Сборникът от конференцията "Мотивация и интереси към ученето" излезе от печат.
Можете да го прочетете онлайн или да го изтеглите като PDF. Един екземпляр е дарен на Регионална библиотека "Любен Каравелов" и е достъпен в отдел "Книгозаемане".
Спомням си преди две години, когато кандидатствах за първи път за ИКД към нашата агенция, бяха ми занижили оценката на личностната ми мотивация с мотивацията, че съм искала "да създам мотивация" при деца в начален етап, а при тази възрастова група е рано да се говори за "мотивация".
Хе, хе, замених думичката "мотивация" тогава със "създаване на положителна нагласа" и нещата бяха "6" на следващия път. Вътрешното ми усещане обаче е друго...пък и практиката ми показа, че мотивация можеш да създадеш, независимо възрастта на индивида отсреща. Подбраните средства за целта са важни и правилното им съотнасяне към особеностите на субекта, който ще мотивираме и постоянност в начинанието..( тъй де, "Капка по капка - вир").
Та вчера попаднах в един английски сайт като нашия за ресурси, които учителите си обменят и следните мотивационни материали ( за малките:) ме впечатлиха. Стегнах едно ppt., после попреведох на български. Аз лично ще използвам като постерчета за класната стая. Вие преценете за вас.
Много ми хареса, Роси! Няма да мога да го разпечатам, но ще намеря време да го покажа на децата. Особено ми допадна: " Ако искаш да поговориш с някой умник- поговори със себе си." Хващам се, че напоследък го правя, но лошото е, че почнах и да си отговарям.:)))))))) Благодаря ти!
Благодаря ти, Роси! Много е полезно и мотивиращо.Мотивация създаваме дори и на три годишните деца-зависи кой как го разбира.Това което ти ни предлагаш е наистина стойностно.
Наистина са интересни. Част от тях дори ме накараха да се замисля. Добре е и ние възрастните да си ги имаме, защото техният смисъл няма възрастова граница.Благодаря! Вече имам идея да оформя кътче с някои от тях.
Наистина е нужно да помислим за мотивацията и самочувствието на българския ученик! Като сравнява човек как процесът на обучение, учебниците в други страни щадят детето и как при нас го натоварват! Много ученици изпитват отвращение, защото изискванията надминават възможностите им.Ако се вгледате като родител от другата страна, усещате ли нотки на отвращението или аз се заблуждавам?
И на мен ми харесаха.Ще разпечатам някои от тях.Вече сме 4 клас и дано им обърнат внимание и се позамислят.А аз съм сигурна в това, като познавам децата.
Когато бяхме малки, цифровото оценяване започваше едва в четвърти клас. След дебат за отрицателното въздействие на оценките върху вътрешната мотивация на децата и трайното им добро представяне в дългосрочен план, както и върху динамиката на класа и отношенията между децата, в много страни прагът на въвеждане на оценки беше вдигнат още по-нагоре, като в Швеция например те започват едва в гимназията и то не точно във вида, в който са познати тук.
У нас обаче те бяха смъкнати до втори клас, което оставя на децата само една година без оценки в училище; а и в първи клас много майки разказват, че учителите ги ползват и резултатите са плачевни.
Питам и тук, и на страниците на "Култура" (в разговор с Василена Доткова), и във forum.bg-mamma.com (http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=470600.new#new):
Не трябва ли да поискаме от министерството да мотивира решението си да подпира "онова, което куца" в образованието с доста вредната патерица на оценките?
Не следва ли тези неща да се решават с диалог между родители, учители и експерти, вместо с укази отгоре?
Специален въпрос към учителите, които намират ранното въвеждане на оценки за ненужно:
Какъв съвет бихте дали на родителите, които искат да избегнат бележкарството у децата си?
Най- важното е да разговарят с децата си. Забелязвате ли колко малко родители го правят с истински интерес и съпричастност? Не е важна оценката, а знанието - какво е придобило детето като опит от наученото. Как бихте реагирали на следното отношение - в час по изобразително изкуство ученик прекъсва постоянно учителя с подвикване и подкани - "ама /ка/кво че рисуваме" и бърза да надраска нещо върху листа си, за да изтича и да иска да му се пише оценка. И когато тази оценка не го удовлетвори /защото не са спазени елементарни изисквания и т.н./, да къса листа си, да блъска чина си, да обижда другарчетата си и учителя. И да заявява с висок тон: епа нема да ставам художник...без да се вслуша в добронамерения съвет на преподавателя....
Аз не харесвам системата на оценяване, в начален етап е излишна в този вид.
В темата за първокласниците пък родители споделят обратния случай, на учители, които пишат "4-" още в първи клас (нищо, че официално няма оценки).Ако не съществуваше въобще практиката да се пишат оценки в началния курс, може би нямаше да се случва гореописаната ситуация, която, признавам, звучи много грозно. В горния курс нещата стават още по-страшни - с директор, който казва на учителя да си занижи критериите, защото ако не подари тройката на ученика, училището пари губи! (ситуацията е с майка ми). Въобще мисля, че гоненето на бележки измества много силно истинския фокус на образованието, а именно знанията и уменията, които бихме искали да дадем на децата.
