BgLOG.net
By momo , 20 November 2006
Днес е Световният ден на детето. На 20 ноември 1959г. на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето. На същия ден през 1989г ООН приема Конвекция по правата на детето.



Нека никога не разплакваме децата си, никога не им причиняваме болка.
Нека ги обградим с обич и топлина. Да ги научим да се усмихват и да рисуват сини феи по запотеното стъкло на прозореца.
Нека повярваме в приказния им свят, защото само така те ще ни позволят да бъдем част от него.
Нека не забравяме пясъчните кюфтета и плюшените си мечоци. Независимо от това колко големи си мислим, че сме в момента, все някога ще дойде ден, когато ще поискаме да се върнем обратно в света на дъгите и сапунените мехури.
Ако успеем да не разочароваме нито едно дете по пътя си, може би ще успеем, в края на този път, да бъдем пак там, където се случват вълшебства.
Legacy hit count
1730
Legacy blog alias
9661
Legacy friendly alias
Световен-ден-на-детето
Нещата от живота
Вълшебства

Comments2

Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Не може да не сгрешим понякога. Да, големи сме. Но сме само хора. Не сме съвършени и не можем да бъдем, макар че много се стараем.

А те, тези малки хора, тези същества от друга вселена, където логиката е съвсем друга - те ще ни разберат и ще ни простят неволните грешки. Ако им дадем това, което искат най-много от нас: любов и сигурност. Стига им да знаят, че сме на тяхна страна, независимо от обстоятелствата.

Поне аз вярвам в това.
momo
momo преди 19 години и 5 месеца
Разбира се, че ще сгрешим и сигурно не веднъж. Но ако те видят как ние се стараем, ако те усетят колко много ги обичаме, аз мисля, че те ще ни простят.
By momo , 11 November 2006

Петък е. Нещо като последен работен ден. Пътувам с тролея към вкъщи. Седя до прозореца и гледам през него тъмните улици пълни със светлини и хора. Харесвам София вечер. Нощните мигащи реклами, светофари, малки отвори в домовете ни. Неоновото присъствие завладява. Мравунякът от коли и хора пълзи в различни посоки, сякаш в крайна сметка няма никаква цел. Там, където съм израстнала, нощем беше тихо, празно и имаше звезди. Понякога даже щурчета. То си остана в детството. Сега живея тук. София всяка вечер сваля прашната си риза и навлича онази лунапаркова мантия, която на мен ми се струва вълшебна.

Изведнъж в тролея се качи дете. Може би 10 или 15 годишно. Слабо с разрошена коса, много бяло лице и изпръхнали от студа устни. Някак неестествено стоеше, затова го загледах. По издълженото му лице се четеше напрежение или по-скоро болка. Вдигнах седящия до мен господин, за да стана и да отстъпя място на момчето.
След още няколко минути просто не се сдържах:
- Лошо ли ти е?
- Не, боли ме коремът.
Свих рамене. В рамките на възможностите ми беше само да съчувствам. Пак се загледах в светлините, тъмните дървета и призрачни сгради. Исках да избягам от детето.
В зениците ми трябва да се е отразявал онзи пищен билборд, когато усетих докосване. Напуснах града и погледнах към момчето и мъжа под мен.
- Коремът ме боли, понеже съм много гладен. Ще ми дадете ли 50ст да си купя за ядене?
- Хайде, сега ще слезем на Софийския и аз ще ти купя нещо да хапнеш.
- Ами аз не съм до Софийския.
- Добре, ще слезем на моята спирка или на някоя друга преди това.
- Аз съм до последната спирка...
- Но аз не съм!
Започнах да се ядосвам. Отначало без да помисля за самотните 4лв и някакви стотинки, които имах в портмонето си, забравила за миг купуването на хляб за вкъщи, аз предложих на момчето да го нахраня. Миг по-късно не съжалявах за това, което съм направила, но в мен се прокрадна несигурност и малко гняв най-вече от факта, че в един момент ми се стори, че трябва да го убеждавам, за да се съгласи или да се оставя да бъда разигравана като обиколя София с тролея, за да купя на някого нещо за ядене.
Разколебаната ми решителност беше доубита от думите:
- Не може ли вие да ми дадете 50ст и аз сам да си купя като слезна?
- Аз на теб пари няма да ти дам! - в това изречение нямаше и грам нерешителност. - Ако искаш слез с мен и ще ти взема нещо от най-близкия магазин, ако не - недей.
После тръснах глава и се загледах през прозореца. Нахлулите мисли по повод случилото се не ми позволяваха да се заиграя отново със светлините. Нищо привлекателно не видях в София, във вечерта, в светещите прозорчета на кооперациите.
Дали бях лоша като отказах тези 50ст? Те щяха ли да го нахранят? Да го зарадват? Защо не можах да му повярвам, че ще ги даде за баничка, примерно? Къде точно се загуби доверието? Кога съпричастността ми прерасна в раздразнение? Къде са родителите на това дете? Какви са?
Хилядите въпроси ме преследваха до дома. После насядаха около бюрото ми и продължиха да ми отравят вечерта. За капак нямах нет и не можах да споделя случилото се.
Чувствах се едновременно наивна, предадена и груба. Усещах вина за топлата чаша мляко с какао пред себе си. Гузна бях, заради сития си стомах и меката завивка. Мразех детето и ми беше тъжно за него.
Заспах с твърдата увереност, че не искам да го срещам повече. Разваля уюта на вечерта ми. Колко ловко се измъквам от собствената си съвест!.. само дето в душата ми още лепне...

