ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

  Раждането на Венера

Роден през 1445 г. във Флоренция под името Алесандро ди Мариано ди Вани Филипети, той става известен под прякора Ботичели (Бъчвичката). Учи рисуване в родния си град при брат си Антонио, Фра Филипо Липи и Андреа Верокио, а през 1470 г. създава собствено студио. По това време вече е изградил стила си, характеризиращ се с ясни очертания на фигурите и намаляване на контраста между светли и тъмни тонове. От средата на 70-те години е покровителстван от фамилията Медичи, която владее Флоренция.

     В "Поклонението на влъхвите" (1476 г.) присъстват портретите на Козимо и неговите син и внук Джовани и Джулиано. Ботичели рисува "Пролет" (1478 г.) специално за двореца на Лоренцо в града, а поръчаната от друг "Раждането на Венера"(1483 г.) впоследствие също става собственост на фамилията. През 1481 г. пък е поканен от папа Сикст IV, за да участва в изографисването на Сикстинската капела. В края на живота си Ботичели променя стила си и постепенно изоставя присъщия му дотогава идеализъм и смекчен натурализъм, поради което изпада в немилост. Творчеството му, от което са запазени около 150 платна и фрески, е преоткрито през XIX век.Умира на  17 май 1510 г.

Една интелигентно заснета реклама е произведение на изкуството.
Добрата реклама едновременно те информира, показва ти нещо, без да ти губи времето, а като бонус почти винаги те разсмива.

Ето няколко примера за добри реклами. Нарочно съм избегнала темата за перилните препарати и съм се постарала да включа от всичко по малко...

Животните са използвани с успех в повечето рекламни клипове. Избрах този заради мечката:
 

McDonalds е символ на неправилното хранене, но понякога рекламите им са много сполучливи. Не че това ще ме накара да ям хамбургери всеки ден... 

В тази турска реклама има сюжет за цял филм... Обърнете внимание на началния кадър с празната чаша вино, която е помогнала на съпрузите да изживеят една незабравима нощ. Всяка връзка, както всяка стая, има нужда от освежаване :)...

Най-сполучливите реклами са тези, в които чак накрая става ясно какво всъщност се рекламира. Така зрителят е принуден да бъде ангажиран през цялото време и да се опитва да отгатне какво всъщност искат да му продадат. Тук например от един известен виц е станала реклама за...: 

B тази реклама няма нищо смешно, но я харесвам заради оригиналната визия и посланието за общуване:

За всички родители, които имат само едно дете и все отлагат да звъннат на щъркела за второ :). Чак в последните 10 секунди става ясно какъв е рекламираният продукт:

И накрая - специален поздрав на тези, които харесват "Приятели"...и които употребяват онова, което се рекламира в клипа :):

Едно интересно интервю в "Новинар" - как рекламните агенции ни манипулират по време на криза.  

Пиша като един невалиден човек ..осъзнаващ своите граници...

осъзнаващ и своите възможности...

Моята първа публикация в този формат ще бъде представена малко по късно..

Бъдете търпеливи

                                              Концерт на известен цигулар.
                                              След дългите ръкопляскания
                                              зрител му прави комплимент:
                                               --Вашата цигулка създава
                                              чудесна музика!
                                               Цигуларят вдига цигулката
                                              до ухото си и казва:
                                               -- Не чувам нищо!


Случвало ли ви се е да гледате някоя снимка и да се чудите защо изобщо е снимана? Някои хора реагират с безразличие, други веднага започват да критикуват, а трети изобщо не разбират за какво става въпрос--за тях няма лоши и добри снимки.
Почнах да снимам, защото не мога да рисувам. Няма да разказвам сега вица за бащата и сина, които гледали как художник рисува наклонената кула в Пиза:)***
...Ако има талант, който бих искала да притежавам, бих избрала да мога да рисувам. Но тъй като не мога--насочих се към най-близкото изкуство--фотографията.
Разбира се, рисуването и фотографията са безкрайно различни като изразни средства, да не говорим, че и маймуна може да направи снимка.( Но то и слоновете почнаха да рисуват, така че границите се размиват...).
Тук по-скоро говоря за художествената фотография.
За снимките, които СА произведения на изкуството и ти се иска да ги гледаш отново и отново. С два еднакви фотоапарата двама души могат да направят абсолютно различни снимки на един и същ обект. С най-евтиния фотоапарат, попаднал  в подходящи ръце, запечатаният миг наистина става безсмъртен...
И обратното--и най-скъпата техника не може да замени окото, сърцето и дарбата на истинския творец.

