- Но мен, разбира се, не особено ме интересуват автобусите, телефоните и друга подобна…
- Апаратура! – подсказа карираният.
- Абсолютно вярно, благодаря, - бавно произнесе магът с тежкия си басов глас,  - отколкото значително по-важния въпрос: дали тези граждани са се променили вътрешно?

Михаил Булгаков. Майсторът  и Маргарита

В нашия бит дълбоко навлязоха ултрасъвременни технологии: интернет, „умни” мобилни телефони и портативни компютри. Животът се промени до неузнаваемост. Купувайки си в магазина екзотични продукти от най-отдалечените места в света, можем да допълним недостигащите, като за броени часове достигнем със самолет до дригия край на планетата.

В наше време цифровият /дигитален/ подход завоюва огромна популярност. Той решава маса проблеми. Например, как да оценим този или онзи човек? В САЩ направо питат: колко струва той или тя? Веднага става ясно, кой е стойностен човек, а кой- ходеща грешка на природата. Това, което не може да бъде измерено, избледнява, изгубило своята привлекателност, а това което може – придобива особена магнетична сила. Така женската красота се сравнява с идеалните размери 90-60-90 и силните на деня си избират приятелки по този принцип. Предложението на един от Нобеловските лауреати по икономика да въведе понятието „неизмерими ценности” не намери широк отзвук – опитайте се да измерите щастието!

Независимо от нечувания скок в технологиите, ние „превъртаме” старите записи и отбелязваме, че възприемането на света не се е изменило от края на по-по-миналия век.

Днес информацията се разпространява със скоростта на светлината, но събитията, случващи се различните кътчета на планетата изглеждат като нещо случайно не свързано помежду си.

Затова, когато чуваме, че махането на крилата на пеперудата може да предизвика ураган на място отдалечено на хиляди километри разстояние, всичко ни се струва като красива, откъсната от реалния живот метафора. Ние живеем в разбит на парчета свят, където царува само един общ закон – побеждава по-силният! Така ли е в същност? И защо ни е да знаем истината?

Буридановото магаре – да умреш прав, или да живееш на колене?

Разумът е извел човека на пътя на технологичния прогрес, който започва да диктува темпа на движение, противопоставяйки човека на Природата. Повярвал в своето могъщество и загубил връзката си с Природата той се е провъзгласил за неин господар. Времето показва: цивилизацията няма да отиде далече  по този път, тя ще се изгуби във Вселената, независимо колко резки от техническите си творения ще остави, защото Вселената  е безкрайна, а животът е краен и на нас ни е отреден само един неин миг. – В.Лебедев, летец-космонавт, член-кореспондент на РАН.

Човекът обича да се прекланя пред собствените си творения. Така е било през XVII век с механичните играчки и джобните часовници, а в ХХ с изчислителните машини, които оперирайки с огромно количество данни, получават резултат почти мигновенно. 
Компютърният интусиазъм  е стигнал до там, че на изчислителните машини са възложени задачи да съчиняват музика и стихове. Резултатът, може би, ще се хареса на роботите, но на човека едва ли.

Работата на компютъра се базира на логиката и оперира с числа. Информацията, закодирана в езика на компютъра във вид на единици и нули /например числото 19 изглежда като 10011/, преминава през поредица математически действия, подчинявайки се на алгоритъм – последователност, зададен в програмата. Тъй като ние самите определяме, какви данни влизат в компютъра и какво той трябва да прави с тях, по мнението на В.Лебедев,”опитвайки се да създадем изкуствен интелект, ние влагаме в него потока на своите мисли, тяхната логика по пътя на постигане на конкретна цел. Правим крачка, след нея следваща и т.н. Този конвейр ни засмуква, като не ни дава да видим далечната перспектива, защото вместо към хоризонта ние си гледаме в краката”.

Стремежът към комфорт роди надеждите, че „умните машини” ще могат да мислят вместо нас и това породи опитите психиката да бъде сведена до нивото на работата на компютъра. Всъщност, появи се мнение, че човешкия мозък се подчинява на логиката и работи по зададена програма.

Почитателите на логическото мислене утвърждават, че Буридановото магаре, /наречено на името на френския философ от XIVЖан Буридан/, ще умре от глад, без да може да избере една от двете еднакво привлекателни купи сено. Макар парадокса да се е появил стотици години преди първия компютър, той описва основната слабост на машината, сравнена с действията на живото същество.