Legacy hit count
1628
Legacy blog alias
9529
Legacy friendly alias
Детето-на-нощна-София
Размисли
София
Нещата от живота
България

Comments8

IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 6 месеца
Разбирам те. Аз бих постъпил по същият начин. Бих му купил нещо, защото така ще знам, че се е нахранило, а парите не са отишли за друго както става в повечето случаи... :(
Imperator
Imperator преди 19 години и 6 месеца
Кой знай какво щяло да си купи - лепилце може би. Ако искаше нещо за ясдене, би слязло с теб. Но много родители за бой - то лесно да направиш дете, но да отгледаш и възпиташ...
vampiresun
vampiresun преди 19 години и 6 месеца
Мила МОМО, имала си си работа с просяче. Те по- принцип се делят на на 3- 4 вида, поне тези в България....
1/Малки деца от ромски произход.... Одрипани, окъсани, не взимат опияти. Вероятни си си имала взимане даване с такова
2/Позастарели ромки.... просещи парички. По принцип строителите бачкатори ги черпят по 5- 6 ракийки и познай какво после им правят....
3/VIP-соийски клошари.... Добре облечени клошари от по- често български произход. Навремето през комунизма де. Яли,пили, играли комар и сега нямат никаква пенсия. Имат 1 къщичка в "Овча Купел" или нещо в покрайнините на София. Ходят обикалят денонощните заведения и помагат на персонала при изхвърляне на боклука и мете пред заведението.
4/малки деца от български произход.... добре облечени,чистички белички и т.н. Спират те на улицата и ти искат стотинки. Апропо, личи си че живеят на чисто и приятно място. И просто са те срещнали докато мама и тате са ги пратили до кварталният магазин....????
5/дроги.... най- вече от ромски произход. Пушат лепило и т.н. Тези в България не са опасни. Но тези в Турция си е???али майката....
 
Онзи ден ме спря един такъв за цигара. Дадох му и цигара и огънче.... Отмина 2- 3 метра от мен. И знаеш ли какво ми каза? "- Ни жив ни здрав да си....". Добре, че бях изморен от нощна смяна и му се размина за оня ден. Но довечера съм пак на работа. Гаранция, че ще го засека пак! Бедна ти е фантазията колко злоба има в тези хора. Всичките са еднакви от деца до възрастни. Що ние да имаме а те да изпадат до това да им помагаме ние?!?! Еми да ходят на работа, бе .... Тука се сещам за уличните музиканти. Разни студенти (те го правят по скоро заради тръпката не за пари), или съюза на слепите дето свири на подлеза на метрото срещу "Шератон". Мислиш ли ,че е лесно да опъваш струните на китарата на тоя адски студ навънка....
В заключение.... И аз имам съвест ама и аз блъскам като луд за тея 0.50 стотинки.Да ходят на работа и т.н.
     П.С.Оня довечера ако не го съблека гол, пък на....
Gennnnn
Gennnnn преди 19 години и 6 месеца
Има едно стихотворение на Валери Петров "Тинтява" май така се казваше  и когато имам същия проблем с гузната си съвест винаги идва от някъде в съзнанието ми.  Последния куплет наум си го декламирам, може и да си го чела но ще ти го кажа .
              Хора на доброто не умирай те
              първите си пориви не спирай те
              още сме един в други сплетени
              още е тинтявата в ръцете ни.
 И след това онази притча за човека ,който ни се моли за храна,  аз отказвам, а всъщност съм отказал на Бог.
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
momo, съвсем правилно си постъпила. Момчето се е оплакало от глад - ти си му предложила храна. То е отказало, следователно не гладът е бил проблемът му. Парите са му трябвали за друго. Следователно - да си търси друг начин.

Това, че си състрадателна, не означава, че трябва да те прави на глупачка - а железният довод, че пътува до последната спирка, е точно опит да те баламоса. И давайки му пари, ти косвено го стимулираш друг път пак да проси.

Много жалко е, че има такива деца. Някакви безпризорни нещастници, за които никой не го е грижа. Тая държава не знам точно с какво се занимава.


Tanichka
Tanichka преди 19 години и 6 месеца
Напълно се присъединявам към останалите, които ти казват, че си постъпила абсолютно правилно!

Няма гладен, човек, който да откаже нахранване. Просто това дете дърпа струната на състраданието, защото онова, което иска е пари - за "работодателя"или родителя, който го праща да проси, за наркотик, за каквото му трябва...

Не бива да имаш угризения, защото не мисля, че е християнско да му дадеш пари, а то не са надруса с тях. Ти искаш да го нахраниш, което е чудесно, а то те изнудва за чисти пари (което не е толкова чудесно изобщо!)...

Успокой съвестта си - предложила си му искрена помощ, то иска друго... Значи проблемът му не е в глада - има да задоволява други нужди, в които ти не бива да си част, според мен..

поздрави на доброто момиче Момо!
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Момо, постъпката ти е на човек, който се е отнесъл съвестно в дадената ситуация. Ти не си му дала пари на това дете, защото си се усъмнила за какво ще ги похарчи, което означава, че си поела отговорност за действията си.

Ако му беше дала пари, без да се замислиш за последствията, ето тогава щеше да е беозтговорно от твоя страна. Така че не се измъчвай! Постъпила си много правилно :)
Serenity
Serenity преди 19 години и 5 месеца
И аз ще ти кажа да не се чувстваш виновна ... в никакъв случай... Но като цяло случката ме натъжи и мен :(

Аз знам пък друга случка, която е малко черно-хумористична. Братовчед ми с негов приятел, също музикант (барабанист) са на гарата в Асеновград, за да хванат влака от Асеновград към Пловдив, когато ги спира младо, слабичко момче, на видима възраст около 17 години, което ги моли за 50 стотинки, които не му достигат, за да си купи билет. При което Колето (приятелят на братовчед ми), който е висок към 2 метра и тежи над 150 килограма, пита момчето:
- За какво каза че ти трябват парите?
- За да си купя билет, не ми достигат...
- А закъде пътуваш - задал му втори въпрос Колето.
- Ами за... Каспичан. - казало момчето след леко колебание и справка с таблото над главите им.
- Окей. Хайде ела сега с мен, аз ще ти купя билет. - предложил  Колето услужливо и с грамаданската си ръка хванал момчето през раменете (по-скоро за врата) и го повел със себе си към касите.
- Ама не.. аз такова.. и сам мога да си купя.. - опитало се да протестира момчето.
- Не-е, как така ти, аз ще ти купя, моля ти се, не се притеснявай... - нареждал си кротко Колето и с твърда ръка водел младежа към касите.
Без да протакам историята, Колето купил билет за Каспичан, а после отишъл да 'изпрати' младежа до влака. Качил го на влака и му казал, че ще го изчака да тръгне :)  Момчето нещо започнало да увърта, опитало се да слезе, но Кольо го изгледал страховито и му казал, че слезе ли, ще му счупи главата. И така, влакът си заминал за Каспичан с младежът вътре, като е важно да уточня, че е бил бърз и е спирал за пръв път поне след 5-6 спирки :)

