Джефри Д. Сакс – профессор по икономика и директор на Института на Земята при Колумбийския университет. Той също така е съветник на Генералния секретар по Целите за развитието на хилядолетието в Организацията на обединените нации

Ние живеем в много тревожни времена. Независимо от безпрецедентното световно сумарно богатство, съществуват много причини за неувереност, вълнения и недоволство. В САЩ болшинството от американците считат, че страната върви „по грешен път”. Песимизмът расте. Това е справедливо и за много други страни.

Настъпи време на този фон да се преразгледат основните източници на щастието в нашия икономически живот. Безпрецедентния стремеж към по-високи доходи води до безпрецедентно неравенство и тревоги, а не до повече щастие и удовлетворение от живота. Икономическия прогрес е важен и може значително да подобри качеството на живота, но само ако стремежът към него е съчетан с други цели.

Лидер в това отношение е хималайското кралство Бутан. Преди четиридесет години младия и току що встъпил на престола четвърти крал на Бутан направи забележителен избор: Бутан трябва да произвежда „брутно национално щастие”, а не брутен национален продукт. Оттогава страната експериментира с цялостния алтернативен подход към развитието, което способства не само на икономическия ръст, но и на развитието на културата, психическото здраве, състраданието и чувството за общност.

Десетки експерти неотдавна се събраха в столицата на Бутан, Тхимпху, за да направят изводите за развитието на страната. Аз заедно с министър председателя на Бутан Джигме Тинли, лидерът в усигуряването на устойчиво развитие и велик борец за концепцията „БНЩ”/брутно национално щастие/, посрещахме участниците. Ние се събрахме след като през юни тази година Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации прие декларация, в която призова страните да изучат по какъв начин националната политика може да способства на щастието в живота на обществото.

Всички, които се събраха в Тхимпху се съгласиха с важността от достигането на повече щастие, а не на по-голям брутен вътрешен приход. Въпросът, който разглеждахме: как да достигнем щастие в светът, който се характеризира с бърза урбанизация, средства за масова информация, глобален капитализъм и деградация на заобикалящата ни среда. Как може нашия икономически живот да бъде пренасочен към създаването на чувство за общност, доверие и усигуряване на устойчива околна среда?

Ето някои предварителни изводи.

Първо, длъжни сме да не опорочаваме значението на икономическия прогрес. Когато хората са гладни, лишени от най-необходимото, например от чиста вода, здравеопазване и образование и когато отсъства пълноценна заетост, те страдат. Икономическото развитие, което понижава нивото нивото на бедността се явява жизнено важна крачка за повишаването на нивото на щастието.

 Второ, упорития стремеж към БВП в ущърб на други цели също не води към щастие. В САЩ БВП рязко се е повишил за последните 40 години, но щастие няма. Вместо това целенасоченото преследване на усигуряването на БВП довело до по-голямо неравенство при разпределянето на богатството и властта, способства за повсеместно разрастване на нищетата, породи обедняването на милиони  деца и предизвика сериозна деградация на околната среда.

 Трето, щастието се постига благодарение на балансиран подход към живота както на индивида, така и на обществото. Като индивиди, ние не сме доволни, ако сме лишени от нашите основни материални потребности, но също така и не сме доволни когото гонитбата за високи доходи измества нашето внимание към семейството, приятелите, общността, умението да сме състрадателни и нарушава вътрешния ни мир. От гледна точка на обществото, едно е да се организира икономическа политика, за да се осигури подобряване на жизнения стандарт,  и съвсем друго е когато се задействат всички обществени ценности единствено в гонитбата за печалби. И все же проводимая в США политика все чаще позволяет корпоративным прибылям доминировать над всеми другими устремлениями: честностью, справедливостью, доверием, физическим и психическим здоровьем, а также экологической устойчивостью. Корпоративные взносы в пользу избирательных кампаний все больше подрывают демократический процесс, и делается это с благословения Верховного суда США.