Ние притежаваме това, което коренно ни отличава от всякакви електронни „произведения” – чувства и интуиция. Как да предадем на езика на компютъра – чрез нули и единици – това, което чувстваме, наслаждавайки се на потресаващ пейзаж? Нито красотата, нито любовта, не ни е дадено да опишем с езика на цифрите. Опитайте се да разясните на машината такива елементарни понятия като „добро” или „лошо”. Не е по силите на нито един компютър да подскаже, кое е по-добро за нас: „да умреш прав, или да живееш на колене?”.

Затова през последните години се правят опити да се съвместят живота и компютрите. Може би по този път ни чака успех?”Създавайки биороботи, -  пише В.Лебедев – ние, всъщност, влизаме в ролята на Твореца, но, тъй като не знаем дълбочината на неговия замисъл се занимаваме с копиране на себе си... Чувствата, интуицията, въображението не могат да се вложат в изкуствения разум, следователно създадените същества никога няма да ни разберат. Те няма да могат да възприемат нашия духовен свят, както и недостъпното за тях многообразие от нюанси на нашия живот. Така, ромоленето на водата на ручея за тях ще бъде само шум; не им е дадено да разберат музиката, живописта, изкуството, да усетят израза  на очите ни. И затова, те ще ни гледат от позицията на способностите си да действат рационално, в което ние, разбира се, ще им отстъпваме.

Те ще бъдат други – нито човек нито машина, от биотехнологията ще получат надежност, устойчивост, от нас, може би, ще съхранят телесната структура, външността, но в тяхната обвивка няма да има място за Душата, с която ни  дарява Природата, правейки ни хора, а ние или и даваме да се разкрие в цялата си красота и богатство, или я угнетяваме чрез властта на разума”.

Начина на обработването на информацията, постъпваща в мозъка, е коренно различен от ставащото в компютъра. Ние виждаме човек каращ колело, а не колела, кормило и рамка, защото за нас същността на велосипеда е в неговата цялостна система, а не в отделните части. В този ред на мисли, нашето възприятие, не може да се сведе до сума от усещания.

Да не говорим за вземането на решения! Тук имаме явно преимущество пред магарето на Буридан. По думите на американския учен Стивън Строгац (S. Strogatz):”… Нашите инстинкти и интуиция представляват по-съвършени процеси, отколкото изострените от разума, логически прецизирани мисли. Вземайки важни рещения в живота си, аз разбрах, че най-доброто е да се довериш на сърцето си,... защото то разполага с всички важни сведения”.

В това няма нищо странно. По време на цунамито през 2005 година загинаха 300 хиляди души; дивите животни и „диваците” на островите не пострадаха. Те, без съмнение, са имали достъп до най-важната информация, скрита от цивилизованите хора, свикнали да се доверяват на своя, а много често и на чуждия разум.

Защо подсъзнанието разполага с това, от което е лишен разумът? Не стъпваме ли тук върху плаващите пясъци на мистиката?

Последните открития на науката хвърлят светлина върху тази загадка, изграждайки мост между физическите явления – „странностите” на квантовите частици и загадките на психиката и интуицията. Тук чудеса няма, защото на субатомно /квантово/ ниво обмяната на информация става мигновено, светът става свързано в едно цяло*, а молекулите на генетичния код – ДНК – са своеобразна антена, способна да приемат тази информация..

*Щом квантовото свойство – посоката на спина на частицата, намиращ се в едно от двете положения – „нагоре или надолу” – „ се преобърне”, на момента същото се случва и с нейната „двойничка” – даже когато тя се намира  на другия край на Вселената. Разпознавайки направлението на спина, молекулата на генетичния код – ДНК – става нещо като антена, способна мигновено да улови квантовата информация – даже от неживата природа – на нивото на живите организми.

Доминирайки над съзнанието, нашия разум блокира достъпа към тази информация. Ние  приемаме единната сила на Природата като действия на отделни сили и събития, като непредсказуема случайност. В същност, … нито един организъм на Земята не съществува изолирано. Така е и във Вселената – животът е единен в цялото му разнообразие, взаимодействайки по неведоми за нас канали извън хоризонтите на нашите представи.

Как да възстановим загубената връзка с природата? Нима е реално да се откажем от разума си, връщайки се на животинско ниво? 

За щастие, Природата не ни е оставила на произвола на съдбата: … с млякото на майката се предава духовната възприемчивост. От нея израства съзнанието, което ни обединява, свързвайки света.Без това всичко ще се разпадне. Това крехко богатство трябва да се пази, захранва и насища. Без него няма да може да се преодолеят бариерите на антипатиите и взаимните претенции, които са възниквали през вековете между народите, страните и религиите и които не позволяват да се издигнем до устройство на света в интерес на болшинството от хората. В търсенето на бъдеще, трябва да достигнем до тържество на разумното на нашата планета, иначе ще изпаднем от живота на Вселената, нарушавайки хармонията и. С други думи, разумът трябва „да се разгърне” в друго направление, в посока към Природата, за да осъзнаем нашето място в единия взаиосвързан свят. И, обединявайки сърцето и разума, да станем Човеци. Успех на всички нас!

