сърце | BgLOG.net

By MansepahMansepah , 19 March 2009

"Въпреки техническия прогрес"

Приятелка занимаваща се с Кабала ми изпрати следното:

Реших да си инсталирам Любов

Техн.поддръжка: Здравейте-бих ли могъл да Ви помогна?

Клиент: Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам "Любов".

Бихте ли ме придружавали в този процес?

Техн.поддръжка: Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?

Клиент: Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?

Техн.поддръжка: Първата крачка е да си отворите сърцето.

Отворихте ли си сърцето?

Клиент: Да, но там сега са пуснати някои други програми.

Наред ли е, ако инсталирам "Любов" докато те вървят?

Техн.поддръжка: Кои програми са пуснати?

Клиент: Да видим. Сега имам "Наранено-минало",

"Ниско-себеуважение" и "Завист-и-неприязън".

Техн.поддръжка: Няма проблем. "Любов" крачка по крачка ще изтрие "Наранено-минало" от Вашата операционна система.

Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми.

"Любов" някога ще пренапише "Ниско-себеуважение" с един модул на име "Високо-себеуважение".- А пък "Завист-и-неприязън" трябва да бъдат отстранени напълно.

Тези програми пречат на "Любов" да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това?

Клиент: Не знам как те се завършват.

Можете ли да ми кажете как става това ?

Техн.поддръжка: С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте "Прошка". Повтаряйте това толкова дълго, докато "Завист-и-неприязън" не са изтрити напълно.

Клиент: Ок, това го направих. "Любов" започна да се инсталира.

Това нормално ли е ?

Техн.поддръжка: Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания!

Клиент: Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се:

"Грешка - програмата не работи на външни компоненти".

Сега какво трябва да правя ?

Техн.поддръжка: Не се притеснявайте.Това значи, че програмата "Любов" е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце.

В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други.

Клиент: Какво трябва да правя сега ?

Техн.поддръжка: Отворете директорията "Себеуважение" и маркирайте следните файлове: "Себепрощаване", "Разпознай-твоята-стойност" и "Признай-твоите-ограничения".

Клиент: Ок, осъществено.

Техн.поддръжка: Сега ги копирайте в директория "Мое-сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна-самокритика” от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново.

Клиент: Разбрах. "Мое-сърце" се пълни с нови файлове. "Усмихвам-се" върви сега на монитора ми и "Мир-и-благоразположеност" се копират автоматично в "Мое-сърце". Това нормално ли е?

Техн.поддръжка: Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, "Любов" е инсталирана и върви.

Legacy hit count

303

Legacy blog alias

27746

Legacy friendly alias

-Въпреки-техническия-прогрес-

любов
сърце

Любов

Приятели

Нещата от живота

Семейство

Comments1

Kopriva преди 17 години и 1 месец

Oригинално и вярно!!!Честито,вие току що преинсталирахте сърцето си!

By ViliDimova , 28 February 2009

Ти си...

Ти си усмивката на моите устни,

ти си сълзите солени и вкусни.

Ти си мечтата за красиво и нежно,

ти си стиха написан небрежно.

Ти си прегръдка, която жадувам,

ти си целувка, която бленувам.

Ти си ръката протегната в мрака,

ти си с мен и в самотата.

Ти си изгрева събудил деня ми,

ти си смеха във ума ми.

Ти си и залеза подарил деня ми,

ти си красотата в душата ми.

Ти си всичко за мен, и ето -

ти си човекът достигнал до сърцето!

Legacy hit count

2516

Legacy blog alias

27109

Legacy friendly alias

Ти-си---

любов
сърце
ти

Comments2

Krassie преди 17 години и 2 месеца

Интересно и някак познато :)