За мен оценките (цифровите - без обосновка) в класовете до 4 клас са ненужни и вредни... Избягвам ги, има много по-ефективни начини за стимулиране на учениците (неправилно е да се счита, че оценяването е насочено към това) и за предоставяне на информация какво е нивото на знания, умения (каквато е истинската същност на оценяването)
Извинявайте, че се намесвам в блога ви, макар в момента да не съм учител. Затова пък като дъщеря и племенница на учители буквално съм израснала по учителски стаи, подготвяла съм заедно с майка си учебни табла, ежедневно съм слушала с какви точно проблеми се сблъсква обичащият работата си учител.Сега съм майка на първокласничка и, общувайки с други родители, виждам ежедневно колко е важно родителят и учителят да бъдат в диалог за смисъла на образованието, с каква цел ги пращаме тези деца на училище, какви точно искаме да станат, как да си помагаме взаимно.
Искам да ви представя последната статия в блога, който започнах да водя и който представя родителската гледна точка по отношение на образованието.
Надявам се тя да бъде някакво начало на диалог между родители и учители.
Българското училище и в частност учителство, имат нужда от отговорни и интелигенти родители като Вас, но - те все по-рядко се срещат в действителността.
Благодаря ви сърдечно! Да, наистина между учителите често се срещат необясними за мен конфликти; чувам го непрекъснато от майка си. Грозно е, че в тази професия е останал толкова малък ресурс от авторитет, че учителите се чувстват подтикнати да смятат, че колегите им го изземат. Вероятно практиката на частните уроци има нещо общо с това. Много се радвам на вашия форум, който показва съвсем друг тип колегиалност.
Бих била благодарна, ако позволите да се включа и да споделям ресурси, които намирам из нета, търсейки неща за дъщеря си. Ще се радвам през вас да са полезни на повече деца!
Започваме и разговор във в-к "Култура" за ролята на оценките в началното училище; ще тръгнем с едно интервю с Василена Доткова, авторката на "Близо до бебето"; обсъждаме въпроса от родителска гледна точка и на базата на световните практики; за мен би било изключително ценно да продължим дискусията с участието на учителите, които всъщност са най-компетентни да говорят по темата.
Четох Ви публикацията и имах чувството, че моите мисли и разсъждения ги изговаря някой друг! Много точно сте докоснали проблемите на образованието, на учителя /обичащ професията си/, на родителите, на малките ученици. Отдавна и аз съм стигнала до извода, че с родителя трябва да бъдем в "един отбор", за да "спечели" детето. Но, все по-трудно се случва това.
В крайна сметка потърпевши са децата! За съжаление!
Аз подкрепям идеята да се промени начина на оценяване в начален курс. Имаше период / 80- те години/, когато оценките бяха с думи и накрая в свидетелството се пишеха резултати- Отлични, Мн. добри, Добри, Задоволителни/. Мисля, че беше добър начин да се покажат постиженията и пропуските в знанията. Сега децата гледат само бележката, а на грешките не обръщат внимание.
Моето скромно мнение относно оценките е, че са излишни в начална училищна степен. През лятото ми се случи да се запозная с училищния рапорт на едно българче, което живее и учи в САЩ. Беше направена подробна характеристика в края на годината, във всеки аспект от психическото, умственото и физическото му развитие, за който се сетите. Формулярът беше готова бланка, със степени. Нямаше нищо скрито - покрито. Намирам изготвянето на една такава характеристика много по - полезен документ от всичката съпътстваща сегашната система документация.
А какъв е смисълът от оценки в начален курс, след като нямаме право да оставяме учениците да повтарят класа? Завършва с двойки, но продължава в следващия клас! Нима е честно към останалите деца, които цяла година са се трудили и са завършили с отличен?! Казват, допълнителна работа! Нима не я провеждаме? По-добре би било детето да повтори класа, за да му бъде дадена основата, а от там нататък, зависи от него! Категорично съм против оценките, защото още от малки децата се учат на бележкарство, научавайки се да наизустяват само и само да получат добра оценка!
Искате ли да преместим дискусията за оценките в отделна тема? Мисля, че е важна и заслужава да я разгледаме отделно; питам се и какво може да се направи по въпроса.
Поразходих се в уютния блог „Образование без принуда”.Споделеното за децата, от децата с родителите е…трогателно. Вие сте загрижена, любяща и дейна майка. Харесах си няколко обучителни хитринки, а на играта Инди Джоунс и изчезналата дума ще поиграем веднагически в клас. Благодаря!
Точно изречено е и споделеното за възрастни. За сковаващото обучение и вътрешната съпротива на учениците. За демотивацията на нашего брата – учителя. Повечетосте го казали…Още: нашите гласове нямат тежест, те не се чуват – първо се гледа дали ще са доволни висшестоящите, да не сме прекрачили някой параграф, да не сме пропуснали някое указание (те са необходими, но дали ни помагат или ни спъват е отделен въпрос)…И така - дискусия има – помежду ни.
Мотивацията си остава малкият растящс наша помощ човек. Родители като вас също ни мотивират. А допълнително ни демотивират – пак родители. Ако не ни чуят добре. Например в анкета „Какво бихте искали да включвахарактеристиката на ученика”, родител пише, че няма какво да умуваме и да занимаваме хората с анкети – ето там, в еди кой си блог, е публикувана характеристика, да я копнем едно към едно. Той вероятно пренебрежително си мисли, че нито един учител в училище не си е дал труда да потърси в мрежата.