Такива ми ти неща...
By Eowyn , 1 November 2006
Всъщност...Няма особено значение полът на детето, което ще имам някой ден,но снимките , които ще ви покажа в този пост, са способни да убедят всеки да поиска дъщеричка :)

balerinkakukla

kukla2kukla3kukla4

kukla5kukla6
13
chic3cvetni1


cvetni5simple3

2cvetni2chic5chic1





Legacy hit count
1112
Legacy blog alias
9344
Legacy friendly alias
Защо-искам-дъщеричка-
Снимки

Comments8

Darla
Darla преди 19 години и 6 месеца
Определено момиченцата носят особен финес и чар.  Пожелавам ти да си родиш една такава красавица! Че ние с мъжкарите нали трябва да си избираме принцеса...Wink 
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 6 месеца
Еowyn, и аз мноооого исках мома, ама...сега пишка бърша!Както се казва, работата не е концерт пожелание, ноДАЙ БОЖЕ НА ТЕБЕ ДА ТИ СЕ УСМИХНЕ ЩАСТИЕТО С ЕДНА СЛАДУРАНА!Пожелавам ти го от сърце.Една приятелка ми разказваше как като отишла веднъж на консултацията си и казала: “Искам момиче!”.А пък лекарката и отговорила: “Това да не ти е сладкарница!”...Е тя сега наистина си има прекрасна дъщеречка (евентуално снаха)!!!Наистина момиченцата са много милички!В болницата, когато родих, наоколо майките все момиченца имаха – едни хубавички, кипрички, плачат като котенца, А МОЯ СИНКОВЕЦ – един грозил...Пък като ревне...то не е реване, ами чудо - писък до небето!!!Ама да ми е жив и здрав, и с момченцето е много забавно!Сега дори си мисля, че съм по-щастлива с момче, но дано следващото да е момиче! Тогава вече ще съм истински щастлива!!!
lorddesword
lorddesword преди 19 години и 6 месеца
Да бе, а после катощеркатса стане на 16-17 и ще се чуват следните реплики в 22:30:
Звъни звънеца на вратата.
- И майка му да ... кой звъни по това време, ще събуди малката.
- Абе, Зоя тука ли е?
- Ма-айка ти и келеш мръсен...
Чува се тичане по стълбите, след малко нашия герой влиза запъхтян:
- Бързо бяга и келеша му дребен...
- Какво стана?
- Бе некъв пъпчив, кинта и двайсе, с потури и обърната шапка пита за Зоя (въпросната 16-17 годишна щерка)
......
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Не мога да видя нито една от снимките-доказателства на Михаела, обаче съм убедена, че няма по-хубаво нещо за една майка от това, да си има дъщеричка. Да не говорим колко е сладка и миличка: Това си е готова приятелка! (Само в пубертета наистина е малко рисково... обаче нищо не може да се направи по въпроса, пък и с момчетата има рискове, макар и по-малки.)

Има само едно толкова хубаво нещо за майката: и то е - да си има момченце.  :) Не мисля, че са грозили. Също са много мили и хубави: да не забравяме, че момчетата обикновено уж приличат на майка си, така че - няма начин да са грозни! ;) А ако приличат на татко си - на прекрасния мъж, който сме си изрбали  - толкова по-добре! И синовете също могат да бъдат чудесни приятели за мама.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
Я, и аз не ги виждам! Пак са бъгнали нещо версията, всичко си се виждаше...Уф.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 2 месеца
Разбира се най-важното е детенцето да е здраво. Но лично аз много се радвам, че имам момче. Тоя свят си е все още мъжки.
acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Винка, това е от новата галерия. Махни частта gallery/ от линковете на картинките и ще се оправят ;)

А аз ще ти кажа едно основно предимство на сина пред дъщерята - ако имаш син, мислиш само за един .ур в квартала. Ако имаш дъщеря, мислиш за всички .урове в квартала ;))) Само като лирично отклонение. Сори, не се сдържах да не си покажа простотията :))))
By Eowyn , 13 October 2006

Кога е време за второ дете в семейството?

