BgLOG.net
By momo , 24 March 2007
Когато се появят въпросите за смъртта, защото някой близък е починал или просто детето любопитства, вие може би няма да знаете какво да му кажете. Няма правилни отговори. Най-важно е да обясните как стоят нещата внимателно, нежно и търпеливо, по възможно най-прост и разбираем начин.  Знайте, че детската реакция ще е различна от вашата. Бъдете готови да повторите казаното отново и отново и уверете детето, че ще сте до него да го подкрепяте и обичате. (Ако до момента детето ви не е проявило любопитство относно смъртта, по-добре да отложите една такава дискусия, докато то или обстоятелствата не го наложат.)

По-долу са предложени някои от най-често срещаните въпроси и примери за това  какви биха могли да бъдат вашите отговори.

Какво означава "смърт"?
"Това означава, че човекът или животното спира да диша и тялото му не работи повече. Той не се храни, не спи, не изпитва вече студ или жега. Растенията също умират. Всяко живо същество също. Обикновено хората и животните умират чак когато са станали много-много стари."

Кога ще умреш?
Децата често задават този въпрос. Първоначално може да се шокирате, но знайте, че те всъщност искат да попитат "Ще се грижиш ли за мен винаги?" Дори, ако не зададе въпроса съвсем ясно, умно е да предугадите тревогата за сигурността в живота му. "Искам да знаеш, че смятам да остана тук, докато не остарея твърде много и докато ти не порастнеш."

Защо плаче леля Сали?
Ако току-що се обяснили, че чичо Джон е умрял, подобен въпрос може да ви се стори странен. Но представата на вашето дете за смъртта е толкова ограничена, че то се нуждае от помощ, за да разбере емоциите на хората около него. "Чичо Джон умря и няма да се върне. Леля Сали плаче, защото той й липсва много."

Кога ще се върне баба? Ще бъде ли тук за рожденния ми ден?
Въпреки, че сте говорили как смъртта е вечна във времето, запомнете, че детето не може да приеме и разбере такава дълготрайност. Обяснете му нежно и търпеливо "Не, спомни си, че баба умря и тя няма да се върне. Няма да бъде тук за рожденния ти ден, но ние ще помним другите дни, в които е била с нас."

Може ли баба да си вземе нов дядо сега?
Понеже възрастните в повечето случаи поправят или заменят нещата в ежедневието, детето ще се пита заменят ли се починалите - особено ако имат приятели, чиито баба или дядо се е омъжила/оженила повторно. Внимателно му кажете истината: "Ако поиска, баба може да се омъжи отново някой ден. Но нейният втори съпруг няма да е същият като дядо. Дядо умря и няма да се върне."

Аз ли съм виновен/а?
Случва се детето да не попита за това гласно, но то сигурно ще си задава този въпрос. Малките деца са егоцентрични и вярват, че постъпките и мислите им влияят на другите. Чувството на вина е често срещано и очаквано, така че уверете го, дори никога да не попита, "Искам да знаеш, че бебето в корема ми умря, понеже не беше здраво. Никой от нас не е причинил това. Никой не е виновен."

Дали чичо Джон умря, понеже е направил нещо лошо?
Уверете детето си, че не бива да мисли за смъртта като за наказание. "Не, определено не. Чичо ти умря в автомобилна катастрофа и това беше ужасен инцидент, но той нямаше вина за смъртта си и не е умрял, защото е сторил нещо лошо."

Помня, че татко ме гушкаше, когато бях бебе.
Ако детето ви споделя спомени, които не е възможно наистина да има, не го поправяйте. Това просто означава, че загубеният любим човек е истински за него и истории като тази му носят огромен вътрешен комфорт.


по материали на Mary VanClay,
превод от английски език - momo
Legacy hit count
2284
Legacy blog alias
11945
Legacy friendly alias
Детето-задава-въпроси-за-смъртта
Нещата от живота
Статии
Детето

Comments2

Tanichka
Tanichka преди 19 години и 1 месец
Искрено благодаря за статията. Това са въпроси, на които всички родители се налага да отговарят, за жалост.....
Shogun
Shogun преди 19 години
Спомням си как обяснявах "онова нещо за смъртта" на сина ми.Първо,голямо мислене му хвърлих, как да не се почувства той безпомощенпред  нещо толкова неизбежно. Спомних си как аз си мислех катомалка: как ли  пък няма начин след като умра, все пак да виждамкакво става - как така  няма да знам нищо от това, което се случва!

Тазатова, специално за сина ми, измислих следната (не съвсем неправдоподобна) история: Хората, като умират, стават катозаспали,обаче не се будят и не сънуват сънища. Техните близки гизанасят в  гробището и ги заравят на дълбоко. И тогава всеки отумрял човек  поникват тревички и цветя, и така продължава даживее, обаче вече като  растение. Ако някоя коза опасе тревичките,те живеят вече като коза и така без край.

Доста дивашка теория,целта ми беше да не е много тъжно. Отговорът на  сина ми ме разби:"Аз, като умра, ще стана на малка тревичка, а ти - на  голяма".
Беше смразяващо.
By momo , 17 March 2007
Умът на бебето е като гъба, постоянно поемаща информация. Всичко е ново и вълнуващо за него. То възприема винаги чрез петте сетива - зрение, звук, обоняние, докосване и вкус. Човек никога не спира да се учи, но скоростта с която бебетата се учат, не може да бъде постигната от възрастен. Чувствата на бебето и интелекта се развиват по време на първите седмици от животът му. Това става толкова бързо, както бързо нарастват неговите размер, тегло и координация. Бебетата не растат, не се развиват и не се учат постоянно с тази скорост, но когато те са в период на бързо възприемане ще поглъщат нови идеи и умения и ще ги прилагат незабавно.