Смешно и тъжно...Мнението е показателно за партньорството, което може да има при такива нагласи. И за това доколко се оценява прецизността, отношението, което училището проявява.
Благодаря ви много. Радостно ми е, че има подобен форум поне за началното образование; впрочем преди началото на първи клас дъщеря ми получи от учителката си писмо, което май е оттук :) Беше много щастлива. Като цяло ние случихме на чудесен учител; онова, което търся, е по-скоро отваряне на повече канали за общуване между родители и учители.Ето темата за оценките, която пуснах в популярния форум за родители "Бг-мамма".http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=470600.msg14084569;topicseen#…
Ще се радвам да се включите и там, защото много родители не могат да се поставят лесно на мястото на учителя, да помислят как изглеждат нещата от негова гледна точка. И обратното се случва понякога. Не че в нета не могат да се получат неразбирателства, но според мен колкото повече говорим, толкова повече научаваме един за друг и има шанс да намерим решение.
Дълга неделна вечер и лека работна седмица ви желая!!!
Учебната година започна и е време да научим колко деца са чели книги през лятото. Искам да споделя с вас своята система на работа за мотивиране на учениците към четене на художествена литература.
Отчаяна от факта, че с всяка година децата все по-малко четат книги, започнах да търся начин да променя това. Така се оформи една система от дейности, с която нещата наистина се промениха за децата от моя клас. Радвам се на успех и затова реших да го споделя с повече хора.
Подготвила съм всичко във вид на презентация. Ако все пак нещо не е достатъчно ясно, можете да ми пишете на лични. С удоволствие ще обясня. Стимулиращите награди / поздравителен адрес, поздравление и сертификат/ съм правила почти преди две години. Тогава такива бяха възможностите ми. Сред вас има царе на художественото оформление на грамоти и награди. Аз само ви предлагам идеята си.
Всички в този блог сте сърцати хора. В навечерието на Международния ден на учителя аз ви пожелавам дръзновението да не ви напуска, искрицата в душите ви да не угасва, а ентусиазмът ви да бъде все така заразителен!
Идеята е чудесна!Въпреки,че моите ученици са второкласници и аз бях притеснена от малкото книги прочетени през лятото.Много ми допадна начина ,по който си се справила.
Благодаря, Ели, че сподели с всички нас тази идея.
Същите мисли и чувства вълнуват и мен. Болно ми е, че децата все по-малко четат. Това се отразява на изказа им. Търсих различни начини, за да ги мотивирам, но не постигнах кой знае какви успехи. Ще пробвам твоя метод. Сигурна съм, че ще проработи и при моите ученици. Благодаря!
Нямам думи...... Невероятно! Фантастична идея! Положила си доста труд, но се радваш на добри резултати! Благодаря ти, че сподели тази прекрасна идея! Ако имам право ++++++++++++++................
Това си е цяло изследване, Ели!!! А резултатите са невероятни. Идеите ти са изключително добре премерени, подбрани така, че всяко дете да заобича книгите. Жалко, че мога да поставя само един +.
Браво, Ели! Благодаря за споделения опит! Това не е само идея, а е ЦЯЛА СИСТЕМА - обмислена, планирана и реализирана, с чудесни резултати! Достойна е за по-научно описание и тема за някаква разработка, за да бъде още повече популяризирана. Поздравления!!!
Ще имам ли шанса да дойда наистина в моето родно училище и да те поздравя, дано скоро да стане. Не съм забравила поканата ти! В Сливен ходим все в почивните дни или по бързи задачи... :)
Благодаря, че сподели твоето виждане за този наистина сериозен проблем. Идеята е страхотна и е изпълнима. Като пораснат моите сладури със сигурност ще се опитам да я приложа. Хубав ден и отново благодаря!
Ели, идеята ти е направо за разработка на дипломна работа! Имаш си резултати преди въвеждане на твоя метод и резултати след неговото приложение върху "експерименталната група". Това направо си е изследователски труд. Поздравления!!!
Благодаря за споделения опит, Ели! Не мога да не се възползвам от страхотната ти идея. Пожелавам си да достигна твоите резултати, защото те наистина са впечатляващи. Успешна учебна година!
Много ценен опит, благодаря. понеже съм на тема "Човекът и обществото", подобна дейност може да бъде насочена и към работа с научна литература - детските енциклопедии, книги по история, георгафия, за природата и космоса са в изобилие и могат да бъдат четени с цел да се достигне до определени знания. Целта може да представянето им в някои от проектите, описани в "Парньори в поснанието" на майкрософт (и доц. Папанчева) или в организиране на викторини, например - тепърва ще търся начини...
Мили колеги, бях в планината и прекарах чудесни часове, но това което виждам сега тук е повече от вълнуващо. Благодаря на всички за милите думи и високите оценки! Това ми дава криле и ми стопля сърцето. Благодаря ви! Ще бъда много щастлива, ако повече деца посегнат към книгите и се потопят в невероятния им свят. Пожелавам успех на тези от вас, които ще опитат!
Желая ви хубава седмица!