IvelinaPetevaIamboli преди 14 години и 6 месеца

Попита ме Днес ти ме попита дали те обичам, дали ще те искам, дали ти се вричам. Запитай звездите и те ще потрепнат. Запитай листата и те ще прошепнат, че аз те мечтая, във нощ те сънувам, в реалност желая, и в сън теб бълнувам. Рай Сред черната пустош на изпепелената гора щастлив съм, че те имам, че съдбата ни събра. От твоя смях щастлив съм, от твоя слънчев подлед, от сладките целувки, ухаещи на пролет, от думите ти нежни, изречени с любов - вечно да ги чувам, на всичко съм готов. Ако сме двама в ада дали ще разберем или че рай това е със теб ще се кълнем. Раят е където се намираш ти. Защо ми е небето? Защо са ми мечти? Ти си ми реалност. Ти си ми една. Ти си нежна ласка, ти си топлина. Обичам те такава, каквато си сега. Недей да се променяш, ти слънчева жена. Обичай ме, мисли ме, изгаряй като мен в любовен пламък двама да бъдем всеки ден. И никой да не може интрига да посее в добрия огън злото зад нас да си изтлее. Хубаво ми е Хубаво ми е със теб! С пламъчетата игриви като на мъничко дете са очите ти щастливи. Хубаво ми е със теб! Сутрин да ме будиш нежно, а след трудния ни ден пак да сме в любов безбрежна. Хубаво ми е със теб! Толкоз хубаво, че мога и безкрайното море да запаля в своя огън. Не Не е лесно от тебе сега да замина и споменът скъп във сърцето да нося Любовната мъка не ще да премине. За теб ще си спомням, за тебе ще прося. Сега да се любим! От нас да изгрее последна любов под беззвездно небе и чувството нежно нека живее, във сънища заедно с тебе да сме. Сбъднато Тялото ми помни твойта топлина, две очи и устни, шепнещи в нощта. Помни и ръцете с нежна доброта. Помни раменете, трепващи в страстта, и бедра, които меко ме притискат, тръпнещи от порив своето да искат. И дори небето угасна - да не пречи на това, което случваше се вече. Болката зад нас е. Общи са ни дните. Сбъднаха се вече копнежите, мечтите. С теб Без теб денят ми мразовит бе, със тебе пролет разцъфтя. Без тебе плачеха върбите, а с теб и гарванът запя ;) Какво ли щях да съм сега? Откъснат и повяхнал цвят. Живот си ти и светлина, със теб е хубав тоя свят. За мен За мене ти си въздух За мен си светлина За мене ти си слънце, огряло през дъжда За мене ти си огън на зимата в нощта за мене ти сълза си дошла от радостта Двама Какво си ти за мене и аз за теб какво съм... Ний двама сме родени любов в сърца да носим. В един път да вървиме съдбата е решила. С любов да го преминем Така е отредила. Объркан За мъката говорех. Помниш ли? За болката от самотата. За изгаснали звезди, за нощта и тишината. А ти... Обърка всичко... Отгде се взе тъй нежна и добричка лястовице бяла, в моето небе? Сърцето ми превзе о, сладкопойна птичка нощта за тебе вика, денят ми те зове. Ще чакам Обичам твоите стъпки обичам твоя глас Полазват ме страстни тръпки И изпадам в захлас, Когато край мен преминаваш, когато ми казваш "Здравей!" И диря ухайна оставяш и обич в душа ми се лей. Ще чакам и утрото тука да видя пак твойто лице Докато любовта ми пропука леда в твоето сърце. Да съм аз Копнежите ти всеотдайни от камък любовта разтварят, вълнуващи и тъй омайни студеното сърце изгарят. Като разцъфналата роза усмихваш се и си красива. Защо ли да не съм аз този, с когото ти ще си щастлива? Един за друг Очите ти гледат ме с радост и в моята обич една, единствена болка от сладост, за нея отдавна копнях. За нея си струва звездите да палиш, да срещаш луна, да бродиш във утро измито от горестна чиста сълза. Избрани ний бяхме със тебе в животa нелек и суров, за тебе да бъда потребен, за мен ти да бъдеш Любов. Няколко стихчета за любовта ...Едно приказно омание, един прекрасен слънчев ден, едно замаяно създание, един проблясък вътре в мен. Блестят очите насълзени, блестят във тях сълзи, блестят рекичките солени, блестят самотните очи. Играят искрите по лицето, играят снежинките студени, играе в мен детето, играе с многото промени. Краят идва с всеки зов, краят на моята съдба, краят на една любов избягала от мене тя... ------------------------------------------------------------- Искам да те нарисувам, дълбоко в себе си да скрия твоя образ да свети в тъмното когато далече бяга светлината. Искам да те нарисувам и всяка клетка в моето тяло да пази образа навеки. Искам да те нарисувам, за да мога далеч от чуждите очи да милвам твоите, обичните черти. Искам да те нарисувам, с душата си да те обгърна и всяка мисъл да остане далечна или пък безплътна. Искам да те нарисувам и да чувствам твоето тяло и цялата ти жива същност. Искам да те нарисувам... --------------------------------------------------------------------------------- Целувай очите ми бавно, спусни се по бялата шия. Не си ме изследвал отдавна, следи други нямам да крия. И бавно сега ме събличай... една подир друга да падат красивите дрехи... обичаш, това е за тебе наградата. Прегръщай ме бавно и нека притисна се в теб отмаляла. Сложи ме в леглото полека, разглеждайки моето тяло. Не бързай, а бавно люби ме. Събирай ме... страст разпиляна. И бавно... и бавно вземи ме. С любов те дарявам в замяна. ----------------------------------------- Изгубих си нехайната походка, изгубих своя смях самонадеян и във душата тишината кротка, и ведрината в погледа разсеян, и своя сън нощя. Изгубих пътищата примамливи, и непокорството, и свободата, и случая, и песните звънливи - изгубих всичко, а съм най - богата, най - щедра на света. ---------------------------------------------- В оная първобитна нощ човекът бил самотен и пещерата тихичко заплакала със сините сълзи на сталактитите. Навън се стичали потоци от луна по лактите на вечните секвои и хиляди луни от езера люлеели небето в своите орбити. Човекът не заспал през тази нощ. Той тръгнал бавно между бисерните хълмове, а дългите лиани го прегращали и го люлеели в зелените си клонове. Летели птици, падали звезди и гаснели в топлите гнезда. Човекът сложил длан върху косите си и тръгнал пак към своита пещера, но спрял пред входа и замаян. На бисерния мъх под сталактитите сред огъня на дивите цветя, навярно сбъркала през тази нощ следите си лежала тихо първата жена. течали ласкавите струи на косите и очите и стопявали нощта и старите дървета се разлиствали под тръпните луни на младостта. Човекът паднал на колене омагьосан, а сетне сянката му легнала в мъха и бисерни кристали отразили ЖИВОТА в първата му простота. На сутринта, когато се събудил- до него във гнездото- празнота. Той скочил лудо, хвърлил се безумен, но вън денят тежал от яснота. И той притихнал, векове пораснал след тая първобитна нощ. До розовия камък се изправил и с нокти издълбал във вечността най- хубавия спомен на живота си - Една жена, нощувала случайно в неговата пещера. ----------------------------------------------------- Боли! Защо боли, нали си далече, всичко се срива нали, а аз не мога да попреча? Искам, но немога, нямам разрешение, плача, За Бога! Но трябва търпение! Да, търпя, но до кога? До кога ще ме мъчиш кажи? Не издържам вече тази игра, не издържам на тези лъжи! ------------------------------------- Има чувства, леки и неуловими Като дъха на снега, на мъзгата. Те се разпръскват, преди да си им дал име, Но ти помниш смътно аромата им. Има чувства, гъсти като смолата, Дето капе под брадвата на дърваря. Те лежат векове под земята И се превръщат в камъни кехлибарени. Има чувства, горчиви като пелина, Чувства – ярки като светкавици нощни… В черупките на словата застинали, Те и след мен ще живеят още. --------------------------------------------- Искам и след мене да живееш, и след мене да не спираш да се смееш. Но искам да ти липсвам дори да е в един-единствен миг Искам и дори веднъж от мъка да чуя мойто име в твоя вик. Искам и дори веднъж да е да ме сънуваш, и дори веднъж за мене да бленуваш. Искам поне в един момент да отрониш една сълза в моя чест, искам и поне веднъж да ме потърсиш,а от мен да няма нито вест. Искам поне един път в мислите ти на ангел да напомням и чрез нашата любима песен за нас да ти припомням. Искам веднъж поне ръката ти да търси моята в страдание, и сърцето ти да го боли и това да бъде твое наказание. Искам...да изпиташ поне за миг единствен всичко онова, което аз изпитвам след тебе цял живот и до сега. Да..желая го,дори това да бъде дяволско желание, но нека мойте клетви се изпълнят,за да почувстваш разкаяние. И когато го почувстваш ще разбереш,че любовта е сестра на болката...и на смъртта... ~ ------------------------------------------------------------------- Колко малко трябва на човека, за да е наистина щастлив: плахи стъпки от походка лека- като в сън от мрака зъл дошли; глас пиян от някакво вълшебство, залюлял ме в унес непознат; нежност, позабравена от детството, грабнала ме в друг,подобен свят; жарта на целувките,стопила преспи сняг под вълчи небеса и едно усещане за сила след кошмара да си страшно сам. Лудост неразумна го наричай. Грях дори,Но най- жадуван грях! Мой си. Аз- твоя. Това е всичко. И болката ми любовта изгаря. Нека да е безразсъдство. Нека утре десеторно да боли. Колко много трябва на човека, за да е наистина щастлив!... ---------------------------------------- Няма да срещнеш във сайта леваци да просят семейно въже! Само умрелите нямат мераци по чужди жени и мъже! И не закривай под рокля бедрата имаш ли стройни крака! Падне ли нещо - слагай в торбата! Стига да зяпаш така! Бройнеш ли мъж -гледай първо дюкяна! С вярна ръка го мери! Гладна ходи, не ходи неоправена! Има мъже будали! Падне ли мъж- не давай да бяга! Кратки са земните дни! Даже с мъжа си понякога лягай! Бройка е за старини! -------------------------------------------- Седнал Койчо на комина па засвирил си "Калина" Чула го комшийка млада и на срещний зид присяда Койчо свири свири зяпа, а комшийчето прецапа през дувар и през градина Ей на - на комина са двамина. Койчо свири, тя пък пее вятър клоните люлее струпаха се бол зяпачи - градинари и копачи Па запяха, заиграха, вино пиха и се смяха. Койчо свири чак до тъмно, а в зори с булче осъмна. Боли! Защо боли, нали си далече, всичко се срива нали, а аз не мога да попреча? Искам, но немога, нямам разрешение, плача, За Бога! Но трябва търпение! Да, търпя, но до кога? До кога ще ме мъчиш кажи? Не издържам вече тази игра, не издържам на тези лъжи! Изгубих си нехайната походка, изгубих своя смях самонадеян и във душата тишината кротка, и ведрината в погледа разсеян, и своя сън нощя. ПРИЯТЕЛИ Ще станем ли Приятели? Едва ли... Във мен са Двама - кой ще избереш. Един живее в дни полузаспали, а другият - нощта обръща в ден. Ще ме обичаш ли? Кого избираш в мен? Ще чакаш ли във пладнето ми сънно да те погледна както гледаш ти, или ще чакаш онзи поглед трънен на другият, пристигащ призори? Кое избираш? - полубуден, или полусънен? Ще се усмихнеш ли, когато те подмина, ще ме подминеш ли когато в теб се спра? За кой от двама ни ще накладеш камина пред нея нежно с мен да помълчиш Кого избираш? С кой ще се сдружиш? Кого избираш? В мен живеят двама. Доброто ти и злото ти са в мен. Полу-заспало, полу-будно бродят във полунощният ти топъл полуден. Защо ти трябвам? Имаш се във мен... Когато приятел си тръгва Когато приятел си тръгва - сърцето боли! Когато това с нищо неможеш да промениш... Когато сълзата се спира в твоите очи... Когато мигът се простира и сякаш е дни... Когато... Когато изгубиш приятел, наистина много боли ОБИЧ МОЯ Знам бяхме малки и ентусиазирани искахме да опитаме всичко което лети, но за съжаление ти ме остави наранен разтопен от любов и то само по теб и никоя друга , знам че винаги ще си в моето сарце и няма да мога да те забравя Ти остана там. Знам че и след години ще си спомням вечер когато заспивам за теб и ще плача но се ще се помъча да запазя самообладание и никой да не разбира че аз страдам по теб, защото ти вече си щаслива с човека до теб. Мога само да ви пожелая касмет и щастие в любовта ... нещата които аз и ти нямахме.

