Приоритет на България ли е образованието?
Дарик радио, “Седмицата”
Кирчо Атанасов, зам.-министър на образованието
Водещ: Сега ще говорим със зам.- министърът на образованието, приоритет ли е на България просветата в седмицата на поредните учителски протести. Добър ден на г-н Атанасов.
Кирчо Атанасов: Добър ден на вас и на слушателите на “Дарик радио”.
Водещ: Нека и с вас да започнем малко по-философски този разговор. Тази седмица карахте децата да пишат преразказ на разказа “Сърце” на Ангел Каралийчев. Това е разказ за щедростта на бедния. Сирачето Нешко Татарчето дава всичките си събрани с много мъка левчета на Трайчо да си купи цървули, та да не ходи бос през зимата. Дала ли е България всичко, което има на учителите? Както е направил... нали учим децата, че трябва да си толкова щедър, че всичко да дадеш.
Кирчо Атанасов: Да, така е. И изразните средства, които се използват в литературата понякога не могат в буквалния смисъл да се прилагат в реалния живот.
Водещ: А какъв е смисълът децата да ги учим на работи, дето няма да ги прилагат?
Кирчо Атанасов: Не, напротив – ние трябва да учим децата на онова, което те трябва да се стремят да направят. И всеки един, който ползва литературата за своето възпитание, тя го тегли напред, т.е. тя показва онова, което той трябва да направи, към което трябва да се стреми. И в този аспект смятам, че и ние в България правим това, в частност Министерството на образованието и науката, онова, което е възможното, за да постигнем тази цел наистина онзи обективен, реалистичен и реален приоритет, който образованието винаги има в България да намери все по-конкретни реални измерения.
Водещ: Добре де, обаче излиза, сега тези учители от Френската гимназия, които пишат шестици на всички, това ще доведе до даване на стипендии, които ще са определени – стотици, хиляди, милиони лева. Значи, държавата ще ги намери и ще ги даде. Значи, излиза, че има някакви пари още. Или искате да кажете, че децата няма да получат стипендиите си от Френската гимназия, например.
Кирчо Атанасов: Не, такъв начин на разсъждения обикновено не може да бъде реалистичен, защото подходът, който се предлага във формата на протест. Значи, никой не казва, че заплатите са високи и няма смисъл да се повишават, това е очевидно и не подлежи на съмнение. Въпросът е за формата на процес, който се използва. Дали тя няма да влезе в противоречие със задачите, които има един педагог, а именно да мотивира учениците да учат по-добре и повече.
Водещ: Не, аз ви питам за парите. Ще платите ли стипендиите на децата от Френската гимназия ?
Кирчо Атанасов: Ако те знаят, че получат 6-ци, първо ще демотивират учениците и второ, нали тези ученици, които пък са учили досега са получавали 6-ците реално, сега към тях ще се изравнят веднага и онези, които нехаят и които по-слабо учат и тогава този, досега, който е учил както трябва ще каже: какво излиза сега, че моят труд не е оценен. Значи, може и всеки един, който направи един такъв труд веднъж, да му се каже: и ти имаш същите права.
Водещ: Вашата логика, г-н Атанасов може да се преведе и така: моите учители от Класическата гимназия като са учили латински и старогръцки и сега го преподават, са мислели, че ще взимат повече, отколкото взима един ватман или че техният проблем ще бъде гледан за 20 часа, така както направи българското правителство с проблема на ватманите, а се оказва, че няма смисъл да се учи. Защото като знаят латински и какво – по-добре да бяха учили да карат трамвай.
Кирчо Атанасов: Това, което казвате вие е точно това, което казвам и аз. Не бива да се демотивира човекът да учи, в никакъв случай, в никоя възраст: нито в ученическата, нито тогава, когато стане голям, както казвате вие за учителите, които знаят латински. Така че смятам, че примерът за ватманите не бива да бъде заразителен и не бива да се счита като изключение , което да стане правило. Вие знаете, още от римско време тази поговорка, че изключението не бива да става правило, а като че ли това се опитва да се направи...