ЕлиАлекс, ще те чакам в Сливен. Ще ти хареса как изглежда твоето , а сега и моето училище.
Скъпа колежке, почувствах се като част от конференция. Да превърнеш тайнството на четенето в забавление, магия, уют, приятелство е постижение, с което не само може да се гордееш, но и ни вдъхваш надежда, че няма невъзможни неща.
Споделям вижданията ти да не караме насила да чете никой, иначе никога няма да усети притегателната сила на книгата. Поздравления, помисли върху това да популяризираш опита си и по други начини, например чрез конференции. Зная, че децата в 5. клас все още търсят учителите си от начален етап, ако желаеш, използвай това и за още някоя идея, с която да допълниш продължението - подарена книга на първокласниците, една нощ в библиотеката /това е идея на моя колежка/ и т.н. Тоест този ти проект може да стане още по-голям. Много благодаря, уместно е да кажа, че доказвате, че ученикът не е съд да го налееш, а факла - и вие успявате да я запалите!
Самата тема е вечно актуална - за 12 часа е прочетена 1200 пъти - много статии на професионални журналисти не могат до достигнат този успех. Затова трява да се помисли за публикуване в списание, за да се използва за 1. ПКС и да послужи на още колеги в бъдеще.
Благодаря ви, колеги! Карате ме да се чувствам страхотно! Аз съм към края на учителската си кариера. Нямам време за каквото и да било ПКС. Вие знаете как върви кариерното развитие - нужни са доста години. Този блог се посещава от много хора. Това е голяма популяризация. Може би ще се поинтересувам за публикация в списание. Ако някой от вас знае как става, нека ме посъветва.
Ели, за писане на статии мога да напиша книга :) А вероятно това можем да го повдигнем като отделна тема в блога.
Половината работа вече е свършена, но сега трябва идеята да се опише много подробно на хартия, да се разкаже за отделните етапи на процеса. След това се търсят техническите параметри, които педагогическите списания изискват - това са брой редове и колони, понякого искат шрифт и максимален обем на публикацията. понякога тези неща са описани в някой от старите броеве на списанието. Не се притесняай да попиташ техническия редактор, който е обявен в редакторското каре, те са много любезни и обясняват подробно това, което не е ясно. Аз от миналия век не съв писал в "Начално образование" :), но още тогава тогава изпробвахме да им пращам статии на дискети и по-късно на диск, може би вече използват имейл, за да им се изпрати ръкописа и изображенията към статията. Ако не - искат статията в няколко екземпляра и тя се изпраща с препоръчано писмо [с обратна разписка] в голям плик. Когато си готова, дай на някого да прочете статията и да открие грешки (винаги има грешки). Когато пиша статия минавам през няколко етапа: 1. Много яка тема, 2. Трябва да започна да пиша най-накрая, 3. Защо се хванах с това чудо, 4. Ако все пак я завърша, ще си подредя бюрото. 5. Завърших я, но има една много яка тема...
Имай предвид, че редакционно статиите в педагогическите списания се обработват 6-9 месеца, минават през рецензент и накрая излизат. Преди подаряваха авторски екземпляр, но няма хонорар. Остава удовлетворението, че опитът е споделен и е оценен от рецензента и редакционния съвет.
Благодаря за споделената идея! Ще я приложа в моя клас. Надявам се да постигна твоите резултати. Желая ти спорна учебна година и нови победи на образователното поприще!
Поклон пред труда ти, колежке! В духа на цитата на Шарма бих казала, че твоята душа ще остане вечно млада, защото ти си прозряла как да я съхраниш за вечността.
Ще използвам идеите ти, след като науча моите първолаци да четат. Благодаря ти за споделеното!
Ели, благодаря за споделеното, защото е изключително като идея и реализация, много ценно за всеки, който работи с деца. Непременно ще я изпробвам при моите ученици! Благодаря!!!
Колега Стефанов, и сега удовлетворението ми е огромно. Изпитах го веднъж с учениците си и сега втори път с вас.Май ще сложа точка на желанието за публикация. Чувствам се щастлива и това ми стига. Не съм си и мечтала за това, което чета тук. Получавам и чудесни писма от бившите си ученици. Какво по-хубаво от това?
Благодаря още веднъж на всички вас!
РАДВАМ СЕ, ЧЕ СПОДЕЛЯМ С ВАС ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО НА ТОЗИ НЕВЕРОЯТЕН БЛОГ!
Процесът по публикуване не е толкова страшен, просто има технически изисквания, който се спазват. Иначе е интересно, поне за мен... Разбира се, списание няма да даде такава популярност, каквато имаше днес тук, но писане там има тежест и авторитет. Още повече че тук става дума за завършена стратегия. Сега пък да не съжалявам, че го обясних... :)
Ели, невероятна работа - задълбочена подготовка, страхотна реализация, а резултата е мечта за нашего брата учителя.Ще използвам наученото от теб, за да мотивирам и моите първолачета / след като се научат да четат /.
Надникнах в блога за малко... привлече ме заглавието и се зачетох. Ели, бледи са думите, за да изкажа възхищението си пред споделения опит. Мога само да се поклоня... Подходът е невероятен, нетрадиционен, страхотен! Работя с деца от малцинствата /трудно четат и пишат на български език/ и понякога ми е много трудно, почти непосилно. Но идеята ти ме вдъхнови да продължавам да не се отказавам. Благодаря ти!!!