Докато раждането на първото дете рядко е планирано, второто почти никога не е случайност.
Раждането на първото дете в семейството рядко се планира. Често то се появява в съответния срок след сватбата или просто бременността става причина за юридическото оформяне на отношенията. Второто дете, по правило, не е случайност за родителите. Неговото появяване у много двойки е в зависимост от подобряване на битовите условия, завършване на образованието, постигане на материално благосъстояние или напредване в кариерата. Много родители, обаче, не се замислят дали братчето или сестричката са готови да се разделят с положението на най-привилегирования член на семейството.
Най-често търсят консултация с детски психолог родители, при които разликата във възрастта на децата им не превишава 2-3 години. Те се оплакват, че по-голямото дете се отнася крайно отрицателно към появата на малкото същество. Това то изразява чрез явна агресия по отношение на новороденото, нежелание за примиряване със съществуването му, още повече, че в този момент родителите му отделят повече внимание и грижи. Като резултат – у голямото дете лесно възниква истерия, упорство, негативизъм, понякога затваряне в себе си. На него започва да му се струва, че никой не го обича.
Поведението на по-голямото дете може рязко да се промени и в друга посока. Дете, което може да се храни самостоятелно, да ходи на гърне, изведнъж започва да си смуче пръстите, да се напикава в гащите, често плаче и иска да го хранят.
Тези явления се обясняват с това, че до 3-годишна възраст децата са много тясно свързани с майката. Раздялата в този момент предизвиква у тях силен стрес и поражда различни страхове. Когато мама отиде в родилния дом, в най-добрия случай отсъства 4-5 дни. Детето преживява остро нейното отсъствие, бои се, че тя няма да се върне. През това време никой не може да я замени, в това число нито бабата или бавачка, колкото и да са добри. Детето е с понижено настроение и спи лошо. Тревогата от тези дни може да бъде забелязана в рисунките му, където в тези моменти преобладават хладните и мрачни тонове.
Когато мама най-после се появява, тя вече не му принадлежи безрезервно. Тя вече дели вниманието и грижите си между двете деца. Това предизвиква остро чувство на ревност у по-голямото дете. Родителите, по принцип, разбират причината за тези чувства, но са в пълно неведение какво да правят в тези случаи.
Нека средството за овладяване на ситуацията да бъде вашето знание и разбиране на случващото се – това ще осмисли постъпките ви и ще придаде увереност за правилността на действията ви.
И така – има периоди в живота на детето, когато то е най-уязвимо в това отношение. Децата до 3-годишна възраст, например, особено остро усещат връзката си с майката. В този период детето се нуждае от подкрепа, ласки и грижи. Може без преувеличение да се каже, че родителите за него са всичко, целия свят.
След третата година детето вече започва да вижда себе си като отделен човек от окръжаващия го свят. Най-характерният признак за това е местоимението “Аз” в речника на детето. Задачата на възрастните в този период е да укрепят вярата на детето в себе си и да не подтискат стремежа му към самостоятелност. Не го отпъждайте, когато то неумело се опитва да ви помогне да измиете чиниите или да избършете пода.
Ако в този период родителите се окажат на висота, то след 2-3 години детето вече няма да е толкова зависимо - преди всичко от майка си - и ще е много по-добре подготвено за появата на братче или сестриче. Интересите му вече няма да се ограничават само с дома – то ще има приятели, с които ще играе навън или ще се подготвя за училище.
Така стигаме до най-главното: каква е оптималната разлика между децата. Тази разлика включва в себе си периода на младенчеството, ранна детска възраст, предучилищна възраст и училищна. Разликата от 5-6 години е оптималната за поява на второто дете в семейството. В тази възраст детето е вече в училищна възраст, разбира добре всичко, може да бъде подготвено предварително за появата на братчето или сестричката.
Установено е, че при разлика от 5-6 години у децата у децата в семейството, много по-малко възникват конфликти на интересите. На едното дете му е нужна майчината гръд, а на другото вече – игра с татко на футбол или ако е момиче – само започва да си играе на майка, да храни куклата си, да я къпе и облича. За по-голямото дете се появява нова роля – то вече не е само син или дъщеря, внук или внучка, а също брат или сестра.
Докато майката е заета с новороденото, бащата може да играе важна роля за първото дете – да пазаруват заедно, да се съветва с него. Така съпричастността към семейните ангажименти ще накара по-голямото дете да се почувства по-важно и по този начин по-лесно да се примири с появата на бебето.
Разбира се, да твърдим че разликата във възрастта, за която говорим, сама по себе си е предпоставка за семейна идилия, не е правилно. Децата в семейството винаги са съперници. В началото те се борят за родителската любов, а когато пораснат и станат пълноправни членове на обществото – за обществено признание. Ревността и съперничеството за родителската любов не могат да изчезнат съвсем – това би противоречило на човешката природа. Но негативните последици, при разлика от 5-6 години, ще бъдат сведени до минимум.
В заключение да кажем, че ако вече в семейството ви има деца с малка разлика във възрастта и в тази връзка имате куп проблеми, не се отчайвайте – има способи, с помощта на които може да понижите напрежението. Преди всичко, майката не трябва да се притеснява да говори на първото дете за своята любов, да го дарява с ласки и да му говори с нежен глас. Не очаквайте, че изведнъж ще се справите с мъчителната ситуация и проявете търпение и последователност.
Вашето дете не е демон. Не е и ангел. То просто страда по загубената еднолична позиция в семейството.

източник :


Legacy hit count
3741
Legacy blog alias
9104
Legacy friendly alias
Кога-е-време-за-второ-бебе-
Семейство

Comments5

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 6 месеца
източник: ТЯ
Katherine
Katherine преди 19 години и 6 месеца
Разликата с брат ми е 5 години и наистина аз винаги съм го възприемала като малкото ми братче, за което съм се грижила, учила съм го на какво ли не и т.н. От друга страна пък имаше един период, когато интересите ни бяха твърде различни, което се избягва при децата с малка разлика. 
А пък ние явно сме от редките случаи, при които планираме и първото дете. Само ме е страх от много планиране да не стане някой фал накрая.
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Хубава статия. За съжаление не винаги нещата вървят по план. Обаче с много любов и грижа се наместват.
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 6 месеца
Абе при всички положения искам(е) и второ дете, но ако взема да чакам оптималната възрастова разлика, ще "остарея" съвсем и най-вече ще ме хване шубето - за раждането.Синчето го родих на 28, нелесно...ама аз съм расла сама и това не го искам за детето си, така че ще стискам зъби като(ако) му дойде времето.Казвам ако, защото това с нашите планове го решаваме ние, НО забравяме, че Бог може да е промислил за нас нещо, което ще е по-полезно да душите ни и за тяхното изратсване.При всички положения има много различни фактори, от които се определят нещата във всяко конкретно семейство и по специално от комбинирането на тези фактори...Така, че да се оставим в Божиите ръце - Той най-добре знае кое е най-подходящото положение за нас и кой е най-подходящият момент.Поне за мен(и за съпруга ми)нещата стоят така, а как ги чувствате вие...имате право на мнение и избор.Дано сте ме разбрали правилно какво искам да кажа. Целувки от мен! Kiss Темата ми е интересна, защото ме накара да се замисля...Чао!
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 6 месеца
Ами моите наблюдения горе-долу съвпадат с тези от статията. На братовчедите ми разликата е почти три години и когато бяха малки, беше ужасно - то не беше скубане, дърпане, ритане, биене, не може да ги озъпти човек. А между другите ми братовчеди е 8 - той е бебе в момента, но тя така се грижи за него - разхожда го, приспива го, гушка го - дори да ревнува, не го показва, макар че си има свои начини да си изиска вниманието. Така че и на мен ми се струва ,че по-голяма разлика е по-добре. Обачееееее...Според Ицото след 10 години ще имаме 3 деца, като първото трябва да се роди след 3 ...Аз хич не я виждам тая сметка.Каквото стане, това. Аз все ще ги обичам ;)
By Eowyn , 8 August 2006

Една много интересна статия.Подобни изводи и проучвания бях чела преди няколко години в друго списание и много се радвам, че сега намерих и тази статия:) Дълга е, но е много интересна.
източник

Поредността в семейството - какво означава тя за децата

Семейството е първата и най-малка общност, в която те се преборват за чувство за принадлежност, напомня Благовеста Смиеонова в сп. "Инсайт"
08.08.2006

Кой не се е чудил как децата ни, които се стараем да отглеждаме еднакво и справедливо, всъщност израстват като драматично различаващи се личности? Защо самите ние се различаваме от братята и сестрите си? Въпрос на гени, на природа, казваме обикновено. И тъй като и специалистите са си задавали неведнъж този въпрос, отговори вече има, теории - също, пише Благовеста Симеонова за сп. "Инсайт".