Новороденото бебе
Бебето може да се фокусира върху вашето лице и да го разпознае.
То също може да различи вашия глас между всички други.

Четвърта седмица
Ако вие му говорите, то ще повтаря с мимики вашите движения.
То също ще започне да ви приема като източник на успокоение и ще спира да плаче, когато го вдигнете.

Шеста седмица
Ще ви се усмихва в отговор на вашата усмивка.
Очите му ще могат да следват преместваща се играчка.

Осма седмица
Погледът му ще се фокусира върху ярко оцветен предмет, държан над главата му.
Следва предмета с поглед докато вие го премествате от една страна на друга.

Три месеца
Бебето незабавно ще забележи, че държите играчка над главата му.
Когато вие му говорите, то ще се усмихва, писка и гука от удоволствие.
Ще проявява любопитство и интерес.

Четири месеца
Ще реагира развълнувано на времето за хранене.
Ще се смее и ще се подсмихне, когато си играе.
Ще си завърта главата към всеки звук.

Пет месеца
Ще може да изразява страх, гняв и възмущение.

Шест месеца
Бебето ще бъде способно да разпознава различни видове храна и да има предпочитания към нея.
Ще бъде очаровано от огледалото, когато се види в него.

Седем месеца
Ще започне да разбира елементарни думи и да си играе.

Осем месеца
Ще си знае името и ще разбере концепцията на думата "не”.
Ще се опитва да привлече вашето внимание като издава малки звуци.

Девет месеца
Ще показва кое е негово.
Ще покаже интерес към играчки и игри.

Десет месеца
Ще пляска с ръце и маха за довиждане.
Ще показва, че разбира няколко думи и много къси, елементарни изявления.

Единадесет месеца
Ще се наслаждава на игри и падащи неща.
Ще бъде омаяно от звуци и ще иска да разтърсва и чука по предмети.

Дванадесет месеца
Ще е голямо удоволствие за него, ако ви разсмее и ще прави многократно нещата, които ви забавляват.
Ще изпитва удоволствие да разглежда книги.
Ще научи няколко по-лесни думи.

Втората година
През втората година, детето ще затвърждава уменията, които е научило през първата година и ще овладее едно от най-трудните интелектуални умения - речта.

Петнадесет месеца
Ще иска само да си реше косата.
Ще разбира значението на целувката.
Няма да разбира някои индивидуални думи, но ще схваща смисъла и на по-сложните иреченията като цяло.

Осемнадесет месеца
Ще знае отделните части на тялото си и ще може да ги посочва.
Ще може да посочва предмети като куче, крава или топка.
Ако го помолите да донесе нещо, то ще го направи.

Двадесет и един месеца
Ще разбира и ще изпълнява елементарни ваши искания.
Ще идва при вас и ще иска да превличе вниманието ви към неща, които са му интерестни.
Ще обича да драска с молив.

Две години
Детето става доста независимо и може да се забавлява.
Ще бъде много щастливо по време на игра.
Ще успява да “чертае” прави линии с молив.
Ще знае имената на обичайните заобикалящи го предмети и ще ги използва.
Това е етапът, когато любимата дума на вашето дете е "Защо?". То ще бъде любознателно за всико, което го заобикаля, сега ще се научи да прави връзка между различните неща. Ще се пробуди неговата творческа способност и въображение. То ще се научи да мисли напред и да планира нещата.

Две години и три месеца
Вашето дете ще разпознава себе си.
То ще знае кое е и ще може да си казва името.
Ще стане по-настоятелено относно това, което иска.
Ще налага волята си срещу вашата.
Ще се опита да построй къщи и замъци от конструкторите и блокчетата които има.

Две години и шест месеца
Ще си знае името и презимето.
Ще се радва да ви помага в по-лесната домакинска работа.
Ще рисува вертикални и хоризонтални линии.

Две години и девет месеца
Ще знае разликата между момчета и момичета.
Ще може да учи стихове за деца и да ги повтаря.
Ще задава въпроси и ще започне да разбира числата.
Ще се опитва да рисува кръг, но няма да успее без чужда помощ.

Третата година
Социалните му умения ще се увеличават и то ще се забавлява да си играе с други деца.
Ще разбира значението на думи като "върху","отдолу" и "отзад".
Ще може да формулира доста сложни изречения.
Почти ще успее да нарисува кръг.
Legacy hit count
3265
Legacy blog alias
10885
Legacy friendly alias
Интелектуално-развитие-на-детето
Нещата от живота
Детето

Comments1

Darla
Darla преди 19 години и 1 месец
Тази информация е полезна тъкмо за мен.  Следя  с интерес развитието на моя бебок.   А,  вчера  спорехме статко му, че дори и на три седмици  Марти проявява емоции, но той не ми вярва.   :-)
By momo , 2 March 2007

Двегодишните

Какво да очакваме на тази възраст?

За едно двегодишно дете линията между истина и измислица е много неясна. Докато не стане на 3-4 години, вашето дете няма да е в състояние да разбере концепцията за истина – нещо, което почива на факти – и затова то няма да разбира и какво е лъжа. И докато за поведението на детето може да му се търси отговорност, то не може да бъде считано отговорно за лъжите, понеже не разбира какво е да лъжеш.
През първите 3 години от живота въображението царува и “пожелателното” мислене играе първостепенна роля. Т.е. – това, което се случва във фантазиите, за детето придобива реалност. Когато детето отрича, че е извадило крака на войника на братчето си, независимо че сте го хванали докато го прави, то отрича отчасти заради “пожелателното” мислене и отчасти от страх. То знае, че вие сигурно ще сте му ядосани заради тази постъпка и сега си пожелава да не го е правило. Да го накарате да си признае на тази възраст е по-маловажно, отколкото да го накарате да разбере грешката, която прави като чупи играчката на брат си.

Какво може да направите?