Изключително ценен опит споделяш, Ели! Във времето, когата мишката яде книжката, твоята идея е много актуална. Хубаво е, че изпитваш радост и удовлетворение от постигнатото дори и да не си публикувала в списание. Публикацията ти тук е безценна. Ти зарази и вдъхнови толкова много колеги! Виж само какъв рейтинг имаш!
Eli, публикацията наистина не е толкова "страшно" нещо, колкото изглежда на пръв поглед.А колегата stefanov много точно /както винаги / е описал пътя.Темата е актуална. Цялата работа е свършена.Просто трябва да се опише,като се следват стандартите.Може да се получи и повече от една статия.Започнеш ли веднъж с писането, то е като магия. Увличаш се и не можеш да спреш...Вижда се , че ти има какво да разкажеш.Пожелавам ти успех!
Скъпи колеги, сърдечно благодаря за всичко, което сте написали тук! Благодаря ви за идеите, които давате! С вашите предложения системата от дейности се развива и усъвършенства. Благодаря ви и за чудесните пожелания! Вашите коментари ме накараха да се чувствам значима.
Желая ви успехи в работата с децата и удовлетворение от това, което правите!
Благодаря ,Ели, за прекрасните идеи и поздравления за огромния труд, който си положила. Аз също реших да приложа твоя опит, макар че сме второкласници и дано се справя като теб. Още веднъж- сърдечни благодарности!
Приеми и моите благодарности, Ели! Виждам, че твоят творчески път не е извървян напразно. споделяйки тази идея с нас, ти ни даваш възможност не само да я повторим, но и да я доразвием. Знам колко усилия са необходими, за да накараш децата да ЗАПОЧНАТ да четат. Случи ли се това веднъж няма спиране. Аз започнах подобно начинание със създаване на собствени книжки. Така им се наложи да прочетат поне създадените от тях 15 книжки на година. И от там нататък нещата потръгнаха . Остана само атративно да им предстявиш следващата книга.
Благодаря ти най-вече за идеята за таблото. Другите награди сякаш остават незабелязани, но таблото с имената им боде очите непрекъснато.
Благодаря ви и аз колеги! Мисля, че тази система от дейности е подходяща и за втори клас. Ще се получи. Достатъчно е всички деца да имат еднакъв шанс - т.е. да могат да четат. Аз я реализирах в този вид с четвъртокласници. Тази година, веднага щом се научим да четем, ще направя табло и ще отразяваме прочетените книги.
Ели, поздравления за страхотния проект, който си реализирала с учениците! Идеята ти наистина е актуална и приложима в много класове. Благодаря, че си направила труда да я споделиш с нас. Желая ти много успехи в бъдещи проекти.
ЕЛИ!ДОСЕГА НЯМАХ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С УСПЕШНИЯ НАЧИН ДА НАКАРАШ ЕДНО ДЕТЕ ДА ПРЕДПОЧЕТЕ КНИГАТА ,ПРЕД КОМП.ИГРИ!ТИ СИ ПОСТИГНАЛА,ЧУДЕСНИ РЕЗУЛТАТИ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
MAPP (Motivational Appraisal of Personal Potential) означава Мотивационна Оценка на Личния Потенциал. Този метод се базира на мотивацията и целта муе да помогне на хората да определят с точност към кои области да насочат потенциала си при избора на кариера и вземането на жизненоважни решения, които са в синхрон с тяхната вътрешна мотивация.В края на краищата, ако харесваш това, с което се занимаваш, ще го чувстваш повече като хоби, отколкото като работа.
Тестът MAPP може да помогне:
на конкретния човек, разкривайки неговите силни страни, неговите интереси и склонността му да извършва определен вид работа; Приложима е при избора на професионална кариера, при избора на образование, за да се следва тази кариера и да се постигне лично удовлетворение от работата.
наHR специалистите и работодателите в процеса по набиране на кадри, повишение, планиране на кариерното развитие на служителите, планиране на приемственост в организацията, развитие на работни екипи и др.
Направих си го и е доста точен, но за да прочетеш целия си резултат се плаща.
Аз също си направих този тест он лайн преди две години. Но, тъй като беше в безплатния вариант на сайта им, резултатите ми се изписваха само около 50 %. Ако исках да получа пълният текст на резултатите ми за отделните категории, трябваше да си заплатя. Не съм платила досега, но това, което имам е много точно. Показах го на моя шеф, когато ни правеше годишната оценка и за радост той ме преназначи на нова длъжност, която позволява по-ефективно да се възползва от моя потенциал.
Че колко струва, не разбрах, видях някакви 10 лв, ма нещо малко ми се виждат. Не ми каза нищо ново тоя тест, знаех си ги тия неща - от тях пари не се изкарват, мдам.
В момента правят одит в нашата фирма по повод HR и организацията като цяло.
При разговор с една от одитиращите стана въпрос за мотивацята. Тя застъпи становище, че абсолютно всеки може да бъде мотивиран. Говорим за екипна работа. Момичето е умно и беше много добронамерено. Само че на мен нещо не ми се връзва. Добре де, ако разполагам с един идиот и го мотивирам, какво ще се получи? Нищо повече от един мотивиран идиот. Дали пък в един екип не трябва да се мотивират само съзидаелите, за да поведат или увлекат останалите?