Четвърто, глобалният капитализъм представлява множество преки заплахи за щастието. Той разрушава природната среда променяйки климата и замърсявайки околната среда, като в същото време заради непрекъснатия поток от пропаганда плащан от нефтената промишленост, повечето хора остават в неведение за случващото се. Това отслабване на социалното доверие и психическата устойчивост, с преобладаване на клинични депресии видимо се увеличава. Средствата за масова информация се превърнаха в посредници за „корпоративни послания”, голяма част от които е откровенно антинаучна и американците страдат от все по-разширяващ се спектър на потребителски пристрастия.

Замислете се над това, как промишлеността на фаст-фуд използва масла, мазнини, захар и други предизвикващи пристрастеност съставки за създаване на нездрава зависимост от продуктите, което способства за развиване на затлъстяването. Една трета от всичките американци днес страда от затлъстяване. Останалия свят, в крайна сметка ще ги последва, ако страните не ограничат тази опасна корпоративна практика, включително и показването на малките деца реклами на нездравословна храна, предизвикваща зависимост.

И проблемът не е само в храната. Масовата реклама дава своя принос за много други пристрастия на потребителя, в това число прекомерното гледане на телевизор, хазартните игри, употребата на наркотици, тютюнопушенето и алкохолизма, което подразбира нарастване на обществените разходи за здравеопазване.

Пето, за да способстваме на щастието ние сме длъжни да определим множество фактори, различни от БВП, които могат да повишат или да понижат благосъстоянието на обществото. Болшинството от страните инвестира в измерване на БВП, но харчат незначителна част за да определят източниците на лошото здраве/ например, консумирането на фаст-фуд и прекомерното гледане на телевизор/, което довежда до понижаването на общественото доверие и деградация на околната среда. Когато локализираме тези фактори ще можем да действаме.

Безумната гонитба за корпоративни печалби ни заплашва отвсякъде. Справедливо е да кажем, че трябва да се поддържат икономически ръст и развитие, но само в по-широк контекст: в този, който способства за устойчивостта на околната среда и значимостта на състраданието и честността, така необходими за социалното доверие. Търсенето на щастието не бива да се ограничава с красивото планинска кралство Бутан.

„Шест степени на разделение“ е на ръба на голямо научно откритие – че може да съществува закон, който Природата използва, за да се организира – което сега обещава да разкрие някои от най-дълбоките тайни.

Това откритие е резултат на много години изследвания от учени, които са посветили своя живот да анализират връзките и глобалния процес в нашия свят. Някои от тенденциите, които те откриват, все още нямат научно обяснение, въпреки че има специфичен модел във всичко, което виждат учените. Тази област между доказана научна информация и елементи от нашия свят, които все още не са напълно открити, ни оставя място да растем като индивиди и като общество. Представете си колко по-близо щяхме да бъдем до разрешаването на световните проблеми, ако всички бяхме заинтересувани и ангажирани до някаква степен с разбирането на тези модели. Бихме били много по-близо до разбирането, как работи Природата и тогава просто щяхме да се настройваме съответно.

Откъси от „Шест степени на разделение“:

„Тук е тайната зад почти всяка връзка: структурата, която природата използва, за да изпреде своите мрежи, веднъж видяна, разкрива, че мрежата има особено силни и слаби страни, с последици за всички нас.”

„Това е наистина нещо като красива идея, че всички сме свързани по някакъв начин.”

„Шест степени разкриват нов поглед към природата и напомнят, че ако светът е малък, тогава ние всички сме в него заедно.” (Това звучи като че ли е за „Шест степени на разделение“, а не него)

„Всичко изглежда да е свързано по начин, който е бил абсолютно непредсказуем само до преди десет години – или дори преди пет години. Това ще промени начина, по който мислим за света.” (Това звучи като че ли е за „Шест степени на развитие“, а не него)

„Науката за мрежата е науката на 21-ви век.”

„Всички основни проблеми в науката днес зависят от разбирането на мрежите.”

 Историята на едно момченце и неговите ръце и крака

Ако обобщим факторите, които ни формират, ще видим, че накрая сме управлявани от два източника: нашите вродени елементи и информацията, която приемаме от нашето обкръжение през хода от живота ни.