Избягвайте да задавате въпроси, чиито отговори вече знаете. 
С дете на тази възраст е важно да не създавате ситуации, които да го карат да лъже. Разбира се, когато видим сини драсканици по стената в кухнята, всички се изкушаваме да се обърнем към детето и да го попитаме ядосано: “Ти ли го направи?” И детето най-вероятно ще отговори “не”, дори още да стиска пастела в ръката си... То се страхува, че ако каже “да”, това ще ви ядоса още повече. Вместо да се гневите, опитайте да кажете: “Съжалявам, че това е станало! Сега ще научим нещо за стените”. Вземете леген и гъба и започнете да търкате, като държите ръката на детето така, че то да ви помага. Когато свършите, детето вече има чувството, че тази стена му “принадлежи” и си мисли “Хей, това е нашата стена и ние искаме да е чиста!” По този начин няма гняв срещу изречена лъжа и детето се учи на отговорност. (Все пак не се изненадвайте, ако детето надраска стената отново на следващия ден, просто за да може да я изчисти пак – за разлика от родителите, за двегодишните домакинската работа е забавна. Бъдете спокойни, новостта скоро ще отшуми.)

Награждавайте истината.
Ако детето ви си признае, че е направило нещо лошо, реагирайте позитивно на факта, че е казало истината (“Благодаря ти, че ми каза! Знам, че ти беше трудно.”) и след това се занимайте с проблема. Ако реагирате само с гняв и наказание, тогава защо му е на детето следващия път да ви казва истината?

Давайте добър пример.
Най-добрият метод да научите детето на честност е самите вие да бъдете честни, така че изпълнявайте обещанията, които давате. Ако кажете на детето “Ще идем в парка след обяда”, тогава вземете играчките за пясък и тръгнете към външната врата направо след като се наобядвате – или на първо място избягвайте да правите обещания, ако има възможност да не успеете да ги изпълните.

Оставете детето да фантазира.
Докато карате по-голямата кака на уроци по балет, двегодишното ви дете изведнъж обявява: “И аз отивам на балет, в МОЕТО балетно училище”. Вие знаете, че то просто се опитва да имитира каката, така че вместо да му изнесете лекция за това колко е важно да се казва истината, отговорете много впечатлено: “Наистина ли?” и го оставете да доразвие това хрумване. Ако каката протестира, напомнете й, че сте изтърпявали и нейните фантазии, когато е била малка.


Три – до петгодишните

2901336-lg3894296-md

Какво да очакваме на тази възраст?

Във възрастта между три и пет детето започва да различава истината от лъжата, но това не означава, че може да се разчита изцяло на това, което казва. То все още се влияе от лесното забравяне, пожелателното мислене и въображението си. (Детето съвсем честно не си спомня да е оставяло кърпата на пода, то наистина иска да вярва, че не е стъпвало в калта и е съвсем сигурно, че вятърът е отвял броколито му от чинията на пода за да го изяде кучето!)
Когато децата на тази възраст лъжат съзнателно и с желание, то е защото се страхуват от наказание или че ще ни разочароват. Детето на тази възраст още не е развило съвест, която да го предпазва от казването на лъжи. Но пък то знае, че някои неща са лоши и не иска да си има неприятности. Можете да насочите детето си в правилната посока, за да стане честен човек, като му създадете среда, в която се чувства в безопасност да казва истината.

Какво можете да направите?

Избягвайте заклеймяването и епитетите.
Не наричайте детето си лъжец. Това само ще го накара да се защитава и с течение на времето то може да започне да ви вярва и да се държи в съответствие с този епитет. Вместо това му дайте да разбере, че не харесвате лъжите, но въпреки това го обичате – независимо от това какво е направило. Кажете нежно, но твърдо: “Това не ми се струва вярно. Понякога всички се страхуваме да кажем истината, ако се боим,че сме направили нещо лошо.”

Не задавайте въпроси, чиито отговори вече знаете.
Ако сте сигурни, че детето ви не е изчистило стаята си, въздържете се от желанието да попитате: “Изчисти ли вече?”. Това просто ще създаде подходяща ситуация за лъжа. Вместо това кажете: “Виждам, че не си изчистил стаята си” или още по-добро: “Моля те, покажи ми изчистената си стая”, което ще му покаже, че възнамерявате да се уверите лично какви са фактите. По този начин вие можете да се справите със задачата да видите как детето носи отговорност да изпълнява задълженията си, без да създавате предпоставки за лъжи. Ако пък хванете детето, че лъже, не питайте: “Истината ли ми казваш?” Много малко деца (и само някои възрастни) биха отговорили с “не” на този въпрос. По-добър ефект би имало да реагирате с: “Това ми звучи като измислица. Нали знаеш, че няма да се случи нищо лошо, ако кажеш истината”.

Намерете причината, поради която детето лъже.
Детето ви мами на едро при семейна игра и след това отрича да е направило нещо нередно. Вместо да му изнесете лекция, му кажете: “Знам, че за теб беше много важно да спечелиш тази игра”. След това го оставете да ви обясни защо е искало толкова много да спечели играта. А после двамата можете да обсъдите кои са другите начини да се опита да спечели и защо е толкова важно да се играе честно.

Награждавайте казването на истината.
Когато детето каже истината, похвалете го. Особено ако сте го хващали да лъже преди, то ще се почувства гордо, ако му кажете: “Благодаря ти, че ми каза истината. Обичам да постъпваш така”.

Не забравяйте “благородните” лъжи.
Вие искате детето ви да бъде честен човек, но все пак не толкова, че да изтърсва неща, които нараняват нечии чувства. (“Бабо, това е тъп подарък. Вече съм много голям, за да ми подаряват плюшени мечета”.) Обяснете защо е важно да се търси винаги нещо положително, което можете да кажете, дори да е само толкова общо като "Благодаря, че си се сетила за рождения ми ден, бабо".