Имах късмета наскоро да участвам във фотосеминар,   организиран от National Geographic Traveler. Лектори бяха Eddie Soloway и Мichael Melford  (Заради авторските права не мога да поствам техни снимки, затова моля вижте линковете към творчеството им).
Eddie Soloway  снима преди всичко природата, много рядко сгради и хора, а Мichael Melford  работи за National Geographic. И двамата творят почти без да ползват програми като Photoshop, особено Melford, на когото като автор на NG му е забранено да манипулира физически снимките си по време на работа--дори и да премести  паднал есенен лист, задето му пречи на композицията.

И двамата създават чрез творбите си невероятно магични послания. Снимките им се доближават маскимално до изобразителното изкуство, до рисуването: с пастелните си тонове и размити очертания, с емоционалния поглед към природата.
За тях дигиталната техника е само средство да покажат на зрителя красотата на собствената ни планета.

 Бих искала накратко да предам най-важното от този семинар. Съзнавам, че всеки, който има дигитален фотоапарат, има и различно ниво на познания в тази област, затова предварително уточнявам--това не е ръководство за ползване на  Nikon d300.


                            За фокуса и фокусирането
         ("There is nothing worse than a sharp photograph
           of a fuzzy idea."-- Ansel Adams)     

            
В ерата, когато всички снимахме на лента, нефокусираната снимка беше грешка, не изкуство.  Но както казва Ansel Adams, една технически "правилна" снимка е безсмислена, ако идеята и е неясна.   
 Днес дигиталната фотография ни дава възможност за бекрайно експериментиране, защото можем веднага да видим резултата от снимката си, да направим необходимите корекции и пак да снимаме--и така, докато постигнем желания резултат. Привидно изглежда много лесно, но не е. Иначе нямаше да има толкова много безсмислени снимки...
 Принципът за фокусиране си е същият--при по-малък отвор на блендата се постига острота на фокуса, а ако искаме да смекчим линиите, използваме по-дълго време. Също така трябва да познаваме лещите, с които снимаме--къде се намира полето им на фокусиране. Но най-важно е преди да натиснем бутона, да визуализираме в главата си снимката, която искаме да създадем--да решим дали искаме всичко да е на фокус или не. Дали предният или задният план ще е на фокус зависи не само от това, което снимаме, но и от моментното виждане за даден образ, който искаме да постигнем.
 Всъщност принципът е същият като в изобразителното изкуство--ако снимаш портрет, ще предпочетеш задният план да не е съвсем на фокус, за да изпъква лицето на снимания.

                                           За светлината
             (Any available light is any light available.)

За да направи снимка, фотографът се нуждае от светлина. Досега. Днес повечето прилични дигитални фотоапарати могат да снимат и нощем. Сюрреализъм...
Има програми, които компенсират липсата на достатъчно светлина (това е най-вече за хората, които обичат да си играят с  продукти като Фотошоп). Затова съветът на професионалистите е: използвайте малки стойности ISO--100-200. Само при наистина оскъдна светлина-до 400. Последният модел Nikon  снима добре и при ISO 1600, но вече уточнихме, че  не цигулката прави музиката..:).

Светлината трябва да се следва, а не да се преследва.
 Много важно е и да се има предвид, че това, което виждат очите ни, фотоапаратът не може да го "види" по същия начин или изобщо не може да го улови. Т.е. добре трябва да познаваме възможностите на фотоапарата,  с който работим. До каква степен улавя наличната светлина в целия и обхват. Да речем, снимаме в сенчестото  подножие на осветен връх. Над нас, "високо във небето синьо", грее слънцето. Очите ни бързо свикват със сянката и почват да различават подробностите в нея. Ако обаче снимаме небето и осветената част на върха,  в долната част на снимката ще получим едно голямо черно нищо. Просто защото фотоапаратът е изчислил съотношението бленда-скорост въз основа на светлата част на снимката. И просто защото и най-съвършената машина не може да бъде по-съвършена от човешкото око.

                                       За фона
                          ( За какво е тази снимка? )

Добрата снимка отговаря ВЕДНАГА на горния въпрос. Няма нужда да се ровиш из детайлите, да се питаш като учител по литература :) какво, аджеба, е искал да каже авторът???

Как да постигнем добра снимка?
1. Чрез фокусирането ( можем да "замъглим" ненужното, за да се открои идеята, която е "на фокус". Или обратното-- установено е например, че ако разфокусираме елемент с бял или жълт цвят от кадъра, окото автоматично е привлечено към този елемент--въпреки че не е на фокус).         
2. Чрез контролиране на фона--ако там, отзад нещо пречи--преместете се! Освен ако, както в този случай, не искате нарочно да постигнете такъв ефект!
3.Използвайте "танца на окото"--при разглеждането на един образ човешкото око има естествената склонност "да танцува", да следва линиите. Използвайте диагонални линии(да речем, ако снимаме ограда, е добре да я разположим диагонално, а не вертикално или напречно);     S-образни линии;        или принципа на контраста ( тип Давид-Голиат--онова малко присъствие, което има голямо значение в кадъра. Както тук, където контрастът е и цветови). 