Интересното е, че науката е достигнала до подобни заключения. От 1990-та областта на поведенческата генетика печели основа. Тази област на науката търси връзка между гените и личността,  човешките познания и поведенческите качества, също като раздразнителност, предприемчивост, срамежливост, насилие и сексуални желания. Един от първите изследователи в тази област е бил професор Ричард Абстейн, ръководител на отдела за научни изследвания в Херцог Психо-Гериатрична болница в Йерусалим, Израел. Проф. Абстейн твърди, че гените определят около 50% от нашите черти и останалите се определят от обкръжението.

Тъй като не можем да променим нашата вродена структура, ние трябва да се обърнем към втория елемент от който зависи  развитието ни – нашето обкръжение. Единственото нещо, което може да направим, за  да постигнем  напредък в осъществяване  целта на живота ни, е да изберем обкръжение, което ще ни подтикне към това.

Разбирането на този принцип изисква достатъчно осъзнаване, но очевидно много хора в днешно време вече са го придобили.

Ако искаме да променим нашето отношение от егоистично на алтруистично, ние трябва да доведем себе си до състояние, в което желанието ни  да се грижим за благосъстоянието на другите и да се свържем с тях, е доста по-голямо от желанието ни за всякакви егоистични притежания. Това можа да се случи само ако ценностите на нашето обкръжение потвърждават, че алтруизмът е най-високо ценен.

 Ние сме създадени като социални, егоистични създания. Следователно, няма нищо по-важно за нас от мнението на тези около нас. Ние сме напълно и неволно контролирани от възгледите на обществото  и  сме готови да направим всичко, което можем  за неговата благодарност, признание, уважение и слава. Ето защо обществото може да внуши голямо разнообразие от ценности и поведение на своите членове.

Обществото също изгражда критерия , който ние използваме, за да измерваме нашето самоуважение и самочувствие.  Следователно, дори когато сме сами, ние действаме според  кода на обществото. С други думи, дори ако никой не знае за определено действие, което извършваме,ние все пак ще го направим заради нуждата от признателност.

За да започнем да изграждаме нашето желание за грижа за другите и да сме свързани с тях като част от единна система, ние трябва да сме в общество, което подкрепя това. Ако хората около нас оценяват алтруизма като най-високо ниво, всеки от нас ще бъде естествено принуден да се подчини и да го приеме. 

В идеалния случай, нашето обкръжение трябва да проектира следното: „За да достигнем равновесие с Природата, да бъде добре за другите, за единната система от която ти си част.” Когато желанието за алтруизъм е очевидно в обкръжението ни, ние ще приемем тази цена за него. Ако се сблъскваме с напомняния и уважение към алтруизма, където и да отидем, нашето отношение към другите ще се промени. Постепенно, колкото повече  мислим за това, толкова повече ще искаме да станем здрава част в единната система.

Когато нашето обкръжение бъде съставено от хора, които търсят равновесие с Природата, ние ще се чувстваме защитени, щастливи и безгрижни. Това е начин на живот към който Природата води човечеството.

http://ariresearch.org/education-principles/realizing-our-free-choice#more-307

Днешния свят е интегрален и глобален. Ето защо връзките между нас трябва също да станат интегрални и глобални. Такава промяна е възможна само чрез глобално образование. Всеки човек в света трябва да осъзнае, че в новия свят всички ние сме взаимосвързани и именно затова трябва да сме взаимно загрижени.

Трябва да се създаде Образователно-академичен институт в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество, насърчаван от ЮНЕСКО, за да квалифицира младите да служат като „Глобални педагози”. За да се създаде институт, най-добрите човешки умове, които са загрижени за образованието, трябва да се съберат с цел да изградят необходимата учебна програма.

Към филантропите трябва да се обърнем с малба за подкрепа в:

·         Изграждане на онлайн платформа;

·         Създаване на интернет инфраструктура в развиващите се страни, така че младите да могат да се свързват с допълнителни образователни системи.

След приключване строителството на института, в световен мащаб ще се проведе програмата „Глобално образование”. Завършилите програмата ще бъдат включени в съществуващи организации в своите страни, водещи към революция в образованието.