Според мен тези разсъждения не важат само за бизнес екипите, а за всички групи които са се формирали в името на една обща цел. И ако човек по природа е съзидател и активен в дадена група, то неговото мотивиране ще мултиплицира резултата от дейността на цялата група.
Добре, какво ще стане ако се опитаме да мотивираме тези които са отрицатели и винаги търсят причини една цел да не се случи. Или тези които непрекъснато мрънкат. Имам чувството, че това е все едно да пратиш патица на училище за орли. След като го завърши, тя неминуемо ще се сприятели с първия срещнат заек.
Преди да потвърдите или непотвърдите моето становище, обърнете внимание на една притча от Библията, която ще ви преразкажа:
Един господар щял да жени сина си. За сватбата поканил всички свои поданици. Дошъл часът на тържеството но никой не идвал. Господарятг изпратил слугите да ги поканят отново, защото юнците били сготвени и виното налято в делвите. Но хората отишли едни на лозето си, а други със стадата си. Тогава Господарят изпратил слугите на кръстопътя да доведат всички, които преминат от там. Сватбата започнала, а един от гостите бил без сватбена дреха. Тогава господарят заповядал да го убият, защото "мнозина са поканените, ала малцина са избраните".
Та питам се, не сме ли равни главно в едно: Че всички разполагаме с 24 часа в денонощието? Какво ще прави с тези 24 часа си е личен избор на всеки от нас. И каква друга мотивация трябва да ни се прави освен да бъде обяснено на всеки от екипа каква е ползата за него от постигането на общата цел?
На първи прочит, това което ми хрумва е, че съм съгласна, че всеки може да бъде мотивиран. Така е, защото всеки човек има някакви нужди, които желае да бъдат задоволени. За един може да са парите, а за друг - личното развитие и усъвършенстване.
Съвсем друг е въпросът дали дадената фирма има нужда от идиоти - ако има, то тогава може да се правят опити да се задържат тези хора и да се мотивират да вършат това, от което фирмата има нужда.
По същият начин фирмата преценя дали има нужда и от интелигентни хора.
Никой не може, независимо от мотивацията, да надскочи себе си. Колкото и да ме мотивират, няма да стана шампион във Формула 1, просто защото нямам данни. Обаче мога да бъда мотивирана да участвам и да направя максималното, на което съм способна, и то сигурно е да се класирам на предпоследно място, при повече късмет.
Та това е смисълът на мотивацията: човекът да направи максимално възможното, а не невъзможното. "Рожденият да пълзи, не може да лети", и ще е наивно да го очакваш да литне.
...Помислих си дълго дали да напиша коментар към твоята статия, не за друго ами на подобни теми съм доста многословен, но ще опитам накратко да обясна, какво имам предвид. Това, че правите одит във вашата фирма е добър показател - показва, че сте една зряла организация. Колкото и да е неприятен одитът е нещо необходимо и полезно, които не разбира защо е така, предлагам да помисли малко повече по въпроса. Никой не обича да му проверяват работата, но е задължително да се прави, дори и за най-висшите мениджъри. А ако има воля след това, направените изводи и препоръки да се въплатят в практиката - всичко е наред. Относно твърдението на одиторката - то е толкова общо, че разбира се е вярно. И какво от това, какво ти е казала - едно нищо. Преди време се занимах...малко...с HR и ми се наложи да иззубкам безброи книги, книжки и книжлета на подобни теми. Все хубави неща, може да си говорим часове...но какво става напрактика. Виж практиката е друго нещо, дори в много сериозни организации този отдел е толкова осакатен от към функции, че си остава само старото ТРЗ-е. Липсва каквато и да било управленска воля да се приложи, каквато и да било добра практика. Дълго съм мислил, защо е така, само аз ли си мисля, че да държиш на щат трима високо кварифицирани служителя и единствения въпрос, които получават е:"Миче, ще ми кажеш ли, колко отпуска ми остава, защото искаме да ходим малко на вилата.". С повече наблюдение над процесите, които протичат в едн фирма, а и с откровенни разговори с HR служители, картинката взе да се прояснява. Келвинатор, ти го наричаш "мотивация", аз го наричам "влияние". Обяснявам, фирмата е ограничена откъм бюджет, ресурси, възможности в тази среда на ограниченост, тя трябва да оцелява и да се развива. От 50-те години насам умни хора са направили елементарни изчисления, че фирмата не може да си позволи да "мотивира" всички свои служители финансово, с развитие, предоставени възможности и тн. Затова служителите се разделят на две откъм барикадата и зад нея едните се мотивират директо от "Счетоводен отдел" и нямат никакав досег с HR, а за останалите остава това което аз наричам "евтината психология" С две думи става въпрос за пари и един HR, колкото и скъпо да е платен винаги излиза по-евтино. Не ми се сърди, че елемнтализирам иначе сериозната тема, но ми се струва, че истината е някъде тук. Пример, не си ли забелязъл, че отделите, които които създавт реална стойност се "мотивират" само по един единствен начин с увеличаване цифричките върху фиша именно , защото тези отдели са много важни за фирмата, защо в никоя организация никой мениджър не занимава тези отдели с толкова прехвалените напоследък мотивации и тн. С неизброимите методи за мотивация, техники на въздействие, лидерство и любимото ми...