Скъпи наши деца, честит празник!

 Да сте живи и здрави! Да растете в мир и  обич  около вас!  Да радвате мама и татко и да порастнете достойни млади хора! Нека винаги радостта, щастието и усмивката да греят на малките ви личица!

    Денят на детето е един от най-радостните празници за малчуганите и напълно заслужава да се отпразнува по специален начин. Подаръците и почерпката са само малка част от празненството! 

   А вие, драги пораснали, пазите ли детето в себе си? Обичате ли да си го спомняте? С какво то ви е заредило? Бягате ли от кошмари или сте на малка слънчева полянка, обсипана с горски ягоди? 

 Как ще го отпразнувате вие? Къде ще заведете вашето малко слънчице? Как ще го зарадвате за този усмихнат празник?

  Честит празник!  И   съхранете детето в себе си!

Като шепа жълтици  дрънчаха
стари спомени в мойта глава,
синовете ме вече стигнаха
е ,така е на тази земя.

Бързат,гонят на ръст да достигнат
раменете на своя баща,
по момчешките скули пониква
вече първата мъжка брада.

Сякаш миг ни дели от далечни
дълги нощи с бебешки плач,
имах скрити си мои копнежи
да ги видя сред хорската глъч.


Ето, идва и време, стигнахме
да отключим вратите за тях,
колко лесно децата пуснахме,
питам друже- не те ли е страх?

                                       М. Христова

Благодаря ви за дейното участие! Ще се опитам да отговоря максимално подробно на всечки критики, защото може би останах, в известна степен, не разбран.
Ще започна с последните два на Shogun и на Eowyn. Както написах, следях последния месец и нещо бглог и наблюдавах проблемите ви с двата (дори бих казал трите) трола. Не съм трол и подигравките и обидите, с които троловоте се характеризират няма да бъдат намерени в моя блог. Същото време ви призовавам към реална толератност, което означава зачитане на чуждото мнение, дори и да бъде квалифицирано като сексистко. Убеден съм, че по-долу ще покажа, че не съм сексист и това, че не харесвам феминизма, не ме прави такъв. Наистина не бързайте с квалификацията трол, защото квалификациите пречат на истината. В крайна сметка това ми е първия ден тук!
Конкретно по двете точки на Шогун, ще кажа, че слоганът тук е "Авторът си ти", а това е отговорност. Авторът трябва да е честен към читателите си иначе не е автор. Честен означава да каже, това което мисли без значение реакцията. Искренността е  красотата на човешките отношение,а човек може да допусне другите до собствената си красота единствено когато е искрен, иначе цялото писане е безсмислено.

Освен всичко това, Шогун, много лошо впечатление ми направи израза ти за „малката група евентуални читатели”. Нима авторът пише за възможните си читатели, авторът първо пише за себе си и за своето собствено удоволствие. Той създава първо радост на себе си, ако писането не му доставя удоволствие, значи не е никакъв автор – той е писар.

Докато писах всичко това, коментари оставиха Elab и Arlina. На  първия благодаря, че не ме квалифицира веднага. На Arlina ще кажа само, че винаги когато четеш нещо си напълно свободен в разбирането му. Читателя е свободна питчка, която може да направи всякакво заключение от произведението. Чувства ли се ограничен, затова как да разбира произведението, той не е читател, а „зубрещ” ученик. Зубренето никога не ми е доставяло удоволствие. Да, когато съм чел Платон съм го разбрал, може би наистина по свой собствен, специфичен и уникален начин. Вие, когато сте го чела също сте го разбрала и се надявам това също да е по свой собствен, специфичен и уникален начин. Не твърдя, че е моя начин е по правилен от вашия, но настоявам, че вашия начин не е по правилен от моя. Когато човек е свободен, не може предварително да му задаваме изводите, до които достига. Уникалността показва свобода.

denijane има теми и разговори, които една жена не може да разбере. Самото изречение имплицитно включва и обратното – има теми, които един мъж не може да разбере. Може ли мъжът да разбере болката и удоволствието от раждането? Не! Богът, природата или както искате го наричайте, е направил нещата така, че аз НИКОГА няма да мога да разбера раждането. Това е нещо отвъд думите, всяко обяснение го изкривява и го прави невярно. И ще бъде глупаво и смешно, заради някакви обвинения в нетолератност и сексизъм да опитвам да твърдя, че имам и най-мъничкото понятие от това какво е да раждаш! Същото, Дениджейн, се от нася и за пълноценното мъжко общуване – от е отвъд думите, то е едновременно разбиране, което не може да се обясни. Тук не говоря за това може ли жената да кара автомобил, или да ръководи гиганска корпорация – МОЖЕ – това няма нищо общо с темата, която съм отворил.