Интегриране на младите в създаване на балансирано, загрижено, иницииращо и интегрално общество.

Признаването на наложителната роля на младите в оформянето на света в глобалната ера е довело ООН до това, да обяви тази година (12 август 2010 г.– 12 август 2011 г.) за „Международна година на младежта”. В документ, написан за конференцията „Участието на младежите в социалните промени: инициативи и участие”, която ще се проведе на 2-3 март в Москва, организирана от ЮНЕСКО и Федерацията за мир и примирие, ще се стремим да предложим нова перспектива за принос на младите за живот в глобалната ера, както и да се изготви конкретно предложение за справяне с предизвикателствата, пред които младите в момента са изправени в целия свят.

Законите на новия свят.

За да се помогне на младите да намерят своя път в глобалната ера, първо трябва да разберем новия закон на живота в такъв свят и трансформациите довели до това:

1.   Нашето растящо желание за печалба за сметка на другите се е развивало през историята, довеждайки до това, да станем вплетени един с друг във всеки аспект от живота: пари, комуникация, политика, култура и така нататък.

2.   Това желание ни е довело до порочен кръг: от една страна, сме привикнали на егоцентричен начин на действие. От друга страна, вече не може да водим  този безгрижен живот и да сме загрижени единствено за нашите интереси. Това са „минали” ценостти, част от света „аз”, а живеем в „ние” свят, глобален и интегрален.

3.   По законите на новия свят всички сме взаимозависими. Ето защо всички трябва да сме загрижени един за друг. Докато действаме наобратно, ще продължаваме да страдаме от кризи във всяка сфера от живота.

4.   За да се прекъсне порочния кръг, всеки човек трябва да осъзнае природата на света, в който живеем, и да разбере, че в 21-ви век „Моят живот зависи от отношението ми към другите.”

От всичко казано по-горе е очевидно, че светът  в 21-ви век не се нуждае само от материални, икономически и политически решения. Напротив, на първо място, днешният свят се нуждае от решение в образованието. И младите, които усещат разликата между стария и новия свят по-силно отколкото другите, трябва да бъдат начело на това образование.

http://social.un.org/youthyear/docs/background.pdf

http://www.facebook.com/UNyouth

http://ariresearch.org/children-youth-education/global-education-for-a-global-world

Днешния свят е интегрален и глобален. Ето защо връзките между нас трябва също да станат интегрални и глобални. Такава промяна е възможна само чрез глобално образование. Всеки човек в света трябва да осъзнае, че в новия свят всички ние сме взаимосвързани и именно затова трябва да сме взаимно загрижени.

Трябва да се създаде Образователно-академичен институт в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество, насърчаван от ЮНЕСКО, за да квалифицира младите да служат като „Глобални педагози”. За да се създаде институт, най-добрите човешки умове, които са загрижени за образованието, трябва да се съберат с цел да изградят необходимата учебна програма.

Към филантропите трябва да се обърнем с малба за подкрепа в:

·         Изграждане на онлайн платформа;

·         Създаване на интернет инфраструктура в развиващите се страни, така че младите да могат да се свързват с допълнителни образователни системи.

След приключване строителството на института, в световен мащаб ще се проведе програмата „Глобално образование”. Завършилите програмата ще бъдат включени в съществуващи организации в своите страни, водещи към революция в образованието.

Интегриране на младите в създаване на балансирано, загрижено, иницииращо и интегрално общество.

Признаването на наложителната роля на младите в оформянето на света в глобалната ера е довело ООН до това, да обяви тази година (12 август 2010 г.– 12 август 2011 г.) за „Международна година на младежта”. В документ, написан за конференцията „Участието на младежите в социалните промени: инициативи и участие”, която ще се проведе на 2-3 март в Москва, организирана от ЮНЕСКО и Федерацията за мир и примирие, ще се стремим да предложим нова перспектива за принос на младите за живот в глобалната ера, както и да се изготви конкретно предложение за справяне с предизвикателствата, пред които младите в момента са изправени в целия свят.

Законите на новия свят.