Теорията, че да си най-голямото, средното или най-малкото дете в семейството, води със себе си неизбежно прикачени характеристики, се заражда през 20-те години на XX век.

Алфред Адлер пръв обръща внимание как поредността на децата в семейството влияе върху характера им. Подходът му се основава на вярването, че проблемите, силните и слабите страни на хората трябва да се разглеждат в контекста на социалното и семейното им обкръжение.

Според Адлер хората се водят от непреодолимото желание да бъдат приемани и ценени. Семейството е първата и най-малка общност, в която те се преборват за чувство за принадлежност.

Всички деца се състезават за родителската любов, за вниманието и ресурсите. И в зависимост от това колко е голямо детето спрямо останалите деца, то намира различни стратегии в толкова важната за него надпревара. Тези състезателни преживявания се отразяват по различен начин върху характера му.

Проучванията се задълбочават през 60-те и 70-те години. Изводите показват, че поредността влияе както при формирането на личността ни, така и при избора ни на кариера и готовността ни да устояваме себе си; има значение за степента ни на самоуважение, дори за избора ни на марки като потребители.

За водещ изследовател в областта се смята Франк Сълоуей. Проучванията му налагат заключението, че поредността на детето в семейството е определящ фактор за личността, който влияе повече, отколкото пола, социалното положение, расата и националността.

Първородните деца са много различни от по-малките си братя и сестри, което обяснява и защо те са по-близки по характер до хора, с които нямат роднинска връзка, отколкото със собствените си роднини.

Първородните са определяни като отговорни, консервативни, строго следващи набелязаната посока, желанията на родителите си. Те са перфекционисти, емоционално богати, авторитарни, добросъвестни и амбициозни.

Най-големите деца се идентифицират с родителите си и с други авторитети, по-склонни са да защитават статуквото си. Амбициозни са, затова са интелектуално по-богати и по-сериозни от родените след тях деца. На тях не им се налага да се борят със зъби и нокти за родителското внимание и ресурси, защото, поне за известно време, няма с кого да го делят. Те бързо се научават, че всичко, което е необходимо, за да получат усмивка от родителите си, е да следват желанията им.

Някои изследователи смятат, че тези деца възприемат и следват въпросния модел на поведение до края на живота си и във всички останали взаимоотношения. Те работят здраво и са праволинейни, остават доброто дете, което иска да постъпи правилно, често робуват на перфекционизма. Но понякога преживяват и детронация за сметка на по-малкото братче или сестриче. За да си върнат поне част вниманието и като защита, те се приспособяват по-бързо към света на големите, имитират ги и по-бързо усвояват техните модели на поведение.

Такива са мнозинството от студентите в Харвард и Иейл. Такива хора се ориентират към медицина, инженерни специалности и право. Всеки един от астронавтите, полетял в Космоса, е или първородното дете, или най-голямото сред момчетата в семейството.

В цялата история на Нобеловите награди над половината лауреати са първородни. Същото важи и за президентите в американската история.

Сред известните първородни са: Хилари Клинтън, Бил Клинтън, Дж. К. Роулинг, Уинстън Чърчил, Клинт Истууд, Джон Уейн, Силвестър Сталоун, Брус Уилис и всички актьор, играли Джеймс Бонд.

Върху средно родените са фокусирани по-малко проучвания, но най-общо ги описват като не така стремящи се към утвърждаване и признание. Те не са толкова конкурентоспособни, готови са на компромиси и дипломатични, заради средното си положение между интересите на по-големи и по-малки членове в семейството.

Те са омиротворяващи, преговарящи, откликващи на нуждите на околните, не понасят да следват сляпо авторитети. Израстват като креативни, независими, адаптивни като хамелеони, социални личности. Често казват, че родителското внимание намалява при следващо родено дете. В резултат на това на детето му се налага да бъде по-интуитивно и по-изобретателно в опитите си да привлече родителското внимание.

Бил ГейтсСредно родените са любимци, защото са по-сговорчиви и благоразположени хора.

Свикнали да рискуват да се изгубят във водовъртежа на собственото си многочленно семейство, те се научават как да строят мостове към нови опори и развиват чудесни комуникационни умения. Добре изпълняват ролята на медиатори и миротворци. Такива са Бил Гейтс, Мадона и принцеса Даяна.

Най-малките също са по-социално ориентирани. Освен това са по-популярни в средата си, определят ги като безгрижни, емоционални и като цяло по-убедителни от по-големите си братя и сестри.

Изтърсаците са най-креативните и най-чаровните, дори овладяват изкуството да манипулират; доверчиви са, добри оратори и се доверяват на въображението си. Те или преживяват същите битки както и средните, или, ако родителите им са вече в напреднала възраст, се радват на същия статус като първородните, защото родителите им са улегнали, спокойни и им отделят достатъчно време и внимание.

Камерън Диас (русата) в сцена от филма Нищо общоИзрастват забавни и комични, нетрадиционни и непретенциозни към самите себе си. Очакват много от другите, не понасят критиката. Успяват в журналистиката, рекламата, продажбите и изкуствата. Такива са Камерън Диас, Джим Кери, Еди Мърфи и Били Кристъл.

Зависи ли успехът от поредността в семейството?

Социално положение, образование, късмет - всичко има значение, но според социолозите неравенството започва от дома и семейството. Проучванията сочат, че първородните и единствени деца водят листата по успех в образованието, престижна професия и благосъстояние.

Средно родените деца в многодетни семейства пък са в другата крайност - те получават най-лошото парче от тортата.

Според автора на "Защо първородните управляват света, а последно родените искат да го променят" ("Why First Born Rule the World and Last-borns Want to Change It") Майкъл Грууз повечето хора имат интуитивно усещане, че по някакъв начин поредността спрямо братята и сестрите оказва мощно влияние върху развитието им, но подценяват истинското влияние на този фактор върху израстването им като хора и професионалисти.