By Deneb_50 , 11 April 2008

Непозволена любов

Погледите ти твои дръзки,карат в сърцето ми

чувства да кипят ,като в младо вино,

и само обръчите на възпитанието мое,

го удържат от любов непозволена към теб

да заискри.

Полупиян и полувлюбен чашата

прегръщам и целувам, и само виното

тръпчиво ми напомня за устните ти

вишнево червени и косата ти с цвят

на опушен лешник и се питам само

обръчите на виното ли пречат

или и нормите закостенели на любовта ни.

Legacy hit count

847

Legacy blog alias

18688

Legacy friendly alias

Непозволена-любов

любов
сърце
норми
вино

Любовна лирика

Поезия

Еротика

Любов

Comments1

svetlina преди 18 години

Хахаха, дедеееееееее, само това не бях очаквала от тебе :) Добре се справяш с жанра :) Само внимавай да не схрускаш стъклената чаша :) Поздрави!

By ElaGeorgieva1 , 3 April 2008

"Не, сега не е за поезия..."

Сърцето ми е стар модел -

ръмжи от злоба, ври от страсти.

Но тръгва с мен към всяка цел.

Дори и без резервни части.

Върви със мен под свода син

и не очаква нежни грижи...

При този доста скъп бензин

сърцето евтино ме движи.

Къде ли с него аз не бях!

И колко спътници побира:

Любов, надежда, радост, страх...

Не му е лесно по баира.

Не му е лесно в равен ден,

когато лудо го подгоня.

И всички удари по мен

личат по неговата броня.

То губи сили вече, знам.

Дори в най-бедните минути

не искам аз да го продам.

А кой наивник

ще го купи?

Георги Константинов

Legacy hit count

921

Legacy blog alias

18516

Legacy friendly alias

-Не--сега-не-е-за-поезия----

поезия
сърце

Любов

Култура и изкуство

Поезия

България

Български език

Comments7

swetew преди 18 години и 1 месец

Един от любимите ми съвременни поети. И много народен човек. Общувах с него преди години, когато публикувах в "Пламък"- той е директор на списанието. Никакъв намек за елитаризъм, изключително непосредствен. Но така е с големите творци. Само творческите недоносчета са претенциозни!

ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец

Да, защото за творческите недоносчета да си "поет" е професия като всяка друга и претенциозността им е единствената дреха, с която могат да облекат посредствеността си...