Това е невероятно! Устройство позволява да се пипат предмети, които, всъщност не съществуват. С помощта на вибрации, зрителят може да бъде накаран да почувства, че бута обекта или го дърпа към себе си.

Всичко започнало оттам, че специалисти по квантова физика отначало теоретично, а след това и експериментално подложили на съмнение основния постулат на материализма – съществуването на обективна реалност.

По определение, обективната реалност  това е целият материален свят, във всичките му форми на проява, съществуващ независимо от човешкото съзнание и първичен по отношение на него.

Обаче, както остроумно отбелязал сър Уинстън Чърчил: ”Обективната реалност е бълнуване, предизвикано от недостиг на алкохол в кръвта”.
Всъщност в света сме заобиколени само от сили и от нищо друго. Множеството разнообразни сили, запълващи мирозданието, се свежда, всъщност, до комбинация само на две разнопосочни сили: силата на въздействието върху обекта и силата на реакция на обекта на това въздействие.

Даже обичайната физика вече признава, че частиците на материала не съществуват като такива – това са само сили, някакви си вълни. Ние ги откриваме само чрез реакцията си на тяхното въздействие.

Каква е причината да чувствам някакъв предмет – неговия цвят, обем, тегло, температура? – всъщност, аз усещам силите, които въздействат на сетивата ми и си рисувам предмета, съгласно усещанията си. При това не се замислям, какво всъщност е нарисувал мозъкът ми.

Учените са доказали, че мозъкът всяка секунда обработва повече от четиристотин милиарда бита информация. От това астрономическо количество ние осъзнаваме само около две хиляди бита! Какво си рисуваме, в такъв случай? Нима това може да се счита за реалност?

Можем да направим сравнение с  изображението на екрана на компютъра, което се рисува от електромагнитни сили. Разликата е, единствено в това, че ние имаме много по-качествена картина- триизмерна, жива, осезаема, но също така далеч от реалността.

По подобен начин ние възприемаме цялата ни заобикаляща действителност. Ние така сме свикнали с този филм, че той ни се струва истински. Днес учените вече плътно са се доближили към решаването на тази изключително трудна задача – изобразяване на заобикалящата ни действителност със средствата на компютърната техника. Съществуващата засега граница между компютърното изображение и заобикалящия ни свят, започва бързо да се изтрива.

В тази посока -немски учени от института на Фраунхофер преди известно време създадоха 3D дисплей, който с помощта на две камери, следи положението на очите на зрителя и по съответен начин манипулира изображението.

А японските физици от Националния институт на иновационните приложни науки и технологии /AIST/  са отишли още по-далече, създавайки възможност, зрителят да пипне обемното изображение, да изпита чувството за осезаемост. Ефектът се постига с помощта на миниатюрни приборчета, закрепени за пръстите. Те са снабдени с рисунки-маркери, разпознавани от набор от камери.

В дадената иновация, компютърът изчислява положението на пръстите и може да предвижи виртуалния обект. Но илюзията нямаше да е пълна без обратна тактилна връзка. За ефекта „допир” също отговарят „напръстници”, в работата на които са задействани слаби вибрации.

Главното при създаването на илюзията е синхронизацията на взаимодействията на всички страни на процеса. С тази цел, при преместване на пръстите на ползващия, компютърът изчислява силата, приложена към наблюдавания обект и принуждава този обект да се деформира с тази степен и в тази посока, която е в съответствие с положението на пръстите. Системата едновременно създава тактилен и кинетичен, свързан с движение в пространството, отклик на нужната сила. При това може да се изпита усещане за абсолютно реален физически контакт.

Учените предполагат, че на базата на тази технология, дори могат да бъдат създавани виртуални музеи. Компютърът ще позволи статуите не само да бъдат видяни, но и пипнати.

Това безспорно е ярко откритие в областта на тактилните усещания. Днес вече е възможно да бъдат създадени илюзии, по своите закони, удивително сходни със зрителните илюзии. Какъв е механизмът на тези фокуси? Учените  само леко повдигат завесата на тази тайна.

Така, най-новите технологии позволяват да се виждат, чуват и даже пипат компютърни изображения. Още повече, американските учени са предприели опит за създаването на илюзията за миризми и вкусове при компютърните ползватели. Те снабдили компютъра със сменяем картридж, съдържащ повече от 100 различни ароматни вещества, които по зададена от компютъра програма, образуват необходимия мирис.