Може ли поредността в семейството да окаже влияние върху

професионалните интереси и предпочитанията на стоки за потребление

Изследване на специалисти от Щатския университет на Охайо, Колумбия, заключва, че единствените деца, и до някаква степен първородните, са по-заинтересовани от интелектуални дейности, имат аналитични умове и са по-любознателни от родените след тях братя и сестри. Те от своя страна предпочитат артистичните професии и дейностите "на открито", свързани с много контакти.

Според проучването това се дължи на различните изисквания и надежди, които родителите поставят пред децата си. Родителите са много закрилящи и внимателни към физическата безопасност на единственото си дете. Такива деца биха се ориентирали по-скоро към академична дейност, отколкото към дейности, свързани с физически труд или с постоянни контакти извън затвореното офисно пространство.

Първородните или единствени деца са насърчавани от родителите си да следват специалности, които ще им осигурят престижни и доходни професии като адвокатската и лекарската.

С раждането на следващите деца родителите стават по-спокойни и възприемчиви към новостите, затова тези деца се ориентират към творчески професии и по принцип са хора, които по-лесно поемат рискове. Ако първородното дете иска да стане поет, това би притеснило родителите. При четвъртото това не би било повод за семейна драма.

Много автори са извличали поведенчески константи за различните по ред деца. Над половината от американските президенти са били първородни деца. През 1989 г. 55% от членовете на Върховния съд в САЩ са били първородни деца, а също и 66% от учещите в колежите от т.нар. "Бръшлянова лига" (Ivy league), в която влизат осемте най-престижни университета на Щатите за всички времена - Йейл, Принстън, Харвард и др.

Заради такива статистики първородните биват характеризирани като по-амбициозни и ориентирани към успеха хора. Определят ги още като лидери, отговорни и конформисти. Затова и се смята, че най-големите деца в семейството най-лесно се поддават на апели за продажба на стоки, които са атрибути на лидерството, постиженията и отговорностите, за да покажат социалното си благосъстояние.

Средните пък се стремят към и зачитат равенството и груповото съдействие. Те са добри слушатели, медиатори и владеят изкуството да преговарят, но не умеят да вземат твърди решения. Поддават се на послания, установяват хармонични отношения с другите и постигат успех вследствие на добра екипна работа. Добри са в средните управленчески нива, защото умеят да се подчиняват, а и да бъдат разбиращи шефове за подчинените си. Работят в многолюдни компании и ги предпочитат пред собственото предприемачество.

Последно родените са с жизнен характер и отговарят на послания, които им обещават да станат център на вниманието в семейството и работата или им гарантират жизненост, енергичност и чар.

Единствените деца са определяни до голяма степен като първородните, но с някои изключения. Те са високомотивирани, уверени и ориентирани към постиженията, но не са конкурентоспособни и не обичат да се състезават. Отговарят на реклами, които показват истории за успех, свързан с възпитанието и морала.

Всичко изброено е все пак само общи тенденции. Специалистите признават, че като всяка друга теория и тази може да бъде преобърната в зависимост от личността, пропастта между различните поколения, исторически и икономически тенденции, други обстоятелства с външен характер.

Благовеста Симеонова за сп. "Инсайт"
Legacy hit count
1412
Legacy blog alias
8336
Legacy friendly alias
Значение-на-поредността-на-детето
Семейство
Статии

Comments5

Katherine
Katherine преди 19 години и 9 месеца
Има логика. Едва ли важи за всички хора, но за мен важи в доста голяма степен.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 9 месеца
Честит рожден ден!!! Пожелавам ти... скорошно бебе, защото то ще бъде най-обичаното и най-щастливото с нежна майка, която го иска толкова силно!
Darla
Darla преди 19 години и 9 месеца
Така си е. И аз съм чела в западната психологическа литература за важността на Birth order. Уви, аз не съм първородна. Frown Но пък, като второ дете в семейството съм с вродена дипломатичност. Smile
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 9 месеца
Благодаря на Анонимния/ата за хубавото пожелание :)

А аз съм единствено (и логично от това - първородно) дете и наистина отговарям на някои от качествата. Най-вече май на онова ,че  не обичам да се състезавам:):) Още от детската градина мразех състезателните игри, а сега и всичко що е форма на конкуренция и състезание някак си ме тормози:)

Деси, пише се birth. Bird е птица:)
Darla
Darla преди 19 години и 9 месеца
Тъкмо влезнах, за да го поправя, обаче ти, Винке си ме хванала. Smile Това си е, ще ставаш даскалица и виждаш всички грешчици още отсега. Wink 
By Eowyn , 6 August 2006
Седалки за по-големи деца

Седалките за по-големи деца не са със собствени каишки, а ползват коланите на колата. Детето ви трябва да остане възможно най-дълго в предно поставено столче, докато му разрешите да седи в седалка за по-голямо дете. Ако някоя от следните точки е изпълнена, то детето ви е готово за седалка за по-голямо:
  • 1. Достига максималната височина или тегло за предно обърнато столче (тези мерки са различни за всяка марка и са описани в инструкциите).
  • 2.Рамената му са над закопчалките на каишките.
  • 3. Ушите му достигат върха на столчето.
Седалките за големи деца са така проектирани,че коланите на задните седалки през корема и рамената да минават правилно.Това означава,че обиколният колан минава през бедрата на детето, а горният колан минава по диагонал през гръдния кош и рамото.Правилното дакрепване на коланите предпазва стомаха,гръбначния стълб и главата от нараняване в случай на катастрофа.На пазара (съмнявам се за българския, бел. прев.) се предлагат два вида - с облегалка и без облегалка.Детето трябва да бъде возено в такава седалка, докато порасне достатъчно, за да му стават коланите правилно без нея.