Научете детето, че лъжите не действат.
Всички правим грешки и децата не са изключение. Ако детето разгорещено отрича да е ритнало и счупило вазата с новата си топка, кажете му как вие виждате нещата – “Струва ми се, че на теб ти се иска да не си счупил вазата” – и му предложете начин, по който да се реваншира за държанието си (например да помогне в почистването на белята и да залепи отново вазата). Така то ще разбере, че лъжата не го прави по-малко отговорно за действията му.

Давайте добър пример.
Най-добрият начин да научите детето на честност е самите вие да сте честни. Детето ви ще обърква правилата, ако ви чува да казвате на някой по телефона, че съпругът ви не е вкъщи, докато той реже зеленчуци в кухнята или ако казвате на касата, че то е по-малко от възрастта си, за да можете да спестите пари. Дори с такива трудни неща като болест, смърт или развод се опитайте да сте праволинейни и да казвате истината. Дете, на което са казали ,че болният му дядо “просто е заминал за малко”, ще се притеснява и разстройва от смъртта, ще загуби вяра във вашите обяснения и ще е склонно да си мисли, че казването на истината не е чак толкова важно. По-добре е да подходите към нещата внимателно – но честно.


От шест до осем години

Какво да очакваме на тази възраст?

Колкото повече порастват, толкова по-изкусни и не така наивни стават детските лъжи. Не е задължително обаче всяка една лъжа да е осъдителна. На тази възраст много лъжи са породени от емоционални и свързани с разтежа тревоги в малкия човек - такива като нуждата да бъде важен или желанието да споделя нечии чувства. Добрата новина е, че вашето дете ясно осъзнава разликата между правилно и грешно, иначе не би си правило труда да лъже.

Какво можете да направите?

Първо разберете с какво точно си имате работа. Преди да научите детето защо не бива да се лъже, трябва да разберете защо му е било необходимо да изкриви истината. По-долу са дадени съвети за някои от най-често срещаните видове лъжи.

Преувеличените истории
Когато детето ви каже, че е направило тройно сално в часа по физически упражнения, това може да е защото още не разграничава напълно истината от фантазията или защото се опитва да привлече внимание. Ако преувеличава толкова много своите истории, така че в крайна сметка те се оказват  изцяло неверни, може би му липсва самоувереност и така се опитва да изтъкне малко себе си. Възможно е детето да се чувства притиснато от необходимостта да е добро в нещо или да иска да бъде прието в някоя определена група от негови връстници.
Каквото и да стои зад тези преувеличени истории, важно е да не се присмивате на детското самохвалство, иначе самочувствието на детето ще намалее още повече. Покажете му, че го приемате такова, каквото е и не забравяйте да го похвалите за реалните му успехи. Кажете: "Знам, че това за тройното салто не е истина, но аз те обичам, въпреки че не можеш да правиш такова сложно премятане."
Ако детето се изфука с някоя лъжа пред трети човек, не бързайте да го обвинявате публично. Изчакайте да останете сами у дома и тогава внимателно и нежно му обяснете защо не бива да се лъже.

Лъжите за прикритие
Когато 6-7 годишното дете твърди, че не е оставяло вратата отворена, така че домашната котка да може да избяга, то ясно разбира, че е направило нещо лошо и се опитва да прикрие това. Целта му е да избегне вашето неодобрение или дори наказание.
В такава ситуация е трудно да се реагира, защото ако накажете детето, то може да си помисли, че лъжата му е била недостатъчно добра и да се опита да измисли нещо още по-опашато следващия път. От друга страна, ако не го накажете, то няма да спре да ви лъже. Най-добре е да намерите начин да му обясните колко лошо нещо е лъжата, без да му прощавате напълно за белята, отколкото да го накажете двойно - веднъж за това, което е направило и втори път за това, че се е опитало да го прикрие. Така само ще стимулирате изобретателността му. Реагирайте кротко,а не бурно. Фокусирайте се върху мотива за лъжата, а не върху самият акт на лъжа. Кажете на детето колко сте разочаровани, че то се е опитало да скрие от вас лошата си постъпка. Уверете го, че всеки човек греши и това е допустимо. Неприемливо е обаче човек да не поема отговорност за това, което е направил. Вместо строго наказание, може да измислите начин да накарате детето да поправи сторенето. Например да обиколи квартала и да потърси котето.
Угодническата лъжа.
За вашето дете това е като спускане по течението. То ви казва нещото, което искате да чуете. "Не, нямам повече домашни.", "Да, изядох си сандвича на обяд.". Дори да ви се струват безобидни, не бива да подминавате тези лъжи, защото ще оставите у детето усещане, че честността не е чак толкова важна.

Белите лъжи.
Ще останете изненадани как от 6 годишна възраст децата съвсем ясно започват да разбират понятието 'бяла лъжа' и да я прилагат, за да не наранят нечии чувства. Малката ви дъщеря казва на приятелката си, че новата й рокля е очарователна, просто защото цялото училище гледа с насмешка на тази ужасна дреха. Не бързайте да насърчавате и хвалите детето за подобни постъпки. Бъдете много внимателни, защото децата лесно схващат, че си толкова по-приятен на някого, колкото по-мил си с него. Детето може да започне прекалено често да прикрива своето мнение и да се въздържа от коментари, които знае, че няма да се харесат. С времето това ще понижи самочувствието и увереността му. Помогнете на детето да открие тънката граница между това да премълчиш за грозната рокля и да отстояваш собствените си възгледи.