В основата на технологията /както при мастиленоструйния принтер/ е фактът, че „сложният” мирис може да бъде създаден чрез смесване на ограничено число „елементарни” компоненти.

По свидетелствата на изобретателите, устройството вече дава възможност повече от 50% да бъде решена задачата за осигуряване на пълния спектър от различимите от човека миризми.

Принципната схема на технологията се състои от три етапа: цифрова обработка на миризмите, предаване на информацията и синтезиране на миризми, като интензивността се определя от специален регулатор.

Френските учени, от своя страна, успели да създадат робот, който моделира основните процеси, извършващи се при приемане на храна от човека. Остава само да се даде цифрова стойност на процесите, да се предаде информацията и да се възпроизведат вкусовите усещания, посредством разработена матрица от датчици, които да се поставят на езика на компютърния ползвател.

Засега обаче, дори в най-скъпите устройства не са правени опити да се въздейства на способността на човека да възприема и мирис, и вкус едновременно. При това трябва да се отбележи, че обонятелните и вкусовите рецептори на човека са неразривно свързани помежду си. Данните сочат, че около 70% от „вкусовите” свойства на храната се определят от нейния мирис.

И, макар че, главните източници на възприемане на околната среда за човека са зрението и слуха / около 95% от възприеманата информация се определя от зрението и слуха/, осезанието, миризмите и вкусът достатъчно силно влияят на нашето състояние. Затова, за пълнота на картината на създаваната илюзия, е важно да се моделират всичките пет сетива.

Базирайки се на факта, че всеки обект в заобикалящата ни среда едновременно е и приемник и излъчвател на физически колебателни процеси, функционирайки строго в настройката на своя диапазон – получаваме възможност да отделим от своя спектър нужните честоти за едно от нашите сетива.

При това основната трудност, безусловно, се състои в синхронизацията на приеманите сигнали. Във връзка с това и моделирането на всичките пет сетива, и още повече изграждането на виртуална действителност, се явява архисложна, но много почетна задача.

Несъмнено, учените се намират още в началото на този път. Но ако си спомним първите радио- и телевизионни приемници, а също – компютрите, и ги сравним със съвременните устройства, няма основания да се съмняваме, че тези трудности ще бъдат преодоляни.

Но даже първите крачки, направени от учените в посока към компютърно моделиране на заобикалящата ни действителност, ни дават сериозни основания да смятаме, че взаимодействието на същностите, отразяващи свойствата на физическия обект и съгласуването помежду им – ражда илюзията за физическата реалност.

По този начин, обективната реалност се разтваря, превръщайки се във виртуална, а границата между реалната и виртуалната действителност изчезва.

ПРОЕКТ

WiiN

WORDWIDE INTERNATIONAL INFORMATION NETWORK

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TOHOL.ORG

СВЕТОВНА МЕЖДУНАРОДНА ИНФОРМАЦИОННА МРЕЖА

Авторите на проекта WiiN са Иванина Карамфилова Димитрова и Бойко Димитров Генов те са възпитаници на Университета по библиотекознание и информационни технологии УНИБИТ в София. През 2011г. придобиват образователно-квалификационна степен бакалавър, специалност  Информационна сигурност с професионална квалификация „Мениджър на информационната сигурност”. Професионалните им интереси са в областта на мрежовите информациони технологии, изучаването и изследването  на информационните масиви, начините и подходите за предоставяне на достъп до мрежовия информационен поток и насищане на потребността за висока информираност на потребителите. Тези интереси са задвижващата сила за създаването и реализирането на проекта WiiN, чиито мащаби и амбиции са за в бъдеще да се мери с имена от ранга на Google, Yahoo, Bing, Baidu и много други.

ВЪВЕДЕНИЕ

Преди да навлезем в същинското представяне на проекта е хубаво да разясним какво е това информация, тъй като информацията е основният обект на проекта. Тя представлява структурирани данни по вид, произход и същност. Тези структурирани данни може да са финансови данни, медицински, търговски, социологически, административни, партийни и много други. Когато тези данни се структурират, те се материализират в информационни масиви, готови за обработка и допълнителен анализ. Използвайки тези информационни масиви, ние придобиваме информираност и знания за това кога и къде какво се е случило и в следствие на какви процеси. А след допълнителен анализ на тази информация ние бихме могли да бъдем информирани кога и къде какво ще се случи.