източник: AAP
превод: Михаела Едрева

част 1 - обратно поставени  столчета
част 2 - предно поставени столчета

П.С. Извинения за закъснението специално за Павлина,която очакваше статията преди няколко дни!!!
Legacy hit count
780
Legacy blog alias
8303
Legacy friendly alias
Столчета-за-кола---наръчник--3-част
съвети
Здраве

Comments2

Pavlina
Pavlina преди 19 години и 9 месеца
Е, вече знам как изглеждат столчетата за пораснали деца! :) Това ме подтикна да поровя в интернет за допълнителна информация. Такива столчета – като на снимката – обаче не открих. В българските онлайн магазини се предлагат само "подложки", без облегалки.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 9 месеца
Значи все пак съм била права да се съмнявам в българския пазар :) То аз и "подложки" не бях виждала, пък какво остава за седалки...Но поне нещо има!!!
By Eowyn , 5 August 2006
Днес прекарах прекрасен ден с братовчедите си :)
От Кристи съм по-голяма с 14 години, а от Борис с 22 и съответно и на двамата се чувствам някакси повече майка от колкото братовчедка. Пределно ми е ясно, че ,когато прекарам един ден с него на ръце, а тя да ми върви по петите, въобще не ставам  такава (още повече,че си имат прекрасни родители), но пък ми е много хубаво.
Когато го хранихме днес например.С някакво пюре, което според мен изглеждаще гадно,но...Вкус. Та така се омаза милият от въртене на главата насам-натам , но пък , когато се наяде , имаше една такава блажено щастлива и омазана физиономия.Беше безкрайно сладко пухче. После Кристинка го приспа (пеейки ужасно фалшиво, а той само и се смееше) и дойде при мен да се гушка.Не знам, ама много ми иде да я възпитавам.Сигурно защото е по-голяма и разбира какво и говоря.Вечерта го гушнах, а тя пак седна до мен и вече си се представих един ден така с моите деца. Малкият само шаваше насам-натам, за това си поиграхме на самолетче. Да вдигаш 7 кила нагоре-надолу няколко пъти си е жив фитнес.А той се смееше,когато го целувах по петите :) И го сложих да легне на гърдите ми, а той започна да пипа, да хваща всичките ми висулки и да се смее с беззъбите  си венци. Толкова мекичък, толкова мъничък...А от другата страна тя - все още малка, но вече своенравна, с характер. Пораснала е, а от тренировките е доста стегната.Започвам да си мисля,че може би бойните изкуства не са чак толкова лоша идея за занимания на децата ни , когато поотраснат...А и как се грижи за Борис...Приспива го, носи го насам-натам, успокоява го.Много е сладка:)
Та така, след като се поизнервих от карането (макар че ставам по-добра), хубаво се успокоих с двете шушулки до мен...:)
Legacy hit count
471
Legacy blog alias
8288
Legacy friendly alias
Кристи-и-Борис
Нещата от живота
Семейство

Comments

By Eowyn , 18 July 2006
Почнала-непочнала шофьорския курс и вече се стресирам от уличното движение. Тази публикация не е статия, не е и съвет...Просто споделям впечетление и ми се иска да обърна внимание на този въпрос, а в последствие ще потърся повече информация, законови положения и как те трябва да бъдат приложени на практика.
Ужасявянето ми възникна, когато слушах две девойки от теорията как коментират къде трябва да седи детето и каква била тая глупост, че в чужбина ги возели да 10 години в столчета, кви били тия столчета.Потресох се. Всъщност,може би няма какво толкова да се стряскам, може би е нормално 18-19-20 годишни момичета да не се интересуват от децата и да не знаят къде и как трябва да бъдат возени, но...Все пак, дори и след 10 години, те ще бъдат майки..и може би отново няма да обърнат внимание.
Та в чужбина децата до 10 годишна възраст задължително се возят на задната седалка , в специално столче - подобно на бебшкото, но с по-големи размери. Бебетата са задължително в кошчета.По-големите деца не се мотаят из колата, както правят повечето българчета (което и аз съм правила!!!), а са седнали спокойно и са завързани с колани. Коланите спасяват живота!Според мен детето от малко трябва да свикне да стои с колан отзад.Знам, че е трудно 5-6 годишна дете да стои мирно на дълъг път, но...Животът му и здравето му са по-важни от всякакви мърдания в колата. А и нешофиращият родител винаги може да стои с него отзад (ако не са две деца) и да ссе забавляват заедно.
Освен на безопасността в колата, важна е тази и когато детето е пешеходец.Блъсването от кола , може да е с много тежки последици.Всчки си казваме, че на нашето дете няма да му се случи, но на моето семейство се случи и братовчед ми все още е с много тежки последици от блъсване :( От пияни шофьори никой не може да ги спаси, но трябва да направим каквото зависи от нас. Всеки човек от обществото трябва да осъзнае ролята си във възпитанието на децата. Защото на пътя децата ни не гледат само нас, гледат как пресичат какчки,батковци, лелки и чичковци. А голяма част от тях определено не го правят правилно, рискувайки живота си. Аз винаги съм се старала да пресичам правилно,точно заради това, защото може би ще бъда нечий пример. За това много ви моля, пресичайте правилно и когато водите със себе си децата си, и когато сте сами.Ако детенцето е достатъчно голямо, можете да му обръщате внимание, ако видите неправилно пресичащ човек и да му обясните къде е грешката.
А за мен като бъдещ шофьор и бъдеща майка остава само да се надявам,че културата на българина по отношение на безопасността по улицата , ще се повиши. Защото и без това нацията ни се топи.Няма смисъл да убиваме децата си по невнимание. Само дето само с постове нищо няма да направя...:)
Legacy hit count
1143
Legacy blog alias
8094
Legacy friendly alias
За-детската-безопасност-на-улицата-
Невчесани мисли
Нещата от живота
Коментари

Comments2

Darla
Darla преди 19 години и 9 месеца
Напротив!  Изразила си гражданската си позиция, а също така действаш според нея и това е достатъчен пример за загрижените родители, шофьори и въобще всеки гражданин.
Много добър пост!  Напълно съм съгласна!

Аз в това отношение упражнявам свръх-протекция над сина ми, още повече, че той има навика да тича пред мен дори и в опасни участъци и аз трябва с викови команди да го навигирам.

От друга страна в детската градина ги учат, че светофара има три светлини и че на червено се спира, а на зелено се преминава и той това го спазва. Също така ги учат на правилата на движение и на пътните знаци. Случвало се е, Бобо да ме пита за значението на някой знак, а аз да не го знам, или разрешителните да ги объркам със забранителни и той да ме поправя. :-)
Понякога допускам грешката да не пресичам на пешеходна пътека и той ме завежда точно от там да преминем.