Те не могат да си позволят непосредственост--отблизо истината лъсва много бързо...

goldie преди 18 години и 1 месец

Великите са велики, защото са недостижими - ни за хули, ни за ласкателства.
Човек може да бъде ограбен, може да бъде погазен, може да бъде забравен, може....толкова много може, но ако може да се избодат очите на зрящия, дали незрящия ще види света?

ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец

„Очевидно е, че чалгата върви с едни силиконови гърди пред истинското изкуство”.

Писателят Георги Константинов отговаря на в. „Стандарт” дали окончателно сме се превърнали в чалгаджийска държава

goldie преди 18 години и 1 месец

АААААА, държавата ни е очевидно чалгаджийска, виж, народа е далеч от нея, толкова далеч, че гласовете си не чуват.

ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец

Напоследък все по-често се убеждаваме, че май у нас държава липсва...Затова гласът на народа отеква като в пустиня, без да има кой да го чуе...

ElaGeorgieva1 преди 18 години и 1 месец

"Да има велик писател за една страна е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, само незначителните."
Александър Солженицин

By DanailT , 8 March 2008

"Да бъдеш човек е много. Но да бъдеш жена е велико!"

За дамите по случай 8-ми Март

Въпреки, че не отдавам голямо значение на този празник, искам да го използвам просто като добър повод, за да кажа няколко думи на всички дами.

Веднъж прочетох следната мисъл: "Да бъдеш човек е много. Но да бъдеш жена е велико!" Стана една от любимите ми фрази.

Дами, благодарим ви, че ви има и за всичко добро, което правите за този свят! Без вас не можем (както и вие без нас :P)! Ценим ви такива каквито сте. Вашите емоционалност, чувствителност, нелогичност, интуитивност, вътрешна и външна красота, нежност, способност да се привързвате и всички комбинации от уникални качества, ви правят безценни и незаменими. Имате незаменима роля в този свят, която ние не можем и не искаме да се опитваме да изземем.

Благодарим ви за търпението, което понякога се налага да проявявате към нашите мъжки недостатъци! Желаем да бъдем вашите истински приятели, на които можете да разчитате; които могат да ви дават нужната сигурност, внимание и разбиране. Благодарим ви, че все още не сте се отказали да ни помагате да станем такива! :) Благодарим ви за красотата, която носите в живота ни!

специален музикален поздрав --> натисни тук!

Legacy hit count

2363

Legacy blog alias

17856

Legacy friendly alias

-Да-бъдеш-човек-е-много--Но-да-бъдеш-жена-е-велико--

жени
пожелания
сърце
честит
март
8-ми
дами
ценна

Размисли

Любов

Приятели

Събития

Невчесани мисли

Литература

Музика

София

Нещата от живота

Семейство

Поезия

Профил

Новини

Цитати

Comments6

TonkaDimova преди 18 години и 2 месеца

За мен този празник също не е толкова важен, но въпреки това много цветя за всички колежки /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/6bdcfbd0-8b6d-4f8e-8137-5edb56e00f5d/flower012%5B1%5D.jpg

/sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/6bdcfbd0-8b6d-4f8e-8137-5edb56e00f5d/flower012%5B1%5D.jpg

swetew преди 18 години и 2 месеца

През вече не особено късия си живот съм научил, че хората се делят на умни и глупави, добри и лоши, подли и честни, но не на мъже и жени. Глупаво е заради това че някой човек се е родил жена да го подценяваш, дискриминираш, унижаваш. Също така глупаво е да венцехвалиш някого просто защото принадлежи към "слабия" пол.Тъй че писания и сентенции като горните ми изглеждат някак изкуствено приповдигнати.
А за 8-ми март? Уважавам жените в къщи през цялата година. Подарявам им неща, когато има нужда и когато има пари. "Ден на жената" - звучи ми излишно.Той е предназначен за избиващи комплекси дами /тоест за тези, които не ги уважават другите дни в годината/ и за изкупуващи индулгенции мъже. Не че съм безгрешен, но към такива не спадам.

TaniaVasileva преди 18 години и 2 месеца

Много мило и красиво послание, Дани!!! И песента, която си избрал за музикален поздрав много ми хареса!!! Присъединявам се към поздравленията за празника със съветите на моята кръстница, която често ми напомня това:

Всеки Божи ден ти е подарък, затова бъди благодарна. Радвай му се!!! Не го пропилявай в сръдни и лошо настроение, каквото и да се случва! Не забравяй, че в днешния ден ти градиш своето утре. Какво ще бъде утре, зависи от това каква ти си била днес. Ако за някого си направила някое дори мъничко добро, ако си зарадвала някого, ако на някого си казала добра дума, ако си проявила търпение и разбиране към човека, който с нещо те е засегнал, ако си се въздържала да му отвърнеш със същото...спокойна бъди, утрешният ден ти е осигурен. Не се тревожи как ще е утре, защото утре принадлежи на Бог - Той решава дали ще ти го даде, а ако го получиш - бъди благодарна, защото това е най-големият подарък. Мечтай!!! Усмихвай се!!! Изпълвай душата си с красиви картини...Не чакай да бъдеш обичана - ти обичай!!! Прощавай и не се обиждай на хората, които не са постъпили така, както ти мислиш, че е било правилно... Човек никога не бива да се обижда, защото разбира, че другият явно в този момент не е можел да постъпи по друг начин - не е знаел как да го направи, не се е сетил дори, че може и по друг начин, или просто старите навици прекалено силно са се вкоренили и е нужно време, за да се променят... А и защо си мислиш, че винаги ти си правата? Но и това не е достатъчно... Учи се да бъдеш щастлива, учи се да градиш щастието в себе си и то да не зависи от никакви външни обстоятелства...Никога няма нещата да се случват изцяло така, както на теб ти се иска. Но това, което можеш да промениш, зависи единствено от тебе - ти можеш да промениш отношението си към ставащото и да се научиш да не му позволяваш да те смачка. Напротив - бъди благодарна за всичко, което ти поднася животът, защото в най-горчивите уроци е най-голямата мъдрост и най-силното лекарство, което може да те спаси, но може и да те погуби. От теб зависи - от това дали ще поискаш да разбереш защо нещата се случват точно така, какво трябва да промениш в себе си и какъв урок всъщност учиш, или ще се оставиш недоволството от ставащото да те унищожи...Минеш ли правилно през някоя ситуация, намериш ли правилното отношение към нея - нещата тръгват към подобрение. Ако това упражнение не ти е помогнало да усвоиш урока - очаквай повторение на ситуацията, вече с някакъв друг нюанс - докато се научиш да реагираш правилно на нея...

