BgLOG

Умиращо сърце

от kotka_sharena на 26.07.2006 14:03 22 коментара , 1271 прочита
Категории: Нещата от живота, Размисли, Ежедневие
Етикети: сърце, болка, лъжа

Сърцето ми е болно... разбира, че го лъжат и вече не трепва...мечтае, но знае, че това са само мечти. Опитва се да ги забрани... Твърдо е.. някой ден ще се събудя и то дори няма да тупти, защото на негово място ще има един камък. Един ден то просто ще напусне сцената – без фанфари, без последни думи. И ще се събудя.. мъртва.

Понякога ми се струва, че съм започнала да умирам още с раждането си. Друг път си спомням, че съм живяла...

В този момент преди време сърцето ми се свиваше и изпитвах болка. Сега дори сълзи не протичат.. просто очите ми са влажни. Нищо, така е по-добре. Влажните очи ме карат да изглеждам по-красива.

Това не е оплакване, а просто диагноза. Няма бягане. Неизбежна е смъртта.

Понякога сутрин се събуждам с нови сили. Не знам от къде се вземат. И после идва вечерта... и тогава отново съм слаба. Порочен кръг? Мъртва надежда.

Дали ще мисля за тези неща, когато загубя сърцето си? Може би дори няма да си спомням... Забравата е блаженство... точно сега искам да забравя коя съм, къде съм... искам да забравя този свят и всички останали...

Ще сложа черни дрехи, тежък грим...

Косите ще отрежа.

И ще си отида в зимна белота.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Скрежанка на 26 юли 2006, 14:21

Понякога отчаяно искам да избягам от всичко и всички... Да изчезна, да забравя... И в момента така се чувствам... Сякаш съм изгубила силите си да се боря... А нямам право... Защото сега не се боря само за себе си...

# | от Darla-Daisy на 26 юли 2006, 15:15

Силни думи, дори страхотно написано, макар и да не звучи оптимистично! Сложих петица, защото усещам, колко е истинско.

Но, какво става? И аз вчера написах един песимистичен коментар, защото и аз така се чувствах, но ми мина. И както, Фрости добре го е казала "...сега не се боря само за себе си...". Хайде, дами - животът е такъв, изисква да се борим!

# | от edinotwas на 26 юли 2006, 15:38

Аре стига сдух!!!!

Всичко се оправя, рано или късно гледайте от положителната страна на нещата.

Пиле (коте ) шарено, ти си едно готино и сега свободно миче-момиче, какво повече ти трябва?
Слагай черните дрехи, слагай тежкия грим и отивай на рок-метал парти.

# | от Unforgiven на 26 юли 2006, 16:06

Помниш ли Форест Гъмп?

"Life is like a box of chocolates - you never know what's inside it."
Вярно си е.

# | от Katherine на 26 юли 2006, 16:13

Така се чувствах преди време, когато бях тотално разочарована от някого, на когото държах. Мислех, че повече никога няма да имам сили да отворя душата си, за да обичам и да се доверя.
Но се оказа, че имам...
И си струваше :)

И на мен ми е сдухано тия дни (да не кажа седмици), жалко, че нямам време и муза да го опиша :(

# | от Malkata feq на 26 юли 2006, 20:27

Котеееееееееееееее,няма да загубиш сърцети си ,дори на камък няма да стане.Просто дай определен период на тъгата си за да я надживееш и после ще видиш , че сама ще се усмихваш на това, което сега ти изглежда толкова тежко.
Не забравяи ,какво съм ти казала тези дни и можеш да разчиташ на мен,аз вярвам в теб а това е много важно помни го.
Хаиде вече е време да си се усмихнала макло.Чоа до скиф

# | от Светлина на 26 юли 2006, 20:54

Оптимизмът е нещо много опасно, затова браво ви за песимизма. Той пази от разни разочарования. От гледната точка, че няма как да стане по-зле, всяко нещенце - дори и най-невидимо (примерно бяла пеперудка под терасата), изглежда прекрасен лъч надежда, че и утрето е ден и евентуално може пеперудката да е оцеляля и даже да я видиш отново...
Идеята ми е, че ТРЯБВА да живеем със съзнанието, че утре със сигурност ще е добре, поне колкото днес

# | от pchelichkata на 26 юли 2006, 21:13

Коте, миличко,
недей така, живота си струва, а ти си добър човек, твоето сърчице не може да се предава точно сега - има толкова хора още да срещаш и да обичаш :))). Вдигни високо главица/опашчица и напред към нови приключения!!!
П.П. Ако някой може да оправи коментара на кирилица ще съм му много благодарна, от тук няма как иначе, за което се извинявам!