Поради тези причини, боравенето с информация е от изключителна  важност за нас, защото тя определя насоките, в които ще развиваме нашите социални политики, икономически политики, здравни политики, политическите си действия, включително разузнавателните и контраразузнавателните ни мероприятия. От предходното ни изречение можем да заключим, че част от информацията в информационните масиви не е предназначена за всички, а за определен кръг хора и институции, които целенасочено я подлагат на допълнителен анализ и обработка, целящи консумирането ѝ от определени среди, както и допълнително манипулиране на изходящия ѝ вид и подготовката ѝ за крайна консумация от всички останали хора.

Както се подразбира от горния параграф информацията и информационните ресурси се явяват основен обект на настоящия проект. Важно е да обобщим, че информацията не бива да се разглежда в локален мащаб, а в глобален мащаб, за да не се загуби нейната точност, адекватност и  навременност на получаване. Говорейки за глабален мащаб, трябва да споменем, че в света съществуват 197 официално признати държави, от което следва, че съществуват 197 основни информационни ресурса (потока). Всеки един от тези информационни ресурси е изграден от множество локални информационни източника.

От всичко казано дотук, ясно се вижда необходимостта и нуждата от създаването на централизирана система, боравеща с глобалните информационни ресурси и изграждащите ги локални източника.

Локалните информационни източника в най-общ план представляват:

Ø      Държавни информационни агенции;

Ø      Частни информационни агенции;

Ø      Информационни интернет портали;

Ø      Вестници;

Ø      Списания;

Ø      Телевизионни и Радио емисии;

Виждаме, че глобалните и локални информационни ресурси са изключително фрагментирани, тогава как би изглеждала такава информационна система, която да ги обхваща изцяло и в същото време да се работи с нея интуитивно и лесно?

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ИДЕИ И ЦЕЛИ

В контекста на настоящия проект можем да кажем, че той се цели в постигане на:

Ø      висока степен на организираност на информационните източници;

Ø      структуриране и сортиране на информационните източници по тип на информацията – икономическа, научна, спортна и др;

Ø      улесняване достъпността до информационните ресурси на земята;

Ø      повишаване нивото и качеството на информираност на обществото;

Ø      засилване на чувството, че на заден план нищо не се случва без неговото знание;

Ø      Изграждане на програмни инструменти за по-задълбочено и точно търсене на специфична информация от общия информационен ресурс;

Ø      Създаване на постоянно обновяващ се архив на основните информационни източника – новини, бизнес, наука, спорт и др;

Ø      Създаване на преносимо мрежово устройство позволяващо достъп по всяко време до информационните ресурси на планетата;

Тоест, чрез системата WiiN,хората  получават улеснен и интуитивен достъп до всички най-популярни информационни ресурси във всяка една държава по всяко едно време.

Подобни компоненти насочени и обслужващи изцяло потребителите са широко използван във фирми като Google, Yahoo, Bing на Microsoft, Lycos, Yandex, Baidu и много други. Какво е общото между всички тях? Всички те имат добре изградена търсеща машина (SearchEngine), която индексира множеството сайтове и документи в Интернет и ги предоставя във вид на отговори на търсещите заявки на потребителите. Всички те, имат добре изчистен и структуриран стил на домашната си страница, чрез която се осъществява търсенето.

Но това е отпред, а какво се случва всъщност на заден план? На заден план се осъществява тотално наблюдение на абсолютно всички действия на потребителите и се събират допълнителни технически характеристи и мрежови параметри уникализиращи ги в световната мрежа. Цялата тази онформация се съхранява в съответните информационни масиви на фирмените база данни, до които имат достъп само определен кръг хора. Данните, които може да се извлекат от този информационен масив са примерно: Кой от какво се интересува? Какво конкретно търси? По какви параметри търси? Колко време използва търсачката? Къде се намира физически в момента – държава, град? Какъв е IP адресът му? Каква операционна система използва? Какъв браузер използва? На какъв език е операционната му система? Какъв тип компютър използва? На каква резолюция работи? Какви допълнителни приложения има инсталирани към браузера си? И още много други. Всичките тези данни за потребителите и техните действия изграждат една изключително богата статистика, а статистическите данни за определени корпорации и институции са от огромно значение,  защото много често въз основа на тях се провеждат допълнителни мероприятия, били те от информационен или оперативен характер.

Подобен похват използва и проектът WiiN, но по много по-коректен начин, некасаещ личните данни на потребителите и техните действия, а единствено и само специфичната информация и как да бъде намерена тя, а не потребителите които я използват.

Проектът има една част изцяло насочена към потребителите и една част обслужваща корпоративните и държавните интереси.

Потребителската част е изградена на принципа да се предостави максимално улеснена достъпност до информационните източници от желаната държава - до три кликвания с мишката.