               
            Как да правим още по-добри снимки?

Ключът е в  запазването на детското любопитство към света и в разнообразието. Опитайте да снимате нещо, което по принцип избягвате ( да речем, ако предпочитан обект за вас са предметите, снимайте хора). Снимайте в черно-бяло. Показвайте движение в снимките си. Движете фотоапарата в момента, в който натискате бутона за снимане. Прегледайте снимките, в които сте сгрешили нещо--може да откриете страхотни идеи.
Дори опитайте да намерите професионалист, чиято работа харесвате, и да го имитирате (естествено само с учебна цел!).

Не забравяйте, че както цигулката не прави музиката, така и фотоапаратът не може да снима сам--затова вместо да мечтаете за последния модел, по-добре насочете тази енергия в това да усъвършенствате себе си, а не апарата, с който снимате.

И един ден може да откриете, че ако преди сте снимали неща, сега вече сте започнали да изразявате( и провокирате) чувства чрез нещата, които снимате.
Не забравяйте да се забавлявате по време на тази еволюция!





--------------------------------------------------------------
***....Бащата и синът гледали  художника...и след известно време бащата казал:"Виждаш ли, сине, как се мъчи този човек, като няма фотоапарат!"
                     

Уважаеми Колеги,

Отправяме покана да се включите  в  проект “Michelangelo: Unlocking European Fine Art”, финансиран по програма Коменски, многостранни проекти и ръководен от  Pixel Associazione, Флоренция, Италия /www.pixel-online.net/.

Проектът „Michelangelo”  цели създаването на учебно съдържание, което би било полезно на всички учители по визуални изкуства в Европа, тъй като ще обедини най-доброто от европейското изкуство за последните 10 века.

          Проектът Michelangelo е насочен към учители и ученици от средни Европейски училища, които биха желали да получат познания за най-ярките представители на европейското изкуство за последните 10 века, включително тези от България, Полша, Германия, които все още не са добре познати на останалата част на Европа. Бенефициенти на проекта в крайна сметка ще бъдат и самите европейски граждани, които ще получат възможност да научат повече за културите на всички европейски държави.

        Целта на  проекта е  да подобри познанията на европейските граждани във връзка с европейското културно наследство и по-специално в областта на визуалните изкуства. За д абъде постигната тази цел, необходимо е да се тръгне от сферата на образованието – от училищата; да предостави на европейските учители по изкуства и техните ученици възможността да се запознаят  и да проучат най-известните и важни представители на общоевропейското изкуство. За тази цел ще бъде създадено виртуално пространство за учители по изкуства и техните ученици, където ще бъде публикувана информация и обучителни материали относно най-ярките национални представители на визуалните изкуства за последните 10 века от страните-участници в проекта (от година 1000-2000г.)

Проектът ще създаде, развие и поддържа интернет портал за европейско изкуство, стартиращ от шестте страни включени в проекта, и ще представи най-известните им творци/творби за последните 10 века. Порталът ще даде възможност на всички учители по изкуства, на техните ученици, на творците и на европейските граждани като цяло възможността да научат за европейското изкуство много повече от това, което им се е представяло като информация досега единствено за Италия и Франция например.

Ако проявявате интерес  към проект „Michelangelo” и смятате, че той би бил полезен за вас и вашите ученици, моля попълнете          ФОРМУЛЯРА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ и го изпратете  с  е-поща на  адрес: zinevart@gmail.com

Поосочете за контакт учител по изкуства и  учител по английски, или ако някой от учителите  по изкуства, владеещи английски език.  Включените учители и училището като цяло ще получат пълен достъп до създадените по проекта обучителни продукти, свързани с изкуството през последните 10 века в шестте страни-партньори. Ще се проведе подбор на учителите по изкуства за участие в квалификационен курс по проекта и ще имат възможност в началото на 2009г.  да се включат в курса, организиран във Флоренция /Италия/  във връзка с проекта.

От всяка страна ще вземат участие  минимум 5 училища, които ще бъдат свързани в мрежа на сътрудничество и партньорство посредством платформата на проекта „Michelangelo”.

От българска страна вече се включи Национално училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов” – Русе.

Моля, заявете вашия интерес за участие в „Микеланджело” до 25 февруари 2008г.

Информация за „Michelangelo” можете да получите на английски от http://projects.pixel-online.org/michelangelo/