# | от VampireSun на 26 юли 2006, 23:06

....Винаги е най-тъмно,точно преди да съмне....

# | от Владимираки на 26 юли 2006, 23:23

От pchelichkata on 26 Юли 2006, 21:13

Коте, миличко,

недей така живота си струва, а ти си добър човек
твоето сърчице не може да се предава точно сега- има толкова хора
още да срещаш и да обичаш :))). Вдигни високо главица/опашцица
и напред към нови приключения!!!

ПС Ако някои може да оправи коментара на кирилица ще съм му много благодарна, от тук няма как иначе за което се извинявам!

# | от efina на 27 юли 2006, 00:03

След мрачните дни винаги идват слънчевите и светли,повярвай ми.Просто ги дочакай,а до тогава не забравяй,че имаш приятели,заради които си заслужава да живееш!

# | от TurningPoint на 27 юли 2006, 02:10

"И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...

И пак се засмя.

- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят..."

Хора, не отписвайте котката. И едното и сърце да умре, ще извади друго от торбичката си с животи и пак ще е веселото и шарено същество, което желае да ни подарява от цветовете си.

# | от skitnik на 27 юли 2006, 14:47

Ще се превърне сърцето ти в камък. Тежък и твърд. Ще пресъхнат очите и нищо там в сърцето няма да трепти. Да, тежко ще бъде и някак смъртно. Но един ден ще дойде някой, някой който ще стисне камъка, ще го разчупи и едно горещо огнено сърце пак ще затупти. А сълзите? Те ще са от радост.

# | от Светлина на 27 юли 2006, 15:09

хей, недей така! Вдигни опашчица! - както някой мъдро каза.
това ти го казва човек с 3 опита за самоувийство зад гърба си!
Аз лично не съжалявам (вече), че съм жива, най-малкото защото мога сега да ти ударя едно рамо (ако го приемеш, де). Незнам защо мазохистично продължавам да живея, но знам, че на инат ще го правя още доста време.
И ще съм щастлива да ми правиш компания!
Ама говоря за онова истинското живеене - с усмивка или с пот на чело, но с вдъхновение и с вяра в жълтото!
Аз те каня да се усмихнеш, пък даже и да е за сметка на жалката ми теория за съществуването. Просто живей на всяка цена...

# | от Konstantin на 29 юли 2006, 10:06

....... Здравей коте искам само да ти кажа..........нещо към което,аз лично се придържам да за притъпя болката и страданието в себе, си то ще ти прозвучи банално.......или тривиално но действа ако успееш да го приложиш .....не страдай затова ,че някой те лъже (той ...или тя не лъже теб ,а себе си........) и другото ,което искам да ти кажа е : ЖИВОТА ВИНАГИ ПРОДЪЛЖАВА...!!!!! (с нас или ....без нас) така , че горе главата и усмивката да не слиза от лицето ти..................

# | от kotka_sharena на 31 юли 2006, 15:52

Благодаря на всички за топлите думи и оптимизъм! По- лесно е когато знам, че сте с мен...
Но болката, мили мои не е по-малко... Не ме боли толкова, че ме е излъгал. Константин,не си прав...Той не се лъже сам. Но аз съм лъгала себе си. Моя е вината, че отново съм повярвала.
Боли да съградиш нещо от нищото, защото в тебе някъде тлее надеждата, че ти всепак си човек и заслужаваш малко любов. После... после се оказва, че не е точно така. Ти не си човек. Ти си играчка...
Иска ми се да беше умряло това сърце вече... а само рева и продължавам да мисля за него...
Скитнико, обичам те, но това сърце няма са се връща към живот... Нямам сили вече... Нямам...

# | от Unforgiven на 01 август 2006, 00:11

Такаааа.
Значи - първо - това, че си разбрала, че вината е твоя - вече си е голям напредък.
Поздравления.
Щото за мен е вярно, че хората ни третират така, както ние им позволяваме да ни третират...
Повярвала си. Случва се. Да, човек си и заслужаваш любов. И това винаги е било вярно и не се е променило.
Но...
Потърсила си любовта не там, където трябва - ти сама най-добре си го казала - да съградиш нещо от нищото.
Винаги искаме това, което нямаме. Гоним онова, изплъзващото се...
А покрай теб сигурно има някой, гледащ те с влюбени очи, които даже и не забелязваш. И ако забележиш - не ти пука.
И сигурно за този някой ти си това, което въпросния господин, наранил сърцето ти, е за теб.
И повярвай ми - същия този господин, нараняващия теб, сигурно също е изпадал в положение като твоето... Някоя друга е накарала сърцето му да се разкъса от болка.
Вечен кръговрат. Вечно движение.
И понякога, само понякога, 2 атомчета се срещат. И разбират, че са си напълно достатъчни, за да образуват собствена молекула...
Не често. Не винаги. Но ... случва се.
Не губи надежда, момиче...
Отърси се от болката. И пази сърцето си. За този, който няма да го нарани.
П.С. Помниш ли - наскоро PINK се омъжи. И в думите, казани пред олтара, беше включена фразата - "Обичам те, защото те оставих да държиш сърцето ми и ти не го изпусна."
Пожелавам ти го и на теб.
Пожелавам го и на себе си.
Дано го намериш онзи, за когото можеш да кажеш същото...