РАБОТА В ЕКИП с тези неща се занимават само обслужващите дейности в една фирма, защото те са без пари.Факт! И ето дейността на HR - това е човека, който е обучен да ти каже: "Г-н Иванов, тази година свършихте отлична работа, но няма да ви увеличим заплатата, а и за вашия отдел премахнахме бонусната система" Така трябва да ви го каже, че вие да се почуствате щастлив, мотивиран и най-важното да останете да работите при тях и следващата година на същите условия. И успяват тези HR-и, затова аз твърдо подържам тезата, че на тях трябва да се плаща много пари, ама много. От древността са известни само три начина за мотивиране на човека: пари, власт, удоволствия! Тъй като аз съм обикновен човек, ако искаш да ме мотивираш - моля избери си едно от трите. Всичко останало ми губи времето, което и без това ми е малко. Последно - всичко зависи от гледната точка. Ако аз съм мениджър във фирма и някой ми направи изявление, като горното ще му кажа:" Не си прав, господинчо, ела, седни да ти обясня колко хубаво нещо е нефинансовата мотивация...и така ще му редя приказки за светлото бъдеще докато го зомбирам напълно и после ще го пратя на струга от сутрин до мрак. Цинично, ама... пак да повторя става въпрос за пари, а въпросите за пари са винаги цинични. А ако си обикновен служител -отваряш си очите, правиш кавото е по силите и възможностите те си за да не позволиш да те манипулират евтино. Ако не се получи просто блееш в синхрон със стадото...а Големия Брат те наблюдава...
Келвинатор, това е мое мнение и не бих искал да те засегна с нещо.
Olloro, изобщо не ме засягаш, защото това е и мое мнение. Още повече, че аз написах, че ме интересува мнението на всички. Пълна истина е това, което казваш за по-големите структури, в каквито и аз съм работил. Изпитал съм го лично, и като мениджър естествено съм го правил. Доходите в нашата фирма се формират не на база работна заплата, а получени комисионни възнаграждения. Аз също много отдавна съм превъзмогнал темата заплата. И това е една от най-печелившите промени в убежденията ми, респективно в реалностите ми. Следователно подобен тип "мотивация" при нас няма как да стане. Аз също споделям мнението, че една от най-переспективните инвестиции е точтно в хората. И винаги съм се стремял да го правя финансово или духовно, ако другият човек е проявявал интереси към това. Въпросът е в кого точно и какво следва да се иннвестира. Защото за мен "абсолютно всеки" звучи като "никой".
Колкото за "идиота" това беше илюстрация. Прекалено обичам колегите си, за да считам някого за идиот.
Мда, на мен този термин "колектив" също ми изглежда все по-антипатичен. Може би защото съм индивидуалист. Моя грешка. Но си мисля, че дейсвтвително всеки идиот може да бъде полезен за колектива, стига да му се даде подходяща задача и подходяща аура на задачата. Това за патката и орела ми се струва малко дървено, защото за мене патката си е патка спрямо една гледна точка, но спрямо друга може да се окаже и орел. В това е майсторството на шефа, да разбере къде патката е орел. А иначе един умен орел може да се сниши и до нивото на патка, стига да си направи простата сметка, че колективът така ще е по-ефективен. В крайна сметка един трябва да кара влака. Това многократно съм го изпитвал на гърба си. Е, нищо не им пречи и да се сменят де, но не по време на движение :)
Относно мотивацията - ами много е лесно. Наполеон Бонапарт е измислил медалите като начин за отличие и награждаване и съответно е завладял Европа. Юлий Цезар е знаел имената на почти всичките си войници и те са го следвали до смърт навсякъде. Така че в този случай няма патки и орли, има просто мотивирани и демотивирани хора. Но пък от друга страна това е само моето мнение, а темата е много обширна.
Преди няколко седмици "поради системни закъснения на служителите" на работа въведоха глоби. Закъснение с 5 минути е позволено, след това - глоба, която надвишава дневното заплащане на доста от нас...
Приехме го с черен хумор, но някак огорчени. Това не е казарма все пак. Може да имат право шефовете, знам ли, все пак ми плащат да съм там в определеното време, ама чак пък толкоз :(
Преди няколко дни тролея, с който пътувам обикновено така и не дойде, следващия - също. И аз почвам да мисля и да пресмятам - дали ще ми излезе по-евтино, ако закъснея и ми удържат глобата, или ако хвана такси, с вероятността пак да закъснея, и хем да се изръся за таксито, хем да ми удържат глобата.... Хем смешно, хем трагично....
Работила съм на място, където ни наблюдаваха с камери и имаше пряк шеф, по-висш шеф, регламентирани начини за комуникация, кореспонденция и т.н. Работила съм и на място, където пък цареше доста голям хаос и дезорганизация, да не кажа, че си беше доста голяма слободия :) Така като се замисля, май първото ми работно място беше най-добре - имахме известна свобода, докато шефката не й щукнеше от време на време да ни постегне.
Предполагам, че истината е някъде по средата, пък и всеки човек различно търпи органичения, разпоредби и контрол.
А обратната страна на нещата - мотивацията?