За да се помогне на младите да намерят своя път в глобалната ера, първо трябва да разберем новия закон на живота в такъв свят и трансформациите довели до това:

1.   Нашето растящо желание за печалба за сметка на другите се е развивало през историята, довеждайки до това, да станем вплетени един с друг във всеки аспект от живота: пари, комуникация, политика, култура и така нататък.

2.   Това желание ни е довело до порочен кръг: от една страна, сме привикнали на егоцентричен начин на действие. От друга страна, вече не може да водим  този безгрижен живот и да сме загрижени единствено за нашите интереси. Това са „минали” ценостти, част от света „аз”, а живеем в „ние” свят, глобален и интегрален.

3.   По законите на новия свят всички сме взаимозависими. Ето защо всички трябва да сме загрижени един за друг. Докато действаме наобратно, ще продължаваме да страдаме от кризи във всяка сфера от живота.

4.   За да се прекъсне порочния кръг, всеки човек трябва да осъзнае природата на света, в който живеем, и да разбере, че в 21-ви век „Моят живот зависи от отношението ми към другите.”

От всичко казано по-горе е очевидно, че светът  в 21-ви век не се нуждае само от материални, икономически и политически решения. Напротив, на първо място, днешният свят се нуждае от решение в образованието. И младите, които усещат разликата между стария и новия свят по-силно отколкото другите, трябва да бъдат начело на това образование.

http://social.un.org/youthyear/docs/background.pdf

http://www.facebook.com/UNyouth

http://ariresearch.org/children-youth-education/global-education-for-a-global-world

Какво младото поколение наистина иска?

Напоследък изглежда сякаш все повече и повече тинейджъри, които са вече на границата да станат възрастни вече не искат кариера, слава или власт. Понякога изглежда сякаш не искат нищо.

В днешни дни децата започват да усещат не напълване още от  много ранна възраст. Това е благодарение на дисбаланса между тяхното психично-емоционално  и психологично-сексуално развитие. Има го също и проблемът в медиите и модата, и всичко останало, което влияе върху децата и ги изкарва извън баланс. От една страна те са все още млади, защото наистина са деца, а от друга страна, момичето започва да се третира внезапно като жена, а момчето е задължено да действа  доста по-развито.

Ние вече не знаем как да се справяме с по-младото поколение и това е основен проблем. Не е същото като борбата между баща и син, съществувала във всяко  поколение. Ние трябва да видим този проблем от гледната точка на общата криза в която сме. Това вече не е същият проблем, защото не става въпрос за личното развитие и следващото поколение е малко по-развито от предишното. Следващото поколение винаги ще има повече изисквания, но в същото естество: различна култура, образование, неща подобряващи  състоянието  на по-високо ниво. Но сега ние се справяме с нещо напълно различно. Тинейджърите не искат този свят. Те искат нещо съвсем различно по същност.

Родителите и възпитателите не разбират това, защото са от предишното поколение. Ето защо, те не знаят как да удовлетворят  сегашното. Следващото поколение ще бъде дори по-лошо, защото ние не сме започнали да подготвяме учители за него и тогава пропастта ще се разшири повече. Те ще бъдат оставени без  възпитателна система, без система, която да се справя с децата. От една страна това звучи ужасно да се мисли, че няма да има възпитатели, но може би има сребърна ципа на този облак надвиснал над нас. Може би наистина трябва да има разделение между едно поколение и друго, така чe да се създадат безпристрастни хора.

Това, което предлагаме е: Вместо просто да напълваме децата с информация, която е била достатъчна за нашето поколение, ние трябва да предоставим на следващото поколение глобален начин на мислене за благоприятна устойчивост в утрешното глобално село. Сега повече от всякога е ясно, че когато нещо се случва от едната страна на света, то влияе на всички останали части. Младежите по целия свят трябва да бъдат свързани, за да си сътрудничат за следващия етап на нашето взаимно съществуване. Те трябва да имат огромна роля в обществото и да бъдат организирани по такъв начин, че да допринасят за благосъстоянието на другите. Те трябва да бъдат включени в истинските проблеми на света, а не да бъдат третирани като деца.

http://ariresearch.org/children-youth-education/what-kids-really-want#more-476