Водещ: А защо за ватманите ще е изключението, а не за учителите?
Кирчо Атанасов: ... което смятам, че не е добре.
Водещ: Добре де, кой е по-големият приоритет на България? Трамвайният транспорт и градският транспорт или образованието, явно нямаме пари за всичко. Кое е по-важно за българите, според вас в този момент?
Кирчо Атанасов: Всички неща са важни, а образованието...
Водещ: Ама не може да са всички.
Кирчо Атанасов: ...е изключително важно, то през всички периоди е било важно. И пак казвам: когато се направи някакво изключение, това не означава, че така трябва да става навсякъде.
Водещ: А защо България избра...
Кирчо Атанасов: Ето например, шофьорите в България са с повишени заплати, но не навсякъде, само в столицата.
Водещ: Ама защо България избира, вие съгласен ли сте като заместник-министър?
Кирчо Атанасов: Значи това е повишение, което се е преценило, че трябва да бъде направено в даден момент и е било направено. Всички трябва да знаят, че това е наистина изключение.
Водещ: Вие съгласен ли сте...
Кирчо Атанасов: Ако в цялата страна това беше станало, във всички градове, тогава човек може да задава такива въпроси, които задавате и вие.
Водещ: Вие съгласен ли сте, че изключението трябваше да бъде за шофьорите, а не за учителите? Вие лично съгласен ли сте?
Кирчо Атанасов: Е това вече от гледна точка на всеки един от нас.
Водещ: Вашата каква е, гледна точка, съгласен ли сте, че това беше вярното изключение?
Кирчо Атанасов: Когато правителството вземе едно решение, то вероятно е имало някакви мотиви и тези мотиви редно е да ги уважаваме. Ние можем да не се съгласим с тях, но просто трябва да уважаваме мотивите и на другия, който мисли различно от нас.
Водещ: Друг аргумент на учителите: Румъния, заплатите там са по 450 евро, а българските управляващи не могат да дадат такива пари на българските учители. Значи ли това, че възможностите на румънските управляващи са в пъти по-големи от тези на българските? Всъщност цитирам ви вас, защото вие казахте през седмицата, че всичко трябва да е съобразено с възможностите на държавата. Значи, излиза, че възможностите на нашите управляващи са... колко пъти, да ги обърнем тези 450 евро – 900 лв. Значи, са два – три пъти по-големи от възможностите на румънските управляващи.
Кирчо Атанасов: Аз бих казал с лека корекция, че възможностите на държавата Румъния са, изглежда, по-големи, не на управляващите, а на самата държава. И тя е намерила някакъв ресурс, защото всяка държава свои особености, ние например нямаме нефт, а те имат нефт. Имат и разни други неща, които може би ние нямаме и те са намерили този ресурс и много хубаво, че са го направили това и само може да ги приветстваме. Но когато нашата държава няма този ресурс, просто може само да съжаляваме, че нямаме тези възможности.
Водещ: Ама Румъния не е два – три пъти по-добре от България. Значи, те имат приоритет и са казали, че за учителите ще има по-големи възнаграждения. Очевидно е, че те не са три пъти по-добре от България.
Кирчо Атанасов: Сигурно пропорциите обаче вътре в държавата Румъния са може би в такъв контекст, какъвто е може би при нас. Това не мога да ви кажа, защото не съм се занимавал конкретно с този въпрос...
Водещ: Т.е. вие смятате, че ватман на трамвай в Букурещ взима 450 евро, значи, трябва да взима 1200 евро ватман на трамвай, за да се запазят тези пропорции.
Кирчо Атанасов: Това не мога да ви кажа, какво взимат там, нямам тази информация.
Водещ: Не знам дали разбрахте тази седмица, че заради пазенето на стачките от полицията, са отделени допълнително 2,2 млн. да и се плащат извънредно на полицаите. Сещам се, в края на комунизма директорката на моята гимназия Гергина Тончева беше казала пред “Всяка неделя”, беше цитирала Ленин, че в една държава , в която полицаите получават повече от учителите, не отива на добре. Вие съгласен ли сте с това? С Ленин.