По материали на http://www.parentcenter.com
Legacy hit count
3759
Legacy blog alias
10756
Legacy friendly alias
Когато-детето-лъже---
Детето

Comments1

Darla
Darla преди 19 години и 1 месец
За децата не знам, според мен те не лъжат. Поне докато са малки деца,докъм 7 годишната им възраст.  Досега не съм хванала моят син даме лъже за нещо.  Напротив, ще си каже всичко, както си е, вкл. щекаже на баба си, какво аз съм се изпуснала да кажа по нейн адрес. :-))

Интересно е, че по-късно лъжата се усвоява като заучено поведение истава масово практикувано в по-късните етапи от жизненото развитие начовека.  Защо възрастните лъжем?  Това е въпросът замен!  Мен лично много ме засягат, когато ме лъжат, дори иблагородно. Например, наскоро ми казаха, че не влизат в нета и не сапрочели мой постинг, а аз виждам на същата дата публикуван коментар отвъпросния човек.  Благородна лъжа! :-) Благодаря, не ви яискам!  Предпочитам истината!
By momo , 2 February 2007
До две години и половина
“В периода между година и половина и 2 години и половина, децата най-вече “чувстват” света чрез движенията на тялото си и споделят тези усещания с останалите“, казва Д-р Робърт Уинтър, председател на художествения отдел и координатор на програмата за терапията чрез изкуство. Вглеждайки се внимателно в рисунките на малчуганите може да разберем повече за тяхното развитие. Може дори да откриеме и скрити послания за тяхното състояние, които да са повод за безпокойство. Според д-р Уинтър, родителите могат да следят за двигателни способности на децата си чрез наблюдаване на творческия им процес.

Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”, казва д-р Уинтър. “Но ако детето, не изразява интерес към рисуването в тази възраст, това може да бъде сигнал на забавяне на развитието му.

От 3 до 5 години
В този период децата започват да “назовават” своите драсканици. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми.
Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?”
“Задавайки им така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволно и гордо от постижението си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им”, казва той.
Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране.

Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение, особено ако човешката фигура е допълнена с другиназъбени графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса.






Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да следат внимателно за посланията, които им изпращат, особено онези от тях които не произнасят.

източник:toddlerstoday.com
Превод от английски: Кремена Колчева

виж още:
Детските рисунки

Legacy hit count
13108
Legacy blog alias
10958
Legacy friendly alias
Тревожни-сигнали-в-детските-рисунки
Подсъзнание
Статии
Символика
Известни психолози
Детето

Comments

By momo , 31 January 2007

Готови ли сте да имате деца?

Аха, младоците, точно вас ви питам, не се оглеждайте с тоз овчи поглед... Оставете ни нас - ние сме си изяли жабетата. Ама преди да скочите, проверете:

Тест за бъркотия:

Размажете маргарин по дивана и по пердетата. Сега разровете с пръсти току-що полятата пръст на цветята, а после ги отъркайте в тапетите. Замаскирайте петната с пастели. Сложете парченце риба зад фотьойла и го оставете там през цялото лято.

Тест с играчки:

Снабдете се с 55-литрова кофа пълна с елементи от конструктор “Лего”. (може да използвате гвоздеи или натрошени стъкла.) Помолете свой приятел да ги разпилее навсякъде из къщата. Завържете превръзка на очите си. Опитайте се да отидете до банята или до кухнята. Не пищете (писъците могат да събудят детето през нощта).

Тест в зеленчуковия магазин:

Вземете на заем едно или две малки животни (козите са най-подходящи) и отидете с тях да пазарувате плодове и зеленчуци. Дръжте ги постоянно под око и платете всичко, което успеят да изядат или повредят.

Тест за обличане:

Снабдете се с голям, гневен, жив октопод. Напъхайте го в малка чанта-мрежа, като се уверите, че всичките му пипала са вътре.

Тест за хранене:

Вземете голяма пластмасова кана за мляко. Напълнете я до половината с вода. Закачете я със здрава връв за тавана. Залюлейте я. Опитайте се да мушнете пълни лъжички бебешка каша в улея на каната като се преструвате, че са самолетчета. Сега “избълвайте” съдържанието на каната на земята.

Нощен тест:

Напълнете малка платнена торба с 4-6 кг пясък. Намокрете изцяло пясъка с вода. В 8 вечерта започнете да люшкате торбата и да и тананикате до 9 часа. Сложете я да си легне и навийте часовника за 10 часа. Станете, вземете торбата и и изпейте всички песни, които някога сте чували. Измислете още десетина и ги пейте до 4 сутринта. Навийте часовника за 5. Станете и направете закуска. Продължете така 5 години. Видът ви трябва да е бодър и весел.

Физически тест (за жени):

Закрепете голяма торба, пълна с фасул, под предната част на дрехите си. Оставете я там 9 месеца. След това махнете 90% от фасула.

Физически тест (за мъже):

Отидете до най-близката аптека. Поставете портфейла си на гишето. Поканете аптекарката да си вземе от него. След това отидете до най-близкия магазин за храна. Уговорете се с управителя заплатата ви директно да се депозира в магазина. Купете си вестник. Върнете се вкъщи и си го четете тихо през останалото време.


Последна задача:

Изнесете лекция на съпружеска двойка с малко дете. Обяснете им как могат да подобрят своята дисциплина, търпение, толерантност, тоалетни процедури и детските обноски на масата. Предложете им най-различни начини. Не забравяйте да наблегнете никога да не позволяват на детето си да се бунтува. Насладете се на това изживяване. Ще бъде последния път, когато ще знаете всички отговори.