Философията на използвания мултимедиен дизайн на системата е да се ограничи максимално използването на текстови линкове и те да бъдат заменени с визуални елементи разчитайки на визуалната памет на потребителите, която показва много по-висока степен на ефективност и работоспособност в интернет среда.

За удобство, потребителите имат достъп до вградени тематични търсачки, чрез които  могат да търсят конкретна информация в информационните ресурси на избраната от тях държава. Докато се изгражда собствената търсеща и архивираща машина на платформата TOHOLе предоставена възможност на потребителите да използват търсещ алгоритъм предоставен от Google с цел тяхното улеснение при намирането на специфична информация.

Проектът има и още една насоченост по-комерсиална, обслужваща корпоративните и държавни интереси. Това ще рече, че всяка фирма, корпорация, институция или дори разузнавателна агенция могат да подадът своя конкретна заявка за специфична информация от определена държава от определен тип къмтърсещата мащина на TOHOL и системата автоматично  да предоставя резултата в желания вид и час от клиента веднага след появата ѝ в мрежата.

Пример за заявка е, ако искате да знаете кои издания колко често и кога публикуват нещо конкретно за Вас или вашия партньор или конкретна фирма, продукт, услуга и много други. .

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

СТРУКТУРА

Разбира се, много хора ще попитат – Всичко изглежда много добре, но какво Ви различава от Googleили Bing например? И защо мислите, че ще се справите по-добре от тях?

Естественият отговор идва от самата конкуренция. Фирми като Google и Bing на Microsoft и техните търсещи машини се опитват да обхванат и индексират целия планетарен интернет и съдържащите го документи. Което означава, че те хвърлят огромен технически, финансов и човешки ресурс, за да индексират огромно количество документи, които в голямата си част не удовлетворяват нуждите на потребителя и не представляват интерес за него и само го затрудняват при търсенето на желания резултат в ограмното множество от резултати предоставени в отговор от дадената заявка за търсене. Докато при системата TOHOL се индексират и архивират (не кешират)единствено и само информационните ресурси и то само тези, които изрично са посочени на търсещата машина и през какъв интервал от време. Благодарение на търсачките, които всеки може да използва, информация за любопитното и новото в света на технологиите и науката стига до читателите в удобен, подробен и напълно актуален вид, поради факта, че на първите позиции излизат последно публикуваните статии.

Основните тематични информационни ресурси, които се индексират от всяка една държава са:

Ø      Вестници

Ø      Бизнес списания

Ø      Финансови журнали

Ø      Списания от общ характер

Ø      Информационни агенции

Ø      Информационни интернет портали

Ø      Спортни източници

Ø      Hi-Techи Наука

Ø      Държавни структури

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ЗА ИМЕТО

Изборът като име TOHOL бе избран защото се запомня лесно (както текстово, така и визуално) също така при избора на този домейн се продължава линията спазвана от основните ни конкуренти на странност и лесно запомняне поради уникалността си:

YAHOO            YANDEX

GOOGLE          BAIDU

TOHOL            BING

LYCOS              RAMBLER

За удобство на потребителите всеки локален информационен портал ще има субдомейн на TOHOL например на Германия адреса е www.germany.tohol.orgа на Франция www.france.tohol.orgза  достъп до  България може да използвате адреса www.tribunal.bg

За достъп до основния сайт на системата TOHOL може да използвате адреса www.tohol.orgот където ще получите достъп до всички държави по света.

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обединявайки на локално ниво всички информационни ресурси в „локален информационен портал” и обединявайки тези портали в единна глобална информационна мрежа или казано по друг начин – Световна международна информационна мрежа (WiiN),  ние де-факто създаваме световна международна база данни, изградена и попълнена от всички информационни ресурси на всяка една държава. Може да се допълни, че така както всяка държава  архивира своите публични издания в националните си библиотеки, така проектът WiiN и Информационната платформа TOHOLще се явяват като естествена електронна световна библиотека, в която са архивирани основните информационни ресурси на планетата. Тези ресурси ще могат да бъдат използвани от нас в настоящето и от бъдещите поколения, при определени исторически или фактологически изследвания/разследвания.

Като завършек на настоящата презентация, бихме желали да допълним, че  проекта WiiN е един от допълващите инструменти, с които борави проекта CYBER HUMANITY - проект занимаващ се основно с  изучаването, направлението, корегирането и самото създаване на основните човешки процеси в обществото.

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ИЗТОЧНИЦИ

Настоящата презентация на проекта WiiN и информационната платформа TOHOL не включват външни информационни източници и е изцяло авторско дело на Иванина Карамфилова Димитрова и Бойко Димитров Генов.  - Всички права запазени.