Е, това са познати неща и всички си ги знаем, но аз поне имам нужда някой понякога да ми ги напомня...Затова - напомням ги на себе си и на още някой, който може би точно сега има нужда от припомняне...

TonkaDimova преди 18 години и 2 месеца

Аз също имам нужда някой да ми припомня тези неща, дори за да знам , че има още някой, който мисли като мен. Благодаря !

svetlina преди 18 години и 2 месеца

А няма ли поздравче и за жените, които не са дами? ;)
Не че нещо, но и ние сме забавни, и ние искаме да празнуваме ;)

gargichka преди 18 години и 1 месец

Сега вече сме 13ти, но .... Данаиле, много ми хареса поздравчето. Едно такова много искрено и много сърдечно.

:)

By Tosh , 5 March 2008

Любовта не ми е приятелка - опит за импровизация

Любовта не ми е приятелка! Понякога е в редиците на смъртните ми врагове, които искат да ме унищожат. Понякога е просто враг, който иска да ме нарани. Случва се и да се прави, че ми е приятелка и че дори ме обича, но крайната й цел пак е да наранява.

Нищо, аз пак я обичам. Нека да ме наранява - нали и за лекарите трябва да има работа... И за медицинските сестри. Да ме наранява. Аз пак ще я обичам!

Един от приятелите ми лекари е чужденец и се казва Rainbow. Много е добър... Завършил е в Англия... Освен това съм влюбен в една негова приятелка, която е медицинска сестра и е специализирала в САЩ.

Знам... Не е хубаво да има любвни отношения между сестра и пациент... На сестрата работата й е да лекува. Тя иска да те накара да се почувстваш по-добре и да спре да те боли, защото такова й е призванието, а не защото обича точно теб. Когато оздравееш и вече можеш да стъпваш на краката си, се налага да напуснеш болницата... Може повече никога да не видиш прекрасната медицинска сестра, която се е отнасяла грижовно с теб, докато си страдал...

Не знам... Хронично болните често влизат в Болницата и се връщат отново и отново. Няма начин да не се сближат и с лекарите, и със сестрите. Неизбежно е... Може би затова съм такъв добър приятел с Рейнбоу, и може би затова се влюбих така дълбоко в тяхната приятелка.

Всъщност и тя не ме обича така, както ми се иска... Дърпа се, когато я прегръщам... Драска ме и стяга ръцете и пръстите ми до болка, ако я любя твърде дълго. Ръмжи ми и ми се кара, когато я докосвам неумело по нежните места...

И все пак, тя ми е приятелка като доктор Рейнбоу. Не ми е казала твърдо, че не ме обича и че не ме иска. Затова не се предавам. Няма да се предам...

Вярвам, че ако не спирам да изразявам нежността и изгарящите си чувства към нея, някой ден и тя ще се влюби лудо в мен. Така дори когато съм в Болницата при доктор Рейнбоу, за да се лекувам от някое нападение на Любовта, там ще откривам нейната любов и ще се лекувам по-бързо.

Всъщност не съм се отказал от любовта и на Любовта. Понякога се боя, че ако Любовта ми стане приятелка, няма да ми се налага да ходя в Болницата при доктора и сестрата. Докторът обаче ме успокоява, че сестрата има и личен живот извън болницата... Можело и навън да се срещаме, ако съм успеел да спечеля сърцето й...

Не знам... Искам да се боря за любовта и на двете. Представям си, как ли ще се чувствам, когато и двете ме обичат? Мечти...

Не знам... Може би не бива да вярвам, че ще имам любовта им. Може би няма да имам любовта дори на една от тях, но какво от това. Нека да ме нараняват и да ми ръмжат, докато ги любя.

И така е прекрасно...

http://www.youtube.com/watch?v=MByCCQdGw1c

Love's No Friend
[Blackmore/Glover]

Well I don't need much
But I need a friend
Or did you got time for me
Ain't no trouble with you're always down
To find a friend in misery

But that's allright
That's allright
Ain't gonna fall for the line

That's allright
That's allright
Don't need no sun to shine
When love's no friend of mine

I've been so down I've been on my knees
Just don't seem to feel no pain
Natural loser I've been on the run
Got no shelter from the rain

That's allright
That's allright
Ain't gonna fall for the line

That's allright
That's allright
Don't need no sun to shine
No cause love's no friend of mine

Learn to live wether climb above my head
Got no shame, got no pride
If you need affection
Don't knock on my door
Got no feelings left inside

But that's allright
That's allright
Ain't gonna fall for the line

That's allright
That's allright
Don't need no sun to shine
Cause love's no friend
Cause love's no friend
Ah no friend of mine
Love's no friend of mine

Legacy hit count

688

Legacy blog alias

17759

Legacy friendly alias

Любовта-не-ми-е-приятелка---опит-за-импровизация

любов
музика
тъга
сърце
мъка
rainbow
love's not friend of mine
електрическа китара
импровизация
свирене
разбито

Любов

Култура и изкуство

Литература

Podcasting

Видеокастинг

Comments11

BasiDi преди 18 години и 2 месеца

Тош... не разбрах само това импровизация ли е или е сериозно?

Tosh преди 18 години и 2 месеца

Кое това? Като цяло има и много сериозно, и литературна импровизация. Оплетох ги...

Tanichka преди 18 години и 2 месеца

И аз като Басьо питам същото, но видях отговора ти, Тош... Оплитащо е.
Импровизацията е много добра; а относно релаността - има сприятеляване in the long run, само не спирай да преследваш мечтата :))

www.blog.bale.net преди 18 години и 2 месеца

Блудкаво е доста. Давам една минусова точка с чиста съвест.