Legacy hit count
1438
Legacy blog alias
10889
Legacy friendly alias
Готови-ли-сте-да-бъдете-родители-
Забавление
Смях до дупка! :)

Comments5

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Мдааааа, това го знам, много е весело :):):):)
Katherine
Katherine преди 19 години и 3 месеца
Кажете ми, че не е ТОЛКОВА лошо!!! :)
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Не е ;) Поне не докато проходят ;)
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 3 месеца
Хахаха-хахаха-хахаха.... направо щях да падна като го прочетох!А дори и да ми беше попаднало преди да стана семейна и майка съответно, пак щеше здравата да ме разсмее и нямаше да му повярвам на този тест в никакъв случай!Ако хората го правеха преди да станат родители, то в най-скоро време земята щеше да обезлюдее!Вярно е, че никога не съм си мислила, че ще е леко, но откакто ми се случи да стана рдител, разбрах, че е много по-хубаво и всичко надмина очакванията ми....Така че по-смело, Катерине и всеки, който иска да стане родител един ден!!! Пожелавам ви успех и най-добре не правете теста, защото всичко се получава както трябва, когато му дойде времето!!!
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 2 месеца
Не е, момичета, не е толкова лошо! Ако ги научите на добра дисциплина, дори като бебета, няма да се юркате чак толкова много... И трябва да редувате супер грижите с по-здрава "ръка"... В стил "мама много те обича, но не бива да ме разкарваш така за щяло и нещяло - винаги можем да си поиграме утре, сега е време за сън"...

Абе, понякога се получава, понякога не. Ако е болно - нищо не се получава, освен гушкане и твърдост за приемане на лекарствата, а после награждаване с повече гушкане. Като оздравее - ха, да видим сега, що не се гушкаме вече така? Бъркотия до шия..

Ама все му се намира цаката. А и торбата с пясък, дето ще я друсате цяла нощ няма най-чаровната усмивка и не пърха с мигли... Това с миглите си остана трейдмарк на Калоян и до ден днешен. Като ми запърха с мигли, и аз почвам да се кикотя, и край - предавам крепостта.

Хич не му мислете... Ако Траяна не ми беше бричнала състоянието, докато бях бременна с нея, сигурно щяхме вече да сме с 4 деца, мда....
By momo , 31 January 2007
187553338_fa4987296b_bdrawing girl

Усвояването на изобразителни умения при детето върви успоредно с неговото психическо и двигателно развитие. Към годинка то вече е заинтригувано от следите на молива върху белия лист. И започва с удоволствие да драска - най-често зиг-заг и наченки на кръг, без все още да има предварително намерение да изобрази нещо конкретно. Двегодишното дете придобива умението да изобразява вертикални линии, към две и половина - хоризонтални линии и спирали.

Hа три години детето, опознавайки околния свят, влиза в нов важен етап - започва да рисува човечета. Точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка... Едно кръгче за главата, после овал за тялото и ръце, крака - тези рисунки говорят за едно нормално, уравновесено възприемане на хората около него. Ако липсва някаква част от тялото, значи детето е преживяло травма или е било подложено на телесно наказание, възможно е да е преживяло сексуално домогване.

Pисувайки своето семейство, детето като правило много точно определя мястото на всеки член от семейството, приписвайки му персонални, присъщи само нему качества. Наличието на допълнителни детайли отразява особената любов, привързаност на детето към някой от близките.
Aко детето рисува човека с отпуснати ръце, свити в юмручета, това говори за песимистичната му нагласа, а понякога дори за агресивност. И обратно, ако ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре или всички членове на семейството са държат за ръце, това е знак за положителната нагласа на детето, за дете, сигурно в бъдещето на своето семейство.

Hа 4-5 години децата без проблеми правят квадрат. Рисуват хората в детайли и често изобразяват вътрешните органи. В детската психология това се нарича принцип на прозрачност. До 7-8-годишна възраст това е нормално. По-късно - отново е сигнал за аномалия, психологическа или физическа травма, възпрепятстваща адекватното възприятие на външния и въображаемия свят, знак за подсъзнателно желание или страх.

Условно листът с детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната - екстравертната - обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата - интровертната - разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде свързвана с някой, който има авторитет пред детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната - с материалния свят.
Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху нарисувания под в къщата или на земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт в къщи.

Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии.
Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си.
Агресивното дете често без да иска чупи моливите или бързо изписва фулмастера.
Детето с мек характер използва много вълнообразни линии.
Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.

виж още:
Тревожни сигнали в детските рисунки
Legacy hit count
30502
Legacy blog alias
10884
Legacy friendly alias
Детските-рисунки
Семейство
Подсъзнание
Детето

Comments10

Darla
Darla преди 19 години и 3 месеца
Момо, отдавна търсех информация за детските рисунки, тъй като моят син рисува много и ми се искаше да го "разтълкувам" чрез тях. Най-вече дали изразява в рисунките си някаква тревожност, която да забалежа.  Може би ще снимам някои от тях и ще ги илюстрирам тук (с мой опит за тълкувание).
momo
momo преди 19 години и 3 месеца
Ще бъде чудесно. Аз от своя страна ще намеря още информация по въпроса. Ще натърпение ще чакам постингът ти с творбите на малкия ти художник. :)
Darla
Darla преди 19 години и 3 месеца
Тук ще приложа няколко рисунки на моя син, Божидар (на 5г.), които е правил в детската градина или у дома. Рисува, когато се сети, че има боички (като снощи например :-)) и както ще забележите най-често обича да рисува дъга. Ще се радвам да прочета ваши комнтари или анализи, а моите ще ги направя малко по-късно (въз основа на публикуваното от Момо).