Не тъврдя, че мъжката любов е по-възвишена (съжалявам, написаното не е редактирано и грешката е моя), твърдя че общуването е пълноценно когато включва и сексуалното. Това се отнася и за мъжете и за жените – липсва ли секса, възката е незавършена.

По нататъчните ти разсъждения считам за некоректни –не съм употребил думата разплод. Ние сме хора, а не животни. Но кажи ми, честно и откровено, нима за жената съществува нещо по-възвишено и свято от това да даде живот на дете. Нима жената би заменила детето си за цялата мъжка философия, творчество, приятелство. Аз смятам, че не!  Детето е върхът на жената и истинското хетеросексуално общуване има за цел именно създаването на дете. После казваш, че си падаш по гей-порно – предполагам на шега. Аз лично не си падам по никакво порно – то е плоско и не представя нито хетеросексуалното, нито хомосексуалното общуване. ОБЩУВАНЕ, в порното няма общуване, в него има само външните прояви на секса – грозно и кухо. Наистина се радвам на принципите ти за Свобода, Равенство и Братство, но ще кажа нещо, което може би ще предизвика гневът ти – погледни историята и ще установиш, че тези принципи са родени от истинско и пълноценно общуване между мъже.

Lyudmila Petkova, кажи ми честно промени ли се отношението към мъжа ти след появата на децата. Все пак не започна ли да му отделяш по-малко от вниманието си. Убеден съм, че да! В това няма нищо лошо, то е естествено – жената е насочена не към мъжа, а към венеца на своето съществуване – Детето. И пак ще задам въпроса – нима творчеството на мъжа ви се струва по-ценно от детето? Ако е така това ми изглежда сбъркано и неестествено – далеч по неестествено от хомосексуалния секс, направо извратено. Колкото до любовта между Данте и Беатриче, поне спред wikipedia.org двамата са се засичали един единствен път (а може би два пъти), в целия си останал живот Данте е изживявал своята любов към нея в компанията на съмишленици – мъже. Именно това пълноценно мъжко общуване го е карало да вярва в любовта си към Беатриче. Ако не е било то никога нямаше да има нито Божествената Комедия, нито политическата му творба – Монархията, нито пък някой от нас щеше да знае за Данте и Беатриче. Но това, както вече казах е неизразимо с думи.

В заключение искам да кажа, че да отчиташ различията между половете не е сексизъм, а добро зрение. А относно тролството, надявам се да ви убедя, че прибързано сте ме квалифицирали, ако не успея всички, то поне някой и с тях да имаме истинско пълноценно общуване.

Швейцарският психолог Жан Пиаже /1896 –1980/ представя задълбочена и завършена теория за развитието на детето.Той дава не само обяснение на развитието на детето, но и новивъзможности за неговото изследване. В основата на теорията на Пиаже стоят две идеи:

- идеята за развитието
- идеята за интелекта

Жан Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, което преминава през различни стадии. Според Пиаже интелектът разкрива жизненото отношение на детето към света. Разбирането на езика, на перцепцията, на моралните съждения не е възможно извън интелекта и неговото стадиално развитие. Жан Пиажеобособява четири стадия в развитието на интелекта.

Според Пиаже особеност на интелекта ветапното му развитие е егоцентризмът. С това понятие се обозначавапозицията на детето в света. Детето разбира света чрез своята гледнаточка, без да допуска съществуването на друга. Идеята на Пиаже заегоцентризма е израз на конструктивизма като подход за разбирането наинтелекта. Тя се изразява във възможността светът да бъде интерпретиранпо различен начин. Пиаже използва термина “познавателен егоцентризъм”за да изрази, че прогресът на знанията никога не протича по пътя напростото добавяне на познатите предмети или новите равнища. Прогресътна знанията изисква постоянно преформулиране на преходните гледни точкис помощта на процес, който се движи както на назад, така и напред,постоянно коригирайки изходните систематични грешки и по този начинпридвижвайки се бавно напред. Този процес се подчинява на определензакон на развитието - закона за децентрацията.

Пиаже използва термина “егоцентризъм” за даопредели изначалната неспособност да се децентрира, да се мени даденапознавателна перспектива.

През дооперационалния стадий егоцентризмътсе изразява в неспособността на детето да застане на чужда позиция и даразгледа тази позиция като единство от възможности. Егоцентричнатапозиция има две фундаментални следствия:

Детето може да мисли, но още не може да мисли за своите мисли, за своите разсъждения.