Лично за мен, за да се чувствам комфортно на едно място, са важни няколко неща. Сред тях може би на първо място е това работата да е в хармония с нагласата ми, или простичко казано - да е това, което обичам да правя, а не да ми създава негативни емоции и нервно разстройство. Също така да имам някаква перспектива за развитие в по-близко или далечно бъдеще. Да работя с приятно настроени хора, без интриги и клюкарстване. Шефа да е поносим :) И не на последно място заплащането да ми е достатъчно, за да живея нормално и да си позволявам някои благини от живота :)
Сега като се замисля на всяка от предишните ми работи е липсвало едно или няколко от тези неща, а си мислех, че сегашната ми ги съчетава всичките. И може би за това така се огорчих от заповедта за глобите....
Е, няма нищо идеално. И нищо постоянно... Нещата се променят, хората също.
Ако искаш да построиш кораб, не събирай хора, които да осигурят дърво, да подготвят инструменти, които да изпълняват задачи, а научи хората си на копнежа по далечното безкрайно море.
Ами виж сега моя опит с такива отчаяни опити от страна на шефовете да въведат контрол: Преди време като студентка работих като сервитьорка и барманка в едно заведение на 2 смени, като втората смяна беше до посред нощ, след това ходихме доста често по дискотеките ('щото като си гледал по 8-9 часа как хората се наливат и се забавляват, повече от всичко искаш и ти да му отпуснеш края) и после най-редовно се падаше да съм първа смяна от 7 сутринта, и съответно закъсненията бяха редовна практика (не че съм закъснявала нарочно, просто тая безкрайна липса на сън и преумората си казваха думата и се е случвало да закъснея с 10-15 мин например)..Та моя шеф тогава измисли същата простотия да налага глоба за закъснение над 5 минути, "която надвишава дневното заплащане на доста от нас!!!" (точно както при вас). Аз му казах, че следващия път като разбера, че ще закъснея (щото съм се успала, изтървала съм автобуса или нещо такова) просто няма въобще да стъпя на работа този ден, щото така или иначе ще знам, че няма да ми бъде платено, защо да ходя да бачкам цял ден тогава като мога да си остана в леглото ?!? Те така или иначе няма да ми дадат дневното заплащане заради тия 10-15 мин закъснение... Абе той се замисли малко, реши че има логика в това, което казвам и че по-добре да ми приеме извинението за евентуалното закъснение и да приеме, че наистина не е било нарочно без да ми удържа никакви пари, отколкото заведението да не работи 9 часа и да изгуби много повече... Ами това е, което исках да споделя ... (а иначе всеки си знае как да реагира на такова нещо, но ако смяташ че е несправедливо - не се примирявай просто)... Исках и за мотивацията да напиша нещо, ама това е друга тема, която сега не ми се подхваща. Нали знаеш, като те попита шефа "Работиш ли?", ти му кажи "Работя за колкото ми плащаш!". А то е ясно, че идеалното работно място не съществува...
При нас нещата са малко по-сложни от това да ида при шефа и да му кажа в прав текст, че ако се случи да закъснявам, няма въобще да се вясна на работа тоя ден. Най-малкото защото имаме няколко шефа т.н и т.н, но е прекалено дълго за обясняване. Факт е, че няколко човека вече напуснаха в знак на протест, а шефовете явно не са искали и да ги задържат. Факт е също, че аз също имах някакви идеи за напускане, но ми увеличиха заплатата :). И още един факт е, че има доста големи шансове да се махне тоя диктаторски режим. (Това вчера го разбрах и много се обнадеждих, че все пак има защо да работя на това място). Абе ситуацията при нас е сложна, но стискам палци да се оправят нещата, защото хората, с които работя ми харесват и не ми се ще да почвам пак всичко от начало...
Искам да споделя моя случай,за да видите до каде стига наглоста на българските "бизнесмени".Работя в столично казино където дисциплината е меко казано казармена!На една от нощните смени беше изпратен таен клиент от мениджъра на казиното,който влизаики видя следната ситуация:
-Една колежка седеше на каса за бира зад бара,а аз и охраната си говорехме до входната врата,което е забранено по длъжностна характеристика на договора.В следствие на тази ситуация аз и охрната бяхме глобени с цяла заплата а колежката уволнена поради простата причина,че не е позволено да се почива в залата а на определено за целта място.За мен това е чиста гавра с персонала и глоба от сорта(цялата заплата) позволено ли е в България и то при такава ситуация?
ЕЛИ!ДОСЕГА НЯМАХ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С УСПЕШНИЯ НАЧИН ДА НАКАРАШ ЕДНО ДЕТЕ ДА ПРЕДПОЧЕТЕ КНИГАТА ,ПРЕД КОМП.ИГРИ!ТИ СИ ПОСТИГНАЛА,ЧУДЕСНИ РЕЗУЛТАТИ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
?!? Те така или иначе няма да ми дадат дневното заплащане заради тия 10-15 мин закъснение... Абе той се замисли малко, реши че има логика в това, което казвам и че по-добре да ми приеме извинението за евентуалното закъснение и да приеме, че наистина не е било нарочно без да ми удържа никакви пари, отколкото заведението да не работи 9 часа и да изгуби много повече... 
Comments