Рисунка № 1. (не точно рисунка, защото контурите на вазата са очертани, но декорацията е негова)
IMG_0038

Рисунка № 2.
IMG_0039

Рисунка № 3.
IMG_0040

Рисунка № 4.
IMG_0041
Тази нарисува снощи за мен - цветя. :-)

Рисунка № 5.
IMG_0042
И тази е от снощи - любимата му дъга. :-)

Рисунка № 6.
IMG_0046
Тук е добавил и слънце и дъждовни облаци. :-)

Рисунка № 7.
IMG_0047
А, ето и една къща. :-)

№ 8. Къща (ново)
IMG_0056

№ 9. Колаж от детската градина.
IMG_0044
Darla
Darla преди 19 години и 3 месеца
Аз засега не откривам нещо тревожно, което да разкриват рисунките на Бобо. Напротив, наситените цветове, изпълването на целия лист, широките черти на дъгите му, ми говорят, че той е щастливо и уверено дете, което има здрава връзка, както с майката (аз), така и с бащата.  Единствено се замислям, защо предпочита да рисува дъга, слънце, облаци, цветя пред къща, хора, животни....
momo
momo преди 19 години и 3 месеца
Според мен рисунките са много позитивни, защото са изпълнени с цветове. Линиите са смели, а не бледи или нерешителни и освен това е толкова слънчево да рисуваш дъги.. ;)
Впуснах се да търся стара детска песничка за дъгата и вместо нея намерих стихотворение, което веднага прикачих към една от картините.
С толкова позитивизъм ме зареди Бобо!
stojcheto
stojcheto преди 19 години и 2 месеца
В търсене на материали за детето и изобразителното изкуство попаднах тук и ми се иска да ми помогнете с някакъв материал на тази тема. Например как децата възприемат творбите на изобразителното изкуство и какви проблеми срещат при общуването с това изкуство? Истината е че ми връчиха една книга на Пламен Легкоступ и Лучия Ангелова "Децата и изкуството" и ми заръчаха да напиша есе или реферат на тема от съдържанието на тази книга. Опитах се да намеря нещо в нета, но уви не успях. Незнам дали и вие бихте могли да ми помогнете.
momo
momo преди 19 години и 2 месеца
Мога да напиша нещо по темата, но то няма да свърши работа за есето. Не съм чела книгата "Децата и изкуството" и едва ли ще мога да помогна..
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Интерпретацията на детски рисунки е доста сложна проективна методика-не бива да се възприема като гледането на кафе.Изисква се сериозна база за да се прави диагностика-ако нещо в рисунките на детето ви ви притеснява,не бързайте да си вадите изводи,че непременно има проблем-при тестовете с рисунки се рисуват точно определени неща,с точно определени средства и диагностиката винаги е съпътствана от психологично интервю.
momo
momo преди 18 години и 11 месеца
Абсолютно сте права, Вероника. Според мен статията е предназначена на едно по-ниско ниво да преценим сами (доколкото изобщо е възможно да го направим), дали е време да се обърнем към специалист. Ако някои от изброените тревожни сигнали се срещат често в рисунките на детето ми, аз лично бих потърсила профисионална помощ. Един разговор с психолог никога не е излишен, пък и това не означава непременно, че има проблем.
Darla
Darla преди 18 години и 10 месеца
Elenor, благодаря за информацията.  Ако  моето споделяне  и  публикуване на  детските рисунки на  сина ми, е  профанизирало   по  някакъв начин  професионалната  ви  работа  за анализ  на детските  рисунки,  то  моля,  не го приемайте  много  навътре.   И  без това  почти  никой  не  е  откликнал на  молбата ми,  така че дишайте спокойно.   Със сина  ми  всичко  е   наред. Развива  се  много  добре,  естествено с всички  позитиви и негативи на възрастта му.
By momo , 25 January 2007
Живеем в общество, в което конкуренцията и състезанието доминират във всички сфери на живота. Няма нищо удивително в това, че много деца още на 2-годишна възраст се стремят да бъдат първи и вече имат свое разбиране за важността на победата. Именно това желание - да бъде по-способно и по-добро от другите е една от главните причини детето да започне да лъже, пишат специалисти от Psychology Today.

Всички родители, разбира се, искат децата им да израснат като честни хора, но също така всички се сблъскват с проблема детска лъжа. Защо детето лъже?

Лъжа с цел манипулиране
Понякога децата лъжат, защото техният опит им е паказал, че лъжата е изгодна. Например детето показва на майката, че не обича по-малкото си братче и тя го притеснява по някакъв начин. Когато то й поднася явната лъжа, че вече го обича, майката го награждава с целувка. Изводът от подобна ситуация е съвсем логичен за детето: когато казваш истината си вредиш, а с помощта на лъжата лесно можеш да получиш нещо, което ти харесва.

Често лъжат и децата, които се готови на всичко, за да се самоутвърдят. В много случаи, за да постъпят така, те се чувстват изоставени от всичките си приятели, защото са изгубили тяхното доверие. Ако имате основание да смятате, че именно това е проблемът, поговорете за това с детето си. Намерете начин да го накарате да се почувства обичано и ценено.

Лъжа от страх
Това е много често срещана детска лъжа. Детето лъже, защото се страхува от наказания или унижения. То измисля невероятни небивалици, за да се отърве от въпросите като: защо не си прибра играчките, защо не си научи уроците и други подобни. Причините, които детето може да изтъкне, са различни - от баналното главоболие до приземяването на летяща чиния в съседния двор. И всичко това е само с една цел - да се отърве от упреците и наказанията.

Лъжа в името на спасението
Детето може да лъже и от страх пред наказанието. Например то се прибира от улицата мокро до уши и цялото в синини и първият въпрос към него е "Бил ли си се?" Ако признае, родителите най-често започват да му се карат. И детето започва да лъже. "Паднах", ще отговори то в повечето случаи.

Психолозите твърдят, че всички разнообразни отговори могат да се разпределят в две разновидности: лъжем тези, които съжаляваме или тези, от които се страхуваме. Специалистите смятат, че по-често се лъже, когато е налице страх от наказанието.