Егоцентричността, характерна за този периодна развитие, не позволява на децата да схващат причинно-следственитевръзки. За децата е невъзможно “да видят” повече от един аспект наситуациите, в които попадат.

Пиаже твърди, че преодоляването на тазиограниченост е възможно само тогава, когато детето се изправи преднеобходимостта да обосновава своите мисли пред другите - нещо, което есвързано с по-сложните форми на съвместност.

От друга страна, стараейки се да изучиотношенията между езика и мисленето от гледна точка на познавателнитепремествания на центрирането Пиаже се опитва да разбере съществува илине егоцентрична реч, която би могла да се отличава от кооперативнатареч. Експерименталните факти му позволяват да отнесе към егоцентричнатареч ситуациите, когато детето, произнасяйки фразите, не се интересуваот това на кого говори и дали го слушат. Детето говори или за себе си,или заради удоволствието да приобщи някого към своето непосредственодействие. “Тази реч е егоцентрична, пред всичко защото детето говорисамо за себе си и именно защото то не се опитва да застане на гледнататочка на събеседника си. Събеседника за него е първият срещнат. Задетето е важен само видимият интерес, въпреки че у него очевидносъществува илюзията, че го слушат и разбират … То не изпитва желание давъздейства на събеседника, действително да му съобщи нещо …”/5,17/.

В зависимост от функциите, които изпълнява Пиаже разделя егоцентричната реч на три категории:

Л.С.Виготски /1896 – 1934/ пише, че три от установените от Пиаже особености на егоцентричната реч го поразяват/2,337-378/.

Едната от тях, е че егоцентричната реч еколективен монолог, т.е. проявява се в детския колектив, при наличиетона други деца, заети със същата дейност, а не тогава когато дететоостава само.

Втората, е че този колективен монолог сесъпровожда с илюзията за разбиране, т.е. детето вярва или предполага,че неговите неотправени към никого егоцентрични изказвания се разбиратот околните.

Следващата характеристика на егоцентричнатареч, която поразява Виготски, че тази реч за себе си има характер навъншна реч, като съвсем напомня социализираната реч, а не се произнасяшепнешком, неясно.

Според Виготски егоцентричната реч евътрешна по своята психологична функция и външна по своята структура.Нейната съдба е в прерастване във вътрешна реч. /сп.Педагогика,кн.2,1997г/.

Умението да се разбере другата гледна точкае известно в психологията като умение за идентификация с партньора,като възможност която осигурява правилно възприемане и разбиране впроцеса на общуване на децата помежду им и между възрастните.

На стадия на конкретните операции мисленетозапочва да се освобождава от егоцентризма и го преодолява на стадия наформално-логическите операции с постигането на рефлексия и абстрактенхарактер на интелекта. През последния стадии егоцентризма се проявява всвоеобразни форми. Дейвид Елкайнд показва, че юношеския егоцентризъм сеизразява с феномените - въображаема аудитория и персонални измислици.

Въображаемата аудитория е феномен, отразяващюношеското вярване, че другите са погълнати от неговия “Аз” точно така,както той е погълнат от този “Аз”. Децата са силно съсредоточени върхусебе си, върху това как изглеждат и как биха били възприемани отдругите. Това поведение на привличане на внимание е мотивирано отстремежа да бъдат забелязани. Те действат така, като че ли някой гинаблюдава и оценява от страни. Много от разрушителните поведения -вандализъм, ранна бременност, вземането на наркотици и т.н. имат замотив очакването на реакция от страна на въображаема аудитория.

Персоналните измислици са феномен, изразяващусещането за лична неповторимост и недостижимост. Децата създаватизмислен свят, измислена биография, поддържането на които струват многоусилия. Една от опасните характеристики на персоналните измислици еусещането за неуязвимост. Това усещане мотивира децата към дейности,които могат да имат тъжни последици и понякога да завършват със смърт/нещастието може да се случва на други, но не и на мен/.

В контекста на егоцентризма е интереснаинтерпретацията, която Жан Пиаже прави на проблема за социалнитевзаимодействия на детето. Авторът специално подчертава трудностите,които изпитва детето да застане на друга гледна точка както в социален,така и във физически план. Но постепенно, пише Пиаже, “ постоянниятобмен на мисли с другите хора ни позволява да децентрираме себе си иобезпечава възможността вътрешно да се координират отношенията,произтичащи от различни гледни точки “/6,219/ .

 Радка Цонкова