# | от kotka_sharena на 01 август 2006, 01:08

Признавам си, че наистина има няколко момчета, които имат желание да са с мен. Но какъв е смисълът да им давам надежди и да започвам нещо, което не мога да завърша? Не съжалявам, че се правя на приятно разсеяна. Аз не съм жената, с която ще са щастливи. Но се извинявам, че не мога да отговоря на чувствата им. Все пак не избираме в кого да се влюбим, кого да обичаме...
Надеждата е нещо, което ми липсва. Всеки следващ взимаше парченце от нея. Оставяше ми болка, но нима размяната е честна...
Далеч съм от мисълта, че аз съм най-изтрадалата. Моята болка просто не е по-малка.
Мога да опазя сърцето... но на каква цена? И не е ли тя твърде висока... Ако го скрия от света никой няма да може да го нарани...Но то ще бъде тъжно. Готова ли съм да платя тази цена...В момента си отговарям утвърдително, но дали на дневна светлина ще бъда така смела... Смелост...каква глупост... Всъщност е страх.
Не знаех, че Пинк се е омъжила. Но ми харесват изречените думи. И все пак думите са просто думи. Винаги се заплесвам по тях и винаги се оказва, че са без съдържание, просто подхрълени опаковки.
Благодаря за пожеланията, Unforgiven, макар да не вярвам,че ще се случи точно на мен. Но надявам се ти да имаш късмет.

# | от Unforgiven на 01 август 2006, 01:19

Ей тук уцели десятката. За съжаление.
"И все пак думите са просто думи. Винаги се заплесвам по тях и винаги се оказва, че са без съдържание, просто подхрълени опаковки."
Inbox-a ми е пълен с писма от тоя род.
Телефона - с СМСи от същия вид.
И в същото време - пропускам да забележа дребни, но истински неща - като паничка малини, набрана специално за мен от човек, на когото му пука. Примерно.
Т.е. забелязвам, но не ми стига. Искам още. Искам и думи.
Искам някой да се погрижи не само за тялото ми, не само за това да бъда защитена, на топло, нахранена и добре - искам някой да се погрижи и за душата ми.
С думи.
Със споделяне. Със събаряне на барикадите, прикриващи душата му, или поне с допускането ми на отсрещната им страна...
Искам, искам...
Искам паничка малини да ми беше достатъчна...

# | от kotka_sharena на 01 август 2006, 01:29

Имало е и вероятно ще има много пъти, в които ще се заблужадвам, че всичко е достатъчно и аз всъщност мога да живея и с малко. За живеене на биологично ниво - жива съм... но просто до тук.
Ако беше достатъчна... сега и двете нямаше да сме сами. Но щяхме ли да бъдем по-малко самотни?

# | от Unforgiven на 01 август 2006, 01:48

С последния въпрос задаваш оговори...

# | от kotka_sharena на 01 август 2006, 17:25

Понякога се питам животът ли е лош, мъжете или просто ние? Хората отдавна са го казали, че това, което сами си причиняваме, никой друг, дори и Господ не може да ни го причини. Осъзнавам вината си, дори бих си простила за нея, по същият начин, по който прощавам грешките на другите. Но ако аз съм готова да призная, къде е другият в тази връзка? Защото аз не бях сама.
Не, не искам извинения, оправдания и прочие. Аз нямам нужда от тях. Но ако искаме да променим света, ако искаме хората, мъжете, живота и всичко останало да станат по-добри.. не трябва ли да започнем промяната от нас самите?
Все за нещо обаче нямам вина, защото е дело на някой друг.

Дали ще се справи сърцето ми и този път времето ще покаже. Точно сега докторите не дават надежда. :)
Иронизирам се... и спирам до тук, че не се знае до къде ще стигна:)
Благодаря ви, че ви има. И без сърце да остана, вас винаги ще ви обичам:)

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Умиращо сърце

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви