Егоцентризъм в детска възраст

Швейцарският психолог Жан Пиаже /1896 –1980/ представя задълбочена и завършена теория за развитието на детето.Той дава не само обяснение на развитието на детето, но и новивъзможности за неговото изследване. В основата на теорията на Пиаже стоят две идеи:

- идеята за развитието
- идеята за интелекта

Жан Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, което преминава през различни стадии. Според Пиаже интелектът разкрива жизненото отношение на детето към света. Разбирането на езика, на перцепцията, на моралните съждения не е възможно извън интелекта и неговото стадиално развитие. Жан Пиажеобособява четири стадия в развитието на интелекта.

Според Пиаже особеност на интелекта ветапното му развитие е егоцентризмът. С това понятие се обозначавапозицията на детето в света. Детето разбира света чрез своята гледнаточка, без да допуска съществуването на друга. Идеята на Пиаже заегоцентризма е израз на конструктивизма като подход за разбирането наинтелекта. Тя се изразява във възможността светът да бъде интерпретиранпо различен начин. Пиаже използва термина “познавателен егоцентризъм”за да изрази, че прогресът на знанията никога не протича по пътя напростото добавяне на познатите предмети или новите равнища. Прогресътна знанията изисква постоянно преформулиране на преходните гледни точкис помощта на процес, който се движи както на назад, така и напред,постоянно коригирайки изходните систематични грешки и по този начинпридвижвайки се бавно напред. Този процес се подчинява на определензакон на развитието - закона за децентрацията.

Пиаже използва термина “егоцентризъм” за даопредели изначалната неспособност да се децентрира, да се мени даденапознавателна перспектива.

През дооперационалния стадий егоцентризмътсе изразява в неспособността на детето да застане на чужда позиция и даразгледа тази позиция като единство от възможности. Егоцентричнатапозиция има две фундаментални следствия:

Детето може да мисли, но още не може да мисли за своите мисли, за своите разсъждения.

Егоцентричността, характерна за този периодна развитие, не позволява на децата да схващат причинно-следственитевръзки. За децата е невъзможно “да видят” повече от един аспект наситуациите, в които попадат.

Пиаже твърди, че преодоляването на тазиограниченост е възможно само тогава, когато детето се изправи преднеобходимостта да обосновава своите мисли пред другите - нещо, което есвързано с по-сложните форми на съвместност.

От друга страна, стараейки се да изучиотношенията между езика и мисленето от гледна точка на познавателнитепремествания на центрирането Пиаже се опитва да разбере съществува илине егоцентрична реч, която би могла да се отличава от кооперативнатареч. Експерименталните факти му позволяват да отнесе към егоцентричнатареч ситуациите, когато детето, произнасяйки фразите, не се интересуваот това на кого говори и дали го слушат. Детето говори или за себе си,или заради удоволствието да приобщи някого към своето непосредственодействие. “Тази реч е егоцентрична, пред всичко защото детето говорисамо за себе си и именно защото то не се опитва да застане на гледнататочка на събеседника си. Събеседника за него е първият срещнат. Задетето е важен само видимият интерес, въпреки че у него очевидносъществува илюзията, че го слушат и разбират … То не изпитва желание давъздейства на събеседника, действително да му съобщи нещо …”/5,17/.

В зависимост от функциите, които изпълнява Пиаже разделя егоцентричната реч на три категории:

- Следващата категория егоцентрична реч емонологът. В този случай детето говори само със себе си, като че лимисли на глас. То не се обръща към никого.

- Третата категория, определена от Пиаже еколективният монолог. Според автора вътрешното противоречие на тованазвание добре изразява парадоксалността на детските разговори, повреме на които всеки приобщава другия към своята мисъл или действие вдаден момент, но се грижи за това действително да бъде чут или разбран.При това позицията на събеседника никога не се отчита, събеседникът есамо възбудител.

Л.С.Виготски /1896 – 1934/ пише, че три от установените от Пиаже особености на егоцентричната реч го поразяват/2,337-378/.

Едната от тях, е че егоцентричната реч еколективен монолог, т.е. проявява се в детския колектив, при наличиетона други деца, заети със същата дейност, а не тогава когато дететоостава само.

Втората, е че този колективен монолог сесъпровожда с илюзията за разбиране, т.е. детето вярва или предполага,че неговите неотправени към никого егоцентрични изказвания се разбиратот околните.

Следващата характеристика на егоцентричнатареч, която поразява Виготски, че тази реч за себе си има характер навъншна реч, като съвсем напомня социализираната реч, а не се произнасяшепнешком, неясно.

Според Виготски егоцентричната реч евътрешна по своята психологична функция и външна по своята структура.Нейната съдба е в прерастване във вътрешна реч. /сп.Педагогика,кн.2,1997г/.

Умението да се разбере другата гледна точкае известно в психологията като умение за идентификация с партньора,като възможност която осигурява правилно възприемане и разбиране впроцеса на общуване на децата помежду им и между възрастните.

На стадия на конкретните операции мисленетозапочва да се освобождава от егоцентризма и го преодолява на стадия наформално-логическите операции с постигането на рефлексия и абстрактенхарактер на интелекта. През последния стадии егоцентризма се проявява всвоеобразни форми. Дейвид Елкайнд показва, че юношеския егоцентризъм сеизразява с феномените - въображаема аудитория и персонални измислици.

Въображаемата аудитория е феномен, отразяващюношеското вярване, че другите са погълнати от неговия “Аз” точно така,както той е погълнат от този “Аз”. Децата са силно съсредоточени върхусебе си, върху това как изглеждат и как биха били възприемани отдругите. Това поведение на привличане на внимание е мотивирано отстремежа да бъдат забелязани. Те действат така, като че ли някой гинаблюдава и оценява от страни. Много от разрушителните поведения -вандализъм, ранна бременност, вземането на наркотици и т.н. имат замотив очакването на реакция от страна на въображаема аудитория.

Персоналните измислици са феномен, изразяващусещането за лична неповторимост и недостижимост. Децата създаватизмислен свят, измислена биография, поддържането на които струват многоусилия. Една от опасните характеристики на персоналните измислици еусещането за неуязвимост. Това усещане мотивира децата към дейности,които могат да имат тъжни последици и понякога да завършват със смърт/нещастието може да се случва на други, но не и на мен/.

В контекста на егоцентризма е интереснаинтерпретацията, която Жан Пиаже прави на проблема за социалнитевзаимодействия на детето. Авторът специално подчертава трудностите,които изпитва детето да застане на друга гледна точка както в социален,така и във физически план. Но постепенно, пише Пиаже, “ постоянниятобмен на мисли с другите хора ни позволява да децентрираме себе си иобезпечава възможността вътрешно да се координират отношенията,произтичащи от различни гледни точки “/6,219/ .

 Радка Цонкова