Copyright © 2009-2012 Zagata Bio Systems Ltd. All rights reserved. TOHOL™ is a trade mark of Zagata Bio Systems Ltd.

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

Copyright © 2009-2012 Zagata Bio Systems Ltd. All rights reserved. TOHOL™ is a trade mark of Zagata Bio Systems Ltd

Вместо да се опитваме да продължаваме да тъпчем децата с информация, която е била достатъчна за нашето поколение, трябва да дадем на следващото поколение глобален начин на мислене, което ще им даде поддръжка в „утрешното глобално село“. Сега повече от всякога е ясно, че когато нещо се случи в една част на света, то създава вълни по цялата планета. Младите по целия свят трябва да бъдат свързани, за да си сътрудничат в работата върху следващия етап на нашия живот. Те трябва да имат жизнено – важна роля в общество и да бъдат организирани по начин, който допринася за благосъстоянието на другите. Трябва да се занимават с истински световни проблеми, а не да се отнасяме към тях просто като към деца.

Необходимо е да осигурим глобална платформа за създаването на обществена глобална промяна. Образователната система трябва да има съвременни решения, които позволяват масово между- културно взаимодействие и ежедневно сътрудничество между деца от различни региони и страни. Връзката с техните връстници на други места и от други култури е това, което липсва днес в живота на младите и което е главната причина за растящото ниво на изключваните от училище деца.

Трябва да се изгради нова образователна среда, която в основата си имитира разкриващия се интегрален и взаимозависим свят. Заедно с обучени възпитатели, учениците ще участват в ролеви игри, дискусии на кръгла маса с връстници и много други дейности, които се случват в света на възрастните, което ще дава достатъчно място на учениците да се развиват като личности. Всички дейности ще бъдат заснемани, редактирани и обсъждани от самите ученици в края на всеки един ден, като това ще ги научи как да преодоляват страховете си, да виждат себе си и света около тях обективно и да осъзнаят своето място в света от ранна възраст.                                                                                                                           http://velchev.org       

Познавам 10 - 12 думи, които не се прегласяват, когато са в множествено число:люляк – люляци / орляк – орляци / поляна – поляни / тояга – тояги /кафяв – кафяви и т.н., но често съм срещал при думите "вял" и "свят", да се слага формата за множествено число "вели" и "свети". Ако има и други подобни спорни случаи, ще се радвам да науча повече за тях. 

.

Средствата за масова информация, или просто СМИ, без преувеличение могат да бъдат наречени лакмусовата хартийка на нашето време. На едни и същи информационни пространства мирно съседстват апокалиптични прогнози и прогнози абсолютно противоположни на тях.

            Настъпва глобално затопляне, топят се ледниците на Антарктида, заплашва ни световна катастрофа – крещят заглавията на статиите във вестниците и интернет-сайтовете. Глупости, всичко е наред, всичко върви по план, как може човечето-буболечка да наруши екологическия баланс на огромната Земя – не се съгласяват други.

            Всеки момент ще настъпи световна икономическа криза, Китай е изпомпил цялата доларова маса, Америка е включила печаната машина за пари – крещят експертите. Всичко е планирано перфектно, доларът е по-силен от всякога – успокояват ги опонентите им.

            По същия начин стоят нещата и с другите глобални проблеми. Песимистите настояват, че всичко отива по дяволите, а оптимистите, не по-малко убедително доказват, че всичко е тип-топ. Лавина от позовавания на официални източници, гръмки имена на учени, доклади на авторитетни комисии и даже филми на нобеловски лауреати – използва се всичко.

            Как да постъпи обикновения гражданин? На кого да вярва!?

            Отговорът тук е категоричен – не трябва да се вярва на никого. Всичко може  и трябва да бъде проверявано на основата на познаването на абсолютните закони на природата. Само знанието на тези закони може да даде на човека сигурност в утрешния ден, заедно с разбирането, кое и как може да се прави, а кое по-добре да не се започва.

            Колкото и да е странно, действията на болшинството от тези закони се развива направо пред очите ни, те са прости, разбираеми, но ние, под въздействието на инатливата си природа, предпочитаме да не се разделяме с ролята на мними слепци.

            Като пример можем да посочим „закона на развитието”. Той е формулиран така: „всичко се оценява не в процеса на развитието, а в неговия край”. Действието на този закон можем да се наблюдава повсевместно.

            Малкият горчив плод, преминавайки през множество междинни състояния, накрая се превръща в червена, сочна, вкусна ябълка. Невзрачното пиле, „грозното патенце”, става красив, грациозен лебед. А колко „малки трагедии” се случват с безпомощно крещящата топчица, докато израстне и се превърне във венеца на природата – човека!