Terkoto преди 18 години и 2 месеца

Блудкави, тоест гнусни са едни други постове.. иначе Тош, на мен си ми хареса, рядко съм ти коментирала нещата, може би само веднъж до сега, но ми харесва как пишеш :) Мечтата вярно не бива да спира да се преследва, тогава се сбъдва и то не точно така както вече я искаш. Времето променя дори мечтите и техните нюанси.

kekla преди 18 години и 2 месеца

Леле, ама това си ти , ти си свирел! Стаята ти като моята едно време в творчески безпорядък :) А относно това за мечтите, аз вярвам, че трябва да се преследват до дупка, иначе те мечтите ти го връщат като се сбъдват и то не точно така както го желаеш. Защото времето променя и мечтите и техните нюанси..

Shogun преди 18 години и 2 месеца

Страхотно! (емотикон на вдигнат палец)

Tosh преди 18 години и 2 месеца

Благодаря за подкрепата, приятели...

Основната идея на думата "импровизация" в заглавието в началото си беше буквална - щях да лепна нескопосания опит за китарна импровизация върху тематично парче, и заглавието му щеше да подскаже за какво става въпрос. Като се завъртя въображението обаче...

Кекла, и аз харесвам как пишеш, макар че рядко коментирам... И мисля като теб за мечтите. Смятам да ги гоня до край и ще се боря да ги сбъдна...

Мечти или Смърт!

Хммм... Идея за нова импровизация... :)

Arlina преди 18 години и 2 месеца

да обичаш любовта, хм:)

LyudmilaPetkova преди 18 години и 2 месеца

Със закъснение една точка и от мен. Бях се отчаяла, че никой тук не пише за любовта. Аз съм старичка и не ми отива, но браво, много ми хареса и ми звучи красиво.

goldie преди 18 години и 2 месеца

И разказчето става за четене, а аз не съм от търпеливите, така че е хубаво, щом съм го прочела, и стихотворението си го бива, а и китарата ми дойде като приятна изненада. Така че продължавай да импровизираш. Има кой да те слуша.

By hip_69 , 21 August 2007

***

сива празна стаЯ
мебели потЪнали вЪв мрак
ас ф ЪгЪлчето се стаЯвам
изтупвам любовта си от покрилиЯ Я прах

отварЯм си вратичка вЪв стаичка една
и пускам волна птичка да литне през нощта
отворЯм си прозорче вЪв моЯта душа
и пускам любовта си да литне без крила

откривам всички чувства надежди и мечти
и нощем се сЪбуждам облЯна вЪв сЪлзи

защо, душа, изгарЯш....
защо, сЪрце, туптиш....
не можеш ли тез чувства дЪлбоко да стаиш....
и ритЪмЪт си просто, ей така, да прекратиш...

Legacy hit count

1184

Legacy blog alias

14251

Legacy friendly alias

----769627F731934D68B0D01A2415C7C495

любов
душа
мечти
сърце
чувства
сълзи
прах
мрак
надежди
сива празна стая

Любов

Поезия

Comments

By shikolina , 10 June 2007

В моето сърце

Вмоето сърце някой пак е влизал някое е върлувал и пиянствал там, някой неграмоно си е играл с клетките ми и ги е пукал като балони от детски рожден ден. Някой всичко е преобърнал и разбил с големи и груби остри ножове влизащи през ушите и очите . Някой го е ритал всеки път, когато го е виждал уязвимо и прямо.Някой е мислил ,че това туптенето от него е баса на песен, от която се дразни.Студено е има само пепел, по която минават всички и оставят неясни и излитащи следи.....

Legacy hit count

625

Legacy blog alias

13145

Legacy friendly alias

В-моето-сърце

студ
самота
сърце
огорчение
следи
месен

Ежедневие

Любов

Невчесани мисли

Нещата от живота

Comments

By Eowyn , 17 November 2006

...

На Ицо

Когато теб те няма, моето сърце кърви.
Когато мен ме няма, дали твоето тупти?

(За първи път му посвещавам "стихотворение" :) )

Legacy hit count

1147

Legacy blog alias

9626

Legacy friendly alias

----ECBCEAAE59AD4A3DBAB7131463898B6B

сърце

Любов

Comments9

acecoke преди 19 години и 5 месеца

Да, ама това е за "Дабъл еЛ".
Иначе и аз съм съпричастен по подобен начин....

/Е т'ва моето е "Дабъл Пи" ;))/

Eowyn преди 19 години и 5 месеца

А ся де, дабъл ел да не е нещо, което съм пропуснала :)

shtepselinka преди 19 години и 5 месеца

И аз не знам какво е дабъл ел, ама ми харесва какво си му посветила, на Ицито ;о)
Офтопик: Много ме кефи шапката на общноста, Горни! :о)

Shogun преди 19 години и 5 месеца

Дабъл П нали е два реда в Проза, а дабъл Л трябва да е 2 реда Лирика... :)

Хубаво е! Много сте милички, влюбени птичета!

acecoke преди 19 години и 5 месеца

Тъй, тъй ;) Ех, таз Шогунка ;)) Ех тоз Ицо, какво неща му посвещават - първото Дабъл еЛ :))

Eowyn преди 19 години и 5 месеца

Я, станах родоначалничка на нов жанр. Арагорн трябва да бъде горд с мен :)

Serenity преди 19 години и 5 месеца

Много е красиво, много!

svetlina преди 19 години и 5 месеца

Голяма жълтота нахлува в моята глава.
Винка има жанрова дъга...

aragorn преди 19 години и 5 месеца

Я, какви интересности ставали тук! :) Благодарностите за шапката ги препратете към Румбата и останалите от екипа - рИвах им на рамото докато не къндисаха да ни "ушият" и на нас шапка!:) Горд съм с всички вас!!!

By kotka_sharena , 26 July 2006

Умиращо сърце

Сърцето ми е болно... разбира, че го лъжат и вече не трепва...мечтае, но знае, че това са само мечти. Опитва се да ги забрани... Твърдо е.. някой ден ще се събудя и то дори няма да тупти, защото на негово място ще има един камък. Един ден то просто ще напусне сцената – без фанфари, без последни думи. И ще се събудя.. мъртва.

Понякога ми се струва, че съм започнала да умирам още с раждането си. Друг път си спомням, че съм живяла...

В този момент преди време сърцето ми се свиваше и изпитвах болка. Сега дори сълзи не протичат.. просто очите ми са влажни. Нищо, така е по-добре. Влажните очи ме карат да изглеждам по-красива.

Това не е оплакване, а просто диагноза. Няма бягане. Неизбежна е смъртта.

