този формат държавните зрелостни изпити ни поставят в неравностойни позиции, защото в профилираните гимназии и профилираните паралелки в СОУ свидетелство за основно образование се получава след 9-ти клас, а в останалите училища- след 8-ми. Тоест не всички ученици са покрили целият гимназиален етап (4 години).

3. НЯМА стандарти за системата на оценяване и за усвояване на книжовния български език, които са основни за реализиране на реформите в образованието!

4. В момента съществена част от учебния процес е изведена извън училището под формата на платени курсове и частни уроци. Приетите до момента нормативни актове не осигуряват предпоставки за връщане на обучението в класната стая. Те не само няма да ограничат практиката на допълнителна платена подготовка , а напротив - увеличават необходимостта от такава.

 За по-малко от две седмици  с петиция  над  14 000 човека дадоха подкрепата си за протеста  на учениците!

Като баща на 2 дъщери -12-ти клас мога да споделя:
Всички в семейството искаме матурите да отпаднат или поне да бъдат зачетени оценките от 4-те години. Иначе къде е стимула за учениците? - 3 или 6 през годините-пак на матура!
Формата на матури по БЕЛ е недомислена. Хем някакъв нескопосен тест, хем анализ на фрагмент от литературно произведение.

Матури-добре! Но не при този министър, не при този регламент, не тази година! И възможност за освобождаване от матура!
Да не мислите, че уважаващите себе си Университети - СУ, ВТУ, ПУ някога ще признаят подобна матура за приемен изпит? Такъв идиотизъм просто няма да се случи.