Лъжата - протест
Много родители твърдят, че не наказват децата си за белите, а само за лъжите, но техните деца продължават да лъжат. Какво именно притеснява възрастните в тези ситуации? Очевидно, не самата постъпка, а ужасът, че детето се опитва да излъже, т.е. иска да се освободи от техния контрол. В никакъв случай не бива да се забравя, че детето също е личност и то отстоява свободата и независимостта си. А тъй като вариантът да действа със сила е невъзможен - възрастните са по-силни, единственият начин остава лъжата. Затова и колкото по-настойчиво ядосаният родител изисква чистосърдечно признание, толкова по-упорито детето настоява на своето, като същевременно примира от страх.

zdrave.bg
Legacy hit count
3282
Legacy blog alias
10598
Legacy friendly alias
Защо-децата-лъжат
Семейство
Детето

Comments

By rara , 18 January 2007

http://www.tsvety.net/index.html - towa e dashteriata na kolega ot SAP. Redno e da se podkrepiame w takiwa momenti, zatowa ti izprashtam tazi stranica.
Това ми изпрати една приятелка. Не мога да помогна, но поне мога да споделя с повече хора и да се надявам един ден всичко да бъде наред. Не мога и да пиша в момента, мисля само за това, че детето днес има рожден ден и ми става още по-мъчно.
Напълно е възможно някой да е публикувал този линк по-рано. Ако е така - моля да ме извините!

Legacy hit count
1146
Legacy blog alias
10562
Legacy friendly alias
----DAA50771CE3B4654830D40982ECB47CD
Нещата от живота

Comments3

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Никой не го е публикувал, аз съм сложила само банер в Бебе :)
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 3 месеца
Паричките са събрани!
TRIADA_BG
TRIADA_BG преди 19 години и 3 месеца
Ух де да имах финасова възможност бих дали, ама нямам:( Иначе тече и молба по CityTV за това. Направо ми иде да си откъсна и двете глави, че не мога да помогна.:(


СВОБОДА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ В ЛИБИЯ!

By Tosh , 20 December 2006


               Цветната фантазия на едно момченце
                                         Филмче

http://www.youtube.com/watch?v=l4I5oxdfN28

   Едно от местата от сюжета на фоторазказа "Призрак": http://kissu.hit.bg/ghost

Филмчето е заснето и монтирано през август. Бях чел споделка май че от Скрежанка, за забава на пораснали деца на детска площадка. Минавах през тази детска площадка, на път за забравих къде, и почнах да снимам първата люлка от филма. Огледах се, направих причинно-следствена и сюжетна симулация с обектите, които бяха наоколо :), и се получи филмче.

Самокритика:

- Лош преход около 16. сек; трябваше да бъда по-прецизен.
- Да бях снимал момченцето от още позиции и да имаше поглед от люлката към фантазията, и смени на кадри на детето и на фантазията.

ПП. Поздрави на конкуренцията от Vesselini Pictures. ;-)

Legacy hit count
1019
Legacy blog alias
10169
Legacy friendly alias
Little-boy-s-colourful-daydream---by-Plovdiv-Pictures
Филми
Култура и изкуство
Видеокастинг

Comments6

veselin
veselin преди 19 години и 4 месеца
This is a private video. If you have been sent this video, please make sure you accept the sender's friend request.
 
Хм.
Нещо не ми го дава на мен да го видя.
Защо си го отметнал като "private" и само при мен ли е проблемът?
 
Поздрави и за Plovdiv Pictures :) :) :)
 
 
Tosh
Tosh преди 19 години и 4 месеца
:)

Оф, моя грешка. Сега дали се вижда?
По принцип беше на "частно", мислих че това значи че само не се вижда в списъците на ютуб, но като се напише като връзка се отваря.
veselin
veselin преди 19 години и 4 месеца
Супер е станало!
С филмчета е винаги по-яко!
Само че мен винаги ме е яд, че ще е много трудно да реализирам идеите, които ми минават през главата, защото нямаш снимачна площадка, актьори и т.н.

Но за това пък - по-истински изглеждат така нещата!

Весели празници!
Tosh
Tosh преди 19 години и 4 месеца
10х!
И аз колко идеи имам за игрални и анимационно-игрални филмчета, които няма да могат да се направят скоро... За снимачната площадка не е точно така - на детската площадка напр. е като сцена. Всеки ден има деца, може би всеки ден ще дойде едно и също дете. Може да се дебне там, да се замислят сцените и монтажа, и да се правят игрални филмчета според ситуацията.

БТВ, може да направим кооперация. :) Не че откакто почна университета имам мн. време за правене на филмчета, но все пак от лятото насам търся да се сдружа с ( желаещи да бъдат ) актьори, режисьори, монтажисти на видео и звук, рисувачи и всякакви фантазьори в тази област.

Трябва да се "зарибяват" актьори и актриси... Впрочем - от блога вероятно ще има желаещи. Нали? :)





veselin
veselin преди 19 години и 4 месеца
Трябва да има само интересни идеи...
Ако се заснеме на Момо - "Магьосникът от Оз" примерно - кукления театър, изигран от блога, заедно със снимки от събитието, може да се направи супер рекламно клипче на постановката...

Та... само желаещи и идеи да има...
Ако имаш предвид нещо конкретно, казвай!
Времето на всички им липсва, но като правиш нещо с желание - намира се :)
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 4 месеца
За актриса съм зарибена, но доколко ще съм в Пловдив лятото - спорно :(
By svetlina , 24 November 2006
Крайпътно сТайче.
Сгушено в себе си спи дЕте.
Спи и бъЛнува.
Някой някъдЕ него сънува.
Летят Факсове в двете посоки.
Треперят челата висОки.
        Мили мои момче и дете,
        Надежда
             всяка
                 тук оставете...


23.11.2006
Legacy hit count
960
Legacy blog alias
9747
Legacy friendly alias
Преди-зората
Sms - поезия

Comments2

ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 4 месеца
Само пред вратите на Ад-а можеш да зарежеш надеждата си...
svetlina
svetlina преди 19 години и 4 месеца
Или в подножието на някой телефон...