Понякога сутрин се събуждам с нови сили. Не знам от къде се вземат. И после идва вечерта... и тогава отново съм слаба. Порочен кръг? Мъртва надежда.

Дали ще мисля за тези неща, когато загубя сърцето си? Може би дори няма да си спомням... Забравата е блаженство... точно сега искам да забравя коя съм, къде съм... искам да забравя този свят и всички останали...

Ще сложа черни дрехи, тежък грим...

Косите ще отрежа.

И ще си отида в зимна белота.

Legacy hit count

1292

Legacy blog alias

8191

Legacy friendly alias

Умиращо-сърце

сърце
болка
лъжа

Ежедневие

Размисли

Нещата от живота

Comments22

ladyfrost преди 19 години и 9 месеца

Понякога отчаяно искам да избягам от всичко и всички... Да изчезна, да забравя... И в момента така се чувствам... Сякаш съм изгубила силите си да се боря... А нямам право... Защото сега не се боря само за себе си...

Darla преди 19 години и 9 месеца

Силни думи, дори страхотно написано, макар и да не звучи оптимистично! Сложих петица, защото усещам, колко е истинско.

Но, какво става? И аз вчера написах един песимистичен коментар, защото и аз така се чувствах, но ми мина. И както, Фрости добре го е казала "...сега не се боря само за себе си...". Хайде, дами - животът е такъв, изисква да се борим!

edinotwas преди 19 години и 9 месеца

Аре стига сдух!!!!

Всичко се оправя, рано или късно гледайте от положителната страна на нещата.

Пиле (коте ) шарено, ти си едно готино и сега свободно миче-момиче, какво повече ти трябва?
Слагай черните дрехи, слагай тежкия грим и отивай на рок-метал парти.

Unforgiven преди 19 години и 9 месеца

Помниш ли Форест Гъмп?

"Life is like a box of chocolates - you never know what's inside it."
Вярно си е.

Katherine преди 19 години и 9 месеца

Така се чувствах преди време, когато бях тотално разочарована от някого, на когото държах. Мислех, че повече никога няма да имам сили да отворя душата си, за да обичам и да се доверя.
Но се оказа, че имам...
И си струваше :)

И на мен ми е сдухано тия дни (да не кажа седмици), жалко, че нямам време и муза да го опиша :(

lacrima преди 19 години и 9 месеца

Котеееееееееееееее,няма да загубиш сърцети си ,дори на камък няма да стане.Просто дай определен период на тъгата си за да я надживееш и после ще видиш , че сама ще се усмихваш на това, което сега ти изглежда толкова тежко.
Не забравяи ,какво съм ти казала тези дни и можеш да разчиташ на мен,аз вярвам в теб а това е много важно помни го.
Хаиде вече е време да си се усмихнала макло.Чоа до скиф

svetlina преди 19 години и 9 месеца

Оптимизмът е нещо много опасно, затова браво ви за песимизма. Той пази от разни разочарования. От гледната точка, че няма как да стане по-зле, всяко нещенце - дори и най-невидимо (примерно бяла пеперудка под терасата), изглежда прекрасен лъч надежда, че и утрето е ден и евентуално може пеперудката да е оцеляля и даже да я видиш отново...
Идеята ми е, че ТРЯБВА да живеем със съзнанието, че утре със сигурност ще е добре, поне колкото днес

bee_maya преди 19 години и 9 месеца

Коте, миличко,
недей така, живота си струва, а ти си добър човек, твоето сърчице не може да се предава точно сега - има толкова хора още да срещаш и да обичаш :))). Вдигни високо главица/опашчица и напред към нови приключения!!!
П.П. Ако някой може да оправи коментара на кирилица ще съм му много благодарна, от тук няма как иначе, за което се извинявам!

vampiresun преди 19 години и 9 месеца

....Винаги е най-тъмно,точно преди да съмне....

Vladimir78 преди 19 години и 9 месеца

От pchelichkata on 26 Юли 2006, 21:13

Коте, миличко,

недей така живота си струва, а ти си добър човек
твоето сърчице не може да се предава точно сега- има толкова хора
още да срещаш и да обичаш :))). Вдигни високо главица/опашцица
и напред към нови приключения!!!

ПС Ако някои може да оправи коментара на кирилица ще съм му много благодарна, от тук няма как иначе за което се извинявам!

efina преди 19 години и 9 месеца

След мрачните дни винаги идват слънчевите и светли,повярвай ми.Просто ги дочакай,а до тогава не забравяй,че имаш приятели,заради които си заслужава да живееш!

afterd преди 19 години и 9 месеца

"И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...

И пак се засмя.

- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят..."

Хора, не отписвайте котката. И едното и сърце да умре, ще извади друго от торбичката си с животи и пак ще е веселото и шарено същество, което желае да ни подарява от цветовете си.

skitnik преди 19 години и 9 месеца

Ще се превърне сърцето ти в камък. Тежък и твърд. Ще пресъхнат очите и нищо там в сърцето няма да трепти. Да, тежко ще бъде и някак смъртно. Но един ден ще дойде някой, някой който ще стисне камъка, ще го разчупи и едно горещо огнено сърце пак ще затупти. А сълзите? Те ще са от радост.

svetlina преди 19 години и 9 месеца

хей, недей така! Вдигни опашчица! - както някой мъдро каза.
това ти го казва човек с 3 опита за самоувийство зад гърба си!
Аз лично не съжалявам (вече), че съм жива, най-малкото защото мога сега да ти ударя едно рамо (ако го приемеш, де). Незнам защо мазохистично продължавам да живея, но знам, че на инат ще го правя още доста време.
И ще съм щастлива да ми правиш компания!
Ама говоря за онова истинското живеене - с усмивка или с пот на чело, но с вдъхновение и с вяра в жълтото!
Аз те каня да се усмихнеш, пък даже и да е за сметка на жалката ми теория за съществуването. Просто живей на всяка цена...