Един друг факт мен силно ме тревожи. Според моят съпруг, който работи на бензиностанция масово зареждат гориво пияни шофьори, вкл. таксиметрови!!!! 

Затова е крайно наложително от една страна да учим децата на безопасност, от друга да бъдем бдителни, пък дай Боже и самите шофьори да се стреснат и замислят за безопасността на децата на пътя!!!

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 9 месеца
Сега ще говорят за това по Искрено и лично...
By Eowyn , 14 July 2006
източник: www.aufeminin.com

превод : Михаела Едрева

Дойде лятото, но преди да тръгнете с деца на море, е добре да прочетете тези 10 правила, за да можете да защитите добре нежната детска кожа и подрастващия организъм.

1. Преди 3годишна възраст не оставяйте бебето на слънце (или възможно най-кратко време)!
2. Децата след 3 години не бива да бъдат оставяни на слънце в най-горещите часове на деня - между 11 и 16 часа.
3. Все пак помнете, че слънцето е полезно за организма - помага синтезирането на витамин Д, нужен за усвояването на калция от костите.
4. Децата да се предпазват с шапка, слънчеви очила и тениска от тънка материя,но с дълги ръкави. От мен: Внимавайте с избора на слънчеви очила, много е важно да не се доверявате на такива от сергии, а да купите с качествен УВ-филтър, защото другите може повече да вредят на очите от колкото да предпазят.А здравето на детските очи е много важно.
5. Да се използва плажно мляко с висок фактор, за предпочитане специално мляко за бебета и деца.
6. Млякото трябва да се намаже върху детската кожа поне половин час преди излагане на слънце, за да бъде ефикасно в предпазването.
7. Децата под 3 години да стоят на сянка на всеки половин час, а над 3 години - на всеки 2 часа.
8. Детето да се предпазва дори, когато е облачно, защото 80 пронцента от УВ вълните минават през облаците.
9. Избягвайте да използвате вещества, които правят кожата още по-чувствителна на слънцето: парфюми, тоалетна вода
10. Карайте детето да пие по много вода, защото слънчевите лъчи дехидратират организма.
Legacy hit count
767
Legacy blog alias
8024
Legacy friendly alias
10те-златни-правила-за-предпазване-на-децата-от-слънцето
съвети
Здраве

Comments1

ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 9 месеца
6+, Мише!
By Eowyn , 19 June 2006
Взела-невзела изпита по френски (взела всъщност, с 3 ;) ) и ето вече ме обхванаха едни много странни размисли и страсти... Преди няколко дни ходихме на кино с Лорди ( щото в Сф много скъпо, за тва в Гб, за 2 лева цяло кино! ) и гледахме един китайски филм - "Обещанието".Ако не сте го гледали - препоръчвам ви го, малко по-различно от американските бози, които сме свикнали да гледаме - първо е адски красив филм, второ е романтично-епичен и те кара да мислиш. Но не за китайското кино иде реч, а за китаистиката. Да започна с малко предистория. Дядо ми Христо е живял в Китай една година (мисля, не съмсигурна за точния период от време), точно годината покрай моето раждане. Заминал е малко след него и се е върнал, когато съм станала на годинка. Аз това не го помня, но част от детството ми е прекарано в разкази за Китай, в разглеждане на снимки, дори в срещи с китайци, които идваха на гости на дядо.Пазя си от тях разни дребни подаръчета. Дядо ме беше научил да ям с клечки :) Та , когато бях на 5 години, леля ми кандидатстваше в СУ. Приеха я и записа Английска филология. По това време (понеже майка ми е завършила Българска филология пак в СУ) аз зададох съвсем резонния в случая въпрос - "А аз като порасна, каква филология ще уча? ". Тогава си мислех,че се учи само филология в Университета, с толкова филоложки покрай мен. Майка ми се засмя и каза "Каквато си поискаш:) " . И аз , много отворена, отвърнах "Ами значи искам китайска". Тогава всички се смяха, но 14 години по-късно, едва ме накараха да напиша китаистиката на по-задно желание в кандидатстудентския картон, след френската филология. Всъщност, оценката ми на КС изпит по френски (5.01) нямаше да стигне за китаистика, нужната оценка е около 5.25, но все пак толкова ми се искаше...Та когато гледах и слушах филма, някак си...Ми се прииска да си сбъдна поне тази детска мечта. Другата - да стана военен пилот (това е покрай другия дядо, който е бил самолетен техник и цял живот ми е разказвал за самолетите и що книги за самолети съм изчела...), е пределно ясно,че няма да се сбъдне. Най-малкото няма да издържа медицинските с това късогледство, ниско кръвно и дихателни проблеми. Но пък китаистика мога да запиша. Безумно е,че четирите години френска филология (ако не и 5,че още не се знае дали ще стигна до 4-ти курс или ще повторя ), всъщност ще изглеждат като един предълъг канидатстудентски курс по френски, за да изкарам така жадуваното 5 и 40 примерно, за да вляза китаистика... Имам обаче няколко колебания. Третата ми мечта са децата. Това всички много добре го знаете. Вижда му се краят на моето висше образование, а с този край се виждат и така дългоочакваните ми дечица.Ако запиша още едно висше, отиде да чакам още 2  плюс 4 години...Не съм сигурна дали бих могла да чакам толкова, и без това и сега желанието ми за дете ме е обзело, гори ме отвътре...От една страна, през тези години, докато уча китаистиката, пък ще вземем да си укрепим повечко положението и едно бебе не би било такова сътресение, каквото би било ако се роди сега.От друга страна, за какво ми е китаистиката, още една диплома, която просто ще закача на стената и още един език, който няма как да има да упражнявам, освен да намирам грешки в менютата по китайските ресторанти...Но пък ще е сбъдната детска мечта...А ако реша,че няма да кандидатствам пак и ще имаме дете, ако се окаже, че не става толкова бързо,че имаме проблеми (да чукна на дърво, но това се случва все пак), ще съм изпуснала шанса си да уча нещо, което наистина съм искала. Тия размисли нещо са много объркани...Имам да го мисля още една година, после още една, докато ми дадат дипломата...Ако въобще хукна да ходя на държавен изпит веднага след 4-ти курс...
Legacy hit count
1015
Legacy blog alias
7623
Legacy friendly alias
Между-две-мечти
Размисли
Филми
Невчесани мисли

Comments