Кирчо Атанасов: Да, така е. Помня много хубаво нейното изявление, защото и аз тогава бях неин колега, директор на гимназия в Пловдив и знам за това и съм съгласен с тези нейни...
Водещ: Т.е. сега тия 2,2 млн. примерно, вместо да се дадат полицаи да вардят учители, няма ли решение да се дадат за учители?
Кирчо Атанасов: Ами щом като не е взето, значи вероятно има някакви проблеми Т.е. това, което трябва да се даде, то не е в този контекст, не е в този порядък. А това просто е някакво следствие от други неща, които стават
Водещ: Колко от учителите протестират всъщност? Имате ли картината в страната?
Кирчо Атанасов: Не, това не сме, ние не броим такива неща. Нито пък искаме информация. Това е право на всеки един учител да заяви своето становище, своето мнение по всякакви въпроси, включително и по този.
Водещ: Над 1000 учители били подали молби за работа в чужбина. Има те ли такава информация?
Кирчо Атанасов: Не, нямам, ние не събираме такава информация. Това за работа в чужбина знаете, че отдавна това един проблем, който стои тук в България. Най-добрите заминават за там, което е за съжаление, но това е така при сегашните отворени граници и при равноправното ни членство в ЕС, един от принципите, знаете, свободно движение на хора, и на капитали, разбира се, но на хора. За нас сега това е най-големият проблем.
Водещ: Гн Атананасов, аз се опитвам в този разговор да се ориентирам вие съгласен ли сте с политиката на правителството, в което участвате? В която малко, както в комунистически времена работническата класа беше толерирана за сметка на интелигенцията, да го кажем с ония изразни средства.
Кирчо Атанасов: Ами щом аз съм екипа на Министерството на образованието, явно, че приемам тази политика, мога да имам някои резервни съображения, но си ги вкарвам по съответния ред, който е установен. Това е и целта и такъв е демократическият принцип на управление. Всички разновидности на мнения да се съберат и накрая да се изработи едно общо мнение. Мисля, че развитието на нещата и дейността на ръководството на нашето правителство има една линия, която вероятно ще доведе до онова, което всички искаме.
Водещ: Т.е. не може да се очаква от вас като заместник министър на образованието да се самозапалите? Както казва министърът ви.
Кирчо Атанасов: Аха, това е израз на моя министър, разбира се. Не, това не са средствата, чрез които трябва да протестираме.
Водещ: За да привлечете вниманието на колегите си, че тая работа не е нормална.
Кирчо Атанасов: Да, смятам, че има и други резерви за възражение, за протест, за разговори и не са изчерпани възможностите.
Водещ: Да завършим с вашия ясен отговор. Приоритет ли е на България образованието?
Кирчо Атанасов: Безусловно, да. Това е приоритет на българския народ, никога не е свалян оттам...
Водещ: Ами той на народа е, децата ходят, пращат ги на училище родителите им, въпросът е на българските управляващи приоритет ли е, как се измерва той със съотношенията в парите, които се дават за това нещо?
Кирчо Атанасов: Смятам, че навсякъде, където се съобщава кои са приоритети и на съответните конгреси, които бяха проведени в последно време на управляващите партии, на част от управляващите партии, беше заявено, че образованието наистина е приоритет. Това не е свалено от документите, които ще управляват тези партии в следващите години. Така че определено считам, че е приоритет. Друг е въпросът, че този приоритет може да има по-големи, по-ясни измерения. Това е другото, което би трябвало в следващото време да се случи.
Водещ: Добре, благодаря ви, г-н Атанасов.
Legacy friendly alias
Интервю-в-Дарик
Comments2
Наистина премиер и министър са под всякаква критика, но и призивите за протести във вида и времето, които предлагат синдикатите са безкрайно глупави и обречени. По този въпрос съм писал няколко пъти и не искам да се повтарям.