Konstantin преди 19 години и 9 месеца

....... Здравей коте искам само да ти кажа..........нещо към което,аз лично се придържам да за притъпя болката и страданието в себе, си то ще ти прозвучи банално.......или тривиално но действа ако успееш да го приложиш .....не страдай затова ,че някой те лъже (той ...или тя не лъже теб ,а себе си........) и другото ,което искам да ти кажа е : ЖИВОТА ВИНАГИ ПРОДЪЛЖАВА...!!!!! (с нас или ....без нас) така , че горе главата и усмивката да не слиза от лицето ти..................

kotka_sharena преди 19 години и 9 месеца

Благодаря на всички за топлите думи и оптимизъм! По- лесно е когато знам, че сте с мен...
Но болката, мили мои не е по-малко... Не ме боли толкова, че ме е излъгал. Константин,не си прав...Той не се лъже сам. Но аз съм лъгала себе си. Моя е вината, че отново съм повярвала.
Боли да съградиш нещо от нищото, защото в тебе някъде тлее надеждата, че ти всепак си човек и заслужаваш малко любов. После... после се оказва, че не е точно така. Ти не си човек. Ти си играчка...
Иска ми се да беше умряло това сърце вече... а само рева и продължавам да мисля за него...
Скитнико, обичам те, но това сърце няма са се връща към живот... Нямам сили вече... Нямам...

Unforgiven преди 19 години и 9 месеца

Такаааа.
Значи - първо - това, че си разбрала, че вината е твоя - вече си е голям напредък.
Поздравления.
Щото за мен е вярно, че хората ни третират така, както ние им позволяваме да ни третират...
Повярвала си. Случва се. Да, човек си и заслужаваш любов. И това винаги е било вярно и не се е променило.
Но...
Потърсила си любовта не там, където трябва - ти сама най-добре си го казала - да съградиш нещо от нищото.
Винаги искаме това, което нямаме. Гоним онова, изплъзващото се...
А покрай теб сигурно има някой, гледащ те с влюбени очи, които даже и не забелязваш. И ако забележиш - не ти пука.
И сигурно за този някой ти си това, което въпросния господин, наранил сърцето ти, е за теб.
И повярвай ми - същия този господин, нараняващия теб, сигурно също е изпадал в положение като твоето... Някоя друга е накарала сърцето му да се разкъса от болка.
Вечен кръговрат. Вечно движение.
И понякога, само понякога, 2 атомчета се срещат. И разбират, че са си напълно достатъчни, за да образуват собствена молекула...
Не често. Не винаги. Но ... случва се.
Не губи надежда, момиче...
Отърси се от болката. И пази сърцето си. За този, който няма да го нарани.
П.С. Помниш ли - наскоро PINK се омъжи. И в думите, казани пред олтара, беше включена фразата - "Обичам те, защото те оставих да държиш сърцето ми и ти не го изпусна."
Пожелавам ти го и на теб.
Пожелавам го и на себе си.
Дано го намериш онзи, за когото можеш да кажеш същото...

kotka_sharena преди 19 години и 9 месеца

Признавам си, че наистина има няколко момчета, които имат желание да са с мен. Но какъв е смисълът да им давам надежди и да започвам нещо, което не мога да завърша? Не съжалявам, че се правя на приятно разсеяна. Аз не съм жената, с която ще са щастливи. Но се извинявам, че не мога да отговоря на чувствата им. Все пак не избираме в кого да се влюбим, кого да обичаме...
Надеждата е нещо, което ми липсва. Всеки следващ взимаше парченце от нея. Оставяше ми болка, но нима размяната е честна...
Далеч съм от мисълта, че аз съм най-изтрадалата. Моята болка просто не е по-малка.
Мога да опазя сърцето... но на каква цена? И не е ли тя твърде висока... Ако го скрия от света никой няма да може да го нарани...Но то ще бъде тъжно. Готова ли съм да платя тази цена...В момента си отговарям утвърдително, но дали на дневна светлина ще бъда така смела... Смелост...каква глупост... Всъщност е страх.
Не знаех, че Пинк се е омъжила. Но ми харесват изречените думи. И все пак думите са просто думи. Винаги се заплесвам по тях и винаги се оказва, че са без съдържание, просто подхрълени опаковки.
Благодаря за пожеланията, Unforgiven, макар да не вярвам,че ще се случи точно на мен. Но надявам се ти да имаш късмет.

Unforgiven преди 19 години и 9 месеца

Ей тук уцели десятката. За съжаление.
"И все пак думите са просто думи. Винаги се заплесвам по тях и винаги се оказва, че са без съдържание, просто подхрълени опаковки."
Inbox-a ми е пълен с писма от тоя род.
Телефона - с СМСи от същия вид.
И в същото време - пропускам да забележа дребни, но истински неща - като паничка малини, набрана специално за мен от човек, на когото му пука. Примерно.
Т.е. забелязвам, но не ми стига. Искам още. Искам и думи.
Искам някой да се погрижи не само за тялото ми, не само за това да бъда защитена, на топло, нахранена и добре - искам някой да се погрижи и за душата ми.
С думи.
Със споделяне. Със събаряне на барикадите, прикриващи душата му, или поне с допускането ми на отсрещната им страна...
Искам, искам...
Искам паничка малини да ми беше достатъчна...

kotka_sharena преди 19 години и 9 месеца

Имало е и вероятно ще има много пъти, в които ще се заблужадвам, че всичко е достатъчно и аз всъщност мога да живея и с малко. За живеене на биологично ниво - жива съм... но просто до тук.
Ако беше достатъчна... сега и двете нямаше да сме сами. Но щяхме ли да бъдем по-малко самотни?

Unforgiven преди 19 години и 9 месеца

С последния въпрос задаваш оговори...

kotka_sharena преди 19 години и 9 месеца

Понякога се питам животът ли е лош, мъжете или просто ние? Хората отдавна са го казали, че това, което сами си причиняваме, никой друг, дори и Господ не може да ни го причини. Осъзнавам вината си, дори бих си простила за нея, по същият начин, по който прощавам грешките на другите. Но ако аз съм готова да призная, къде е другият в тази връзка? Защото аз не бях сама.
Не, не искам извинения, оправдания и прочие. Аз нямам нужда от тях. Но ако искаме да променим света, ако искаме хората, мъжете, живота и всичко останало да станат по-добри.. не трябва ли да започнем промяната от нас самите?
Все за нещо обаче нямам вина, защото е дело на някой друг.

Дали ще се справи сърцето ми и този път времето ще покаже. Точно сега докторите не дават надежда. :)
Иронизирам се... и спирам до тук, че не се знае до къде ще стигна:)
Благодаря ви, че ви има. И без сърце да остана, вас винаги ще ви обичам:)

сърце