            Можело ли е да се предвиди щастливия завършек на тези събития без да се знае крайния резултат? Разбира се, че не!

            Ние виждаме действието на този закон, но не го вземаме впредвид и не смятаме да го правим. Както е казал селекционерът Мичурин: ”Ние не можем да чакаме милост от природата, нашата задача е да вземем, каквото ни трябва”. Затова се месим във всичко, което можем, действайки по своите, чужди на природата правила, разрушавайки и унищожавайки всичко по пътя си. А от „закона на развитието” произтича следствие: „ тъй като крайният резултат на развитието не ни е известен, всичко в света има право на съществуване”. От своя страна това означава: „ нищо не бива да се поправя и унищожава!”

            Но ние не можем да се спрем. Виждаме в света маса вредни и пречещи на човека неща и явления. И какво сега, да не се борим с тях и да не се опитваме да ги поправим? Да не унищожаваме микробите, вредните насекоми и даже терористите? Въобще да не се борим за равноправие и демокрация? С озоновите дупки и наркоманията? Да оставим всичко както си е и нищо да не правим? Каква е тогава нашата роля на единствен разумен елемент на природата?

            Всъщност, ние хората сме единствения останал в природата елемент, намиращ се в процес на развитие. В края на пътя ни е гарантирано идеално съвършено състояние в общата природна система, тъй като за това сме били създадени. Но за разлика от неживата, растителната и животинската част от природата, на нас ни е дадена възможност да избираме. Ние можем да бъдем активна част от природата и да участваме в процеса на развитие, а можем да си останем, както днес – пасивна част. В този случай ние попадаме под влиянието на „закона на развитието”, който ни управлява противно на волята ни, тоест притискайки ни от всички страни, водейки ни през междинните непоправени състояния към крайната цел.

            Човекът може и е длъжен да вземе под контрол „закона на развитието”. За това той е длъжен сам да изучава и открива непоправените си междинни състояния.

Всеки от нас се стреми да даде на своето дете най-добрите средства за живот. Затова ние интуитивно ги възпитаваме да бъдат алтруисти. В действителност, образованието на младото поколение винаги е било основано на алтруистични ценности.

Възпитаваме нашите деца да бъдат добри с другите, защото подсъзнателно знаем, че когато човек не е добър с другите, това в крайна сметка наранява него. Искаме да дадем на децата си сигурност и усещаме, че можем да успеем само посредством алтруистично образование.

По този начин, увереността на човек не зависи от индивида, а от обкръжението. Защото обкръжението отразява отношението на човек към него, всички вреди идват от обкръжението. Обаче насърчавайки алтруистични ценности, ще увеличим шансовете обществото да не ни вреди.

Всяко общество, във всяка страна през историята е искало да предаде алтруистични ценности на своите деца. Само много силни личности като тираните, чиито армии стоят готови, за да наложат тяхната волята, могат да си позволят да учат децата си да бъдат безмилостни, невнимателни и безгрижни. Но децата на такива хора ще се нуждаят от голяма защита, за да оцелеят. Те ще трябва да стоят на щрек срещу всички останали и да предпазват себе си чрез силата на армиите.

Доброто отношение към другите предава неповторимо усещане за сигурност, мир и спокойствие. Поради тази причина се опитваме да възпитаме нашите деца с тези ценности. Обаче, и това е важен момент, с времето нашите деца виждат, че ние самите не се отнасяме по този начин към другите и така те стават егоисти като нас.

Подходящото образование е основано на добри примери. Показваме ли на нашите деца пример на алтруистично поведение към другите? Отговорът най-вероятно е негативен, въпреки че ги възпитаваме да са алтруисти, докато са млади. Дете, което вижда, че неговите родители не действат, а само говорят, усеща, че техните думи са празни и неверни. Колкото и да се опитват да показват на децата почтен начин на държание, ще бъде безполезно.

Кризата, в която сме днес, и нашето опасно бъдеще, ни подтикват да направим промяна. До този момент сме учили нашите деца да правят нещо, но без да следваме собствените си съвети. Обаче сега нямаме избор. Трябва да променим нашето егоистично отношение към другите.

Колкото повече и повече хората започват да се отнасят алтруистично, реалността, в която децата ни ще се раждат, ще се промени и те лесно ще приемат това, което е било трудно за нас да разберем. Те ще признаят, че ние всички сме част от една система и според това, нашите взаимовръзки трябва да бъдат алтруистични. Няма нищо по-добро, което можем да направим за нашите деца и за себе си.